№ 559
гр. Велико Търново, 06.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214000500450 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК.
Образувано по частна жалба на С. Р. Т. и С. Р. АЛ., чрез пълномощника им адв.
Т.Г., против Определение № 599/31.08.2021 год. на Русенски окръжен съд по гр. д. №
212/2021 год., с което производството по делото е спряно на основание чл. 229 ал. 1 т.
5 от ГПК до приключване на прокурорска преписка № 4007/2020 год. по описа на
Окръжна прокуратура – Русе (336 ДП № 480/2020 год. по описа на ОД на МВР – Русе).
Счита го за незаконосъобразно и моли съда да го отмени. Съгласно чл. 229 ал. 1 т. 4 от
ГПК делото се спира, когато в същия съд или в друг съд се разглежда дело, решението
по което ще има значение за правилното решаване на спора. Досъдебното
производство не протича пред съд и не е дело, решението по което ще има значение за
правилното решаване на спора по гражданското дело. Дори досъдебното производство
да приключи с постановление за прекратяване, това не е пречка за предявяване на иск
пред граждански съд за поправяне на вредите от деянието, за което е образувано
досъдебното производство. Производството не може да бъде спряно и на осн. чл. 229
ал. 1 т. 5 от ГПК, тъй като съгласно константната практика на ВКС фактът на
установяване от гражданския съд, че има образувано ДП не е достатъчно и не може да
бъде самостоятелно основание за спиране по чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК. Позовава се на
Определение № 130/20.02.2019 год. по ч. т. д. № 214/2019 год. на ВКС, II т. о.;
Определение № 95/25.02.2019 год. по ч. гр. д. № 147/2019 год. на ВКС IV г. о.;
Определение № 246/20.03.2019 год. по гр. д. № 4831/2018 год. на ВКС, IV г. о.
В писмения си отговор ответникът по частната жалба „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД (ЗК „Лев Инс“ АД) чрез пълномощника си адв. Т.П. заема
становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да я остави без уважение.
1
Определението на РОС е правилно и законосъобразно. Преюдициалното престъпно
обстоятелство е временна пречка за надлежното упражняване на правото на иск.
Производството по гражданското дело се спира, когато твърдените престъпни
обстоятелства имат значение за решаването му и са предмет на установяване в
наказателното производство, съответно в хипотезите на т. 4 и т. 5 на чл. 229 от ГПК.
При тъждество на деликвента, деянието и неговата противоправност и престъплението,
за което е образувано наказателното производство, намиращо се в досъдебна фаза, и
дееца, на който е повдигнато обвинение по ДП, са налице условията за спиране на
производството по гражданския спор на осн. чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК. Позовава се на т.
2 на Тълкувателно решение № 5/2005 год. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 5/2005
год., Определение по гр. д. № 175/2011 год. на ВКС, IV г. о.; Определение по ч. гр. д.
№ 504/2011 год. на ВКС, I г. о.; Решение № 116/15.05.2013 год. по гр. д. № 745/2012
год., IV г. о.; Определение № 566/20.02.2013 год. по ч. гр. д. № 5301/2013 год. на ВКС,
IV г. о. Спирането следва да се допуска не при разкриване на престъпни обстоятелства,
а при разкриване на обстоятелства, които биха могли да обуславят налагането на
наказателна отговорност. Налице е колизия в защитата на деликвента в гражданското
производство и тази в наказателното производство, тъй като вината в гражданското
дело ще се презюмира, а в наказателното производство - до приключването му е в сила
презумпцията за невиновност.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите в частната
жалба и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Предмет на разглеждане по гр. д. № 212/2021 год. по описа на РОС са предявени
от Р. М. ЯМ., С. Р. Т. и С. Р. АЛ. против ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание
чл. 432 от КЗ за заплащане на суми от по 200 000 лв. за всеки един, представляващи
обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на Р. А. Я.а –
съпруга на първия ищец и майка на другите две ищци, при ПТП на 31.10.2020 год.,
реализирано от водача И. М. А.., застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху
сумите от датата на ПТП до окончателното изплащане.
В хода на производството - след постановяване на обжалваното определение
ищецът Р. М. ЯМ. е починал, като наследниците му (двете ищци) са заявили желанието
си да бъдат конституирани в процеса на негово място.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е оспорил исковете като неоснователни. Оспорил
механизма на произшествието, посочен в исковата молба и вината на водача на
застрахования автомобил. Въвел доводи за наличие на „случайно деяние“ по см. на чл.
15 от НК (попадане на автомобила в образувала се на платното локва, при което се е
получил т. н. „аквапланинг“, довел до загуба на устойчивост на автомобила) и
настъпване на инцидента поради некачествено положена пътна настилка. Направил е
2
искане по чл. 219 ал. 1 от ГПК за привличане на Агенция „Пътна инфраструктура“ –
гр. София, което е било уважено от съда и третото лице - конституирано като негов
помагач (Определение от 10.06.2021 год.).
В писмения си отговор третото лице – помагач АПИ, е оспорило исковете и е
направило искане за спиране на делото до приключване на ДП № 480/2020 год. по
описа на ОД на МВР – Русе.
Същото искане е направено и от ответника ЗК „Лев Инс“ АД.
От представеното Писмо изх. № 4007/22.06.2021 год. на Окръжна прокуратура –
Русе се установява, че на 31.10.2020 год. е образувано досъдебно производство по
прокурорска преписка № 4007/2020 год. по описа на ОП – Русе (336 ДП № 480/2020
год. по описа на ОД на МВР – Русе) за престъпление по чл. 343 ал. 1 пр. 3 от НК с
пострадало лице Р. А. Я.а, което не е приключило – предстои извършване на действия
по разследването и привличане на лице към наказателна отговорност.
С обжалваното протоколно определение първостепенният съд спрял
производството по делото на осн. чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК до приключване на
досъдебното производство.
Въззивният съд счита частната жалба за неоснователна, а обжалваното
определение – за правилно и законосъобразно.
Съгласно чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК съдът спира гражданското дело, когато при
разглеждането му констатира престъпни обстоятелства от значение за правилното
решаване на спора, които обаче не могат да бъдат установени в рамките на
гражданското производство. Извън хипотезите на чл. 124 ал. 5 от ГПК гражданският
съд няма правомощия да установява факта на престъпление инцидентно по повод на
иска за вреди и в случай, че тези хипотези са налице, но фактът на престъплението е от
значение за гражданския спор, исковото производство следва да бъде спряно, за да
бъде съобразено решението по иска за обезщетяване на вреди с евентуалната присъда
или споразумение срещу деликвента.
Съгласно Тълкувателно решение № 5/05.04.2006 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС по
тълк. д. № 5/2005 г. – т. 2, до приключване на наказателното производство
гражданското дело следва да се спре съгласно чл. 182, б. "д" ГПК (отм.) – сега чл. 229
ал. 1 т. 5 от ГПК, и ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне
до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, а ако подсъдимият
бъде признат за виновен, актът на наказателния съд е задължителен за гражданския
съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта.
Съдът възприема становището за приложението на разпоредбата на чл. 229 ал. 1
т. 5 от ГПК в хипотезите на предявени искове по чл. 432 КЗ, изразено в Определение
№ 387 от 12.10.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1567/2020 г., II т. о., ТК; Определение №
3
389 от 12.10.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1705/2020 г., II т. о., ТК; Определение № 302
от 25.09.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1598/2020 г., I т. о., ТК; Определение № 175 от
28.05.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 302/2020 г., I т. о., ТК; Определение №
728/11.12.2019 год. на ВКС по ч. т. д. № 2522/2019 год., II т. о., ТК; Определение №
77/13.02.2020 год. на ВКС по ч. т. д. № 2985/2019 г., I т. о., ТК; Определение № 485 от
16.07.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 766/2019 г., II т. о., ТК; Определение № 476 от
12.07.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1443/2019 г., II т. о., ТК; Определение № 355 от
2.08.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1611/2019 г., I т. о., ТК).
Видно от приложените документи, образуваното ДП № 480/2020 год. по описа
на ОД на МВР – Русе се води за същото деяние, в резултат на което в настоящото
производство се претендира присъждане на обезщетение за вреди на осн. чл. 432 от КЗ.
Налице е съвпадение между твърдяното в исковата молба вредоносно поведение на
водача, за което е предприето наказателно преследване по посоченото досъдебно
производство. Правилното решаване на спора по предявения иск за обезщетение
зависи от установяване на факта извършено ли е престъпление от водача (деликвента),
който факт не може да бъде установен в рамките на гражданския процес.
Установяването на този факт в конкретния случай е от съществено значение за изхода
на спора, тъй като ответникът е оспорил вината на деликвента и е въвел твърдения за
наличие на случайно деяние по см. на чл. 15 от НК.
Първостепенният съд е достигнал до същия извод за наличие на предпоставките
по чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК за спиране на производството по делото до приключване на
досъдебното производство, поради което обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на осн. чл. 278 от ГПК, Великотърновският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 599/31.08.2021 год. на Русенски окръжен съд
по гр. д. № 212/2021 год. по описа на същия съд.
Определението подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274 ал. 3 от
ГПК пред ВКС на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5