Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1941
гр.Пловдив, 28.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в публично съдебно заседание на десети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря: НЕВЕНА
НАЗАРЕВА
като разгледа АНД № 3274/2019 г. по описа на Районен
съд Пловдив, V наказателен състав и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от
„Мусони България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Генерал Гурко“ № 10, срещу наказателно постановление № 429522-F466927 от 16.04.2019 г., издадено Началник
на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на основание чл.
185 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ му е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 800 лева, за
нарушение на чл. 3 ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на
финансите, вр. чл. 118 ал.1 ЗДДС.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното НП. Възразява се, че във вносната бележка,
чрез която се твърди да е установено нарушението, не е двустранно подписана,
респ. липсва волеизявление на страни по двустранна сделка. Оспорва се, че не е
посочено кое лице е получило твърдяната сума. От правна страна се посочва, че
заплащаето на капаро е бъдещо несигурно събитие и не свидетелства за получаване
на парична сума от дружеството. Поради изложеното от съда се иска отмяна на
обжалваното НП.
В проведено открито съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, представлява се от адв. З., с пълномощно по
делото. По същество излага съображения, че в НП е посочена погрешна правна
квалификация. Възразява се, че дружеството не е участник в правна сделка, която
има данъчен ефект, респ. не може да му се вменява нарушение за неотчетени
приходи, доколкото такива не са постъпвали. Досежно представената съдебна
практика на ВАС по делото се посочва, че същата е постановена с оглед нуждата
от предварително изпълнение и не засяга въпросът дали е налице нарушение. В
допълнение се излагат доводи, че дружеството не е могло да контролира посочения
процес, поради което липсва извършено от него деяние. От съда се иска отмяна на
обжалваното НП.
Въззиваемата страна – ЦУ на НАП, се
представлява от юрк. М.. Същата излага съображения, че от събраните по делото
гласни и писмени доказателства се установява извършено нарушение. По отношение
оспорването на касовия ордер се посочва, че се установява датата на получаване
на сумата, от кое лице е получена, и какво е основанието за нейното предаване,
което обуславя извод, че същите са получени от името на дружеството. Според представителя
на въззиваемата страна се касае за обективна отговорност по смисъла на чл. 83 ЗАНН. По отношение на самото нарушение се посочва, че съобразно чл. 118 ЗДДС
всяко задължено лице е длъжно да документира извършените доставки/продажби с
издаване на фискална касова бележка, включително и при предварително плащане.
Възразява се, че капарото за целите на данъчното законодателство представлява
авансово плащане. Досежно размерът на санкцията, същият се обуславя от
констатирането на други нарушения на данъчното законодателство. Поради
изложеното моли съдът да потвърди обжалваното постановление.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана
страна, срещу акт, подлежащ
на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 12.01.2019 г. около 17:00 часа
свидетелката Е.Г., заемаща длъжността „****“ към Главна дирекция „Фискален
контрол“, отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив, заедно със своите колеги –
свидетелите И.В. и И.Б., извършили проверка в обект – заведение за обществено
хранене, а именно: ресторант „Мемори”, находящ се в гр. Пловдив, пл.
„Съединение” № 3, стопанисван от „Мусони България” ЕООД. В хода на проверката
първоначално свидетелите направили контролна покупка, за която им бил издаден
касов бон. След легитимация, свидетелите пристъпили към проверка на касовата
наличност. Същите констатирали сума пари, намиращи се в чаша зад бара, към
които били приложени квитанции към приходни касови ордери. От квитанция към
приходен касов ордер серия № 0590086/05.01.2019 г., съставена от свидетелката
Ш.. било видно, че на 05.01.2019 г. от лицето Е.Ш. била заплатена сума в размер
на 200 лева, представяваща капаро за вечеря за 19.01.2019 г. За посочената сума
на лицето Ш. била издадена единствено квитанцията към приходен касов ордер, не
и фискален бон от фискално устройство или касова бележка от кочан, отговарящи
на изискването на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите.
В хода на проверката бил изведен и клен от
фискалното устройство за 05.01.2019 г., видно от който за сумата в размер на 200 лева, представляваща
капаро, не бил издаден касов бон. На проверката присъставл и салонният
управител на заведението – свидетелката Ш.. Бил извършен опис на паричните
средста в касата към момента на започване на проверката, служителите съставили
декларации от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение.
Проверката била обективирана в Протокол за
извършена проверка № 0379310/12.02.2019 г.
На 16.01.2019 г. свидетелката Г. съставила
на дружеството – жалбоподател АУАН бл. № F466927, с който му вменила нарушение на
чл. 3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, който бил
съставен в присъствието и връчен лично на управителя на жалбоподателя. Въз
основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното НП.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – Е.Г.,
И.В., И.Б. и Е.Ш.. Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви
и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и
възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по
делото – Протокол за извършена проверка № 0379310/12.02.2019 г., квитанции към
приходни касови ордери, кленове, опис на паричните средста в касата към момента
на започване на проверката, декларации от лица, работещи по трудово/гражданско
правоотношение, АУАН бл. № F466927/16.01.2019 г.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42
и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
От правна страна съдът
намира следното:
Прилагането
на чл.
118 от ЗДДС,
редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните
реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18 на
министъра на финансите от 2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства. Съобразно нормата на чл.
3 ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез
пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги.
От анализа на
цитираните разпоредби на ЗДДС и Наредба №
Н-18/2006г. следва, че за да възникне задължение за издаване на фискална касова
бележка по чл. 3 ал. 1 от наредбата, следва да е налице извършена продажба на
стоки или услуги. В наредбата не се съдържа дефиниция на понятието
доставка/продажба на стоки или услуги. И тъй като тя е издадена въз основа на
пряката законова делегация на чл. 118 ал. 3 от ЗДДС, а според чл. 12 от ЗНА, актът по
прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да
бъде издаден, следва да се ползват съществуващите в ЗДДС правни понятия
и свързаните с тях задължения. В чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е дадено
легално определение на термините доставки на стоки и доставка на услуги, това
са прехвърляне правото на собственост или друго вещно право в първи случай и
извършването на услугата във втория случай. От изложеното следва, че за да
възникне задължението за издаване на касов бон, следва да е осъществена
продажба и да е предоставена услуга. В същата насока е и разпоредбата на чл. 25 ал. 1 от Наредбата, който задължава лицата да
издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от
документирането ѝ с първичен счетоводен документ, с изключение на
случаите, когато плащането е по банков път, а според ал. 3 на същия член
фискален бон се издава при извършване на плащането. Отново обаче регистрирането
на операцията и издаването на касов бон се обвързва с осъществяване на
продажба.
Следователно,
плащанията на суми по доставки на стоки или услуги, които се третират като
капаро /задатък/, не следва да се регистрират и отчитат чрез издаване на
фискални касови бележки от фискално устройство, тъй като с тях не е осъществена
доставка на стока или услуга - няма прехвърляне на право на собственост или
друго вещно право върху стока или извършване на услуги, т. е. няма доставка на
стоки или услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. В тези случаи
е приложима разпоредбата на чл. 33 от Наредба № Н-18/2006 г., която предвижда,
че извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност /начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във
ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми /така Решение № 2366
от 31.10.2013 г. по н. д. № 2426/2013 г. на Административен съд – Пловдив/.
В
тази връзка не се споделят доводите на въззиваемата страна, а именно, че в
настоящия случай се касае за авансово плащане, като от тълкуването на нормата
на чл. 25 ал.1 от Наредбата следва, че за същото следва да се издава касов бон.
На първо място, както вече се посочи, разпоредбата на чл. 25 ал.1 от Наредбата
отново обвързва издаването на касов бон с извършването на продажба или услуга,
респ. прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху
стоката или извършването на услугата. На следващо място, съдът не възприема, че
предоставянето на капаро представлява авансово плащане. Действително,
цитираната от представителя на въззиваемата страна практика на ВАС касае
авансови плащания, но посочените произнасяния се отнасят до обжалване на
предварително изпълнение по ПАМ и са инцидентни, без по същество да разглеждат
въпросът представлява ли капарото авансово плащане. Съдът намира, че следва да
се проведе ясна разлика между правната природа на капарото и авансовото
плащане. Авансовото плащане касае изпълнение по вече сключен договор, а
същността на предоставеното капаро е съвсем различна, защото то има
обезпечителна и потвърдителна функация, по-конкретно същото служи за
потвърждаване на сключения договор и обезпечаване на изпълнение на задължението
на страната, която го е дала /арг. чл. 93 ал.1 ЗЗД/. Така, при предоставяне на
капаро от лицето – както в настоящия случай, така и принципно, съществуват две
хипотези. Едната е лицето да се яви в заведението, да му бъде предоставена
услуга, която същото да заплати, в който случай капарото ще бъде приспаднато от
цената на услугата, но дружеството – жалбоподател ще има задължение да издаде
касов бон за цялата сума. Налице е и втора хипотеза, при която лицето не се яви
по поетия договор за изпълнение на своето задължение, и дружеството –
жалбоподател може да задържи капарото, но не следва да издава фискален бон за
извършена услуга по смисъла на чл. 9 ЗДДС. В този случай, ако жалбоподателят бе
издал фискален бон, то същият щеше да обхваща услуга, която не е била
предоставена. Изложеното не означава, разбира се, че дружеството не следва да
отчете предоставените като капаро парични средства. Дори напротив, същото
следва да използва функциите на фискалното устройство за „служебно въведени
суми”, но неизпълнението на посоченото задължение е различно от вмененото му –
да издаде касов бон, поради което не следва да бъде обсъждано в настоящото
производство.
От
всичко изложено следва, че дружеството – жалбоподател не е извършило вмененото
му нарушение по чл. 3 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г., поради което обжавалното НП следва да бъде отменено
като противоречащо на материалния закон. В този случай безпредметно се явява
обсъждането на приложението на чл. 28 ЗАНН.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
429522-F466927
от 16.04.2019 г., издадено Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в
ЦУ на НАП, с което на „Мусони България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Генерал Гурко“ № 10, на основание чл.
185 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ му е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 800 лева, за
нарушение на чл. 3 ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на
финансите, вр. чл. 118 ал.1 ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС