Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 10.07.2017 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                   СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА

 

като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 16651 по описа на съда за 2013 г., взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искова молба на Д.С.Н., А.С.Н. и С.С.Н. срещу Г.П.Н., М.Б.И., В.И.В. и Й.И.В. за установяване правото им на собственост върху описания в исковата молба недвижим имот и за осъждане на В.И.В. да им предаде владението върху него.

Ищците твърдят, че са наследници на С.П.Н., починал през 2013 г. По наследство от своята майка А.С.С.Н. притежавал право на собственост върху недвижим имот, представляващ ап. 81 в гр. София, жк „********“, бл. ********. Блокът, в който се намирал ап. 81, бил построен върху парцел, собственост на дядото на ищците П.Н.С., от когото мястото било отчуждено през 1966 г. През 1986 г. А.С.станала собственик на ап. 81 по договор за покупко-продажба по реда на чл. 117 от ЗТСУ (отм.). От построяването на блока през 1968 г. до смъртта си през 1994 г. А.С.владеела имота, включително чрез отдаването му под наем. Дори А.С.да не била придобила имота на основание договора за покупко-продажба, ищците се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност, като към владението на баба си А.С.присъединяват владението на баща си С.Н.. В началото на ноември 2013 г. ищците решили да проверят дали наемателят е все още в имота и да вземат решение относно по-нататъшното му управление. Установили, че Г.П.Н. се легитимирал като наследник на А.С.въз основа на извършено в негова полза завещателно разпореждане от 20.01.1994 г. и продал имота на И.В.И. през 2002 г. Завещанието не било написано и подписано от А.С., която била полуграмотна и болна към датата на съставянето на завещанието – 20.01.1994 г. Поради това и сделката не породила вещно-транслативен ефект и И.В.И. и съпругата му М.Б.И. не придобили собствеността върху процесния имот.

Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че на основание покупко-продажба и наследствено правоприемство, евентуално на основание придобивна давност, са собственици на имота и да осъди В.И.В. да им предаде владението върху имота.

Ответницата Й.И.В. не оспорва, че А.С.е била собственик на имота, който завещала на Г.П.Н.. Праводателят й И.В.го придобил по договор за покупко-продажба през 2002 г., когато фактическата власт била предадена на купувача И.В.и от тогава и до момента на подаването на исковата молба И.В., а след смъртта му през 2007 г., и наследниците му М.Б., В.В. и Й.В. владеели имота. Позовава се на кратка петгодишна придобивна давност като твърди, че наследодателят й И.И. и М.Б.И., негова съпруга, упражнявали фактическа власт постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно повече от пет години. Оспорва твърденията, че ищците владели имота чрез наемател.

Ответниците В.И.В. и М.Б.И. оспорват иска, като също въвеждат твърдения, че са придобили имота на основание договор за покупко-продажба и наследствено правоприемство, евентуално на основание придобивна давност.

Ответникът Г.П.Н., чрез назначения му особен представител адв. Р., оспорва иска. Завещанието било написано и подписано от лицето, посочено като негов автор – А.Д.С.и отговаряло на всички изисквания за неговата действителност. Оспорва, че към датата на съставянето на завещанието А.С.била болна и полуграмотна.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди направените от страните доводи и на основание чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 108 от ЗС.

В тежест на ищците по предявения от тях главен иск е да докажат, че са наследници на С.П.Н., който е единствен наследник на собственика на процесния имот А.Д.С., че наследодателя им е владял имота в периода 1994 г. до смъртта си през 2013 г., към чието владение присъединяват своето.

Не се спори между страните, че А.Д.С.е била собственик на апартамент № 81, находящ се в гр. София, жк „********“, бл. *******, придобит по договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ (отм.).

Неоснователно и несъответстващо на доказателствата по делото е твърдението на ищците, че единствен наследник на починалата на 07.02.1994 г. А.С.е С.П.Н.. Видно от неоспорените в хода на производството удостоверение за наследници № 1146/а-16.08.91 г. на Община „Триадица“, гр. София, приложено по нотариалното дело № 128/24.07.2002 г. на нотариус рег. № 350, починалият на 17.10.1968 г. П.Н.С. е оставил за свои наследници по закон съпругата си А.Д.С.и синовете си С.П.Н. и Г.П.Н., а съгласно удостоверение № 11/а от 07.01.1991 г., наследници на починалата на 07.02.1994 г. А.Д.С.са Г.П.Н. и С.П.Н..

Възникналото наследствено правоприемство между Г.Н. и П.С., съответно А.С.се потвърждава и от декларация на П.Н.С. по отчуждителна преписка за притежаван от Стоичков имот пл. № 3 в кв. 133-а, м. „Красно село-Плавателен канал“, в която като членове на семейството си е декларирал съпругата си А.Д.С.и синовете си С.П. Н. и Г. П. Н. (л. 180 от делото). Установява се и от писмо на СО, район „Триадица“, че в ЛРК на А.Д.С., ЕГН ********** са записани две деца – С.П.Н. и Г.П.Н., осиновен с определение на СНС от 15.12.1953 г. по гр.д. № 68628/53 г.

Спорен по делото е въпросът относно наличието на възникнало наследствено правоприемство по завещание от 20.01.1994 г. с посочен в него автор А.С., с което завещава цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава по време на смъртта си, на Г.П.Н..

Завещанието е еднострА.формална сделка, с която едно лице се разпорежда с цялото си имущество или с част от него в полза на друго лице след смъртта си. За да е действителна сделката, тя следва да отговаря както на общите правила на ЗЗД (чл. 44 вр. чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗЗД), така и на особените изисквания на закона. Нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗН изисква завещанието да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, а подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. В тежест на страната, която се ползва от оспорения документ е да докаже неговата истинност, с оглед благоприятния факт, който извлича за себе си – пораждане на действие на завещанието, по силата на което процесният имот е станал собственост на техния косвен праводател Г.П.Н..

Доказването на автентичността следва да стане при условията на пълно и пряко доказване. Въпреки че в случая усилия за установяване неавтентичността на документа, която влече съответно и нищожност на сделката, е положила страната, в чиято тежест установяване на посочения факт не е, съдът намира, че в изследването и даденото от вещото лице В. заключение се съдържат данни, обосноваващи извод за нищожност на завещанието.

Установена е средна и висока степен на свързаност, при смесен тип на движение в отделни пасажи и думи. Същевременно, отделни думи, позиционирани в началото на завещанието, били изпълнени абсолютно несвързано, с много нисък темп, следвани от пасажи с висока степен на свързаност и висок темп на движение. Значителна разлика е установена и в обработеността на почерка, качествено променена към края на ръкописния текст. В отделни варианти на букви „в“, „о“ и „ъ“ се наблюдавала и необяснима промяна в овала. Данни за треморни движения при изпълнение на ръкописния текст не се съдържали. Що се отнася до подписа, според вещото лице същият бил труден за възпроизвеждане, изпълнен с характерни треморни движения, постепенно изчезващи за сметка на увеличен темп, въпреки сложността на изпълнение на безбуквените елементи.

Тези констатации дават основание съдът да заключи, че липсват категорични доказателства ръкописният текст да е изпълнен от А.Д.С.и че завещанието е подписано от нея. Недопустимо е въз основа единствено на вероятност, че изпълнението на текста и на подписа е на завещателя да се приеме спазено изискване за форма на завещанието от 20.01.1994 г.

По така изложените съображения, съдът приема, че едностранната сделка – завещание от 20.01.1994 г. е нищожна, на основание чл. 42, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 25, ал. 1, изр. 1 от ЗН. След като не е породила действие, Г.П.Н. не е станал единствен собственик на спорния недвижим имот, а на ½ ид.ч. от правото на собственост върху същия. В същия обем са и правата на наследодателя на ищците С.Н..

Със сключената сделка по покупко-продажба на апартамент № 81 в полза на И.В.И., за което е съставен нотариален акт № 136, том І, рег. № 2013, дело № 128/24.07.2002 г. Г.Н. се е разпоредил с права, каквито не притежава.

Поради това предявеният от ищците установителен иск срещу Г.П.Н. е частично основателен. Предвид предявяване на иска от част от наследниците на С.П., следва да бъдат съобразени квотите им в съсобствената ½ ид.ч., придобита въз основа на наследствено правоприемство. Съгласно чл. 9, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от ЗН, ищците са собственици на ¼ ид.ч. и в този обем следва да бъдат признати правата им по отношение на ответника Г.П.Н..

По делото е спорен и въпросът относно упражняваната от ищците и ответниците фактическа власт върху имота. Ищците са заявили и основание за изключителна собственост върху имота на основание давностно владение в периода след настъпилата през 1994 г. смърт на А.С., а ответниците – от 2002 г.

За установяване на факта на упражнявана фактическа власт върху имота с намерение за своене по делото са събрани писмени и гласни доказателства, установяващи по безспорен начин, че собственици на имота са ответниците.

Според ангажираните от ищците гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П.А., преди 10-тина години наследодателят на ищците С.П. *** за получаване на наем от ползване на апартамент в бл. 255, ет. 3, като свидетелят го придружавал. Показанията на А.са непълни, неясни и непоследователни и от тях не може да се направи категоричен извод нито за времето, през което С.П. е посещавал имота, нито от кого е получавал наем. Свидетелят не уточнява и честотата си на придружаващите посещения. Дори и да се приеме, че С.П. е получавал наем от ползването на процесния апартамент, то това е било най-късно до 2002 г.

На 18.05.1998 г. Г.П.Н. е декларирал собствеността на ап. № 81 с декларация по чл. 14 от ЗМДТ, закрита след разпоредителната сделка на 24.07.2002 г. – на 31.07.2002 г. На същата дата – 31.07.2002 г. е открита партида за имота от новия собственик И.В.И., активна към датата на приключване на устните състезания и като съсобственици фигурират М.Б.И., В.И.В. и Й.И.В., които не се спори, че са наследници на И.В.И..

С декларация по чл. 14 от ЗМДТ ищците Д.С.Н., А.С.И.-Ч., С.С.Н. и останалите наследници на С.П.Н. – П.С.Н., Л.С.Н.и В.В.Д.са декларирали в СО собствеността върху имота и са открили партида на 16.10.2013 г.

Упражняваната от И.И. и наследниците му – ответници в настоящото производство фактическа власт с намерение за своене се установява по безспорен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели А.В.и К.К., според които от 2002 г. В. живеел в апартамент № 81. През 2003 г. направил основен ремонт. Сестра му и майка му живеели на ул. „Цар Самуил“. В домовата книга не били записвани наематели на жилището. Претенции към собствеността на апартамента от други лица не били предявявани. Подробните и обективни показания на свидетелите В.и Коцева са подкрепят от писмените доказателства по делото – удостоверение рег. № RяБ – 875 от 18.06.2016 г. за посочен постоянен адрес *** при издаване на лична карта през 2010 г. и адреси на М.И. ***. При издадена на 11.01.2002 г. на Г.П.Н. също е посочен адрес ***.

Установява се, че след придобиване на имота от И.В.И. през 2002 г., със заявление-декларация от август 2002 г. е открита партида на негово име в „Т.С.“ ЕАД (писмо на „Т.С.“ ЕАД № 4234 от 08.04.2014 г.)

В уведомление ЗИ-230/14.04.2014 г. на „С.В.“ АД е посочено, че считано от 24.07.2002 г. до момента титуляр на партидата за ап. 81 на адрес гр. София, ж.к. „********“, бл. ***, вх. Г е И.В.И..

Установяването на фактическа власт върху процесния апартамент от страна на И.И. произтича и от неоспорения предварителен договор от 14.05.2002 г. с нотариална заверка на подписите на Г.П.Н. и И.В.И., съдържащ достоверна дата. Според договора е предвидено владението на имота да премине от продавача на купувача на 15.05.2002 г., в който ден следвало да се предадат и ключовете от същия. По делото не се установи продавачът Г.П.Н. да не е изпълнил това свое задължение. Нещо повече, прехвърлянето на собствеността е извършено на 24.07.2002 г., а данни за развалянето му поради неизпълнение от някоя от страните по договора и ревандикирането му от праводателя липсват. Поради това съдът приема, че на 15.05.2002 г. И.В.И. е установил фактическа власт върху имота. Дали В.В. е бил държател за собственика или го е своил е въпрос, ирелевантен за настоящия спор, доколкото той касае вътрешните отношения между ответниците.

Тъй като И.И. не е знаел, че праводателят му Г.П.Н. не е собственик на ½ ид.ч. от имота, но е придобил имота на правно основание, годно да го направи собственик, той е бил добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70, ал. 1, изр. 1 от ЗС. Тази добросъвестност се предполага до доказване на противното (чл. 70, ал. 2 от ЗС) и е съществувала към момента на възникване на правното основание – 24.07.2002 г. Необходим е 5-годишен период на упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене, за да се превърне фактическото владение във владение, представляващо част от сложното съставно право на собственост, обемащо владение, ползване и разпореждане.

От своя страна ищците не представят доказателства наследодателят им да е установил фактическа власт и в частност да е своил имота. Напротив, налице са данни за пълно дезинтересиране от него – неподаване на декларация по чл. 14 от ЗМДТ, неплащане на данъци; пасивност по отношение на стопанисването му. Живущата във входа от 2002 г. К.К. е в неизвестност относно имената на ищците и техния наследодател, но познава и поименно посочва В.В. като обитател на ап. 81, както и членовете на семейството на този ответник.

Не без значение е и обстоятелството, че ищците не сочат действия, с които са оспорили владението на ответниците. Твърдението, че наследодателят им е декларирал имота остана недоказано, а сигурни данни, че в периода 2002 г. – 2007 г. е получавал наем за ползване на процесния имот не се съдържат по делото.

С изтичане на кратката придобивна давност по чл. 80, ал. 1 от ЗС, на 15.05.2007 г. И.В.И. е придобил собствеността върху ½ ид.ч. от имота, на която праводателят му Г.Н. не е бил собственик.

При така установените по делото факти, съдът намира предявените от ищците искове за неоснователни и недоказани.

Въпреки че Г.Н. не е бил собственик на ½ ид.ч. от процесния имот, същата е придобита от И.И. по силата на фактическа власт с намерение за своене преди повече от пет години преди подаване на исковата молба, по която е образувано настоящото производство.

При този изход на спора, ищците дължат да заплатят на ответниците сторените от тях разноски за производството, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Д.С.Н., ЕГН **********, А.С. Н.- Ч., ЕГН ********** и С.С.Н., ЕГН ********** Е.М.И., ЕГН ********** срещу Г.П.Н., ЕГН **********, че ищците са собственици на ¼ ид.ч. от апартамент № 81, находящ се в гр. София, ж.к. „********“, бл. Е.М., с площ от 69.45 кв.м. и състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: стълбище, ап. № 80, зелена площ, ап. № 84 – отгоре, отдолу – ап. 78, заедно с прилежащото му избено помещение № 8, при съседи: коридор, зелена площ и мазе № 80 и съответните 1.218% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като отхвърля иска за ¾ ид.ч. от правото на собственост върху имота.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.Н., ЕГН **********, А.С. Н.- Ч., ЕГН ********** и С.С.Н., ЕГН ********** срещу М.Б.И., ЕГН ********** и Й.И.В., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване правото им на собственост на основание наследствено правоприемство от С.П.Н. и давностно владение в периода 07.02.1994 г. – 05.12.2013 г. на следния недвижим имот: апартамент № 81, находящ се в гр. София, ж.к. „********“, бл. Е.М., с площ от 69.45 кв.м. и състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: стълбище, ап. № 80, зелена площ, ап. № 84 – отгоре, отдолу – ап. 78, заедно с прилежащото му избено помещение № 8, при съседи: коридор, зелена площ и мазе № 80 и съответните 1.218% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.Н., ЕГН **********, А.С. Н.- Ч., ЕГН ********** и С.С.Н., ЕГН ********** срещу В.И.В., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване правото им на собственост на основание наследствено правоприемство от С.П.Н. и давностно владение в периода 07.02.1994 г. – 05.12.2013 г., на следния недвижим имот: апартамент № 81, находящ се в гр. София, ж.к. „********“, бл. Е.М., с площ от 69.45 кв.м. и състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: стълбище, ап. № 80, зелена площ, ап. № 84 – отгоре, отдолу – ап. 78, заедно с прилежащото му избено помещение № 8, при съседи: коридор, зелена площ и мазе № 80 и съответните 1.218% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и за осъждането му да предаде владението върху имота.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Д.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, А.С. Н.- Ч., ЕГН **********, с адрес *** и С.С.Н., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на Й.И.В., ЕГН **********, с адрес *** по 500 лева всеки от тях, представляваща сторените в производството разноски.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Д.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, А. С. Н.- Ч., ЕГН **********, с адрес *** и С.С.Н., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на В.И.В., ЕГН ********** по 833.33 лева всеки от тях, представляваща сторените в производството разноски.

Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: