№ 210
гр. Монтана, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря Т.А ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20241630201034 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Г. С. от гр.Монтана срещу Наказателно
постановление № 24-0996-001249/02.07.2024г., издадено от Началник РУ при
ОДМВР Монтана, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 3 000. 00 /три хиляди/ лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл. 175а, ал. 1,
пр. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104б т. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон – не е установено
по несъмнен начин виновно извършване на нарушение от негова страна.
Поддържа искане за отмяна на издаденото наказателно постановление.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител и
не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, поради което
1
и същата се явява допустима.
Разгледана по същество съдът я намира и за ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт
за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че
жалбоподателят на 15.06.2024г., в 19.55 часа в град Монтана, на
бул.Александър Стамболийски, управлява лек автомобил, марка БМВ с рег.№
ХХХ, с посока на движение към бул.Христо Ботев и кръстовището с
ул.Никола Вапцаров, спрян за проверка до входа на кв.Огоста, тъй като водача
преднамерено и умишлено извежда горепосоченото МПС извън контрол,
тенденциозно ускорява скоростта си и отклонява автомобила от
праволинейното му движение, така довеждайки до загуба на сцепление на
задните гуми /дрифт/, при което същия се поднася и част от него навлиза в
лентата за насрещно движение. По време на „дрифта“ задната част на
автомобила, управляван от жалбоподателя се движи неконтролируемо в ляво и
дясно по пътното платно за движение, с което си действие използва път
отворен за обществено ползване не по предназначение и създава опасност за
останалите участници в движението, както и за паркираните в близост МПС, с
което виновно е нарушил чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП. След съставянето на АУАН
жалбоподателят не е правил възражения. Не е направил такива и в срокът по
чл. 44 от ЗАНН.
Въз основа на така съставеният акт е издадено и атакуваното НП.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, посредством
разпита на свидетелите Ж. П., С. С. и Л. И. - свидетели при установяване на
нарушението и съставянето на АУАН, първите двама полицейски служители, а
третия допуснат по молба на наказания, които депозират своите възприятия от
поведението на жалбоподателя и управлявания от него автомобил.
Свидетелите П. и С. поддържат, че въпросния автомобил, управляван от
жалбоподателя, „дрифтирал“ по пътното платно, т.е. движи се в двете пътни
ленти и „задницата му играе“, „ту наляво, ту надясно“, като по този начин
създавал опасност за останалите участници в движението, МПС и пешеходци.
Свид.И. разпитан заявява, че бил в района, говорил с жалбоподателя, тъй като
се познавал с неговия баща, С. бил спрял срещу чешмата, като тръгнал да
излиза, дал повече газ и продължил движението си по права линия, не е имало
2
носене на автомобила по пътното платно от едната, в другата пътна лента, още
повече че до него на предна дясна седалка било и малолетното му дете.
Поради съществени противоречия в показанията на двете групи
свидетели, полицейските служители от една страна, от друга допуснатият
допълнително свидетел И., между същите е извършена очна ставка, при която
противоречията не бяха отстранени.
Показанията на свидетелите П. и С. в едната си част се подкрепят от
отразеното описание на нарушението в АУАН, а именно, че автомобила е
ускорил скоростта си на движение, при което се постига загуба на сцепление
на задните гуми или т.н. „дрифт“, при който автомобила се поднася и част от
него навлиза в лентата за насрещно движение, с което се създава опасност за
останалите участници в движението.
Не се установи по несъмнен начин обаче, че това действие на
нарушителя е извършено преднамерено и умишлено, тенденциозно, както е
отразено в съставения АУАН. В тази връзка са показанията на свидетеля И.,
който разпитан поддържа, че водача като се качил в автомобила подал повече
газ, за да тръгне, след което продължил движението си по права линия, като е
категоричен, че не е имало „носене на автомобила от едната в другата пътна
лента“.
Показанията на свид.И. кореспондират с обясненията на
жалбоподателя, който подробно обяснява действията си, като поддържа, че
действително е подал малко повече газ, за да не засича идващите отзад
автомобили, при което леко „мръднала“ задната част на автомобила, но не е
поднесла, тъй като самия автомобил, марка и модел, е такъв, че има блокажи,
автоматик е и няма как да поднесе.
Съдът, след като анализира всички доказателства, гласни и писмени,
поотделно и в тяхната съвкупност намира, че нарушението по чл. 104Б, т. 2,
респ. чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП не е доказано по несъмнен начин да е извършено
– показанията на разпитаните свидетели П. и С., не са убедителни, поради
което този съд не ги кредитира. В съставения АУАН е записано, че
преднамерено и умишлено водача извежда автомобила извън контрол,
тенденциозно ускорява скоростта си и отклонява автомобила от
праволинейното му движение, което води до загуба на сцепление на задните
гуми „дрифт“ и по време на „дрифта“ задната част на автомобила се движи
3
неконтролируемо в ляво и дясно по платното за движение. В с.з. разпитани
същите свидетели поддържат, че не знаят какво точно е направил водача, но
видели, че „дрифтира“ по пътното платно, носи се наляво и надясно, не могат
да кажат как го е направил, но автомобила се поднесъл.
Видно от изложеното налице е съществено противоречие в
констатациите по съставения акт за административно нарушение и
показанията на свидетелите П. и С., които са възприели ситуацията на пътното
платно.
В същото време свид.И. непосредствено е възприел поведението на
жалбоподателя, заявявайки, че дал малко повече газ, за да излезе и да не
засече други автомобили и продължил по права линия движението си.
Твърденията на този свидетел са такива на очевидец на случилото се, намирал
се в непосредствена близост до водача, за разлика от полицейските служители,
които възприели ситуацията отдалече и в един по-късен момент, поради което
същия предава възприетото от него и действията на управляващия, а с оглед и
тяхната опора в обясненията на жалбоподателя, съдът ги кредитира за
достоверни и обективни.
Настоящият съд не установи по несъмнен начин водача съзнателно,
целенасочено и преднамерено да е отклонил управлявания от него лек
автомобил от праволинейното му движение с цел същия да се поднесе, като се
движи неконтролируемо в ляво и дясно по пътното платно и съзнателно да е
създал опасност за останалите участници в движението. Не се установява по
несъмнен начин от писмените и гласни доказателства водача, на посочената
дата, час и място, да е използвал пътищата отворени за обществено ползване
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
пътници и товари.
Показанията на разпитаните полицейски служители, с оглед тяхното
противоречие с констатациите в АУАН, не са достатъчни, за да се приеме, че е
доказано по несъмнен начин нарушение по смисъла на чл. 104Б, т. 2, респ. чл.
175а, ал. 1 от ЗДвП от водача С., освен това, както беше посочено по – горе не
са убедителни, имайки предвид обясненията на жалбоподателя, които макар и
да изхождат от нарушител, са житейски логични и затова се вземат предвид от
настоящия съд. На практика водача е извършил друго нарушение, а именно,
не е съобразил пътната обстановка със скоростта си на движение, но за
4
подобно нарушение обаче водача не е санкциониран. Показанията на
разпитаните свидетели не се подкрепят и чрез видеозапис, който е годно
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес
съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
Като се има предвид горния разбор на доказателствата, настоящия съд
намира, че нарушението по чл. 104Б, т. 2, респ. чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, не е
доказано да е извършено по несъмнен начин и поради това НП следва да се
отмени.
В тежест на АНО е да установи и докаже наличието на всички
релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и
обстоятелства, които обуславят административно наказателната отговорност.
В случая не е изяснено с каква скорост жалбоподателя се е движил, какви
конкретни действия е извършил, т. е. извеждал ли е преднамерено извън
контрол управлявания от него автомобил, което да е довело до загуба на
сцепление на задните гуми. Според настоящия състав задължително е било да
се изследва изцяло поведението на водача, тъй като извеждането на
автомобила от посоката му на движение може да бъде в резултат от пътните
условия, напр. мокра пътна настилка или др., или на несъобразена скорост.
При това положение липсват безспорни доказателства за извършено
нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, а именно че движението на автомобила
се е дължало на умишлено и преднамерено извеждане на автомобила извън
контрол, поради което НП е необосновано и недоказано.
В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията
на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства,
които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая
приетото от наказващия орган, че описаното в съставения АУАН и в
издаденото въз основа на него НП поведение сочи на "използване на пътя за
други цели, а не по предназначение" от водача на МПС, е фактически и
доказателствено необосновано. Събраните в производството доказателства са
индиция, че в конкретния случай извеждането на автомобила от посоката му
на движение, е в резултат от поднасяне на автомобила. Дори и да се приеме за
вярно твърдението, че загубването на контрол над превозното средство и
завъртането му се дължи на други причини, най-често несъобразяване от
5
водача на автомобила със скоростта на движение на съответния пътен участък,
то това поведение релевира друго нарушение на правилата за движение по
пътищата, но не съставлява нарушение на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП, като
основание за налагане на административни санкции по чл. 175а, ал.1, пр. 3 от
ЗДвП.
Състава на административното нарушение по чл. 175а, ал.1 предл.
трето от ЗДвП не съдържа като елемент създаването на предпоставка за ПТП с
останалите участниците с движението, поради което се налага извод за
противоречие между правно и фактическо обвинение, препятстващо правото
на защита и представляващо достатъчно основание за отмяна на наложените
наказания. Поведението на водача на МПС-то, описано в процесното НП сочи
на друго нарушение по ЗДвП, което не се субсумира под състава на чл. 175а от
същия закон.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствената сила на съставения
акт за нарушение не бе потвърдена, съответно чрез непосредствено събраните
писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира и напр. чрез
веществено доказателствено средство - видеозапис от АИС ВПК на служебен
автомобил със заснето нарушение, който липсва. На практика
доказателствената сила на съставения АУАН Серия GA № 748931/15.06.2024г.
бе оборена.
В подобен смисъл е константната практика на АС – Монтана,
намерила израз в редица решения - Решение № 402/14.09.2020 г. по КАНД №
344/2020 г. по описа на АС – Монтана, Решение № 363/13.09.2021 г. по КАНД
№ 349/2021 г. по описа на АС – Монтана и други.
Тъй като процесното нарушение не е доказано да е извършено по
несъмнен начин, според настоящия съд е безпредметно да се навеждат доводи
за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като излагането на такива биха имали
правно значение, ако нарушението е доказано да е извършено, а в процесния
случай, това не е така. Освен това следва да се има предвид и разпоредбата на
чл. 183з от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) - "За
нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58 г от ЗАНН", която
разпоредба следва да се съобразява в случая, тъй като е неприложим чл. 3, ал.
2 от ЗАНН.“
Жалбоподателят не претендира присъждане на разноски, поради което
6
съдът не дължи произнасяне.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 24-0996-
001249/02.07.2024г., издадено от Началник РУ при ОДМВР Монтана, с което
на Т. Г. С. от гр.Монтана, ЕГН **********, е наложено административно
наказание глоба в размер на 3 000. 00 /три хиляди/ лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл. 175а, ал. 1,
пр. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП изцяло, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Монтана в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7