Р Е Ш Е Н И Е
№ 187
гр.
Велико Търново, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново –
трети състав, в съдебно заседание на двадесети юни две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при участието на секретаря М. Н.,
изслуша докладвано от съдия Банев адм.
д. № 257 по
описа за 2023 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с
чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по
жалба, подадена от К.Г.Т. – *** от ВТАК, с адрес за призоваване в ***, срещу
Решение от 04.04.2023 г., издадено от съдия Г. В.Г. - лице с възложени
правомощия по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ от страна на Административния ръководител –
Председателя на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е отказан
достъп до обществена информация по заявление вх. № 6648/ 04.04.2023 г. на ВТРС,
подадено от *** К.Г.Т., с искане да му бъде предоставен в електронна форма
препис от Заповед № 39/ 2023 г. на Административния ръководител – Председател
на Окръжен съд – Велико Търново. В жалбата се твърди незаконосъобразност на
постановения отказ за предоставяне на исканата със заявлението информация като
оспорващият се позовава на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, според който има право на
достъп до поисканата информация и няма правно основание този достъп да му бъде
отказан. Иска се оспореното решение да бъде отменено и съдът да реши делото по
същество, като признае правото на достъп на жалбоподателя до поисканата
информация и осъди ответника да му я предостави в поисканата форма за достъп.
Представя Становище с вх. № 2447/ 16.05.2023г., чрез ССЕВ. В съдебното
производство жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява.
С молба, подадена чрез ССЕВ на 20.06.2023 г., претендира присъждане на разноски
в размер на заплатената държавна такса.
Ответникът –
съдията от Районен съд – Велико Търново с възложени правомощия по чл. 28, ал. 2
от ЗДОИ от страна на Административния ръководител – Председателя на Районен съд
– Велико Търново, в представените по делото писмени становища развива доводи за
неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Посочва, че заявителят иска да му бъде предоставен препис от заповед, с която
всъщност районният съд не разполага, поради което е постановен и отказът.
Отбелязва, че заявлението за достъп до обществена информация е адресирано и до
Окръжен съд – Велико Търново, който е и органът с възможност да предостави
исканата информация. Поддържа становището, че подадената жалба по същество
представлява злоупотреба с процесуално право и цели единствено поредното
ангажиране на поредния правораздавателен орган с лишени от основание претенции.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Не претендира присъждане на разноски.
Във връзка с
проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
К.Г.Т. – *** от
ВТАК, е подал чрез ССЕВ заявление с вх. №6648 от 04.04.2023г. до
административния ръководител – председател на Районен съд – Велико Търново и до
административния ръководител – председател на Окръжен съд – Велико Търново, с
което на основание Закона за достъп до обществена информация е поискал да получи
препис от Заповед № 39/ 2023 г. на Административния ръководител – Председател
на Окръжен съд – Велико Търново. Тази информация е поискана в електронна форма на персоналния му профил, регистриран в
ИССЕВ, или на посочения в заявлението адрес на електронната му поща.
По така
подаденото заявление е налице произнасяне с Решение от 04.04.2023 г., издадено
от съдия в РС – Велико Търново, с възложени правомощия по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ
от страна на Административния ръководител – Председателя на Районен съд – Велико
Търново, с което е отказан достъп до поисканата информация. Според изложените в
решението мотиви отказът е постановен поради това, че искането касае
информация, с която Районен съд – Велико Търново не разполага.
Решението е
изпратено на заявителя чрез системата за сигурно електронно връчване и е
получено на 06.04.2023 година. Жалбата срещу това решение е подадена
едновременно, както директно пред Административен съд – Велико Търново чрез
ССЕВ, заведена с вх. № 1938/ 19.04.2023 г. в деловодството на съда, така и чрез
административния ръководител – председател на РС- Велико Търново до АСВТ, чрез
ССЕВ, на дата 18.04.2023 г., видно от представената разпечатка от системата /л.
39 от делото/.
В хода на съдебното производство от страна на ответника е представена и
приета като доказателство административната преписка, изпратена с придружително
писмо вх. № 2023/ 24.04.2023 г. в
деловодството на АСВТ, както и тези, представени със становище вх. № 2359/
11.05.2023 г., с писмо вх. №
2660/ 26.05.2023 г. и становище към придружително писмо вх. № 2832/ 05.06.2023
година. Приети са още становище представено от съдия Г.Г. от ВТРС с
придружително писмо вх. № 2936/09.06.2023 г., както и представения с писмо вх.
№ 3075/16.06.2023 г. от неучастващо в производството лице, Акт за встъпване в
длъжност на Г. В.Г. като съдия във ВТРС. Приобщени към доказателствата са и
писмените доказателства, приложени към жалбата, по опис, както и представените
от жалбоподателя документи с
молба вх. № 2404/ 12.05.2023 г. и със становище вх. № 2447/ 16.05.2023 година.
От жалбоподателя са представени и доказателства, чрез ССЕВ с придружително
съобщение № 2947/ 09.06.2023 г. и с молба вх. № 3116/ 20.06.2023 г. по
електронна поща. От страните не са ангажирани други доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, имащо правен интерес и е
насочена срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, което обуславя нейната
допустимост за разглеждане по същество.
Оспореното Решение от 04.04.2023 г., издадено
от съдия в РС – Велико Търново, с възложени правомощия по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ
от страна на Административния ръководител – Председателя на Районен съд -
Велико Търново, има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК и чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ и представлява годен предмет на
съдебно оспорване, тъй като засяга по негативен начин претендирани от заявителя
права и законни интереси. Предвид специфичната материя, регулирана със ЗДОИ,
всеки акт произнесен по заявление за достъп до обществена информация, с който
изрично или фактически се предоставя или отказва предоставянето на искана
такава, е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, какъвто
е и отказът, обективиран в оспореното решение.
Оспореният
индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – съдия Г.Г. ***,
съгласно Акт за встъпване в длъжност от 26.06.2015 г., надлежно оправомощен за
това с утвърдените със Заповед № 188/ 31.03.2023 г. на Административния
ръководител – Председател на Районен съд - Велико Търново „Вътрешни правила за
достъп до информацията в Районен съд - Велико Търново“. Възможността за такова
делегиране на правомощия изрично е установена в разпоредбата на чл. 28, ал. 2
от ЗДОИ, като в случая оспореното решение за отказ от предоставяне на
информация, е издадено именно от лицето на което тези правомощия са възложени
от титуляра. Отказът е издаден в предписаната от чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ писмена
форма и притежава съдържанието по чл. 38 от същия закон. При извършената
служебна проверка съдът намира, че процедурата по издаване на
оспорения акт
е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ЗДОИ и АПК, като
не са налице процесуални нарушения, засягащи нейната законосъобразност
в цялост.
Относно
приложението на материалния закон:
Съгласно
чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка
информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти. Съгласно чл. 9 от ЗДОИ обществената информация,
създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и
служебна. Според дефиницията, дадена в чл. 10 от ЗДОИ, официална е
информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на
местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а съгласно чл.
11 от ЗДОИ, служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във
връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на
техните администрации.
В случая, със заявлението си жалбоподателят е поискал предоставяне на препис от Заповед № 39/ 2023 г. на Административния ръководител – Председател на Окръжен съд - Велико Търново. От приложените по делото многобройни доказателства, част от които неотносими към правния спор, се установява, че жалбоподателят *** Т. е процесуален представител на ищец по гр. дело № 154/ 2023г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново. По делото е извършено преразпределение, с което първоначално определеният съдия-докладчик е заменен с друг съдия от състава на окръжния съд и като причина за преразпределението е посочена именно исканата от жалбоподателя Заповед № 39/ 2023 г. на Административния ръководител – Председател на Окръжен съд - Велико Търново. Искането на *** Т. е за предоставяне на препис от тази заповед, а не на информацията, съдържаща се в същата. Съдържащата се в тази заповед информация е приета за служебна обществена информация в мотивите на издаденото от ответника решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, законът се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. В тази връзка, съдът намира за правилен извода в оспорения акт, че търсената информация не е такава, която се създава или съхранява от сезирания орган на съдебната власт – Районен съд - Велико Търново, тъй като става въпрос за издадена заповед от административния ръководител – председател на Окръжен съд - Велико Търново, на основание която е извършено преразпределение по висящо пред него гражданско дело. Тази заповед очевидно е издадена по повод изпълнение на възложените със Закона за съдебната власт правомощия на председателя на окръжния съд да осъществява организационно и административно ръководство на този съд, а не на правомощия на председателя на Районен съд - Велико Търново. Поради това не може да се приеме, че информацията, съдържаща се в нея, е създадена от сезирания орган, съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Тази информация не е и такава, която да се съхранява от районния съд. Исканата от заявителя заповед № 39/ 2023 г. на административния ръководител – председател на Окръжен съд - Велико Търново следва да се съхраняват в окръжния съд от отговорното за това лице, а не в друг орган на съдебната власт, и съответно същата евентуално би могла да бъде получена при условията за достъп, определени със ЗДОИ именно от ОС - Велико Търново. В тази връзка, принципно е приложима разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, според която когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение /районният съд е имал такива данни/, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. В случая, обаче, очевидно и самият жалбоподател е бил наясно с фактическото положение, че в районния съд тази заповед не е налична, след като заявлението му за достъп до обществена информация с вх. № 6648 от 04.04.2023 г., е адресирано едновременно и до административния ръководител – председател на Окръжен съд - Велико Търново. При това положение, безпредметно се е явявало повторното изпращане на заявлението от районния към окръжния съд, след като последният вече е бил надлежно сезиран с него, и е дължал произнасяне. Последното обстоятелство явно е било съобразено от ответника в настоящото производство, който е постановил обжалвания отказ без повторно изпращане на заявлението към надлежния орган.
По изложените
мотиви, съдът намира, че отказът за достъп до обществена информация,
обективиран в Решение от 04.04.2023 г., издадено от съдия в РС – Велико Търново
с възложени правомощия по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ от страна на Административния
ръководител – Председателя на Районен съд - Велико Търново, е законосъобразен.
Подадената срещу този отказ жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото, неоснователно е искането на жалбоподателя за
присъждане на сторените разноски за настоящото производство. От страна на
ответника не се претендират разноски, поради което такива не следва да бъдат
присъдени, независимо от изхода на спора.
Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
Отхвърля жалбата на К.Г.Т. – *** от ВТАК, с адрес за призоваване в ***, срещу
отказ за достъп до обществена информация, обективиран в Решение
от 04.04.2023 г., издадено от съдия в РС – Велико Търново с възложени
правомощия по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ от страна на Административния ръководител –
Председателя на Районен съд - Велико Търново.
Решението не
подлежи на обжалване.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: