Присъда по дело №79/2021 на Окръжен съд - Ямбол

МОТИВИ по ВНОХД № 79/2021 г. по Присъда №
5/********** г. по описа на Окръжен съд-Ямбол:

Производството пред ОС-Ямбол е образувано по въззивна жалба на
подсъдимия С. Г. Г. от с. **********, обл. Ямбол, депозирана чрез
упълномощения му защитник- адвокат М. А. от ЯАК, срещу Присъда №
260012/20.01.2021г., постановена по НОХД № 324/2019 г. по описа на
Ямболския районен съд.
С оспорваната присъда , въззивникът- подсъдим Г. е признат за виновен
в това, че на ********** г., около 20.20 ч. ,в гр. Ямбол, на ул."******** " в
посока към ул."*******", е управлявал МПС- лек автомобил
"**************", с рег. № **********, след употреба на наркотични
вещества- канабис, амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния
ред с техническо средство-"Дръг Тест 5000 STK", с инв.№ARJM 0045, тест
касета REF 83190495, LOT - ARLC-0986, поради което и на осн. чл. 343б,
ал.3,вр. с чл.54 от НК е осъден на 1 година и 6 месеца "лишаване от
свобода" и "глоба" в размер на 1000 лева.
Със същата оспорвана присъда въззивникът- подсъдим С.Г. е признат
за виновен и в това, че по същото време и на същото място, е управлявал
МПС- лек автомобил "**************", с рег. № **********, без да
притежава съответното свидетелство за правоуправление на МПС, в
едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП № 18-
0814-000071/********** г. на Началника на РУ на МВР -Стралджа, вл. в сила
на ********** г.,поради което и на осн. чл. 343в, ал.2, вр. с чл. 54 от НК е
осъдн на е година и 6 месеца "лишаване от свобода" и "глоба" в размер на
800 лева.
С атакуваната присъда първоинстанционният съд на осн. чл.23, ал.1
иот НК е определил на подс. Г. общо наказание в размер на 1 година и 6
месеца "лишаване от свобода" и е постановил на осн. чл. 57, ал.1,т.2, б."в"
от ЗИНЗС първоначален "строг" режим на изтърпяване.На осн. чл. 23, ал.-3
от НК към така определеното общо наказание от 1 година и 6 месеца
"лишаване от свобода" е присъединено и наказанието "глоба" в размер на
1000 лева.
Със същата атакувана присъда, на осн. чл. 68, ал.1 от НК решаващият
съд е привел в изпълнение наложеното на подс. Г. наказание от 6 месеца
"лишаване от свобода" по Присъда № ************** г., постановена по
НОХД № ********** г. по описа на Ямболския районен съд като е
постановено изтърпяване при първоначален "строг" режим.
Със същата атакувана присъда, на осн. чл. 189, ал.3 от НПК, в тежест на
въззивника-подсъдим са възложени направените по делото разноски като
1

той е осъден да заплати в полза на Държавата , по сметката на ОД на МВР-
Ямбол, Републикански бюджет, сумата от 97.13 лева.
Във въззивната жалба на подс.С.Г., депозирана чрез упълномощения му
защитник- адвокат М. А. от ЯАК, се навеждат доводи за
незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост на атакуваната
присъда, която според защитата е постановена при нарушение на
материалния и процесуалния наказателен закон. Настоява се за
постановяване на въззивен съдебен акт, с който д а се отмени атакуваната
присъда като подс.Г. се признае за невиновен и се оправдае по вмененото
му и поддържано обвинение.Правят се доказателствени искания за
повторен разпит във въззивното производство на част от свидетелите,
разпитвани в хода на първоинстанционното съдебно следствие.
В съдебно заседание въззивникът- подсъдим С.Г. се явява лично и
наред с упълномощения си защитник- адвокат М.А. изцяло поддържа
въззивната си жалба. Защитата развива пространни доводи за недоказаност
на обвинителната теза и настоява за постановяване на оправдателна
присъда по двете вменени и поддържани от прокуратурата обвинения
спрямо подс.Г. .Твърди се превратен анализ на доказателствените
източници от страна на първоинстанционния съд , което е довело до
незаконосъобразни изводи по фактите, извеждащи неправини ,
необосновани и незаконосъобразни правни изводи. Твърди се, че мотивите
на първоинстанцинния съд са вътрешно противоречиви и нелогични, което
ги приравнява към пълната липса на такива - остава неясна волята на съда и
неговото вътрешно убеждение по фактите както и по доказателствата,
които формират изводите по фактите. Твърди се , че свидетелските
показания на П.Д. - очевидец на събитията са тълкувани от съда
неправилно като им е предаден друг смисъл. Защитата твърди, че
неправилно и незаконосъобразно, без анализ и съпоставка и в разрез с
процесуалните правила не се кредитират показанията на свидетелите М. Г.а
и Г. Г.-родители на подсъдимия , с единствения аргумент ,че те са
очевидно заинтересовани от изхода на спора. Според защитата, при анализа
и оценката на доказателствената съвкупност е допуснат от първостепенния
съд очевиден двоен стандарт, което е довело до неправилни и
незаконосъобразни правни изводи. Настоява се проверяващата инстанция да
кредитира свидетелските показания на разпитаните в хода на въззивното
съдебно следствие свидетели и след съпоставка и анализ с всички събрани
и проверени доказателствени източници да постанови спрямо подс.Г.
оправдателна присъда за двете вменени му престъпни деяния.
Алтернативно се прави искане за постановяване на въззивно решение, с
което да се намалят драстично наложените на подс.Г. завишени по размер и
явно несправедливи наказания.
В личната си защита и последна дума въззивникът- подсъдим С.Г.
настоява да бъде признат за невиновен и оправдан. Твърди ,че не е
2

управлявал лекия автомобил както се твърди от страна на прокуратурата.
Представителят на Ямболската окръжна прокуратура настоява да се
остави без уважение като неоснователна въззивната жалба на подс.Г., а
атакуваната присъда на ЯРС- да се потвърди като законосъобразна ,
обоснована и справедлива.
Съдът след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, с
доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствата, след цялостна преценка на атакувания съдебен акт и в
съответствие с правомощията му по чл.314, ал.1, вр. с чл.313 и следващите
от НПК, констатира следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена от лице, имащо
право и интерес да обжалва и в срока по чл.319, ал.1 от НПК, а
разгледана по същество се преценява като ОСНОВАТЕЛНА със следните
съображения:
Фактическите положения , приети за установени от решаващия съд са
неправилни и не се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Контролираният съд е направил подробен анализ на
доказателствената съвкупност в изпълнение на разпоредбата на чл.14,ал.1 от
НПК , но част от изводите му по фактите са неправилни и необосновани, в
несъответствие със събраните по делото доказателства. Проверяващата
инстанция намира, че при неправилно установената фактическа обстановка,
решаващият съд е достигнал и до неправилни, необосновани и
незаконосъобразни правни изводи за осъществени от подс. С.Г. от
обективна и субективна страна на престъпните деяния по чл.343б, ал.3 от
НК и по чл. 343в, ал.2 от НК, които са му вменени и поддържани от
Ямболската районна прокуратура. В този смисъл въззивната инстанция
намира за несъмнено и безспорно от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Подсъдимият С.Г. и свидетелката Д.П. имат родени от съвместното си
съжителство две деца, които към ********** г. живеят и се отглеждат от
майката. Подсъдимият и свидетелката към тази дата са в лоши отношения,
не живеят заедно и имат ежедневни спорове относно контактите на
бащата с двете му деца.
Към ********** г. подс.С.Г. живее в с.********** , обл.Ямбол заедно с
родителите си - свидетелите М. Г.а и Г. Г.. Свидетелката Д.П. заедно с двете
си малолетни деца живее в гр. Ямбол , на ул. "*******" № ****, ет.*. При
свид. П. и децата и към този момент живее и нейната баба- свидетелката
П.Д..
Въззивникът- подсъдим С.Г. не притежава свидетелство за
правоуправление на МПС. Наказан е по административен ред с НП № 18-
0814-000071/********** г. на Началника на РУ на МВР-Стралджа , вл. в сила
3

на ********** г., за нарушение на чл.150 от ЗДВП- управление на МПС без
налична правоспособност и валидно свидетелство за правоуправление на
МПС.
На 24. 06. 2018 г. , през деня, двете малолетни деца на подс.Г. и свид.
П. са на гости на баба си и дядо си / свидетелите Г.и/ в с. **********,
обл.Ямбол. В късният следобед свид. Г. Г. откарва внуците си в дома им в
гр. Ямбол . Пътуват с личния автомобил на свид. Г. марка
"**************" , с рег. № **********. Свидетелят паркира автомобила
си в близост до кооперацията , където живеят свид. Д.П. и децата и - в
непосредствена близост до ц. , на около 20 метра от входа на дом №
****, на ул."*******" в кв. "********" на гр.Ямбол. Свидетелят предава
внуците си на майка им Д. , след което се отправя към личния си
автомобил. Вижда, че една от гумите е мека - вероятно пукната и решава
да остави автомобила си на място и да се прибере в с.********** с такси.
Свидетелят се качва в личния си автомобил и го мести на около 50 метра
от входа на кооперацията , в която живее свид. П. с цел да не пречи на
движението и да не е непосредствено пред входа , след което го заключва
и с такси се прибира в с.**********. Свидетелят Г. работи като комбайнер
в с. ********** и се е налагало спешно да се прибере на село за да
довърши работа си- към 24 юни е период на жътва , което налага
извънредна работа по прибиране на реколтата.
Междувременно, на същата дата след обяд, подс. Г. и свид. П.
разговарят по телефона и за пореден път между тях възниква скандал.
Поводът е свързан с възможностите и времето, в което подс.Г. да се среща с
децата си. Подсъдимият отправя заплаши към свид. П., които са възприети
и от нейната баба- свид. Д.. Подсъдимият заплашва свид. П.,че тръгва към
дома и в гр. Ямбол. Провокирана от заплахите и изплашена от тона на
подс.Г., свид. Д.П. се обажда на спешния телефон 112.
Междувременно подс.Г., който провежда разговорите си със свид. П.
от барчето в центъра на с.********** и консумира алкохол, започва да
търси превоз за гр. Ямбол. В късния следобед на ********** г.
/неделя/заедно с подсъдимия, на барчето в с. ********** се намира и
свидетелят С.Д.П. Той живее в гр. Ямбол, а в събота и неделя се прибира в
с. **********. След като споделя, че си тръгва за гр. Ямбол , свидетелят е
помолен от подс.Г. да го вземе и откара до града. Двамата пътуват за гр.
Ямбол след 19.00 ч. на инкриминираната дата с лек автомобил "********",
собственост на брата на свид. С.П.. По време на пътуването подс.Г. споделя
на свид. П., че с жена му постоянно се карат. Подсъдимият моли свид. П. да
го остави на паркинга пред магазин "********" в квартал "********".
Свидетелят потегля към дома си, а подс. Г. се отправя към дома на свид. П.
, който е в непосредствена близост до магазин "********".
В този момент свид. Д.П. и баба и - свидетелката П.Д. са на терасата на
4

апартамента, в който живеят и виждат приближаващия се по пътя
подсъдим. Свид. П. отново се обажда на тел. 112 и моли за помощ като
буквално вика в слушалката "Долу е....той е долу!". Посъветвана е от
оператора на тел.112 да заключи жилището, в което се намира. Това
обаждане е регистрирано в централата на спешния телефон 112 в 20.21
часа. Подсъдимият се приближава към жилището движейки се пешком по
ул."********" и ул."*******", след което влиза във входа и чука на
входната врата на апартамента , в който свид. П. живее заедно с двете им
малолетни деца. Ядосан от това,че са се разбрали по телефона да говорят,
а свид. Д.П. не му отваря входната врата , подс. Г. я разбива и влиза в
апартамента. Настоява двамата с Д.П. да разговарят на терасата. Пет минути
по- късно на мястото, реагирайки на получения сигнал, пристига
полицейски екип на РУ на МВР-Ямбол в състав полицай С.П. и полицай Г.
К., свидетели по делото. Те констатират, че подс. Г., приятелката му Д.П. и
баба и - свид. П.Д. се намират пред входа на подадения им за проверка
адрес на ул."*******" №****. Двамата полицаи установяват подсъдимия и
разделят страните като подс.Г. остава на улицата, пред входа на
кооперацията с полицай П., а свид. П. и свид.Д. се качват в апартамента,
придружени от полицай К.. на трите лица полицаите снемат сведения, а
полицай П. съставя предупредителен протокол по ЗМВР на подс.Г.. В
разговор с полицаите свид. П. им казва, че подс.Г. е пристигнал от село
управлявайки МПС, а той е неправоспособен водач, който няма
свидетелство за правоуправление на МПС. Тази информация мотивира
двамата полицаи да поискат съдействие и те се обаждат на дежурния в ОД
на МВР-Ямбол. На мястото е изпратен полицай И.Г. - служител в сектор
"КП" в РУ на МВР-Ямбол и екип от сектор "Пътна полиция" при ОД на
МВР-Ямбол, състоящ се от свидетелите С.М. и А.Д..
Полицай М. извършва на място проверка за употреба на алкохол с
техническо средство "Дръг Тест 5 000 STK", с инв. № ARJM 0045, тест
касета REF 83190495, LOT-ARLC-0986. Техническото средство отчита
положителен резултат, сочещ на употребени от подс.Г. наркотични
вещества- канабис, амфетамин и метамфетамин. Незабавно на подс.Г. е
връчен Талон за медицинско изследване с № 000610/********** г. /л.13,ДП/
за даване на проби кръв и урина. Собственоръчно подс.Г. вписва в талона,
че приема резултатите от техническото средство и отказва даване на проби
от кръв и урина. На подс.С.Г. е съставен АУАН с №
0707961/**********г./л.12,ДП/, за това че е управлявал МПС след употреба
на наркотични вещества, представляващо нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП. Подсъдимият отказва да подпише АУАН обяснявайки на полицаите,
че не е управлявал МПС.
Предвид обстоятелството ,че подс.Г. не представя в хода на
полицейската проверка свидетелство за правоуправление на МПС, е
извършена справка в масивите на ОД на МВР-Ямбол. Полицаите
5

констатират, че С.Г. не притежава свидетелство за правоуправление и е
наказван по административен ред за нарушение по чл.150 от ЗДвП. На
подс.Г. е съставен втори АУАН, с № 0649793/********** г./л.16,ДП/ за
извършеното нарушение по чл.150 от ЗДвП, който той отказва да
подпише.
Видно от приложената по делото справка от регионалната база на
КАТ-ПП-ОДМВР-Ямбол/л.23,ДП/, лек автомобил "**************", с рег.№
********** е собственост на Г. С. Г. от с.**********, обл. Ямбол, ЕГН
**************.
Видно от приложената по делото Справка от ********** г. на
Началника на РЦ112 Бургас /л.79,ДП/, на ********** г. , в 20.21 ч. в РЦ 112
е регистрирано повикване от тел.№ ********** от лицето Д.П..
Видно от заключението на вещото лице по назначената и изготвена в
хода на ДП единична аудио-техническа експертиза /л.74-л.76,ДП/,
именована като Протокол № ************** г. на вещо лице при НТЛ-
ОДМВР-Ямбол, приобщена към доказателствената съвкупност в хода на
първоинстанционното съдебно следствие по съответния процесуален ред,
при обследването на предоставения от Центъра за спешни повиквания
телефон 112 диск /CD -R/, марка "Кодак", изпратен от Регионален Център-
Бургас съдържа запис, проведен на ********** г. в 20.21 ч. от тел.
**********. Експертизата възпроизвежда разговор между свид. Д.П. ,
оператор на тел.112 и дежурния в ОДМВР-Ямбол към 20.21ч. на
инкриминираната дата.
Въззивната инстанция кредитира изцяло заключението на вещото
лице като обективно, компетентно и неоспорено от страните при липсата
на данни за предубеденост или заинтересованост от изхода на спора.
От приложената по делото справка за съдимост /л.32-л.34,ДП/ е видно
,че подс.С.Г. е осъждан с вл. в сила на ********** г. Присъда №
************** г., постановена по НОХД № ****** г. по описа на РС-Ямбол
като му е наложено наказание от 6 месеца "лишаване от свобода", което е
отложено с изпитателен срок от 3 години за извършено от Г. на **********
г. престъпление от общ характер.
От приложената по делото Справка за нарушител/водач , издадена от
Сектор "ПП" при ОД на МВР-Ямбол /л.36-л.37,ДП/се установява, че подс.С.
Г. Г. няма издадено СУМПС и не е правоспособен водач на МПС.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
свидетелските показания на П.Д., дадени в хода на първоинстанционното
производство, еднопосочни и взаимно допълващи се със свидетелските
показания на Г. Г. , М. Г.а и С. П. от първоинстанционното съдебно
следствие и тези на свид. Д.П. от въззивното съдебно следствие,
6

кореспондиращи с обясненията на подс.С.Г.. Фактическата обстановка
,приета за установена от въззивната инстанция се извежда и от
последователните и кореспондиращи помежду им свидетелски показания
на пристигналите на адреса в кв. "********" полицаи И.Г., С.М., Г. К. ,
А.Д. и С.П., доколкото те възпроизвеждат факти и обстоятелства относими
към по-късен момент от този, предмет на главно доказване в настояащия
процес. Фактическата обстановка се извежда и от приложените по дерлото
писмени доказателствени източници- справки от ОД на МВР-Ямбол и от
Центъра за спешни повиквания 112-Бургас , справка за съдимост, справка за
нарушител/водач, АУАН-2 бр., 1 бр.НП,справка от масивите на КАТ-ПП за
собственост на лекия автомобил "**************", както и от
заключението на вещото лице , изготвило единичната видео- техническа
експертиза.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Проверяващата инстанция намира, че необосновано и неправилно, в
контролирания съдебен акт, решаващият съд е кредитирал като достоверни
свидетелските показания на Д.П. досежно главния факт на доказване , а
именно управлявал ли е подс.С.Г. лекия автомобил "**************",
собственост на баща му, на ********** г., около 20.20 ч., придвижвайки се
от с.********** до ома на свид. П. в гр. Ямбол, на ул. "*******"№ **** в
кв."********", предоверявайки се на обективността на тази свидетелка и
давайки прековерно висок кредит на доверие на нейните показания без
внимателен анализ и съпоставка с останалите гласни и писмени
доказателствени източници. На първо място, при повторния и разпит в хода
на въззивното съдебно следствие, свид. П. поддържа друга версия,
различна от поддържаната от нея в хода на ДП и в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, а именно: пред въззивния съд
свид. П. категорично отрича да е видяла в инкриминираните ден, час и
място, подс.Г. да е управлявал МПС, което той да е паркирал пред дома и
на ул."*******" № **** като поддържа версията, развита от нейната баба
П.Д. в хода на първоинстанционното съдебно следствие /л.93, НОХД/ -
двете от терасата на жилището, намиращо се на ет.1 на кооперацията, са
видели подс. С.Г. да се приближава към входа и това е мотивирало свид.
П. да позвъни на тел.112 и да поиска полицейска намеса. В този смисъл и
репликите на свид. П., възпроизведени от аудио- техническата експертиза ,
записани от оператора на спешни я телефон 112- "Идва....долу е !". В
контролираният съдебен акт първоинстанционният съд необосновано
игнорира изцяло свидетелските показания на П.Д., депозирани в условията
на непосредственост, давайки вяра на показанията на тази свидетелка от
досъдебната фаза на процеса , прочетени и приобщени по реда на чл. 281,
ал.1, т.1 от НПК, без да отчетете обстоятелството,че тази свидетелка
добросъвестно и в противоречие с казаното от собствената си внучка, в
7

съдебната фаза на процеса признава, че в хода на ДП е подписала двата
съставени от полицаите АУАН срещу С.Г. за да не им се противопоставя.
Тази свидетелка категорично отрича в показанията си от
първоинстационното съдебно следствие, да е виждала на инкриминираната
дата подс.С.Г. да управлява МПС или да слиза от леката кола на баща си -
многократно и категорично свидетелката заявява, че е видяла подс.С.Г. до
колата да върви към входа. Внимателният анализ на свидетелските
показания на П.Д., дадени пред съдия от ЯРС по реда на чл.223 от
НПК/л.68-л.69, НОХД/ сочи, че действително тази свидетелка в досъдебната
фаза на процеса е поддържала версията на своята внучка, че подс. С.Г. е
слязъл от колата на баща си, която е управлявал и която е паркирал пред
входа на кооперацията. Тази свидетелка обяснява пред първоинстанционния
съд разликата в показанията си с обстоятелството, че полицаите са
поискали "така да го направят", затова е твърдяла друго, но е категорична,
че вярно е именно това ,която казва пред първоинстанционния съд.
Въззивната инстанция не намира тези показания за некоректни- напротив ,
тези показания са дадени в условията на непосредственост и публичност в
хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд и същите
следва да се кредитират като достоверни , т. к. е нелогично тази свидетелка
да дава показания, които оневиняват подс.Г., в пълно противоречие с
твърденията на собствената си внучка, ако тези показания не отговарят на
обективната истина. От друга страна показанията на тази свидетелка са
еднопосочни и в логична последователност със свидетелските показания
на родителите на подс.Г. - М. Г.а/л.99,НОХД/ и Г. Г./л.100,ДП/ , които
коректно обясняват как свид. Г. е откарал в късния следобед на
********** г. внуците си при майка им в гр.Ямбол и е оставил колата си
паркирана пред вхоса на кооперацията на ул."*******" №**** в
кв."********", т. к. едната гума е била мека /вероятно пукната/.Тези двама
свидетели категорично твърдят, че собствения им лек автомобил
"**************" е паркиран пред дома на свид. П. от свид. Г., който се
прибира в с.********** с такси за да продължи работата си на полето като
комбайнер/ към този момент всички ударно жънат/. Показанията на
свидетелите М. и Г. Г.и на следващо място кореспондират с показанията
на свид. С.П./л.-168, НОХД/, който твърди ,че на инкриминираната дата
около и след 19.00 ч. , е пътувал с управлявания от него лек автомобил
"********" от с. ********** за гр. Ямбол и заедно с него е пътувал
подс.Г., който изрично е помолил свидетеля да го закара до гр. Ямбол за
да се види с жена си, с която имат проблеми и постоянно се карат. Този
свидетел е категоричен, че е оставил подс.Г. на паркинга пред магазин
"********" в кв. "********" и тези му показания са еднопосочни и в
логична последователност както с обясненията на подсъдимия, така и с
показанията на свидетелите М. Г.а, Г. Г. и П. Д., депозирани в хода на
първоинстанционното съдебно следствие. В контекста на изложеното,
въззивната инстанция намира за необосновани и неправилни изводите на
8

решаващия съд да не се кредитират изброените свидетелски показания -
доводите ,че свид. М. Г.а, Г. Г. и С.П. като близки на подсъдимия
вероятно са заинтерисовани от изхода на спора , поради което не следва
се дава вяра на показанията им е некоректен и голословен- направения по-
горе анализ по фактите сочи на противоположен извод, още повече че
показанията на тези свидетели са в кореспонденция с показанията на
свидетеля- очевидец П.Д., която като баба на свид. П. в никакъв случай не
би могла да се характеризира като лице, близко на подсъдимия, целящо
неговото оневиняване. Не се споделят изводите на контролирания съд , че
следва да се даде вяра на свидетелските показания на П.Д. от досъдебната
фаза на процеса за сметка на тези, дадени от нея в хода на
първоинстанционното съдебно следствие - според въззивната инстанция
свид. Д. коректно и логично обяснява в хода на първоинстанционното
съдебно следствие защо на ДП е депозирала показания, подкрепящи тезата
на нейната внучка, което дава аргументи на настоящият съдебен състав да
приеме за достоверни именно показанията на свид. Д. от съдебната фаза на
процеса като депозирани без натиск , в условията на публичност и
непосредственост. Пореден аргумент в полза на този извод по фактите,
изведен от проверяващата инстанция се явяват показанията на свид. Д.П.,
дадени пред настоящия съдебен състав, в хода на въззивното съдебно
следствие-тази свидетелка в с. з. на **********г. категорично отрече
свидетелските си показания от досъдебната фаза на процеса както и
дадените пред първоинстанционния съд , заявявайки категорично, че на
инкриминираната дата ********** г. с лекия автомобил "**************"
нейния свекър/свид.Г./ е докарал двете и деца от с.**********, а бащата
на децата и - подс.С.Г. е дошъл в дома и много по-късно и се е движил
пеш, а не с лек автомобил. След прочитане на показанията и дадени пред
другите два съдебни състава на ЯРС по реда на чл. 281, ал.1, т.1 от НПК,
свидетелката потвърди казаното пред въззивната инстанция като обясни
предходните си показания с големия стрес, в който е била към онзи
процесуален момент, пряк резултат от продължителните скандали по
телефона и на живо с бащата на децата и . Напълно противоположната си
версия за събитията от инкриминираните ден и час, развита пред
въззивната инстанция, свид. П. обяснява и с обзелото я чувство на страх
от поведението и действията на подс.С.Г. към онзи момент, предвид лошите
им междуличностни отношения тогава. Свидетелката многократно пред
въззивната инстанция твърди, че подсъдимия не е управлявал на
********** г. лек автомобил и не е слизал от него, паркирайки го пред входа
на ул."*******" № ****, а обаждането и на Спешен телефон 112 за помощ
е било провокирано от неговото заплашително поведение и заканите,
които той и е отправил по телефона. На нарочен въпрос на съда дали към
момента свидетелката и подсъдимия живеят заедно , свид. П. дава
отрицателен отговор , но пояснява ,че сега двамата са в "прилични"
отношения и той и помага финансово в отглеждането на двете им общи
9

деца. Изложеното дава аргументи на въззивната инстанция да даде вяра на
депозираните пред нея от свид. П. свидетелски показания- същите са в
пълна кореспонденция със свидетелските показания на нейната баба -
свидетелката- очевидец П.Д. от една страна, а от друга - показанията на
Д.П. са в логична последователност и еднопосочност както със
свидетелските показания на родителите на подсъдимия- свидетелите Г. и
М. Г.и, така и с тези на свид. С. П., който се явява трето лице, очевидно
незаинтерисовано от изхода на спора. Свидетелските показания на Д.П. ,
дадени пред въззивната инстанция кореспондират и съдържанието на
записаното на Спешен телефон 112, възпроизведено от вещото лице по
изготвената единична аудио- техническа експертиза - видно от
обследвания запис, свид. Д.П. не споменава, че подс.Г. пристига с лек
автомобил и слиза от такъв, паркирайки го пред кооперацията.
Въззивната инстанция намира, че необосновано в контролирания
съдебен акт, решаващият съд не е кредитирал обясненията на подс. С.Г.,
игнорирайки ги напълно, пренебрегвайки очевидната им еднопосочност с
твърденията както на свид.П.Д., така и с тези на родителите му -
свидетелите М. и Г. Г.и и свид. С.П.. Внимателният анализ на
обясненията на подсъдимия сочи на последователност и твърда позиция
касателно главния факт на доказване в това производство - от първата
минута на разследването подс.Г. твърди , че не е управлявал лекия
автомобил на баща си, както се опитват да му вменят дошлите на мястото
полицаи, мотивирани от твърденията на свид. П.. Тази си последователна
позиция подс.Г. обективира в предоставените му за подпис актове /АУАН/,
съставени му на място от полицаите като ги подписва с възражения или
отказва да ги подпише и отказва категорично да даде кръв и урина за
изследване , т. к. не оспорва факта, че е употребил наркотици, а оспорва
твърдението,че е управлявал МПС.
Въззивната инстанция няма основания да се съмнява в достоверността
и обективността на свидетелските показания , дадени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие от полицаите И.Г., С.П., А.Д. ,
С.М. и Г. К., потвърдени от първите трима и в разпита им в хода на
въззивното съдебно следствие. Полицаите възпроизвеждат възприетите от
тях факти , станали им известни във връзка с изпълнение на преките им
служебни задължения на инкриминираната дата - ********** г., но
съвкупният анализ на показанията им сочи, че те свидетелстват за факти и
обстоятелства , различни от главния факт на доказване - действието се е
развило в един предходен момент, преди пристигането им на ул."*******"
№ ****, инициирано по сигнала за помощ на свид. Д.П.. Всички
последващи действия на полицаите, вкл. проверката за употреба на
алкохол и наркотични вещества с техническо средство и съставянето на
два акта за допуснато от страна на подс.Г. на административно
нарушение / АУАН/, несъмнено са мотивирани от предварителните
10

сведения, дадени на място от свид. П. и нейната баба, според които
подс.Г. е пристигнал, управлявайки МПС, което е паркирал пред входа на
кооперацията, преди да се качи в апартамента и да разбие входната му
врата. Показанията на петимата свидетели са еднопосочни- всички
твърдят,че показанията на свид. П. и нейната баба са ги накарали да
направят проверка на подсъдимия за употреба на алкохол и наркотични
вещества. Особено внимание заслужават показанията на свид. С.П. , дадени в
хода на първоинстанционното съдебно следствие /л.166-л.167, НОХД/,
подкре******** от тези на свид. А.Д., депозирани пред първостепенния съд
и потвърдени в хода на въззивното производство, според които от първия
момент на пристигането им , подс. Г. категорично отрича да е управлявал
МПС. Тези двама свидетели ведно със свид. И.Г., еднопосочно твърдят
както пред първостепенния съд, така и в хода на въззивното съдебно
следствие, че при пристигането им на място, подс.Г. не е имал в себе си
ключове от лек автомобил - свид. И.Г. твърди / вкл. и пред въззивния съд/,
че с разрешението на свид. М. Г.а- майка на подсъдимия и с дадения му
от нея ключ, полицаите са проверили лекия автомобил, собственост на М.
и Г. Г.и, за наличие на незаконни вещества и вещи, без да извършват
процесуално - следствени действия. Всички полицаи, разпитани в хода на
първоинстанционното и на въззивното съдедно следствие са категорични, че
на адреса на свид. Д. П. на ул."*******"№**** в кв. "********" пристига
полицейски екип, реагирайки на подаден сигнал за домашно насилие,
предвид обаждането на свид. П. на Спешен телефон 112 за помощ, а едва
по- късно, в хода на проверката започват справки досежно обстоятелството
дали подс.Г. е правоспособен водач на МПС и дали в инкриминирания
момент е управлявал МПС.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Като необоснован, неправилен и незаконосъобразен се преценява
изводът на РС-Ямбол, че по делото са налице гласни и писмени
доказателства, от които да се направи несъмнен извод , че подс. Г. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпленията по чл. 343б,
ал.3 от НК както и по чл. 343в, ал.2 от НК, които са му вменени и се
поддържат от държавното обвинение.
Ямболският окръжен съд намира, че и двете деяния са несъставомерни
както от обективна, така и от субективна страна. За да са налице
осъществени престъпните състави по чл. 343б, ал.3 от НК и по чл. 343в,
ал.2 от НК е необходимо да е налице от обективна страна "управление"
на МПС, а в конкретиката на гореизложеното е безспорно и несъмнено, че
на инкриминираните дата и част , подс. С. Г. Г. не е управлявал МПС , а се
е движил пешком към дома на свид. П. на ул. "*******" №**** в гр.Ямбол.
Изложеното извежда заключение ,че не е налице изпълнително деяние и за
11

двете престъпления, което пък прави безпредметно обсъждането на
останалите елементи от обективната страна и на двете престъпни деяния.
От субективна страна не е налице осъществено съставомерно деяние и
по двата посочени текста от НК, т. к. анализът на доказателствата не сочи
на съзнателно предприети от подсъдимия действия по управлението на
МПС след употреба на наркотични вещества и без да е налице валидно
издадено свидетелство за правоуправление на МПС . Събраните , проверени
и анализирани по делото доказателствени източници безпротиворечиво
сочат, че на инкриминираните дата и част подс. Г. не цели да управлява
МПС след употреба на наркотици и без да е правоспособен водач, а
съзнателно цели и иска да принуди чрез заплахи и закани майката на
двете си малолетни деца да разговаря с него като за целта пристига от с.
********** в гр. Ямбол с управлявания от свид. С.М. лек автомобил
"********" и слиза на паркинга пред магазин "********" и се придвижва
пешком до дома на свид. П., намиращ се в непосредствена близост до
магазин "********", в района около новопостроената в кв."********" ц..
При липсата на един от елементите от обективна или субективна страна ,
вменените на подс. Г. престъпни деяния се преценяват като несъставомерни.
В този смисъл е излишно обсъждането на наличието или липсата и на
другите съставомерни елементи, относими към обективната страна на всяко
от двете престъпни деяния.
Служебната проверка на контролирания съдебен акт сочи, че при
неправилно изяснена фактическа обстановка, първостепенният съд е
достигнал и до неправилни , необосновани и незаконосъобразни правни
изводи. Несъмнено е, че незаконосъобразно и неправилно, в разрез с
доказателствената съвкупност, решаващият съд е признал жалбоподателя-
подсъдим С. Г. Г. за виновен по вменените му две престъпления с правна
квалификация по чл. 343в, ал.2 от НК и съответно по чл.343б, ал.3 от НК ,
осъдил го е и в условията на чл.23, ал.1 от НК му е определил общо
наказание на 1 година и 6 месеца "лишаване от свобода", което да се
изтърпи при първоначален "строг" режим като е присъединил на осн. чл.
23, ал.3 от НК и наказанието "глоба" в размер на 1000 лева. В този
смисъл незаконосъобразно се явява и привеждането в изпълнение на осн.
чл.68, ал.1 от НК наказанието на подс.Г., което му е наложено с Присъда
№ ************** г. по НОХД № ********** г. на ЯРС от 6 месеца
"лишаване от свобода" и определения му първоначален "строг" режим на
изтърпяване.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 336, ал.1, т.3 , вр. с чл.334, т.2 от
НПК, въззивната инстанция отмени изцяло оспорваната
първоинстанционна присъда и постанови нова такава, с която призна за
невиновен подс.С.Г. по двете вменени му и поддържани от прокуратурата
обвинения за осъществени престъпления по чл. 343в, ал.2 от НК и по
чл.343б, ал.3 от НК като на осн. чл. 304 от НПК го оправда.
12

Мотивиран от горното, Ямболският окръжен съд постанови съдебния
си акт.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

13

Номер на акта:	5
Дата:	23 юни 2021 г. (в сила от 9 юли 2021 г.)
Съдия:	Пепа Илиева Чиликова

Дело:	20212300600079
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 март 2021 г.

Присъда по дело №79/2021 на Окръжен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите