Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 39
13.02.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: М.
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 945 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Делото
е образувано по жалба на В.Б.М., с постоянен адрес:***, срещу Ревизионен акт №Р-16002617007132-091-001 от
13.06.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в
частта му, в която е потвърден с Решение №509/03.09.2018г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив и са определени
задължения по ЗДДФЛ за 2014г. в
размер на 5 466 лв. и прилежаща лихва в размер на 1731, 94 лв.,
допълнително установени задължения за ДОО
за 2014г. в размер на 3041, 28 лв. и лихва в размер на 963, 65лв., за ЗО в размер на 1 900, 80лв. и лихва 602,
28лв. и ДЗПО – УПФ в размер на 1
188лв. и лихва 376, 43 лв.
В жалбата се твърди, че ревизионният
акт в обжалваната част е неправилен, незаконосъобразен и необоснован,
постановен при неправилно тълкуване на материалния данъчен закон и при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по
издаването му. Излагат се подробни съображения, въз основа на които се
претендира отмяна на ревизионния акт в частта, потвърдена с Решение №509/03.09.2018г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив.
На
първо място се претендира, липса на възприетите от органа предпоставки по чл.
122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, с оглед на които ревизията е протекла по реда на
чл. 122 от ДОПК. Твърди се, че този извод не е подкрепен от доказателства
събрани по реда на ДОПК, а от неправилно интерпретиране на представените от
жалбоподателя в хода на ревизията писмени доказателства.
На
второ място се сочи, неправилно съпоставяне от страна на ревизиращия орган на
разходите на жалбоподателя единствено с получените от него суми през
ревизирания период, без да се изследват доходите на семейството през
предходните години. В тази насока се претендира, неправилно определено начално
салдо към 01.01.2011г. в размер на 5 000 лв. и игнориране от страна на органа
на декларираното такова в размер на 16 000лв. Сочи се липса на изложени от
страна на ревизиращите органи мотиви относно причините, поради които не е
възприето като достоверно, декларираното от жалбоподателя начално салдо в
размер на 16 000 лв. Претендира се, че с оглед представените в хода на
ревизията доказателства, за продаден семеен недвижим имот през 2007г. за сумата
от 110 000 лв. и постъпването на тази сума по банкова сметка *** „Уни
Кредит Булбанк“, както и доказателства за предоставено дарение от родителите на
съпругата на жалбоподателя, за семейството на М. е съществувала реална
възможност за спестяване и наличие на декларираното начално салдо към
01.01.2011г. в размер на 16 000 лв.
На
следващо място се претендира неправилно игнориране от страна на ревизиращите
органи, като източник на доход за 2014 г. на получената по договор за заем от 09.03.2014г. с Т. Г. Т.
сума, в размер на 10 000лв., предвид извършена насрещна проверка, при
която лицето Т. е потвърдило
предоставянето на заемната сума. Също така следвало да се включат в паричните
потоци на семейството и получените по банков път по сметка на съпругата на М.
суми от лицата А. Б. Б., П. Б. Б., Б. П. Б.. Последните суми се сочат, като неправилно
квалифицирани от страна на данъчните органи, като „доход от друг източник“, по
смисъла на чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ.
За
направените от страна на лицата П. Б.и Б. Б.преводи по банковата сметка на М.,
се претендира наличието на достатъчно доказателства, че същите представляват
вноски по погасяване на заем, предоставен с договор за заем от 02.12.2010г. и
разписка за получаване на заемната сума. Доказателства за тези обстоятелства
били представени от страна на ревизираното лице с възражение срещу ревизионния
доклад с вх. № 94-00-4788/30.05.2018г. Със същото възражение жалбоподателят
предоставил и заверено копие на Договор за паричен заем от 30.11.2010г., по силата
на който заедно със съпругата си предоставят в заем сумата от 4000 лева, на
лицето А. Б.. Връщането на този заем, съобразно дадени от лицата А. Б. и дъщеря
му Ж. Б. обяснения, било осъществено чрез направени парични преводи по
банковата сметка на съпругата на жалбоподателя чрез OPAL TRANSFER LTD. Претендира се, че заемния характер на
получените по банковите сметки парични средства се доказва от представените на
ревизиращите органи документи, предвид което неправилно последните са
определили тези средства, като такива с неустановен произход.
М. оспорва и установените с РА вноски за
здравно осигуряване, след направено от данъчните органи годишно изравняване. В
тази връзка сочи, че за органите е съществувало задължение да установят, че е
налице доход от трудова дейност, каквито твърдения липсвали в издадения РА. Не
били налице укрити от страна на жалбоподателя доходи от трудова дейност,
предвид което не следвало да се начисляват и здравно осигурителни вноски върху
посочените от органа средства.
По посочените съображения се иска отмяна на РА
в потвърдената му част, както и присъждане на направените по делото разноски,
съгласно приложен списък.
Ответникът по жалбата, Директор на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, чрез процесуалния си представител изразява становище, че обжалваният
ревизионен акт е правилен и законосъобразен. В представена по делото писмена
защита се излага становище, че направените в хода на ревизията констатации показват,
наличие на предпоставките да се реализира съставът на чл. 122, ал.1, т.2 и т.7
от ДОПК, както и възможността за определяне на данъчната основа и данъка по
реда на чл. 122, ал.2 от ДОПК. Претендира се, че на основание чл. 124, ал.2 от ДОПК, констатациите на ревизиращите органи следва да се считат за верни, тъй
като нито в хода на ревизията нито в хода на съдебното производство са
представени доказателства опровергаващи установеното от ревизиращите органи. Сочи
се, че в съдебно заседание на 24.10.2019г. ответната страна е оспорила приетата
по делото ССчЕ, констатациите по която не били задължителни за съда и в тази
връзка се иска същата да не бъде кредитирана. Претендира се, че събраните в ход
на съдебното следствие гласни доказателства са ненадежден източник на вярна
информация, предвид което се иска същите да не бъдат кредитирани.
Претендира
се юрисконсултско възнаграждение, като се прави изрично възражение за
прекомерност на поисканото от другата страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, след
като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Предмет
на оспорване е Ревизионен акт № Р-16002617007132-091-001 от 13.06.2018г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта му, в която е
потвърден с Решение №509/03.09.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Пловдив.
Ревизионното производство по издаване на
оспорения акт е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р-1600**********-020-001/20.10.2017г. /л.486/, издадена от И.
К. К., Началник сектор
при ТД на НАП - гр. Пловдив, с обхват: задължения за данък върху годишната
данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2016г.,
ДОО за самоосигуряващи се за периода 26.04.2013г.-31.12.2016г., ЗО за
самоосигуряващи се за периода 26.04.2013г.-31.12.2016г. и УПФ за
самоосигуряващи се за периода 26.04.2013г.-31.12.2016г., като е определен срок за приключване на ревизионното
производство до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е
сторено на 01.11.2017г., видно от разписката към заповедта /л. 487/. За
ръководител на ревизията е определена Т.И. Т..
Впоследствие са издадени
Заповеди за изменение на ЗВР с №№ Р-1600**********-020-002/30.01.2018 г., Р-1600**********-020-003/26.02.2018 г., с които
срокът е продължен до
01.04.2018г./л.480/
Ревизираното
лице – В.Б.М. е местно физическо лице по
смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 и чл.
8 от ЗДДФЛ, за доходите получени през данъчните периоди попадащи в обхвата на
ревизията. Жалбоподателят има регистрация като ЕТ, като търговеца не е
осъществявал дейност през ревизирания период. За периода 2011г. до 2016г.
жалбоподателят не е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и не е декларирал получени
доходи от наем от свободни професии, граждански договори и др. М. е едноличен
собственик и управител на „Рила- М Транс“ ЕООД, регистрирано на 14.04.2014г с
капитал 500 лв.
В
хода на ревизионното производство, данъчните органи на основание чл. 37, ал.3, чл.
53 и чл. 56, ал.1 от ДОПК са изискали от жалбоподателя представяне на документи и писмени обяснения относно
източниците и размера на доходите на ревизираното лице за периода на ревизията,
включително информация за притежаваното от жалбоподателя движимо и недвижимо
имущество, за наличните средства по банковите му сметки, както и извършените
през ревизирания период разходи.
На
основание чл. 124, ал.1 от ДОПК на В.Б.М. е връчено Уведомление с изх.№ РД-22-119/27.03.2018г.
на ТД НАП Пловдив, с което ревизираното лице е уведомено, че основата за
облагане с Данък върху доходите на ФЛ за периода 01.01.2011г.- 31.12.2016г. и
осигурителния му доход за установяване на задълженията от ЗОВ по ДОО и ЗВ за
самоосигуряващи се за периода 26.04.2013г.
– 31.12.2016г. ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради това че
извършените парични разходи превишават доказаните от лицето парични постъпления
за ревизирания период.
В срока по чл.117, ал.1
от ДОПК е изготвен Ревизионен доклад /РД/ №Р-16002617007132-092-001/16.04.2018г.
/л. 81-103/, получен от жалбоподателя на 18.04.2018г. лично, срещу подпис,
видно от приложената към същия разписка.
М. е подал молба №94-00-3979/30.04.2018г.
за удължаване срока за представяне на възражение и
доказателства срещу издадения ревизионен доклад. В отговор на последното е
издадено Уведомление за продължаване на срока за подаване на възражение и
представяне на доказателства по ревизионен доклад №Р-16002617007132-РУС-001/30.04.2018г.
до 30.05.2018г.
С вх. № 94-00-4788/30.05.2018г. са
постъпили възражения ведно с приложени документи - договори за паричен заем от
02.12.2010г. и 30.11.2010г., писмени обяснения и декларация /л. 63-77/.
В
законоустановения срок е издаден Ревизионен акт №Р-16002617007132-091-001/13.06.2018г.,
от И. К.- възложил ревизията и Т. Т.- ръководител на ревизията. РА е получен по
електронна поща от жалбоподателя на 15.06.2018г., според представеното
Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ /л.61/.
С
ревизионния акт изцяло се възприемат констатациите на органите изложени в Ревизионен
доклад № Р-16002617007132-092-001/16.04.2018г., ведно с приложенията към него.
Видно
от последните в хода на ревизионното производство е извършена съпоставка на
приходите и разходите на В.Б.М., при което за 2014г. е установено превишаване на разходите
над декларираните
и обложени приходи в размер на 92 870, 82 лв. Последното
обстоятелство ревизиращия екип е възприел, като изпълващо нормата на чл. 122,
ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК и като основание за определяне основата за облагане с данък
върху доходите на ФЛ за периода 01.01.2011г.- 31.12.2016г. и осигурителния му
доход за установяване на задълженията от ЗОВ по ДОО и ЗВ за самоосигуряващи се
за периода 26.04.2013г. – 31.12.2016г., по реда на чл. 122 от ДОПК.
Дадените
от ревизираното лице обяснения и представените с възражението срещу ревизионния
доклад писмени доказателства, относно основанието на което е получило описаните
в РД суми не са възприети от ревизиращите органи, като същите
са формирали изводът, че е налице недеклариран доход с неустановен произход, при което са определени данъчните задължения на ревизираното
лице във вида посочен в Приложение №1 към Ревизионен
акт №Р-16002617007132-091-001 от 13.06.2018г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП – Пловдив/ л. 51-58/.
Ревизионен
акт №Р-16002617007132-091-001/13.06.2018г. е обжалван в срока по чл.152, ал.1
от ДОПК пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
– Пловдив при ЦУ на НАП.
В
срока по чл.155, ал.1 от ДОПК, Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив постановява Решение №509/03.09.2018г.,
с което потвърждава издаден на В.Б.М.
Ревизионен акт №Р-16002617007132-091-001/13.06.2018г, за установените
задължения и лихви за просрочия, както следва: За 2014г. задължения за ДОО в размер на 3041, 28 лв. и лихва в
размер на 963, 65лв., за ЗО в размер
на 1900, 80 лв. и лихва 602, 28 лв. и ДЗПО
– УПФ в размер на 1 188 лв. и 376, 43 лихва и изменя Ревизионен акт №Р-16002617007132-091-001/13.06.2018г, за
определения данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014г. от 8 526 лв. на
5 466 лв. и лихва от 2701, 52лв. на 1731, 94 лв.
За да потвърди РА в посочената част, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на
ревизиращия екип.
На първо място е приел, че в действителност са налице предпоставките на чл. 122,
т.7 от ДОПК за определяне на данъчната основа
и данъка по реда на чл. 122, ал.2 от ДОПК, както и че в протеклото по
този ред производство не са допуснати процесуални нарушения. На следващо място
е възприел, че в действителност през 2014г., М. е предоставил паричен заем на
дружеството „Рила М Транс“ЕООД, в размер на 99 000лв., отразен по сметка
492- разчети със собственици и е покривал разходите си за издръжка, без да е
имал декларирани и получени доходи в такива размери. Решаващият орган на свой
ред е отказал да кредитира представените от М. доказателства за получен от
лицето Тенчо Т. паричен заем в размер на
10 000лв. по договор от 09.03.2014г., въпреки предоставените в отговор на
искане за предоставяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица
/л.152/ писмени обяснения от Т. Г. Т. /л.150/, че е предоставил процесния заем.
До този извод решаващият орган достигнал, предвид липсата на представени
документи удостоверяващи реалното предаване на сумата и такива доказващи
произхода на средствата. Също така предвид липсата на представени към жалбата
документи, удостоверяващи твърдението на М., че през м. 03/2014г и м. 04/2014г.
е получил парични средства в общ размер на 34 000 лв. от „Рио Транс“ ООД,
в което бил съдружник, тези твърдения на ревизираното лице също не са
кредитирани от решаващия орган.
От
направените от ревизираното лице възражения, относно определеното
несъответствие между приходите и разходите за 2014г., решаващият орган е
кредитирал посоченото от М., че за 2014г е разполагал с парични средства
изтеглени от срочен депозит от „Пиреус Банк“ на 02.07.2014г. в размер на
15 003, 54лв., както и с парични средства получени от родителите на
съпругата му в размер на 15 600лв. Въз основа на горното е изменил
ревизионния акт в частта на установеното за ревизираното лице несъответствие
между доходите и разходите за 2014г. от 92 870,82 лв. на 62 267, 20
лв. Определил е на В.Б.М. годишна данъчна основа на доходите за облагане по
ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 54 660, 40 лв., определена като разлика между
установеното несъответствие от 62 267, 20 лв. и ЗОВ общо 7 606, 80
лв. Предвид горното е определил дължим данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2014г.
в размер на 5 466 лв., като е изменил установеното с РА задължение за
2014г. по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ на ревизираното лице от 8 526 лв. на
5 466 лв. и лихви от 2 701, 52 лв. на 1 731, 94 лв.
По
отношение на установените с РА задължения за ДОО, ЗО И ДЗПО- УПФ, решаващият
орган е изложил мотиви за потвърждаването им, като е отчел, че измененият с
решението размер на облагаемия доход не се отразява върху определения размер за
тези данъчни задължения.
Решение
№ 509/03.09.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП е връчено на жалбоподателя по електронен път
на 10.09.2018г. /л. 32/.
Жалбата
срещу РА, в частта потвърдена с Решение № 509/03.09.2018г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив е подадена пред
Административен съд Пловдив и входирана с № 94-00-113/ 25.09.2018г.
По делото е
изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна
ССчЕ. В отговор на поставените задачи, ВЛ е определило като начално салдо към
01.01.2011г. сумата от 8 000 лв. по отношение на жалбоподателя, след което е
изготвило паричните потоци за 2014г. в няколко варианта, като при всеки от тях
е определил задълженията по ЗДДФЛ и лихви към тях. По отношение на определените на
ревизираното лице допълнителни задължения за осигурителни вноски при всеки от
вариантите на паричните потоци, ВЛ е приело, че сумите с които разходите
надвишават приходите не съставляват доходи от трудова дейност по смисъла на чл.
6, ал.2 от КСО, както и че са неотносими към основанията по чл. 40, ал.1 от ЗЗО, като е дало заключение, че за ревизираното лице не се следват вноски по
КСО и ЗЗО за довнасяне, предвид внесените от В.М. такива за 2014г. в общ размер
на 1 476, 72 лв.
В съдебно заседание от 11.06.2019г., вещото
лице пояснява, че за да възприеме, като начално салдо към 01.01.2011г. сумата
от 8 000 лв. е сметнал доходите и разходите на семейството през предходните
години, като е взел предвид сумата от 110 000 лв. получена от продажбата
на семеен недвижим имот през 2007г., предоставените средства от роднините на
съпругата на ревизираното лице и получените суми от лихви, след което са били
приспаднати разходите за живот на семейството, разходите за покупка на друг
имот през 2009г. предоставените на А.Б.и П. Б.заеми. Акцентира, че закупения
имот през 2009г. не фигурира нито в РД, нито в РА, но разхода за тази покупка,
също следвало да се включи в паричния поток. Като обследвани за тази покупка се
сочат документите приложени към насрещна проверка извършена на М. по друг повод
през 2015г. и в справка от Агенция по вписванията. По отношение данните за
живот на четиричленно семейство, като това на М., ВЛ сочи че същите е взел от
сайта на Националния статистически институт.
По делото е
разпитан като свидетел В.Т.Т.. Същият заявява, че е бил съдружник на В.М. в
„РИО Транс“ООД. Сочи, че през 2014г. дружеството е продало товарен автомобил
„Мерцедес Атего“ на фирма „Драго“ за сумата от 34 000 лв. Свидетелства, че
получената от продажбата на този автомобил сума по сметка в „Райфайзен банк“ е
преминала във владение на В.М., при уреждане на взаимоотношенията им относно
прехвърляне дяловете на М. върху Т. и преобразуване на дружеството от ООД на
ЕООД.
Горната фактическа обстановка се
установява от приобщената по делото административна преписка, както и
приобщените в хода на съдебното
производство доказателства.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Обжалваният ревизионен акт представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същият е
оспорен от страна с активна процесуална легитимация – участник в
административното производство, чийто права и интереси са пряко засегнати от
него, с оглед на предвидените в него неблагоприятни последици и след
реализирано оспорване на акта по административен ред. Жалбата е подадена на 25.09.2018г. и предвид обстоятелството, че
24.09.2018г е обявен официално за почивен ден, следва да се е приеме за
подадена в срок, предвид което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна,
поради следните съображения:
Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в
сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.3 ДОПК и от компетентните органи по
смисъла на чл.118 ал.2 ДОПК във връзка с чл.7 ал.1 т.4 ЗНАП, в кръга на
определените им правомощия по чл.119 ал.2 ДОПК, определящ материалната
компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ,
че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията (определен за това
с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на
ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия). Изложеното налага
извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, като не са налице
основания и за неговата нищожност. В този смисъл е и съдебната практика, изразена с Тълкувателно решение № 5/2016 г. на ВАС.
Не се спори между страните, че през
ревизирания период В.Б.М. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4
от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ, за
доходите получени през данъчните периоди попадащи в обхвата на ревизията. Няма
спор и по отношение на обстоятелствата, че жалбоподателят има регистрация като
ЕТ, като търговеца не е осъществявал дейност през ревизирания период. За
периода 2011г. до 2016г. жалбоподателят не е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и
не е декларирал получени доходи от наем от свободни професии, граждански
договори и др. Страните не спорят по отношение обстоятелството, че М. е
едноличен собственик и управител на „Рила- М Транс“ ЕООД, регистрирано на
14.04.2014г. с капитал 500 лв. Не се спорят обстоятелствата, че през 2014г. В.М.
е предоставил парични средства на „Рила М Транс“ ЕООД, описани по дати и суми
на стр. 8 от РД, в общ размер на 99 000 лв., че семейството на М. е
получавало парични средства от роднините на съпругата му, в размер на 7800 за
всяка от ревизираните 2011г.- 2016г., както и че е разполагал с парични
средства от изтеглен срочен депозит от „Пиреус банк“ на 02.07.2014г. в размер
на 15 003, 54 лв. Между страните няма спор и по отношение това, че за периода
26.04.2013г.- до 01.05.2014г. М. е декларирал начало на осигуряване за всички
осигурителни рискове, като за ревизирания период самоосигуряващото се лице е
внасяло авансово дължимите осигурителни вноски върху минималния размер на
месечния осигурителен доход, както и че за периода след 01.05.2014г., като
собственик на „Рила М транс“ ЕООД, ревизираното лице се явява отново
самоосигуряващо се лице за всички осигурителни рискове.
Спора между страните на първо място се свежда до това дали са били
налице предпоставките на чл. 122, ал.1, т.2 и т. 7 от ДОПК за провеждане на
данъчно – ревизионното производство по реда на чл. 122- 124а от ДОПК.
На следващо място, спорни между
страните остават обстоятелствата относно, какво началното салдо към
01.01.2011г. следва да бъде взето предвид при ревизията и следва ли в паричните
потоци на ревизираното лице да бъдат включени сумата от 10 000 лв.
получени в заем от Т. Т. през 2014г. и
сумата от 34 000 лв. получена при продажбата на товарен автомобил
собственост на „Рио Транс“ ООД, в което дружество, жалбоподателя е бил
съдружник, и с оглед на последните обстоятелства налице ли е превишаване на
разходите на ревизираното лице над приходите за 2014г., в какъв размер е това
превишаване ако има такова и съответно налице ли са основания за определяне на
допълнително задължение по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО.
Следва
да се посочи, че процесното производството е протекло по реда на чл. 122 от ДОПК, като е спазено установеното с нормата на чл. 124 от ДОПК задължение за
ревизиращия орган да уведоми лицето, че данъчните му задължения ще бъдат
определени именно по реда на чл. 122 от ДОПК. В изпратеното до ревизираното
лице Уведомление по чл. 124 от ДОПК е посочена причината и основанията, въз основа
на които ревизиращите органи са достигнали до извод за приложимост на този ред,
като на жалбоподателя е дадена възможност да декларира получените за
ревизирания период доходи и техния източник.
Съгласно разпоредбата на
чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от
съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2
данъчна основа, когато е налице някое от обстоятелствата, визирани в т. 1 - 7
от посочената разпоредба.
Съгласно разпоредбата на
чл. 122, ал. 1,
т. 2 от ДОПК такова обстоятелство е налице когато се констатира наличие на укрити приходи или доходи, а съгласно т. 7 когато декларираните и/или получените
приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
Настоящият
състав намира, че приобщените в хода на
ревизионното производство писмени доказателства, данните от извършените
проверки на ревизираното лице и съпругата на същото, както и доказателствата
приобщени в отговор на отправени искания до трети лица, обосновават възприетото
от органа наличие на несъответствие
между имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице с
декларираните от същото доходи, по смисъла на чл.112, ал.1,т.7 ДОПК. С оглед
горното за ревизиращите органи са били налице предпоставките да проведат
производството по реда на чл. 122- чл. 124а от ДОПК. В тази връзка не се
констатира процесното ревизионно производство да е проведено незаконосъобразно
по този специален ред.
При
провеждане на ревизионното производство по специалния ред на чл. 122, ал.1 от ДОПК, органите по приходите са установили и
анализирали онези обстоятелства, регламентирани изчерпателно в т. 1-16 от ал. 2 на чл. 122
от ДОПК, които са относими към конкретния ревизиран данъчен субект, предвид което съдът намира, че изложените от органите
фактически твърдения в оспорения акт водят на извод за извършен в пълнота анализ на обстоятелствата по ал. 2, за определяне данъчната
основа по възможно най-достоверния начин спрямо ревизирания субект и съобразявайки относимите критерии, съгласно т.
1 - т. 16 по отношение на конкретния ревизиран субект.
В случая е приложимо и
правилото, възведено в чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съобразно което в производството
по обжалване на ревизионен акт издаден в хода на извършена ревизия по реда на
чл. 122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е
подкрепено от събраните доказателства. Нормата на чл. 124, ал.2 от ДОПК
визира, презюмираната със закона истинност на направените от органите по
приходите фактически констатации.
В съдебно производство,
двете страни – данъчният субект и административният орган са равнопоставени и
имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към
разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите,
релевантни за спорното право.
Независимо
от презумпцията по чл. 124 от ДОПК, ревизираното лице разполага с процесуална възможност, в хода на производството по
обжалване на ревизионния акт да опровергае истинността на установените
фактически констатации. Това определя и доказателствената тежест в настоящия
процес, която се предопределя, с оглед
правилото на чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във
връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
С
оглед разпределената, с определение от 12.10.2018г. доказателствена тежест
между страните, жалбоподателят прави доказателствено искане за допускане на
съдебно счетоводна експертиза, която е определила като начално салдо към 01.01.2011г.
сумата от 8000 лв. и е изготвила своето заключение в няколко варианта на
паричните потоци за процесната 2014г., с оглед наведените от жалбоподателя
твърдения за действителност на конкретно посочени факти. Следва обаче да се
посочи, че с приобщеното по делото заключение не се установяват на свой ред твърдените
факти, нито се оборват тези възприети от органа, а се дава възможност за
преценка какъв следва да е паричният поток за съответната 2014г., при
проявлението на всеки от твърдените от жалбоподателя факти в обективната
действителност. В тази връзка следва за оборване презумтивната достоверност на
изложените от органа констатации да се анализира доказателствената активност на
жалбоподателя. В контекста на последното, следва да се посочи, че за оборване
възприетото от органа превишаване на разходите над приходите за ревизираната
2014г. в хода на съдебното производство е направено искане за допускане
единствено на свидетеля В.Т.Т..
От разпита на св. Т. се установява, че
паричните средства от продажбата на товарен автомобила „Мерцедес Атего“
собственост на „Рио Транс“ ООД, приспаднати с дължимото се ДДС са преминали във
владение на В.М. през 2014г. Съдебният състав не намира основание, въз основа
на което да не кредитира свидетелските показания на св.Т. и доколкото липсата
на счетоводното отразяване на горното обстоятелства по сметките на „Рио Транс“
ООД е неотносимо към проявлението му в обективната действителност, намира че М.
е разполагал със сумата от 27 200 лв., равняваща се на продажната сума от
34 000 лв., намалена с дължимото за продажбата ДДС. Последното следва не само показанията на
св. Т., а и от приложените по делото писмени доказателства за изтеглени парични
суми от сметката на „Рио Транс“ ООД от
Райфайзен банк. В този смисъл възраженията изложени в жалбата за разполагаемост
на М. с продажната сума от 34 000лв, са частично основателни до размера на
27 200лв.
По
отношение на другото спорно по делото обстоятелства, а именно дали М. е получил
в заем от Т. Т. сумата от
10 000лв., настоящият състав намира, че доколкото в съдебното производство
от страна на жалбоподателя не са ангажирани каквито и да било доказателства в
тази насока, последният не е оборил презумптивната достоверност на възприетото
от ревизиращите органи в РА, по отношение на това обстоятелство. Предвид
последното, възраженията на жалбоподателя в тази насока следва да бъдат
оставени без уважение, а претендираната като получена от Т. Т. сума в размер на 10 000 лв., не следва да
се включва в паричния поток за 2014г. на жалбоподателя.
На
следващо място, съдът намира че при изготвяне на заключението на ССчЕ по делото
вещото лице е обследвало всички относими факти, за да определи началното салдо
на жалбоподателя към 01.01.2011г.Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира че фактите въз основа на които ВЛ е достигнало до
определеното начално салдо от 8 000 лв. са се проявили реално в обективната
действителност, предвид което заключението следва да бъде кредитирано като
компетентно и отговарящо на поставената му задача.
Доколкото
по отношение на паричните потоци за 2014г, заключението е предложено в няколко
варианта, с оглед възприетите от настоящият състав като безспорно осъществили
се факти, представеното от вещото лице заключение по допуснатата по делото
ССчЕ, следва да бъде кредитирано в предложения от ВЛ вариант в т.4 от
заключението, с корекция в получената от продажбата на товарен автомобил сума,
която вместо в заложения от ВЛ размер от 26 800лв., следва да бъде
призната в размер на 27 200лв.
При
това положение и след корекция в това перо на паричния поток, като парични
средства в началото на периода и постъпления за 2014г. следва да се приеме
сумата от 142 049, 90 /заложена от ВЛ/ увеличена с 400лв./ разликата между
27 200 и 26 800/ или общо 142 449, 90лв. Ето защо, разликата между
разходите на М. за 2014г. в размер на 177 517, 18лв. и приходите в
размерна 142 449, 90 лв., следва да бъде определена в размер на
35 067.28лв. Именно с последната сума следва да се приеме, че е налице
превишаване разходите на РЛ над приходите.
Предвид
така установената разлика, сумата от 35 067, 28 лв. следва да се приеме за
основа за облагане на основание чл. 122, ал.1 от ДОПК, която след приспадане на
внесени осигурителни вноски в размер на 1476,72 /видно от заключението по т.7/,
се равнява на 33 590,56 лв. При това положение при данъчна ставка в размер
на 10%, дължимия от М. данък за довнасяне за 2014г. , следва да бъде определен
на 3 359 лв.
По
отношение на дължимата се лихва върху тази сума следва да се кредитира
допълнението към заключение относно заложения от ВЛ лихвен процент при
направените изчисления, които следва да бъдат коригирани с оглед определения от
съда друг размер на дължимия данък. Предвид липсата на необходимост от
специални знания за пресмятане на дължимата лихва, настоящият състав след
използване на специално заложения в сайта на НАП калкулатор, определя същата в
размер на 1064, 32 лв.
Ето
защо оспореният акт следва да бъде изменен в частта за установените задължения
и лихви за просрочия по ЗДДФЛ за 2014г., както следва :
|
№по
ред |
Вид
задължение: |
Период |
От
лева |
На
лева |
|
1. |
Данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ |
2014г. |
5466,
00 |
3359,
00 |
|
2. |
Лихви |
2014г. |
1 731,94 |
1064,
32 |
По
отношение на дължимите осигурителни вноски, следва да се посочи, че заключението
на ВЛ в тази му част не следва да се кредитира, доколкото същото не е
съобразено с разпоредбата на чл. 124а, вр. чл. 123, ал.1 от ДОПК и
обстоятелството, че производството е протекло по реда на чл. 122 от ДОПК.
Следва
да се посочи, че в конкретната хипотеза се облагат доходи установени в
хипотезите на чл.
123, ал. 1 ДОПК. Доходът е елемент от фактическия състав, пораждащ
задълженията за осигурителни вноски. За установяването на задължителни
осигурителни вноски в производство протекло по реда на чл. 122 от ДОПК, въз
основа препращането на чл. 124а ДОПК се спазват именно принципите
на специалното производство.
Предвид това, при определяне данъчната основа
на ревизираното лице и изчисляване
данъчните му задължения по специалния
ред на чл. 122 от ДОПК, при наличие на
установено превишаване разходите на лицето над декларираните приходи, следва
сумата на констатираното превишение да бъде взета за осигурителен доход.
Ето защо не се споделя възражението на жалбоподателя, че липсва законова
презумпция за облагане на осигурителен доход в случая на укрити приходи. Такава
презумция е налице поради препращането на чл. 124а към 123 ДОПК.
Последната разпоредба гласи, че в случаите по чл.
122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл.
122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на
облагане с данъци печалба или доход, когато: 1. стойността на имуществото на
лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране,
получени от него; 2. направените разходи от лицето и от свързаните с него лица
по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и
съществено превишават размера на декларираните получени средства. Разпоредбата
установява законова презумпция, че е налице основа за облагане с данъци в
посочените хипотези, а поради въпросното препращане тази презумпция е
установена и за осигурителна основа за облагане. /В този смисъл е актуалната
съдебна практика видно от Решение № 13747/16.10.2019г. по АД 4862/19г. на ВАС,
Решение №931/21.01.2020г. по АД 4863/19г. на ВАС и др./
При
това положение върху установеният от органите по реда на чл. 122 от ДОПК,
осигурителен доход следва да се начислят осигурителни вноски на основание чл.
6, ал.8 от КСО и чл. 40, ал.1, т.2 от ЗЗО. За ревизираната година 2014г.
максималният размер на месечния осигурителен доход е 2400 лв. Установеният с
настоящото решение недеклариран осигурителен доход в размер на 35 067, 28
лв. превишава максималния размер на взетия от ревизиращия екип максимален
размер на осигурителен доход за цялата 2014г., предвид което определените от
ревизиращите органи задължения за ДОО, ЗО и ДЗПО- УПФ са съответни на
установения с настоящото решение осигурителен доход за 2014г. и РА в тази му
част, следва да бъде потвърден.
При този изход на спора и
предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът
намира, че такива се следват на всяка от страните в
размер, съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. Поисканите от
жалбоподателя разноски са в размер на 1 980 лв., като за същите се
представя списък, ведно с доказателства за действителното им заплащане, както
следва 50лв. ДТ, 1 680 лв. адвокатски хонорар и 250 лв. депозит за ВЛ.
Така поисканите разноски не са прекомерни, с оглед характера на производството
и упражнената адвокатска защита, независимо че упълномощеният представител не
се е явил на всички открити съдебни заседания. Разноски се претендират и
ответната страна, като се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер на 471лв съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно уважената част от
жалбата, на жалбоподателя се следват разноски в размер на 359, 76 лв. Съобразно
отхвърлената част от иска на ответната страна се следват разноски в размер на
385, 41лв. Предвид последното, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати
по компенсация на ответната страна разноски в размер на 25, 65лв.
В предвид на
изложеното, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,вр. чл.172 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ по жалбата на В.Б.М. Ревизионен акт №Р-16002617007132-091-001 от 13.06.2018г, издаден от
органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, В
ЧАСТТА, изменена с Решение №509/03.09.2018г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив относно допълнително
установените задължения за Данък върху
годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014г., КАТО НАМАЛЯВА размера от 5466 лв.
на 3359 лв. и акцесорното задължение
за лихва от 1 731, 94лв. на 1064,32лв., като
ОТХВЪРЛЯ жалбата В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА В. ***, да заплати на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 25, 65 лв., възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита, изчислено по съразмерност и компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: