Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.
Ловеч, 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав,
в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..........П. Маринова.....................................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 175 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази:
Обективно
съединени искове с
правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК, за установяване на
вземания по договор за потребителски паричен кредит и в условия на
евентуалност, осъдителни искове за същите вземания.
Постъпила
е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София, чрез
пълномощник юрисконсулт П.П., срещу Ю.О.К., с адрес: ***, по реда на чл. 422
във вр. с чл. 415 от ГПК, за установяване на следните вземания по Договор за
потребителски паричен кредит № 3428554/02.11.2018 г., а именно: 1516.10 лева –
главница по 17 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от
21.12.2018 г. до 21.04.2020 г., по отношение на
които е обявена предсрочна изискуемост, 170.70 лева – договорна
/възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 21.12.2018 г. до 22.07.2019
г., 107.00 лева – обезщетение за забава за периода от 21.12.2018 г. до датата
на подаване на заявлението в съда, а в условията на евентуалност, ищецът моли
да бъде осъден ответника да му заплати посочените суми.
В
исковата молба се твърди, че на 02.11.2018 г. между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като кредитор, и ответника Ю.О.К., като
кредитополучател, е сключен договор за
потребителски паричен кредит № 3428554, с размер на предоставения потребителски
паричен кредит – 1500.00 лева, която сума е преведена по посочена от
кредитополучателя банкова сметка, ***.11.2018 г. Съгласно сключения договор
страните постигнали съгласие, че главницата или общия размер на кредита е
1602.33 лева, който представлява сборът от следните компоненти: чиста стойност
на кредита 1500.00 лева и застрахователна премия 102.33 лева. Подписвайки
договора за кредит, кредитополучателят се задължил да върне отпуснатата в
кредит сума, ведно с начислените лихви и разноски в сроковете и при условията,
указани в договора, на вноски, чийто брой, размер и падежи са посочени в
погасителен план, неразделна част от договора. Страните постигнали съгласие
възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 279.39
лева, като общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне при
сключване на договора за кредит била в размер на 1881.72 лева, платима на 18
броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 104.54 лева, с
падеж на първата погасителна вноска – 21.11.2018 г., а на последната –
21.04.2020 г., съгласно погасителния план. Предвид обстоятелството, че
кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за заплащане в срок на
погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Заплатената
до момента сума била в размер на 114.84 лева, с която били погасени
както следва: възнаградителна лихва: 28.12 лева, главница: 86.23 лева и лихва
за забава: 0.49 лева.
Посочва се, че съгласно приложимите към
договора за кредит Общи условия, при забава в плащанията на дължимите от
кредитополучателя суми, същият дължи на кредитодателя и обезщетение за забава в
размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на
забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На това основание, на
длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер
на 107.49 лева за периода от 21.12.2018 г. до датата на входиране на
заявлението в съда.
Изтъква се, че по силата на подписан
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
22.07.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 20.12.2016 г., вземането на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по цитирания по-горе договор за потребителски
кредит, индивидуализирано в Приложение 1 от 22.07.2019 г. към индивидуалния
договор за цесия, е прехвърлено в полза на ищеца “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството –
кредитор, като цедентът „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД е упълномощил цесионера – ищец да уведоми от името на
цедента длъжника за извършената цесия. По реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, се
твърди, че до ответника е изпратено уведомление с изх.№ УПЦ-П-УКФ/3428554 от
30.07.2019 г., за извършената цесия, както и за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, което уведомление, изпратено с известие за доставяне
чрез „Български пощи“ ЕАД, било получено от длъжника на 04.09.2019 г.
Твърди се също, че ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на
чл. 410 от ГПК срещу ответника за заплащане на следните суми – главница в
размер на 1516.10 лева, възнаградителна лихва – 170.70 лева от 21.12.2018 г. до
22.07.2019 г. /датата на прехвърляне на вземането/ и обезщетение за забава в
размер на 107.00 лева за периода от 21.12.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, като по повод това
заявление било образувано ч.гр.д.№ 2385/2019 г. по описа на РС-Ловеч и издадена
заповед за изпълнение за претендираните суми, а впоследствие, поради подадено
от длъжника писмено възражение, заповедният съд указал на ищеца, че може да
предяви иск за установяване на вземането си.
С оглед на изложеното, ищецът
предявява настоящият установителен иск срещу ответника, за установяване
дължимост на посочените по-горе вземания, предмет на издадената заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 2385/2019 г. по описа на РС-Ловеч, а в условията на евентуалност,
предявява осъдителен иск за осъждане на
ответника да му заплати сумите, предмет на същата заповед, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното погасяване на дълга.
Претендира присъждане и на направените
разноски в заповедното и в настоящото исково производство.
В законоустановения едномесечен срок
по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът не е подал
писмен отговор на исковата молба, не е
изразил становище по иска, не е направил възражения, не е сочил или представял
доказателства.
В съдебно заседание, ищецът се представлява от юрисконсулт С., която поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени, като им се присъдят разноските по делото, съгласно представен списък. В писмена защита развива съображения за основателност на претенцията.
Ответникът
Ю.О.К., редовно призован, не се явява в последното съдебно заседание. В хода на
делото оспорва предявения иск, като счита, че кредитодателят му е пренасочвал
вноските му кредита за погасяване на други задължения.
От събраните по делото
доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 2385/2019 г. по описа на
ЛРС, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 13629/09.12.2019 г.,
от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София, е било образувано
ч.гр.дело № 2385/2019 г. по описа на Ловешкия районен съд, който е издал
Заповед № 1248/10.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжник Ю.О.К. за сумата 1 516.10 лева - главница по 17
броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.12.2018 г. до
21.04.2020 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано
от 01.08.2019 г., 170.70 лева - възнаградителна лихва за периода от 21.12.2018
г. до 22.07.2019 г., 107.00 лева - обезщетение за забава за периода от
21.12.2018 г. до 09.12.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата 1 516.10
лева, начиная от 09.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата 85.88 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, от които
35.88 лева - платена държавна такса и 50.00 лева - възнаграждение за
юрисконсулт.
В Заповедта е посочено, че вземането произтича от задължение по
Договор за потребителски паричен кредит № 3428554/02.11.2018 г., сключен между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Ю.О.К., като впоследствие вземането по
договора е прехвърлено от страна на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД в полза на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/.
В
срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, длъжникът Ю.О.К. е подал писмено възражение
срещу горната заповед, че не дължи изпълнение на вземането по нея.
Заявителят
е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл. 415
ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.
По делото е приложен като доказателство Договор за потребителски
паричен кредит № 3428554, с общи условия към него,
сключен на 02.11.2018 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника Ю.О.К. /потребител/, по силата на
който „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е предоставило
на потребителя - ответник кредит на стойност от 1500.00
лева. Между страните е уговорено, че общата дължима сума от потребителя
възлиза на 1881.80 лева, като в нея освен главницата е включена и еднократна застраховка
към кредита със застрахователна премия в размер на 102.33 лева, както и
договорената лихва, при годишен лихвен процент - 21.65 % и годишен процент на
разходите – 23.94 %. В договора е посочен начин на усвояване на кредита -
превод по посочена сметка на клиента и начин на погасяване: от същата сметка на
клиента, като погасяването следвало да се извърши на 18 броя месечни вноски, всяка
в размер на 104.54 лева, с падежна дата – 21-во число от месеца, с първа вноска
– на 21.11.2018 г. и последна вноска – на 21.04.2020 г., като само тя е
определена в размер на 104.62 лева /видно от приложения към договора
погасителен план/.
Неразделна част от договора за кредит са Общи условия за
отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД /„УКФ“/, подписани от потребителя Ю.О.К..
Съгласно чл. 3 ал. 1 от ОУ към договора,
потребителят се задължил да върне на „УКФ“ цялата договорена сума по отпуснатия
кредит, заедно с лихвите и разноските по него, в сроковете и при условията,
указани в договора.
Според чл. 13 ал. 1 от ОУ, в случай на забава в
плащанията на дължимите от потребителя суми, той дължи и обезщетение в размер
на годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден на забава,
изчислена върху просрочената главница.
В чл. 13 ал. 2, б. „а“ от ОУ е предвидено, че „УКФ“ има
право да прекрати едностранно кредитното правоотношение с потребителя и да
обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в това число изтекли и
непогасени вноски, остатъчна главница, остатъчни лихви, лихви за забава, такси
и комисиони, за предсрочно изискуеми в пълен размер, при допуснато просрочие
и/или неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и
лихви/.
Приложени по делото са и
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.07.2019
г. към Рамков договор за цесия от 02.11.2018 г. и Приложение № 1 към индивидуалния
договор, по силата на които кредитодателят „Уникредит Къснюмър Файненсинг“ ЕАД,
в качеството му на цедент, е прехвърлил на ищеца по делото – „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, в качеството му на цесионер, процесното вземане към
ответника
Ю.О.К..
По делото е представено и
пълномощно на цедента, по силата на което цесионерът „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД е упълномощен да уведомява съгласно чл. 99 ал. 3 от ЗЗД всички
длъжници, по всички вземания, които цедентът е прехвърлил на цесионера с
договора за цесия.
Представено е от ищеца
уведомително писмо изх.№ УПЦ-П-УКФ/3428554 от 30.07.2019 г., адресирано до
ответника Ю.О.К.
и връчено му на 04.09.2019 г. /видно от приложеното известие за доставяне/.
Установява се, че с посоченото писмо ответникът е уведомен за извършената цесия, както и че поради
просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора за кредит, всички
вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от датата на
получаване на уведомителното писмо.
От заключението на допуснатата
и изслушана съдебно-икономическа експертиза, което е неоспорено от страните, се
установява, че вещото лице, след като се е запознало с документите, съхранявани
в счетоводството на дружеството – ищец и с тези на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, е констатирало, че по сключения на 02.11.2018 г. договор за
потребителски кредит № 3428554 между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като
„кредитор“ и Ю.О.К., като „кредитополучател“,
кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски паричен
кредит в размер на 1500.00 лева, която сума е преведена на 02.11.2018 г. по
посочена от кредитополучателя банкова сметка. ***, потребителският кредит
следва да се погаси на 18 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 104.54 лева, включваща съответна част от главницата на отпуснатия
кредит, възнаградителна лихва върху нея, комисионна/такса и съответна част от
застрахователна премия. Вещото лице е установило, че по погасителния план е
платена първата погасителна вноска /21.11.2018 г./ в размер на 104.54 лева, от
които: главница – 86.23 лева и възнаградителна лихва – 18.31 лева. Частично
била погасена втората погасителна вноска /21.12.2018 г./, а именно лихва в
размер на 9.81 лева, като това е била последната платена сума по договора.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът е сезиран с положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 9 и чл. 33 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ във
връзка с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, за установяване на вземания по договор за потребителски паричен кредит, а в
условията на евентуалност и с осъдителни искове относно същите вземания.
По предявените положителни установителни
искове, съдът намира, че същите са допустими, предявени от процесуално
легитимирана страна, в качеството й на правоприемник по договор за цесия и при
наличие на правен интерес от установяване на прехвърлените вземания.
Безспорно е възникналото
облигационно правоотношение между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като
кредитодател, и ответника Ю.О.К., като
кредитополучател, по Договор за потребителски
паричен кредит № 3428554/02.11.2018 г. Не се спори, че по силата на
посочения договор кредитодателят е предоставил на кредитополучателя паричен
кредит в размер на сумата 1500.00 лева, а той го е усвоил и се е задължил да го
върне при условията на договора.
Това вземане
се установи, че е прехвърлено по силата на индивидуален договор за цесия от 22.07.2019
г., който е валидно сключен между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищеца „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД и въз основа на него цесионерът - ищец
има всички права на кредитор.
Съдът приема, че ответникът Ю.О.К. е уведомен за извършената цесия и че
ищецът е новият му кредитор с приложеното към исковата молба уведомление за
цесия, за което се установи, че е връчено на ответника лично на 04.09.2019 г.
Уведомлението
за извършената цесия се установи, че е отправено от новия кредитор, в
качеството му на пълномощник на предишния кредитор, което е допустимо по силата
на принципа за свободата на договаряне /чл. 9 от ЗЗД/, според който няма пречка
старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на
чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД /в т.см. Решение № 137/02.06.2015 г. по дело №
5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г.о./.
Ищецът –
цесионер претендира вземанията си, които е придобил по договора за цесия, като
се позовава на обявена предсрочна изискуемост на същите, на основание чл. 13
ал. 2, б. „а“ от приложимите Общи условия към договора за кредит, с оглед неплащане
на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихва/.
Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД настъпва с волеизявление само на
едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе
ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Това е моментът, от
който кредитът се счита за предсрочно изискуем. Съобразно т. 18 от Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните
институции, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Това разрешение намира приложение и по отношение на
небанковите финансови институции, които
предоставят по занятие кредити, какъвто в случая е
кредитодателят - цедент. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й /Решение
№ 64 от 09.02.2015 г. по гр. д. № 5796/2014 г. на ВКС, IV г.о./.
В случая се установи, че с коментираното по-горе уведомително писмо, получено
от ответника на 04.09.2019 г., същият е уведомен както за извършената цесия, така и за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, като в уведомителното писмо изрично е посочено, че
всички вземания по договора за кредит са изискуеми изцяло и в пълен размер,
считано от датата на получаване на това писмо.
От
приетото и неоспорено заключение на съдебно-икономическата експертиза, което
съдът съобразява като обективно и професионално изготвено, се установи, че кредитополучателят е изпаднал в забава,
тъй като последното плащане по кредита е извършено на 21.12.2018 г., когато
частично е погасена лихвата по втората погасителна вноска в размер на 9.81
лева.
Установи
се, че задълженията по кредита е следвало да се погасяват разсрочено на 18 броя
месечни вноски, с първа вноска – на 21.11.2018 г. и последна вноска – на 21.04.2020
г. Следователно, забава в плащането е настъпила на 21.12.2018 г., когато само
частично е била погасена втората вноска. След тази дата няма данни да са
извършвани други плащания по договора. При това положение, налице са условията
за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита по смисъла на чл. 13 ал. 2,
б. „а“ от Общите условия към договора за кредит, тъй като безспорно се установи
допуснатото просрочие на 17 вноски по кредита, считано от 21.12.2018 г.
От
всичко изложено до тук съдът счита, че елементите от фактическия състав на
претенцията – валидно договорно правоотношение по сключения договор за кредит,
неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя, валидно прехвърляне на
вземанията по договора за кредит на ищеца и предпоставки за настъпване на
предсрочна изискуемост, която е надлежно обявена на ответника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, са доказани.
Освен
това, в хода на исковото производство е настъпил и крайния срок за издължаване
на всички задължения по кредита – 21.04.2020 г. Този факт, настъпил в хода на
процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, също следва да
бъде съобразен от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило
на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
Възражението на
ответника, че кредитодателят
му е пренасочвал вноските му кредита за погасяване на други задължения, е
несвоевременно направено и не следва да се обсъжда. Съгласно чл. 133 ГПК,
когато в едномесечния срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе
становище и не направи възражения, той губи възможността да направи това
по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Както вече се посочи, ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл. 131
ал. 1 ГПК, като не е ангажирал доказателства, че пропускът да направи това в
срока по чл. 131 ал. 1 ГПК, се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
По гореизложените съображения,
предявеният положителен установителен иск за главница в размер на 1516.10 лева
по 17 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.12.2018 г. до 21.04.2020
г., както и за договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 170.70 лева за
периода от 21.12.2018 г. до 22.07.2019 г. /датата на цедиране на вземането/, се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /09.12.2019 г./ до окончателното изплащане на
задължението.
Тъй като
се касае за неизпълнение на парично задължение, на общо основание, съгласно чл.
86 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, ответникът дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая
се установи, че забава в плащанията е настъпила на 21.12.2018 г., когато само
частично е била погасена втората вноска по договора. С оглед на това, акцесорният установителен иск за дължимост на
обезщетение за забава също се явява основателен и следва да бъде уважен в
пълния претендиран и неоспорен размер от 107.00 лева, за периода от деня на
забавата – 21.12.2018 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 09.12.2019 г.
Предвид уважаването на установителните искове,
съдът не следва да се произнася по заявените в условията на евентуалност
осъдителни искове за същите вземания.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в настоящото производство, съгласно представения списък, а именно: 35.87 лева – внесена държавна такса, 160.00 лева – депозит за експертиза и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда при съобразяване на чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, или общо разноски: 295.87 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и предвид изхода на настоящия исков процес,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния
разноски по заповедното производство, а именно: 35.88 лева – внесена държавна
такса, и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, или общо разноски по заповедното производство в размер на 85.88 лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.
422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 9 и чл. 33 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ във връзка с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, по отношение на Ю.О.К., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов
Бончев – Изпълнителен директор, следните суми по Договор за потребителски
паричен кредит № 3428554/02.11.2018 г., а именно: 1516.10 лв. /хиляда петстотин и шестнадесет лева и десет стотинки/
– главница по 17 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от
21.12.2018 г. до 21.04.2020 г., 170.70
лв. /сто и седемдесет лева и седемдесет стотинки/ – договорна
/възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 21.12.2018 г. до 22.07.2019
г., и 107.00 лв. /сто и седем лева/
– обезщетение за забава за периода от 21.12.2018 г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /09.12.2019 г./, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение /09.12.2019 г./ до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА Ю.О.К., с горните данни, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с горните данни, сумата 295.87 лв. /двеста деветдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща разноски в исковото производство, както и сумата 85.88 лв. /осемдесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща разноски в заповедното производство.
БАНКОВА СМЕТКА, ***ните суми в полза на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД:
IBAN: ***: UBBSBGSF, „Обединена българска банка“ АД
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 2385/2019 г. по описа на Ловешкия
районен съд, за съобразяване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: