Р Е Ш
Е Н И Е
№………../24.04.2019г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Поля
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 360 по описа за 2018г., за да произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Д.Е.“ ООД, ЕИК *******, Б.Л.Ц., ЕГН **********, Б.М.П., ЕГН *********,
и Л.Н.П., ЕГН **********, срещу „А.-И.“
АД, ЕИК *******– в ликвидация, с която искат да бъде прогласена нищожността на
вписване № 20130423124635, с което длъжностно лице по регистрацията към Агенция
по вписванията – ТР е назначило Н.Н.О. за ликвидатор
на дружеството. Ищците твърдят, че
в конкретния случай ликвидаторът е следвало да бъде назначен от съда, а не от
административен орган, с оглед на което акт № 20130423101845 е нищожен, тъй
като е издаден извън материалната
компетентност на ДЛР, което влече и нищожното вписване на това
обстоятелство по партидата на ответното дружество. В съдебно заседание ищците
предявяват в условията на евентуалност иск за недопустимост на вписаното
обстоятелство.
Ищците твърдят, че с Решение № 79-ИП от
31.01.2013г. на КФН, е отнет лиценза за извършване на дейност като
инвестиционен посредник на ответника при хипотезата на чл. 20, ал. 1, т. 1, предл. второ вр. с чл. 21, ал. 1
и ал. 5 от Закона за пазарите и финансовите инструменти в редакцията му спрямо
изм. с ДВ, бр. 103 от 2012г. В този случай КФН следвало незабавно да отправи
искане до съда по седалището на дружеството за образуване на производство по
ликвидация на дружеството. Разпоредбата на чл. 134 от Наредба № 1/14.02.2007г.
за водене, съхраняване и достъп до ТР предвиждала лимитативно компетентността
на ДЛР и не можело да се прилага по аналогия, поради което единствено съгласно
чл. 20, ал. 4 ЗПФИ единствено на съда е предоставена възможност принудително да
прекрати едно дружество, на което основание следвало да му се признае и правото
да назначи ликвидатор на същото.
Ответникът чрез
ликвидатора Н.О., депозира отговор, с който оспорва допустимостта, евентуално
основателността на предявените искове. Излага доводи, че ищците нямат правен
интерес от подобно производство. Твърди, че нищожността на вписването в ТР не
се обуславя от нищожността на акта, правопораждащ
подлежащите на вписване обстоятелства. Счита, че вписването отговаря на
изискванията за валидност, тъй като е вписано обстоятелство, подлежaщо на вписване, извършено от надлежен административен
орган в пределите на компетентността му.
Съдът като обсъди
доводите на страните и доказателства по делото приема за установено следното:
От представените
Удостоверения от Централен депозитар АД се
установява, че ищците имат качеството на акционери в ответното дружество.
С Решение № 79-ИП
от 31.01.2013г. на КФН, на ответното дружество е отнет лиценза за извършване на
дейност като инвестиционен посредник при хипотезата на чл. 20, ал. 1, т. 1, предл. второ вр. с чл. 21, ал. 1
и ал. 5 от Закона за пазарите и финансовите инструменти в редакцията му спрямо
изм. с ДВ, бр. 103 от 2012г.
С Акт №
20130423101845/23.04.2013г. на длъжностно лице по регистрацията за ликвидатор
на дружеството е назначен Н.Н.О..
При така
установените факти съдът от правна страна намира по отношение на допустимостта
на иска:
Искът по чл. 29,
ал. 1 от ЗТР е отрицателен установителен иск, при
който наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка за
допустимост, от рода на абсолютните, за които съдът следи служебно. Преценката за това, дали е
налице правен интерес е винаги конкретна, с оглед твърденията на ищеца,
направени в обстоятелствената част на исковата молба. За да е налице правен
интерес от предявяване на иска по чл. 29 от ЗТР, трябва вписаните обстоятелства
да накърняват по някакъв начин субективни материални права на ищеца. В
настоящия случай в исковата молба и допълнителната искова молба се твърди, че ликвидаторът
е назначен не от компетентния орган, което обстоятелство не е заличено в
Търговския регистър, а ищците са акционерите в дружеството, с оглед на което
следва да се приеме, че същите разполагат с правен интерес от предявения иск.
По основателността на иска:
Съгласно Тълкувателно
решение № 1/06.12.2002 г. по т.д. № 1/2002 г. нищожно е вписването на
неподлежащо на вписване обстоятелство, както и допускане на вписване със
съдебно решение, което не отговаря на изискванията за валидност. Такива са
случаите, когато решението не е постановено от надлежен съдебен състав, или е
постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда. Недопустимо е
вписване, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното
производство лице - чл. 494 ГПК или вписване по което съдът се е произнесъл без
да е бил сезиран. От събраните по делото доказателства се установява, че
пороци, обосноваващи нищожност на вписването, не са налице. В производството не
е вписван акт на съд, а такъв на административен орган. Следва искът да се
отхвърли като неоснователен.
Настоящият състав
пристъпва към разглеждане на евентуалния иск. Същият е основателен. В настоящия
случай по делото се установи, че вписването на ликвидатора е инициирано от
административен орган, а не от съда. Според разпоредбата на чл. 20, ал. 4 ЗПФИ в
редакцията му спрямо изм. с ДВ, бр. 103 от 2012г. – в сила към
датата на решението на КФН, назначаване на ликвидатора е следвало да се извърши
от съответния окръжен съд.
Вместо съдът да
открие производството по ликвидация и да назначи ликвидатор на ответника, това
е сторило длъжностното лице по регистрацията. Няма основание да се приеме, че
АВ - ТР е оправомощена по силата на закона да извърши
служебно вписване на ликвидатор на търговско дружество, освен в изрично
очертаните от закона случаи, които са лимитативно очертани с нормата на 134,
ал. 1 НВСДТР, а настоящият не попада в тези хипотези. Извършеното вписване е
недопустимо, тъй като е извършено от длъжностното лице без за това да е
сезирано надлежно- от кръга оправомощени за това
лица.
Ето защо
предявения иск с правно основание чл. 29, ал. 1, ЗТР за установяване порок на
вписването - недопустимост на същото, касателно
вписване под № 20130423101845 се явява доказан и поради това основателен и
следва да бъде уважен.
С оглед изхода на
делото право на разноски имат само ищците. Ответникът следва да заплати 1680
лева разноски по делото, както следва: 80 лева – представляващи държавна такса
и 1600 лева – адвокатски хонорар.
При тези мотиви,
съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „А.-И.“ АД, ЕИК *******- в ликвидация, със
седалище и адрес на управление:*** по
искове предявени от „Д.Е.“ ООД, ЕИК *******, Б.Л.Ц., ЕГН **********, Б.М.П.,
ЕГН *********, и Л.Н.П., ЕГН **********,
всички със съдебен адрес: ***, с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТР, че по партидата на ответника е
извършено недопустимо вписване на ликвидатор на дружеството Н.Н.О., под № 20130423124635, като ОТХВЪРЛЯ иска за прогласяване на нищожност на вписаното
обстоятелство като неоснователен.
ОСЪЖДА „А.-И.“ АД, ЕИК *******- в ликвидация, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на
„Д.Е.“ ООД, ЕИК *******, Б.Л.Ц., ЕГН **********, Б.М.П., ЕГН *********, и Л.Н.П., ЕГН **********, всички със съдебен
адрес: ***, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1680 лева, представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните, а след влизането му в сила, на
основание чл. 14 ЗТР, заверен препис от същото да се изпрати на АВ - ТР за
заличаване на извършеното вписване, посочено по- горе, на основание чл. 30 ЗТР.
СЪДИЯ: