Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 16.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и четвърти април
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 13500 по описа
за 2016 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от И.Д.М. срещу З. „Л.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано
от 01.01.2016 г./ във връЗ.а с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връЗ.а с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 14.09.2015
г. около 23,50 ч. в гр. Бургас, пресичал на пешеходна пътека на кръстовището на
ул. „Струга“ и „Стефан Стамболов“, когато бил блъснат от л.а.м. „Шевролет Авео“
с рег. № *****, управляван от Г.Й.Г.. Твърди се, че вследствие на ПТП ищецът е
получил следните травматични увреждания: тежка черепно-мозъчна травма, контузио
на главата и мозъка, САХ, мозъчен едем, контузия на бял дроб, фрактура на
дясната лопатка и предмишница, на израстъка на лакътната кост и множество
фрактури в областта на дясната длан и китка, фрактури на десен глезен и лява
подбедрица. Поддържа се, че вследствие на черепно-мозъчната травма ищецът е с
дясностранна хемипареза и не може да движи десните си крак и ръка, а вследствие
на парализата се стига до скъсване на сухожилията, което довежда до трайно
инвалидизиране и невъзможност за движение на десните крак и ръка, особено силно
изразено при ръката, която е изцяло неподвижна и прикрепена към тялото.
Получава и декубитус в сакралната област, който е обработен хирургически.
Твърди се, че ищецът е със 100%
инвалидност с чужда помощ. Твърди се, че ищецът е търпял и търпи много
болки и страдания. Претърпял е имуществени вреди за заплатени импланти-3540 лв.
и престой в хосписа 1200 лв.
Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована
при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 22114002962523, валидна от 04.12.2014 г. до 04.12.2015 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 260 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането-14.09.2015 г. до окончателното издължаване, обезщетение за
имуществени вреди в размер на 4740 лв.,
ведно със законната лихва от последното плащане-10-12-2015 г. до окончателното
изплащане. Претендират се разноските по делото. Моли съда да определи
адвокатско възнаграждение на адвокат Ж. по реда на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт
Вучева, надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.
Оспорва допустимостта на
предявения иск поради липса на предпоставките, регламентирани в чл.380, ал.3,
вр. с чл.432 КЗ. Поддържа се, че непосредствено преди предявяване на настоящата
искова претенция, пред застрахователя е отправена претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение, но не е дадена възможност на ответника да се
произнесе по заявеното искане.
Това възражение на ответника е
неоснователно. Застрахователното събитие е настъпило по време на действие на
отменения КЗ. Материално правните норми нямат обратно действие, освен ако законодателят
не им е придал изрично такова. На следващо място и съобразно §22 от ПЗР на КЗ,
за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс,
както е в настоящия случай-договорът е сключен на 04.12.2014 г., се прилага
част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните
договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Ответникът не твърди
страните да са уговорили нещо друго, следователно приложимия закон е част
четвърта от КЗ /отм./.
По същество оспорва изцяло
предявената искова претенция за неимуществени вреди по основание и размер.
Оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието на предявената
претенция за неимуществени вреди. Оспорва твърденията в исковата молба за
осъществено от Г.Й.Г. виновно, противоправно поведение, по причина от което да
е настъпило процесното ПТП, вкл. и по аргумент от разпоредбата на чл.300 ГПК.
Оспорва твърденията в исковата молба за механизъм на ПТП, както и твърдението,
че произшествието е станало по причина от субективните действия на водача на
лекия автомобил. Поддържа, че произшествието е настъпило в причинна връЗ.а с
поведението на ищеца като пешеходец, поради предприето от него преминаване през
пътното платно без оглед на скоростта на движение на автомобила, внезапно и
тичайки през платното за движение, както и на такова разстояние от превозното
средство, което е поставило в невъзможност водача да предотврати настъпването
на транспортния инцидент. Осъществено е пресичане в близост, но не и на място,
предвидено за преминаване на пешеходци. Оспорва твърдението, че ищецът е
пресичал на пешеходната пътека. В условията на евентуалност заявява горните
възражения и като възражения за съпричиняване от страна на ищеца. Оспорва
твърдението за причинно-следствена връЗ.а. Оспорва иска по размер с
твърдението, че същият е прекомерен и завишен. Оспорва претенцията за лихви и
за имуществени вреди.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която уточнява, че е налице
противоправно и виновно поведение от страна на водача Г.Й.Г., който при
усложнена пътна установка-нощно време и улично осветление, на пешеходна пътека
е отнел предимството на преминаващия по нея пешеходец И.Д.М., управлявайки
автомобила си с несъобразена с пътните условия скорост. Оспорва като
неоснователни и недоказани възраженията на ответника за иЗ.лючителен принос,
съответно за съпричиняване на резултата от страна на ищеца.
В срока по чл.373 от ГПК
ответникът е депозирал допълнителен отговор, с който поддържа всичките си
възражения и доказателствени искания. Завява ново доказателствено искане.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Претендира
се адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът,
редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище в хода по
същество.
Третото
лице помагач, редовно призовано, не се явява в съдебно заседание, не изпраща
представител, не изразява становище в хода по същество.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
С влязла в сила на 10.11.2017 г.
присъда № 187/25.10.2017 г. по НОХД 4918/2017 г. по описа на РС – Бургас, Г.Й.Г.
е признат за виновен в това, че на 14.09.2015 г., около 23,50 часа в гр.Бургас,
на бул. „Стефан Стамболов“ в посока към хотел „Космос“, на пешеходна пътека,
при управление на МПС, като водач на л.а.м. „Шевролет Авео“ с рег. № *****,
нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20, ал.2, чл.119, ал.1 от ЗДвП и
като не съобразил скоростта на движение с характера и интензивността на
движението на автомобили и пешеходци и приближавайки към пешеходна пътека М 8.2
не е спрял, за да пропусне преминаващия по нея пешеходец И.Д.М., при което
допуснал ПТП с пешеходеца и по непредпазливост му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в контузия на главата с контузия на мозък и дискретен
субарахноидален кръвоизлив и контузия на белия дроб-разстройство на здравето,
временно опасно за живота, счупване на дясна лопатка, довело до трайно
затруднение движението на дясна ръка за срок от около 2-3 месеца при обичаен
ход на оздравителния процес, счупване на десен антебрахинум, довело до трайно
затруднение движението на десен горен крайник за срок от около 5-6 месеца при
обичаен ход на оздравителния процес, счупване на фибулата /малкия пищял/ на
десен долен крайник без разместване на фрагментите, довело до трайно
затруднение движението на десен долен крайник за срок от около 1,5-2 месеца при
обичаен ход на оздравителния процес, счупване на ляв долен крайник, довело до
трайно затруднение движението на същия за срок от 7-8 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес, счупване с луксация на дясна скочна /талус/ кост, довело
до трайно затруднение движението на десен долен крайник за срок 4-5 месеца при
обичаен ход на оздравителния процес.
Между страните е прието за
безспорно, че отговорността на водача на увреждащото МПС е била застрахована
при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица
№ 22114002962523, валидна от 04.12.2014 г. до 04.12.2015 г.
Със заключението на приетата по
делото СМЕ се установява, че в пряка причинна връЗ.а с процесното произшествие
на ищеца са причинени следните травматични увреди: 1. черепно-мозъчна травма
състояща се от следните наранявания: тежка мозъчна контузия, контузионно-кръвоизливно
травматично огнище в ствола на мозъка /моста/ заемащо ¼ от напречника на
ствола, контузионно-кръвоизливно травматично огнище в левия тилен мозъчен дял,
мозъчен едем /оток/, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
десностранна тежка хемипареза-плегия за ръката, резултат от тежката мозъчна
контузия тежка пареза в крака, контузия на главата, 2. Счупване на шиловидния
израстък на дясна лакътна кост, 3. Счупване на проксималната фаланга на ІV
пръст на дясна ръка, 4. Открито счупване на лява подбедрица/ на голямопищялна и
малкопищялна кости/, 5. Декубитална /пролежна/ рана на меките тъкани в областта
на кръста-усложнение от продължителното залежаване, развитие на инфекция на
пикочния мехур. Установява се, че черепно-мозъчната травма в своята съвкупност
е реализирала медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето
неопасно за живота. Тежката отпадна неврологична симптоматика /десностранна
хемипареза с плегия за ръката/ на практика е довела до осакатяване на дясната
ръка, при едва доловими движения в крака /тежка пареза/. Откритото счупване на
лявата подбедрица /двете кости/ е причинило на ищеца трайно ограничение на
движенията на крайника за срок по-дълъг от 30 дни-в конкретния случай до осем
месеца. Двуглезенното счупване на дясна подбедрица е предизвикало на ищеца
трайно ограничение на движенията на крайника за срок по-дълъг от 30 дни в
случая до една година. Счупване на шиловидния израстък на дясна лакътна кост и
счупването на проксималната фаланга на ІV пръст на дясна ръка са донесли болеви
усещания на ищеца за период от 3-4 седмици при правилно протичащ оздравителен
процес. Декубиталната /пролежна/ рана в областта на кръста е причинила болки и
страдания за период от три-четири месеца.
Лечението на ищеца е било
продължително. С Експертно решение № 0655 от зас. № 057 от 23.03.2016 г. на
МБАЛ-гр. Бургас на ищеца е определена т.н.р. 100% с чужда помощ за срок една
година до 01.03.2017 г. Установява се, че от множествените травматични
увреждания с най-голяма тежест и последствия за здравето на ищеца е тежката
стволова мозъчна контузия довела до трайна десностранна отпадна неврологична
симптоматика-плегия за ръката и тежка пареза за крака. Комфортът на живот на
ищеца е пожизнено нарушен, като той и в бъдеще ще се нуждае от чужда помощ за
обичайните дейности от ежедневието. Най-интензивни болките за ищеца са били в
първите дни след травмата, в дните непосредствено след оперативните
интервенции, времето на активна рехабилитация и дните след отстраняване на
имплантите. Извън тези периоди ищецът е имал периодично явяващи се болки в
зоните на счупените крайници, както и пристъпи от главоболие, което е налагало
прием на обезболяващи медикаменти.
От представената по делото
фактура № 74472/30.09.2015 г. и фискален
бон от същата дата се установява, че ищецът е заплатил сума в размер на
3 540 лв. за имплант и заключваща плака. Съобразно фактура №
76201/25.11.2015 г. и фискален бон от същата дата, ищецът е заплатил сумата от
400 лв. за придружител в лечебното заведение за периода от 16.11.2015 г. до
23.11.2015 г. Съобразно
фактура № 76561/10.12.2015 г. и фискален бон от същата дата, ищецът е заплатил
сумата от 800 лв. за придружител в лечебното заведение за периода от 24.11.2015
г. до 09.12.2015 г. Или ищецът е направил разходи в общ размер на сумата от
4740 лв., които съобразно заключението на СМЕ са правомерно извършени, тъй като
касата не поема заплащането на имплантите, както и лечението в хоспис.
От приетото заключение на САТЕ се
установява, че пешеходецът е попадал в полезрението на водача на лек автомобил
Шевролет от момента на навлизане върху платното на булеварда и е могъл да
съобрази траекторията на движение на пешеходеца. Пешеходецът е попадал в
осветената зона пред левия фар. Установява се, че ако лекият автомобил се е
движил със скорост от 24 км/ч-нормална скорост за извършване на ляв завой под
около 90 градуса, то водачът е могъл да предотврати удара на пешеходеца
посредством аварийно спиране. Установява се, че скоростта на автомобила към
момента на удара е била 65 км/ч.
Пред настоящата И.танция е
разпитана свидетелката В.П.К.. Свидетелката установява, че И. бил доста време в
реанимация. Три седмици бил на командно дишане. След това бил приведен в
ортопедия, но доста време той не можел да се движи въобще, тъй като му били
счупени глезените, имал фрактура на крака, на ръката. В началото след като излязъл
от реанимация, И. бил почти неадекватен, в много тежко състояние. И сега
продължава лечението му в домашни условия, тъй като не успял да се възстанови.
С дясната ръка не може да си служи, тя е свита непрекъснато. От дясната страна
има парализа и трудно се движи. Откакто ищецът е излязъл от болницата и до сега
го посещава рехабилитатор в дома. Това са почти три години и И. си е на
лечение. Всичко това се отразило и на психиката му. За дълъг период от време не
искал да излиза от дома си. Съвсем отскоро е с придружители, излиза с приятели
долу в градинката. Ищецът е непрекъснато обгрижван от майка си. Много е тежко
положението.
Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка.
Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.
При така установената по-горе
фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:
Предявени са искове за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени и имуществени вреди, които съдът квалифицира по
чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ,
бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
За застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на този кодекс, както е в настоящия случай се прилага част четвърта от отменения
Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в
сила на този кодекс. Страните не твърдят да е уговаряно нещо друго, следователно приложима е
именно горната норма.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
По делото е
безспорно, че по отношение на увреждащия лек автомобил «Шевролет Авео» е налице
валидна застраховка «Гражданска отговорност» при ответника.
Настъпването на деянието,
неговата противоправност, авторство и вина на деликвента се безспорно
установени с влязлата в сила присъда, постановена по н.о.х.д.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско
правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е
извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Съобразно утвърдената съдебна
практика, включително и на основание т. 15 от Тълкувателно Решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, решението
по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна
отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на
влязла в сила присъда.
С оглед на горното съдът, приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача Г.Й.Г. и
вида на телесното увреждане на ищеца, са установени в настоящия процес с влязла в сила на 10.11.2017 г.
присъда № 187/25.10.2017 г. по НОХД 4918/2017 г. по описа на РС – Бургас.
Съобразно горното настоящият
съдебен състав, приема, че
деянието, авторството и виновното поведение на водача Г.Й.Г. и вида на телесните увреждания на
ищeца са установени в настоящия процес.
По силата на сключения договор, застрахователят
се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и
обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Съдът приема за безспорно
установени и доказани от ищеца настъпили в пряка, причинно следствена връзка с
процесното ПТП следните травматични увреждания: 1. черепно-мозъчна травма
състояща се от следните наранявания: тежка мозъчна контузия,
контузионно-кръвоизливно травматично огнище в ствола на мозъка /моста/ заемащо
¼ от напречника на ствола, контузионно-кръвоизливно травматично огнище в
левия тилен мозъчен дял, мозъчен едем /оток/, травматичен кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки, десностранна тежка хемипареза-плегия за ръката, резултат от
тежката мозъчна контузия тежка пареза в крака, контузия на главата, 2. Счупване
на шиловидния израстък на дясна лакътна кост, 3. Счупване на проксималната
фаланга на ІV пръст на дясна ръка, 4. Открито счупване на лява подбедрица/ на
голямопищялна и малкопищялна кости/, 5. Декубитална /пролежна/ рана на меките
тъкани в областта на кръста-усложнение от продължителното залежаване, развитие
на инфекция на пикочния мехур.
Предвид горното предявения иск за неимуществени вреди се явява основателен.
По отношение на размера на иска:
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от
своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен
еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за
тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за
да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на
непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за
всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече
пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до
01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-високи размери на
застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ, като след 11.06.2012 г. тези размери са
съответно: 2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. и са приложими
към датата на процесното ПТП.
Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент /в случая настъпилото
ПТП, в резултат на което са причинени множество телесни
увреждания на ищеца/ следва да се отчитат
като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС,
формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение №
83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
Предвид изложените съображения настоящият
съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди е в размер на 100 000 лв. Доколкото
болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се
явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
При определяне на горния размер,
съдът съобразява, че ищецът е получил вследствие процесното ПТП множествени
травматични увреждания, като с най-голяма тежест и последствия за здравето на
ищеца е тежката стволова мозъчна контузия довела до трайна десностранна отпадна
неврологична симптоматика-плегия за ръката и тежка пареза за крака, че пълното
възстановяване на ищеца е невъзможно, че и до момента почти три години след
произшествието той се обслужва от своята майка и не е в състояние да полага
грижи за себе си самостоятелно. Касае се дълго и продължително лечение,
продължаващо и към момента, съпроводено със силни интензивни болки в първите
дни след травмата, в дните непосредствено след оперативните интервенции,
времето на активна рехабилитация и дните след отстраняване на имплантите. Ищецът
следва да бъде обезщетен и за периодично явяващите се болки в зоните на
счупените крайници, както и пристъпи от главоболие, което налага прием на
обезболяващи медикаменти. Ищецът следа да бъде обезщетен за това, че комфортът
му на живот е пожизнено нарушен, като той и в бъдеще ще се нуждае от чужда
помощ за обичайните дейности от ежедневието си.
При определяне на горния размер
на обезщетението съдът съобразява и дългия възстановителен период за различните
травматични увреди, едната от които представлява и постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Откритото счупване на лявата подбедрица /двете
кости/ е причинило на ищеца трайно ограничение на движенията на крайника за
срок до осем месеца. Двуглезенното счупване на дясна подбедрица е предизвикало
на ищеца трайно ограничение на движенията на крайника за срок до една година.
Счупване на шиловидния израстък на дясна лакътна кост и счупването на
проксималната фаланга на ІV пръст на дясна ръка са донесли болеви усещания на
ищеца за период от 3-4 седмици, а декубиталната /пролежна/ рана в областта на
кръста е причинила болки и страдания за период от три-четири месеца.
Заявеното от ответника съпричиняване от
страна на пострадалия е неснователно и недоказано в настоящия процес. Съпричиняване ще е
налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в
движението по пътищата и в нарушение на правилата за това движение, е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието, при
което е пострадал.
Съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило
съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е
способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането
е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в
частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно.
Със заключението на приетата по
делото САТЕ не се установи поведение на ищеца като пешеходец, с което поведение
същият да е допринесъл за настъпване на вредите, респ. увеличаване на техния
размер.
Предвид горното предявеният иск
за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 100 000 лв. и
отхвърлен за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от
260 000 лв.
По предявения иск за имуществени
вреди. Същият е основателен и доказан, съобразно писмените доказателства и
заключението на СМЕ.
С приетите по делото писмени
доказателства /фактури и фискални касови бонове/ се установи, че разноските
които ищецът е направил се явяват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане.
Със заключението на приетата СМЕ
се доказа, че разноските са били необходими за лечението на травмите на ищеца,
получени от ПТП и като разход са извършени правомерно.
Предвид горното искът за
имуществени вреди подлежи на уважаване в пълен размер.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от датата на
увреждането върху главницата за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ/отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира
отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто
не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред-
чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
С оглед на горното Съдът присъжда лихва
върху главницата за
неимуществени вреди, считано
от датата на увреждане-14.09.2015 г. до окончателно
изплащане на сумата, а върху главницата за имуществени вреди, така както е
претендирана от датата на последния извършен разход-10.12.2015 г.
По разноските в настоящия процес:
Ищецът е освободен
от държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, поради което
разноски не му се присъждат.
Видно от
представения договор за правна помощ от 06.09.2016 г. адвокат Ж. осъществява
безплатна правна помощ на ищеца на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от същият закон,
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение,
съответстващо на уважената част от иска.
Съобразно
чл.2, ал.5 (Нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г.) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно.
Първият
предявен иск е в размер на 260 000 лв. и дължимото минимално адвокатско
възнаграждение изчислено на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата възлиза на
сумата от 6 730 лв. От тази сума ответникът дължи сума в размер на
2 588 лв., която е съответна на уважената част от иска /100 000 лв./
Вторият
предявен иск е в размер на 4 740 лв. и дължимото минимално адвокатско
възнаграждение изчислено на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата възлиза на
сумата от 561,80 лв. и то следва да бъде присъдено на адвокат Ж. в пълен размер
с оглед уважаване на претенцията в цялост, или общо дължимото адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 3 149,80 лв.
Ответникът е направил разноски в
размер на 400 лв.-депозити за вещи лица, такса съдебни удостоверения и 450 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25,
ал.2 от Наредба за заплащането
на правната помощ.
От сумата за разноски в размер на 850 лв. и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер на 513,60
лв., която е съответна на отхвърлената част от исковете /160 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 4 189,60 лв. върху уважената част от
исковете, както и сумата от 158,16 лв.-депозит вещо лице заплатен от бюджета на
съда, съответна на уважената част от исковете /104 740 лв./.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226,
ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка
с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на И.Д.М., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***, пл. „*****, адвокат З.Ж. сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лв./ обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди-претърпени
болки и страдания от травматични увреждания, получени в пряка, причинно-следствена връзка с ПТП, настъпило на 14.09.2015 г. в гр. Бургас, на пешеходна
пътека, виновно причинено от
водача на л.а.м. „Шевролет Авео“ с рег. № *****, чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „Л.И.” АД с полица № 22114002962523, валидна
от 04.12.2014 г. до 04.12.2015 г. сумата
от 4 740 лв. /четири хиляди седемстотин и четиридесет лв./-имуществени
вреди от същото събитие, ведно
със законната лихва върху главницата от 100 000 лв., считано от датата на увреждането-14.09.2015 г., до окончателното издължаване на сумата, а върху главницата от
4 740 лв., считано от 10.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата,
КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск за неимуществени
вреди за разликата над 100 000 лв. до пълния претендиран размер от 260 000
лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3
от ГПК И.Д.М., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, пл. „*****, адвокат З.Ж.
да заплати на ЗК „Л.И.” АД,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** сумата от 513,60 лв. /петстотин и тринадесет и
0,60 лв./ направени от ответника разноски пред настоящата И.танция.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено
и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на адвокат З.Х.Ж.,*** адвокатско възнаграждение в размер
на 3 149,80 лв. /три хиляди сто четиридесет и девет и 0,80 лв./
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважената част
от исковете в размер на 4 189,60 лв. /четири хиляди сто осемдесет и девет
и 0,60 лв./, както и сумата от 158,16 лв. /сто петдесет и осем и 0,16
лв./-депозити вещи лица заплатени от бюджета на съда, съответна на уважената
част от исковете.
Решението е постановено при
участието на Г.Й.Г., ЕГН **********,*** в качеството му на трето лице помагач
конституиран на страната на ответника ГПК ЗК „Л.И.” АД,
дружество учрдено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *****.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: