Р Е
Ш Е Н
И Е № 1507
гр. Пловдив,
13.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, Гражданско отделение, VІII граждански състав, в публичното
заседание на 13.11.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на
секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова в. гр. д. № 1978 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 25178/23.08.2019г. на адв. Д.Б. и адв. Н. А., като пълномощници на Н. Й.В., ЕГН **********, М.Н.В., ЕГН **********
и Р.Н.В., ЕГН ********** против решение № 2373 от 08.06.2019г., постановено по
гр. д. № 5006 по описа за 2018г. на Пловдивски районен съд, XVII гр. състав, с
което се признава за установено по отношение на Н.Й.В., ЕГН **********, М.Н.В.,
ЕГН ********** и Р.Н.В., ЕГН **********, че Р.Р.В., ЕГН ********** е собственик
на ½ ид. ч. от правото на собственост върху недвижим имот –
самостоятелен обект с идентификатор 56784.506.401.1.18 съгласно одобрената
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Пловдив със заповед №
РД14-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, представляващ апартамент № 18, с площ от
90, 83 кв. м., с административен адрес – гр. П., бул. ***, с прилежащо
помещение – изба № 2, с площ от 4 кв. м., както и 2, 09% идеални части от
общите части та сградата, въз основа на наследствено правоприемство от
родителите си М. К.В. и Р. П. В.и се осъждат Н.Й.В., ЕГН **********, М.Н.В.,
ЕГН ********** и Р.Н.В., ЕГН ********** да предадат в полза на Р.Р.В., ЕГН
********** владението върху ½ ид. част от правото на собственост върху
недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор 56784.506.401.1.18 съгласно
одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри на град Пловдив със заповед
№ РД14-48/03.06.20019г. на ИД на АГКК, представляващ апартамент № 18, с площ от
90, 83 кв. м., с административен адрес – гр. П., бул. ***, с прилежащо
помещение - изба № 2, с площ от 4 кв.
м., както и 1, 09% идеални части от общите части та сградата.С решението се
отменя на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт по обстоятелствена
проверка, издаден по нотариално дело № 164/2015г. на нотариус Иван Мингов на
основание давностно владение върху ½ ид. част от правото на собственост
върху процесния имот, който акт е оформен под № **г., том I, рег. № 2441,
нот. дело № **г. по описа на нотариус Иван Мингов, с рег. № 644 от НК, вписан
под акт № 192, том 41, дело **г., вх. рег. № 15435/27.05.2019г. на Служба
вписвания – Пловдив.Осъдени са Н.Й.В., ЕГН **********, М.Н.В., ЕГН ********** и
Р.Н.В., ЕГН ********** да заплатят в полза на Р.Р.В., ЕГН ********** сумата от
2 072, 83 лева разноски за първата инстанция.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения.Твърди се, че от показанията на свидетелите Т.
К., Г. К. и М. Б.-П., се установява манифестирането на своенето от страна на Н.
В. на процесния имот и отблъскването на претенциите на ищеца.Неправилен бил
извода на съда, че декларираните обстоятелства пред Служба МДТ са основание да
се приеме, че не е налице своене на процесния имот.Жалбоподателите поддържат,
че с оглед фактическите действия, предприети от Н. В. и съпругата му, а в
последствие продължени от наследниците на Н. В., по несъмнен начин било
установено давностно владение, демонстрирано пред всички, респ. били предприети
действия, изключващи по категоричен начин собственост на други лица.В тази
насока бил извършения основен ремонт на значителна стойност 45000-50000 лв.
веднага след смъртта на Р. В. пред 2005г.Събраните по делото доказателства
според жалбоподателите безспорно доказват завладяване на процесния имот от
страна на Н. В.и съпругата му, а в последствие владението било продължено от
неговите наследници.Същото било трайно и постоянно повече от 10 години,
манифестирането на това владение, отблъскването на всякакви опити от страна на
ищцата през десетгодишния период за завладяване на имотите, било несъмнено.От
своя страна ищцата била дезинтересирана от процесния имот до момента на завеждане
на настоящия иск.Моли се за отмяна на първоинстанционното решение, вместо което
да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен предявения иск.Претендират
се разноски.
Въззиваемата
Р.В. чрез пълномощника си адв. Л.М. *** с писмения си отговор изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. правилност,
обоснованост и законосъобразност на решението на районния съд, което се иска да
бъде потвърдено.Претендира разноски.
По отношение валидността и допустимостта на постановеното решение, въззивният съд намира, че същото е постановено
от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е бил
сезиран.
При това положение
следва да се приеме, че
решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е
процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Пловдивският окръжен съд като
прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери
за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен
ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на ½ ид.
част от процесния имот и за осъждането им да й предадат собствеността и
владението на имота, както и иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на
нотариален акт по обстоятелствена проверка, вписан в СВ Пловдив с дв. вх. рег.
№ 15043/27.05.2015г., вх. рег. № 15432827.05.2015г., акт № 192, том 41, дело №
**г., издаден на Н.Й.В., ЕГН **********, М.Н.В., ЕГН ********** и Р.Н.В., ЕГН
**********, ведно със законните последици от това.
В исковата си молба ищцата
твърди, че по наследствено правоприемство от майка си М. К.В. и баща си Р. П.
В., а ответниците по наследствено правоприемство от брат й Н. Р. В., били
съсобственици при равни права - ½ ид. част за ищцата и по 1/6 ид. част
за всеки от ответниците, на следния недвижим имот – самостоятелен обект с
идентификатор 56784.506.401.1.18 съгласно одобрената кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр. Пловдив със заповед № РД14-48/03.06.2009г. на ИД на
АГКК, съставляващ апартамент с площ от 90, 83 кв. м., с административен адрес –
гр. П., бул. ***, като прилежащи към него са: помещение – изба № 2 с площ от 4
кв. м., както и 2, 09% ид. части от общите части на сградата.Собствеността на
този имот наследодателите Р. П. В.и М. К.В. придобили с нотариален акт от
27.04.1971г. № 81, том XV, дело № **г.В началото на 2018г. ищцата направила
справка в Данъчна служба на Община Пловдив за дължимия за имота данък, при което
я уведомили, че за имота има подадена декларация, с която ответниците
декларирали имота като изцяло тяхна собственост.В тази връзка извършила и
справка в Служба по вписванията Пловдив и установила, че ответниците са се
снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка, вписан в СВ Пловдив с
дв. вх. рег. № 15043/27.05.2015г., вх. рег. № 15432/27.05.2015г., акт № 192,
том 41, дело № **г., с която същите са признати за собственици по давностно
владение на притежаваната от нея ½ ид. част от посочения апартамент.Ищцата
счита, че по този начин ответниците явно оспорват правата й на собственик,
макар да не го били демонстрирали пред нея и пред органите на държавна или
местна администрация.Твърди, че е загубила владените в деня – 08.01.2018г.,
когато установила, че няма достъп до апартамента, тъй като патроните били
сменени.
С писмения си отговор по
реда на чл. 131 от ГПК ответниците са оспорили предявения иск като
неоснователен.Не спорят относно обстоятелството, че процесния имот е останал в
наследството общите им наследодатели Р. П. В., починал на 04.07.1997г. и М.
К.В., починала на 27.04.2971г.Твърдят, че на ищцата било демонстрирано правото
на собственост от прекия им наследодател Н. В., който отблъснал приживе
всякакви нейни претенции спрямо процесния имот и тя през всичките години след
смъртта на наследодателите им бездействала, с което считат, че е признала
правото им на собственост.Твърдят, че през 1981г. наследодателят им Р. В. ги е
събрал в дома си и ги уведомил, че от ЖСК „С. в.“ му предлагали да се включи
като член-кооператор и да закупи апартамент от около 100 кв. м., като предложил
първо на техния наследодател Н. В.да вземе апартамента, но той отказал, тъй
като нямал финансова възможност.Тогава наследодателят Р. В. казал, че ще
изтегли пари от взаимоспомагателна каса и ще плати, за да се включи в
кооперацията, като апартамента, който ще бъде построен, ще бъде отстъпен от
него на дъщеря му Р.В., а процесният апартамент ще остане собственост на сина
му Н. В..Покойната му съпруга М. В. се съгласила и взели решение да поделят
приживе имотите си на своите деца.Станало дума също, че синът им ще се грижи и
ще ги издържа на стари години.Така наследодателят Р. В.се включил като
член-кооператор в ЖСК „С. в.“ и заплатил със свои и на съпругата си средства,
теглени от взаимоспомагателна каса, сумата от 13 000 лв.След като
строителството приключило и наследодателят прехвърлил на дъщеря си своите
членствени права в ЖСК, тя била снабдена с нотариален акт за апартамента,
находящ се понастоящем на ул. „Б.“ в гр. П. и се преместили със съпруга й да
живеят в него през 1991г.След този момент наследодателят на ответниците Н.
В.поел заплащането на всички разходи по процесния имот.През м. юли и м. август
1991г. ответниците и техния пряк наследодател, по молба на наследодателката М.
В. започнали ремонт – боядисали с латекс таваните, поставили релефни тапети,
боядисали дограмата, почистили и подредили апартамента.През 1992г. Н. В.купил
нова холова гарнитура, а през 1993г. поставил метална блиндирана външна врата
на апартамента.През 1997г. починала М. В. и по настояване на Р. В.ответниците и
прекият им наследодател Н. В., се преместили да живеят в процесното жилище, тъй
като апартамента бил на Н.Той се чувствал като собственик, което нееднократно
му било повтаряно от неговите родители и от сестра му, която признавала този
факт докато родителите им били живи.През месец септември 1997г. покойният Н.
В.завладял наследствената квота на Р.В. от майка й в размер на 1/6 ид. част, а
след смъртта на Р. В., починал на 22 март 2005г. започнал давностно владение и
върху наследствената квота на Р.В. от баща й.След смъртта на Н. В., починал на
25.05.2011г. ответниците като негови наследници, продължили да владеят
спокойно, постоянно, необезпокоявани от никого до момента на предявяване на
иска.През 2008г. Н. В.се опитал да уреди със сестра си Р.В. прехвърлителна
сделка, за да бъде уреден нотариално въпроса със собствеността му върху
апартамента, като тя му прехвърли наследствената си ½ ид. част от
него.Прехвърлянето не се извършило, като тя поискала пари от Н. В., които той
не се съгласил да й даде, тъй като се чувствал собственик на имота.С това
отблъснал претенцията й за собственост и още веднъж довел до знанието й, че той
се чувства изключителен собственик на апартамента.До този момент Р.В. не се
противопоставила на собствеността им, не участвала никога в поддръжката на този
имот, не плащала данъци и разходи за него, не е имала претенции за достъп до
апартамента, да има ключ от него.През 2007г. ответниците извършили основен
ремонт на стойност повече от 30 000 лева, с който отново демонстрирали
субективното си отношение към имота.Всички извършени действия били със знанието
на Р.В. и без противопоставяне от нейна страна.Ответниците твърдят, че ищцата е
придобила наследствени права, които впоследствие са преобърнати от нейния брат
Н. В.и по волята на техните родители, а след смъртта му, от тях – трите
ответници, в самостоятелни владелчески права, които след изтичане на
законоустановения десетгодишен срок са се превърнали в собственически права в
тяхна полза, за което по тяхна молба бил съставен и нотариалния акт по
обстоятелствена проверка.
Първоинстанционният съд в
решението си, след анализ на събраните в производството доказателства, е
направил извод, че не е установено извършването приживе от общите наследодатели
на страните на делба, съгласно която процесният апартамент да се поставя в дял
на общия на ответниците наследодател - Н. В., а в полза на ищцата да е
предоставено жилище на ул. ***.Липсата на категоричност в установяването на
тези твърдения на ответниците според решаващия съд произтича преди всичко от
липсата на форма за доказване волята на наследодателите приживе, която форма
съгласно чл. 77, ал. 2 от ЗН освен за доказване е и за действителност – акт за
дарение или завещание, какъвто не е бил съставен.Като допълнителен аргумент са
взети предвид данните от събраните по делото доказателства, че родителите на
ищцата и на Н. В., не са заплатили апартамента на ул. ***, за да може от
субективна страна да се приеме, че ищцата е била наясно с волята на родителите
си, респ. е била наясно и с волята на брат си да възприема процесния апартамент
като свой собствен, от което пък да може да се направи извод, че Н. В.още
приживе на родителите си е манифестирал намерението си за своене пред сестра
си.Районният съд е приел от фактическа страна въз основа на представените
доказателства по делото, че ищцата е теглила заем и го е изплащала.Направил е
извод, че след смъртта на бащата през 2005г. е възникнала обикновена
съсобственост между децата му по повод на процесното жилище, която
съсобственост Н. В.търсел начин да прекрати, като придобие дела на сестра
си.Първият доказан момент за своене от страна на наследодателя на ответниците,
който е достигнал до ищцата, е след м. юли 2008г., когато св. Б.-П. е
подготвяла проект за доброволна делба и е разбрала, че ищцата не е съгласна
срещу дела си, да не получи пари.По този начин според районния съд, ищцата ясно
и недвусмислено е обективирала пред брат си, че възприема себе си за
собственик, а не него, доколкото в противен случай би се съгласила на
доброволна делба, без да получи реално цената на дела си.В подкрепа на този
извод районният съд е съобразил и обстоятелството, че през м. октомври 2007г.
Н. В.е подал данъчна декларация, в която е отразено, че той и сестра му
притежават по 1/2 ид. част, а през 2011г. преживялата съпруга Н.В. също е
декларирала, че ищцата притежава ½ ид. част.Решаващият съд е приел, че
по делото няма преки и косвени доказателствени източници, че след смъртта на
съпруга си ответницата Н.В. и двете й деца продължават своенето на прекия им
наследодател, което своене изрично ясно и недвусмислено да доведат до знанието
на ищцата.Обстоятелството, че данъците са заплащани от ответницата Н.В. не може
да се свърже със своенето на жилището, тъй като се разколебава от установеното от ищцата, че това е ставало
със средства, на които тя е имала право от арендоването на съсобствени
земи.Дори да се приеме, че придобивна давност тече от м. юли 2008г., когато
наследодателят Н. В.е манифестирал намерението си за своене, то същата е
прекъсната с предявяването на ревандикационен иск на 27.03.2018г. и към този
момент не е била изтекла.Обстоятелството, че ответниците и техния наследодател
след смъртта на Р. В.са извършили подобрения и са се възприемали за
собственици, по никакъв начин не засяга правната сфера на ищцата, защото
законът не се интересува от действията, които владелеца извършва, ако той не ги
сведе до знанието на собственика, за да изключи правата му.Районният съд е
немерил, че не са налице убедителни доказателства за твърденията на
ответниците, че Н. В.е своил наследствената част на ищцата след смъртта на
тяхната майка М. В. през 1997г., а след 22.03.2005г. е завладял и своил дела на
ищцата, който й се полага по наследство от баща й Р. В.Показанията на
разпитаните по делото свидетели са преценени в насока, че Н. В.е искал от баща
си да му бъде прехвърлен апартамента, а след смъртта му, че той се е възприемал
за собственик, бил е управител на етажната собственост, правел е ремонти, но не
и че е довел до знанието на сестра си факта, че се счита за собственик на
нейната полагаща й се по закон 1/2 ид. част от правото на собственост върху
жилището.Решаващият съд е достигнал до извод, че ответниците не биха могли да
придобият по давностно владение към 2015г. собствената на ищцата ½ ид.
част от имота.Поради това предявеният ревандикационен иск е приет за доказан, а
нотариалният акт за собственост на основание давностно владение, е отменен на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Настоящият състав на съда
с оглед оплакванията във въззивната жалба извърши собствен анализ на събраните
гласни доказателства в първоинстнационното производство, съпоставяйки ги с
всички останали доказателства по делото.
По реда на чл. 176 от ГПК
ищцата е заявила пред съда, че не е имало среща през 1981г. в дома на
наследодателя Р. В., тя не е имала намерение да продава тази ½ ид. част
на Н. или да извършва друга сделка.След смъртта на родителите им не са
обсъждали този въпрос.Приживе били в добри отношения с брат й.Не знае кога
ответниците са се настанили в процесния апартамент, не са имали уговорка да й
заплащат обезщетение.Данъците си ги плащала тя до 2007г., а през 2008г. се
разбрали устно, тъй като имали наследствени ниви в с. Ц., той да взема рентата
и да плаща данъка за апартамента за нейната част, а за ползването не били
говорили.В процесния апартамент тя живяла до 1991г.За да придобие апартамента
на ул. *** се включила в жилищна кооперация „С. в.“ и теглила заем, който
впоследствие си изплащала, а брат й, баща й и майка й не са й давали пари.Не е
имало уговорка това жилище за остане за нея, а другото за брат й.
По реда на чл. 176 от ГПК
ответницата Н.В. е дала обяснения, че свекър й Р. В. ги е събрал в апартамента
си на бул. *** през 1983г. и казал, че му предложили да стане член-кооператор в
ЖСК на ул. „Б.“.Първо предложил на мъжа й Н. да се включи, но той отказал, тъй
като изплащал младоженчески заем за кола.Цената, която свекър й обявил от 18500
лева била непосилна за тях.Свекър й казал, че ще включи дъщеря си Р. и той ще
внесе първата вноска в размер на 13 000 лева, каквато била и стойността на
апартамента на ул. „***“.Р. живяла при тях със семейството си през периода
1980г. до 1991г., докато станал готов техния апартамент и през този период
родителите й поемали всички консумативи и разходи за храна, за да отделят те
определена сума от техните заплати, да довършат апартамента и да го
обзаведат.После се оказало, че цената от 18500 лева нараснала.Свекър й казал,
че апартамента на ул. „***“ ще остане на Н. и той се задължава да ги гледа и да
им помага финансово.Р. също присъствала на тази среща със съпруга й.Ответницата
Н.В. е обяснила още, че мъжът й много държал на думата на баща си и се грижел
за родителите си.През 1991г. когато ищцата напуснала процесния апартамент, той
бил в безобразно състояние.Свекър й и свекърва й казали тогава на Н., че
апартамента е негов и трябва да го ремонтира.Тогава купили тапети и латекс и
един месец ремонтирали.Всички съседи знаели това.Р. казала на мъжа й, че счита
този апартамент за техен, но ответницата не е присъствала на разговора.След
смъртта на свекърва й през 1997г. те отишли да живеят в процесното жилище по
настояване на свекър й, тъй като апартамента бил техен и той не искал да живее
сам в него.За този имот се грижел съпруга й, а след неговата смърт те с М..
По реда на чл. 176 от ГПК
обяснения е дала и ответницата М.В., която сочи, че се е прибрала да живее в
Пловдив през 2011г., когато се разболял баща й, в апартамента на ул. „***“, а
преди това живяла там от 1997г., това бил домът й.Две години след смъртта на
баща й през 2011г. се обадила леля й или братовчед й, да се видят.Срещнали се в
заведение и тогава говорили за земеделски земи, а по повод на апартамента не са
говорили нищо.Последно леля й идвала в апартамента през 2004г. на абитуриентски
бал на дъщеря й.Ответницата М.В. е обяснила още, че те са подобрявали
апартамента със съзнанието, че е тяхна собственост.Баща й вярвал, че сестра му
ще признае това, което майка му и баща му са казали.Той отишъл през 2008г. да
говори с нея и когато се върнал казал, че вече няма сестра, няма племенници.Р.
казала, че баща й не й е дал нито лев за нейния апартамент на ул. „***“.Три
години преди да почине той не говорел с нея.Всички знаели, че е теглил 13 000
лева от взаимоспомагателна каса.Една седмица преди да почине, той провел
разговори с дъщеря си, със сина си и с нея.Казал й, че иска да помагат на Р.,
да се грижат за нея, да не я оставят сама, а тя обещала, че ще се подпише
където трябва за този апартамент.
Разпитаният свидетел В. Л.
е бил първи братовчед на наследодателя Р. В.Този свидетел е посочил, че Р. се е
пенсионирал около 1990г.В Пловдив живеел докато работел там, а след
пенсионирането живеел предимно в с. Ц..Н. идвал да му помага, работели заедно в
двора.
Свидетелката Н. М. също е
роднина на страните по делото.Наследодателят им Р. бил братовчед на майка й.По
думите на свидетелката той живеел основно в с. Ц.Отглеждал зеленчуци и правел
зимнина, а Н. идвал да ги взема.Той не искал Р. да идва, тя му носела пълна
чанта, а според него, той трябвало да й
дава.Докато работел си живеел в Пловдив.Св. М. провеждала с . много лични
разговори и от него знаела, че Н. е искал да му прехвърли апартамента на него,
но баща му категорично не бил съгласен, защото не искал Р. да няма нищо.Не
искал да присъства на скандали, а къщата в с. Ц. отдавна била прехвърлена на
Н..Ако искал да даде нещо на Р., все го правел скришом, да не разбере Н., тъй
като имали проблеми.Свидетелката не знае дали Р. е помагал на Р. за закупуване
на жилище.
Св. Т. К. е посочил в
показанията си, че с ответниците живеят в един вход.Н. и Н. живеели там след
смъртта на М., повече от 15 години.Р. също живеел там, но ходел все на
село.Наследодателката М. споделила на майка му, когато се събирали на пейките
пред блока, че процесният апартамент ще остане на Н..Св. К. видял Р. пред блока
само веднъж, когато починал Р.Една-две години след неговата смърт бил извършен
тотален ремонт на апартамента от Н. В.и съпругата му.Н. бил домоуправител на
блока до смъртта си през 2011г.Тогава ремонтирал покрива и с негови средства
доплатил за ремонта.Сменил вратата и направил домофонна система, за да се
отваря входната врата от апартамента.На него възложил да направи пощите, а след
смъртта му св. К. продължил неговата инициатива.Боядисал входа, сменили
дограмата със съдействието на дъщеря му Р.В., която продължила да му
помага.Н.В. също му помагала в управлението на входа, защото мъжът й Н. бил
домоуправител.В личен разговор от Н. и Н. св. К. нямал уверението, че
собствеността на апартамента е тяхна.Знаел това от други хора, имайки предвид
разговора с майка му и от действията на Н., защото направил основен ремонт.Р.
не му е споделял дали иска да остави апартамента на Н..
Свидетелят Г. К. е посочил в
показанията си, че познава Н. и Н. В. по повод ремонта, който извършил в
апартамента, включващ подмяна на ВиК инсталация, ел. инсталация, приобщаване на
тераси към кухня, нова кухня, сменена била цялата дограма, интериорни и входни
врати, направени били банята и тоалетната.Свидетелят се занимавал със
строителство и ремонтни дейности, имал строителна фирма.Ремонта бил извършен
преди десет години – 2007-2008г. и бил на стойност около 45-50 000 по
днешни цени.Думите на Н. след смъртта на баща му били, че в апартамента не е
правен никакъв ремонт, откакто е построен и искали да си направят, за да им е
удобно и функционално, за да живеят там.Коментирали тогава, че са поръчали
холови гарнитури, лежанки, ново обзавеждане за кухнята, маси, плотове, уреди.Към
онзи момент Н. извадил разрешително за северната тераса, а южната била само
остъклена.
Като свидетел в
първоинстанционното производство е разпитана и М. Б.-П., която познавала Н.В.
от 1998г., тъй като била пълномощник на наемодателя на кантората, която
свидетелката ползвала до 2012г. и първоначално идвала да получава наемите, а
после ги превеждали по банков път.След м. юли 2008г. св. П. провела
първоначално разговор с Н.В., която й казала, че апартамента, който се намира
във входа над техния офис, който бил на бул. „***“ в гр. П., е наследствен от
родителите на Н. и имало уговорка този апартамент да стане негова собственост,
но документално не било оформено.Св. П. я посъветвала с другия наследник да
направят договор за доброволна делба и Н. да получи в дял този имот.В този
смисъл св. П. изготвила проект, без да е разговаряла с Н., имало ли е уговорки
и какви, като записала, че Н. плаща половината от цената по данъчна оценка на
сестра си.После й се обадили по телефона и й казали, че Н. е повикал сестра си,
но тя била засегната от това, че в документа пише, че получава пари, но не е
получила такива.Н. според показанията на св. П. е имал съзнание на собственик,
не й е казвал дали е склонен да даде пари на сестра си.Свидетелката не знае
дали са финализирали сделката след това.
При тези данни настоящият състав на
съда намира изводите на районния съд за правилни.Обясненията на ответницата
Н.В. за проведена среща в процесния апартамент по инициатива на наследодателя
Р. В.през 1983г. и за постигнати уговорки и съгласие за разпределение на
имуществото на двамата наследодатели между децата им приживе, не се подкрепят
от останалите доказателства по делото.Единствено св. К. споменава, че
наследодателката М. е споделила веднъж на майка му на пейките пред блока им, че
апартамента ще остане на Н., но не дава никаква конкретна информация за
проведена среща и постигнато съгласие в тази насока.Не се установяват и
твърденията, че по настояване на наследодателя Р. синът му и семейството му са
се преместили да живеят в процесния апартамент още през 1997г., защото го
считал за собственост на Н., за да се приеме, че наследодателят приживе е
изразил воля да предаде владението върху процесния имот на сина си, който след
смъртта му има качеството на негов наследник по закон и още от момента на
предаване на владението е установил самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване
на собствеността.Напротив, от показанията на св. М., които са непосредствени и
съдът не намира основания да ги дискредитира, тъй като кореспондират с
останалите доказателства по делото, се установи, че наследодателят Р. В.лично й
е споделял, че Н. е искал да му прехвърли апартамента на него, но той
категорично не бил съгласен, защото не искал Р. да няма нищо.Следователно
упражняваната фактическа власт от ответниците и техния пряк наследодател по
отношение на процесния имот от 1997г. представлява държане по см. на чл. 68,
ал. 2 от ЗС, тъй като наследодателят не е изразявал воля за предаване на
владението, а презумпцията на чл. 69 от ЗС намира приложение само когато
фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на
установяването й.От друга страна когато едно лице установи фактическа власт
върху вещ на основание наследяване, то има качеството на държател на идеалните части
на останалите сънаследници, тъй като при наследяване владението върху вещта,
което е имал наследодателя, се придобива по право от всички негови наследници,
а не само от този, който е останал и ползва наследствения имот.Като
съсобственик той има право да ползва сам цялата вещ – чл. 31, ал. 1 от ЗС,
доколкото това не пречи на останалите съсобственици също да ползват имота
съобразно правата си.Затова само въз основа на факта, че съсобствения имот
продължително време се е ползвал от един от сънаследниците, не може да се съди
за това дали той е преобърнал държането на чуждите идеални части във владение за себе си или
упражнява предоставеното му от закона право да си служи с цялата вещ /в този
см. решение № 192/16.02.2017г. по гр. д. № 763/2016г., I г. о. на ВКС/.
Съгласно приетото в ТР № 1 от
06.08.2012г. по тълк. дело № 1/2012г. на ОСГК на ВКС, в отношенията между
сънаследници презумпцията на чл. 69 от ЗС не се прилага.Когато съсобственик,
установил фактическа власт на основание, сочещо съвладение, както е при
наследяването, се позовава на придобивна давност за чуждите идеални части, той
трябва да докаже, че е извършил такива действия, които явно и недвусмислено
обективират спрямо останалите съсобственици намерението му да владее техните
идеални части за себе си.За да породи придобиване по давност на чуждите идеални
части, промяната на намерението като волеви акт предполага външна изява,
доведена до знанието на останалите съсобственици чрез извършването на такива
действия, които създават сигурност, че съвладелецът е установил изключителна
фактическа власт върху вещта, отричайки правата им.В мотивите на тълкувателното
решение е прието още, че завладяването частите на останалите съсобственици и
промяната в намерението поначало трябва да се манифестира пред тях и осъществи
чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това
е обективно невъзможно.
В т. 2 от ППВС № 67 от 27.12.1974г. е
прието, че намерението на лицето да държи вещта като свия се изразява в
действия, които фактически запълват съдържанието на правомощията на
собственика, като при промяна на държането във владение, тези действия следва
да бъдат насочени и към собственика.Според по-новата практика на ВКС
действията, с които се демонстрира промяната на държането във владение, следва
да бъдат конкретни по отричане на правата на останалите съсобственици или
сънаследници и да са станали достояние на същите.Такива действия са: отказът на
ползващия имота сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота,
доведеното до знанието на останалите наследници намерение на владеещия
сънаследник да се разпореди с имота само в своя полза или такова ползване на
имота, което ясно показва, че изключва владението на останалите наследници
/напр. отдаването му под наем на трето лице и изричен отказ да се заплаща част
от получения наем на останалите наследници /в този см. решение № 635 от
25.10.2010г. по гр. д. № 1405 от 2009г. на ВКС, I г. о., решение №
6 от 22.01.2010г. по гр. д. № 2760 от 2008г. на ВКС, II г. о. и др./.Не
са такива действия обаче плащането на данъци, както и извършването на ремонти в
сънаследствения имот, както е в настоящия случай, защото всеки съсобственик
съгласно чл. 31 от ЗС е длъжен да участва в ползите и тежестите за общата вещ
съобразно дела си, а когато сам е поел изцяло стойността на необходимите и
полезните разноски за съсобствената вещ, може да иска от останалите
съсобственици да му заплатят тази част от разноските, която съответства на
техния дял в съсобствеността /в този см. решение № 635 от 25.10.2010г. по гр.
д. № 1405 от 2009г. на ВКС, I г. о., решение №
100 от 20.03.2012г. по гр. д. № 870 от 2011г. на ВКС, II г. о., решение №
381 от 25.10.2010г. по гр. д. № 37 от 2010г. на ВКС, II г. о. и др./.
Предвид гореизложеното и установеното
от фактическа страна по настоящето дело, в случая не може да се направи извод,
че прекият наследодател на ответниците Н. В.е манифестирал намерение за своене
на процесния имот по отношение на сестра си преди м. юли 2008г., когато св. П.
е изготвила проект на договор за доброволна делба, който е сведен до знанието
на Р.В. и тя е отказала да го подпише, а теклата след този момент придобивна
давност не е достатъчна да направи ответниците собственици, тъй като е
прекъсната с предявяването на иска на 27.03.2018г., преди изтичане на срока от
10 години.
След като имотът не е придобит от
ответниците по силата на изтекла в тяхна полза давност, издаденият нотариален
акт по обстоятелствена проверка № 169/27.05.2015г., том I, рег. № 644 от
НК, нот. дело № 164/2015г. на Нотариус Иван Мингов, не може да легитимира
ответниците като собственици.Съгласно задължителните разяснения в ТР № 3/2012г.
на ВКС, с постановяването на съдебно решение, което със сила на присъдено нещо
признава правата на трето лице по отношение на посочения в констативния
нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.Отмяната на констативния нотариален акт на това
основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се
признават правата на третото лице.
Предвид гореизложеното въззивната
жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а оспорваното
решение на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред
въззивната инстанция в полза на въззиваемата следва да се присъдят направените
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на
1550 лева.
По тези съображения Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2373 от
08.06.2019г., постановено по гр. д. № 5006 по описа за 2018г. на Пловдивски
районен съд, XVII гр. с.
ОСЪЖДА Н.Й.В.,
ЕГН **********, М.Н.В., ЕГН ********** и Р.Н.В., ЕГН **********,*** да заплатят
на Р.Р.В., ЕГН ********** *** направените разноски във въззивното производство
в размер на 1550 лева.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните
- при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК пред Върховния касационен съд.