№ 27283
гр. София, 03.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110145413 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид, следното:
Предявен е от Б. Л. Б. срещу „................“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл.
195, ал. 1, предл. последно ЗЗД за заплащане на сумата от 4 316,50 лева, представляваща
стойност на извършени разходи за отстраняване на недостатъци на продадена от ответника
движима вещ – лек автомобил с марка „..........“, модел „.............“ с рег. № ................ както и
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.08.2022
г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че по силата на предварителен договор за покупко – продажба на
моторно превозно средство № 00000003274 от 07.03.2022 г., в качеството си на купувач
закупил от ответното дружество „................“ ЕООД, в качеството му на продавач, лек
автомобил „.......... .............“ с рег. № .............. с уговорка за продажба на изплащане при
първоначална вноска от 2 592 евро и останала дължима сума, която да бъде заплатена в срок
от 12 месеца чрез вноски в размер от по 545,88 евро. Излага, че съгласно постигната
уговорка между страните, първоначалната вноска била заплатена от Б. Б. на 04.03.2022 г.,
като продавачът поел задължение да обслужи автомобила и да предаде на купувача ключа
от същия при подписване на договора – на 07.03.2022 г. Посочва се, че при фактическото
получаване на моторното превозно средство и при запалване на автомобила в присъствието
на представител на продавача Б. установил, че двигателят не работел равномерно и на
моменти прекъснал, като получил уверение от насрещната страна, че причината е в
неизползване на автомобила през дълъг период от време. В исковата молба се твърди, че
след получаване на автомобила и започване на използването му, Б. установил недостатъци
по превозното средство, наложили цялостен ремонт на двигателя. Конкретно посочва, че
същите се изразяват в: липса на катализатор, липса на масло, губене на мощност вследствие
от зацапване на свещите с масло, трудно палене – след запалване автомобилът губи мощност
и угасва; преразход на масло; отделяне на черен и гъст дим от ауспуха; запекли маслени
сегменти и счупване на четвърти цилиндърен такъв. Ищецът твърди, че е уведомил
„................“ ЕООД за тези проблеми, като ответникът признал за наличието на дефект в
1
двигателя на превозното средство и страните постигнали съгласие стойността на ремонтните
дейности да бъде заплатена от купувача, а след това приспаднат аот дължимите от него
лизингови вноски – останалата част от продажната цена на автомобила. Излага се, че за
отстраняване на констатираните недостатъци в продаденото МПС по инициатива на ищеца
били извършени ремонтни дейности в избран от него автосервиз, като за същите Б. Б.
заплатил сума в общ размер от 4 316,50 лева. В исковата молба се посочва, че последната
следва да бъде възстановена от ответника, в качеството му на продавач по сделката, тъй
като се касае за извършен разход във връзка с установени скрити недостатъци, засягащи
двигателя на автомобила. Продавачът е в неизпълнение на задължението си по договора да
продаде движима вещ без недостатъци. Последният е знаел за дефектите, а освен това е бил
и своевременно уведомен от купувача за последните. Поддържа се, че със съобщение по
електронната поща, както и с изрична писмена покана, получена от „................“ ЕООД Б. Б. е
поканил дружеството да му възстанови направени разход, но не получил отговор. С тези
съображения ищецът отправя искане за осъждане на ответника да му заплати сумата от 4
316,50 лева, представляваща стойността на извършени разходи за отстраняване на
недостатъци на продадена от ответника движима вещ – лек автомобил с марка „..........“,
модел „.............“ с рег. № ..........., както и законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 23.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „................“
ЕООД, чрез пълномощника си адв. Хаджиева, оспорва исковата претенция като
неоснователна. Не оспорва, че на 07.03.2022 г. между страните е сключен предварителен
договор за покупко-продажба на процесния автомобил, като към датата на сключването му
първоначалната вноска в размер от 2 592 евро е била заплатена от купувача. Не оспорва, че
на датата на подписване на договора фактическата власт върху автомобила е била предадена
на купувача – ищеца по делото, както и, че на 04.04.2022 г. последният е посетил
автокъщата, управлявана от ответното дружество и откъдето е закупено процесното МПС и
е посочил на представител на ответника, че има съмнения за проблем с двигателя на
автомобила, като с негово съгласие последният е оставен на място с цел диагностициране и
установяване на недостатъци. Заявява, че преди сключване на договора и конкретно на
04.03.2022 г. Б. Б. е извършил оглед на автомобила и тестово шофиране, одобрявайки
същия, като повторен оглед е осъществен и в деня на подписване на договора и предаване
на вещта. Поддържа се, че към този момент ищецът не е заявил претенция, че МПС има
недостатъци. С отговора се оспорва съществуването на последните към момента на
сключване на договора. Посочва, че ответното дружество е изразило готовност за
извършване на диагностика чрез разглобяване и отваряне на двигателя на автомобила,
съответно при необходимост за поръчка и доставка на нови части и тяхното монтиране, но
ищецът отказал. В отговора се оспорва „................“ ЕООД да е признало автомобилът да има
твърдения от ищеца дефект. Оспорва извършването на процесните ремонтни дейности и
заплащане на стойността им от ищеца. Твърди, че дружеството не е знаело за сочените
дефекти, тъй като такива не са били налице, но дори и да са съществували към момента на
2
сключване на договора между страните, то последните не са били скрити такива. Наред с
това, не е бил уведомен своевременно от ищеца за недостатъците. Поддържа, че не е
получавал поканата за извънсъдебно плащане на сумата. Намира за неприложима
разпоредбата на чл. 193 и сл. ЗЗД, предвид характера на сключения между страните договор
като предварителен такъв, като и с оглед приложимостта на специалните ЗЗП и
ЗПЦСЦУПС. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на исковата
претенция. Претендира разноски.
При извършената по реда на чл. 140 ГПК служебна проверка, съдът намира
предявената искова претенция за редовна и процесуално допустима, с изложени конкретни
фактически твърдения относно нейното основание, вида и размера на претендираното
вземане и със съответен на обстоятелствената част петитум. Посочването на правна
квалификация на иска не представлява задължителен елемент от съдържанието на исковата
молба съгласно чл. 127 ГПК, а дори и при дадена такава, последната не обвързва съда, който
е длъжен да квалифицира исковата претенция по съответния законов текст, въз основа на
изложените от ищеца твърдения.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения осъдителен
иск с правно основание чл. 195, ал. 1, предл. последно ЗЗД, както следва:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, следните
материалноправни предпоставки: сключване между страните на процесния договор, по
силата на който ищецът е закупил от ответника процесния лек автомобил; продадената вещ
да има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за
обикновеното или за предвиденото в договора употребление; дефектите да са съществували
към момента на продажбата; да са скрити такива, т.е. да не са могли да бъдат констатирани
при преглед в сервиз без да бъде разглобен двигателя на автомобила; непосредствено след
узнаването за тях ищецът, като купувач, да е уведомил продавача за същите, но последният
да е отказал съдействие; стойността на възстановителните дейности за отстраняване на
недостатъците.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да установи твърдените от
него основания за изключване на отговорността му, в т.ч. чрез установяване, че
недостатъците са били известни на купувача при продажбата.
С оглед съвпадащите твърдения на двете страни, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
като безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят
обстоятелствата, че на 07.03.2022 г. между Б. Б., в качеството му на купувач и „................“
ЕООД, в качеството му на продавач, е сключен предварителен договор за покупко –
продажба на изплащане на лек автомобил „.......... .............“ с рег. № ................ че
автомобилът е бил предаден фактически на ищеца на 07.03.2022 г., както и, че на 04.04.2022
г. ищецът е посетил на място обекта, от който е закупено превозното средство и стопанисван
от ответното дружество, във връзка с проблем при работата на двигателя на автомобила.
3
По доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени материали съдът намира за относими към правния
спор, предмет на делото и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва
да бъдат приети като доказателства по делото.
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест и конкретното
оспорване, проведено с отговора на исковата молба, следва да бъде уважено искането на
страните за допускане изслушването на САТЕ по въпросите, формулирани в исковата молба,
с изключение на въпрос 1 (доколкото същият е насочен към установяване на факт,
подлежащ на доказване с други доказателства), както и по въпросите, формулирани в
отговора на исковата молба, с изключение на въпроси 2, 5, букви г и д и на въпрос 9
(доколкото същите са неотносими към предмета на спора).
На ищеца следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 156, ал. 2 ГПК за уточняване
на фактите, за които ще бъдат разпитвани поисканите двама свидетели.
Искането на ответника за разпит на двама свидетели относно обстоятелствата,
посочени в отговора на исковата молба, се явява относимо и допустимо и следва да бъде
уважено, както и искането за изискване на посочената справка от третото за процеса лице.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.11.2023 г. от
13:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба писмени материали.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186, ал. 1 ГПК от Агенция „Пътна инфраструктура“
в двуседмичен срок от съобщението да предостави справка относно налични данни за
движението в страната на лек автомобил „.......... .............“ с рег. № ................ регистрирани в
периода от 07.03.2022 г. до 22.04.2022 г.
УКАЗВА на ищеца в двуседмичен срок от получаване на препис от определението на
основание чл. 156, ал. 2 ГПК да посочи фактите, за които ще бъдат разпитвани поисканите
от него двама свидетели, в противен случай искането му ще бъде оставено без уважение.
ДОПУСКА по искане на ответника събиране на гласни доказателства, чрез разпит на
двама свидетели – при режим на довеждане, за установяване на обстоятелствата, посочени в
отговора на исковата молба.
ДОПУСКА по искане на страните изслушване на съдебна автотехническа експертиза,
4
вещото лице по която, след проверка на материалите по делото и оглед на процесното
МПС - „.......... .............“ с рег. № ................ да даде отговор на въпросите, формулирани в
исковата молба и в писмения отговор, с изключение на въпрос 1 по исковата молба и
въпроси 2, 5 г). и 5 д). и въпрос 9 от отговора.
УКАЗВА на ищеца, че в случай на твърдения за налични документи от значение за
изготвяне на заключението в трето за процеса лице, то същите следва да бъдат представени
от страната, респ. да бъдат изискани по установения в ГПК ред, при надлежно и изрично
искане за това.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Д.Й., специалност: „транспортна техника и технологии,
оценител на МПС“, включен в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица за
съдебния район на Софийски градски съд за 2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в общ размер на сумата от размер
450 лева, от които 180 лева, вносими от ищеца и 270 лева, вносими от ответника, в
двуседмичен срок от съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебното
заседание след представяне на доказателства за внасяне на определения депозит.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ, като
ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
5
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6