Решение по дело №16953/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 май 2018 г.
Съдия: Светослав Неделчев Тодоров
Дело: 20173110116953
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2446

гр. Варна, 30.05.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на тридесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.

 

при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16953 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова  молба от В.Й.К., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника ѝ адв. В.Д. – АК Варна срещу Д.Х.Т., с ЕГН ********** и адрес ***, с която е предявен иск с правно основание чл.34 ЗС за допускане до делба на следните съсобствени между страните вещи:

1.      Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.Варна, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес гр.Варна, ***, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с площ от 91.30 кв.м., ведно с прилежащата му изба №19 с площ от 3.36 кв.м. и 2.4290% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същият етаж: ***; под обекта:***; над обекта: няма, който имот съобразно предходен акт за собственост представлява ***, находящ се в гр.Варна, Варненска област, ***, със застроена площ от 91,30 кв.м., състоящ се от входно антре, три стаи, кухня с трапезария, баня, килер, тоалет, перално помещение и два балкона, при граници на жилището: изток-паркинг, запад-улица, север-*** и стълбище, юг-вход Б, заедно с прилежащото Избено помещение №***с полезна площ от 3,36 кв.м., при граници: коридор, паркинг, изба на ***, изба на ***, ведно с 2,4290 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя на 99.55 кв.м., попадаща в *** подрайон на гр.Варна;

2.      Лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, цвят „***“, двигател ***, рама ***, дата на първа регистрация ***г.

При равни квоти между страните: по ½ ид.ч. за всеки от съделителите.

С протоколно определение от 30.04.2018г. производството по делото е прекратено по отношение на предявения иск за допускане до делба на описания в исковата молба недвижим имот. Определението не е обжалвано и след влизането му в сила на 10.05.2018г. предмет на настоящето производство е само описания в исковата молба лек автомобил.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Страните са сключили граждански брак на ***г., който бил прекратен с развод с решение №830/01.03.2017г. по гр.д.№ 10777/2016г. по описа на ВРС. По време на брака съпрузите придобили в режим на съпружеска имуществена общност ***, находящ се в гр.Варна, *** както и лек автомобил *** с ДКН ***.

Ищцата живяла в жилището до ***г., след което го напуснала, а автомобила се намирал във владение на ответника.

След прекратяване на брака вещите останали съсобствени между страните при равни квоти, като ищцата моли вещите да бъдат допуснати до делба, с което да се прекрати съсобствеността върху същите.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който признава иска за частично основателен. Не оспорва, че с ищцата са бивши съпрузи и по време на брака са придобили в режим на съпружеска имуществена общност подробно описаният в исковата молба апартамент. След прекратяване на брака апартамента останал в обикновена съсобственост между страните при равни квоти и искането за допускането му до делба се явявало основателно.

Ответника поддържа, че иска за делба е неоснователен по отношение описаният в исковата молба автомобил, тъй като последният бил негова лична собственост, придобит с лични средства на съпругът, получени от ДЗЗД „Томови и син“, с БУЛСТАТ ********* и данъчен номер **********.

Гражданското дружество било регистрирано на 25.04.2005г. със съдружници ответника Д.Х.Т. и баща му Х.Т.Х., като за нуждите на дружеството на 29.04.2005г. била разкрита разплащателна сметка IBAN ***.

 С решение №1 от ОСС на ДЗЗД „Т. и син“ от 14.04.2010г. било решено дружеството да закупи автомобил с повишена проходимост на името на дружеството. С решение №2 от същото ОСС управителят на дружеството Х.Т.Х. бил задължен да предостави на Д.Х.Т. нотариално заверено пълномощно, с което последният да закупи МПС на името на дружеството.

На 21.06.2010г. Х.Т.Х. действащ в качеството на управител на „Т. и син“ ДЗЗД предоставил нотариално заверено пълномощно на Д.Х.Т., като предоставя права на упълномощеното лице да го представлява пред „Банка Пиреос България“ АД, клон Варна като се разпорежда със сумите по банковата сметка на дружеството с IBAN *** добре, в това число и с права да тегли и внася суми в неограничен размер.

С решение №1 от ОСС на  „Т. и син“ ДЗЗД от 22.06.2010г. Д.Т. информирал дружеството, че е намерил по интернет подходящ автомобил с повишена проходимост /процесният автомобил/, както и че е постигнал ценова отстъпка с крайна цена на автомобила 12900 EUR.

С решение №2 от ОСС от същата дата дружеството взело решение за промяна в условията за закупуване на автомобила, като същият да бъде закупен на името на съдружника Д.Т. като физическо лице, за което от дружеството да бъде предоставена сума за закупуване на автомобила във вид на заем с 1% годишна лихва, със срок на погасяване 10 години и една година гратисен период.

На 24.06.2010г. Д.Т. изтеглил от сметката на дружеството сумата от 13150 евро, необходими за закупуване на автомобила от Германия и покриваща транспортните разходи до там и обратно.

На 29.06.2010г. Д.Т. закупил автомобила в гр.***, Германия, направил му технически преглед и отпътувал с колата за България.

На 02.07.2010г. ответника официално регистрирал закупеното МПС в Република България.

До месец 09.2014г. договор за заем между „Т. и син“ ДЗЗД и физическото лице Д.Х.Т. не бил сключван, суми на дружеството не били плащани от Т. и претенции от дружеството за възстановяване на сумите не били предявявани.

На 16.12.2012г. починал Х.Т.Х. и с Решение от 05.09.2014г. дружеството било прекратено.

Ответника поддържа, че по посочения начин „Т. и син“ ДЗЗД са му дарили сумата, с която е закупено процесното МПС и поради това автомобила бил лична собственост на ответника на основание чл.22 СК и следва да бъде изключен от делбата.

В открито съдебно заседание ищцата, чрез проц. представители, поддържа исковата молба и моли процесния лек автомобил да бъде допуснат до делба. Със споразумението при прекратяване на брака изрично било уговорено, че автомобила остава в обикновена съсобственост при равни квоти. В условията на евентуалност се поддържа допускане на автомобила до делба при квоти ¼ за ищцата и ¾ за ответника, ако се приеме, че ½ от средствата за закупуване на автомобила са предоставени от бащата на ответника. Ответникът, лично и чрез проц. представител, оспорва иска и моли същият да бъде отхвърлен, тъй като автомобила е закупен с лични средства на ответника.  

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 07.10.1984г., който е прекратен с развод с решение №830/01.03.2017г. по описа на ВРС.

Видно от учредителен договор от 25.04.2005г. на същата дата Христол Т.Х. и Д.Х.Т. са сключили договор за създаване на дружество по ЗЗД с наименование „Т. и син“. Договорът е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите учредителите на гражданското дружество /л.32-37/.

На 29.04.2005г. е разкрита разплащателна сметка на ДЗЗД „Т. и син“ в „Евробанк“ АД, както се установява от представения с отговора на исковата молба договор за откриване и водене на разплащателна сметка /л.38-39/.

Ответникът е представил протоколи от проведени на 14.04.2010г. и 22.06.2010г. общи събрания на съдружниците в ДЗЗД „Т. и син“, на които е взето първо решение за закупуване и експлоатация на лек автомобил с повишена проходимост от името и за сметка на дружеството, а след това е предложено закупуването на конкретен автомобил: ***, дизел, масленозелен металик, на 4 години и около 65000 км., на обявена цена 12999 EUR, от дилъра AUTO SALES, Am Hetgesborn 28, 35510 Butzbach, Германия при крайна цена 12900 EUR. Представено е още пълномощно в полза на ответника Д.Х.Т., по силата на което е упълномощен да представлява управителя на ДЗЗД „Т. и син“ пред „Банка Пиреос България“ АД – клон Варна във връзка с ползването на откритата разплащателна сметка на дружеството в същата банка и с право на внася и тегли неограничено суми по сметката /л.40-42/.

Ищцата своевременно е оспорила автентичността на представените протоколи от проведени общи събрания на съдружниците в ДЗЗД „Т. и син“ по отношение на положен за съдружника Х.Т.Х., поради което е открито производство по реда на чл.193 ГПК и назначена съдебно-почеркова експертиза.

В заключението си вещото лице заявява, че подписите положени за управител в Протокол №1/2010г. от Общото събрание на съдружниците в ДЗЗД „Т. и син“ от 14.04.2010г. и Протокол №2/2010г. от Общото събрание на съдружниците в ДЗЗД „Т. и син“ от 22.06.2010г. са изпълнени от Х.Т.Х. /74-79/.

С протоколно определение от 19.02.2018 е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че  на 24.06.2010 г. ответникът Д.Х.Т. е изтеглил от сметка на „Т. и син“ ДЗЗД сумата от 13159 евро, както и че автомобилът е закупен в гр. Франкфурт - Германия от Д.Х.Т., където е заплатена и продажната цена.

 Същото се потвърждава и от показанията на свидетеля В.Е.Г., воден от ответника, който заявява, че по молба на ответника е ходил до Германия за да огледа автомобила и да провери състоянието му, а след това ответникът лично е отишъл  да закупи автомобила. Свидетеля твърди, че ответника му е казал, че купува колата за общата с баща му фирма.

От представения по делото договор за закупуване на автомобила на немски език, придружен с превод на български език на документа се установява, че на 08.06.2010г.  Д.Х.Т. е закупил процесния автомобил от „Ауто сейлс импорт експорт“за сумата от 12900 евро /л.80-81/.

ДЗЗД „Т. и син“ е прекратено, поради смъртта на съдружника Х.Т.Х. и изразеното съгласие на неговите наследници за прекратяване на дружеството, видно от представен протокол от общо събрание на съдружниците в ДЗЗД „Т. и син“ проведено на 05.09.2014г. /л.48/.

На 01.03.2017г. гражданският брак сключен на 07.10.1984г. между Д.Х.Т. и В.Й.К. – Т. е прекратен с развод с решение №830/01.03.2017г. по гр.д.№ 10776/2016г. по описа на ВРС. В одобреното от съда споразумение между съпрузите е записано, че придобитото по време на брака имущество – недвижим имот и лек автомобил *** с ДКН *** остава в обикновена съсобственост между съпрузите след развода /л.6-7/.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Успешното осъществяване на потестативното право за прекратяване състоянието на съсобственост посредством провеждане на конститутивен иск по реда на чл.34, ал.1 от ЗС е предпоставено от установяване  действителното наличие на такова състояние, възникнало по силата на конкретен придобивен способ, лицата между които съществува и обема от права в съсобствената вещ или съвкупност от вещи на всяко от тях. Същевременно естеството или предназначението на самата вещ следва да са съвместими с делбата, както и законът изрично да не забранява последната.

Процесният автомобил е закупен по време на сключения между страните граждански брак на  08.06.2010г. и регистриран в Република България, с посочен собственик в свидетелство за регистрация собственик Д.Х.Т..

Спорно между страните е дали закупеният по време на брака автомобил е придобит в режим на съпружеска имуществена общност по силата на чл.21, ал.1 СК независимо, че е регистриран на името на ответника или презумпцията за наличие на съвместен принос въведена с чл.21, ал.3 СК е оборена от ответника и същият е доказал да придобил автомобила със лични негови средства получени от ДЗЗД „Т. и син“. Друг спорен момент между страните е какъв е характера на  споразумението, което е одобрено между страните с решението по прекратяване на брака и дали същото урежда и имуществените отношения между страните спрямо процесния автомобил.

В хода на производството се установи, че през 2005г. е сключен договор за дружество ДЗЗД „Т. и син“. През 2010г. е взето решение за закупуване на процесния автомобил от името и за сметката на гражданското дружество, ответникът е изтеглил сумата от 13159 евро от разплащателна сметка на гражданското дружество, след което е закупил автомобила от Република Германия за сумата от 12900 евро.

По отношение характера на споразумението, което се одобрява при прекратяване на брака и „Допустимо ли е, след като в одобреното от бракоразводния съд споразумение съпрузите са се съгласили, че придобитият по време на брака им имот остава съсобствен между тях, в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК (1985 г. - отм.), респ. чл. 23, ал. 2 СК“ е налице противоречива съдебна практика и е образувано тълкувателно дело № 3/2015г. на ОСГК на ВКС, по което тълкувателно дело няма постановено решение. Образуваното тълкувателно дело и наличието на противоречива съдебна практика по въпрос от съществено значение за решаване на настоящия спор не е причина за спиране на делото.

Според настоящия състав на съда при наличието на одобрено от съда споразумение при прекратяването на брака, в което изрично е записано, че процесния автомобил е останал в обикновена съсобственост между страните, то е недопустимо в настоящето производството да се установява, че автомобилът е придобит изцяло с лични средства на ответника и е негово лично имущество. Дори в образуваното тълкувателно дело пред ОСГК на ВКС се посочва противоречива съдебна практика, но само по отношение дали при наличие на споразумение, че имуществото остава в обикновена съсобственост е допустимо да се установява частична трансформация на имуществото на единия съпруг, т.е. практиката не е противоречива по отношение наличието на съсобственост между съпрузите, а само дали може да се установява по-голям дял на основание частична трансформация по чл.23, ал.2 СК. В този смисъл не може да се приеме тезата на ответника, че автомобила е придобит изцяло с негови лични средства и въобще липсва съсобственост между страните. След като в споразумението представено в производството по гр.д.№ 10777/2016г. по описа на ВРС, което е одобрено от съда ответникът е признал наличието на съсобственост по отношение на процесния автомобил, като в частта, регулираща отношенията между съпрузите, споразумението има значението на спогодба /избягва се спора между тях/.

В този смисъл искът за допускане на автомобила до делба се явява доказан, тъй като е налице съсобственост между страните по отношение на автомобила.

По отношение на квотите следва да се приеме, че същите са равни между страните. Отново в съответствие с презумпцията за съпружеска имуществена общност при възмездно придобиване на вещи прогласена от закона и липса на волеизявление за друго съотношение в съсобствеността в одобреното при брака споразумение при прекратяване на брака с развод следва да се приеме, че квотите в съсобствеността са равни. Действително се установи, че средствата за закупуване на автомобила са изтеглени от разплащателна сметка на гражданското дружество, но не се установи на да са получени като дарение в полза на ответника и това да е довело до частична трансформация по отношение собствеността върху автомобила.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ДОПУСКА на основание чл.344, ал.1 от ГПК във вр. с чл.34, ал.1 от ЗС извършването на съдебна делба между В.Й.К., с ЕГН ********** и адрес ***  и Д.Х.Т., с ЕГН ********** и адрес *** на следната движима вещ, която се държи от съделителя Д.Х.Т., а именно:

Лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, цвят „***“, двигател ***, рама ***, дата на първа регистрация 28.06.2006г.

При равни квоти между страните: по ½ ид.ч. за всеки от съделителите.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: