Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен,25.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХI-ти гр.състав, в публичното заседание деветнадесети септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА,
при секретаря Веска Андреева като разгледа
докладваното от съдията Ширкова гр.дело №1966 по описа за 2019год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба от Р.И.И. с ЕГН ********** *** против ОД на МВР, в
която се твърди, че през периода *. е работил като държавен служител ** Твърди,
че осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици и протоколи при режим
на труд на нощна смяна от 22,00 часа до 06,00 часа и с продължителност 12 часа
при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 ЗМВР. Ищецът твърди, че през периода 01.04.2016г. до 31.03.2019г. е положил
общо 2160 часа нощен труд. Твърди, че съгласно чл.187 ал.3 ЗМВР работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите
на 8, 12 или 24 часови смени се изчислява на тримесечен период. Твърди, че
нормалната продължителност е регламентирана в чл.187 ЗМВР и е с продължителност
8 часа дневно или 40 часа седмично при петдневна работна седмица. Твърди, че от
месец април 2016г. до момента са издавани протоколи от * и Графици от * за
дежурствата и отчитането на положения труд при работа на смени от служителите,
реда за разпределяне на работното време, времето за почивка и компенсиране роя
на часове извън установеното работно време. Ищецът твърди, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и и почивките на държавните служители
се определян с наредба на министъра на вътрешните работи. Ищецът твърди, че за периода 01.04.2016г. до
31.03.2019г. е положил нощен труд общо 2160 часа и следва да се преизчисли с
коефициент 1,143, който възлиза на 2468,88 часа или допълнително положеният
труд е 308,88 часа. Ищецът твърди, че ставката му е 7,00 лева на час и за този
положен труд, работодателят му дължи възнаграждение в размер на 2162,16 лева .
В заключение моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 2162,16 лева
положен извънреден труд вследствие на преобразуването на нощен към дневен,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира и заплащане на лихва за забава
върху главницата за периода от 01.04.2016г. до 31.03.2019г. в размер на 300
лева.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
подробен отговор от ответника, който оспорва предявените искове.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
представител поддържа предявените искове, като в след приемане на
съдебно-счетоводната експертиза прави искане за изменението им. Моли съда да
допусне изменението като искът за главница да се счита предявен за сумата от 2057,14
лева вместо първоначално претендираната сума 2162,16 лева, а искът за лихва да
се счита предявен за 278,12 лева вместо първоначално посочената 300 лева.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове,
поддържа писмения отговор и представя
писмени бележки в този смисъл.
Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства,
в тяхната съвкупност и поотделно, съобрази доводите и възраженията на страните,
констатира следното:
Предявени са
обективно съединени искове по чл.179, ал.1 вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
По делото не е спорно,
че между страните е съществувало служебно правоотношение за процесния период като за периода *.
ищецът е работил на длъжност ** По делото страните не спорят, а и от приложените от ответника писмени
доказателства се установява, че с оглед характера на заеманата от ищеца
длъжност през процесния период същият е полагал труд и през нощта (за времето
от 22.00 часа до 06.00 часа), съгласно утвърдени графици, а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно. Съгласно чл.179, ал.1 от ЗМВР на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за : 1. научна степен, 2. за полагане на труд през нощта от
22.00 до 6.00 ч., 3. за полагане
на труд на официални празници и 4. за времето на разположение. Съгласно чл.179 ал.2 от ЗМВР, условията и
редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на Министъра на вътрешните
работи, а техният размер – с негова заповед.
Съгласно разпоредбата чл.187, ал.9
от ЗМВР, подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
За времето, касаещо предмета на спора, по силата на изрична законова делегация на чл.187 ал.9 и чл.188 от ЗМВР, са
действали Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г. (преди процесния период), Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г., всички на министъра на вътрешните работи. Всяка една
от тези наредби урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е било предвидено,
че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31 ал.2. Тази
наредба е била отменена с Наредба № 8121з-592, отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. Съдът приема, че в периода от отмяната (11.07.2016г.) до издаването и обнародването на
Наредба № 8121з-776 (02.08.2016 г.) отново е била приложима Наредба № 8121з-407. В
последващите две наредби (№ 8121з-592и № 8121з-776) няма норма, аналогична на цитирания чл.31 ал.2 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. В тази връзка ищецът се позовава на НСОРЗ. Съдът
споделя тези доводи, тъй като липсата на изрична
норма не означава законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от ищеца часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата
на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. При
наличие на тази
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, съдът
счита, че следва да намери субсидиарно приложение общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Ако се приеме обратното, то държавните служители в системата на МВР биха
били поставени в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Съгласно чл.9 ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Поради това, съдът
приема, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд за времето 01.04.2016г.-30.04.2019г.,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен такъв се
явява доказана по основание.
Във връзка с направеното
твърдение в отговора на исковата молба, че на ищеца е заплатен нощния труд в
размер на 0,25 лв. за всеки час (съгласно ставката по чл.8 НСОРЗ), съдът счита,
че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2
НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но
това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ.
Съгласно чл.8 НСОРЗ за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и
6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това
двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите
тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
По делото е изготвена
съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от
чието заключение се установява, че за периода 01.04.2016г. - 31.03.2019г. вкл.
ищецът е работил на 12 часови смени, като за същият период е полагал нощен труд
за времето от 22 часа до 6 часа, общо за целия процесен период от 2160 часа.
При превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с приложен коефициент 1.143
се получават общо 2468,88 часа, от които вещото лице е посочило, че 308,88 часа
не са платени, като същите възлизат в размер на сумата от 2057,14 лв.
По делото ответникът
не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото
допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в
установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените
съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд за периода 01.04.2016г.
– 31.03.2019г. вкл., получен след преобразуване на положените часове нощен труд
в дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи в
изчисления от вещото лице размер от 2057,14 лв.
Възнаграждението за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение,
за което е установен срок (месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното
време). В този смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока,
в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на
заключението на вещото лице съдът приема, че дължимата се лихва за забава върху
неизплатеното възнаграждение за извънреден труд за всяко тримесечие за периода
от изискуемостта 01.07.2016г. до 01.04.2019г. е в размер общо на сумата от 278,12
лв. В този размер предявеният иск следва да се уважи.
На основание чл.78, ал.1
от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски общо 540 лв.
Ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавната такса в размер на 132,28 лв. върху уважените
претенции.
Водим от горното, Плевенски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните
работи гр.Плевен, Булстат *********, с адрес гр.Плевен, ул.Сан Стефано №3, представлявана
от К* В* Н* ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.И. с ЕГН **********
*** на основание чл.179, ал.1 вр. с
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР сумата от 2057,14 лв. главница, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, вследствие
преобразуването на нощен към дневен за периода 01.04.2016г.-31.03.2019г. вкл.,
съгласно възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната
лихва за върху главницата, считано от 01.04.2019г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните
работи гр.Плевен, Булстат *********, с адрес гр.Плевен, ул.Сан Стефано №3,
представлявана от К*В* Н* ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.И.
с ЕГН ********** ***, на основание чл.86
от ЗЗД, сумата 278,12 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатената
главница за всяко тримесечие за периода от изискуемостта 01.07.2016г. до 01.04.2019г.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните
работи гр.Плевен, Булстат *********, с адрес гр.Плевен, ул.Сан Стефано №3,
представлявана от К* В* Н* ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.И. с ЕГН ********** ***, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, сумата общо 540лв. направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните
работи гр.Плевен, Булстат *********, с адрес гр.Плевен, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ПлРС,
чл.78, ал.6 от ГПК сумата 132,28 лв., дължимата държавна такса върху уважените
претенции.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: