№ 225
гр. Пловдив, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20225001000009 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С. М.С. ЕГН ********** от **** и М.
ЮС. С. ЕГН ********** от **** против решение №260120 от 26.03.2021г.,
постановено по т.д. №227/2019г. по описа на Окръжен съд – С.З. в частта, с
която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката С. М.С. против З.А.Д.
„Д.Б.Ж.З.“ АД – ****, ЕИК ********* иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи претърпени от нея болки и страдания
от смъртта на сина и И.С.М., настъпила на 09.12.2018г. вследствие на ПТП на
път III-****, при км. **, общ. М., обл. С.З., причинено от К.Т.М., чиято
отговорност е предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответника за разликата над 105 000 лева до пълния претендиран размер от
200 000 лева, ведно със законна лихва считано от 22.01.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя М. ЮС. С. против З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД –
****, ЕИК ********* иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, представляващи претърпени от него болки и страдания от смъртта на
отглежданото от него, но неосиновено дете И.С.М., настъпила на 09.12.2018г.
1
вследствие на ПТП на път Ш-****, при км. **, общ. М., обл. С.З., причинено
от К.Т.М., чиято отговорност е предмет на застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответника за разликата над 42 000 лева до пълния
претендиран размер от 100 000 лева, ведно със законна лихва считано от
22.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата и в частта, с която
ищците са осъдени да заплатят на З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – гр. С. разноски в
размер на 614.55 лева съразмерно на отхвърлената част от исковете.
По съображения, развити в жалбата, се иска решението да бъде
отменено в посочената обжалвана част и по същество – постановено друго, с
което претенциите бъдат уважени в пълния им предявен размер. Твърди се, че
единствено обезщетение в подобен размер – като претендирания - би
обезщетило справедливо търпените вреди. Изразено е и несъгласие с извода
на съда относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, поради непоставяне на обезопасителен колан.
Постъпил е отговор по въззивната жалба на ищците, с който З.А.Д.
„Д.Б.Ж.З.“ АД – гр. С. - чрез пълномощника на дружеството адв. Д.С.
изразява становище за нейната неоснователност.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432
ал.1 и чл.498 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Ищците С. М.С. ЕГН ********** от **** и М. ЮС. С. ЕГН **********
от **** твърдят, че на 09.12.2018г., на път III-****, при км. **, общ. М., обл.
С.З. е настъпило пътно – транспортно произшествие, причинено от К.Т.М.
като водач на лек автомобил „Б. ***“ с рег. №** **** **, в резултат на което
е починал сина на С.С., което М.С. е отглеждал като свое дете. Твърдят, че
ПТП е причинено от водача К.Т.М., поради нарушаване на правилата за
движение по пътищата – управление на автомобила с несъобразена с пътя и
релефа скорост, поради което загубва контрол над същия, излиза от пътното
платно и се удря в крайпътно дърво. Твърдят, че смъртта на И.М. е пряка и
непосредствена последица от пътно транспортното произшествие. Твърдят,
че вследствие на причинената смърт на сина и – съответно – отглеждано, но
неосиновено дете - са понесли неимуществени вреди – силна тъга, мъка,
болка от загубата, скръб, която не утихва. Твърдят, че към датата на ПТП
2
гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет на
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД –
гр. С.. Твърдят, че са заявили своите претенции пред застрахователя с молба
вх. №248 от 22.01.2019г., но той не е определил и заплатил застрахователно
обезщетение.
Молят съда да осъди ответника З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – гр. С. да заплати
на С. М.С. ЕГН ********** от **** сумата 200 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи претърпени от нея болки и страдания
от смъртта на сина и И.С.М., настъпила на 09.12.2018г. вследствие на ПТП на
път III-****, при км. **, общ. М., обл. С.З., причинено от К.Т.М., чиято
отговорност е предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.01.2019г.
до окончателното и изплащане, да заплати на М. ЮС. С. ЕГН ********** от
**** сумата 100 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи претърпени болки и страдания от смъртта на отглежданото
от него, но неосиновено дете И.С.М., настъпила на 09.12.2018г. вследствие на
ПТП на път III-****, при км. **, общ. М., обл. С.З., причинено от К.Т.М.,
чиято отговорност е предмет на застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена с ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
22.01.2019г. до окончателното и изплащане, както и разноските по делото.
Ответникът З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – ****, ЕИК ********* оспорва
предявените искове. Оспорва активната легитимация на М.С. като твърди, че
между него и пострадалия не е съществувала дълбока емоционална връзка.
Твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, с
оглед непоставяне на обезопасителен колан. Претенцията на С.С. намира за
прекалено завишена по размер.
Видно от представената молба вх. №248/22.01.2019г. /стр.20-22 от
делото на ОС/ ищците са заявили своите претенции пред застрахователя. Не
се оспорва както получаването на молбата така и обстоятелството, че не е
определена и изплатена сума за обезщетение на нито един от двамата ищци.
От това може да се направи извод, че ищците са отправили писмена
застрахователна претенция до З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – гр. С. за заплащане на
застрахователни обезщетения за всеки от тях. Не се спори, че такива не са
изплатени на ищците. Горното води до извод за наличие на предпоставките по
3
чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на ищците против
застрахователя.
Видно от заключението на вещите лица инж. И.И. и д-р Е.Б. по
допуснатата комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза
местопроизшествието е настъпило на 09.12.2018г. на път III-**** /свързващ с.
В. с гр. Н./ на прав равнинен участък през нощта, при намалена видимост.
Преди настъпване на ПТП скоростта на движение на МПС е била минимум
111 км/ч. Технически съобразената скорост на движение при правилно
настроени къси светлини на фаровете и без наличие на алкохол при водача е
57.4 км/ч Водачът е избрал траектория на движение и/или ъглова скорост на
управляемите колела, несъвместима със скоростта на движение без загуба на
управление. Горното – според експертизата – се явява причина за ПТП от
техническа гледна точка. Касае се за противоправно поведение на водача, тъй
като се явява несъобразено с изискванията на чл. чл.20 ал.1 и чл.20 ал.2 от
ЗДвП, съгласно които разпоредби водачът е длъжен да контролира
непрекъснато превозното средство, което е управлявала и при избора на
скоростта да се съобрази с релефа на местността, състоянието на пътя,
характера и интензивността на движението, конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние на спре при всяко предвидимо препятствие
и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.
От цитираното заключение на вещите лица се установява, че при
пострадалия вследствие на ПТП са установени следните травматични
увреждания: съчетана гръдна и коремна травма – охлузвания и
кръвонасядания на лицето и главата, оток на мозъка, вдишване на кръв в
белия дроб, счупване на ребра, разкъсване на черния дроб, левия бъбрек и
слезката, кръвоизлив 2 л. в корема, счупване на таза в областта на срамната
кост, разкъсно-контузни рани по тялото и крайниците, кръвоизливи по
вътрешната обвивка на лявата сърдечна камера. Според експертизата смъртта
е настъпила вследствие кръвозагуба вследствие на кръвоизлив в корема от
разкъсаните слезка, бъблек и черен дроб. При тези увреждания смъртта е била
неизбежна. Същите отговарят да са били причинени при ПТП – от действието
на тъпи и тъпо-ръбести предмети в купето на лекия автомобил.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че смъртта на И.М. е в
пряка причинно-следствена връзка с травмите, които той е получил при ПТП
4
на 09.12.2018г., при което е пострадал, както и че ПТП се дължи на
противоправното поведение на водача на лекия автомобил „Б. ***“ с рег. №**
**** ** – К.Т.М..
Обстоятелството, че ищцата С.С. е майка на починалия в резултат на
ПТП И.М., се установява от представеното удостоверение за наследници
№94С-00-69/181 от 14.12.2018г., издадено от Община Н..
Пред въззивната инстанция е допусната съдебно-психологична
експертиза относно отражението на злополуката и смъртта на И.М. на
емоционалното и психическо състояние на ищците.
От заключението на вещото лице – психолог Н.Б. по допуснатата
съдебно-психологична експертиза се установява, че смъртта на И. има ясно
изразено негативно отношение върху психиката на С.С.. Към момента на
изследването тя е интровертно функционираща, с високо ниво на невротизъм
- неспокойствие, тревожност, лесна ранимост, склонност към продължителни
негативни преживявания. Установява се наличие на средна, към тежка
депресия. Засегната е личностната структура. Към момента на изследването
тя не се е адаптирала и не е преодоляла психическата травма от смъртта на
нейния син. Все още се намира в етапа на депресията. Настъпилите
значителни промени в психоемоционалното и състояние са довели и до
трайни промени в поведението и, в личните взаимоотношения и в социалното
функциониране.
По отношение на ищеца М.С. от заключението на вещото лице –
психолог Н.Б. по допуснатата съдебно-психологична експертиза се
установява, че за него загубата на И. вследствие на ПТП също е травмиращо
събитие, макар че не се касае за биологично негово дете, но той го е
отглеждал и се е свързал с него още от най-ранната му възраст. И при него се
установяват промени в личностната структура. Той не е преодолял напълно
психическата травма от смъртта на И.. Установява се депресивност, която е в
по – ниска степен. При него е налице по-голям ресурс за преработване на
травмиращото събитие. Същият е в резултат на преход от етапа на депресията
към етапа на приемането като този процес частично се възпрепятства от
нестабилното емоционално и психическо състояние на С.С..
Показанията на разпитаните свидетели Н.К., С.Т. и Й.Г. са обсъдени от
окръжния съд. От тях може да се направи извод, за това, че са били налице
5
близки отношения и дълбока привързаност между майката и починалия, както
и между него и М.С., който го е отглеждал като свое дете. Свидетелят Г.
посочва, че И. никога не е общувал с истинския си баща, не го е познавал. Той
възприемал М. като свой баща и него наричал „татко“. Живели са в общо
домакинство. И двамата са се грижили за И., ходели са заедно на почивка.
Много тежко са преживели смъртта на И., тъй като са били много близки. И
до настоящия момент страдат, много са променени, разстроени. С. станала
затворена, мълчалива, замислена. От гласните доказателства може да се
направи извод за съществуващите близки отношения между ищците и
починалия И.М., основани на обич и взаимна привързаност.
Относно наличието на сключен застрахователен договор за лекия
автомобил марка „Б. ***“ с рег. №** **** **, управляван от К.М., от
представената справка от Г.Ф. /стр.23 от делото на ОС/ се установява, че
отговорността на водача е застрахована при ответника за риска „гражданска
отговорност“ по полица GО 68086473 с начална дата на покритие 25.09.3018г.
и крайна дата на покритие 25.09.2019г. Срокът на действие – следователно
обхваща и датата на процесното ПТП. Налице е застрахователно
правоотношение между ответника и причинителя на увреждането. К.Т.М.
като водач на лекия автомобил се явява застрахована при ответника по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
В периода на действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП,
представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора
за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
За вредите и техния размер: Установява се от свидетелските показания,
че ищцата С.Б. е претърпяла значителни болки и страдания, свързани със
загубата на сина и. От заключението на психологичната експертшиза се
6
установява, че тя не се е адаптирала и все още не е преработила преживяното.
Не се е върнала към нормалния си начин на живот. Тя е била и все още е в
състояние на стрес, отчаяние, изпълнена с тъга и скръб.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявения от
ищцата С.С. иск за заплащане на обезщетение за репарация на търпените
болки и страдания за основателен. Същата е претърпяла значителни по степен
емоционални и психически вреди. Това води до извод за основателност на
заявената претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
обстоятелството, че се касае за загуба на най-близък човек – син, който е бил
все още непълнолетен, както и социално – икономическите условия в
страната към датата на ПТП съдът счита, че на С.Б. са дължими 200 000 лева.
В този смисъл определеният от първоинстанционния съд размер на
обезщетението от 150 000 лева е занишен. Според настоящата инстанция
искът се явява основателен до размер от 200 000 лева.
По отношение на М.М. – установява се от свидетелските показания, че
същият съжителства със С. повече от 15 години, а от март 2018г. вече са и
сключили брак /удостоверение на стр.150 от делото на ОС/. Двамата са
отглеждали заедно починалия И..
В ППВС № 4/61 г., което е задължително за съдилищата съгласно
действащия ЗСВ, е прието, че за неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт.
Те са изрично посочени - низходящи, съпруг и възходящи. Направено е и
уточнение, че това става след като се установи, че действително са
претърпели такава вреда. Посочено е и че нямат право на обезщетение за
неимуществени вреди близките на починалия при непозволено увреждане,
които са били с него в лоши лични отношения - родители, изоставили децата
си, съпрузи живеещи в дълга фактическа раздяла. С ППВС № 5/1969 г.
посочения по - горе кръг лица е допълнен и е посочено, че имат право на
обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете,
съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие
непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на
съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил
сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не
7
противоречи на правилата на морала. Пленумът на ВС е приел, че този
принципът на чл.52 от ЗЗД предполага, че на обезщетяване подлежат лицата,
които най-пряко са засегнати от загубата на морална опора и подкрепа, т.е.
най-близките на пострадалия -неговите низходящи, съпруг и възходящи.
По конкретния казус претенцията за обезщетение е отправено от лице,
което отглежда като свое детето, макар че не го е припознал или осиновил.
Следователно ищецът М.С. е сред активно легитимираните лица по
предявения от него иск за обезщетение неимуществени вреди от причинена
смърт на негов близък. Той се явява лице от кръга посочен в ППВС № 4/61 г.
и ППВС № 5/69 г.
Установява се от свидетелските показания, че ищецът М.С. е претърпял
значителни болки и страдания, свързани със загубата на отглежданото от
него, но неосиновено дете И.. От заключението на психологичната експертиза
се установява, че между ищеца М.С. и детето И. е съществувала емоционално
– доверителна връзка. Събитието е предизвикало у него стрес, съпътстван от
мъка, печал, безрадостно настроение. Касае се за реакция на скръб. Към
момента на изследването той е в процес на адаптация, на приемане на
травмиращото събитие. С оглед на така събраните доказателства съдът
намира предявения от ищеца М.С. иск за заплащане на обезщетение за
репарация на търпените болки и страдания за основателен. Същият е
претърпял значителни по степен емоционални и психически вреди. Това води
до извод за основателност на заявената претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
обстоятелството, че се касае за загуба на най-близък човек – дете, отглеждано
от него като син, обстоятелството, че все пак към настоящия момент същият
се адаптира към събитието, както и социално – икономическите условия в
страната към датата на ПТП съдът счита, че на М.М. са дължими 100 000
лева. В този смисъл определеният от първоинстанционния съд размер на
обезщетението от 60 000 лева е занижен. Според настоящата инстанция искът
се явява основателен до размер от 100 000 лева.
По възражението за съпричиняване: то е основателно. Настоящата
инстанция счита, че следва да се разгледат както твърденията за
съпричиняване, поради непоставен колан от пострадалия, така и
обстоятелството, че е приел да се вози като пътник в лекия автомобил,
8
знаейки, че водачът е употребил алкохол. На основание чл.377 от ГПК
доколкото няма особени правила за производството по търговски дела,
прилагат се общите правила за производството пред първата инстанция.
Такова общо правило е правилото на чл.147 от ГПК. До приключване на
съдебното дирене страните могат да твърдят нови обстоятелства и да
посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят,
посочат и представят своевременно, както и да твърдят нововъзникнали
обстоятелства, които са от значение за делото и да посочат и представят
доказателства за тях. Ответникът не е страна в досъдебното производство и не
би могъл да узнае за пробата за употреба на алкохол от водача на автомобила,
в който е пътувал пострадалия. Това обстоятелство става известно след
приемане на материалите от досъдебното производство и отговорите на
вещите лица от комплексната експертиза т.е. след първото заседание по
делото. Своевременно именно в това съдебно заседание, ответникът допълва
обстоятелствата по направеното вече възражение за съпричиняване и това е в
съответствие с възможността, предвидена в чл.147 от ГПК.
От показанията на разпитания свидетел И. А. С. се установява, че на
09.12.2018г. той заедно с водача К., наричан още С.,са били заедно в
дискотеката в с.В.. Били са заедно с И.. Всички са пили алкохол. И. е знаел, че
К. е пил алкохол. Около 3ч. през нощта са си тръгнали с колата, която карал
К.. Всички на задната седалка са били без поставени обезопасителни колани.
Свидетелят М.М. също потвърждава, че К. е пил алкохол в дискотеката,
всички са пили – цялата компания, били са на една маса.
От допълнителното заключение на вещите лица И.И. и Е.Б. по
допуснатата комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза се
установява, че при аутопсията на водача К.М. е взета кръвна проба, от която е
установена концентрация на етилов алкохол 2.33 промила. Касае се за средна
степен на алкохолно опиянение, характеризираща се с значителни нарушения
в мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, координацията,
ориентирането, силно забавени реакции, сънливост. Тези признаци са
забележими за околните.
С оглед на тези доказателства следва да се приеме, че пострадалият е
допринесъл за вредоносния резултат, тъй като е знаел, че водачът е употребил
алкохол и на свой риск е приел да пътува в управлявания от него лек
9
автомобил.
Пострадалият е бил и без поставен обезопасителен колан. Вещото лице
д-р Б. обаче посочва, че не може да бъде сигурен, че с поставен колан, той би
могъл да остане жив, тъй като смъртта е в резултат на разкъсване на
вътрешните органи, т.нар инерционна травма и дори и с предпазен колан е
щял да има увреждания, които застрашават живота му. Ето защо
съпричиняване от непоставения колан не може да се приеме.
Налице е обаче принос на пострадалия за настъпване на уврежданията,
поради това, че е приел да пътува с употребилия алкохол водач. Ето защо
настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е
определил коефициента на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия на 30 %.
Следва обезщетенията и на двамата ищци, намерени за основателни от
настоящата инстанция в размер на 200 000 лева за С.С. и в размер на 100 000
лева за М.С. да бъдат намалени с отчитане коефициента на съпричиняване.
Или на С.С. се явяват дължими 140 000 лева, а на М.С. – 70 000 лева.
Ето защо следва да бъде отменено обжалваното решение в частта, е
отхвърлен предявеният от жалбоподателката С. М.С. против З.А.Д.
„Д.Б.Ж.З.“ АД – ****, ЕИК ********* иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи претърпени от нея болки и страдания
от смъртта на сина и И.С.М., настъпила на 09.12.2018г. вследствие на ПТП на
път III-****, при км. **, общ. М., обл. С.З., причинено от К.Т.М., чиято
отговорност е предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответника за разликата над 105 000 лева до размер от 140 000 лева, ведно със
законна лихва считано от 22.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя М. ЮС. С.
против З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – ****, ЕИК ********* иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени от него
болки и страдания от смъртта на отглежданото от него, но неосиновено дете
И.С.М., настъпила на 09.12.2018г. вследствие на ПТП на път Ш-****, при км.
**, общ. М., обл. С.З., причинено от К.Т.М., чиято отговорност е предмет на
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника за разликата
над 42 000 лева до размер от 70 000 лева, ведно със законна лихва считано от
22.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, а по същество –
10
претенциите следва да бъдат уважени до посочените размери.
Следва да бъде потвърдено в частта с която е отхвърлен предявеният
от жалбоподателката С. М.С. против З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – ****, ЕИК
********* иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи претърпени от нея болки и страдания от смъртта на сина и
И.С.М., настъпила на 09.12.2018г. вследствие на ПТП на път III-****, при км.
**, общ. М., обл. С.З., причинено от К.Т.М., чиято отговорност е предмет на
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника за разликата
над 140 000 лева до пълния претендиран размер от 200 000 лева, ведно със
законна лихва считано от 22.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя М. ЮС. С.
против З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – ****, ЕИК ********* иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени от него
болки и страдания от смъртта на отглежданото от него, но неосиновено дете
И.С.М., настъпила на 09.12.2018г. вследствие на ПТП на път Ш-****, при км.
**, общ. М., обл. С.З., причинено от К.Т.М., чиято отговорност е предмет на
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника за разликата
над 70 000 лева до пълния претендиран размер от 100 000 лева, ведно със
законна лихва считано от 22.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Следва да се присъдят допълнително още 1990.30 лева на адв. Р.М.,
представляващи възнаграждение по чл.38 от ЗА за осъщественото от него
представителство на ищците пред първоинстанционния съд – съобразно
изменения размер на определените обезщетения от Апелативен съд и се
намалят дължимите от ищците разноски от 614.55 лева на 488.45 лева.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция:
Жалбоподателите са представлявани безплатно от адв. Р.М.. На
основание чл.38 от ЗА на адв. Р.М. следва да се определи адвокатско
възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално
представителство и пред въззивния съд. С оглед уважената и отхвърлена част
от жалбите и исковете и обжалваемия интерес, на адв. М. са дължими общо 2
950 лева - адвокатско възнаграждение за представителството на страните С.С.
/1580 лв./ и М.С. /1370 лв./ пред въззивния съд.
11
С оглед на гореизложеното и на основание чл.271 и чл.272 от ГПК,
Пловдивският Апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260019 от 13.10.2019г., постановено по т.д.
№135/2019г. по описа на Окръжен съд – Х. в частта, с която е отхвърлен
предявеният от жалбоподателката С. М.С. против З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД –
****, ЕИК ********* иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, представляващи претърпени от нея болки и страдания от смъртта на
сина и И.С.М., настъпила на 09.12.2018г. вследствие на ПТП на път III-****,
при км. **, общ. М., обл. С.З., причинено от К.Т.М., чиято отговорност е
предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника за
разликата над 105 000 лева до размер от 140 000 лева, ведно със законна
лихва считано от 22.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя М. ЮС. С. против
З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – ****, ЕИК ********* иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени от него
болки и страдания от смъртта на отглежданото от него, но неосиновено дете
И.С.М., настъпила на 09.12.2018г. вследствие на ПТП на път Ш-****, при км.
**, общ. М., обл. С.З., причинено от К.Т.М., чиято отговорност е предмет на
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника за разликата
над 42 000 лева до размер от 70 000 лева, ведно със законна лихва считано
от 22.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с
която жалбоподателите са осъдени да заплатят разноски над 488.45 лева до
размера от 614.55 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на С.
М.С. ЕГН ********** от **** допълнително над присъдения от ОС – С.З.
размер още 35 000 лева /или общо 140 000 лева/ - обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи претърпени от нея болки и страдания
от смъртта на сина и И.С.М., настъпила на 09.12.2018г. вследствие на ПТП на
път III-****, при км. **, общ. М., обл. С.З., причинено от К.Т.М., чиято
12
отговорност е предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответника, ведно със законна лихва считано от 22.01.2019г. до окончателното
изплащане на сумите.
ОСЪЖДА З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на
М. ЮС. С. ЕГН ********** от **** допълнително над присъдения от ОС –
С.З. размер още 28 000 лева /или общо 70 000 лева/ - обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи претърпени от него болки и
страдания от смъртта на отглежданото от него, но неосиновено дете И.С.М.,
настъпила на 09.12.2018г. вследствие на ПТП на път Ш-****, при км. **, общ.
М., обл. С.З., причинено от К.Т.М., чиято отговорност е предмет на
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, ведно със
законна лихва считано от 22.01.2019г. до окончателното изплащане на
сумите.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260120 от 26.03.2021г., постановено по
т.д. №227/2019г. по описа на Окръжен съд – С.З. в частта с която е отхвърлен
предявеният от жалбоподателката С. М.С. против З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД –
****, ЕИК ********* иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, представляващи претърпени от нея болки и страдания от смъртта на
сина и И.С.М., настъпила на 09.12.2018г. вследствие на ПТП на път III-****,
при км. **, общ. М., обл. С.З., причинено от К.Т.М., чиято отговорност е
предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника за
разликата над 140 000 лева до пълния претендиран размер от 200 000 лева,
ведно със законна лихва считано от 22.01.2019г. до окончателното изплащане
на сумата, в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя М.
ЮС. С. против З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – ****, ЕИК ********* иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, представляващи
претърпени от него болки и страдания от смъртта на отглежданото от него,
но неосиновено дете И.С.М., настъпила на 09.12.2018г. вследствие на ПТП на
път Ш-****, при км. **, общ. М., обл. С.З., причинено от К.Т.М., чиято
отговорност е предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответника за разликата над 70 000 лева до пълния претендиран размер от
100 000 лева, ведно със законна лихва считано от 22.01.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, както и частта, с която С. М.С. и М.
ЮС. С. са осъдени да заплатят на З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – гр. С. сума до
488.45 лева – разноски за производството пред първоинстанционния съд.
13
ОСЪЖДА З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на
адв. Р.М., със съдебен адрес: гр. С., **** допълнително още 1990.30 лева,
представляващи възнаграждение по чл.38 от ЗА за осъщественото от него
безплатно представителство на ищците пред първоинстанционния съд –
съобразно изменения размер на определеното обезщетение от Апелативен
съд.
ОСЪЖДА З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на
адв. Р.М., със съдебен адрес: гр. С., **** сумата 2 950 лева - адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗА за осъщественото безплатно
представителството на страните С.С. и М.С. пред въззивния съд – съобразно
уважената и отхвърлена част от жалбите, съответно - исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14