№ 177
гр. В.Т., 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на десети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Йордан Воденичаров
Илина Гачева
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20224100500220 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от домашното
насилие.
С решение от 03.12.2021 година, постановено по гр.дело № 2971 по описа на
Великотърновски районен съд за 2021 година, спрямо Б. ПЛ. ВЛ. са постановени мерки за
защита от ИВ. ЛЮБ. ИВ. като е задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие, да доближава жилището на молителката и местата за социални контакти и отдих на
разстояние, по-малко от 20 метра, за срок от шест месеца. Издадена е заповед за защита. На
И.И. е наложена глоба в размер на 200 лв., осъден е да заплати дължимата по делото
държавна такса.
Решението е обжалвано от ИВ. ЛЮБ. ИВ. с искане за отмяната му и за
постановяване на ново, отхвърлящо искането за защита като неоснователно с присъждане на
разноски за две инстанции. В отношение на евентуалност се иска намаляване на срока, за
който мерките за защита важат, от шест на три месеца.
Ответникът по жалбата - Б. ПЛ. ВЛ. - е изложила доводи за безпорочност на
решението. Претендира разноски за второинстанционното производство.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните, приема:
Искане по чл. 8 от Закона за защита от домашното насилие.
Молителката - Б. ПЛ. ВЛ. - излага в исковата си молба, че на 12.10.2021
година, в магазина на майка й – Г. В., в гр. В.Т., ул. „М.п.“, ответникът, баща на детето й Л.,
предизвикал скандал, нанесъл й обиди и побой. По реда на настоящото производство
1
претендира мерки за защита.
Ответната страна - ИВ. ЛЮБ. ИВ. – отрича твърденията на молителката. В
хода на устните състезания излага довод за недоказаността им. Претендира разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема:
Страните не спорят, че са родители на Л. И., роден на 11.09.2017 година, че са
се срещнали в магазина на майката на молителката на посочения в молбата за защита адрес.
Между страните и майката на молителката избухнал скандал, съпроводен с обиди от двете
страни и побой над молителката – показанията на свидетелката Г. В.. Макар да е майка на
молителката, и затова да е възможно пристрастна, показанията й са достоверни, защото
съвпадат с показанията на другия разпитан по делото свидетел - С.Г., също очевидец на
инцидента. Този свидетел установява скандала между страните, както и факта, че
ответникът отнел телефона на молителката. Свидетелят сочи друг повод за конфликта –
поведението на майка и дъщеря, но в тази насока показанията му са плод на лична преценка,
а не на нарочни възприятия. Твърденията му, че молителката се нахвърлила с обиди към
ответника трудно биха могли да бъдат приети за достоверни предвид изричното му
намерение „… да помогне …“ на ответника, защото „той (ответникът) помагал на много
хора …“. Подобна готовност да се свидетелства в полза на една от страните ограничава
възможността дадените показания да се считат за достоверни единствено до тази част, която
съвпада с изнесеното от другите свидетели.
При липсата на спор за изострените отношения между страните – в тази
насока е изричното признание на ответника в жалбата му против първостепенното решение
– конфликт, прераснал във физическо насилие, е повече от вероятен и на базата на
събраните по делото доказателства – доказан. Налице са предпоставките по закона за
постановяване на мерки за защита по чл. 5 от ЗЗД.
Съдът намира за целесъобразни постановените с атакуваното решение мерки
за защита както по вид, така и по отношение на срока, за който са наложени.
Доводите на жалбоподателя-ответник са неоснователни.
Тезата за недоказаност на твърденията по молбата за защита противоречи на
събраните по делото доказателства. По аргумент от чл. 13, ал. 3 от ЗЗД, доказването в
производството по защита може и да не бъде пълно. Законът изхожда от фактическата
невъзможност да се установят по правилата и с доказателствените средства на ГПК по-
голямата част от формите на домашно насилие. Затова и акцентът, заложен и като цел на
закона чл. 1, ал. 1 от ЗЗД, пада в защитата на пострадалия, а не толкова в санкционирането
на извършителя на насилие.
Не може да бъде споделена и тезата, че постановеното времетраене на
мерките за защита е неоправдано дълго. Агресивността на ответника и крайно влошените
отношения между страните изискват молителката да бъде гарантирана срещу психическо и
физическо посегателство за възможно по-дълъг период от време.
2
Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че молителката
има право на разноски, като сума доказани в размер на 300 лв., заплатено адвокатско
възнаграждение. Следва да се присъдят с настоящото решение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава решението от 03.12.2021 година, постановено по гр.дело № 2971 по описа на
Великотърновски районен съд за 2021 година.
Осъжда ИВ. ЛЮБ. ИВ., ЕГН:********** от гр. В.Т., ул. „В., да заплати на Б. ПЛ. ВЛ., ЕГН:
********** от гр. В.Т., ул. „В, сумата от 300 (триста лева) лв., разноски за
второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3