Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2023г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в
публичното заседание на осми март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Й.ова
като разгледа
докладваното от съдия Д. Станева адм. дело № 2075/2022г. по описа на
Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е
по чл.145 и сл. От АПК вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на „2 ДЕ“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Р.
М.“ № **, представлявано от управителя Д.Д.Г., чрез адв. К.Б. срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0819-000961/02.08.2022г.,
издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“,
с която на основание чл. 171, т.2, б.“а“ е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ – временно спиране от движение на влекач „Субару
1.8 4 ВД“, с рег. № В****КМ, считано от 29.07.2022г. до отстраняване на
неизправността, като е отнето свидетелството за регистрация на моторно превозно
средство /МПС/. Жалбоподателят счита заповедта за неправилна и
незоконосъобразна. Твърди, че не са посочени фактическите основания за издаване
на процесната заповед. Сочи, че в заповедта не е посочено какво точно е
изменението на конструкцията на ППС и кога е извършено. Излага съображения, че
за него остава неясно каква неизправност следва да отстрани, за да може ППС да
бъде пуснато отново в движение, твърди, че не е посочена нарушената разпоредба
от Наредба № Н-3 от 18.02.2013 година. Твърди, че при извършване на проверката
се е движил по „Алея първа“, която не се представлява път, отворен за обществено
ползване. Твърди, че като представляващ дружеството той не е променял
конструкцията на ППС след неговото закупуване.
В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си
поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че след
промяната на ЗДвП и Наредбата, моторното превозно средство не отговаря на
необходимите технически изисквания, което е довело до издаването на процесната
ПАМ. Моли жалбата да се отхвърли. Отправя искане за присъждане юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, административният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Предмет на оспорване е
Заповед № 22-0819-000961/02.08.2022г.,
издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, с която на основание чл.171
т.2 б.“а“ е наложена ПАМ – временно спиране от движение на влекач „Субару 1.8 4 ВД“,
с рег. № В****КМ, считано от 29.07.2022г. до отстраняване на неизправността, като е отнето свидетелството за регистрация на МПС. Според мотивите на заповедта на 28.07.2022г., в гр.Варна, Алея първа до
ресторант „Контакт“ в посока ресторант „Мидена къща“, Д.Д.Г. е управлявал влекач „Субару 1.8 4 ВД“ с рег. № В **** КМ – собственост на дирма „2 ДЕ“ ООД, на
която водачът е собственик и управител, като ППС е с изменена конструкция,
която не отговаря на изискванията на Наредба № Н-3 от 18.02.2013г. за изменение
на конструкцията на регистрираните ППС. С оглед, на което според органа са налице материално-правните
предпоставки на чл.171, т.2, буква „а“ от ЗДвП за прилагане на ПАМ – временно спиране от
движение на ППС. Заповедта е връчена на представляващия дружеството
23.08.2022г., видно от отбелязването върху нея.
Заповедта е издадена въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 684839/29.07.2022г., съставен от младши автоконтрольор
в сектор "Пътна полиция" на ОДМВР – Варна. Актът е съставен за това, че на 28.07.2022г.
в 12:00 часа в гр. Варна, по Алея Първа до ресторант „Контакт“, в посока
ресторант „Мидена къща“, Д. Г. е управлявал влекач „Субару 1.8 4 ВД“, с рег. № В****КМ,
собственост на "2 ДЕ" ООД, като ППС е с изменена конструкция, което
не отговаря на изискванията на Наредба № Н-3 от 18.02.2013г. Посочено е, че по
този начин е извършено нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил подписан
от нарушителя без възражения.
По преписката е
приложена справка за регистрациите на ППС, като видно от същата първата
регистрация е направена на 25.10.2000г. Дружеството жалбоподател е придобило
процесното ППС на 18.10.2006г., видно от приложената разпечатка за служебна
промяна на регистрация на МПС.
По делото са представени
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., определяща службите за контрол по ЗДвП на
министъра на вътрешните работи и Заповед № 365з-8226/ 30.12.2021г. за
оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР Варна да прилагат ПАМ по ЗДвП,
установяващи компетентността на издателя на оспорения акт – полицейски
инспектор в сектор Пътна полиция. Представено е от страна на ответника и прието
като доказателство по делото Удостоверение № 365000-46843/18.10.2022г. за това,
че полицейският инспектор В. С. И. е назначена на тази длъжност през 2019г. и я
заема до настоящия момент.
В хода на съдебното
производство от жалбоподателя е представен изпитвателен протокол №1189016-02 от
25.06.2001г., видно от който ППС отговаря на техническите изисквания и може да
бъде пререгистрирано и пуснато в експлоатация. Приложени са също свидетелство
за регистрация от 18.10.2006г., договор за покупко-продажба, застрахователна
полица от 15.06.2022г. и удостоверение за техническа изправност на ППС от
06.06.2022г.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима като
подадена в срок от лице, което има правен интерес. Разгледана по същество е
основателна.
От представените в
преписката по издаване на оспорвания акт Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и
Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. се установява по несъмнен начин, че
оспорваната заповед е издадена от оправомощен материално и териториално
компетентен орган и не страда от порок по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК,
който да е основание за отмяната й като незаконосъобразна.
Заповедта е в
изискуемата по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, писмена форма, но не е
мотивирана в достатъчна степен за извършване на проверка относно материалната й
законосъобразност.
Като правно основание за
издаване на акта е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. "А" от ЗДвП, съгласно която, временното спиране от движение на пътно превозно средство
се прилага в две хипотези: 1/ когато пътното превозно средство е технически
неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите
газове или шумът са над установените норми, и 2/ когато конструкцията на
пътното превозно средство е изменена без съответното разрешение.
Даденото от органа
описание на фактите, довело до издаване на процесната ЗППАМ е следното:
„управлява влекач „Субару 1.8 4 ВД“ с изменена конструкция, която не отговаря
на изискванията на Наредба № Н-3 от 18.02.2013г. за изменение на конструкцията
на регистрираните ППС“. В АУАН нарушението е квалифицирано като нарушение на
разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗДВП.
Съгласно чл. 146, ал.1
от ЗДвП „Изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и
индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън
държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при
условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.“
В изпълнение на
последната законова разпоредба е издадена Наредба № Н-3 от 18.02.2013г. за
изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и
индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън
държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, издадена от министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията (обн., ДВ, бр. 21 от
1.03.2013г., в сила от 1.03.2013г.).
При тази законова
регламентация, следва извод, че за да са налице
материалноправните предпоставки за налагане на мярката, в конкретния
случай, следва да е установено по надлежен ред управление на ППС, чиято
конструкция е изменена без необходимото разрешение съгласно изискванията на
Наредба Н-3/18.03.2013г. на Министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията /Наредбата/.
Процедура за изменение в
конструкцията на регистрирани пътни превозни средства е уредена в глава II-ра
от наредбата, като същата обхваща сложен фактически състав, приключващ с
издаване на удостоверение за извършено изменение в конструкцията на
регистрирано в страната МПС по реда на чл. 36 от Наредбата.
Настоящият състав
намира, че изложеното от органа описание на фактите, не сочи на конкретно
противоправно поведение, обосноваващо налагането на ПАМ по реда на чл. 171, т.
2 б. „А“ от ЗДвП. Последната разпоредба изисква издателя на акта да е установил
изменение на конструкцията на МПС без разрешение за това. Твърдения в тази
посока не се излагат в процесния акт. Бланкетно използвания от органа израз
„изменена конструкция, която не отговаря на изискванията на Наредба № Н-3 от
18.03.2013“, не води до яснота, в какво се изразява промяната, кога е извършена
същата, както и кой я е извършил, освен това не е посочено и точно на кои
изисквания не отговаря, както и кои разпоредби от посочената наредба са
нарушени.
Гореизложеното мотивира
извод, за издаване на процесния акт при непълно
изясняване на всички относими към разпоредбата на чл. 171, т.2 , буква
“А“ от ЗДвП факти, както и при непълно и бланкетно описание на същите. В тази
насока, напълно се споделят изложените от жалбоподателя възражения за издаване
на процесния акт при неясно описание на нарушението, за което се налага ПАМ,
както и при засягане правото на адресата на акта да разбере, за какво конкретно
неправомерно поведение е издадена процесната принудителна мярка, за да упражни
в пълен обем правото си на защита.
Този извод на съда
следва и след съобразяване с нормата на
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която, редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Следва да се
посочи, че приложеният по делото АУАН, не съдържа всички относими към нормата
на чл. 171, т. 2 б. „А“ от ЗДвП факти, които да бъдат приети за установени по
силата на законовата презумпция на чл. 189, ал.2 от ЗДвП.
С АУАН е установено, че
на 28.07.2022г., в 12:00 часа в гр. Варна, Д.Д.Г., управлява влекач „Субару 1.8
4 ВД“ с рег. № В****КМ, собственост на „2 ДЕ“ ООД, с изменение в конструкцията,
която не отговаря на Наредба № Н-3 от 18.02.2013г. В АУАН, обаче не се съдържа
установеност, посоченото изменение в конструкцията, да е извършено в разрез на
която и да било законова разпоредба, нито се твърди в АУАН, същото да е без
разрешение или направено не по установения ред. Ето защо, тези факти и
обстоятелства е следвало да бъдат изяснени и установени непосредствено от
издалия процесната ЗППАМ, административен орган. В административната преписка
не се съдържат, доказателствата за извършени от органа служебни справки относно
наличието или липсата на издадено за съответното МПС разрешение за изменение на
конструкцията, въз основа на които органа да достигне до извод за липсата на
такова, нито пък се съдържат доказателства за предоставяне възможност на
адресата на акта да представи доказателства в тази насока. Ето защо съдът
намира, че като не е изяснил тези обстоятелства на свой ред, административния
орган е издал оспорения акт при неизяснена фактическа обстановка в разрез с
разпоредбата на чл. 35 от АПК, което обстоятелство е обусловило и материалната
незаконосъобразност на ата.
На следващо място, съдът
намира, че при постановяване на акта не е съобразено обстоятелството, че на
06.06.2022г. автомобилът е преминал преглед за техническа изправност,
резултатите от който са обективирани в Протокол № 28882743 /л. 35 от делото/.
Прегледът е извършен от компетентни длъжностни лица, които са установили
техническа изправност на ППС и са го допуснали да се движи по пътищата,
отворени за обществено ползване, Този
официален документ е игнориран от административния орган. Цитираният протокол
за преминат технически преглед е официален свидетелстващ документ, чиято
доказателствена сила не е оборена с годни доказателствени средства.
По делото е приложен и
изпитвателен протокол № 1189016-02 от 25.06.2001г., издаден от „Технотест“ АД –
акредитирана изпитвателна лаборатория. Видно от същият целта на изпитването е
била узаконяване на преустройството във влекач – специален. Съдът счита, че от
представения изпитвателен протокол се установява, че именно процесният
автомобил е бил обект на изпитване и за същия е дадено заключение, че може да
бъде пререгистриран и пуснат в експлоатация. Този извод на съда се подкрепя и
от факта, че посоченият номер на рама /№ JF1AC7Dl0BG689460/ в изпитвателния
протокол е идентичен на този посочен в Свидетелство за регистрация №*********
част I /клетка (Е)/. Освен
това видно от самото свидетелство за регистрация при регистрирането на
автомобила през 2006г. същият в клетка (D.2) e посечен като „Специално ПС“. Видно от представената
справка по история за ПС /л. 54/ по пътното превозно средство не е извършвана
промяна.
По изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира оспорения
административен акт за издаден при неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, предвид което
същият следва да бъде отменен.
При този изход на спора,
предвид направеното своевременно искане и на основание чл.143, ал.1 от АПК, на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, за които са
приложени доказателства по делото, а именно в размер на 510лв., от които 500лв.
– адвокатско възнаграждение и 10лв.- заплатена държавна такса за образуване на
делото.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „2 ДЕ“ ООД,
ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Р. М.“ № **, представлявано от управителя Д.Д.Г.,
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0819-000961/02.08.2022г., издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР –
Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т.2, буква “а“ е
наложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на
влекач „Субару 1.8 4 ВД“, с рег. № В****КМ, считано от 29.07.2022г. до
отстраняване на неизправността, като е отнето свидетелството за регистрация на
моторно превозно средство.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР - Варна да заплати на „2 ДЕ“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Р. М.“ №
**, представлявано от управителя Д.Д.Г. сумата от 510лв. /петстотин и десет
лева/, представляваща направените
разноски по делото.
Решението не подлежи на
обжалване съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Административен съдия: