Решение по дело №539/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 104
Дата: 16 февруари 2023 г. (в сила от 14 февруари 2023 г.)
Съдия: Ралица Манолова
Дело: 20221100600539
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев
при участието на секретаря Таня Т. Митова
в присъствието на прокурора Н. П. К.
като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100600539 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 16.12.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 5294/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 2-ри състав, подсъдимият Й. М. (J.М.)
е признат за виновен в това, че на 18.03.2020 г. около 04:20 часа в гр. София, на ГКПП
– Аерогара София, Терминал 2, при излизане от страната през Летище София,
съзнателно се е ползвал пред граничен полицай, осъществяващ гранична проверка при
ГКПП – Аерогара София – М.К.Ж., от преправен чуждестранен официален документ
за самоличност – паспорт на Република Сърбия № *******, издаден на 20.02.2020 г. на
името на M.J. роден на ******* г. в Сърбия, в който била извършена преправка
(промяна) – оригиналната персонализирана страница била премахната и на нейно
място е поставена неоригинална персонализирана страница със снимка на
приносителя, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност, поради което и на основание чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54,
ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца,
чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Й. М. е осъден да заплати
направените по делото разноски – сумата от 164,26 (сто шестдесет и четири лева и
двадесет и шест стотинки) лева по сметка на СДВР за направените на досъдебното
производство разноски; сумата от 50,00 (петдесет) лева по сметка на СРС за
направените пред първата инстанция разноски; сумата от 200,00 (двеста) лева по
сметка на Националното бюро за правна помощ – гр. София, представляваща разноски
за изплатено адвокатско възнаграждение за участие на защитника адв. М. Т. в
досъдебната фаза на производството.
1
На основание чл. 53, ал. 2, б. „б“ от НК е отнета в полза на държавата вещта,
предмет на престъплението – един брой сръбски паспорт № *******, издаден на
20.02.2020 г. на името на J.М. (Й. М.), което е постановено да остане към материалите
по делото до изтичане сроковете за неговото съхранение, след което да бъде унищожен
по реда, предвиден в Правилника за администрацията в съдилищата.
Постановено е вещественото доказателство един брой бордна карта да остане
към материалите по делото до изтичане сроковете за неговото съхранение, след което
да бъде унищожено.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
подс. Й. М. чрез защитника му, с която се прави искане за нейната отмяна като
неправилна и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по
повдигнатото обвинение. Алтернативно се иска намаляване на наказанието на
подсъдимия на лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което да
бъде отложено за срок от три години. Поддържа се, че атакуваният съдебен акт е
необоснован, постановен в нарушение на материалния закон, при съществени
нарушения на процесуалните правила, а определеното на подсъдимия наказание е явно
несправедливо.
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание
въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на
подсъдимия, както и събирането на други доказателства.
В открито заседание пред въззивния съд подс. Й. М., нередовно призован, не се
явява. По отношение на него е проведено задочно производство по реда на чл. 269, ал.
3, т. 4, б. „а“ от НПК.
В хода на съдебните прения защитникът на подс. Й. М. поддържа въззивната
жалба и прави искане за постановяване на решение от въззивния съд като контролна
инстанция.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита атакуваната присъда
за правилна и прави искане за нейното потвърждаване. Посочва, че по делото са
събрани категорични доказателства, че подсъдимият е осъществил както от обективна,
така и от субективна страна състава на престъплението, по което му е повдигнато
обвинение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана
страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред първата инстанция по отношение на подсъдимия е
протекло по реда на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „в“ от НПК. Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на
обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на
достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал. При
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд не
намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната.
2
Подсъдимият Й. М. (J.М.) е роден на *******г., в гр. Пожаревац, Република
Сърбия, сърбин, сръбски гражданин, неосъждан, с основно образование, неженен.
Подсъдимият притежава лична карта № *******, издадена на 24.01.2017 г. от
Република Сърбия, която е валидна до 24.01.2027 г. Същият притежавал и паспорт с №
*******, със срок на валидност до 09.03.2012 г. Поради влязла в сила срещу него
присъда, постановена от сръбски съд, сръбските власти наложили забрана спрямо него
за издаване на нов паспорт.
На 18.03.2020 г. св. М.Ж. изпълнява служебните си задължения като граничен
полицай при ГКПП - Аерогара София и като длъжностно лице с функции по
осъществяване на паспортно-визов контрол извършвала проверка на документите на
заминаващите пътници на Гише № 50, трасе „Заминаване“, Терминал 2 на летище
София.
На същата дата около 04:20 часа за излизане от страната с полет № LH 1707 на
авиокомпания „Луфтханза“ с направление от гр. София до гр. Мюнхен, Федерална
република Германия, пред св. Ж. се явил подс. Й. М. и й представил за обработване
сръбски паспорт № *******, съобразно данните в който бил издаден на 20.02.2020 г. на
негово име, и бордна карта за посочения полет. При проверката на паспорта св. Ж. се
усъмнила в автентичността на документа поради особености в хартията, с която била
изработена персонализираната страница, съдържаща снимката и личните данни за
лицето, тъй като при допир тя съществено се различавала от оригиналните. Това
мотивирало св. Ж. да разпореди втора по-задълбочена проверка.
При извършената допълнителна проверка и въз основа на направената
експертна справка № 282/18.03.2020 г. по описа на ГКПП – Аерогара София било
установено, че представеният паспорт отговаря по форма и размери на истинските, но
са установени признаци на подмяна на персонализираната му страница. Св. Ж.
уведомила прекия си началник за случая, както и свои колеги, които пристъпили към
задържане на подсъдимия с оглед установяване на истинската му самоличност. С
протокол подс. М. предал доброволно процесния документ. При извършения му
полицейски обиск у него била открита и сръбската лична карта, издадена на негово
име, с № ******* от 24.01.2017г., за която било установено, че е истинска.
На същата дата иззетият сръбски паспорт, представен от М., бил предаден от
св. Ж. на разследващ полицай при РДГП – Аерогари с протокол за доброволно
предаване за нуждите на разследването по образуваното по случая досъдебно
производство.
За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния
обективно съществуващ и относим към предмета на делото доказателствен материал:
гласни доказателствени средства: показанията на свидетелка М.К.Ж. (л. 161-162 от
съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – л. 16-17 от
ДП в цялост); писмени доказателства и доказателствени средства: копие на паспорт
на Република Сърбия № *******, издаден на 20.02.2020 г. на името на M.J. роден на
******* г., в Сърбия (л. 4 от ДП), експертна справка № 282/18.03.2020 г. (л. 7-8 от ДП),
експертна справка № 283/18.03.2020 г. (л. 9 от ДП), копие на протокол за запознаване
на лице за контрол на втора линия от 18.03.2020 г. (л. 10 от ДП), протокол за
доброволно предаване от 18.03.2020 г. (л. 11 от ДП), копие на бордна карта (л. 13 от
ДП), копие на заповед за задържане на лице от 18.03.2020 г. (л. 14 от ДП), протокол за
доброволно предаване от 18.03.2020 г. (л. 15 от ДП), копие на заповед с рег. №
8177ОЧ-25/18.03.2020 г. за връщане до страна на произход, страна на транзитно
преминаване или трета страна, издадена от началник ГПУ – София (л. 21 от ДП), копие
на заповед с рег. № 8177ОЧ-26/18.03.2020 г. за забрана за влизане и пребиваване в
Република България на чужденец, издадена от началник ГПУ – София (л. 22 от ДП),
3
копие на заповед с рег. № 8177ОЧ-27/18.03.2020 г. за принудително настаняване на
чужденец в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция
„Миграция“ – МВР, издадена от началник ГПУ – София (л. 23 от ДП), справка за
съдимост на подс. Й. М. (л. 35 от ДП, л. 23 от съд. д.), справка с вх. №
21049460/20.10.2021 г. от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ към
МВР (л. 165 от съд. д.); веществено доказателство: бордна карта (л. 15 от ДП) и
паспорт на Република Сърбия № *******, издаден на 20.02.2020 г. на името на M.J.
роден на ******* г., в Сърбия (л. 31 от ДП); способи на доказване: комплексна
техническо-документна и лицево-идентификационна експертиза по протокол № 17 (л.
24-27 от ДП).
Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните
доказателствени източници, като е преценил същите както поотделно, така и в тяхната
съвкупност и е извел правилни фактически изводи. Не са допуснати и логически
грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с
изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по
делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил
фактическите си констатации.
Обосновано районният съд е достигнал до позитивен извод за достоверност на
показанията на св. М.Ж., тъй като същите се отличават с последователност, богато
фактологично излагане на възприятия и обективност. Добросъвестно и точно
посоченото лице е изложило пред съда известните му факти, имащи отношение към
интересуващите процеса събития. Предвид изминалия значителен период от време от
инкриминираната дата до съдебното заседание, в което свидетелката е депозирала
показанията си пред първоинстанционния съдебен състав напълно нормално се отчита
липса на спомен относно някои обстоятелство досежно извършеното престъпно Д.ие,
но това само по себе си не повлиява на достоверността и добросъвестността на
изложеното от обсъжданото лице. Тази доказателствена непълнота надлежно е
преодоляна посредством процесуалния способ на приобщаване показанията на
свидетелката пред разследващите органи в хода на досъдебното производство, където
същата демонстрира ясен и коректен спомен относно интересуващите процеса факти.
Заслужава подкрепа становището на контролираната съдебна инстанция, че
показанията на св. Ж. позволяват установяването на авторството, механизма, времето и
мястото на осъществяване на Д.ието. Посоченото лице дава сведения за извършената
проверка на подсъдимия, при която установила нередности в предоставения от
последния документ за самоличност. Свидетелката е категорична относно формирания
у нея извод за неистинност на представения паспорт, поради несъответствието му със
стандарта, на който отговарят истинските документи. Наред с това св. Ж. дава
информация за поведението на подсъдимия, пояснявайки, че същият сам доброволно се
е явил на съответното гише, представяйки паспорта, в истинността на който
свидетелката се усъмнила. Позитивен извод за достоверност на изложеното от Ж.
следва да се направи и предвид припокриването на разказа й с писмените доказателства
като протокола за доброволно предаване и справка с вх. № 21049460/20.10.2021 г. от
Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ към МВР, в които се съдържа
информация относно предадения от подсъдимия паспорт.
Въззивният съд кредитира изготвения протокол за доброволно предаване от
18.03.2020 г., приобщен към доказателствената съвкупност по надлежния ред. Същият
се явява относим към предмета на доказване, доколкото обективира изявления и
действия на определено лице, имащи отношение към предмета на делото, като
доказателствената му стойност следва да бъде преценявана именно в този аспект –
посредством него се установяват времето и мястото на извършване на Д.ието и
4
предаването на инкриминирания документ от св. М.Ж. на разследващ полицай при
РДГП – Аерогари.
На следващо място настоящият съдебен състав се довери и на справка с вх. №
21049460/20.10.2021 г. от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ към
МВР, съгласно която от Интерпол – Белград е постъпила информация, че подс. Й. М.
притежавал паспорт, но с различен номер - № *******, чиято валидност изтекла на
09.03.2012 г. По отношение на подсъдимия била наложена забрана за издаване на нов
паспорт поради влязла в сила присъда на сръбски съд, с оглед на което към 2020 г. той
не разполагал с валиден такъв. В Република Сърбия бил издаден паспорт с № *******,
който бил валиден, но на името на друго лице.
Съдът кредитира като компетентно изготвено от вещо лице с необходимите
знания и опит и в пълнота отговарящо на поставените задачи заключението на
изпълнената в хода на делото комплексна документно-техническа и лицево-
идентификационна експертиза по протокол №17/18.03.2020 г. Въз основа на него се
установява, че представеният за изследване сръбски паспорт с № *******, ползван от
подсъдимия пред български контролен орган, отговаря на критериите за оригинален
такъв от този вид, но в него са установени преправки, изразяващи се в подмяна на
персонализираната страница, която в оригиналния си вид е била премахната и на
нейно място е поставена нова, неоригинална. Фоновата мрежа на страницата е
отпечатана на мастиленоструен принтер, а не на офсет. Снимката е интегрирана
именно с това устройство, а не посредством лазерна гравюра, а стереозащитата,
релефните изображения и кинеграмата са имитирани и липсват микротекстовете.
Различава се и UV-реакцията, която не е идентична с тази на оригиналните сръбски
документи, тъй като при осветяване на страницата хартията е ярка. Предоставен бил и
отговор относно лицевата идентификация, от който се установява, че лицето от
снимката върху преправения документ, при сравнение с актуалната портретна снимка
на Й. М., разкрива идентичност.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото, тъй като тъй
като се явяват относими и допринасят за изясняване на обстоятелствата от предмета на
доказване.
Фактическа констатация относно съдебното минало на подсъдимия въззивната
инстанция формира въз основа на приложената по делото справка за съдимост.
Останалите доказателства не съдържат значими противоречия помежду си,
поради което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за
противното от чл. 305, ал. 3 от НПК.
С оглед изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че
след като събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно
изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване,
вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не
може да бъде променяно или замествано.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка първоинстанционният
съд правилно е приел, че осъществената от подс. Й. М. деятелност се подвежда под
състава на чл. 316, вр. чл. 308, ал. 4, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В конкретния по делото случай несъмнено се установява от обективна страна,
че на инкриминираните време и място подс. Й. М. съзнателно се е ползвал пред
граничен полицай, осъществяващ гранична проверка при ГКПП – Аерогара София –
св. М.Ж., от преправен чуждестранен официален документ за самоличност – паспорт
на Република Сърбия № *******, издаден на 20.02.2020 г. на името на M.J. роден на
******* г. в Сърбия, в който била извършена преправка (промяна) – оригиналната
5
персонализирана страница била премахната и на нейно място е поставена
неоригинална персонализирана страница със снимка на приносителя, като от него за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Инкриминираният паспорт представлява документ по смисъла на закона и
задължителните указания, дадени с Постановление № 3 от 23.03.1982 г. на Пленума на
ВС, а именно конкретно писмено изявление, съдържащо факти и обстоятелства, които
имат правно значение, следователно същият представлява годен предмет на
документно престъпление. На следващо място, инкриминираният документ е
„официален“ по смисъла на чл. 93, т. 5 НК, тъй като издаването му се осъществява по
определен ред и бланкова форма, от длъжностно лице, изхождащо от държавните
власти на Република Сърбия, в кръга на службата му. Същият е с преправено
съдържание, доколкото е подменена персонализираната страница, която в оригиналния
си вид е била премахната и на нейно място е поставена нова неоригинална
персонализирана страница със снимка на подсъдимия. Документът е удостоверителен
(удостоверява съществуването на определени факти, възпроизведени от автора на
документа), като в случая удостоверява самоличността на лицето и неговото
гражданство. В допълнение процесният паспорт се явява и чуждестранен документ за
самоличност по смисъла на чл. 308, ал. 2, пр. 3, алт. 2 от НК, тъй като идентифицира
лицето, до което се отнася, удостоверявайки по този начин самоличността му.
Налице е и отрицателната предпоставка по чл. 316 от НК – невъзможност от
дееца да се търси наказателна отговорност за съставянето на документа. Този извод
следва от факта, че не се установи самият подсъдим да е съставил неистинския
паспорт, като липсват каквито и да е доказателства в тази насока.
От субективна страна подс. Й. М. е извършил Д.ието при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Интелектуалният момент на умисъла е
включвал в съзнанието му общественоопасния характер на извършеното и обективните
елементи от състава на престъплението, а именно, че представя пред граничните
власти на Република България в лицето на граничен полицай Ж. преправен документ за
самоличност. Във волево отношение подсъдимият е целял да въведе полицай Ж. в
заблуждение относно отразените в документа обстоятелства. Предвид правната
характеристика на инкриминираното Д.ие, а именно такова на просто извършване
(формално престъпление), не е необходимо умисълът на дееца във волеви аспект да е
обхващал предвиждането, респективно искането или допускането на
общественоопасни последици. Достатъчно е било той да съзнава, че с действията си
внася неблагоприятна промяна в обективната действителност.
На следващо място въззивният съд провери индивидуализацията на
наказателната отговорност на подсъдимия и наложеното му наказание по вид и размер.
За престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода до осем години.
При определяне на наказанието районният съд е направил правилен разбор на
смекчаващите и отегчаващите отговорността на подс. Й. М. обстоятелства. Като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства обосновано са отчетени
чистото му съдебно минало и оказаното от него съдействие на органите на МВР при
задържането му, а като отегчаващи – извършването на Д.ието на граничен контролно-
пропускателен пункт, както и обстоятелството, че имал забрана за издаване на паспорт
от сръбските власти, тъй като спрямо него имала осъдителна присъда в Република
Сърбия. Споделя се становището на СРС, че не са налице предпоставките за
приложение на чл. 55 от НК, тъй като смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства не са многобройни, нито изключителни, като най-лекото предвидено в
закона наказание не е несъразмерно тежко за него.
6
Първостепенният съд е наложил наказание лишаване от свобода за срок от
десет месеца, което въззивният съдебен състав намира за адекватно, с оглед степента
на обществена опасност на Д.ието и дееца, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и целите, предвидени в чл. 36 от НК. Изпълнението на така
определеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от три години, като
СРС правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно
размерът на наказанието лишаване от свобода е до три години, подсъдимият е
неосъждан и не се налага наказанието да бъде изтърпяно ефективно, тъй като и
прилагането на института на условното осъждане без социална изолация ще е
достатъчно, за да въздейства превантивно и възпиращо на подсъдимия, като го
мотивира да изгради устойчив волеви самоконтрол и да не извършва в бъдеще
престъпления с оглед възможността наказанието да се активира и изпълни.
С оглед изхода на делото районният съд правилно е решил съпътстващите
наказателноправното осъждане въпроси, свързани с присъждането на разноските върху
подсъдимия. Разноските за извършен превод от сръбски на български език и обратно в
досъдебната и съдебната фаза правилно са оставени за сметка на държавата, в тежест
на органа, който ги е сторил.
Законосъобразно на основание чл. 53, ал. 2, б. „б“ от НК е отнет в полза на
държавата инкриминирания паспорт, който следва да остане към материалите по
делото до изтичане сроковете за неговото съхранение, след което да бъде унищожен по
реда, предвиден в Правилника за администрацията в съдилищата. СРС правилно е
постановил и приложената като вещество доказателство бордна карта да остане към
материалите по делото до изтичане сроковете за неговото съхранение, след което да
бъде унищожена.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда,
въззивната инстанция не констатира основания, налагащи нейното изменяне или
отмяна, поради което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде
потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 16.12.2021 г., постановена по н.о.х.д. №
5294/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 2-ри състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да
се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7