№ 66
гр. С., 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VI СЪСТАВ, в публично заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
в присъствието на прокурора К. Г. Ст.
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Частно наказателно дело
№ 20222230200024 по описа за 2022 година
Постъпило е предложение от РП – С. за настаняване на лицето М. Т. Б. на
задължително лечение на основание чл. 157 от ЗЗ.
В предложението се твърди, че М. Т. Б. не се води на психиатричен учет.
Спрямо същата обаче има подавани сигнали от живущите във входа на блока,
в който живее и че същите я смятат за опасна за себе си и околните, тъй като
вдигала шум, наводнява ги, хвърляла тежки предмети през тераса, говорила с
въображаеми хора, а с течение на времето проблемите й се задълбочили и
поведението й към околните започнало да става агресивно.Предлага се
настаняването на Б. на задължително лечение в ДПБ Р..
В с.з. представителят на РП - С. поддържа предложението.
Привлеченото лице и упълномощения от него защитник изразяват
становище, че спрямо Б. не следва да се постановява задължително лечение.
След като изслуша свидетелите и взе предвид становището на вещо лице
- психиатър, съдът назначи съдебно – психиатрична експертиза, определи
нейната форма и срок за извършване.
След анализ и преценка на всички събрани по делото доказателства и
доказателствени средства, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
1
Привлеченото лице М.Б. живее сама в жилището си в гр. С., ул.
„Александър Стамболийски“. Продължително време нанасяла психически
тормоз на съседите си, като проявите й били насочени най-вече към съседката
й от апартамента под нея – св. М.Г.. Срещу нея Б. подала множество сигнали
в прокуратурата, подала сигнал до БАБХ относно храната, която приготвяла,
подала сигнал на тел.112, че в апартамента й има пожар, подала сигнали и до
полицията, което предизвикало проверка от служители на ГД „Национална
полиция“ гр. София, ритала врата на апартамента на св. Г., обвинявала я, че
краде ток и вода, на няколко пъти наводнявала апартамента й, тъй като
почиствала своя от миризми, които според привлечената били причинени от
димни изпарения от готвеното на газ от св. Г.. За изброеното св. Г.
многократно подавала сигнали, по част от които, а и по част от тези
подадените от Б. работил св. П.П., полицейски служител при РУ С.. Част от
живущи във входа, в който живее Б. също подавали сигнали срещу нея – за
това, че Б. хвърляла фекалии и мръсни води през прзореца, за причиняване на
висок шум в малките часове на денонощието.
По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза. От същата се
установява, че привлеченото лице страда от персистиращо налудно
разстройство. Установяват се нарушения в мисловния процес - параноидни
идеи за отношение, въздействие и увреда, налудообразуване, , налудни
интерпретации, както и нарушения във ВПД – сенестопатии. Вещото лице
сочи също, че често поведението на Б. - често неадекватно и враждебно е
мотивирано от психотичните изживявания, като липсва критично отношение
към болестния характер на преживяванията. Заключава, че с поведението
привлечената уврежда здравето си и е опасна за себе си и за околните.
Гореизложеното се установява от заключението на назначената по делото
и приета от съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадена
съдебнопсихиатрична експертиза, показанията на вещото лице д-р Р.П., както
и тези на свидетелите М.Г. и П.П.. Установява се и от събрания в хода на
процеса писмен доказателствен материал. В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението си, като уточнява, че намира Б. за опасна за себе си и
за околните, тъй като не се лекува, липсва самокритичност към състоянието й,
а поведението й е непредсказуемо, тъй като е повлияно от психотична
продукция. За психичното заболяване на Б. и за отказа й да се лекува
свидетелства и приложения по делото амбулаторен лист, издаден от
2
прегледалия я психиатър - д-р Николова, е който е видно, че на Б. освен
предписаната терапия е назначено лечение, като в графа "изследвания" е
посочено, че е предложена хоспитализация, която Б. отказва. Назначеното по
делото вещо лице заключава, че следва да бъде проведено лечение на Б. и то в
ДПБ Р. за срок от три месеца. Посочва, че е невъзможно да бъде настанено в
психиатричното отделение в МБАЛ "Д-р Иван Селимински", тъй като
възможната продължителност на лечението в отделението е 30 дни, а този
срок няма да е достатъчен дори за първоначалното овладяване на
състоянието, в което се намира.
Самата Б. отрича да е налице описаното от нея поведение, намира себе си
за здрав човек, сочи, че съседите й искат да я отстранят от апатамента, в
който живее. Твръди, че има конфликт със св. Г., че последната готвела на газ
на терасата си, което водело до омазняване на стените на апартамента на Б.,
както и на тялото й, вследствие на което отслабнала от 75 кг. на 52 кг..
Твърди, че е извършвано обгазяване на апартамента й с цел да бъде изгонена
от там, както и че искали да я ослепят, за което научила при преглед при очен
лекар, който й казал, че един ден св. Г. била зад нея и й плиснала нещо в
очите. Твърдяното от Б. не кореспондира с останалия събран по делото
доказателствен материал и най-вече - досежно психическото здраве на Б., със
заключението на изготвената съдебно-психиатрична експретиза. Твърденията
й относно причината за отслабването й съдът счита /без да претендира, че е
специалист/ и за научно невъзможно, а споделеното й от очния лекар, за това
че св.Г. й е плиснала нещо в очите, докато била зад нея освен за недоказано,
но и за нелогично. Предвид изложеното съдът не кредитира обясненията Б.
като достоверни.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав
прецени следното:
Разпоредбата на чл.155 от ЗЗ предвижда настаняване на лечение на лица
по чл.146, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗ, които поради заболяването си могат да извършат
престъпление, действие, което представлява опасност за близките им, за
околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
привлечената Б. страда от „персистиращо налудно разстройство МКБ10 F
22.8, което заболяване попада в кръга на тези визирани в нормата на чл. 146,
3
ал.1 от ЗЗ.
От друга страна, видно от заключението на назначената съдебно-
психиатрична експретиза, която съгласно нормата на чл.3 от Наредбата за
СПЕ за задължително настаняване и лечение на лица с психични разстройства
има основна задача да даде заключение за необходимостта от задължително
настаняване на лечение, поведението на Б. представлява опасност както за
нея, така и за околните. Последното се установява и от показанията на
разпитаните в хода на производството свидетели и приобщените писмени
доказателства..
Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че са налице
законовите предпоставки, визирани в нормата на чл. 155 от ЗЗ за настаняване
на привлечената М. Т. Б. на задължително лечение в специализирано
психиатрично заведение от една страна и от друга - вземайки предвид
становището на вещото лице прецени, че привлечената следва да бъде
настанена на задължително лечение в ДПБ Р., именно за предложения от
вещото лице срок от два месеца. Съдът намира с оглед заключението и
показанията на вещото лице, че нито домашното лечение, нито стационарното
такова, което би могло да се проведе в психиатричното отделение на МБАЛ
"Д-р Иван Селимински" гр. С. би могло адекватно да отговори на
установеното й болестно състояние.
Съдът не споделя възраженията на Б., че тя е здрава и не е необходимо
да се лекува. От една страна липсата на критичност към състоянието й и
отказът й да се лекува, изразени от самата привлечена, сами по себе си са
опасни за здравето й, а от друга страна, съдът намира, че с поведението си –
подаваните сигнали за несъществуващи събития, ритането по вратата на св.
Г., хврълянето на предмети през терасата, изливането на течности във входа,
вдигането на шум, Белелиена е опасна и за околните. й.
С оглед заключението на вещото лице, че привлечената не е в състояние
да дава информирано съгласие за лечението си, както и с оглед
обстоятелството, че Б. не е критична към състоянието си и липсата на данни
за близки на привлечената, съдът намира, че следва да определи лице, което
да дава информирано съгласие за лечението й, което следва да бъде
определено от Кмета на Община Р...
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
4
НАСТАНЯВА М. Т. Б. с ЕГН ********** на задължително стационарно
лечение в специализирано болнично заведение - държавна психиатрична
болница гр. Р. за срок от ДВА МЕСЕЦА.
НАЗНАЧАВА представител на привлечения М. Т. Б. с ЕГН **********,
който да изразява информирано съгласие за лечение – лице, определено от
Кмета на Община Р. лице.
ПРЕПИС от настоящото решение след влизането му в сила да се
изпрати на РП – С. и на управителя Психиатрична болница – гр. Р. за сведение
и изпълнение, както и на Община Р. за определяне на лице, което да изразява
информирано съгласие за лечение.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7 - дневен срок от
днес пред СлОС.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5