Р Е Ш Е Н И Е
260089 08.07.2021г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Пети август 2020
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ПАЛАШЕВА
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия СТАТЕЛОВА 789 2018
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по смисъла на чл.422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл. 240 от ЗЗД.
В исковата си молба „А.з.к.н.п.з.“ ООД, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Р Г А и Т Я К , чрез юрисконсулт Н.А.С.,
срещу М Б.К.,***, сочат, че на 30.06.2015г. ответницата М К. е сключила Договор
за кредит „Бяла карта“ № 433530 с „Аксес Файнанс“ ООД, като кредитор и К., като
кредитополучател, и същата е била запозната предварително с всички условия на
индивидуалния договор и Общите условия, приложими към него, съобразно със
Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит. Със
сключването на договора, „Аксес Файнанс“ ООД са се задължили да предоставят на К.
револвиращ кредит в размер на 900,00лв. под формата на разрешен кредитен лимит,
който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard
Card/Visa, а ответницата се е задължила да го ползва и върне съгласно с
условията на сключения договор. В исковата молба се сочи, че е предвидена и възможност
за увеличаване на кредитния лимит и стръните са се съгласили на увеличението
чрез Анекс към Договор за кредит „Бяла карта“№433530/30.06.2015г. Ищците сочат,
че ответницата К. е усвоила сума в общ размер на 1000,00лв. от предстования
кредитен лимит, като дължимата главница към датата на предявяване на настоящата
искова молба възлиза на 984,70лв. Ищцовото дружество твърдят, че върху усвоения
кредитен лимит, ответницата дължи дневен лихвен процент, представляващ
договорна лихва в размер на 351,40 лв. за периода от 03.07.2015г. – датата на
първата транзакция по кредитната карта до 06.08.2017г., когато е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита. Съгласно предявената искова молба, понеже не
е предоставила обезпечение чрез поръчителство при забава на плащането, на К. е
начислена неустойка в общ размер на 423,32лв. Ищцовото дружество твърдят, че
ответницата К. дължи и такса в размер на
120,00лв., представляваща възнаграждение за дейността на един служител на
кредитодателя, който администрира дейността по извънсъдебно събиране на
просроченото задължение. Сочат, че К. дължи и такса за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение в размер на 200,00лв.
Ищците твърдят, че поради трайна забава и виновно
неизпълнение на договорните задължения от страна на ответницата К.,
задължението й е станало предсрочно изискуемо на 06.08.2017г., от която дата
същата дължи и мораторната лихва за забава до 19.04.2018г., когато е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Ищците твърдят, че основанието за предявяване на
настоящата искова молба е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 11.11.2016г. и Приложение № 1 към него от 14.02.2018г.,
сключено между „Аксес Файнанс“ ООД и дружеството -ищец - „А.з.к.н.п.з.“ ООД, по
силата на които, вземането е прехвърлено в полза на ищците изцяло, заедно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
„А.з.к.н.п.з.“ ООД
молят съда да постанови решение, с което
да бъде прието за установено, че между страните по делото
съществува облигационно правоотношение, съгласно което ответницата М Б.К. дължи
на дружеството -ищец сумата от 984,70
лв. – главница, договорна лихва за периода от 03.07.2015г. до 06.08.2017г. в
размер на 351,40 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение в
размер на 423,32 лв., разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено
задължение в размер на 200,00 лв. и мораторната лихва върху непогасената
главница, в размер на 68,95 лв., дължима за периода 07.08.2017г.- когато е
обявена предсрочната изискуемост на кредита, до 19.04.2018г. – датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението, по реда на чл.
410 от ГПК до окончателно изплащане на дължимите суми.
Молят, уведомлението за извършената цесия да бъде връчено заедно с препис
от исковата молба и доказателствата на ответницата К..
Претендират сторените съдебно- деловодни разноски.
Представят следни писмени доказателства, в копие:
Уведомление до М Б.К. от неизвестна дата; Договор за кредит „Бяла карта“,
сключен на 30.06.2015 г.; Анекс към Договор за кредит „Бяла карта“ от
23.12.2015 г.; Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
11.11.2016 г.; Извлечение от приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. – 3 листа; Потвърждение за
сключена цесия от „Аксес Файнанс“ ООД.
С Определение № 11/10.01.2019 г. на ответницата М Б.К. е
назначен особен представител.
В законоустановения срок, особеният представител на ответницата М Б.К. – адвокат Ц.Ч. от ПзАК представя писмен отговор на
исковата молба, в който сочи, че тази молба е нередовна и не следва да се дава
ход на същата до остраняване на нередовностите в нея. Твърди, че съгласно
обстоятелствената част на исковата молба и заявлението по ч. гр. дело №
416/2018 г. може да се направи извод, че са предявени 6 отделни иска, различни
по основание и размер, разглеждането на всеки от които води до задължение за
заплащане на държавна такса в размер на 50,00 лв. за всеки. Сочи, че следва да
се довнесе разликата до пълния размери.
Особеният представител твърди, че предявените искове са условно формулирани
като вземане за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение, като са неопределени по размер и основание, в резултат на което
препятстват защитата на ответницата, доколкото се твърди, че разходите се
дължат за определени дни на забава. Според особения представител, от
обстоятелствената част на исковата молба може само да се предположи, че единият
иск в размер на 120,00 лв. е такса, а другият е в размер на 80,00 лв.- за
разходи, но не става ясно за какъв период са начислени тези суми. Съгласно
писмения отговор на исковата молба не е изяснено каква е предсрочната
изискуемост на задълженията, след като в исковата молба се твърди, че тази
изискуемост е настъпила на 06.08.2017 г., но се сочи, че е настъпил преди това
падеж на всяко от сочените вземания. Твърди, че възнаграждението на назначения
процесуален представител на К. е неправилно определен, тъй като за 6-те отделни
иска, съобразно с Наредбата за минималните възнаграждения на адвокатите, се
дължи сумата от 1800,00 лв. и с оглед задължението на ищеца за предварително
внасяне на разноските за поисканото действие, исковата молба не следва да се
разглежда до изпълнението му.
По отношение на основателността на предявените искови претенции, особеният
представител твърди, че те са изцяло неоснователни, защото липсват
доказателства за легитимацията на ищеца като кредитор на К., понеже
прехвърлянето на твърдените вземания никога не е било съобщавано на ответницата
М Б.К.. Според особения представител, не може да се приеме, че с исковата молба
това задължение на стария кредитор е изпълнено чрез особен представител, когато
действията в тази връзка са в нарушения на договорения по смисъла на чл. 28 от
Договора за кредит, ред. Съгласно писмения отговор, предмет на цесионната
сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания и тяхното
съществуване е условие за нейната действителност.
Адвокат Ч. твърди, че всеки един от исковете е неоснователен и по други, различни
причини. По иска за главница ответницата М Б.К. не дължи тази сума, респективно не дължи и договорна
лихва за периода от 03.07.2015 г. до 06.08.2017 г., нито пък мораторната лихва,
доколкото, според особения представител, другите искове са свързани с
настъпване и обявяване на предсрочна изискуемост, те са неоснователни, поради
нищожността на тези клаузи въобще, съответно на действието „предявяване на
предсрочна изискуемост“, на задължения с настъпил вече падеж. Нищожността на
уговорките, се твърди в писмения отговор, на които тези вземания се основават,
се дължи на противоречие със закона, заобикалянето му и накърняване на добрите
нрави, както и поради невъзможен предмет – по отношение изискването на
кредитора към ответницата да представи обезпечение чрез поръчителство, на лице,
което да отговаря на стриктно изброени 5 условия. Според писмения отговор, това
са типични неравноправни клаузи, съгласно ЗЗП и доколкото целия договор е
основан на тях, този договор е изцяло нищожен.
Моли, за отхвърляне изцяло на предявеният от „АКПЗ“ ООД
искове като нищожни.
В открито съдебно заседание, редовно призовани, дружеството – ищец не изпращат
представител. Представят писмено становище.
Ответницата М.Б.К. не се явява лично, вместо нея се явява назначеният й
особен представител – адвокат Ц.Ч. от Пазарджишка адвокатска колегия.
По делото е приет Договор за кредит „Бяла карта”, сключен на 30.06.2015г.
между „Аксес Файнанс” ООД, като кредитодател и М.Б.К., като кредитополучател,
от който е видно, че К. е получила своевременно и се е запознала със Стандартен
европейски формуляр съгласно чл.5 от ЗПК, с оглед вземане на информирано
решение за сключване на този договор. Съгласно договора, „Аксес Файнанс” ООД,
са се задължили да представят на К. сумата от 900,00лв., представляваща
кредитен лимит, който се усвоява чрез международна карта Access
Finance/iCard/Visa, а К. се е съгласила да го ползва и върне при условията
на този договор. Прието е, че К. може по всяко време да усвоява суми от
главницата до максималния размер дължим за съответния лимит. Страните са
уговорили, че след като
кредитополучателят може да погаси задължението във всеки момент от неговото действие,
той няма да дължи обезщетение или неустойка за предсрочно погасяване. Уговорено
е, че ако К. не е погасила текущото си задължение до съответния падеж, е била
длъжна да предостави на „Аксес Файнанс” ООД обезпечението по договора за
кредит, вписано в чл.16 от договора, а именно -като осигури поръчителството на
лице над 21 г., което работи минимум от 6 месеца при своя работодател, с
минимален осигурителен доход, по силата на безсрочен трудов договор и нямащ
кредитна история в Централния регистър на БНБ по друг активен договор за
паричен заем с „Аксес Файнанс” ООД.
К. се е задължила да върне предоставения кредит, ведно с договорената лихва
в уговорения срок и да уведоми кредитодателя при всяка промяна на
обстоятелства, които са били от значение за отпускане на кредита. В случай, че К.
не представи допълнително обезпечение в уговорения срок, то „Аксес Файнанс” ООД
е следвало да получат и неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена
главница, включена в текущото задължение за съответния месец.
Страните са се съгласили, че ако К. не плати в срок пълния размер на
текущото задължение и не преведе сумата
по чл.12, ал.1 от договора –за предоставяне на обезпечение, представляващо сума
в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която сума да послужи за
частично погасяване на задължението, уговорено е, че дължи на „Аксес
Файнанс” ООД неустойка в размер на 10%
от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение.
Съгласно раздел 8 от договора, „Аксес Файнанс” ООД имат право, по своя
преценка, да наредят да бъде намален кредитния лимит на картата с до 70% от
сумата.Визирано е, че договорът се прекратява по взаимно писмено съгласие на
страните, при смърт на кредитополучателя без правоприемство, при форсмажорни
обстоятелства с едномесечно писмено
предизвестие. Уговорили са, че с полагане на саморъчен подпис под договора, К.
се е съгласила да получава безплатни напомнителни съобщения на посочения
електронен адрес, като се е задължила да представи всички документи на
кредитодателя и документите по кредитното досие.
По договора е приложен Анекс към договора за кредит „Бяла карта”, в който страните
са се споразумели да се увеличи максималния размер на револвиращ кредит в
размер на 1000,00лв., наместо уговорените 900,00лв., като всички останали
клаузи от договора остават непроменени.
Видно от прложения по делото „Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(Цесия)”, сключен на 11.11.2016г.,
„Аксес Файнанс” ООД са прехвърлили на дружеството- ищец вземането срещу
ответницата К., ведно с всички обезпечения, привилегии и фактически действия,
които прехвърлителят има към датата на сключване на цесията.
От извлечението от Приложение №1 е видно, че под № 433530/30.06.2015г. е
отразено вземането на „Аксес Файнанс” ООД спрямо ответницатаК.
Видно от приложеното по делото Потвърждение за сключена цесия, „Аксес
Файнанс” ООД са потвърдили извършената цесия спрямо дружеството- ищец. В него „Аксес
Файнанс” ООД са потвърдили, че предвид извършената цесия, ако след дата на
прехвърляне се получи плащане (цялостно или частично)по някое от продадените и
прехвърлени вземания, сумите събрани от задължените лица в резултат на
доброволно или принудително изпълнение, ще бъдат превеждани по банковата сметка
на дружеството -ищец по договора.
По делото е приложен Договор за продажба на прихвърляне на вземания между
дружеството -ищец „А.з.к.н.п.з.” ЕООД и третото лице – помагач на страната на
ищеца – „А.з.с.н.в.” ЕАД, от който е видно, че вземането на К. е цедирано на
третото лице- помагач, като в потвърждението за сключена Цесия, на основание
чл.99, ал. 3 от ЗЗД, са потвърдили, че в случайно получено плащане от „АКПЗ”
ЕООД, цялостно или частично, сумите събрани по задължението ще бъдат превеждани
по банковата сметка на цесионера по договора- „А.з.с.н.в.” ЕАД.
Съгласно прието и неоспорено от страните заключение по съдебно- счетоводна
експертиза, ответницата К. има задължение в размер на 2011,53лв., от които:
усвоена главница в размер на 984,70лв., договорна лихва в размер на 351,40лв., неустойка в размер на 423,32лв., разходи за
събиране на вземането в размер на 200,00лв.
и законна лихва в размер на 52,11лв.
Видно от заключението след извършванито на цесията в полза на „АСВ” ЕАД и
по сметка на дружеството- ищец, К. е извършила плащания в общ размер на
740,00лв., като към датата на издаване на заповед за изпълниение по ч. гр. дело
№416/2018г. по описа на Районен съд Панагюрище, задължението на ответницата
възлиза на сумата от 2028,37лв., която сума представлява сбор от главница в
размер на 984,70лв., договорна лихва в размер на 351,40лв., неустойка в размер
на 423,32лв., разходи за събиране на вземането в размер на 200,00лв. и законна
лихва за периода от 07.08.2017 до 19.04.2018г., в размер на 68,95лв.
От събраните по делото писмени доказателства се установи, че между „Аксес
Файнанс” ООД и ответницата К. е сключен договор за кредит „Бяла карта” на
30.06.2015г., в резултат на който, на К. е предоставена кредитна карта с
№433530, която й дава възможност през период от 2г. да разполага с револвиращ
кредит в размер на 900,00лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се
усвоява чрез картата, като К. се е задържила ежемесечно да възстановява сумата
по кредита, наречен „Текщо задлжение”.
По делото се установява, че е сключен Анекс към договор за кредит „Бяла
карта”, съгласно който, револвиращият кредит е в максимален размер от
1000,00лв., под формата на разрешен кредитен лимит.
По делото е приложен „Рамков договор” за прехвърляне на парични задължения
(цесия), сключен между „Аксес Файнанс”ООД и „АКПЗ” ООД, които от своя страна са
получили изявление на прехвърлителите „Аксес Файнанс” ООД, че в случай на постъпване
на суми по сметка на „Аксес Файнанс” ООД, след извършване на Цесията, те
незабавно ще преведат тези суми по сметка на ищците, което изрично е упоменато
в потвърждение на цесията.
По делото се установи, че ищците са извършили цесия в полза на третото лице
-помагач в страната на ищеца- „А.з.с.н.в.” ЕАД на 03.05.2019г., като те също в
потвърждението за сключената цесия по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, са потвърдили,
че в случай на плащания по тяхна сметка ще прехвърлят сумите на новия Цедент-
„АСВ”ЕАД.
От приетото по делото заключение на съдебно- счетоводната експертиза
безспорно се установи, че след извършване на цесията от „Аксес Файнанс” ООД
като цедент, към ищците, като цесионер, ответницата К. е извършила плащане в
размер на 740,00лв., през периода от 12.07.2019 до 30.12.2019г. вкл., като към
датата на изготвяне на заключението -21.01.2020г., „АСВ” ЕАД не са представили
справка за покритите задължения с тази сума на извършени плащания. Съдът счита,
че тази сума е следвало да бъде преведена по сметка на дружеството- ищец от
страна на „Аксес Файнанс” ООД, тъй като съгласно потвърждението на цесията, те
са поели ангажимент всички суми, постъпили за погасяване на прехвълените
задължения да се превеждат на съответния цедент. Ето защо съдът счита, че
задължението на ответницата следва да се намали със сумата от 740,00лв., която
сума К. е заплатила през периода 12.07.2019г. до 30.12.2019г.
Съгласно събраните по делото доказателства, съдът приема, че следва да бъде
установено, че между дружеството -ищец и ответницата М.Б.К. съществува
облигацинно правоотношение, съгласно което К. дължи на „АКПЗ” ООД заплащането
на сумата от 2028,37лв., коята сума представлява сбор от главница в размер на
984,70лв., договорна лихва в размер на 351,40лв., неустойка в размер на
423,32лв., разходи за събиране на вземането в размер на 200,00лв. и законна
лихва за периода от 07.08.2017г. до 19.04.2018г. в размер на 68,95лв., от която
сума следва да се приспадне заплатената сума в размер на 740,00лв., която сума К.
е заплатила през периода 12.07.2019 до 30.12.2019г.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъде
осъдена ответницата М.Б.К. да заплати на „АКПЗ” ООД сторените съдебно-
деловодни разноски в размер на 1558,86лв., която сума представлява сбор от
държавна такса в размер на 68,86лв., адвокатско възнаграждение в размер на
360,00лв., възнаграждение за особен представител в размер на 600,00лв,
допълнително възнаграждение за особен представител в размер на 100,00лв.,
депозит за възнаграждение на вещото лице по съдебно- счетоводната експортиза в
размер на 250,00лв., държавна такса в заповедното производство в размер на
25,00лв и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство в размер на
150,00лв.
Така мотивиран, на основание чл. 240 от ЗЗД и чл. 422 от ГПК, Панагюрският
Районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено между „А.з.к.н.п.з.“ ООД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Р Г А и Т Я К , чрез юрисконсулт Н.А.С., и М Б.К., с ЕГН- **********,***,
съществува облигационно правоотношение, съгласно което М Б.К., с ЕГН- **********,
дължи н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Р Г А и Т Я К , заплащане на сумата от 2028,37лв.(две хиляди двадесет и осем лева и
тридесет и седем стотинки), коята сума представлява сбор от главница в размер
на 984,70лв.(деветстотин осемдесет и четири лева и седемдесет стотинки),
договорна лихва в размер на 351,40лв.(триста петдесет и един лева и четиридесет
стотинки), неустойка в размер на 423,32лв.(четристотин двадесет и три лева и
тридесет и две стотинки), разходи за събиране на вземането в размер на
200,00лв.(двеста лева) и законна лихва за периода от 07.08.2017 до 19.04.2018г.
в размер на 68,95лв.(шестдесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки), и от
която сума следва да се приспадне заплатената сума в размер на 740,00лв.(седемстотин
и четиридесет лева), която сума К. е заплатила през периода 12.07.2019 до
30.12.2019г.
ОСЪЖДА М Б.К., с ЕГН- **********,***, да заплати н. „А.з.к.н.п.з.“
ООД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Р Г А и Т Я К , чрез юрисконсулт Н.А.С., сторените по делото съдебно- деловодни разноски в размер на 1558,86лв.(хиляда
петстотин петдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки), която сума
представлява сбор от държавна такса в размер на 68,86лв.(шестдесет и осем лева
и осемдесет и шест стотинки), адвокатско възнаграждение в размер на
360,00лв.(триста и шестдесет лева), възнаграждение за особен представител в
размер на 600,00лв. (шестстотин лева), допълнително възнаграждение за особен
представител в размер на 100,00лв.(сто лева), депозит за възнаграждение на
вещото лице по съдебно- счетоводната експортиза в размер на 250,00лв.(двеста и
петдесет лева), държавна такса в заповедното производство в размер на
25,00лв.(двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство в размер на 150,00лв.(сто и петдесет лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, че
същото е изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: