Решение по дело №981/2017 на Районен съд - Казанлък

                                             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №.......

                                            гр.К., 26.07.2017 год.

 

                                  В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

             К. районен съд, гражданска колегия в публично заседание на дванадесети юли, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.

при секретаря........................Хр. К. …..……….........................................като разгледа докладваното от..............................................гр.дело №981 по описа за 2017 год.  за да се произнесе взе предвид следното:

            Предявените искове са за отмяна на уволнение, за възстановяване на заемана преди уволнението работа и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението с правно основание чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.

             Ищецът твърди, че в изпълнение на Решение №***/13.05.2015 г. на ОбС-К. и Заповед №***/02.06.2015 г. на Кмета на О.К. по реда на чл.89-96 от КТ бил обявен конкурс за заемане на длъжността „Д. на О. п. „К.-м.“ в т.ч. дейност „Д.м.к.“ при О.К.. След проведения конкурс, на основание чл.96, ал.1-3 от КТ, между нея - като служител и О.К.- като работодател, възникнало трудово правоотношение, по силата на което заела конкурсната длъжност „Д. на О. п. „К.-м." в т.ч. дейност „Д.м.к." при О.К., с код по НКПД ***. На основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ между страните бил сключен срочен трудов договор № *** от 31.07.2015 г. за заемане на конкурсната длъжност, считано от 03.08.2015 г. за срок от 6 месеца - до 03.02.2016 г., като съгласно чл.70 от КТ в трудовия договор бил уговорен срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. На основание чл.119 и чл.68, ал.1, т.1 от КТ с допълнително споразумение №***/03.02.2016 г. срочният договор по т. 2 бил изменен, считано от 03.02.2016 г. за определен срок - до 03.02.2017 г. (за 1 година). Сочи, че на 09.02.2017 г. ѝ била връчена Заповед №** от 03.02.2017 г. на Кмета на О.К., с която считано от 03.02.2017 г. трудовото правоотно­шение между страните било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ, поради изтичането на уговорения срок. Заявява, че след прекратяването на ТПО със Заповед №** от 03.02.2017 г. тя се регистрирала като безработна в Бюрото по труда и до настоящия момент не е постъпила на друга работа.Твърди, че с оглед гореизложените факти и обстоятелства, извършеното от рабо­тодателя нейно уволнение със Заповед №** от 03.02.2017 г. било незаконно поради следните доводи и съображения: Както срочният трудов договор № ** от 31.07.2015 г., така и допълнителното споразумение №**от 03.02.2016 г. към него, били сключени в нарушение на императивните изисквания на чл. 68, ал. 4 от КТ, във връзка с §1, т.8 от ДР на КТ, поради което съгласно чл.68, ал.5 от КТ, сключеният между страните трудов договор следвало да се смята за сключен за неопределено време. Заповед №** от 03.02.2017 г. за прекратяване на ТПО между страните на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ - поради изтичане на уговорения срок, била незаконна, тъй като съгласно доводите в т.6 трудовият договор имал правно действие за неопределено време, а не бил срочен.Заявява, че съгласно чл.225, ал.1 от КТ работодателят ѝ дължи обезщетение за оставането ѝ без работа поради уволнението за срок от 6 месеца. Брутното ѝ трудово възнаграждение за пълен работен месец предхождащ уволнението, чийто размер съгласно чл.228 от КТ е база за определяне на обезщетенията по КТ, възлизал на сумата ***лева.Твърди, че към момента работодателят ѝ дължи обезщетение за изминалите 2 месеца от уволнението, възлизащо в общ размер на сумата ***лева (по ***лв. на месец), ведно със законната лихва върху сумата считано от предявяване на иска до окончателното й издължаване. Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението от 09.02.2017 г., извършено от работодателя със заповед №**/03.02.2017 г. за незаконно и да го отмени, да бъде възстановена на предишната работа „Директор на Общинско предприятие „К.-м.“ в т.ч. дейност „Д. м.к.“ при О.К. и ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставането без работа поради незаконното уволнение за 2 месеца - за периода от 09.02.2017 г. до 09.04.2017 г. в размер на ***лв. (по **лв. на месец), ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира съдебни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Възразява срещу предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и по чл.344, ал.1, т.2 от КТ поради изтичане на предвидения давностен срок в чл. 358, ал.1, т.2 от КТ. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.358, ал.1, т.2 от КТ, исковете по спорове за прекратяване на трудовото правоотношение, какъвто е в конкретния случай, се предявяват в 2-месечен срок, а този срок, съгласно чл. чл. 358, ал.2, т.1 от КТ започва да тече от деня на прекратяването на трудовото правоотношение. В настоящия случай, трудовото правоотношение било прекратено със Заповед № **/03.02.2017 г., считано от 03.02.2017 г. Следователно двумесечният срок за предявяване на иска по чл.344, ал.1 т.1 от КТ е изтекъл на 03.04.2017 г. - работен ден. Исковата молба постъпила в съда на 10.04.2017 г., т.е след изтичане на предвидения в КТ срок за подаването ѝ. Дори да се възприемело, че предвиденият за обжалване срок започвал да тече от момента на узнаване на лицето за прекратяване на трудовото му правоотношение, то срокът отново бил изтекъл. Ищцата получила писмо, съдържащо уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение на 07.02.2017 г., т.е. срокът за предявяване на иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ бил изтекъл на 07.04.2017 г. - отново работен ден. По делото нямало данни исковата молба да е подадена по пощата в срок. Счита, че с изтичане на двумесечния срок правото на ищцата да оспорва законността на уволнението си се е погасило по давност и с оглед това, според съдебната практика, предявеният на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ иск, следвало да бъде отхвърлен като неоснователен и погасен по давност, тъй като това се явявал въпрос по съществото на спора. Искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на предишната работа при работодателя, счита че следва да бъде  отхвърлен  като  неоснователен,  тъй  като  за неговото предявяване се прилагал в чл.358, ал.1, т.2 от КТ - двумесечен срок /в този смисъл Тълкувателно решение №1 от г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС,ОСГК/ Искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ следвало да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като искът за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение спрямо него имал преюдициално значение. Счита изложените доводи в исковата молба за неоснователни и необосновани. Трудовото правоотношение с ищцата възникнало след проведен конкурс по КТ за заемане на длъжността „Д.на О. п. „К.-м.", в т.ч. дейност „Д. м.к.", гр.К., вследствие на което бил сключен срочен трудов договор на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ във вр. с чл.70 от КТ, за заемане на длъжността от 03.08.2015 г. за срок от 6 месеца - до 03.02.2016 г., с уговорен срок за изпитване в полза на работодателя. С допълнително споразумение №**/03.02.2016 г., сключеният срочен трудов договор бил изменен за срок от една година, считано от 03.02.2016 г. до 03.02.2017 г. Заявява, че действително, при първоначалният трудовия договор не била разграничена срочността на ТПО от уговореният срок за изпитване, каквато била целта. Дори да се приемело, че първоначалният трудов договор с ищцата е сключен в нарушение на чл.68, ал. 4 от КТ, във връзка с §1, т. 8 от ДР на КТ и следвало да се смята за сключен за неопределено време, неговото прекратяване не следвало да бъде възприемано като незаконно. Срочността в сключеното допълнително споразумение от дата 03.02.2016 г. се обуславяла не от преценката на работодателя, а от заявление на ищцата, с което изявявала желанието си след изтичане на срока за изпитване да бъде назначена на трудов договор за срок от една година. В този случай, дори да се приемело, че правоотношението възникнало за неопределено време, то в чл. 67, ал.3 от КТ била предвидена възможност за превръщането на безсрочен трудов договор в срочен и тази възможност възниквала при изричното желание на служителя, изразено писмено. Прилагането на ограничението за превръщането на безсрочния в срочен трудов договор за определено време, изисквало наличието на следните предпоставки: писмено изразено волеизявление на работника или служителя, отправено до работодателя, което ясно и безусловно да изразява волята му за превръщане на безсрочния в срочен трудов договор за определено време; волеизявлението на работника и служителя да предхожда по време сключването на споразумението по чл.119 КТ и да е различно от споразумението между страните по чл.119 КТ и да бъде направено отделно, а не да се извличало от подписаното споразумение по чл.119 КТ. Заявява, че с това изискване законодателят цели да подчертае, че инициативата за превръщане на безсрочния в срочен трудов договор е на работника или служителя и той го желае доброволно. Предвидената от закона възможност за трансформиране на безсрочното трудово правоотношение в срочно била обвързана от спазване на изискването на чл.67, ал.3 от КТ - изрично изразено писмено желание на работника или служителя. Страните свободно могли да преминават от безсрочно в срочно трудово правоотношение, при изразено изрично писмено съгласие от работника/служителя. Наличието на отделно, нарочно писмено волеизявление от работника или служителя, вън от споразумението по чл.119 от КТ, създавало сигурност, че волята е изразена доброволно. Ответникът счита, че всички императивни правила за превръщане на безсрочното трудово правоотношение в срочно са изпълнени- налично изрично писмено волеизявление на служителя, което било прието и в резултат на което последвало сключване на допълнително споразумение към ТПО. Моли съда да отхвърли като неоснователни, предявените обективно съединени искове от Н.В.Д.. Претендира  съдебни разноски.

