РЕШЕНИЕ
№52/9.4.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Девня
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ
СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесети март през две хиляди и
деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева,
като разгледа докладваното НАХД № 23/2019 г. по описа на РС -
Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на В.К.К., ЕГН:
********** *** против Наказателно постановление № 18-0253-001068, издадено на
10.01.2019 г. от Началник група към
ОДМВР – Варна, РУ -Девня, с което на въззивника за нарушение по чл. 20 ал. 2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 179 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП
е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева.
Въззивникът
обжалва наказателното постановление в срок, като счита същото за незаконосъобразно и неправилно,
издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че не е
допуснала нарушението, за което е санкционирана, като наказващия орган не е
обследвал виновното поведение на нарушителя. Освен това счита, че поради липса
на настъпили вредни последици административно – наказващия орган е следвало да
приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. На последно място оспорва
компетентността на актосъставителя и наказващия орган, претендирайки и
процесуална незаконосъобразност на обжалвания акт.
В
с.з., въззивникът редовно призован, участва лично и с упълномощен защитник –
адвокат, който заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалваното
наказателно постановление на посочените в нея основания – липса на виновно
поведение и маловажност на нарушението.
Въззиваемата страна – РУ на МВР
Девня, редовно призовани, не се представлява и не представя становище по
жалбата.
Контролиращата
страна – Районна прокуратура – Девня, редовно призовани, не изпращат
представител и не ангажират становище по жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На
28.11.2018 г. в около 16, 20 часа въззивницата В.К.К. се движела с личния си
лек автомобил марка „***“ с рег. № У *** АТ по общински път № *** от кв. „***
на гр. Девня в посока АМ“***“. Пътната обстановка била затруднена като валял
сняг, а пътната настилка била заледена. При навлизане в остър ляв завой със
скорост несъобразена с пътните и атмосферни условия, К. изгубила контрол над
автомобила и се блъснала в крайпътен скат вляво по посока на движението. В
резултат на ПТП настъпили незначителни материални щети по автомобила на
въззивницата – деформации по цялата му предна част. Не след дълго на место
пристигнал автопатрулен екип в състав свидетелите Е.Н.Х. и Н.Г.Н., като на
место бил съставен АУАН на въззивницата за допуснато от нея нарушение по чл. 20
ал. 2 от ЗдвП. Акта бил връчен на нарушителя и подписан без възражения. В законоустановения
3 дневен срок възражения срещу съставения АУАН не постъпили. На 10.01.2019 г.
било издадено атакуваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно
постановление, в което наказващия орган възприемайки изцяло фактическите
констатации, отразени в акта и посочената правна квалификация, наложил
горепосочената административна санкция.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на гласните и
писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, които
анализирани в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
Относно
допустимостта на подадената жалба:
Жалбата
е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за
разглеждане.
Относно компетентността на административно наказващия орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 189 ал. 12 от ЗДвП, упълномощен с това правомощие по силата на Заповед рег.
№8121з-515/14.05.2018 на Министъра
на ВР /т. 2.9/. АУАН е съставено от комепетентен полицейски орган – мл.
автоконтрольор, определен да осъществява контролна дейност по ЗдвП, да издава
фишове и да съставя актове по ЗдвП по силата на същата заповед - т. 1.3. Компетентността на актосъставителя следва и от разпоредбата
на чл. 189 ал.1 от ЗДвП, като в качеството си на
длъжностно лице в службите за контрол той е оправомощен да съставя актове за
констатирани нарушения на ЗДвП.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на
въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не
страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП
фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на
нарушителя и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира
административно – наказателната му отговорност. Спазена
е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН.
Относно
материално - правната законосъобразност и обоснованост на обжалваното
наказателно постановление:
Административно
– наказателната отговорност на жалбоподателят е ангажирана на основание чл.179
ал.2 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20 ал.2 от същия закон.
Съгласно посочената за нарушена разпоредба, водачът на пътно
превозно средство е длъжен при избиране скоростта на движението да се
съобразява с атмосферните условия, с релефа, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
В конкретния случай в АУАН и в НП е прието,
че жалбоподателят не е съобразил скоростта си на движение с пътните
и атмосферни условия. Наличните по
делото доказателства установяват с нужната категоричност влошена пътна
обстановка към момента на настъпване на ПТП, поради наличие на снеговалеж и
заледявания по пътя. При липсата на други МПС в конкретния пътен участък или
каквото ида било друго препятствие на пътя безспорно следва да се приеме, че
единствената причина за настъпилото ПТП е движението на въззивницата с
несъобразена скорост с пътните и метеорологичните условия. Именно неподходящо
избраната от нея скорост на движение е обусловила настъпването на ПТП с
материални щети. Това обстоятелство се потвърждава и от самото наказано лице,
което както във въззивната жалба, така и в становището по същество, изразено
чрез процесуалния си представител, само
твърди, че пътната обстановка е била усложнена. Неоправдано е възлагането от
страна на въззивницата на отговорността за настъпване на инцидента на трети
лица - държавни или общински органи, тъй като пътя не бил почъстен и третиран с
луга. Това само е изисквало още по - повишено внимание от нейна страна и
намаляване на скоростта. Същото е било обусловено и от факта, че въззивнаца е
млад и неопитен шофьор, което допълнително е изисквало да се движи с максимално
безопасна скорост при тези усложнени пътни условия. С оглед на това и правилно
е прието, че именно противоправното поведение на въззивницата, изразяващо се в
нарушаването на императивната разпоредба на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, и в частност
на нормативно регламентираното задължение за съобразяване с атмосферните
условия и с конкретните пътни условия при избиране на скоростта на движение е
пряката и непосредствена причина за настъпилото ПТП.
Отделно от горното следва да се посочи, че съгласно чл.189 ал.2 от ЗдвП редовно съставените АУАН по реда
на този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е
съставен редовно, така че обвързва по задължителен начин АНО при постановяване
на НП. Наказаното лице е следвало да ангажира или да поиска събирането на
доказателства, оборващи отразеното в АУАН, тъй като доказателствената тежест е
негова. Възражения срещу акта не са постъпили, като нито в хода на
административно – наказателното производство, нито във въззивната жалба са
посочени конкретни обстоятелства, различни от установените. С оглед на това и
следва да се приеме, че административно – наказващия орган е постановил
процесното наказателно постановление на база редовно съставения АУАН и при
липсата на доказателства, които го оборват.
Административното нарушение е формално и в състава му не е предвидено
и описано настъпването на общественоопасни последици, необходими за неговото
довършване. Предвид
факта, че нарушения от подобен вид засягат безопасността на движението по
пътищата съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност,
поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно
правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още
повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обичайните такива,
именно които законодателя е предвидил да се санкционират.
Доколкото
наложената санкция е в определен от законодателя размер, съдът не следва да
разглежда въпроса относно нейния размер.
Гореизложените обстоятелства
мотивират съда да приеме, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и правилно, а жалбата срещу него неоснователна, поради което и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 18-0253-001068, издадено на 10.01.2019 г.
от Началник група към ОДМВР – Варна, РУ
-Девня, с което на В.К.К., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 20 ал. 2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 179 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП
е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд – Варна в 14 дневен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :