О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ ІІІ -1351 17.07.2019 год.
гр.
Бургас
Бургаски окръжен съд трети
въззивен граждански състав
на седемнадесети юли две хиляди и деветнадесета
година
в закрито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА ПЕНЕВА
КРЕМЕНА
ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
ч.гр.дело номер 1050 по описа за
2019 година ,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл.420, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс.
Подадена е частна жалба от И.Д.С., ЕГН **********,
с адрес: гр. Б., ж.к. „В.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, чрез процесуален
представител адв.Милена Тончева, срещу определение № 5026/17.06.2019 год. по
ч.гр.д.№3051/2019 год. по описа на Бургаския районен съд, в частта, с която е оставена
без уважение молба вх. № 25091/11.06.2019 г. на длъжника И.Д.С., ЕГН **********,
чрез адвокат Милена Тончева от БАК, с адрес на кантората: гр. Бургас, ул.
„Охрид“ № 5, ет. партер, с искане за спиране на изпълнително дело № 220/2019 г.
по описа на ЧСИ Георги Михалев, peг.№ 703 при КЧСИ, образувано въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК 1829/08.05.2019 г. по ч.гр.д. № 3051/2019 г. по описа на БРС.
В частната жалба се
твърди, че определението в обжалваната част е неправилно като
незаконосъобразно. Твърди се, че съдът не е взел предвид евентуално заявената в
молбата за спиране на изпълнението готовност за представяне на обезпечение на
кредитора по чл.180-181 от ЗЗД и не е оказал необходимото съдействие на страната
за изясняване на обстоятелствата към кой момент следва да бъде внесена
гаранцията. Изложени са твърдения, че длъжникът е в готовност да внесе гаранция
по чл.180-181 от ЗЗД. Направено е искане за отмяна на определението в
обжалваната част и за постановяване на спиране на изпълнително дело №
20197030400220 по описа на ЧСИ Георги Михалев, рег.№703 на КЧСИ след даване на
възможност за внасяне на гаранция в определен от съда размер.
В дадения срок не е постъпил отговор от насрещната
страна „БУКИТЕ-2012“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Бургас.
Частната
жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на съда, който подлежи
на въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Бургаският
районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, №1829/08.05.2019 год. по ч.гр.д.№ 3051/2019 год., с която е разпоредено
длъжникът И.Д.С., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „В.“, бл. *, вх. *, ет.
*, ап. **, да заплати на кредитора „БУКИТЕ -2012“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Драгоданово, общ. Сливен, обл. Сливен, ул. „Христо
Смирненски“ № 2, представлявано от Иван Иванов Тенев, сумата от 11 419,20
/единадесет хиляди, четиристотин и деветнадесет лева и двадесет стотинки/ лева
с вкл. ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за добита и извозена след сеч
дървесина съгласно т.4 от договор за сеч на дървесина и извоз до временен склад
от 18.10.2017 г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва
върху сумата от 11 419,20 лева, от подаване на заявлението- 12.04.2019 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 1059,40 /хиляда петдесет и девет лева
и четиридесет стотинки/ лева, представляваща направените от заявителя разноски
по делото. Заповедта е издадена въз основа на документ по чл.417, т.3 от ГПК –
договор за сеч на дървесина и извоз до временен склад от 18.10.2017 г. с
нотариална заверка на подписите, относно съдържащо се в него задължение за
заплащане на възнаграждение за извършените от заявителя дейности в размер от 26
лева на плътен куб.м., съгласно чл. 12. Постановено е незабавно изпълнение на
издадената заповед.
За
събиране на вземането по заповедта, по молба на кредитора е образувано изпълнително
дело № 20197030400220 по описа на ЧСИ Георги Михалев, рег.№703 на КЧСИ, по
което заповедта е връчена на длъжника на 03.06.2019 год.
В срока по чл.414,
ал.2 от ГПК-на 10.06.2019 год. е подадено възражение от длъжника срещу
заповедта.
В срока по чл.414,
ал.2 от ГПК-на 11.06.2019 год. е подадена молба от длъжника по заповедта И.Д.С.,
ЕГН **********, с адрес: : гр. Б., ж.к. „В.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, чрез
процесуален представител адв.Тончева, която е озаглавена „ молба за допускане
на обезпечение“. В молбата е посочено, че вземането по заповедта е недължимо,
представени са писмени доказателства и е направено искане за спиране на
изпълнението по чл.420, ал.2 от ГПК. Евентуално е направено искане за спиране
на изпълнението по чл.420, ал.1 от ГПК след определяне на обезпечителна мярка
от съда.
За да постанови
определението в обжалваната част Бургаският районен съд е приел, че императивното
изискване заложено в разпоредбата на чл. 420, ал. 2 от ГПК е искането за
спиране да бъде подкрепено с убедителни писмени доказателства, че присъдената
сума не се дължи или съгласно ал.1 на цитираната разпоредба да бъде представено
надлежно обезпечение за вземането на кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД - залог на парична сума, държавни ценни книжа или ипотека. При наличието на
тези две хипотези съдът безалтернативно спира изпълнението. Прието е, че от представените в приложение на молбата писмени доказателства - три броя
актове за установяване на нарушения, не може да се достигне до извод, че същите
са съставени на представител на заявителя и във връзка с неизпълнение на
процесния договор, нито, че дейностите, предмет на договора, са били
осъществени от длъжника за негова сметка. Прието е, че в разглеждания случай не
са представени доказателства за наличието на нито една от двете предпоставки за
спиране на изпълнението, поради което искането за спиране следва да бъде
оставено без уважение.
Настоящият съд
изцяло споделя мотивите на районния съд, като не споделя възраженията по
частната жалба.
Преди всичко следва
да бъде посочено, че подадената от длъжника молба вх. № 25091/11.06.2019 г. на
БРС, макар озаглавена „молба за допускане на обезпечение“ може да бъде
възприета единствено като молба по чл.420 от ГПК за спиране на изпълнението на
заповедта. Приложението на специалните правила по чл.420 от ГПК изключва
прилагането на общите, поради което правилата на обезпечителното производство
са неприложими. С Определение № 180 от 25.03.2009
г. на ВКС по ч. т. д. № 170/2009 г., II т. о., ГК, докладчик съдията Ваня
Алексиева, е даден отрицателен отговор на въпроса за възможността за прилагане на
нормите на обезпечителното производство, регламентирани в част IV на ГПК към
заповедното производство по гл. ХХХVII ГПК. Посочено е следното: „Освен, че
ограниченият обхват на обезпечителното производство е изрично разпореден от
закона - чл. 389 ГПК, то съпоставени материалноправните характеристики на двете
производства, изключват наличието на твърдения от частния жалбоподател
идентитет, вкл. относно разпоредените от чл. 390, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК
правни последици. Обстоятелството, че и при създадената с действащия ГПК правна
уредба на изпълнителния процес, законодателят изрично е предвидил правни
способи, с помощта на които директно се обезпечава изпълнението на длъжника и
се гарантира удовлетворяването на кредитора в рамките на изпълнителното
производство, вкл. установените с чл. 419, ал. 3 ГПК и чл. 420 ГПК е
допълнителен аргумент, изключващ, както правилно е счел и БОС, наличието на
правна възможност за разширително тълкуване на понятието "иск" по см.
на чл. 390, ал. 2 ГПК, в което да се включи подаденото от заявителя - кредитор
"заявление за издаване на заповед за изпълнение".
Настоящият състав
възприема схващането, че правилата на обезпечителното производство не могат да
се прилагат по аналогия в производството по чл.420 от ГПК, порди което
възможностите да спиране на изпълнението следва да бъдат преценени единствено
според хипотезите на цитираната разпоредба.
Разпоредбата на
чл.420, ал.1 от ГПК въвежда правилото, че възражението срещу заповедта за
изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл.417, т.1-8 от ГПК, в която хипотеза попада и процесната заповед за изпълнение. Предвидено е
изключение от това правило, като е дадена възможност възражението срещу
заповедта за изпълнение да спре принудителното изпълнение, но само когато длъжникът
представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД.
В настоящия случай както към възражението срещу заповедта, което е подадено на
10.06.2019 год., така и към молбата за спиране, която е подадена на 11.06.2019
год. не са приложени доказателства за надлежно обезпечение в полза на кредитора
по реда на чл.181 и чл.182 от ЗЗД, а неприложимостта на разпоредбите на
обезпечителното производство по чл.389 и сл. от ГПК изключва възможността
такова обезпечение да бъде представено след изтичане на срока за възражение или
в по-късен момент, тъй като това би било в противоречие с изискванията на
чл.420, ал.1 от ГПК, включително с целта на закона, ефектът на спирането да
бъде постигнат едновременно с подаване на възражението. Ето защо съдът не
споделя възражението по частната жалба, че за заповедния съд, който е
компетентен да разгледа молбата на длъжника за спиране на изпълнението по
чл.420 от ГПК, са налице задължения да предостави на длъжника възможност за
допълнително внасяне на гаранционни обезпечения в полза на кредитора и да даде
указания в този смисъл на страната. Разпоредбата на чл.420 от ГПК не предвижда
задължение за съда да оказва такова съдействие на страната. Друг е въпросът, че
съдът по целесъобразност може да извърши действия, които по закон не е задължен
да извърши, ако намери това за необходимо. В настоящия случай обаче не са
налице обстоятелства, които да налагат друго разрешение, различно от формалното
предписание на закона.
По отношение на
липсата на предпоставки за спиране на изпълнението по чл.420, ал.2 от ГПК
районният съд е изложил съображения които изцяло се споделят от настоящия съд.
Представените от длъжника писмени документи нямат характера на убедителни
писмени доказателства, че претендираните от кредитора суми са недължими и не
обосновават извършване на действия от страна на съда по спиране на
принудителното изпълнение.
Ето защо, като е
оставил без уважение искането за спиране на принудителното изпълнение,
районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно определение в
обжалваната част.
Предвид изложеното
по-горе частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното , Бургаският
окръжен съд ,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от И.Д.С., ЕГН **********,
с адрес: : гр. Б., ж.к. „В.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, чрез процесуален
представител адв. Милена Тончева, срещу определение № 5026/17.06.2019 год. по
ч.гр.д.№3051/2019 год. по описа на Бургаския районен съд, в частта, с която е оставена без уважение молба вх. №
25091/11.06.2019 г. на длъжника И.Д.С., ЕГН **********, чрез адвокат Милена
Тончева от БАК, с адрес на кантората: гр. Бургас, ул. „Охрид“ № 5, ет. партер,
с искане за спиране на изпълнително дело
№ 220/2019 г. по описа на ЧСИ Георги Михалев, peг.№ 703 при КЧСИ,
образувано въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК, 1829/08.05.2019 г. по ч.гр.д. № 3051/2019 г. по
описа на БРС.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.