РЕШЕНИЕ
№.......................
Гр. София, 11.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в открито заседание при закрити врата,
проведено на осемнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 673 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 625 и сл. ТЗ във
вр. с чл. 608 ТЗ.
Подадена е молба по чл.625 ТЗ от „В.м.“
ЕООД за откриване на производство по
несъстоятелност на „Г.м.к.“ ЕООД, ЕИК********на основание неплатежоспособност.
Молителят твърди да има по отношение на ответника изискуеми и
непогасени парични вземания, произтичащи от договор за наем, които са присъдени
с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение, издадена на
12.07.2016 г. по ч.гр.д.№ 1520/2016 г. на Районен съд –Габрово. Ответникът не
изпълнил задълженията си, които произтичат от търговска сделка, като молителят
счита, че в състояние на неплатежоспособност, тъй като е спрял плащанията и не
е обявил годишните си финансови отчети за 2016, 2017 и 2018 г., като поддържа
искане за определяне на началната й дата към 11.12.2013 г. без да сочи
съображения.
Ответникът не е подал отговор и не взема
становище по делото.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 ГПК, приема следното от
фактическа и правна страна:
По аргумент от чл.608, ал.1, 3 и 4 ТЗ откриването на производство
по несъстоятелност по молбата в хипотезата на неплатежоспособност е
предпоставено от доказване по делото от страна на молителя, че има изискуеми
парични вземания срещу ответника-търговец, произтичащи от и/ или отнасящи се до търговска сделка или
последиците от нейната действителност, прекратяване или разваляне, както и от
установяване по делото на трайна и обективна невъзможност на ответника да
изпълнява свои изискуеми парични задължения по такава сделка, публични
задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност или
частни държавни вземания или задължения за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не
са изпълнени в продължение на повече от два месеца, като законът установява презумпции за наличие на състоянието
при спиране на плащанията на задължения
от посочения вид, неизпълнение на задължението за обявяване на годишни
финансови отчети за период от три години преди датата на подаване на молбата за
откриване на производство, както и в случаите, в които вземания на кредитор,
установени с влязъл в сила съдебен акт, са останали частично или изцяло
неудовлетворени в хода на образувано изпълнително производство за
принудителното им събиране в продължение на повече от 6 месеца.
Установените от закона презумпции служат за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на
търговеца, поради което и ответникът носи тежестта да докаже по делото, че
затрудненията му са временни.
Съгласно вписванията в търговския регистър ответникът е търговско
дружество с правноорганизационна форма на еднолично дружество с ограничена отговорност.
По делото е представена заповед №2985/12.07.2016 г., издадена по
гр.д.№ 1520/2016 г. на Районен съд Габрово, с която ответникът по молбата е
осъден да заплати на молителя В.М. ЕООД наем в размер на 15666 лв. за периода
10.02.2015 г. – 31.05.2016 г. по договор за наем между страните от 10.02.2015
г., както и 1500 лв. разноски по делото. Представен е и изпълнителен лист,
издаден на 04.08.2016 г. въз основа на посочената заповед за изпълнение
№2985/12.07.2016 г., издадена по гр.д.№ 1520/2016 г. на Районен съд Габрово, в
който изпълнителен лист е констатирано влизането в сила на заповедта.
Въз основа на заповедта и
изпълнителния лист съдът приема, че по делото се установява, че между страните
е възникнало правоотношение по двустранна търговска сделка – договор за наем, а
за ответника и изискуемото парично вземане за наемна цена, удостоверено в
изпълнителния лист. Ответникът, който носи тежестта, не е доказал изпълнение на
задължението си след издаване на изпълнителния лист, поради което и съдът
приема същото да не е погасено, респективно молителят за легитимиран да поиска
откриване на производство по несъстоятелност.
Установяването на активна легитимация на молителя налага съдът да
обсъди останалите предпоставки за основателност на искането за откриване на
производство по несъстоятелност, а именно - налице ли е състояние на
неплатежоспособност и и кога е настъпила.
Неоснователни са доводите в молбата по чл.625 ТЗ относно
приложение на презумпцията по чл.608, ал.2 ТЗ, тъй като ответникът е заявил за
обявяване годишни финансови отчети за 2015 г. и 2016 г., а до датата на
подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност по
настоящото дело -15.04.2019 г. не са изтекли три последователни финансови
години, а още по –малко срока за заявяването на отчети за такива.
От служебно събраната информация за имущество и сметки, се
установява, че ответникът по молбата притежава един поземлен имот с площ от 2,001 дка в с.Търхово, м.Лъгът,
община Севлиево, не притежава моторни превозни средства, а по съществуващите
банкови сметки наличните суми са общо в размер по –нисък от 100 лв.
Установява се от представените по делото ревизионен акт, решение,
справка за публични задължения, издадени от органи на НАП, както и от
заключението на счетоводната експертиза, че ответникът има значителни по размер
публични задължения, установени с влязъл в сила ревизионен акт, за събирането
на които са наложени обезпечителни мерки, включително запор върху стоки, чиито
срок на годност е изтекъл. Не се установява ответникът да е извършвал търговска
дейност след 2016 г., като последният обявен годишен финансов отчет в
търговския регистър е този от 2015 г., като е заявил за обявяване и отчет за
2016 г., но по заявлението е постановен отказ.
От заключението на счетоводната експертиза се установява, че през
2015 г. в структурата на активите на ответника преобладават дълготрайните,
които са на балансова стойност от 57 хил.лв., докато краткотрайните активи са
на стойност 39 хил.лв., като всички задължения по баланса са краткосрочни,
което определя коефициент за обща и бърза ликвидност за 2015 г. от 0,88, респективно останалите
коефициенти за ликвидност са под тези стойности, като при отчитане на
вземанията на молителя, чиято изискуемост е настъпила през 2015 г. и които
вещото лице не е могло да установи дали са намерили счетоводно отражение при
ответника поради неосигуряване на достъп до счетоводството, коефициентите биха били още по-ниски –
съответно 0,7 за обща и и бърза ликвидност. През 2016 г. съгласно баланса
активите на ответника се изчерпват
изцяло с краткосрочни такива на обща стойност 139 хил.лв., които включват само
материални запаси и вземания. По отношение на материалните запаси експертизата
е установила, че същите представляват стоки, а именно 23,95 т. суха суроватка,
върху които стоки с постановление от 16.11.2016 г. на публичен изпълнител изх.№
С160022-023-0003842/16.11.2016 г. е наложен запор, действието на които мерки е
продължено с постановление от 11.09.2018 г., а с протокол № ТДС-623/23.09.2018
г. на служители на НАП е констатирано, че срокът на годност на тези стоки е
изтекъл въз основа на които факти съдът счита, че тези материални запаси не
могат да се приемат за краткосрочни активи, тъй като ответникът не е могъл да
се реализира приход от тях поради наложения запор. Вземанията, съгласно
заключението, са по една фактура, издадена на 16.09.2016 г. за продажба на 22
тона сухо мляко. През 2016 г. краткосрочните
задължения по баланса са на стойност 69 хил.лв., което обуславя висок коефициент
на обща и бърза ликвидност на база данните по баланса, което коефициентите за
незабавна и абсолютна ликвидност са нулеви, тъй като ответникът не е притежавал
парични средства и инвестиционни инструменти. При всички случаи данните в
баланса сочат, че в него не са включени публичните задължения за данък върху
добавената стойност установени с ДРА № Р-22220416007246-091-001/31.08.2018 г.,
изменен с Решение №489/21.03.2019 г. за ДДС за периода 01.09.2016 г. –
31.10.2016 г. и лихви в общ размер на 105934,35 лв. и изискуеми към 14.11.2016
г. Вещото лице е дало алтернативен вариант за определяне на коефициентите за
ликвидност като при съобразяване на тези задължения, които са публични и
изискуеми към 14.11.2016 г., независимо, че ответникът не ги е определил чрез
деклариране, коефициентът на обща
ликвидност спада до 0,72, а този на абсолютна ликвидност до 0,53. След 2016 г. ответникът
е заявявал за обявяване годишни финансови отчетни, не е осигурил достъп до
счетоводството си и няма събрани по делото доказателства да е извършвал
търговска дейност и реализирал приходи.
Следователно по делото се установява, че още към края на 2015 г. краткотрайните активи на ответника не
са били достатъчни да покрият краткосрочните му задължения по баланса, като
това състояние се задълбочава през следващата година поради възникването и на
значителни по размер публични задължения за данък върху добавената стойност и
няма доказателства да е преодоляно към датата на приключване на устните
състезания по делото, поради което и съдът приема, че е налице състояние на
неплатежоспособност, тъй като ответникът не е в състояние да погаси свои
изискуеми и парични задължения по търговската сделка с молителя, както и
публичните си задължения и състоянието е трайно, тъй като няма доказателства да
извършва търговска дейност след 2016г.
Като начална дата на неплатежоспособността следва да се определи
31.12.2015 г., когато се установява едновременно да са налице непогасени
изискуеми парични задължени по договора за наем с молителя и недостатъчност на
краткосрочните активи за покриване на краткосрочните задължения. Неоснователни
са доводите на молителя за определяне на датата през 2013 г., тъй като съгласно
вписванията в търговския регистър, ответното дружество е вписано в регистъра на
10.02.2015 г., поради което и няма как да е изпаднало в неплатежоспособност
преди възникването си.
Не се установява наличността на каквото и бързоликвидно имущество, което да
послужи за покриване на разноските по несъстоятелността, поради което с определение,
постановено в откритото съдебно заседание на 18.09.2019г., на осн. чл.629б, вр.
чл.632, ал.1 от ТЗ, съдът е указал на ответника и кредиторите му за необходимостта от предплащане на сумата от 6 000
лв. по депозитна сметка на съда, необходима за покриване на началните разноски
по производството по несъстоятелност, в 10-дневен срок, считано от вписване на
определението в книгата по чл. 634в ТЗ. В указания срок не са представени
доказателства за изпълнение на това изискване, поради което по отношение на
ответника следва да бъде постановено решение по чл.632, ал.1 от ТЗ.
Съдът намира, че доколкото с решението
за откриване на производство по несъстоятелност то не приключва, а приключва
само една от неговите фази, а именно началната, като възможността за
индивидуално принудително изпълнение е изключена, съответно удовлетворението на
направените в това производство разноски се извършва в хода на
несъстоятелността при спазване на правилата за предявяване, осребряване и
разпределение, то и с решението за откриване на производството за
несъстоятелност не следва да се присъждат разноски. Аргументи за това следват и
от разпоредбите на чл.722 и 723 ТЗ, уреждащи изрично тези разноски като „разноски по несъстоятелността“ и
съответен ред за удовлетворението им, поради което налице специален ред, в
отклонение от общия режим на разноските по делото по ГПК, като специалните
правила, изключват приложението на общите. На следващо място съдът по
несъстоятелността следва да вземе отношение по претендираните разноски при
одобряване на списъците с приетите вземания и сметки за разпределение, поради
което и е недопустимо да изразява предварително становище във връзка с тези
вземания на етапа откриване на производството. Същото становище е застъпено и в
определение №774/13.11.2013г. по ч.гр.д.№ 3802/2013г., І т.о. на ВКС, макар и
същото да няма характер на задължителна съдебна практика.
По изложените съображения съдът намира,
че разноски следва да се присъждат само в случай на отхвърляне на молба по
чл.625 ТЗ, поради което и искането на молителя за присъждане на разноски към
настоящия момент не следва да се
разглежда изобщо.
Поради
гореизложеното, и на основание чл.632, ал.1 ТЗ във вр. с чл. 630, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Г.м.к. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й
ДАТА – 31.12.2015 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632, ал.1 от ТЗ, по отношение на „Г.м.к. ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***.
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Г.м.к. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието
на „Г.м.к. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА
обща възбрана и запор на имуществото на „Г.м.к. ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***.
СПИРА
производството
по т.д. № 673/2019г. по описа на
СГС, VI-21 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
вписване в Търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо дневен срок от
вписването му в Търговския регистър пред Софийския апелативен съд, на основание
чл.633, ал. 1 от ТЗ.
ПРЕПИС
от
решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър, на основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: