№ 13797
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110165714 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявените от [ЮЛ] срещу Й. А. Т., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 415
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с които се иска осъждане на ответника да
заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 554,71 лв.,
представляваща стойността на главницата за употребена и незаплатена ел.
енергия за периода от 17.10.2020г. го 16.11.2020г., ведно със законната лихва
за забава от депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК на 17.05.2021 г. до
окончателното погасяване на главницата, както и иск с правно основание чл.
86, ал.1 ЗЗД за сумата от 21,11 лв., представляващи мораторна лихва за забава
считано от падежа на всяко периодично вземане до датата на издаване на
справката за възникналите задължения (от 11.12.2020г. до 27.04.2021г.),. и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че в
качеството си на краен снабдител снабдява с електрическа енергия имота на
ответника с адрес: [АДРЕС]. Посочва, че за ответника е открит клиентски №
[НОМЕР]. Обосновава, че ответникът има качеството на клиент и дължи
заплащане на цена за използвана ел. енергия в размер от 554,71 лв. за периода
17.10.2020 г. – 16.11.2020 г., както и описаните по-горе мораторна и законна
лихва за забава от падежа на всяка незаплатена фактура.
1
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
постъпил от страна на ответника. Ответникът оспорва исковата молба като
неоснователна поради следното. Той счита, че не дължи твърдяната сума, тъй
като повреме на периода, когато е потребена ел. енергия той вече не е бил
собственик на имота. За това е уведомил в срок ищцовото дружество.
Подчертава, че от своя страна новия собственик не е изпълнил своето
задължение да отвори нова партида на своето име своевременно. Поради това
ответника, счита че новият собственик следва да бъде привлечен като
подпомагаща страна по делото. Подчертава, че е водил многократно
разговори с ищцовото дружество като многократно ги е уведомявал и е
предоставял доказателства, че вече не е собственик на имота, където е
потребявана ел. енергия, но без резултат.
В отговора на исковата молба ответникът предявява срещу И. Т. Г. с
ЕГН: ********** обратен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. Релевира
фактите, че И. Г. е задълженото лице по процесното задължение към ищеца,
тъй като той в качеството си на нов собственик на имота е генерирал
посоченото задължение, използвайки ел. енергия в процесния имот.
В открито съдебно заседание третото лице-помагач и ответник по
обратния иск твърди, че е заплатил процесното вземане.
В становище на ищеца от 17.11.2022 г. същият заявява, че процесното
вземане е изцяло изплатено от третото лице-помагач на 02.08.2022 г.,
включително законната лихва за забава до датата на плащането.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 79 ЗЗД ищецът следва да докаже
следните факти: наличието на облигационно правоотношение по договор за
продажба на ел. енергия между страните, количеството на реално доставената
от ищеца по договора ел. енергия за процесния период и размера на нейната
цена. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да
докаже следните факти: съществуването и размера на главния дълг и
2
изпадането на ответницата в забава.
С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните следните обстоятелства: че ищцовото дружество е
доставило ел енергия в процесния имот през исковия период.
Съгласно чл. 92, т. 4 ЗЕ крайният клиент е страна по сделка с
електрическа енергия. В т. 27г от ДР на ЗЕ е дадено легално определение на
понятието „краен клиент”, като е посочено, че това е клиент, който купува
електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. Нормата на чл.
98а, ал. 1 ЗЕ предвижда, че крайният снабдител продава електрическа енергия
при публично известни ОУ, а съгласно ал.4 публикуваните ОУ влизат в сила
за клиентите на крайният снабдител без изрично писмено приемане. В чл. 4,
ал. 2 от общите условия на „ЧЕЗ Електро България” АД, копие от които е
прието като писмено доказателство по делото, е предвидено, че потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа
съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. С оглед изложеното следва да се приеме, че между
крайният снабдител и собствениците/ползвателите на законно
електроснабдени имоти е налице облигационно правоотношение по договор
за доставка на електрическа енергия, въз основа на което собствениците/
ползвателите са задължени да заплащат в полза на крайния снабдител
стойността на доставената електрическа енергия.
От представеното по делото копие от лицензия за обществено снабдяване
с електрическа енергия се установява, че през 2013 г. на ищцовото дружество
е предоставен лиценз за осъществяване на дейността обществено снабдяване
с електрическа енергия.
От представеното по делото като писмено доказателство заявление за
продажба на електрическа енергия се установява, че ответникът на 03.07.2014
г. е декларирал пре ищеца, че ползва процесния имот като собственик.
Видно от приетото като писмено доказателство по делото заявление (л.
94) ответникът е информирал ищеца на 08.03.2019 г. (преди исковия период),
че е продал процесния имот. Поради изложеното съдът намира, че страните не
са били в облигационни правоотношения по договор за продажба на ел.
енергия за процесния имот през исковия период. Ответникът е изпълнил
3
задължението си по Общите условия на ищцовото дружество да информира
същото за астъпилата промяна в собствеността на имота. При липсата на
първата изискуема предпоставка за уважаване на иска същият следва да се
отхвърли като неоснователен.
За пълнота съдът намира, че следва да отбележи, че от доказателствата
по делото се установява, че процесните вземания са изплатени изцяло в хода
на процеса от третото лице-помагач, което е още едно основание за
отвхърляне на исковете.
Поради неуважаване на главните искове, не следва да се разгледа
обратния иск, предявен от ответника срещу третото лице-помагач и съдът не
дължи произнасяне по него.
По разноските:
При този изход на правния спор и на основание чл.78, ал.3 ГПК, право
на разноски има ответникът. Доколкото обаче такива не се претендират,
разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪЛРЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание
чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] срещу Й. А. Т., ЕГН
**********, установителен иск за признаване за установено, че Й. А. Т., ЕГН
********** дължи на [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] сумата в размер на 554,71 лв.,
представляваща стойността на главницата за употребена и незаплатена ел.
енергия в имот, находящ се в [АДРЕС], къща за периода от 17.10.2020г. го
16.11.2020г., ведно със законната лихва за забава от депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК на 17.05.2021 г. до окончателното погасяване на
главницата, както и иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 21,11
лв., представляващи мораторна лихва за забава считано от падежа на всяко
периодично вземане до датата на издаване на справката за възникналите
задължения (от 11.12.2020г. до 27.04.2021г.),. и чл.86, ал.1 ЗЗД, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по реда на
4
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 27280/2021 г. по описа на СРС, 174 състав.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на
страната на ответника И. Т. Г., ЕГН **********.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5