              От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

               Не е спорно, а и от представеното трудово досие се установява, че ищцата е сключила трудов договор №**/31.07.2015 г. с ответника с посочено основание „чл.70, във вр.с чл.68, ал.1, т.1 от КТ и в изпълнение на решение №**/13.05.2015 г. на ОбС-К. и Заповед №**/02.06.2015 г. на Кмета на О.К., след проведен конкурс по реда и начин установен в раздел 4 на КТ, за длъжността “Д. на О. п. „К.-м.“ в т.ч. дейност Д.м. к.“, за „срок на изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя до: 03.02.2016 г. ”.  Видно от приложеното заверено копие на заявление до Кмета на О.К. ищцата е изразила желание  след изтичане на 6-месечния срок на изпитване да бъде назначена на трудов договор със срок за една година. С допълнително споразумение №**/03.02.2016 г. , двустранно подписано, сключено на основание чл.119 вр. с чл.68,, ал.1, т.2 от КТ  страните уговорили срок на трудовото правоотношение- до 03.02.2017 г.  Съгласно заповед №**/03.02.2017 г., трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ по причина: поради изтичане на уговорения срок, считано от 03.02.2017 г. Представен е електронен документ-писмо по ел.поща от 17.02.2016 г. с подател М. К.-Н.-о. „Х. п.“ при О. К., с прикачен файл заявление от М.Т. К. –с. на ОП „К.-м., в т.ч. Д. м. к.“ до ищцата като Д. на ОПКМДМК. Видно от заверено копие на болничен лист№Е**/80** от 02.02.2017 г. ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност от 02.02.2017 г. до 10.02.2017 г. Съгласни представеното заверено копие на писмо изх.№ **-2**-1/06.02.2017 г., Кметът на О.К. уведомява ищцата, че „поради изтичане на уговорения срок по сключения трудов договор №**/31.07.2015 г., на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ, същият се счита прекратен, считано от 03.02.2017 г.“ и във връзка с това в най-кратък срок да се яви в Общината за оформяне на документите . Не е спорно, а и от представена е товарителница е видно, че ищцата Н.Д. е получила писмо изх.№ **-**-1/06.02.2017 г. на 07.02.2017 г. В представеното от ищцата копие на заповед №**/03.02.2017 г. е отразена дата на връчване 09.02.2017 г., а в приложеното заверено копие на трудово досие в заповедта не е отразена дата на връчване.

                Не е оспорено, а и от заверено копие на трудова книжка е видно, че след прекратяването на трудовото правоотношение, ищцата не работила по друго трудово правоотношение. Видно от заверено копие на препис-извлечение от разплащателна ведомост за м.01.2017 г., неоспорено, БТВ на ищцата за м.01.2017 г. е **лв.

              От така установеното съдът прави следните правни изводи:

             Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325, т.3 от КТ и е издадена заповед №**/03.02.2017 г. В отговора на исковата молба ответникът е възел правопогасяващо възражение за изтекла давност на искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Давността се прилага само при възражение на една от страните по делото. Давността е период от време, с изтичането на който законът свързва погасяването на правото на иск за защита на права, които лицето е могло, но не е упражнило в течение на същия този период от време т.е. губи се правото на процесуална защита пред съда. Спорът между страните е относно момента/датата, от която за ищцата е започнал да тече двумесечния срок по чл.358, ал.2, т.2 от КТ за предявяване на иска. Кодексът на труда съдържа изрична уредба относно давността за предявяване на исковете по трудови спорове. В разпоредбата на чл.358, ал.1, т.2 от КТ  се сочи, че искове относно прекратяването на трудово правоотношение се предявяват в 2-месечен срок, а съгласно на чл.358, ал.2, т.2 от КТ срокът относно исковете за прекратяване на трудовото правоотношение започва да тече - от деня на прекратяването, като без значение е дали прекратяването на трудовия договор е законосъобразно или не/ в т.см. Решение №289/18.11.2014 г. по гр.д.№1289/2014 г. на ВКС, ІV г.о./. Според решение №322/22.04.2010 г. по гр.д.№ 301/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение №433/27.11.2012 г. по гр.д.№1381/2011 г. на ВКС, IV г.о. и др. постановени по реда на чл. 290 от ГПК „ за начален момент, от който започва да тече срокът, в който може да се упражни потестативното право на работника или служителя да иска отмяна на незаконното уволнение, се приема денят, в който актът, засягащ правата му, е произвел правно действие.“. В разпоредбата на чл.335, ал.2 от КТ законодателят е предвидил три хипотези деня на прекратяване на трудовото правоотношение: при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието; при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието и при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. В настоящият случай трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ, което е едно от общите основания за прекратяване на трудовия договор, без която и да е от страните да дължи предизвестие. Следва да се вземе предвид, че прекратяването на трудовия договор при общите основания  по чл.325 от КТ не се извършва по волята само на една от страните по него, както е при основанията по чл.326, чл.327, чл.328 и чл.330 от КТ, а е в резултат на съгласуваната им обща воля след сключването му в хипотезата на чл.325, ал.1 т.1 от КТ или при сключването в хипотезите на чл.325, ал.1 т.3- т.5 от КТ или наличието на други причини и юридически факти, които правят неизбежно прекратяването на трудовия договор- чл.325, ал.1, т.6-т.12 от КТ /Коментар на КТ, В.Мръчков, решение №4/21.02.2012 г. по гр.д.№ 278/2011 г. на ВКС, IV г.о. /. Следователно за да настъпи правният ефект на прекратяването на трудовия договор в хипотезата по чл.325, ал.1, т.3 от КТ е достатъчно работодателя да уведоми писмено работника/служителя, че юридическият факт е настъпил т.е. уговорения срок е изтекъл и правоотношението се счита прекратено.  В настоящия случай  писмено изявление на ответника, че поради изтичане на уговорения срок, трудовия договор е прекратен на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ, считано от 03.02.2017 г. е обективирано в писмо изх.№94-11-2363-1/06.02.2017 г. и е получено от ищцата на 07.02.2017 г., от която дата съдът счита, че е започнал да тече двумесечния срок за оспорване на прекратяването. Последващото връчване на екземпляр от заповед №**/03.02.2017 г. не е конститутивен елемент от фактическия състав на прекратяването на трудовото правоотношение по чл.325, ал.1, т.3 от КТ, а има само декларативно действие, т.е. оповестява факта на вече прекратения по силата на изтеклия срок договор. Исковата молба, входирана в деловодството на съда на 10.04.2017 г. под №** като съдът счита с оглед гореизложеното, че искът за отмяна на уволнението е предявен след изтичане на 2-месечния срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ, като това е достатъчно за неговото отхвърляне без да се разглежда спора по същество. Предвид изложеното предявеният на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ иск за отмяна на уволнението със заповед №**/03.02.2017 г. следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

      Предвид акцесорният характер на исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225 от КТ и обусловеността им от изхода на делото по иска за отмяна на уволнение, който се отхвърля, следва че претенциите за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „Д. на О. п. „К.-м.“ в т.ч. дейност „Д. м.к.“ при О.К. и за присъждане на обезщетение за оставането му без работа за срок от 2 месеца в периода от 09.02.2017 г. до 09.04.2017 г. в размер на ** лв. вследствие на уволнението също се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

               Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на**  лв., определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.23, т.1 от НЗПП.

                Водим от гореизложеното съдът

 

                                                               Р   Е   Ш   И   :

 

               ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.В.Д., с ЕГН-********** *** против О.К., с адрес гр.К., бул.“Р. д.“ №**  иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно със Заповед №** 03.02.2017 г. и неговата отмяна като погасен по давност.

             ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.В.Д., с ЕГН-********** *** против О.К., с адрес гр.К., бул.“Р. д.“ №**  иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на предишната работа „Д. на О. п. „К.-м.“ в т.ч. дейност „Д.м.к.“  като неоснователен.

                ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.В.Д., с ЕГН-********** *** против О.К., с адрес гр.К., бул.“Р. д.“ №** иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставането без работа 2 месеца поради уволнение за периода от 09.02.2017 г. до 09.04.2017 г. в размер на **лв. като неоснователен.

                  ОСЪЖДА Н.В.Д., с ЕГН-********** *** да заплати на О.К., с адрес гр.К., бул.“Р. д.“ №**, на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК ** лв. разноски  за юрисконсултско възнаграждение.

                                                      

 

              Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. З. в двуседмичен срок, който тече от 26.07.2017 г.-деня, обявен в протокола от последното с.з.

 

                                                                                           Районен съдия: