Решение по дело №26/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 юни 2020 г. (в сила от 22 юни 2020 г.)
Съдия: Васил Маринов Петков
Дело: 20202300600026
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 42                                               22.06.2020 г.                                гр. Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание на двадесети и седми май две хиляди и двадесета година:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ИВАНОВ

                                                                                      ГЕРГАНА КОНДОВА

секретар М. Коматарова

прокурор Ж. Илиев

като разгледа докладваното от съдия Петков ВНОХД № 26 по описа на ЯОС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на защитника на подсъдимия К.А.А. Присъда № 57/18.11.2019 г. постановена по НОХД № 16/2018 г. по описа на РС – Елхово, с която въззивникът е признат за виновен в това, че на **.**.**** година в град ******, област *****, от частен имот – дворно място, находящо се на кръстовище между улица „******“ и улица „******“, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобила, марка „********“, модел „* ***“ с рег. № * **** ** от владението на И. И. А. ***, собственост на К. К. А. от село *******, област *****, без тяхно съгласие с намерение да го ползва, като моторното превозно средство е оставено без надзор на ул. „******“ пред  дом № ** в град ******, последвала е повреда на моторното превозно средство, изразяваща се в счупване на предна броня и ляв фар, деформации на преден капак, деформация на преден ляв калник, деформации на напречни греди над радиатора и предната броня, всичко на обща стойност 580.00 лева и деянието е извършено в пияно състояния (с концентрация на алкохол 1.23 на хиляда, установено по надлежен ред с техническо средство Дрегер 7410+ с инв. № ****), поради което и на основание чл. 346, ал. 2, т. 1 и 2, вр. с ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ. На основание чл. 25, във вр. с чл. 23 от НК ЕРС е определил на подсъдимия А. едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ между наказанията, наложени му с 1. Определение № * от **.**.**** година, влязло в сила на **.**.**** година, постановено по НОХД № * по описа за **** година на ЕРС, 2. Присъда № ** от **.**.**** година, влязла в сила на **.**.**** година, постановена по НОХД № ****/**** година на ЕРС и 3. Присъда № ** от **.**.**** година, влязла в сила на **.**.**** година, постановена по НОХД № *** по описа за **** година на ЕРС, а именно – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, като на основание чл. 25, ал. 4 от НК, вр. с чл. 66 НК е отложил изтърпяването на така определеното общо наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Осъдил е на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. К.А.А., със снета по-горе самоличност, ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски както следва: 148.12 лева (сто четиридесет и осем лева и дванадесет стотинки) в приход на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР Ямбол и  40.00 лева (четиридесет лева) в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен  съд – Елхово,  както и по 5.00 лева държавна такса да заплати при служебно издаване на изпълнителен лист, вносима в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Елхово. Постановил е ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО по делото – 1 брой тениска, сива на цвят, приложена в запечатан плик на л. 44 от делото, след влизане в сила на присъдата, ДА СЕ ВЪРНЕ на собственика му К.А.А. и ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – марлен тампон, поставен в запечатан плик (на л. 49 от делото) и 1 брой стъклена опаковка от парфюм (л. 50) иззети при огледа на местопроизшествието, след влизане в сила на присъдата, ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност.

Във въззивната жалба и в открито съдебно заседание се твърди, че присъдата на Районен съд Елхово е постановена при съществени нарушения на материалния закон и е незаконосъобразна и необоснована, като деянието не е извършено от частен имот дворно място а на улицата, автомобилът не е отнет противозаконно, а при влизането в него тъй като е бил отворен, сам е тръгнал по нанадолнището на улицата и подс. К.А. не е имал намерение да го ползва. Настоява се присъда да бъде отменена, или алтернативно – на подсъдимия да се наложи наказание пробация.

Прокурорът намира жалбата за неоснователна и счита, че обжалваната присъда, като законосъобразна и обоснована, следва да бъде потвърдена. Излага, че по делото всички събрани доказателства сочат фактическата обстановка, приета от ЕРС в мотивите си, авторството и квалификацията на деянието.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

ЯОС приема за установена фактическа обстановка, правилно възприета и от първоинстанционния съд, основното в която е следното:

Свид. К. К. А. притежавал лек автомобил „********“, модел „****“, с рег. № * **** ** и през **** г. го предоставил за ползване на свид. И. И. А.. На **.**.**** г., около и след 19.00 часа, свид. И. А. паркирал автомобила в собствено дворно място, затворил портала на дворното място без да го заключва. Прибрал се в дома си, намиращ се в непосредствена близост с това дворно място, находящо се в град ****** на ул. „******“ в близост до кръстовището между улиците „******“ и „******“. Ползвателят оставил контактния ключ на седалката в автомобила, затворил вратите на автомобила, но не ги заключил.

На **/**.**.**** г. подс. К.А.А. употребил алкохол и  около 02.30 часа на **.**.** г. минал покрай дворното място и решил да вземе процесния автомобила, за да го ползва. Влязъл в дворното място избутал автомобила на улица „******“, влязъл в него и с намиращият се на седалката контактен ключ, привел двигателя в работен режим и предприел управление. Свид. И. Г., видял това и уведоми свид. И. А. за случващото се. В това време подс. К.А. продължил управлението на автомобила по улица „******“, достигайки пред дом № **, където на улицата бил паркиран товарен автомобил, марка „**********“, модел „** **“ с рег. № * **** **, собственост на свид. Ж. С. А., изгубил контрол и се ударил в паркирания на улицата пред дом № ** товарен автомобил. След това подсъдимият изоставил процесния автомобил и се прибрал у дома си. Свидетелите И. А. и И. Г. отишли до дома на подс. К.А. и уведомил полицейските органи за случилото се. На мястото на ПТП отишъл свид. Г. Б. - ********** ********* в РУ на МВР – Елхово, там се върна ли и подс. К.А., който заявил на полицая, че е взел автомобила, предприел управление се е ударил в товарния автомобил. След това свид. Б. извършил проверка за употреба на алкохол от подс. К.А. с техническо средство „Дрегер ****+“ с инв. № ****, което отчело алкохол с концентрация 1.23 на хиляда.

В резултат на настъпилото ПТП на лекият автомобил марка „********“ били причинени следните вреди: счупване на предна броня и ляв фар, деформации на преден капак, деформация на преден ляв калник, деформации на напречни греди над радиатора и предната броня – на стойност 580.00 лева. На товарният автомобил марка „**********“, модел „** **“ с рег. №  **** **, били нанесени щети на стойност 115.00 лева. След деянието подсъдимият заплатил на свид. И. А. левовата равностойност на причинените по автомобила „********“.

Преди извършване на процесното деяние подс. А. е осъждан:

– с Присъда № **/**.**.****г., постановена по НОХД №***/****г. по описа на РС – Елхово, влязла в сила от **.**.**** г., за извършено в периода от **.**.**** г. до края на м.**.**** г. престъпление по чл. 151, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр.с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за което му е наложено наказание пробация, изтърпяно на **.**.****г. За това осъждане той е бил реабилитиран по право на основание чл. 86 ал. 1, т. 2 от НК на 18.08.2014 г.;

– с Определение № */**.**.**** г. за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно производство, постановено по НОХД № */****г. по описа на РС – Елхово, влязло в законна сила от **.**.**** г., за извършено на **/**.**.****г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години;

– с Присъда № **/**.**.****г. по НОХД № ****/****г. по описа на РС – Елхово, влязла в законна сила от **.**.**** г., за извършено на **.**.**** г. престъпление по чл.195 ал.1 т.4, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца, изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години и 4. с Присъда № **/**.**.****г. по НОХД № ***/****г. по описа на РС – Елхово, влязла в законна сила от **.**.****г., за извършено на **.**.****г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от осем месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Правилно първоинстанционният съд е приел фактическата обстановка въз основа на: обясненията на подсъдимия и от показанията на свидетелите И. Г., И.А., Г. Б., Ж. А. и К. А., дадени в хода на съдебното следствие и показанията на свид. И. Г., дадени в хода на ДП, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 от НПК и потвърдени от свидетеля в съдебното следствие, а така също и писмените доказателства по делото, присъединени чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК – справка за съдимост на подсъдимия, протоколи за доброволно предаване от **.**.**** г. и от **.**.**** г., протокол за оглед на местопроизшествие от **.**.**** г., ведно с фотоалбум към него, АУАН № *** от **.**.**** г., талон за медицинско изследване № ******* от **.**.**** г., 2 бр. справки за регистрация на МПС, справка за нарушител/водач К.А.А. и пълномощно от К. К. А. за упълномощаване на И. И. А. да управлява собственото му МПС.

Въззивният състав изцяло подкрепя доказателствения анализ на решаващия съд, възприема всички изводи безкритично и счита за ненужно да ги преповтаря подробно. Тук следва да се отбележи, че процесуалният закон (чл. 339, ал. 2 от НПК) не задължава въззивния съд да обективира в решението си нов цялостен и пълен анализ на доказателствената съвкупност, освен в случай, че изрази несъгласие с някои от фактическите и правни изводи на първостепенния съд. Когато обаче мотивира съгласие с възприетите от първата инстанция фактически положения, въззивният съд не е задължен да анализира отново тази съвкупност, а само да даде отговор на доводите на защитата (в този смисъл Решение № 482/22.12.2014 г. по н. д. № 1556/2014 г. на Трето НО на ВКС, Решение № 10/21.02.2019 г. по НВОХД № 268/2018 г. на Апелативен съд – Бургас и др.).

ЯОС намира, че всички доказателствата, кредитирани от ЕРС (и настоящия състав), по същество са безпротиворечиви, допълващи се, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При правилно приета фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че и от обективна, и от субективна страна подсъдимият К.А.А. е осъществил с деянието си престъпния състав на чл. 346, ал. 2, т. 1 и 2, вр. с ал. 1 от НК, тъй като на **.**.**** година в град ******, област *****, от частен имот - дворно място, находящо се на кръстовище между улица „******“ и улица „******“, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобила, марка „********“, модел „* ****“ с рег. № * **** **, от владението на И. И. А. ***, собственост на К. К. А. от село *******, област *****, без тяхно съгласие с намерение да го ползва, като моторното превозно средство е оставено без надзор на ул. „******“ пред дом № ** в град ******, последвала е повреда на моторното превозно средство, изразяваща се в счупване на предна броня и ляв фар, деформации на преден капак, деформация на преден ляв калник, деформации на напречни греди над радиатора и предната броня, всичко на обща стойност 580.00 лева и деянието е извършено в пияно състояния (с концентрация на алкохол 1.23 на хиляда, установено по надлежен ред с техническо средство Дрегер 7410+ с инв. № ****).

Съгласно чл. 346, ал. 1 НК който противозаконно отнеме чуждо моторно превозно средство от владението на другиго без негово съгласие с намерение да го ползува, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено по-тежка наказание ако: 1. е последвала повреда на превозното средство или то е изоставено без надзор, 2. деянието е извършено в пияно състояние или повече от два пъти, или повторно или. Правилно ЕРС е посочил, че от обективна страна безспорно се установи, че подсъдимият, чрез своите действия, е отнел чуждо моторни превозни средства, с намерение да го ползва. По този начин е прекъснал владението върху посочената вещ, установявайки трайна фактическа власт върху нея. Безспорно е и намерението му да ползва същото, а не да го свои, доколкото след установяването на фактическата власт го употребил по предназначение. Съдът намира за безспорно установено авторството на деянието на подсъдимия по така възведеното му обвинение. Установени по безспорен начин са и квалифициращите обстоятелства, обусловили обвинение по  чл. 346, ал. 2, т. 1, т. 2 вр. ал. 1 от НК. Безспорно веща не принадлежат на подсъдимия, а на посоченото физическо лице, поради което е „чужда” по смисъла на закона. Налице е форма на изпълнителното деяние – отнемане на чужди моторни превозни средства от владението на другиго.

Съдът прие, че в случая по отношение на подсъдимият е налице квалифициращия признак на престъпния състав на чл. 346, ал. 2, т. 1 от НК – при управлението на отнетото МПС е настъпило ПТП – удар с друго МПС, при което са били причинени множество повреди на превозното средство, подробно описани по-горе, на обща стойност 580.00 лева и автомобила изоставено без надзор. Също така е налице и квалифициращия признак на състава на чл. 346, ал. 2, т. 2, пр. 1 от НК – подс. А. е управлявал отнетия автомобил в „пияно състояние“ – с концентрация на алкохол 1.23 на хиляда, установено по надлежен ред с техническо средство „Дрегер 7410+“ с инв. № ****.

От субективна страна подсъдимият е осъществил деянието при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването на тези последици. Съзнавал противоправността на действията си, както и че те ще имат за резултат лишаването от владението на автомобила. Съзнавал е, че лишава собственика (ползвателя) от фактическа власт върху автомобила им, предвиждал е преминаването му в своя и е целял именно това. Налице е и специална цел при осъществяване на деянието – да ползва автомобила. Горното се извежда от цялостното поведение на подсъдимия, обективирано по делото, в частност от вида и последователността на действията му.

Като причини за извършване на престъплението следва да се отбележат незачитането от страна на подсъдимия на законовия ред, установен в Република България и ниската му правна култура.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО

На основание чл. 346, ал. 2, т. 1 и 2, вр. с ал. 1 от НК, ЕРС е наложил на подсъдимия минималното възможно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ. По делото не е постъпил на протест за увеличава на наложената наказание лишаване от свобода, поради което е безцелно на да се коментира неговия размера. Тук единствено ЯОС ще отбележи, че предвид осъжданията на подсъдимия правилно решаващият съд е определил на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. Въззивният състав  счита, че наложеното на подсъдимия наказание е необходимо и достатъчно да окаже поправително и възпиращо въздействие както него, така и върху останалите членове на обществото.

Също така правилно, с мотиви които въззивният съд споделя безрезервно, ЕРС е съобразил, че по отношение на наказанията, наложени на подс. К.А. с Определение № */**.**.****г. по НОХД № */**** г. по описа на РС – Елхово, с Присъда № **/**.**.**** г. по НОХД № ****/**** г. по описа на РС – Елхово и с Присъда № **/**.**.**** г. по НОХД № ***/**** г. по описа на РС – Елхово, са налице условията на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1от НК за определяне на общо наказание. Затова първата инстанция е определила едно общо наказание на подс. К.А. по наложените му наказания с постановените спрямо него три съдебни акта, а именно – лишаване от свобода за срок от една година, без приложение на чл. 24 НК и отложено от изтърпяване за изпитателен срок от три години.

 

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА

Неоснователни са всички съществени възражения на защитата, че присъдата е постановена при съществени нарушения на материалния закон –  деянието не е извършено от частен имот дворно място а на улицата, автомобилът не е отнет противозаконно, а при влизането в него тъй като е бил отворен, сам е тръгнал по нанадолнището на улицата и подс. К.А. не е имал намерение да го ползва. ЕРС изчерпателно е отговорил на тези възражение и въззивният съд няма какво да добави, като също счита, че твърденията на защитата не съответстват на събраната доказателствена съвкупност. ЯОС намира, че решаващият съд задълбочено и всестранно е анализирал всички доказателствени източници и е направил правилна преценка за достатъчност, годност и достоверност на доказателствените материали, така щото да може да постанови осъдителната присъда – съвкупния анализ на събраните в хода на наказателното производство доказателства установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт.

 

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

ЕРС е преценил, че не са налице основанията за отнемането му по реда на чл. 53 от НК на вещественото доказателство по делото – 1 брой тениска, сива на цвят (приложена в запечатан плик на л. 44 от делото) и правилно е постановил да се върне на собственика му – подс. К.А.А.. Останалите веществени доказателства по делото – марлен тампон (поставен в запечатан плик на л. 49 от делото) и 1 брой стъклена опаковка от парфюм (л. 50),  следва, като  вещи без стойност, да се бъдат унищожени.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на делото, законосъобразно, в съответствие с чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия са присъдени и направените по делото разноски – 148.12 лева в приход на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР Ямбол и  40.00 лева в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Елхово.

 

Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 57/18.11.2019 г. постановена по НОХД № 16/2018 г. по описа на РС – Елхово.

Решението е окончателно.

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ____________________________

                                                     

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: ___________________________

 

 

 

                                                                         ___________________________