Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                           2020г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и девети януари, през две хиляди и двадесета година, в състав:                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

При участието на секретаря Ива И.,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 10616 по описа за 2015г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искове на Б.А.НА Н./БАН/ срещу  О.Ч.Я., П.И.Я., Г.Л.М., Р.И.М., Н.Г.Ж., при участието на трето лице помагач на страната на ответника С.О., за установяване в отношенията между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот, а именно: ПИ с пл. № 409, находящ се в гр.София, р-н „Слатина“, кв. 9 по РП на м-ст „Комплекс БАН – IV-ти км“, целият с площ 809кв.м., при съседи по скица: ул. „Акад. Г. Бончев“, от две страни новопроектирани улици и ПИ № 289, по силата на закона – чл. 10, ал. 2 Закон за Б.А.на Н./ЗБАН/, считано от влизането му в сила - 19.10.1991г., към която дата БАН е стопанисвал процесния имот, предоставен му от държавата.

В исковата молба БАН твърди, че процесния ПИ пл. № 409 е част от имот стар пл. № 255, кв. 162, по РП на м-ст „Гео Милев“, м-ст „Комплекс БАН – IV-ти км“. Целият терен на БАН, част от който е процесния е предоставен на БАН по силата на регулационен план, утвърден със Заповед № 1268/11.03.1952г. на Министерство на комуналното стопанство и благоустройството. С посочената заповед се утвърждава регулацията на кв. 170 /стар 175/ и се отрежда парцел II за БАН в м-ст „Гео Милев“ – София /бивш терен за студентско общежитие/. В отредения за БАН имот съгласно скицата към заповедта попада и имот с пл. № 255, бивша собственост на В./В./ Г. /Г./ С.. Впоследствие със Заповед № 445/06.08.74г. на СГНС, на осн. чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗТСУ, вр. чл. 80, т. 2 ППЗТСУ се приема изменение на регулацията на кв. 170, м-ст „Гео Милев“ – София, като двата парцела по предходната заповед /Заповед № 1268/11.03.1952г. на Министерство на комуналното стопанство и благоустройството/, се обединяват в един, съгласно приложената към заповедта скица. Процесният ПИ № 409 е нанесен в кадастралната основа на основание Заповед № РД-09-21/31.01.2001г. на Кмета на р-н „Слатина“ – СО с площ 809кв/м.

Твърди, че имота е възстановен в полза на ищците, като наследници на В./В./ Г. /Г./ С. със Заповед № РД-57-550/21.06.1995г. на Кмета на Р-н „Слатина“ – СО, В./В./ Г. /Г./ С., на основание чл. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, към който момент същия не е бил собственост на държавата, а на БАН, на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН, както и застроителното мероприятие, за който същият е бил отреден - изграждане на „Комплекс БАН – IV-ти км“ е било фактически реализирано към същата дата. поради което и не са били налице предпоставките за възстановяване на цитираната реституционна разпоредба. Върху предоставения терен е изграден най големият комплексен научен център на БАН, в който освен многобройни сгради са налични и обекти на прилежаща инфраструктура – дворни и междублокови пространства, зелени площи, комуникации – подземни и надземни. Процесният имот е част от тях и се явява обслужващ терен и част от реализираното мероприятие, без да е налице възможност да се образува самостоятелен парцел. Поддържа, че в терена са изградени Институти по експериментална морфология, патология и антропология с музей, по микробиология, по математика и информатика, по механика, по информационни и комуникационни технологии, по металознание, съоръжения и технологии „Акад. А.Балевски“ с Център по хидро и аеро – динамика, Национален институт по геофизика, геодезия и георгафия и др. Процесният имот е разположен в оградената територия на Вивариумите на БАН в санитаро-хигиенната зона на масивна едноетажна сграда с пл. № 289 от кв. 9 по РП на м-ст „Комплекс БАН – IV-ти км“, гр.София, в която се помещава Лабораторията по патогенни микроорганизми /Вивариум 1/ на Института по микробиология към БАН, където се намира Департамента по инфекциозна микробиология, в който се работи с патогенни щамове и токсини на ООИ /особено опасни инфекции/. Тази дейност се извършва при строг контрол и на база необходимите разрешителни. В близост до имота е изградена трупна яма, в която се депонират използвани постелъчни и други отпадъци от животни, забранени за изхвърляне по общия ред. Същите при напълване на ямата се извозват и унищожават по специален ред от лицензирана фирма. Трупната яма е построена за да се обслужват вивариумите още през 50-те години и отговаря на изискванията на Закона за ветиринарномедицинската дейност и на Наредба № 29/2002г. за ветеринарно-санитарните изисквания при събирането и обезвреждането на отпадъци от животински произход. За сградата на вивариум 1 има издаден АДС № 6450/05.11.1969г. на СГНС – Ленински районен народен съвет – София. Целият терен м-ст „Комплекс БАН – IV-ти км“ с обща площ 250000кв/м се води в счетоводния баланс на БАН и академията е декларирала земята и заплаща данъци. В непосредстВ. близост до Вивариум 1 се намира вивариум 2, където се отглеждат самите опитни животни.

В условие на евентуалнос ищецът твърди, че е собственик на процесния ПИ с пл. № 409 по давност, чрез владение осъществявано от 1952г. до момента. В случай, че се приеме за приложима разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ твърди, че считано от 22.11.1997г., когато е влязла в сила цитираната разпоредба, до предявяване на иска е изтекла изискуемата по закон придобивна давност.

Ответниците О.Ч.Я. и П.И.Я. оспорват иска.

Възразяват, че имотите в м-ст „Комплекс БАН – IV-ти км“ не са придобити от ищеца на соченото придобивно основание, т.к. не са били предоставени на БАН. В полза на академията за периода от 1945г. до 1991г. от държавата е предоставено само стопанисването на построените в държавните имоти сгради. По силата на чл. 39 ЗПИНМ /отм./ приложената улична регулация има пряко отчуждително действие само за имоти, които към онзи момент са били собственост на частни лица и обществени организации. Когато в тази регулация попадали имоти, които вече са отчуждени по реда на ЗОЕГПНС /отм./, по отношение тях утвърдената улична регулация и отреждането или преотреждането на имата за нуждите на държавно предприятие или организация като БАН няма повторен отчуждителен ефект. В този случай предоставянето на ползването на имота следва да се извърши  с нарочен административен акт на титуляра на правото на собственост, какъвто акт съществува само за сградите, например на новопостроената сграда Вивариум 2 – за отглеждане на опитни животни - АДС № 6450/05.11.1969г. на СГНС – Ленински районен народен съвет – София. Подобни актове относно земята липсва, поради което не може да се приеме, че стопанисването на ПИ е предадено надлежно на академията, респ., че последната ги е придобила на твърдяното правно основание.

Поради това ответниците считат, че с влизанене в сила на ЗВСВНОИ процесният имот е бил държавна собственост и реституцията е настъпила по силата на закона. ПостаноВ. е Заповед № РД-57-550/21.06.1995г. на Кмета на гр.София, с която в полза на наследниците на Н. И. С.-К., единствен наследник на В./В./ Г. /Г./ С., е отписан от актовите книги за държавна и общинска собствтеност и е предадено владението върху недвижим имот: част от имот с площ 790кв.м., очертани със син контур на приложената скица, неразделна част от заповедта, в м-ст „Студентски град – 4ти км.“, имот пл. № 255, върху останалата част от имота са построени масивни сгради и са прокарани улици, на основание чл. 1 ЗВСВОНИ и чл. 88, ал. 4 от НДИ.

Възразяват и, че в резултат на регулационни изменения и обединение на два парцела в един, процесния имот, който е част от по големия парцел II е отреден не на БАН, а на нейния надзорен орган – Комитета за наука, технически прогрес и висше образование, поради което към 19.10.1991г., когато е влязъл в сила ЗБАН имота е бил стопанисван от Министрество на образованието и науката създадено чрез сливане на Министерство на просветата и Комитета за наука и висше образование през юли 1991г., а не от БАН, поради което академията не би могла да придобие имота на соченото основание, по силата на чл. 10, ал. 2 ЗБАН.

Възразяват и, че БАН не е могъл да придобие процесния имот по давност, т.к. давностен срок е могъл да тече едва след 21.05.1996г., когато с чл. 7 ЗДС е отпаднала забраната за придобиване по давност на имоти представляващи частна държавна собственост. Не са налице и останалите предпоставки за придобиване на собствеността по давност – за твърдяния период БАН не е владяла имота като свой, а дори да е упражнявала владението не е било явно, недвусмислено, не е демонстрирано пред държавата и ответниците, като реституирани собственици.

В случай, че се приеме, че БАН е придобил имота по силата на чл. 10, ал. 2 ЗБАН възразяват, че впоследствие академията е загубила правото си на собственост и към момента няма качеството на собственик, т.к. имота е придобит по давност през периода от 21.06.1995г., когато е постаноВ. Заповед № РД-57-550, чрез присъединяване на владение осъществявано първоначално от наследниците на Н. И. С.-К., единствен наследник на В./В./ Г. /Г./ С., които установили владението си чрез обикновено завладяване, а впоследствие считано от 2004г. упражнявано от ответниците О.Ч.Я. и П.И.Я., които го придобили по давност през 2015г.

Претендират исковете да бъдат отхвърлени.

Ответниците Н.Г.Ж.Г.Л.М. и Р.И.М. по същество поддържат възраженията по исковете изложени от ответниците О.Ч.Я., П.И.Я..

Претендират исковете да бъдат отхвърлени.

Третото лице помагач на страната на ответниците С.О. изразява становище за неоснователност на исковете.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна и прави следните правни изводи:

Предявените искове са положителни установителни, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, че е собственик на процесния имот на твърдяното основание – по силата на закона – чл. 10, ал. 2 ЗБАН, а в отношение на евентуалност по давност, чрез владение упражнявано в качеството на недобросъвестен владелец, с изтичане на предвиденият в закона срок.

В тежест на ответниците е да установят възраженията си по исковете, респ. да установят, че са собственици на имота на твърдяното основание – наследяване по закон, а наследодателят им по силата на покупко продажба.

Съгласно задължителната съдебна практика - ТР № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС в производството по искове за собственост съдът може да упражни косвен контрол върху валидността и материалната законосъобразност на решението по чл. 4 от ЗВСВНОИ по З. ЗПИНМ и др. Ищецът твърди, че е бил собственик на процесния имот към датата на влизане в сила на ЗВСВНОИ, както и, че застроителното мероприятие, за който същият е бил отреден - изграждане на „Комплекс БАН – IV-ти км“ е било фактически реализирано към същата дата. По естеството си горните възражения са такива за материална незаконосъобразност на реституционното решение и т.к. ищецът не е бил страна в реституционното производство същият не е обвързан от постановеното в полза на ответниците реституционно решение. С оглед горното в рамките на настоящото производство ищецът следва да установи по пътя на пълното и главно доказване валидно възникналото в негова полза право на собствено върху процесния имот преди датата на влизане в сила на ЗВСВНОИ.

Съдът намира заключението по приетата СТЕ за обективно и компетентно дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото му дава вяра изцяло.

Въз основа заключението по приетата СТЕ  и писмените доказателства приема за установено следното:

Със Заповед № 1268/11.03.1952 г. на Министерство на регионалното строителство и благоустройството и въз основа на чл. 29 от ЗПИНМ е утвърдена регулацията на кв. № 170 в м.“ Гео Милев“ и отреждането на парцел І за студентско общежитие парцел и ІІ за БАН. Имотът описан в н.а. № 28/15.07.2003г. на нотариус К.Б.е идентичен с парцел II за БАН от кв. 170 по цитираната заповед. Със Заповед № 445/06.08.1974 г. е изменена регулацията кв. 170 м. „Гео Милев“, като двата парцела - парцел І за студентско общежитие и парцел ІІ за БАН се сливат в един нов парцел, отреден за Комитет за наука, технически прогрес и висше образование. След съвместяване границите на парцели I и II от кв. 170 с границите на имот пл. № 255 от стария КП, респ. границите на процесния имот пл. № 409, а съгласно КК имот с идентификатор № 68134.704.409 се установява, че последният изцяло попада в парцел II за БАН от кв. № 170 в м.“ Гео Милев“, респ. в имота поисан в н.а. № 28/15.07.2003г. на нотариус К.Б.. Предвид непосредственото отчуждително действие на одобрения от съответния министър регулационен план съдът намира, че по силата на Заповед № 1268/11.03.1952 г. на Министерство на регионалното строителство и благоустройството процесния терен, върху който попада и недвижимия имот, предмет на спора е предоставен за стопанисване и управление на БАН. На скицата приложение 1 към СТЕ подробно, графично и в цвят са отразени границите на парцел II, на имота по н.а. № 28/15.07.2003г. на нотариус К.Б.и процесния имот, по релевантните планове и карти. В заключението подробно са описани и индивидуализирани с идентификатор по Кадастрална карта на р-н „Слатина“, изградените в бившият парцел II за БАН, в кв. № 170 в м.“ Гео Милев“, създаден съгласно Заповед № 1268/11.03.1952 г. сгради на научни заведения – 21 броя. Съгласно кадастлален регистър функционалното предназначение на изброените сгради е „сграда за научна и проектантска дейност“. За имотите с идентификатори №№ 68134.704.592 и 68134.704.597, на територията на които се намират сградите, в КР е въведен начин на трайно ползване - „за обект: комплекс за научна и проектантска дейност“.

Видно от заключението на вещото лице, комплексното мероприятие, за което е отчужден имота - изграждане на комплекс институтски сгради на БАН е изпълнено. Върху целият терен, предмет на отчуждаване по регулационния план от 1952 година е налице комплексно застрояване, като върху същия се намират различни сгради и съоръжения на БАН. Строителството на страдите на цитираните научни заведения в парцел II за БАН, в кв. № 170 в м.“ Гео Милев“ е реализирано в периода след 1952г., до средата на 80-те години на миналия век, т.е. след изменение на регулацията със Заповед № 445/06.08.1974 г., по силата на която парцел І за студентско общежитие и парцел ІІ за БАН се сливат в един нов парцел I, отреден за Комитет за наука, технически прогрес и висше образование и БАН, в кв. № 170 в м.“ Гео Милев“. Т.е. основното застрояване по двете заповеди, за парцели II за БАН и I отреден за Комитет за наука, технически прогрес и висше образование и БАН, е реализирано изцяло съобразно предвиждането на плановете одобрени с двете заповеди от 1952г. и 1974г. Действащия план за местността от 2000г. не е приложен, т.к. до момента предвижданията му не са реализирани.

Въз основа заключението и събраните доказателства съдът приема, че на терена на научния „Комплекс БАН – IV-ти км“ е извършено комплексно застрояване. Изградените вивариуми представляват част от комплекс от 6 масивни едноетажни сгради, проектирани през 1953г., като обект „Обори към института по експериментална медицина – БАН“ Строителството им е реализирано изцяло съгласно проект от 50-те години на миналия век. Сградите и оградата на определеният им прилежащ терен са попълнени в Кадастралният лист 480 от стария КП/1950г., без планоснимачен номер на обособения в тези граници имот.

За нуждите на института по микробиология към БАН са предоставени за ползване югозападните три сгради, описани в приетите информационни карти като вивариуми- павилиони с №№ 1, 2, 3. Североизточните три сгради се ползват от института по експериментална морфология, патология и антропология при БАН.

Вивариум /Павилион 1/ съответства  на сграда с пл. № 289 по КП/1973г., а по действащата КК и КР – на сграда с идентификатор № 68134.704.597.8, с функционално предназначение „сграда за научна и проектантска дейност“. Понастоящем в тази сграда се намира департаментът по инфекциозна микробиология /предишно наименование „лаборатория по патогенни бактерии“/. Състои се от лаборатории и обслужващи ги помещения.

Вивариум /Павилион 2/ съответства  на сграда с пл. № 287 по КП/1973г., а по действащата КК и КР – на сграда с идентификатор № 68134.704.597.6, с функционално предназначение „сграда за научна и проектантска дейност“. Понастоящем се ползва като вивариум за дребни опитни животни, разделе на стерилна и нестерилна части.

Вивариум /Павилион 3/ съответства  на сграда с пл. № 288 по КП/1973г., а по действащата КК и КР – на сграда с идентификатор № 68134.704.597.9, с функционално предназначение „складова база и склад“. Понастоящем североизточната част от сградата се отдава под наем, а останалата част се преустройва в лаборатория за химични и биотехнологични процеси.

Върху терена, който се ползва от института по микробиология са изградени още: Събирателна трупна яма, в която се депонират използвани постелъчни и други отпадъци от животни, забранени за изхвърляне по общия ред. Ямата е нанесена в КК с идентификатор № 68134.704.597.17. Бивш сеновал, който се е ползвал за отглеждане въ ввивариумите на едри опитни животни, каквито вече не се отглеждат. Постройката е нанесена в КК с идентификатор № 68134.704.597.15. В имота с идентификатор по КК № 68134.704.409 съгласно кадастъра на подземни проводи преминават трасета на топлопровод, непроходим кабелен колектор, канал за смесителна канализация, топлопроводи др., канализационна тръба, силнотокова подземна линия за ниско напрежение с три кабела.

Естеството на мероприятието, за което е отчужден имота - изграждане на институтски комплекс за нуждите на БАН предполага изграждане върху терена на множество сгради, постройки и съоръжения, които са обособени, но структурно и функционално свързани, служещи за осъществяване на обща дейност и за нуждите на конкретно лице. С оглед на горното наличието на свободни площи в терена, който не са застроени със сгради не може да обоснове извод за липса на започване на строителството или за нереализиране на отчуждителното мероприятие. Строителството на сгради, още повече със специално и обслужващо предназначение се подчинява на строга законова регламентация относно етажност, площ отстояние до съдени сгради и достъпи, поради което наличието на свободни площи между сградите не дава основание да се приеме, че фактическото строителство върху имота не е започнало. Подобен извод не следва и от обстоятелството, че понастоящем имота е обрасъл с трева, тъй като обстоятелството, че имотът не се поддържа и облагородява няма отношение към собствеността върху същия.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗБАН Народното събрание предоставя в собственост на БАН стопанисваните от нея държавни терени, сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд, парични средства и други движими вещи. С оглед на горното настоящата инстанция намира, че с факта на влизане в сила на ЗБАН - на 15.10.1991 целият терен, представляващ „Комплекс БАН – IV-ти км“, в който попада изцяло и процесния имот е преминал валидно в патримониума на ищеца. Представените по делото писмени доказателства - заповед за одобряване на регулационен план и актове за държавна собственост обосновават извода, че целият терен, а впоследствие и изгладените върху същия сгради са били предоставени от държавата за стопанисване и управление на БАН. С оглед изложеното с факта на влизане в сила на ЗБАН правото на собственост върху терена и сградите е придобито от БАН по силата на закона, без необходимост от извършване на каквито е да е фактически или правни действия. По делото липсват доказателства, от които да се установява последващо предоставяне на имота за стопанисване от други лица или организации. Доводът на ответниците, че със заповед № 445/06.08.1974 г. за изменение на регулацията кв. 170 м. „Гео Милев“ парцел І за студентско общежитие и парцел ІІ за БАН са обединени в един нов парцел, отреден за Комитет за наука, технически прогрес и висше образование не може да промени горния извод, т.к. като видно от заключението на вещото лице и по двата плана - от 1952 г. и по плана от 1974 година процесния имот попада в терен, отреден за БАН. По делото не са представени актове за държавна собственост или други доказателства, установяващи преотреждане на имота или предоставянето му от страна на държавата за стопанисване от други лица след изменението на регулацията от 1974година.

Поради изложеното съдът намира, че ответниците не се легитимират като собственици на процесния имот на твърдяното основание – реституция по силата на ЗВСВНОИ. ПостаноВ.та е Заповед № РД-57-550/21.06.1995г. на Кмета на гр.София, с която в полза на наследниците на Н. И. С.-К., единствен наследник на В./В./ Г. /Г./ С., е отписан от актовите книги за държавна и общинска собствтеност и е предадено владението върху недвижим имот: част от имот с площ 790кв.м., очертани със син контур на приложената скица, неразделна част от заповедта, в м-ст „Студентски град – 4ти км.“, имот пл. № 255, върху останалата част от имота са построени масивни сгради и са прокарани улици, на основание чл. 1 ЗВСВОНИ и чл. 88, ал. 4 от НДИ, е незаконосъобразна. Към датата влизане в сила на ЗВСВНОИ - 21.02.1992 г. - процесният недвижим имот не е бил собственост на държавата или общините, а е бил изключителна собственост на ищеца на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН. Към същата дата не е била налице и предпоставката по чл. 1, ал.1 от ЗВСВНОИ, тъй като строителните работи върху терена са били започнали, осъществени и фактически реализирани, чрез осъществяване на отчуждителното мероприятие - изграждане на „Комплекс БАН – IV-ти км“.

Поради установеното право на собственост на ищеца на твърдяното основание – по силата на закона, не следва да се разглежда въведеното в условията на евентуалност основание за присобиване на собстеността – давност. Следва да бъде разгледано възражението за придобиване по давност на ответниците.

За установяване на владението по искане на ответниците О.Ч.Я. и П.И.Я. са събрани показанията на свидетеля Т.М.Х.. От показанията се установява, че след 1995г. до 2005г. веднъж годишно посещавал имота, за да събира трева за храна на животните си. Знаел, че е на наследниците на Г., които го насочили там да събира трева. След 2005г. до 2019г. го посещавал веднъж или два пъти, за да го види, без да събира трева. Имота бил една ливада и сега си бил ливада. Десет години след 1995г. мястото го оградили с циментови колове и мрежа и не можело да се влезе. Можело да се заобиколи и влезе от долната част. Не знаел кой. Не били наследниците. Отворили оградата, за да може да влиза, но после тя пак била затворена.

Съдът намира, че ответниците О.Ч.Я. и П.И.Я. не са установили главно и пълно, че за периода от 21.06.1995г., когато е постаноВ. Заповед № РД-57-550, чрез присъединяване на владение осъществявано първоначално от наследниците на Н. И. С.-К., единствен наследник на В./В./ Г. /Г./ С., които установили владението си чрез обикновено завладяване, а впоследствие считано от 2004г. упражнявано от тях лично, са го придобили по давност през 2015г. Показанията на свидетеля са дадени в резултат на спорадични впечатления от редки посещения – веднъж годишно в имота. Те са изолирани, без връзка с останалите доказателства по делото. Затова съдът не им дава вяра, а и от тях не може да бъде направен обоснован извод за наличие на явно, несъмнено, несмущавано владение осъществявано върху имота от наследниците на Н. И. С.-К., а по късно от ответниците за твърдяния период. От друга страна показанията на разпитаните по искане на ищците свидетели Найденски – служител в БАН и Гълъбов – син на служител в БАН, бивш служител в БАН са дадени врезултат на преки, непосредствени впечатления, те са вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други. Съдът ги цени при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра, т.к. са във връзка и с останалите доказателства по делото. Въз основа тях приема, че за периода от 1952-56г. и към момента процесния имот представлява част от комплексното мероприятие, за което е отреден терена на БАН. Намира се в департамента по инфекциозна микробиология. Представлява малка ливада - петно обозначено с № 409, разположена между метална ограда и блока за опасни инфекции, павилиони с лабораторни животни, вивариум и други сгради и съоръжения за нуждите на института. В него има подземна комуникация. В момента косели тревата за сено за животните. В един момент била изградена мрежестата ограда, която затворила участъка по перпендикуляра на ул. „Г. Бончев“.

При това положение възражението за придобиване по давност не може да се противопостави на устаноВ.та собственост на ищеца върху процесния имот на твърдяното основание по силата на закона – чл. 10, ал. 2 ЗБАН.

Изложените мотиви обезмислят обсъждане на останалите доказателства по делото и са достатъчни за да се приеме, че предявеният положителен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид изхода от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебни разноски. Същият е направил своевременно искане, но не е представил списък за извършени такива. Затова независимо от изхода от спора съдът не присъжда разноски в полза на ищеца.

Воден от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на Б.А.НА НАУКИТЕ, ЕИК *******, с адрес: гр.София, ул. „Петнадесети ноември“ № 1, представлявано от председателя Акад. Стефан Воденичаров, срещу  О.Ч.Я., ЕГН **********, П.И.Я., ЕГН **********, Н.Г.Ж., ЕГН ********** – тримата със съдебен адрес: ***, адв. А.К. Бечева, Г.Л.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. Б.Б.Н., Р.И.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. Б.К.В., при участието на трето лице помагач на страната на ответника С.О., гр.София, бул. „Шипченски проход“ № 67, представлявано от юрискосулт В.Д., че Б.А.НА НАУКИТЕ, ЕИК *******, с адрес: гр.София, ул. „Петнадесети ноември“ № 1, представлявано от председателя Акад. Стефан Воденичаров, е собственик на недвижим имот, а именно: ПИ с пл. № 409, находящ се в гр.София, р-н „Слатина“, кв. 9 по РП на м-ст „Комплекс БАН – IV-ти км“, целият с площ 809кв.м., при съседи по скица: ул. „Акад. Г. Бончев“, от две страни новопроектирани улици и ПИ № 289, по силата на закона – чл. 10, ал. 2 Закон за Б.А.на Н./ЗБАН/, считано от влизането му в сила - 19.10.1991г., към която дата БАН е стопанисвал процесния имот, предоставен му от държавата, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: