РЕШЕНИЕ
№
19.01.2021 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на двадесети
ноември през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №176 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ПАНАГЮРСКИ МЕДНА КОМПАНИЯ” АД, ЕИК *********, представлявано от изп.директор
Константин Чилингиров, съд адрес: гр.Софшия, бул.“Патриарх Евтимий“ №66, вх.А,
ет.1, ап.3-адв.дружество „Калонянов, Г., П. енд Ко“ против Наказателно постановление №20 от 05.12.2019 г. на Директора на РИОСВ гр.Пазарджик, с което на дружеството за
нарушение на чл.125, ал.1, т.2 от Закона за опазване
на околната среда /ЗООС/, на основание чл.164, ал.1 от ЗООС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 10 000 лева.
Поддържа се, че
обжалваното постановление е незаконосъобразно, изадено при съществени нарушения
на процесуалните правила и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез процесуалния се представител поддържа жалбата. Сочат се нови доказателства.
Ответникът по жалбата РИОСВ гр.Пазарджик, чрез представителя си взема становище, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Наказателното постановление е връчено на пълномощник на дружеството на 19.12.2019 г. Седмодневният срок за обжалване на НП, съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН изтича на 27.12.2019 г., т.е. първия следващ присъствен ден, тъй като 26.12.2019 г. е почивен ден. Жалбата е подадена по пощата до Районен съд Пазарджик на 27.12.2019 г. Поради това жалбата е процесуално допустима и по същество ОСНОВАТЕЛНА.
На дружеството жалбоподател е съставен акт за установяване на административно
нарушение, за това че при извършената проверка на 09.07.2019 г. на левия бряг на р. Луда Яна с
изградена лагуна за поемане на дренажни води от „езерото за богати разтвори”,
разположена на около 300 м след производствената площадка на „П.” АД е
установено, че дружеството не изпълнява условие 10.1.2.1. от КР №117/2006 г.,
изменено с Решение № 117-Н0-ИЗ-А0-ТГ1/2017 г., а именно: Условие 10.1.2.1. На притежателя на настоящото разрешително не се разрешава заустване на
производствени отпадъчни води, включително от охранителните канавки под окисния
отвал, в р. Луда Яна.
АУАН е съставен въз основа на следните
констатации:
Във връзка с подаден сигнал на тел. 112 за вода оцветена в бяло и умряла
риба в р. Луда Яна била извършена проверка на реката и производствената
площадка на „П.“ АД, оператор на КР №117/2006
г. Установено било, че на левият бряг на р. Луда Яна на разстояние около 300 м
след площадката на дружеството (по посока на течението) е изградена лагуна с
цел поемане на дренажни води от „езерото за богати разтвори“. Визуално било
установено потъмняване на водите на реката в участъка граничещ с лагуната, в
следствие на изтичане на води от лагуната към реката. В рамките на
проверката били
взети проби от водите на река Луда Яна в три точки (по посока на течението): мост преди
производствената площадка на П.“ АД; левия бряг на р.Луда Яна при лагуната,
приемаща дренажни води от езерото за богати разтвори; мост при с.Росен.
Резултатите от извършеното пробонабиране в трите
точки били отразени в Протокол от изпитване №10-0792 от 15.07.2019 г.
Резултатите показвали наличие на мед, цинк и
манган многократно над допустимите стойности за тези елементи във водите на р.
Луда Яна при моста на с.Росен и в близост до лагуната на дружеството.
Стойностите и по трите показателя в точката на пробовземане преди производствената
площадка на „П.“ АД били в рамките на допустимите стойности.
Тези резултати показвали замърсяване на водите на
река Луда Яна в следствие изтичане на води с високо съдържание на метали от
лагуната на дружеството, което представлявало нарушение на чл.125, ал.1, т.2
(отм.Дв бр.98/2018 г, в сила от 28.08.2019 г., нов чл.123в, ал.1) от ЗООС.
Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа показанията на свидетелите Т.А.-актосъставител,
М.Ч., В.Д., заключението на техническата експертиза, както и писмените доказателства
приложени по делото.
Съдът счита първото възражение в жалбата за липса на компетентност на
издателя на НП, за неоснователно.
Съгласно чл.168 от ЗООС Наказателните постановления по закона се
съставят по реда на Закона
за административните нарушения и наказания и се издават от министъра
на околната среда и водите или от оправомощени от него лица, от директорите на
РИОСВ, директорите на басейновите дирекции или директорите на националните
паркове.
В изпълнение на своите правомощия, посочени в
цитираната разпоредба Директора на РИОСВ гр.Пазарджик е съставил обжалваното НП.
Съдът намира за неоснователно и второто възражение
за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване на
законовите разпоредби, които са нарушени.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по
време на извършването му.
В този ред намисли нарушението правилно е
квалифицирано по чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС, в редакцията действаща към датата
на която се сочи да е извършено нарушението.
Вярно е, че с ДВ, бр.98 от 2018 г., в сила от 27.08.2019 г., разпоредбата е отменена, но това обстоятелство
не се явява по-благоприятна за нарушителя. На първо място следва да се
отбележи, че задължението на оператора на инсталацията за изпълнение на условията в комплексното разрешително не
изцяло отменено, а е кодифицирано в чл.123в от Закона и за неговото
неизпълнение отново се предвижда ангажиране на административнонаказателната
отговорност на оператора съгласно чл.164, ал.1. Освен това по-благоприятната за нарушителя разпоредба, съгласно чл.3, ал.2 от ЗАНН се
прилага ако са последвали различни нормативни разпоредби до влизане в сила на
наказателното постановление.
Неоснователно и третото възражение за непосочване
в НП на мястото на извършване на вмененото нарушение.
В НП се сочи, че нарушението се изразява в "заустване" на производствени отпадъчни води, в нарушение на условие 10.1.2.1. от КР №117/2006 г., изменено с Решение № 117-Н0-ИЗ-А0-ТГ1/2017 г.
Понятието „заустване“ представлява вливането във водните обекти на отпадъчни води чрез едно или повече
хидротехнически съоръжения.
В тази връзка в обжалваното НП ясно и точно е
посочено, че според НО заустването е извършено от жалбоподателя чрез изградената лагуна, с цел поемане на дренажни води
от „езерото за богати разтвори“, на левият бряг на р.Луда Яна на
разстояние около 300 м след площадката на дружеството (по посока на течението), т.е. това е мястото на
извършване на нарушението.
С оглед на изложеното съдът намира, че НП е
издадено в съответствие с изискванията на чл.57 от ЗАНН.
От материално правна страна съдът приема следното:
Категорично е установено от показанията на
свидетелите А. и Чомакова и Протокол за изпитване №10-0792 от 15.07.2019 г., че
е установено замърсяване на водите на
река Луда Яна, чрез наличие на мед, цинк и манган многократно над допустимите
стойности за тези елементи.
Спорният въпрос е дали това замърсяване е в
следствие на заустване от страна на дружеството
жалбоподател, т.е. в резултат на изтичане производствени отпадъчни води чрез
лагуната.
От заключението на техническата експертиза се
установява, че технологичния процес за производство на катодна мед и цинков
сулфат, за което жалбоподателя притежава комплексно разрешително, е безотпадна,
т.е. в процеса няма отпадни води. Производствените води не се отвеждат обратно
в езерото за обогатени разтвори. Производствени отпадни води от инсталацията не
постъпват и в лагуната. След влагането й в производството, водата се отвежда в
котолована на бившия открит рудник Цар Асен.
Водата в езерото за богати разтвори е от атмосферни валежи, повърхностни и
подпочвени води, които преминава през скалите в табаните взаимодейства с
разтворимите рудни и нерудни минерали, които преминават в нея под йонна форма. Сярата подкиселява
разтворите, образувайки серниста киселина и ускорява процеса на разтваряне,
разлагане на другите минерали, а медта представлява промишлен интерес за по
нататъшна обработка на разтворите с цел извличането и като метал. pH на тези разтвори е
ниско, под 3-2.5, което значи че са кисели разтвори.
Вещото лице в заключението си сочи, че същите са разтворите и във въпросната лагуна, само че разтворите в езерото
постъпват защото то е проектирано на това място /най ниската точка на табаните,
където втичащите се води естествено дренират и се събират и процеса е
контролиран - може да се следи нивото и да се управляват/, а в лагуната
постъпват води по неконтролирани пътища - проникващи разтвори под подложката на
табана, просмукващи по пукнатини и разломи в коренните скали и намиращи
естествен излаз на повърхността в най-ниската точка в участъка, в случая в
коритото на р.Луда Яна, където се смесват с оттока на реката.
С оглед на заключението
на техническата експертиза, категорично се установява, че замърсяването на
р.Луда Яна не е в следствие на оттичане на производствени отпадни води,
следователно лагуната не може да се отчете, като хидротехническо съоръжение за заустване изградено и експлотирано от
дружеството жалбоподател.
В този ред на мисли не е осъществен състава на
вмененото нарушение, тъй като фактическите констатации не съответстват на
събраните доказателства.
Поради това
наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
По
делото е направено искане от пълномощника на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В този случай е
приложима разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, според която когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ.
По делото са
представени пълномощни, договор за правна помощ и фактура за заплатени сума от
996 лв., която е договорена за процесуално представителство.
В случая няма направено
възражение от насрещната страна за прекомерност на възнаграждението съгласно
чл.63, ал.4 от ЗАНН.
С оглед на това и
резултата по делото-отмяна на НП, съдът намира претенцията за възлагане на
разноски за основателна, поради което следва да бъде осъдена РИОСВ Пазарджик да
заплати на дружеството жалбоподател направените по делото разноски за един
адвокат в размер на 996 лева.
Разноските по делото са
дължими от РИОСВ Пазарджик, тъй като тя има статут на юридическо лице по
смисъла на чл.2, ал.2 от Правилника за устройството и дейността на регионалните
инспекции по околната среда и водите.
Воден от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №20 от 05.12.2019 г. на Директора на РИОСВ
гр.Пазарджик, с което на „ПАНАГЮРСКИ
МЕДНА КОМПАНИЯ” АД, ЕИК *********, представлявано от изп.директор
Константин Чилингиров, съд адрес: гр.Софшия, бул.“Патриарх Евтимий“ №66, вх.А,
ет.1, ап.3-адв.дружество „Калонянов, Г., П. енд Ко за нарушение на чл.125, ал.1, т.2 от Закона за
опазване на околната среда /ЗООС/, на основание чл.164, ал.1 от ЗООС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ
в размер на 10 000
лева.
ОСЪЖДА РИОСВ Пазарджик да заплати на „ПАНАГЮРСКИ
МЕДНА КОМПАНИЯ” АД, ЕИК
*********
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 966 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: