О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 15.01.2020г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на петнадесети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно
частно гражданско дело № 64 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба
на „Енерго – Про Продажби“
АД, ЕИК ********* срещу Определение № 15335 от 25.11.2019г. по гр.д. № 13142/2019г.
по описа на ВРС, XХХIХ-ти
състав, с което е оставено без разглеждане като недопустимо искането на частния
жалбоподател по молба вх. № 74512 от 14.10.2019г. за присъждане на сторени по
делото разноски.
В частната жалба са наведени оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на определението. Изложените доводи са,
че на „Енерго-Про Продажби“ АД е връчен препис от исковата молба на И.М. с
искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че не дължи на
ответника парична сума. Преписът е връчен със съобщение от 26.08.2019г., в
което „Енерго-Про Продажби“ АД е посочено като ответник. В изпълнение на
дадените съдебни указания, на 30.09.2019г. дружеството е депозирало отговор на
исковата молба, в който изложило съображения за недопустимост на предявения
иск. Защитата си по делото дружеството е организирало чрез упълномощаване на
адвокат, на който платило възнаграждение, поради което и в депозирания отговор
е направило искане за присъждане на сторените разноски. Аргументът на ВРС, че
„Енерго-Про Продажби“ АД не е страна по делото поради всичко това е
незаконосъобразен и съставлява отказ от правосъдие. Нередовността на исковата
молба е констатирана от съда едва след депозираната от него молба на
14.10.2019г., а сторените от ответника разноски по нередовна искова молба
подлежат на обезщетяване. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното определение,
като вместо него се постанови друго, с което на жалбоподателя се присъдят
сторените по делото разноски.
В отговор на жалбата И.М. оспорва
доводите в нея. Изразява становище, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно и моли същото да се потвърди. Евентуално, моли разноските да се
присъдят в минимален размер.
При служебна проверка, съдът
констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу
обжалваем акт –
определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК,
от лице с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за
съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано
по повод предявен от И.Н.М. срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК
********* отрицателен установителен иск за недължимост на парична сума. Към момента на предявяване на
исковата молба е било налице противоречие между посоченият в титулната част на
исковата молба ответник и този в петитума й.
В изпълнение на разпореждане от
26.08.2019г., в същия ден, преписи от исковата молба и приложенията й са били
изпратени на „Енерго-Про Продажби“ АД, в качеството му на ответник по делото, връчени
на 29.08.2019г. /л. 14/. На 30.09.2019г. по делото е депозиран отговор на
исковата молба от „Енерго-Про Продажби“ АД, обективиращ
съображения за недопустимост на иска, доколкото видно от твърденията в исковата
молба исковата сума се претендира от друго дружество, а именно „Електроразпределие Север“ АД.
С Разпореждане от 01.10.2019г. ВРС
разпоредил постъпилият отговор да се пришие към корицата на делото, доколкото
исковата молба е насочена срещу „Електроразпределение Север“ АД. Постановил
разпореждането от 26.08.2019г. да се изпълни коректно и изискал писмени
обяснения от деловодителя на съдебния състав. Такива са депозирани на л. 16 от
делото и видно от съдържанието им още към момента на образуване на делото, като
ответник на корицата му е вписано „Енерго-Про Продажби“ АД, издадено е съдебно
удостоверение с посочване на този ответник, както и преписите от исковата молба
са изпратени на същия поради допусната техническа грешка и небрежност.
На 14.10.2019г. „Енерго-Про
Продажби“ АД депозирало молба по делото, обективираща
искане за присъждане на направените от дружеството разноски под формата на
платено възнаграждение за адвокат.
С последващо
разпореждане от 21.10.2019г. съдът оставил исковата молба без движение с
указания до ищеца да уточни кой е ответника по делото. С молба от 31.10.2019г.
ищецът уточнил, че в петитума на исковата молба,
където като ответник е посочен „Енерго-Про Продажби“ АД е допусната печатна
грешка, като искът е насочен срещу „Електроразпределение Север“ АД.
Препис от уточняващата молба на
ищеца е връчен на „Енерго-Про Продажби“ АД, което в писмено становище от
19.11.2019г. заявило, че поддържа искането си за компенсация на направените по
делото разноски.
В обжалваното определение, ВРС за
да се произнесе по искането, приел, че това искане е процесуално недопустимо
доколкото изхожда от лице, което не е страна по делото, поради което оставил
молбата за присъждане на разноски без разглеждане.
ВОС, за да се произнесе съобрази
следното:
Отговорността за разноски е особен
вид имуществена /гражданска/ обективна отговорност, която може да се реализира
единствено в хода на висящ съдебен процес.
В конкретния случай, предявеният от
И.М. отрицателен установителен иск е бил насочен
срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, по отношение на което дружество е бил
първоначално формулиран петитума на исковата молба.
Преписите от книжата по делото и указанията за възможността по чл. 131 от ГПК
са връчени на това дружество, което за организиране на процесуалната си защита
по съдебния спор твърди, че е реализирало разноски. Поправената впоследствие
искова молба действително има действие от подаването й на основание чл. 129,
ал. 5 от ГПК, но тази поправка не компенсира реализираните до този момент от посочения
първоначален ответник разноски. Ето защо, независимо от направеното от ищеца в
хода на делото уточнение, че ответник по иска е друго лице, то искането за
репариране на сторени разноски от лицето, което първоначално е посочено като
ответник по делото е процесуално допустимо, като предявено от активно
легитимирано лице, имащо качеството страна по делото /към момента на
реализиране на съдебните разноски/, както и правен интерес от искането,
доколкото вследствие на действително сторени разноски, продиктувани от
поведението на ищеца, имуществото му е намаляло. Искането за присъждане на
разноски, реализирани в качеството на страна по делото поради това е
процесуално допустимо и следва да се разгледа по същество, при което следва да
се отчете факта на действително реализираните разноски и причината за това, в
т.ч. и проявената от ищеца небрежност при оформяне на исковата молба.
По изложените съображения,
определението в обжалваната му част е неправилно и следва да се отмени, като
делото следва да се върне на ВРС за произнасяне по същество на искането.
При този изход на делото по
частната жалба, на основание чл. 78, ал. 1 от и направеното в тази връзка
искане, частният жалбоподател има право на разноски. Действителният размер на
реализираните от страната разноски съгласно доказателствата възлиза на 255 лв.
/държавна такса и адвокатско възнаграждение/. В този размер, разноските следва
да се възложат в тежест на ответника по частната жалба.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 15335 от
25.11.2019г. по гр.д. № 13142/2019г. по описа на ВРС, XХХIХ-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която е оставено
без разглеждане като недопустимо искането на „Енерго-Про Продажби“ АД по молба
вх. № 74512 от 14.10.2019г. за присъждане на сторени по делото разноски.
ВРЪЩА
делото на ВРС за
произнасяне по същество на искането за разноски.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И.Н.м.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК
********* сумата от 255 /двеста петдесет
и пет/ лева, представляваща съдебни разноски в производството по частната
жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по
аргумент от чл. 274, ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.