РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Девин , 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на осми декември, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Елка А. Хаджиева
Секретар:Радостина Р. Настанлиева
Прокурор:Районна прокуратура - Девин
като разгледа докладваното от Елка А. Хаджиева Административно
наказателно дело № 20205410200162 по описа за 2020 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят моли да бъде отменено Наказателно постановление № 20-1058-
001216/12.10.2020г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Смолян
като незаконосъобразно и порочно, поради нарушение на материалния и процесуалния
закон. Счита, че НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение не отговоря на чл. 42 от ЗАНН, тъй като актът за установяване на
административно нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, които в издадения АУАН не отговарят на
възприетата фактическа обстановка, на действителното положение и не кореспондират с
посоченото в АУАН правно основание. Счита, че НП не отговаря и на изискванията на чл.
57 от ЗАНН, както и на изискването, че пълнотата изисква да се отбележи, че за да е налице
релевантно отнемане на контролни точки е необходимо да е установено по надлежния ред
извършването на нарушението от Наредба № Iз-2539. Счита, че в НП не е посочено и
правното основание от наредбата, въз основа на което се отнемат контролните точки.
В о. с. з. жалбоподателят лично чрез пълномощника си адв. Здр. Ч. поддържа
жалбата. Счита, че нормата на чл. 183 ал.4 т.6 от ЗДвП изисква от обективна страна
1
използване на мобилен телефон по време на управление на превозно средство, при липса на
устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете на водача,
както в случаят доверителят му е използвал блутут. Счита, че не се установява
доверителят му да е извършил това нарушение, в случаят не са налице съставомерните
елементи, още повече от свидетелските показания на лицето, което е пътувало с него се
установява, че жалбоподателят е говорил чрез блутут и от уважение към полицейските
служители той е взел телефона за да прекъсне разговора. Още повече, че полицейските
служители след направеното възражение, че говори чрез блутут те не са направили
допълнителна проверка дали има в колата блутут и не се установява по категоричен и
безспорен начин дали е водил разговор с блутут или не. Моли съда да отмени НП като
незаконосъобразно, с което му е наложена глоба 50 лева и са отнети 6 контролни точки.
Счита, че твърденията на жалбоподателя се подкрепят от свидетелските показания на
водения от тях свидетел в съдебно заседание. Счита, че има процесуални нарушения, че не
е установено нарушението, след като доверителят му е казал, че говори чрез блутут,
следвало е полицейските служители да направят проверка дали има или няма блутут в
колата, по този начин той е наказан за нарушение, което не е установено по безспорен и
категоричен начин. Втория свидетел се сочи като очевидец, а той реално не е видял
въобще по какъв начин, има и противоречия единия свидетел твърди, че е държал телефона
настрани, другия казва, че е държал телефона на главата. Не претендира за разноски.
В о.с. з. въззиваемия не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
РП- Девин не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН
/НП е връчено на 13.10.2020 г., а жалбата е подадена на 19.10.2020г., за това е процесуално
допустима, разгледана по същество е основателна, а атакуваното наказателно
постановление следва на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН да бъде отменено, по следните
съображения:
Установява се, че на 06.10.2020г. свидетелите Ив. С. - младши автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Смолян и З. К. - младши автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Смолян около 8.55 часа се намирали в гр. Д. на
ул. Тр. и свид. С. спрял за проверка със стоп- палка автомобил марка „Тойота“ с рег. №
****, като причината е била, че водача използвал мобилен телефон. С жалбоподателя
пътувал още едно лице. Първоначално жалбоподателя не обяснил нищо, но докато
свидетелят С. съставял акта, при предявяването му и запознаване с акта вече имал
претенции, че не е говорил по телефона.
2
Свид. Ив. С. съставил на жалбоподателят АУАН № 317655/06.10.2020г., за
нарушение на чл. 104а от ЗДвП, който жалбоподателя подписал без възражения.
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Смолян- К. Ил. М.,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи,
въз основа на АУАН № GA317655/06.10.2020г., е издал Наказателно постановление № 20-
1058-001216/12.10.2020г., с което е наложил на жалбоподателя, за това, че на 06.10.2020г. в
08.55 часа в гр. Д., на ул. Тр. като водач на товарен автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег. №
****, държава България при обстоятелства: град Д., ул. Тр. до хотел „Д.“ с посока на
движението към бензиностанция „С.“ като водач на товарен автомобил „Тойота Хайлукс“ с
рег. № ****, собственост на „И Стр. 2020“ ЕООД с. В., общ. С. допуска следното
нарушение: 1.При управление на автомобила използва мобилен телефон без наличие на
устройство позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му и е
извършил: 1. На вочача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен
телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, с което виновно е
нарушил чл. 104А от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183 ал.4 т.6
от ЗДвП му е наложил по чл. 183 ал.4 т. 6 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева. На
основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 6 точки.
От показанията на допуснатия до разпит свид. Ар. М., съдът прие за
установено, че в началото на м. октомври 2020г., той с жалбоподателя Ибр. били на работа
в гр. Д.. Ибр. управлявал лек автомобил „Тойота“, спрял ги полицай със стоп-палка.
Представил се, поискал документите за проверка, взел документите и отишъл и влезнал в
полицейската кола. След това отишъл при тях и казал, че ще състави на Ибр. акт за това, че
говорил по телефона. Вярно, че Ибр. говорил по телефона, но използвал блутут. В момента
когато го спряли за проверка Ибр. взел телефона с дясната си ръка и го изключил от
уважение към полицаите, че не е редно да провежда разговор когато му извършват проверка.
След това разбрал, че му е съставен акт за това, че говорил по телефона. При тях отишъл
единия полицай, изобщо не му задал въпроса защо говори по телефона, поискал му само
документите и си отишъл до полицейската кола. Не са търсили полицаите в колата дали има
блутут.
Описаната фактическа обстановка се установява от материалите по
административнонаказателната преписка и частично приема за обективни показанията на
свидетелите Ив. С., З. К. и водения от жалбоподателя свидетел Ар. М..
При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на техните
правомощия, видно от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи.
3
Неоснователни са изложените от жалбоподателя твърдения, че са допуснати
съществени процесуални нарушения при съставяне на наказателното постановление - чл. 57
от ЗАНН. Вярно, че е налице нарушение на изискванията по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН за описване съответно в АУАН и в НП на самото нарушение и обстоятелствата, при
които то е извършено – касателно нарушението на чл.104а от ЗДвП. По-конкретно – не е
уточнено как точно е ползван мобилният телефон. Това нарушение на процесуалните
правила обаче не се явява съществено, защото не е довело до ограничаване на
процесуалните права на жалбоподателя. Вярно, че и неправилно в НП е посочено, че
същото подлежи на обжалване пред РС-Смолян, но това не е съществено процесуално
нарушение, ограничаващо правото му на защита.
Основателно е обаче възражението от страна на жалбоподателя, че той не е
извършил вмененото му нарушение по чл.104а от ЗДвП /използване на мобилен телефон/,
свързано с действия на управление-респ.движение на моторното превозно средство. По
делото не са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя
нарушение по чл.104а от ЗДвП. Тази законова норма забранява на водачите на МПС да
използват мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при
наличието на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете.
От показанията на актосъставителя С. и свидетеля-полицейски служител К. не се
установи по категоричен начин това нарушение изобщо да е било извършено от
жалбоподателя К.. Свидетелите са спряли автомобила, управляван от жалбоподателя в гр.
Д., ул. Тр. до хотел „Д.“. Поискали му документите и му казали да изчака. Противоречиви са
показанията на двамата полицейски служители относими за вмененото нарушение, свид. С.
твърди: „Държеше телефона на ухото. Не мога да си спомня с коя ръка, аз бях срещу
автомобила... Не съм проверявал дали имало в колата блутут или хендсфри, това не е мое
задължение да проверявам... жалбоподателя държеше телефона в ръката и телефона
му беше на ухото.“ Свид. К. твърди: „Водача използваше телефон. Не си спомням по какъв
начин използваше телефона, но колегата го спря. Аз присъствах по време на цялата
проверка... Водача държеше телефона в ръката, настрани го държеше телефона преди да
бъде спрян. С едната ръка настрани жалбоподателя държеше телефона, с другата ръка
държеше волана. Незнам къде беше поставил телефона жалбоподателя в момента,
когато го спря колегата.“ Тези показания са твърде неубедителни и не се подкрепят от
другите доказателства по делото, като се имат предвид и показанията на свид. М., който
установява изцяло защитната теза на жалбоподателя, че същия е използвал технология
„блутут“ по време на управление на процесното МПС, която теза не се обори от
въззиваемия. Нормата на чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП изисква от обективна страна използване
на мобилен телефон по време на управление на превозното средство, при липса на
устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете на водача. В
случая съставомерните елементи на това нарушение не са налице. Според изричното
изявление на актосъставителя в съдебно заседание на 08.12.2020г., същият не е възприел
4
водача на автомобила да води разговор, а единствено е констатирал, че държи мобилен
телефон в ръката си. Данни за това, че жалбоподателя е държал телефона в ръката и
телефона му бил на ухото е единствено твърдение на актосъставителя, това не се
установява от останалите материали в преписката и в крайна сметка остава напълно неясно
в какво се изразява приетото от наказващия орган „използване“ на мобилния телефон. В
тежест на последният е да докаже в съдебното производство, че е налице съставомерно
деяние, извършено от наказаното лице. Това процесуално задължение в случая не е
изпълнено- нарушението не е установено по несъмнен начин с допустимите от закона
доказателствени средства, поради което следва да се приеме, че жалбоподателя е
санкциониран неоснователно за посоченото нарушение. От тук следва извода, че не е
установено по един безспорен и несъмнен начин, че полицейските служители са видели
жалбоподателя в процес на движение на автомобила да използва мобилен телефон, поради
което това нарушение е напълно недоказано.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
неоснователно и недоказано по същество и следва да бъде отменено.
Неправилно и незаконосъобразно наказващият орган е наложил на
жалбоподателя наказание по чл. 183 ал.4 т. 6 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева, както и
отнемане на шест контролни точки въз основа на Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР. С
атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя са отнети 6 контролни точки. Тук
наказващият орган се е задоволил единствено с упоменаване, че тази санкция се налага на
основание Наредба № Із-2539 на МВР, като в самото постановление липсва изписване на
законовия текст, който регламентира определянето размера на контролните точки, както и
отнемането и възстановяването им. Съдът счита, че по този начин е било ограничено
правото на защита на жалбоподателя, тъй като същия не би могъл да знае, а само да
предполага по кой законов текст му се отнемат посочените 6 контролни точки.
Наказателното постановление ще следва да се отмени и по отношение на частта, свързана с
отнемането на шестте контролни точки, тъй като отнемане на посоченият брой такива е
предвидено в чл.6 ал.1 т.8 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. при наличието на
нарушение, подлежащо на санкциониране въз основа на чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП, или при
обстоятелства, каквито не могат да се приемат за установени в настоящия случай.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в административно наказателното
производство не е безспорно установено и доказано, както извършеното нарушение, така и
неговия субект, поради което атакуваното наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно.
Всичко гореизложено обосновава извода, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно, поради което на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН ще следва
да бъде отменено.
5
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1058-001216/12.10.2020 г., издадено
от К. Ил. М. - Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Смолян, упълномощен
със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с коeто на И. М.
К. с ЕГН **********, с адрес: с. В., общ. С., обл. Бл., ул. Д. Д. № *, за нарушение на чл.
104А от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183 ал.4 т.6 от ЗДвП му е наложил
по чл. 183 ал.4 т. 6 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева, както и отнемане на шест
контролни точки въз основа на Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР, КАТО
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Смолянски
административен съд в 14 - дневен срок, считано от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
6