РЕШЕНИЕ
гр.София, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV състав в закритото заседание на двадесет
и осми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
А.Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Е.И.
Зл.Чолева
като
разгледа докладваното от съдията-докладчик ч.гр.д.№ 1 418 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 –
чл.438 от ГПК.
С жалба с вх.№ 573/14.01.2019 г. длъжникът
И.З.И.,*** об-жалва действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ М.Ц., рег.№ 840
на КЧСИ по изп.дело № 20168400400185 относно насрочване на изпълнението чрез налагане
на възбрана върху единственото й жилище. Поддържа, че в постановлението се
твърди, че този недвижим имот е секвестируем, което не е така; че наложената
възбрана е насочена към несеквестиреу-мо имущество по чл.444, ал.1, т.7 ГПК,
тъй като имотът се явява единствено жилище за нея и за тричленното семейство на
сина й, никой от които не притежава друг жилищен имот. Излагат се доводи и че
имотът, върху който е наложена възбраната, не надхвърля жилищните нужди на
жалбоподателката, както и тези на членовете на семейството й, определени с
наредба на МС и съответно не може да бъде предмет на принудително изпълнение;
че същата счита, че е недопустимо и незаконосъобразно налагането на възбрана
върху единственото й жилище, както се поддържа и че жалбата е в съответствие с
дадените разяснения в т.1 от ТР № 2/2013 от 26.06. 2015 г. по тълк.дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Моли съда да отмени наложената
възбрана, както и да спре на основание чл.438 ГПК действията по изпълнението по
изп.дело № 20168400400185 по описа на ЧСИ М.Ц., рег.№ 840 на КЧСИ, тъй като
продължаването му ще й нанесе непоправими вреди.
Ответникът по жалбата – „К.И.И.“ ЕАД,
гр.София в подаденото писмено възражение в срока по срока по чл.436, ал.3 ГПК, релевира
доводи за недопустимост на жалбата, като поддържа, че същата е подадена след
изтичане на едноседмичния срок по чл. 436, ал.1 ГПК /в ред. преди изм. с ДВ бр.100/2019
г./. При условията на евентуалност – са инвокирани аргументи за неоснователност
на същата и за правилност и законосъобразност на обжалваното постановление на
съдебния изпълнител. Моли да се отхвърли жалбата в цялост.
В писмените мотиви, депозирани от
ЧСИ рег.№ 840 – М.Ц. по реда на чл. 436, ал.3 ГПК е отразено, че депозираната
жалба е недопустима, тъй като не са налице основа-ния за обжалване на
постановлението, а по същество – че е неоснователна, тъй като наложена-та
възбрана е допустимо действие.
Съдът, като прецени доводите на
страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалба е подадена от легитимирано
лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Неоснователно е наведеното от „К.И.И.”
ЕАД възражение за не-допустимост на жалбата. Съгласно данните от изпълнителното
дело по отношение на връчва-нето на поканата от 03.05.2016 г. за доброволно
изпълнение на длъжника И.З., в която са посочени и предприетите мерки за
удовлетворяване на взискателя в съответствие с чл.428, ал.2, изр.2 ГПК, в т.ч.
и възбраната върху процесния имот, е отразено, че е осъщест-вено при условията
на чл.47 ГПК – в ред. преди измененията с ДВ бр.86/2017 г., без обаче в случая
да са били налице условията за това. Извършено е само едно посещение на адреса,
като липсва удостоверяване, че не е намерено лице, което е съгласно да получи
поканата, уве-домлението не е поставено на посочените в нормативната уредба
места, като не е налице и удостоверяване за пускане на екземпляр от него в
пощенската кутия на апартамента, до която връчителят е имал достъп, предвид
отбелязването му, че е залепил уведомлението на стената до пощенските кутии във
входа. Предвид изложеното отразеното в разписката връчване на поканата на
18.05.2016 г. е нередовно и същото не е породило правни последици, вкл. и
такива относно теченето на предвидения в нормата на чл.436, ал.1 ГПК /в ред.
преди изм. с ДВ бр.100/2019 г./. Доказателства за узнаване от страна на
жалбоподателката на атакуваните действия на съдебния изпълнител преди датата на
посочения в частната жалба момент: 10.01. 2019 г. – в производството не са
налице, с оглед на което същата не е просрочена.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
С разпоредбата на чл.435, ал.2,
т.2 ГПК е предвидено, че длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението
върху имущество, което смята за несеквестируемо. Съгласно задължителните
разяснения, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по
тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, принудителното изпълнение се насочва
върху отделен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този
обект, както и че налагането на запор или възбрана върху несеквестируема
непотребима вещ, както и описът на такава вещ, са допустими изпълнителни
действия. Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното
осребряване. Налагането на запор или възбрана върху тях е допус-тимо, тъй като
ги задържа в патримониума на длъжника, с оглед на което тези изпълнителни
действия не са несъвместими с несквестируемостта и в този смисъл не я нарушават.
Предвид обстоятелство, че изпълнителното действие – възбрана върху несеквестируема
непотребима вещ, не нарушава несеквестируемостта, същото не подлежи на отмяна.
Ирелевантен към основателността
на жалбата е въпросът дали в постановлението за налагане на възбраната се
твърди, че недвижимият имот-предмет на обезпечението е секвес-тируем. За
пълнота на изложението само следва да се отбележи, че в случая по този въпрос не
е изразявано становище в постановлението на ЧСИ.
С оглед изложеното настоящата
инстанция намира, че подадената И.И. жалба, касаеща действията на ЧСИ от 03.05.2016
г. по налагане на възбрана върху собствения й недвижим имот – апартамент № 60,
находящ се в гр.*******, се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
При приетия изход от
разглеждане на жалбата неоснователно се явява и заявеното от жалбоподателката
искане по чл.438 ГПК, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното и на основание
чл.437, ал.3 ГПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И.З.И.,***/2019 г. по
изп.дело № 20168400400185 по описа на ЧСИ М.Ц., рег.№ 840 на КЧСИ, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника И.З.И. по чл.438 ГПК, като неоснователно.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.