РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Перник, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20211720202055 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, №3858420 на ОД МВР – Перник, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП на Р. Х. Ц. с
ЕГН ********** е наложена глоба в размер 50 лева за нарушение на чл. 21,
ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е постъпила жалба от Р.Ц., чрез
пълномощник - адв. Р.Н. от САК, в която се излагат възражения, че е
издаден в нарушение на закона, при неспазване на процесуалните правила,
както и че събраните доказателства не установяват описаното в съдържанието
му нарушение. Моли за отмяна на издадения електронен фиш като
незаконосъобразен. Претендира и присъждане на направените по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебното производство, жалбоподателят – редовно призован, не е
участвал лично.
Пълномощникът му - адв. Р.Н. поддържа и допълва доводите в жалбата
и пледира за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен.
Претендира присъждане на разноски в полза на доверителя й.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник, не изразява становище по
жалбата. В съдебно заседание, представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН,
1
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 03.08.2020 г., 14.57 часа, в гр. Перник, кв. Бела вода, по път I-6, се
движело МПС – л.а. “Тойота Авенсис“, с рег. №*****. В района на км. 76+300
на посочения път, с преносима система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, се
извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни
средства в стационарен режим, като СПУКС било насочено към гр. Радомир
и обхващало отдалечаващите се ППС. Разрешената скорост на движение
била 50/км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В 14.57 часа през обсега на
преносимата система за контрол на скоростта преминал и горепосоченият
автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № 1158р-7124/04.08.2020г. /приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата/.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били
въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в
контролираната зоната е измерена скорост на движение от 70 км/ч. /след
съответно приспадане от измерената скорост от 73 км/ч на допустимата
грешка при измерването/.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на ФЛ - Р. Х. Ц.. Затова и с
оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП срещу него бил издаден
електронен фиш серия К, №3858420 на ОД МВР – Перник, с който на
основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, му била
наложена глоба 50 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 15.12.2021г. Същият
не подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП или възражение по чл.189, ал.6
от ЗДвП..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от
централна база данни – КАТ, разпечатка от показанията на техническото
средство – снимка №11743D0/0275417, протокол за използване на АТСС, рег.
№1158р-7124/04.08.2020г. и снимка на разположението на уреда,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от
07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в
регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с приложение
към удостоверението, писмо, рег. №20-00-38-2/19.06.2019г. на БИМ,
протоколи за първоначална и последваща проверка №№248-ИСИ/11.12.2017г.
и 52-С-ИСИС/30.09.2019г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и
2
софтуер“ към ГД „Мерки и измервателни уреди“ на БИМ,, заповед №313з-
310/14.02.2020г. на Директор ОД МВР – Перник, както и писмо, изх. №11-00-
29/24.01.2022г. от директор Областно пътно управление – Перник.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и
възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките
за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система
преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с №11743d0, с каквито съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП, може да се установяват и заснемат нарушения в тази
хипотеза. Съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП "автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес“.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и
заснето процесното нарушение е мобилна/преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации.
Въпреки че в електронния фиш и протокола за използване на АТСС не са
означени точното й наименование и тип, отразеният фабричен номер е
достатъчен за безспорна индивидуализация. Приетото удостоверение
№17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г. удостоверява, че преносимата
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1 е одобрен тип средство за измерване от
Българския институт по метрология, вписана е в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с
метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с
което е установено и заснето нарушението на датата, визирана в електронния
фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване
на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и
чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
3
правилата за движение по пътищата.
Използването на мобилната АТСС на съответното място за контрол е
удостоверено с протокол /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, съставен
и подписан от обслужващия го полицейски служител, в който изчерпателно
са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен номер на
използваното АТСС, точното място на контрол, въведения за него скоростен
режим, режим на измерване, посока на задействане, начало и край на работа с
АТСС на посоченото място и броя на установените нарушения. Записите в
съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш,
позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е относим към
описаното в него нарушение. Отразените в протокола място на използване на
техническото средство – гр. Перник, кв. Бела вода, път I-6, км. 76+300,
времето на работа с него, установеният скоростен режим, посока на движение
на контролираните превозни средства и посока на задействане на АТСС дават
основание да се приеме еднозначно, че на посочените в електронния фиш
място, дата и час чрез техническото средство е установено нарушение при
управление на визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата
скорост от 50 км/ч. валидна за населено място, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В пътния участък към 03.08.2020г. не е било въведено различно ограничение
на скоростта с пътен знак, което се установява от предоставената информация
от администрацията, стопанисваща пътя, обективирана в писмо, изх. №11-00-
29/24.01.2022г. от директор Областно пътно управление – Перник.
Превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението е идентифицирано по несъмнен начин, а събраните
доказателства еднозначно установяват измерената скорост на движението му
при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази
насока представлява приложената снимка №11743D0/0275417, в която са
означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на
данните в протокола и ЕФ/, скорост на движение на заснетото превозно
средство, и разстоянието на измерване. Направения запис на нарушението и
снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл.189, ал.15 от
ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На
снимковия материал, се наблюдава именно автомобила, визиран в
електронния фиш, заснет при отдалечаването му към СПУКС, поради което
всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено. Съгласно
приетото приложение към удостоверение за одобрен тип №17.09.5126 на
БИМ, превозното средство, чиято скорост е измервал лазерния лъч на модула
в момента на заснемане на изображението е определяем от пресичането на
маркерите на четирите страни на изображението. В случая, пресечната точка
на маркерите е върху автомобила, посочен в електронния фиш.
Непосочването на посоката на движение на автомобила в съдържанието
на електронния фиш не рефлектира върху законосъобразността на същия, тъй
като не се касае за отсъствие на задължителен реквизит от съдържанието му
съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП.. Липсата му не съставлява и пречка за
4
определяне точното мястото на нарушението, за доказване чия скорост е
измерена с АТСС, както и за решаване на останалите релевантни за казуса
обстоятелства, свързани с точното правно квалифициране на нарушението и
елементите от обективната страна на административнонаказателната норма..
В съставения протокол за използване на АТСС е удостоверено, че контрол на
скоростта на движение на МПС е осъществяван в двете посоки. Техническите
характеристики на АТСС дават такава възможност, т.е., за измерване на
скоростта и на приближаващите, и на отдалечаващите се МПС, като за такова
задействане е наличен съответен запис в протокола /“в двете посоки“/“Д“/. В
случая именно този запис е отбелязан с подчертаване и със съответното му
символно означаване /“Д“/, което удостоверява, че контрол е осъществяван и
за посока гр. Радомир и за посока гр. София. При това положение логично
липсва запис в протокола относно посоката на движение на контролираните
МПС. Визуализираните на снимковия материал данни за заснемане на
автомобила при отдалечаването му, съпоставени със записа в ЕФ, че СПУКС
е насочено към гр. Радомир, установяващо се и от приложената снимка на
разположението му, води до единствено възможно заключение, че такава е
била и посоката на движение на жалбоподателя.
Приетата по делото заповед №313з-310/14.02.2020г. на Директор ОД МВР
– Перник доказва и компетентността на полицейския служител, изготвил
протокола, да осъществява дейност по заснемане на нарушения на правилата
за движение по пътищата със СПУКС, да извършва последващ преглед,
валидизиране и генериране на ЕФ в АИС „АНД“, доколкото е сред
определените с административния акт длъжностни лица .
Протоколът е съставен съгласно изискванията в Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г. и е подписан от същия полицейски служител, който с полагането
на подписа си е и декларирал, че автоматизираното техническо средство е
разположено, настроено и използвано съгласно нормативните предписания и
изискванията, въведени в инструкцията за неговата експлоатация, че е
преминало метрологична проверка и е годно за експлоатация. Протоколът по
чл.10, ал.1 от Наредбата е официален документ, тъй като се съставя от
длъжностно лице, в кръга на службата му и се ползва с обвързваща
доказателствена сила. Същият се цени като годно доказателствено средство за
удостоверените в съдържанието му фактически обстоятелства, за изготвения
и приложен снимков материал от записа на нарушението, както и за това, че
АТСС е било използвано съгласно нормативните предписания и при
посочените в протокола обстоятелства.
Непопълването на протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. в частта относно броя статични изображения/видеозаписи,
свалени от системата и мястото на съхранение на свалената информация от
използваната АТС по никакъв начин на затруднява решаването на относими
за казуса въпроси и не представлява самостоятелно съществено нарушение на
процедурата по установяване на нарушението.
5
В заключение съдебният състав приема, че обсъдените доказателствени
материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в
съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна
структура и скоростен режим, измерената скорост на движение, отчетеното
превишение по отношение разрешената максимална скорост и превозното
средство, при управлението на което е извършено нарушението, съответстват
на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени
правилно в съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането
на нарушението съответства на изложените факти и е извършено
законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл. 21, ал.1 от
ЗДвП, която норма забранява превишаване на скорост от 50 км/ч. за населено
място, предвид категорията на превозното средство.
Безспорно доказано е, че жалбоподателят е субект на установеното
административно нарушение и следва да понесе отговорност за него,
съгласно чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП като Р.Ц. не е упражнил възможността
в чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което законосъобразно е ангажирана
отговорността му за установеното и доказано по несъмнен начин
административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Не на последно място, обжалваният електронен фиш е издаден в
съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец,, носи
лимитивно установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание,
поради което е редовен от процесуална страна. Изискванията към формата,
съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна,
съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя
единствено от съблюдаването на специалните правила и изисквания
регламентирани в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а те в случая са спазени -
отразени са данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че
доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на
посочените дата и място Р.Ц. е управлявал описаното превозно средство със
скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС –
преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, поради което
законосъобразно отговорността му е ангажирана по реда на чл.189, ал.4 от
ЗДвП с издаване на електронен фиш.
По отношение вида и размера на наложеното административно
6
наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата
на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост
от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта
е превишена с 20 км/ч. /стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/, поради което за
нарушението е приложима санкцията по т.2 от визираната разпоредба.
Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост
от 11 до 20 км/ч. наказание, определено в абсолютен размер – глоба 50 лв.,
изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от
ЗАНН.
В случая именно такова наказание е наложено на Р.Ц. и предвид
законосъобразното му определяне, обжалваният електронен фиш следва да
бъде потвърден. Намаляване на наказанието под законоустановения размер е
недопустимо.
Предвид изхода на делото, няма основание за присъждане на
направените от страна на жалбоподателя разноски за възнаграждение на
адвокат.
Другата страна не претендира възнаграждение и такова не се присъжда.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.9, вр. ал.2, т.5, вр.
ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, №3858420, издаден от ОД
МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал.1,
т.2 от ЗДвП на Р. Х. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. ******, е наложена глоба
50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7