О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.С.,
… август 2017 година
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и пети юли две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Ели Гигова, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.-№1703 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.692, ал.3 и 4 ТЗ.
Длъжникът в производството „М.К.“ АД, ЕИК ********,
е депозира пред съда по несъстоятелността възражение с вх.№96651 на
06.04.2017година, по отношение на списъка на предявени приети вземания,
съставен от временния синдик на
дружеството.Твърди, че този списък е обявен в ТР на 30.03.2017 година, поради
което възражението е подадено в срок.
Твърди, че в съставения от временния синдик списък
на кредитори с предявени приети вземания е включена „К.Т.Б.“ АД/ н/, ЕИК ********,
под номер 1, с посочена поредност на удовлетворяване – чл.722, т.1 ТЗ.
Оспорва посочената от синдика поредност на
удовлетворяване, оспорва размер на вземането, като цяло и всяка от съставните
му части.
Твърди, че синдикът неправилно е включил Б.та в
списъка на кредитори с приети вземания, чийто размер е посочения и това е така,
тъй като вземанията на Б.та не са в посочения размер.Неправилно е определена
главницата, произтичаща от банковата сделка, а оттам неправилно са определени и
нейните акцесорни вземания- лихви и неустойка.Твърди, че неправилно е
претендирано и включено в списъка на приети вземания, вземане на Б.та,
представляващо законна лихва върху просрочена главница, тъй като такова вземане
е неоснователно и недоказано по размер.По отношение на неустойката – твърди
нищожност на клаузата от договора, като противна на добрите нрави, тъй като
излиза извън нейните функции.
Оспорва да съществува и вземане на Б.та,
представляващо юрисК.ско възнаграждение в размер на 124 123,97лв, при
условие, че съдът по несъстоятелността е присъдил на Б.та, в качеството и на
молител по т.д.№170382015година разноски в размер на 1 450лв.
Моли съда след като съобрази изложеното, да
извърши промени в списъка, изготвен от временния синдик, като изключи изцяло/
частично приетото вземане на Б.та, а ако прецени, че последната име вземане към
длъжника, да редуцира размера му и да го постави в т.8 на чл.722 ТЗ.
В срока за отговор на възражението кредиторът с
оспорено вземане „К.Т.Б.“ АД/ н/, твърди, че възражението на длъжника е
неоснователно.Твърди, че Б.та е била в невъзможност да извърши директен дебит ,
поради това, че и е отнет лиценза с Решение на УС на БНБ №138 от
06.11.2014година.Освен това твърди, че Б.та като кредитор има право да избере
способа за удовлетворяване.Твърди, че вземанията и, произтичащи от процесния
банков договор са съществуващи, в размерите, в които са предявени.Моли съда да
остави възражението без уважение.
Временният синдик заема становище, че при
изготвяне на списъка е взел предвид представените от този кредитор писмени
доказателства, въз основа на които е направил извод за съществуване на
предявените вземания.Твърди, че част от възраженията, сторени от длъжника не
могат да бъдат установени в това производство, явяващо се специално, а не
исковото, тъй като в него съдът борави само с писмени доказателства.Твърди, че
при определяне поредността на вземанията е взел предвид съществуващите
обезпечения.
Длъжникът в производството „М.К.“ АД, ЕИК ********,
е депозира пред съда по несъстоятелността възражение с вх.№46659 от
06.04.2017година, по отношение на списъка на предявени приети вземания,
съставен от временния синдик на
дружеството.Твърди, че този списък е обявен в ТР на 30.03.2017 година, поради
което възражението е подадено в срок.С това възражение оспорва съществуване на
вземане на НАП в размер на 112,67 лв, заявено с молба вх.№28876/06.032017г.,
представляващо данък МПС, съгласно подадена декларация по чл.54 ЗМДТ, от
04.12.2002година, от дружество, чийто универсален правоприемник е.Твърди, че
това вземане е несъществуващо, тъй като дружеството не е придобило този
автомобил, а при условие на евентуалност, твърди, че вземането на държавата е
погасено по давност.
Кредиторът с оспорено вземане- НАП – не взема
становище по възражението.
Временният синдик дава становище, че от
представените доказателства от НАП се установява наличие на вземане по ЗМДТ на
ЮЛ, чийто правоприемник е настоящият длъжник, а последният в това си качество
отговаря за задълженията на своя праводател.По отношение на твърдението за
изтекла погасителна давност, заема становище, че тя не се прилага служебно.
От фактическа страна се установява следното:
С Решение № 212 от 31.01.2017година по
т.д.№1703/2015г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, е обявена
неплатежоспособността на „М.К.“ АД, ЕИК ********, посочена е началната и дата,
открито е производство по несъстоятелност по отношение на дружеството, назначен
е временен синдик.Решението е вписано по партидата на търговеца на 02.02.2017година.
На 30.03.2017годин временният синдик на
дружеството обявява в ТР списък на предявени приети вземания, съгласно който в
т.1 на чл.722 ТЗ попада „К.Т.Б.“ АД/н/, с вземане от17 418,822,93лв,
произтичащо от договор за банков креди от 20.12.2011година, формирано от
главница, просрочени лихви върху просрочена главница, законна лихва, неустойка
и разноски по кредита.Синдикът е посочил, че кредиторът има характер на
обезпечен, с оглед договора за особен залог от 20.12.2011година, договорите за
реални обезпечения и договора за поръчителство.
По отношение на вземането от 1 465лв-
разноски по т.д.№1703/2015г. е посочил, че това вземане попада в т.3 на чл.722
Тз, а по отношение на вземането от 124 123,97лв, представляващо юрисК.ско
възнаграждение по т.д.№1703/2015г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав – в т.12 от
цитираната разпоредба.
В списъка под. номер 3 е поставена НАП с вземане
от 112,67лв, представляващо публично вземане за данък МПС, от която сума
главница от 64лв и лихва от 48,18лв до 31.01.2017г.– в т.6 на чл.722 и законна
лихва, считано от 01.03.2017година – в.9 на цитираната разпоредба.
С молба вх.№25354 от 24.02.2017година „КТБ“ АД/н/,
е предявила вземания, които твърди, че има по отношение на длъжника „М.К.“ АД,
произтичащи от договор за банков кредит от 20.12.2011година.
Не се спори между страните, а това се установява и
от събраните по делото доказателства, че на 20.12.2011 година страните по
делото са сключили договор за банков кредит, по силата на който Б.та е отпуснала на ответника, в качеството му на
кредитополучател, сумата от 6 500 000лв.
Страните са уговорили, че за
времето на ползване на тази сума от кредитополучателя, същият ще заплаща на Б.та
годишна лихва в размер на 9,5%, която се начислява ежедневно и е платима на
всяко 25-то число от месеца- чл.9 от договора, а при нарушаване на сроковете за
погасяване на вноска по главницата или при предсрочна изискуемост на кредита,
при наличие на уговорените основания за това, Б.та ще има вземане, освен
възнаградителната лихва и наказателна надбавка в размер на 10 пункта върху
просрочената главница.При забава в плащанията на лихвите, то кредитополучателят
ще дължи неустойка в размер на 10% годишно върху начислената, но неплатена
лихва-чл.13 от договора.
Договорът е изменяван
многократно, с последващи анекси, с
които е променян размера на предоставения кредит и е изменяван крайния срок за
погасяване на дълга, произтичащ от договора, като с анекс №18/18.02.2014г. страните
са се съгласили, че кредитополучателят ще погаси главницата по кредита в размер
на 11 506 501,97лв еднократно, до 20.09.2014г.Не се спори, че към
посочената дата няма погасяване на дълга.
В молбата се твърди, че към
25.02.2015година размерът на уговорената лихва от 9,5%, начислявана ежедневно и
платима на 25-то число от съответния месец формира задължение, касателно
просрочена главница за периода от 27.10.2014г. до 25.01.2017г. в размер на
5 176 729,93лв, представляваща размер на просрочени лихва; в размер
на 43 543,97лв, касателно просрочена главница за периода от 25.01.2017г.
до 02.02.2017година.
В молбата се твърди дължимост
на вземане, представляващо неустойка върху просрочена лихва, дължима за периода
от 25.01.2012г. до 02.02.2017година в размер на 587 345,69лв, както и
разноски по кредита в размер на 1 490лв и законна лихва по чл.86 ЗЗД от
датата на предявяване на вземанията.
Кредиторът твърди, че има
вземане в общ размер на 17 293 233,96лв, произтичащо от този кредит.
Кредиторът твърди, че има
вземане, представляващо разноски в производството по несъстоятелност в общ
размер на 125 588,97лв, от които 124 123, 97лв, представляващи юрисК.ско
възнаграждение.
Твърди, че следва да получи
поредност на удовлетворяване по т.1 на чл.722 ТЗ, с оглед обезпеченията на
вземанията си, произтичащо от банкова сделка – три договора за реален залог на
корпоративни ценни книжи, сключени с посочените ФЛ; договор за особен залог
върху вземания от 20.12.2011година и договор за поръчителство.
Към молбата е представен
договор за банков кредит от 20.12.2011година и последващите го 18 броя анекси
към него + извлечение от счетоводните книги на Б.та; договор за реален залог от
23.12.2011година, сключен между Б.та и Е.А.Б., по силата на който страните са
се съгласили, че залогодателят учредява в полза на Б.та реален залог по
отношение на правата, произтичащи от описаните ценни книги, за обезпечение на
вземанията и към кредитополучателя, произтичащи от договора за банков кредит от
20.12.2011г., анекси към този договор от 12.04.2012г., от 05.09.2012г. и от
18.12.2012г, обективиращи постигнатото съгласие между Б.та и залогодателя,
касателно предмета на реалния залог, в резултат на промяната в параметрите на
банковата сделка; договор за реален залог, сключен между Б.та и Д.Т.Х., по
силата на който страните са се съгласили, че залогодателят учредява в полза на Б.та
реален залог по отношение на правата, произтичащи от описаните ценни книги, за
обезпечение на вземанията и към кредитополучателя, произтичащи от договора за
банков кредит от 20.12.2011г., анекси
към този договор от 12.04.2012г., от 05.07.2012г., от 05.09.2012г., от
07.11.2012г. и от 18.12.2012г, обективиращи постигнатото съгласие между Б.та и
залогодателя, касателно предмета на реалния залог, в резултат на промяната в
параметрите на банковата сделка; договор за реален залог, сключен между Б.та и И.М.Ц.,
по силата на който страните са се съгласили, че залогодателят учредява в полза
на Б.та реален залог по отношение на правата, произтичащи от описаните ценни
книги, за обезпечение на вземанията и към кредитополучателя, произтичащи от
договора за банков кредит от 20.12.2011г.,
анекси към този договор от 12.04.2012г., от 05.07.2012г., от 05.09.2012г.,
от 07.11.2012г. и от 18.12.2012г, обективиращи постигнатото съгласие между Б.та
и залогодателя, касателно предмета на реалния залог, в резултат на промяната в
параметрите на банковата сделка.
Към молбата е представен и
договор за особен залог, сключен между Б.та и „П.**“ АД на 20.12.2011година.По силата на
постигнатото съгласие, страните са приели, че за обезпечаване на вземанията на Б.та,
произтичащи от договор за банков кредит от 20.12.2011година- главница, лихви и
надбавки, неустойки и разноски, залогодателят и кредитополучател, учредява в
полза на Б.та особен залог върху всички настоящи и бъдещи вземания, произтичащи
от сключен между същите стрА.договори за
разплащателни, депозитни и други сметки, включително и негови сметки с
посочени индивидуализации в чл.2 от договора, включително и на всички бъдещи
вземания на залогодателя-кредитополучател, произтичащи от договори за
разплащателни, депозитни и други сметки в Б.та, открити след датата на
сключване на този договор.Към договора за представени и последващите го анекси
от 12.04.2012година, от 05.07.2012година, от 05.09.2012година, от
02.11.2012година, от 18.12.2012година, с които страните са обективирали
постигнатото съгласие, че обезпечението обхваща и касае и промяната в размера
на дълга, произтичащ от договора за банков кредит.Към молбата са представени
доказателства за извършено вписване на особения залог в ЦРОЗ.
Към молбата е представен
договор за поръчителство от 20.12.2011година, сключен между Б.та и К. П. Г., по
силата на който поръчителят се съгласява солидарно да отговаря пред Б.та
кредитор за изпълнение на задълженията на кредитополучателя, произтичащи от
договора за банков креди от 20.12.2011година; анекси към този договор от
12.04.2012година, от26.06.2012г., от 05.07.2012г., от20.08.2012г., от
05.09.2012г., от 02.11.2012г., от 18.12.2012година, с които страните се
съгласяват да променят обема на отговорността на поръчителя в резултат на
нарастването на дълга, произтичащ от договора за банков кредит.
С молба вх.№28876/06.03.2017година
НАП предявява вземане, в общ размер на сумата от 112,67лв, формирано като
дължим данък МПС по чл.54 ЗМДТ, съобразно декларация на собственика на веща от
04.12.2002година и лихви за забава в размер на 48,67лв.Към молбата е
представено писмо от Дирекция „Общински приходи“ към СО и декларацията по
цитираната законова норма.
Във връзка с оспорване
размера на вземанията на „КТБ“ АД /н/ е допусната и изслушана ССчЕ,
заключението от която е прието като годно доказателствено средство, дадено
компетентно и незаинтересовано.Съобразно заключението на вещото лице Ани Т.,
общият размер на усвоените по кредита от 20.12.2011година средства е сумата от
34 5000лв; извършените погашения на главницата са в размер на
23 015 875, 63лв, а непогасената главница е в размер на
11 484 124,37лв; непогасени лихви за периода от 27.10.2014г. до
25.01.2017г. са в размер на 5 176 729,93лв; лихва върху просрочена
главница за периода от 27.01.2017г. до 02.02.2017година в размер на
43 543,97лв и разноски по кредита, представляващи държавна такса за
откриване производство по несъстоятелност от 250лв, държавна такса за обжалване
от 15лв, депозит за ССчЕ от 600лв, за допълнителна експертиза от 600лв и такса
ЦРОЗ от 25 лв – общо от 1 490лв.
Вещото лице е констатирало,
че неустоечното вземане от 587 345,69лв не е намерило счетоводно
отразяване при кредитора.
Вещото лице е констатирало,
че в депозитна сметка на длъжника с вътрешен номер 1613346991016, съдържаща
сумата от 44 837,96лв, на 05.11.2014г., по молба на длъжника, е погасена
просрочена лихва по договор за банков кредит.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:
Постъпилите възражения са в
срока по чл.690, ал.1 ТЗ от активно легитимирано лице е се явява допустими.
По основателността им.
Възражението на длъжника за
недължимост на данък по чл.54 ЗМДТ, поради изтекла погасителна давност,
съгласно действаща към 2002 година редакция на закона, според която данъкът
следва да се плати за ткущата година, се явява основателно..
В случая се касае за публични вземания, по отношение
на които е налице специална уредба в ДОПК, като считано от 01.01.2016 г. е в
сила разпоредбата на чл. 173, ал. 2 ДОПК, която предвижда, че вземанията се
отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2 ДОПК, а именно с
изтичането на 10-години, считано от 1 -ви януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, т.нар.
абсолютна давност.
По становище на настоящия състав посочената норма на чл. 173, ал. 2 ДОПК
касае изрично изключение от правилото, че давността не се прилага служебно, а
само по възражение, тъй като предвижда именно служебно отписване на задължения,
за които е изтекла абсолютната давност, поради което
и по отношение на такива задължения не е необходимо волеизявление на длъжника,
за да настъпят последиците на погасяване на вземанията.
В приложение на правилото по чл. 171, ал. 2 ДОПК десетгодишният давностен
срок по отношение на задълженията за 2002 г. е изтекъл на 01.01.2013 г.
Следователно възражението е основателно по отношение на вземанията за
местни данъци и такси за 2002 г. и лихви
върху тях, които с оглед представената справка, са общо в размер на сумата от
112,67лв, поради което същите следва да бъдат изключени от списъка на приети
вземания.
По отношение на възражението на
длъжника касателно вземанията на „КТБ“ АД/н/.
По виждане на състава възражението
относно размера на дълга към Б.та, произтичащ от договора за банков кредит и
представляващ сумата от 11 484 124,37лв – главница; сумата от 5 176 729,93лв,
представляваща лихва върху просрочена главница за периода от 27.10.2014г. до
25.01.2017година; сумата от 43 543,97лв, представляваща лихва върху
просорчена главница за периода от 25.01.2017година до 02.02.2017година се явява
доказан – в тази насока е и заключението на вещото лице.Настоящият състав на
съда не споделя доводите на длъжника касателно нищожност на клаузи за неустойка
и наказателна лихва, поради което в тази част възражението се явява
неоснователно.Не споделя и доводите на длъжника, че това вземане няма
поредност, посочена от синдика – т.1 на чл.722 ТЗ.Както правилно е посочила
страната, за да има качество на
привилегирован кредитор, Б.та следва да има учредени обезпечения върху активите
на длъжника, представляващи част от масата на несъстоятелността, а дадените от
трети лица реални и лични обезпечения, не обосновават теза, че Б.та, в резултат
на тези обезпечения има качество на кредитор, който да е с привилегия по
чл.722,т.1 ТЗ.Но, за да обезпечи своето вземане, произтичащо от банковата
сделка, Б.та- кредитодател и кредитополучатля- длъжник са сключили договор за
особен залог, представен към молбата на Б.та, с която е предявила своите
вземания.Съгласно чл. 722, ал. 1 от ТЗ,
вземанията обезпечени със залог или ипотека се удовлетворяват привилегировано в
производството, само в случаи, в които обезпеченията са учредени върху
имущество, част от масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 614 от ТЗ.
По
отношение на възражението касателно дължимост на сумата от 1 490лв, поставени
от синдика в т.1 на чл.722 ТЗ и представляващи разноски по кредита.
Съгласно
представения договор за банков кредит от 20.12.2011 година с чл.21 от договора,
б.“з“ страните са се съгласили, че в тежест на длъжника- кредитополучателя, е
да поеме изцяло разноските, направени от Б.та при предприемане на действия по
оценка, учредяване на обезпеченията и евентуалната им реализация, в това число
такси и разноски за нотариуси, за ЦРОЗ, както и държавни такси.
За да обоснове това перо от своите
вземания е посочила учредените обезпечения, но не е представила никакви
доказателства за това какви разходи е направила по това учредяване.Ето защо,
настоящият състав на съда намира, че това вземане се явява недоказано и следва
да бъде изключено от списъка на приети вземания, посочени от синдика по т.1 на
чл.722 ТЗ.
По отношение на възражението,
касателно включените от синдика вземания на Б.та в т.12 на чл.722 – юрисК.ско
възнаграждение от 124 123,97лв, поради участието на Б.та в производството
по несъстоятелност по т.д.№1703/2015г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав.
Възражението е основателно.Това е
делото, образувано по молба на този кредитор с правно основание чл.625 ТЗ и с
постановеното по реда на чл.630 ТЗ решение съдът е присъдил на молителя сумата
от 1 465лв, представляваща сторените от страната разноски.Няма произнасяне
за дължимост на юрисК.ско възнаграждение, още по- малко в подобен размер.Ако
страната е преценила, че съдът неправилно е изчислил разноските, е могла да
инициира производство по реда на чл.248 ГПК, с оглед субсидиарното приложение
на ГПК, съгласно разпоредбата на чл.621 ТЗ.Това не е сторено и въпросът за
разноските по делото може да бъде пререшен от въззивната инстанция по реда на
въззивния контрол.
Ето защо подобно вземане настоящият
състав на съда приема за несъществуващо и като такова следва да бъде изключено
от списъка на приети вземания.
Поради извод на съда за частична
основателност на възраженията на длъжника, съставеният от синдика списък следва
да бъзе изменен.
На основание чл. 674, ал.
2 от ТЗ следва да бъде свикано събрание на кредиторите на „М.К.“
АД, ЕИК ********, с дневен ред по чл. 677 т. 8 от ТЗ - с дневен ред по чл. 677, ал. 1 т. 8 от ТЗ - определяне на
метода и условията за оценка на имуществото на длъжника и възнаграждението на
оценителите, ако не бъде предложен план за оздравяване в срока по чл. 698, ал. 1 от ТЗ.
При изложеното съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И:
ВНАСЯ промяна в списък на приети
вземания на кредиторите на „М.К.“ АД, ЕИК ********, обявен в
ТР на 30.03.2017година по партидата на дружеството, като ИЗКЛЮЧВА от списъка на приети вземания, следните вземания на „К.Т.Б.“ АД/н/, ЕИК********,
а именно: 1/.вземане по т.1 на чл.722 ТЗ в размер на 1 4490лв, представляващо
разноски по договора за банков кредит от 20.12.2011година, за периода от
19.03.2015година до 22.01.2016г.; 2/. вземане по т.12 на чл.722 ТЗ в размер на
124 123,97лв, представляваща юрисК.ско възнаграждение на кредитора, във
връзка с участието му по т.д.№1703/2015г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав ,
както и вземане на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ПО ПРИХОДИТЕ в размер на 112, 67 лв по т.6 и т.9на чл.722 ТЗ,
представляващо публични вземания за данък МПС от 64лв, лихва за забавеното му
плащане за периода до 31.01.2017година в размер на 48,18лв и законна лихва в
размер на 0,49лв за периода от 01.02.2017г. до 28.02.2017година .
ЗАЛИЧАВА посочените в
списъка на приети вземания обезпечения на „К.Т.Б.“ АД,/н/, ЕИК********, като
аргумент за поредност за удовлетворяване на вземанията на Б.та по чл.722,т.1 ТЗ, произтичащи от договор за банков кредит от 20.12.2011година, а именно:
договор за поръчителство от 20.12.2011година и договори от 23.12.2011година за
реални обезпечения- залози на корпоративни ценни книги.
ОСТАВЯ без уважение
възражението на „М.К.“ АД, ЕИК ********, в частта касателно съществуване и
размер на вземане на Б.та, произтичащо от договора за банков кредит от
20.12.2011 година, касателно главница, лихви и неустойки, както и поредност на
удовлетворяване на това вземане.
ОДОБРЯВА, на основание
чл.692 ТЗ, изготвения от синдика на „М.К.“ АД, ЕИК ********, списък на приети
вземания по чл.686 ТЗ, обявен в ТР на 30.03.2017година, с внесените в него
изменения.
СВИКВА събрание на кредиторите на „М.К.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***“И. С.“ АД, ет.3, офис ВЗОЗ,
представлявано, на основание чл. 674, ал. 2 от ТЗ, което ще се проведе на 17.10.2017 г. в 13.50 часа, в
сградата на Съдебната палата, гр. С., бул. "Витоша" № 2, в залата, в
която ще се провежда съдебното заседание на VІ-6 състав на ТО на СГС, с дневен ред по чл. 677 т. 8 от ТЗ - определяне на
реда и начина за осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на
оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението
им.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Определението да се впише в книгата по чл. 634в, ал. 1 от ТЗ.
Определението да се обяви незабавно в Търговския регистър при Агенцията по вписвания по партидата на „М.К.“
АД, ЕИК ********.
СЪДИЯ: