Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… декември 2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на първи декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Габриела Владова, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№1443 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Претенции с правно основание чл.266 във връзка с
чл.258 и чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът “К.Д.“ООД, ЕИК *******,
твърди, че на 10.11.2014 година е сключил договор с ответника „Д.К.“ ЕООД, ЕИК *******,
по силата на който ответникът, като възложител, е възложил на ищеца като
изпълнител изработка на облекла, предназначени за лице-краен получател, като
основните суровини за изработката се предоставят от възложителя. Крайният
получател е ЧЮЛ GBS
Callinarf Buying Serviceing SrL, което с мейл от 14.11.2018 година
е уведомило ищеца, че договорните взаимоотношения между него и ищеца, за
изработка и доставка на облеклата, ще се реализират от ответника.
Ищецът твърди, че в изпълнение на този договор е
изработил и доставил на ответника дамски поли, дамски сака и дамски панталони,
на обща стойност 41 045,05лева с ДДС, по поръчки и фактури, както следва:
поръчка-спецификация №**********/24.09.2019г., фактурирана с фактура №
5099/15.11.2019г. за изработка на 369бр. дамски поли, модел HKS8049S, на обща стойност
7 965,97лева с ДДС (първоначално поръчката е била за 350бр., но след това
е увеличен броя на 369, с мейл от 24.09.2019г. от ЧЮЛ, като сумата е частично
погасена чрез прихващане между страните по това дело и дължимият остатък е в
размер на 6 378,73лева); поръчка-спецификация № **********/26.09.2019г. за
изработка на 369бр.дамски сака, модел HKS8048 KD
и поръчка-спецификация №**********/26.09.2019г. за изработка на 400 броя дамски
панталони; двете поръчки са фактурирани с фактура №5107/22.11.2019г. на обща
стойност 32 835,46лева, която е изцяло неплатена.
Общият размер на дължимото възнаграждение е сумата
от 39 214,19лева.
Ищецът твърди, че облеклата са изработени и
предадени на възложителя, приети са без да е оспорено количество и качество на
продукцията.
Ищецът твърди, че съгласно чл.28, ал.2 от
обвързващия го с ответника договор, датата на експедицията е денят, в който
готовата продукция е предадена на спедиторска организация и за възложителя
възниква задължение да извърши плащане в срок от 30дни след деня на
експедицията.
Ищецът твърди, че облеклата са предадени на
превозвача на 15.11.2019г., по фактура №5099/15.11.2019г., а по фактура
№5107/22.11.2019г. – на 22.11.2019година, на посочената компания.
Въпреки отправените покани за плащане от страна на
ищеца, ответникът не е платил дължимите суми, падежът на които е настъпил по
първата фактура на 16.12.2019година, а по втората – на 23.12.2019 година.
Дължимостта на сумите се установява и от
споразумение за прихващане от 30.06.2020 година, сключено между страните по
делото, в което се съдържа признание на ответника за дължимост на сумата от
39 214,19лева.
Моли съда, след като се убеди в основателността на
изложеното, да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати съдебно
заявената сума от 39 214,19лева, както
и обезщетение за забавено плащане в размер на 2 419,72лве за периода на
забава, считано от падежа да всяка фактура до датата на завеждане на делото.
Претендира законната лихва върху главницата и
разноските по делото.
Ответникът „Д.К.“
ЕООД, ЕИК *******, комуто книжата са връчени на 07.08.2020 година не дава
отговор на исковата молба и не взема становище по предявените осъдителни
претенции.
Съдът, преценявайки събраните
по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено
следното:
По делото няма спор, а се установява и от
представените от ищеца доказателства, че на 10.11.2014 година между „Д.К.“
ЕООД, ЕИК *******, като възложител и “К.Д.“ ООД, ЕИК *******, като изпълнител,
е сключен договор за изработка на облекла, описани в анекс към този договор,
които са предназначени за „краен получател“, който се определя едностранно от
възложителя и се посочва в анекса. Страните са се съгласили, че крайните
продукти следва да бъдат произведени съобразно инструкциите на възложителя и
предоставените от него мостри. Всички основни суровини и материали за
производство на артикулите следва да бъдат предоставени от възложителя, като
изпълнителят е гарантирал, че има пълната материална база и правна
обезпеченост, необходими за изпълнение на задължението по този договор.
Страните са се съгласили, че възложителят ще
извърши плащане на дължимото възнаграждение, съобразно размер на цената,
определен в анекса, като асортиментът и количеството артикули, както и датите
на доставка на материалите и крайните дати за експедиция се уреждат с анекса
към договора.
С раздел трети от договора страните са
регламентирали правата и задълженията,у които този договор поражда за тях.
Съобразно раздел четвърти от договора – приемане
на изпълнението и рекламации – възложителят е длъжен да приеме артикулите,
произведени съгласно този договор, като има задължение при приемането да
прегледа стоката и да направи всички възражения за неправилно изпълнение.
Съобразно нормата на чл.28 от договора
възложителят е длъжен да заплати описаната в анекса цена на артикулите, като
плащането, страните са уговорили да е в банков превод 30 дни от деня на експедицията,
като под ден на експедицията следва да се разбира деня, в който готовата
продукция е поверена на спедиторска организация, посочена от крайния получател.
Към исковата молба е приложена имейл
кореспонденция относно това чрез кого ще се изпращат стоките; до кого ще се
изпращат материалите, кому ще се издават фактурите – за всички – чрез ДК; за
допълнително възложени за изработка бройки и относно възлагане на изработка на
облекло, както следва: 369бр. дамски сака, модел HKS8048 KD
в посочените размери, модел HKS8049S и модел HKS8050Р-
в посочените размери и бройка.
По делото е представена; международна
товарителница от 15.11.2019година за транспортирането на 369броя дамски поли,
изпратени от „Д.К.“ ЕООД; фактура №5099815.11.2019г., издадена от ищеца за ответника на стойност
7 965,97лева за изработка на 369броя дамски поли; международна
товарителница от 22.11.2019година за транспорт на 402 броя дамски панталони и
369броя дамско сако, изпратени от „Д.К.“ ЕООД; фактура №5107/22.11.2019година
на стойност 32 835,46лева, за горепосочените издалия, издадена от ищеца с
получател – ответника по делото.
По делото е представено неоспорено в този процес
споразумение за прихващане от 30.06.2020година, сключено от страните в процеса,
от чиято декларативна част се установява, че ответникът „Д.К.“ ЕООД, след
извършено прихващане, признава, че дължи
на “К.Д.“ООД сумата от 39 214,19лева.
По делото е допусната и изслушана ССчЕ,
заключението по която е, че издадените от ищеца фактури са намерили счетоводно
отражение в регистрите на ответното дружество и по издадените две фактури е
ползван данъчен кредит от ответника, в размери, посочени от вещото лице.
Относно размера на лихвата за забавено плащане,
вещото лице е изчислило, че за вземането по фактура №5099/15.11.2019г., считано
от падежа – 16.12.2019г. до 31.07.2020 година размерът на обезщетение е сума от
405,76лева, а за вземането по фактура №5107/22.11.2019година, считано от падежа
23.12.2019година до 31.07.2020 година размерът на обезщетението е сума от
2 024,85лева.
Общият размер на дирената обезвреда е
2 430,61лева.
При така установеното от фактическа страна съдът
достига до следните изводи:
По делото безспорно е установена договорна връзка
между страните, обективирана в документ от 10.11.2014 година. Установено е, че
ответникът като възложител, е възложил на ищеца, като изпълнител, изработка на
облекла, съгласно поръчки, изработка на 369броя дамски поли от модел HKS8049S, изработка на 369броя дамски сака,
модел HKS8048 KD
и 400 броя дамски панталони, за изработката на които ищецът е издал процесните
фактури и е транспортирал до крайния получател, видно от двете международни
товарителници, представени по делото.
От приетото от съда заключение, с което се
установява, че ответникът е отразил издадените от ищеца фактури и е ползвал
правото си на данъчен кредит, както и от представеното по делото споразумение , с което ответникът признава вземанията на
ищеца по договора за изработка, може да се направи извод, че е налице приемане
на извършената от ищеца работа от страна на ответника-възложител.
Приемането на извършената от ищеца работа води до
възникване на задължение на ответника да заплати уговорената възнаграждение за
нея, съобразно постигнатото съгласие, с което страните са определили срок за
плащане - 30 дни от деня на експедицията, като под ден на експедицията следва
да се разбира деня, в който готовата продукция е поверена на спедиторска
организация, посочена от крайния получател.
Следователно, налице е настъпил падеж на
задълженията на ответника за изпълнение на паричните му задължения, както
следва: за облекла, за които и издадена фактура №5099/15.11.2019г., предадени
на същата дата на превозвача, падежът е настъпил на 16.12.2019година и за облекла,
за които е издадена фактура №5107/22.11.2019година, предадени на превозвача на
тази дата, падежът е настъпил на 22.12.2019 година.От датите, които следват
посочените, ответникът е в забава, а след като е налице забава, за периода и
ответникът дължи обезщетение, на основание чл.86 ЗЗД.
Размерите на претенциите се установени от вещото
лице, не са оспорени от ответника, като по отношение на претендираното
обезщетение, съдът приема, че същата следва да бъде уважена в посочения от
ищеца размер, който е по-малък от определения от вещото лице, тъй като ищецът
не е направил съответните процесуални действия да увеличи размера.
По разноските.
Ищецът претендира разноските, които е направил в
това производство и тези в обезпечителното производство.
Разноските в исковия процес, които се претендират
от страната са за: заплатена държавна такса от 1 665,40лева, депозит за
вещо лице в размер на 400лв и адвокатско възнаграждение в размер на
5 000лева. За теза разноски са представени доказателства по делото, че са
реално извършени.
Разноските в обезпечителното производство включват
държавна такса от 40 лева, държавна такса по сметка на АВ в размер на 15 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 2 000лева, за които страната е
представила доказателства, че са реално извършени.
Общият размер на установените, като направени от
ищеца разноски е сумата от 9 120,40лева. Същите, на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени на ищеца, с оглед извода на съда за основателност
на предявените осъдителни претенции.
Водим от това съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на
основание чл.266 във връзка с чл.258 и чл.79, ал.1 ЗЗД, „Д.К.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „К.Д.“ ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 39 214,19лева (тридесет и девет хиляди двеста и четиринадесет
лева и 19ст.), представляваща възнаграждение по договор за изработка от
10.11.2014,г който страните са сключили, за изработка на облекла, по силата на
който ищеца е издал фактура №№5099/15.11.2019г. за сумата от 6 378,73ллева
с ДДС и фактура №5107/22.11.2019година за сумата от 32 835,46лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, начиная от 31.07.2020 година до окончателното
и заплащане и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 2 419,72лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на горепосочените суми за
периода на забава, както следва: за сумата от 6 378,73лева за периода на
забава от 16.12.2019г. до 30.07.2020г. обезщетение за забава в размер на 403,99лева и за сумата от
32 835,46лева за периода на забава от 23.12.2019година до 30.07.2020
година обезщетение в размер на 2 015,73лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Д.К.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „К.Д.“ ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от
9 120,40лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
СЪДИЯ: