Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/…………07.2019
год., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
окръжен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на втори юли две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Юлия
Бажлекова
ЧЛЕНОВЕ:Татяна
Макариева
Таня Кунева
при участието на секретаря
Елка Иванова, като разгледа в. гр.
дело №570 по описа на съда за 2019 год.,
докладвано от съдията Бажлекова и за да произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх. № 1348/27.02.2019г., подадена от В.Ю.Я., чрез адв. С.П.
- ВАК, срещу решение № 30 от 13.02.2019г., постановено по гр.д. №456 по описа
на Районен съд-Провадия за 2018г., в частите, с които е дадено разрешение
детето Д.Я. Д.Д., ЕГН ********** да пътува до Федерална Република Германия два
пъти годишно – през м. Юли и м. декември, на основание чл.127а, ал.2 СК,
определен е режим на лични отношения на детето с бащата Д.Д..
Във
въззивната жалба се излага, че решението в обжалваните части е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Сочи, се че даването на разрешение детето да
пътува само до една от страните от ЕС и в месеците декември и юли е
необосновано. Същото би могло да създаде проблеми и трудности за плануване на
пътуванията, осъществяване на режима на контакти с бащата и не е в интерес на
детето. По отношение на определения режим на лични контакти, се излага, че
задължаването на майката на детето да уведомява ответника за настоящ телефонен
номер и профили в платформите, интернет-сайтове и софтуерни продукти за
интернет комуникации в едномесечен срок от влизане в сила на решението, както и
да го уведомява за промяна на телефонния си номер и профил в платформите,
интернет-сайтове и софтуерни продукти в 1-седмичен срок от промяната,
представлява неоправдано и грубо вмешателство в личния й живот. Такава намеса в
личния и семеен живот представлява и задължаването на семейството всяка събота
от 18ч. до 19 часа да остава в къщи за осъществяване на осъществяване на
мобилна комуникация.
Иска се
отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което като
се съобразят наведените в жалбата доводи, да се разреши на детето да пътува
свободно, без да е придружавано от бащата в страните от Европейския съюз и да
се определи режим на личен контакт, като се даде възможност на бащата да вижда
и взема детето всяка първа и трета седмица от месеца от 9 часа в събота до 17
часа в неделя с преспиване, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск, по една седмица на коледно-новогодишните празници на
всяка четна година и на Великденските празници-всяка нечетна година.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемият Д.Д., с писмен отговор е оспорил жалбата
като неоснователна. Моли за потвърждаване на решението на РС, като правилно и
законосъобразно.
Съдът
съобрази следното: Производството пред РС Провадия е образувано по предявени от
В.Ю.Я.
срещу Д.Г.Д. искове за лишаване на ответника от родителски права по отношение
на детето Д.Я. Д., ЕГН **********; изменение на размера на дължимата от
ответника в полза на детето месечна издръжка и даване на разрешение, заместващо
съгласието на бащата за издаване на документи на детето за пътуване в чужбина и
разрешение, заместващо съгласието на бащата,
детето да пътува в страни от ЕС.
В
исковата молба са изложени твърдения, че страните са живели на семейни начала,
като от съвместното си съжителство имат родено едно дете – Д.Я.. С решение от 2015г. на ПРС било одобрено
постигнатото между страните споразумение, с което упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на
майката, при която е определено и местоживеенето му; определен е режим на лични
отношения на детето с бащата, който е осъден да заплаща издръжка в размер на
120лв. месечно. От одобряване на споразумението да предявяване на исковете
бащата Д.Г.Д. не заплащал издръжка, укривал доходите си и не полагал грижи за
детето. Не се осъществявал и определения режим на лични контакти. Била
осъществена една среща между детето и бащата, след която детето било много
разстроено. Ищцата излага, че имала
желание да пътува и гостува на близки в Германия, но ответника отказал
да даде съгласие детето да пътува в чужбина.
С
писмен отговор ответникът е оспорил предявените искове за лишаване от
родителски права и разрешение, заместващо неговото съгласие детето да пътува в
чужбина като неоснователни и е предявил насрещни искове: по чл. 127, ал.2 СК за
изменение на определения с решение № 290 от 20.11.2015г., влязло в сила на
29.12.2015г. на Районен съд град Провадия по гражданско дело № 496/2015г. на
ПРС, режим на лични отношения на бащата Д.Г.Д., с детето Д.Я. Д.Д., като се
даде възможност при пристигането на
бащата Д.Г.Д. *** след всеки работен контракт, да взема детето при себе си през
две поредни седмици от петък 17,00 часа до неделя 12,00 часа с две нощи
преспивания; два пъти по седем дни през лятото, когато детето е във ваканция.
Както и да бъде осигурена възможност на бащата, когато е служебно извън
пределите на Р.България да разговаря всяка събота вечер в периода от 17,00 часа
до 19,00 часа с детето по телефон или чрез интернет телефония /скайп, фейсбук
или други/, както и при промяна на номера, скайп име или фейсбук регистрация -
майката да уведомява бащата за това.
Счита
за основателен иска за увеличаване на издръжката в полза на детето.
Насрещните иск е оспорен от В.Я., която се противопоставя на искането за разширяване
на контактите с детето чрез интернет телефония /скайп, фейсбук или други/,
както и при промяна на номера, скайп име или фейсбук регистрация - майката да
уведомява бащата за това.
Постановеното
решение, в частите, с които е отхвърлен
предявения иск с правно основание чл.132, ал.1, т.2 СК като неоснователен,
изменен е размера на дължимата от бащата издръжка в полза на детето, като
същата е увеличена на 150лв.; разрешено е да се издадат документи за пътуване
на детето не е обжалвано.
Предмет
на проверка в настоящото въззивно производство е решението, в частите, с които
е разрешено и постановено детето да пътува до ФРГ два пъти годишно през м. юли
и декември и е изменен определения с предходното решение режим на лични
контакти на детето с бащата.
Дирекция
„Социално подпомагане”–Варна и Провадия, в писмени становища по делото
посочват, че предвид частите отсъствия на бащата от страната, с цел укрепване
на емоционалната връзка на детето с бащата е необходимо да се осигури
възможност за регулярно осъществяване на режима на лични контакти, като не се
нарушава ежедневния ритъм на детето.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите
на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно
по делото, че ищцата и ответникът са родители на детето Д.Я.,
роден на *** год. – в тази насока е и удостоверението за раждане на детето.
Съгласно
представена по делото служебна бележка от 23.01.2018г., издадена от детска
градина „Пролет“ гр. Провадия, детето Д.Я. е посещавало подготвителна група в
детското заведение.
Представен
е доклад от С.Н., класен ръководител на Д.Я. Д., съгласно който детето е ученик
в първи клас през учебната 2018-2019г. в ОУ „Христо Смирненски“, гр.Провадия и
посещава редовно учебни занятия, като са му осигурени всички необходими учебни
пособия и помагала.
По делото не се спори, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че след раздялата на страните през 2015г. детето Делян –Ян живее
при майката в гр.Провадия, която полага и преките грижи за него.
Бащата Д.Г.Д.
*** и като военослужещ офицер по операции към НАТО е разпределен в Афганистан.
В
представените пред първоинстонционния съд доклади, изготвени от ДСП Провадия и
Варна е посочено, че детето се отглежда от майката, която получава подкрепа от М.М.,
с когото съжителства. Детето контактува с роднини и близки от разширения семеен
кръг. Според проведеното проучване от социалните работници в интерес на детето
е да поддържа емоционална връзка с двамата родители и разширения им семеен кръг.
Бащата не се противопоставя на издаването на документ за задгранично пътуване
на детето. Режима на лични контакти, следва да се съобрази с честите отсъствия
на бащата по служба и да се осигури възможност за осъществяване на регулярни
контакти. Д.Я. има изградена емоционална връзка и с по-малкия си брат /
по-малък син на ответника Д./.
От
показанията на свидетелите М., Я. и К. се установява, че в периода от лятото на
2016г. до зимата на 2019г. ответникът е вземал детето 5-6 пъти. Ищцата се е
установила да живее и работи в гр.Провадия и няма намерение да напуска
страната. Иска да пътува, заедно с детето и мъжа, с когото живее до Германия,
за да гостуват на роднини. Два пъти през периода след 2016г. ответникът е
звънял по телефона на ищцата за да се осъществят срещи детето, но поради това,
че те са били на почивки в Пампорово и с. Велика срещи не са се състояли.
Последното посещение на детето в дома, в който живее ответника е било през
лятото на 2018г. Детето се приема добре от новото семейство на бащата.
Пред
въззивната инстанция родителите са изслушани по реда на чл.59, ал.6 СК.
При така
установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.4 СК съдът преценява на кого от родителите да
предостави упражняването на родителските права режима на лични контакти с
родителя, който не упражнява родителските права с оглед всички обстоятелства и
интересите на детето, отчитайки: възпитателски качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите,
привързаността на детето към родителите, пол и възраст на детето, социалното обкръжение. Преценката по
всяко дело е конкретна.
И двамата
родители заявяват становище, че детето следва да осъществява пълноценни
контакти с бащата.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че основните грижи
за отглеждането и възпитанието на детето след раздялата на родителите се полагат
от майката, която се е установила да живее и работи в гр.Провадия. Бащата живее
в гр.Варна, като работата му налага чести и за продължителни периоди отсъствия
от страната.
След
раздялата на родителите бащата макар и рядко се е виждал и контактувал с детето. Давал е и средства за
издръжка на детето. И двамата родители
са създали нови семейства. Д.Д. има родено и друго дете. Не се установява
ищцата да е създавала пречки за осъществяване на контакти на детето с бащата. При
изслушването майката на детето е заявила, че няма нищо против определения режим
за контакти, но режима не се спазва. Знае, че бащата пътува извън страната, но
посочва, че не винаги има интернет и не следва да е задължена да стои в къщи
или на место с интернет с детето, за да може, когато бащата има възможност
да контактува с него.
При
изслушване на бащата същият заявява пред съда, че държи на контактите с детето
по интернет, когато не е в България, тъй като при липсата им, детето би се
чувствало изолирано и отхвърлено. Контактът с детето се осъществявал чрез
средствата за комуникация на майката.
Детето е
привързано и към двамата родители. Преценявайки интереса на детето, като отчита
обстоятелството, че за продължителни периоди от време бащата е извън страната,
съдът намира, че следва да се регламентира разширен режим на лични отношения с
бащата, за да не бъде изгубена емоционалната връзка на детето с него и
създаване на връзка с по-малкия му брат. Настоящият състав на съда намира, че
определения от първоинстанционния съд режим на лични контакти на детето с
бащата не осигурява в достатъчна степен интереса на детето за възможност за
лични контакти с бащата, за да може да се съхрани и доизгради емоционална
близост между тях. Съдът намира, че
режима е неподходящ и не отговаря на интересите на детето. Предвиждането на възможност
за осъществяване на лични контакти в периодите, през които бащата се намира в
България след края на негов трудов договор и служебна ангажираност би създало
неясноти, спорове между страните, трудности при осъществяването му и
несигурност у детето. По неудачен начин са уредени и отношенията в частта
относно възможността за контакти на детето с бащата по телефон и чрез интернет,
като майката е задължена да уведомява бащата на детето за промяна в телефонния си
номер, профили в платформи, интернет сайтове и софтуерни продукти за интернет
комуникация в едноседмичен срок. В случая, следва да се има предвид, че и
двамата родители следва да полагат усилия и създават условия за осъществяване
на контактите на детето с родителя, който не упражнява родителските права. В
този смисъл задълженията за осигуряване на технически устройства, възможности
за комуникация по телефон и интернет не следва да се възлагат изцяло на
майката. Охраната на интереса на детето от общуване с баща му, не налага
автоматични задължаване на майката да осигурява технически устройство, интернет
канали или регистриране на профили в интернет платформи и сайтове. Ангажимент и
средства за осигуряването на тези възможности за осъществяване на комуникация с
детето в периодите на отсъствие на бащата от страната следва да бъдат поети и
от самия него.
Предвид
изложеното решението в тези части е неправилно и следва да се отмени. Следва да
се регламентира разширен режим на лични отношения с бащата, за да не бъде
изгубена емоционалната връзка на детето с този родител. По делото няма данни
относно това дали бащата и в бъдеще ще продължава да изпълнява служба и работа,
свързана и налагащи отсъствие за продължителни периоди от страната, нито данни
относно честотата и продължителността на отсъствията по сключения в момента
договор и за какъв срок е договора, поради което и режимът на лични контакти,
не следва да се обвързва с предвидените в такива договори условия и периоди на
пребиваване в страната. Съдът намира, че подходящ и отговарящ на интересите на
детето е следния режим с бащата Д.Г.Д.: бащата да има право да вижда и взема
детето Д.Я. при себе си всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от
18ч. в петък до 18ч. в неделя, с преспиване; двадесет дни през лятото, от които
10 дни през м.юли и 10 дне през месец август, когато майката не е в платен
годишен отпуск, по споразумение с
майката, а ако такова не бъде постигнато – от първи до десети юли и от 20 до
тридесети август всяка година; всяка
нечетна година – дните, които са официални празници във връзка с Коледа и през
месец май, дните, които са обявени за официални празници, неучебни и почивни от
18 часа на деня предхождащ първия неучебен ден до 16 часа на последния неучебен
ден, първите пет дни от коледната и великденска ваканция; всяка четна година-
дните, които са официални празници във връзка с Нова Година и Великден от 18
часа на деня предхождащ първия почивен ден до 18 часа на последния, последните
пет дни от коледната и великденската ваканции; да осъществява личен контакт по
телефон и/или чрез интернет комуникация – устно или писмено всяка събота от 18
до 19 часа. Следва да се укаже на двамата родители да положат усилия и
съдействие за осигуряване на необходимите технически средства, софтуерни
продукти и сключване на съответните договори и регистрации в платформи, сайтове
за осъществяване на комуникацията по телефона и интернет.
По иска с
правно основание чл.127а СК: Съгласно
чл. 127а от Семейния кодекс въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова
съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд
по настоящия адрес на детето.
В случая родителите на детето Д.Я. не са
постигнали такова съгласие, като пред въззивната инстанция бащата е заявил, че
е съгласен да детето да пътува, но предвид ниската възраст на детето,
разрешението да се даде за срок от 5 години, като при пътуванията се съобразява
с училищните ангажименти на детето. Установено е също, че детето живее,
отглежда се и се възпитава от майката в България. Майката е заявила желание да
пътува в страни от ЕС, с цел туризъм или гостуване на познати. Ограничаването
на детето от пътуванията на майката, ограничаването на възможностите му за
посещение на други държави по същество ограничават основни права и свободи на
детето, регламентирани и защитени от закона, поради което в настоящия случай,
съдът намира, че в интерес на детето е то да може свободно да пътува с майка си
до страните от ЕС. Целта на закона е да защити в максимална степен правата и
интересите на децата и да ограничи възможностите за злоупотреба с права на
децата, с оглед ниската им възраст и превенция срещу неправомерни актове срещу
тях. Съдът намира, че в настоящия случай не е налице нито заплаха, нито
опасност за здравето и/или сигурността на детето при пътувания заедно с
неговата майка до държавите от ЕС, доколкото тези държави не са място на размирици; не са страни, в които временно не е
препоръчително пътуване по различни причини, с оглед съществуващ риск за
живота, здравето или сигурността на гражданите. В тази връзка, настоящият
състав на съда намира за основателни наведените в жалбата на В.Я. оплаквания,
че решението в частта, с която е дадено разрешение детето да пътува само до
Германия е необосновано, като съдът не се е произнесъл по предявеното искане за
даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето Делян -Ян да
пътува до страните от ЕС.
Поради
изложеното съдът намира, че молбата е основателна и следва да бъде уважена, като се даде
разрешение детето Д.Я. да напуска страната и да пътува в държавите –членки на
ЕС заедно с майка си В.Ю.Я. многократно, при спазване на определения режим за
контакти на детето с бащата Д.Г.Д. и съобразяване с училищните ангажименти на
детето. Разрешението следва да бъде дадено за срок от три години, считано от
влизане на решението в сила, с оглед ниската възраст на детето.
Решението в тази част следва да се
отмени, като се постанови ново, с което да се даде разрешение, заместващо
съгласието на бащата Д.Г.Д., детето Д.Я. да пътува с майка си до държавите от
Европейски съюз многократно, в неучебните дни, при съобразяване с определения
режим на лични контакти на детето с бащата за срок от три години.
Предвид
изхода от спора, въззиваемият Д.Д. следвада бъде осъден да заплати на В.Я.
сторените в настоящото производство разноски в размер на 525лв., на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 30/13.02.2019 год., постановено по гр. дело № 456/2018 год. по описа на
Районен съд-Провадия, в частите, с които е постановено детето Делян –Ян, ЕГН *********
да пътува до Федерална Република Германия, два пъти годишно – през м. юли и м.
декември на основание чл.127а СК и е определен режим на личен контакт между Д.Г.Д.,
ЕГН ********** и детето Делян –Ян Д., ЕГН
********* като му дава възможност да вижда и взема сина си през периода,
през който Д.Г.Д. се намира в Р.България след края на всеки негов договор за
трудова/служебна ангажираност всяка първа и трета седмица от 18:00 часа в петък
до 12:00 часа в неделя с преспиване; през лятната ваканция на детето, когато
майката не ползва платен годишен отпуск два пъти по една седмица, през
коледно-новогодишните празници на всяка нечетна година, през великденските
празници на всяка четна година; да осъществява личен контакт по телефона и/или
чрез интернет комуникация – устно или писмено всяка събота през периода от
18:00 часа до 19:00 часа, като ЗАДЪЛЖАВА
В.Ю.Я. ЕГН ********** да уведоми ответника за настоящия си телефонен номер и
профили в платформите, интернет сайтове и софтуерни продукти за интернет
комуникация в 1- седмичен срок от влизане в сила на решението, както и да
уведомява ответника за промяна в телефонния си номер и профили в платформите,
интернет сайтове и софтуерни продукти за интернет комуникация в 1- седмичен
срок от промяната им, на основание чл.
59, ал. 9 СК, вр. чл. 127, ал. 2 СК. като
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ДАВА
РАЗРЕШЕНИЕ заместващо съгласието
на бащата Д.Г.Д., ЕГН **********, детето Д.Я. Д.Д., ЕГН *********,
роден на *** год. в гр. Варна, да напуска пределите на Република България, да
пътува и пребивава в държавите – членки на Европейски съюз, заедно с майка си В.Ю.Я., ЕГН **********,
за срок до три години, считано от влизане на решението в сила за периоди
включващи почивни и неучебни дни и ненарушаващи режима на лични контакти на детето
с бащата;
ОПРЕДЕЛЯ
РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на детето Д.Я.Д.Д., ЕГН ********* с бащата Д.Г.Д., ЕГН **********,
както следва: дава възможност на Д.Г.Д. да вижда и взема детето Д.Я. при
себе си всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 18ч. в петък до
18ч. в неделя, с преспиване; двадесет дни през лятото, от които 10 дни през
м.юли и 10 дни през месец август, когато майката не е в платен годишен отпуск, по споразумение с майката, а ако такова не
бъде постигнато – от първи до десети юли и от двадесети до тридесети август
всяка година; всяка нечетна година –
дните, които са официални празници във връзка с Коледа и през месец май, дните,
които са обявени за официални празници, неучебни и почивни от 18 часа на деня
предхождащ първия неучебен ден до 16 часа на последния неучебен ден, първите
пет дни от коледната и великденска ваканция от 10 часа на първия ден до 16 часа
на петия ден; всяка четна година- дните, които са официални празници във връзка
с Нова Година и Великден от 18 часа на деня предхождащ първия почивен ден до 18
часа на последния, последните пет дни от коледната и великденската ваканции от
10 часа на първия ден до 16 часа на последния ден; да осъществява личен контакт
с детето по телефон и/или чрез интернет комуникация – устно или писмено всеки
съботен ден от 18 до 19 часа.
Указва на Д.Г.Д., ЕГН ********** и В.Ю.Я.
ЕГН ********** да предприемат действия, положат усилия и съдействие за осигуряване
на необходимите технически средства, софтуерни продукти и сключване на
съответните договори и регистрации в платформи, сайтове за осъществяване на
комуникацията по телефона и интернет между детето Д.Я. Д. и бащата Д.Д..
ОСЪЖДА
Д.Г.Д., ЕГН **********,***, да заплати на В.Ю.Я. ЕГН ********** сумата от
525лв., представляваща разноски за въззивното производство, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове:1. 2.