№ 1419
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. ******-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Д. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100514926 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 21.06.2021 г. по гр.дело № 11000/20, СРС, І ГО, 41 с-в е
признал за установено по предявените искове по чл. 108 ЗС, по отношение
на Д. П. Б.. ЕГН ********** и АН. Б. Б., ЕГН **********, двамата с адрес
гр.София. кв. „*******“, ул. „*******, със съдебен адрес гр.София, бул.
„******* *******, че Р. В. Б.. ЕГН **********, с адрес гр.София, бул.
******* № ******* и Ц.С. Б.. ЕГН **********, гр.София. ул. *******, двете
със съдебен адрес гр.София, ул. „******* партер, ет.1, са собственици при
равни квоти от по 1/2 ид.ч. на реална част с площ от 8 кв.м., съставляваща
част от УПИ XII-5 по регулационен план от 1958 г., изменен със Заповед №
124/25.05.1959 г., представляваща източна част на УПИ XII-874, кв.255, м
„ж.к. Гърдова глава“ по регулационен план, одобрен със Заповед № РД-09-50-
264/27.05.1997 г., а по действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед
№ РД-18- 68/02.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, поземлен
имот с идентификатор 68134.1941.874, с площ от 623 кв.м., с
административен адрес: гр.София, район „.Витоша“, ул.“******* трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
1
ниско застрояване /до 10 м./, предходен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 874 от кв.255, парцел XII, съседи: поземлени имоти с
идентификатори 68134.1941.1052, 68134.1941.875, 68134.1941.842,
68134.1941.841 и 68134.1941.848, при граници на реалната част: поземлени
имоти с идентификатори 68134.1941.874, 68134.1941.842 и останалата реална
част от поземлен имот с идентификатор 68134.1941.875, заключена в контур
между точки 1-2-3-1 от скица приложение 2 към експертизата,
представляваща неразделна част от настоящото решение, която реална част е
неправилно заснета и нанесена като част от съседния от изток имот с
идентификатор 68134.1941.875 по действащата кадастрална карта, записан на
ответника Д. П. Б., вместо в границите на притежавания от ищците поземлен
имот с идентификатор 68134.1941.874 и осъдил Д. П. Б. и АН. Б. Б. да
предадат на Р. В. Б. и Ц.С. Б. владението на реалната част от 8 кв.м.,
заключена в контур между точки 1-2-3-1 от скица приложение 2 към
експертизата, представляваща неразделна част от настоящото решение.
Осъдил е на основание чл.109 ЗС, Д. П. Б., ЕГН **********, с адрес
гр.София, кв. „*******“, ул. „******* и съдебен адрес гр.София, бул.
„******* *******, да преустанови неоснователното си поведение, с което
пречи на Р. В. Б., ЕГН **********, с адрес гр.София, бул. “******* ******”
№ ******* и Ц.С. Б.. ЕГН **********, гр.София, ул. *******, двете със
съдебен адрес гр.София. ул. „******* партер, ет.1, да упражняват в пълен
обем правото им на собственост над реална част от 8 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 68134.1941.874, заключена в контур между точки 1-2-3-1 от
скица приложение 2 към експертизата и неразделна част от настоящото
решение, като премахне за своя сметка изградената ограда от бетонова
основа, върху която са монтирани метални колове и телена мрежа в частта по
контур между точки 3-1-2 на скица, представляваща неразделна част на
настоящото решение. Отменил на основание чл.537 ал.2 ГПК, нотариален
акт за собственост на идеални части от недвижим имот, придобит по
наследство и давност № 85, том I, per. № 2138, дело № 64/2016 г. на К.К..
нотариус per. № 064 на НК, в частта относно 8/650 ид.ч. от описания в акта
имот, съставляващ поземлен имот с 68134.1941.875. Отхвърлил е предявения
от Р. В. Б.. ЕГН **********, с адрес гр.София, бул. ******* № ******* и Ц.С.
Б., ЕГН **********, гр.София, ул. *******, двете със съдебен адрес гр.София,
ул. „******* партер, ет.1 срещуАН. Б. Б., ЕГН **********, с адрес гр.София,
2
кв. „*******“, ул. „******* и съдебен адрес гр.София. бул. «*******, иск с
правно основание чл.109 ЗС за осъждане на последната да преустанови
неоснователното си поведение, с което пречи на ищците да упражняват в
пълен обем правото им на собственост над реална част от 8 кв.м. от поземлен
имот е идентификатор 68134.1941.874. заключена в контур между точки 1-2-
3-1 от скица приложение 2 към експертизата, представляваща неразделна част
от настоящото решение, като премахне за своя сметка изградената ограда от
бетонова основа, върху която са монтирани метални колове и телена мрежа в
частта по контур межди точки 3-1-2 на скица, представляваща неразделна
част на настоящото решение. Осъдил на основание чл.78, ал.1 ГПК Д.П.
Б., ЕГН **********, с адрес: гр.София, кв. „*******“,ул.„*******“ №
******* и съдебен адрес гр.София, бул. „******* ******* да заплати на Р. В.
Б.. ЕГН ********** с адрес гр.София, бул. “******* ******“ № ******* и
Ц.С. Б., ЕГН **********, гр.София, ул. *******, двете със съдебен адрес
гр.София. ул. „******* партер, ет.1, сумата от 975 лева. представляваща
разноски по делото за тази съдебна инстанция. Осъдил на на основание чл.78,
ал.1 ГПК, АН. Б. Б., ЕГН **********, с адрес гр.София, кв. „*******“,ул.
„*******“ № ******* и съдебен адрес гр.София,бул. „******* ******* да
заплати на Р. В. Б., ЕГН **********, с адрес гр.София, бул. “*******
******“ № ******* и Ц.С. Б.. ЕГН **********, гр.София, ул. *******, двете
със съдебен адрес гр.София. ул. „******* партер, ет.1, сумата от 487,50 лева,
представляваща разноски по делото за тази съдебна инстанция. Осъдил на
основание чл.78, ал.3 ГПК, Р. В. Б.. ЕГН **********, с адрес гр.София, бул.
“******* ******“ № ******* и Ц.С. Б., ЕГН **********, гр.София. ул.
*******, двете със съдебен адрес гр.София, ул. „******* партер, ет.1, да
заплатят на АН. Б. Б.. ЕГН **********, с адрес гр.София. кв. „*******“, ул.
„******* и съдебен адрес гр.София. бул. „******* ******* сумата от 825
лева, представляваща сторени в производството разноски за тази съдебна
инстанция.
Решението е обжалвано с две въззивни жалби:
С въззивна жалба вх. № 25128359/10.08.2021 г. от ответника Д.П. Б.,
ЕГН **********, с адрес: гр.София, кв. „*******“, ул. „*******“ № *******,
чрез пълномощника по делото адвокат С.Г. от САК, със съдебен адрес
гр.София, бул. „******* ******* в частта, в която СРС, І ГО, 41 с-в е
3
признал за установено по предявените искове по чл. 108 ЗС, по отношение
на Д. П. Б.. ЕГН ********** и АН. Б. Б., ЕГН **********, двамата с адрес
гр.София. кв. „*******“, ул. „*******, със съдебен адрес гр.София, бул.
„******* *******, че Р. В. Б.. ЕГН **********, с адрес гр.София, бул.
******* № ******* и Ц.С. Б.. ЕГН **********, гр.София. ул. *******, двете
със съдебен адрес гр.София, ул. „******* партер, ет.1, са собственици при
равни квоти от по 1/2 ид.ч. на реална част с площ от 8 кв.м., съставляваща
част от УПИ XII-5 по регулационен план от 1958 г., изменен със Заповед №
124/25.05.1959 г., представляваща източна част на УПИ XII-874, кв.255, м
„ж.к. Гърдова глава“ по регулационен план, одобрен със Заповед № РД-09-50-
264/27.05.1997 г., а по действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед
№ РД-18- 68/02.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, поземлен
имот с идентификатор 68134.1941.874, с площ от 623 кв.м., с
административен адрес: гр.София, район „.Витоша“, ул.“******* трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, предходен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 874 от кв.255, парцел XII, съседи: поземлени имоти с
идентификатори 68134.1941.1052, 68134.1941.875, 68134.1941.842,
68134.1941.841 и 68134.1941.848, при граници на реалната част: поземлени
имоти с идентификатори 68134.1941.874, 68134.1941.842 и останалата реална
част от поземлен имот с идентификатор 68134.1941.875, заключена в контур
между точки 1-2-3-1 от скица приложение 2 към експертизата,
представляваща неразделна част от настоящото решение, която реална част е
неправилно заснета и нанесена като част от съседния от изток имот с
идентификатор 68134.1941.875 по действащата кадастрална карта, записан на
ответника Д. П. Б., вместо в границите на притежавания от ищците поземлен
имот с идентификатор 68134.1941.874 и осъдил Д. П. Б. и АН. Б. Б. да
предадат на Р. В. Б. и Ц.С. Б. владението на реалната част от 8 кв.м.,
заключена в контур между точки 1-2-3-1 от скица приложение 2 към
експертизата, представляваща неразделна част от настоящото решение.
Осъдил е на основание чл.109 ЗС, Д. П. Б., ЕГН **********, с адрес
гр.София, кв. „*******“, ул. „******* и съдебен адрес гр.София, бул.
„******* *******, да преустанови неоснователното си поведение, с което
пречи на Р. В. Б., ЕГН **********, с адрес гр.София, бул. “******* ******”
№ ******* и Ц.С. Б.. ЕГН **********, гр.София, ул. *******, двете със
4
съдебен адрес гр.София. ул. „******* партер, ет.1, да упражняват в пълен
обем правото им на собственост над реална част от 8 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 68134.1941.874, заключена в контур между точки 1-2-3-1 от
скица приложение 2 към експертизата и неразделна част от настоящото
решение, като премахне за своя сметка изградената ограда от бетонова
основа, върху която са монтирани метални колове и телена мрежа в частта по
контур между точки 3-1-2 на скица, представляваща неразделна част на
настоящото решение. Отменил на основание чл.537 ал.2 ГПК, нотариален
акт за собственост на идеални части от недвижим имот, придобит по
наследство и давност № 85, том I, per. № 2138, дело № 64/2016 г. на К.К..
нотариус per. № 064 на НК, в частта относно 8/650 ид.ч. от описания в акта
имот, съставляващ поземлен имот с 68134.1941.875, както и в частта на
присъдените разноски с мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че свидетелят,
на чиито показания съдът е основал фактическите си констатации в
решението си И.П.Н. е с грешно снета самоличност в проведеното пред СРС
о.с.з. на 27.01.2021 г. В действителност неговите имена са П.Н.И. и това може
да се установи чрез справка в НБС „Население“ по ЕГН. В това съдебно
заседание пълномощникът на ответника е поискал да се приеме като
доказателство препис от съдебен протокол от проведено о.с.з. на 30.05.2018
г. по адм.д. № 11054/2017 г. по описа на АССГ, в което е бил разпитван
същият този свидетел, като счита, че в настоящето производство следва да
бъде приет като доказателство препис от съдебния протокол от о.с.з. от
30.05.2018 г. по адм.д. № 11054/2017 г. по описа на АССГ, в който са
посочени вярно имената на свидетеля в цялост, като се иска да бъде
извършена справка за това кое е лицето с посоченото ЕГН в съдебния
протокол на СРС, 41 състав от посочената дата 27.01.2021 г. Тези искания се
правят с оглед извършване преценка достоверността на показанията на
свидетеля П.Н.И./ с грешни имена И.П.Н./, който в производството пред
АССГ е заявил, че е правил ремонта на покривите на двете кащи на ищцата
Р.Б. и на ответника Д.Б. „някъде 2002-2003 г.“ , а в о.с.з. на 27.01.2021 г.
свидетелят е заявил, че е правил ремонта преди 15 години, което е около
2006-2007 г. Освен това, свидетелят възпроизвежда, че по пътя на достъп до
имотите на Р.И Д. Б.и от северната страна/ през имот 842/ на вътрешната
граница е имало колчета, за които са били предупреждавани да внимават, за
да не си спукат гумите. Свидетелят П.И. заявява, че ограда между двата имота
5
не е имало, а едновременно с това заявява пред АССГ, че е имало тръби и
колчета и в тази част показанията му влизат в противоречие с показанията на
ответните свидетели Ц.К. и К.П.Ч., съсед на имотите от 1986 г. Изводът на
съда, че не суе установява от кой момент е поставена нетР.та подвижна
ограда с колова между двата имота е погрешен. Чрез дадените от Ч.
показания се установява, че винаги е имало ограда на имота на г-ин Б. откакто
го познава от 1986 г. Неправилно съдът не е кредитирал показанията на
свидетелите К. и Ч., които живеят в съседни имоти от около 1980 г. и 1986 г.
С оглед установеното по-горе противоречие в свидетелските показания
налага събирането на гласни доказателства във въззивната инстанция с оглед
твърдението на ответника, че преди бетонната ограда на място е имало друга
телена такава, която е била съставена от тръби с по-широк диаметър, които са
били поставени дълбоко в земята, в които са се поставяли тънки метални
колчета. Ако това искане не бъде уважено се моли да бъде допуснат до разпит
един свидетел за установяване на обстоятелството, че на вътрешната
регулационна линия е имало поставена телена ограда веднага след
извършване на делбата от 05.10.1960 г., т.е. преди 2015 г. по съгласие на
бащата и сина. Счита, че СРС е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила като е кредитирал в цялост приетата СТЕ пред
първата инстанция.
Счита, че неизяснени в производството са останали следните
обстоятелства: къде се намира вярната имотна граница и вярната
регулационна граница между двата имота след първия регулационен план на
с.******* одобрен със заповед от 27.08.1958 г. изменен с Заповед
№124/25.05.1959г. и след делбата от 05.10.1960 г. Има ли след това придадени
по регулация части от двата съседни имота като се съобрази представения по
делото протокол по регулационна преписка № 369/м.12.1961 г. на СГНС
Кирковски Райсъвет, отдел „Технически“ или са налице предвиждания за
изменение на регулацията в други части - извън вътрешната граница между
двата имота, които предвиждания са довели или не до промяна в площта и
местоположението на двата имота, което съответно е отчетено или не при
решаване на спора от СРС. Сочи се, че изясняването на тези въпроси е от
съществено значение за спора и за установяване на обстоятелствата дали към
момента на доброволната делба са налице създадени два самостоятелни обекта - дял
първи и дял втори, които съделителите са получили в изключителна
6
собственост или извършената делба е нищожна поради противоречие със
закона или поради невъзможен предмет. Счита за неправилен и неверен
отговорът, който е дал СРС, че е налице приложена първа регулация от 1958
г. изменен с Заповед №124/25.05.1959г /преди образуването на двата парцела
и преди делбата/ с оглед установените факти - първа регулация и урегулиране
на имота собственост на Н. Б. преди делбата откъм външните му
регулационни граници- 27.08.1958 г.; делба на имота и образуване на два
самостоятелни парцели 05.10.1960 г., недостатъчни данни за създаване на
вътрешната регулационна линия преди делбата или след нея, но категорично
след одобряването на регулационния план със заповед от 27.08.1958 г.,
изменен с Заповед №124/25.05.1959 г.
Счита за неправилни фактическите констатации на
първоинстанционния съд, че общата помежду им граница по одобреният със
Заповед №291/30.05.1980г. регулационен план, в който имотът на ищците е
отразен като парцел II-874 от кв.255, а на ответниците II-875 от кв.255, чиито
северни граници са изместени в южна посока, а останалите, включително
общата помежду им такава, не са идентични с тази по плана от 1959 година,
като не е взето впредвид, че към 1959 година не е извършена делбата, че съдът
неправилно приема, че не е доказано владение на имота от 1960г до 2015 г.,
когато е изградена новата бетонна ограда. Неправилно съдът приема, че за
приложен следва да се приема Регулационния план от 1958г, с изменение от
1959г., тъй като с този план са образувани самите имоти, както и че, по РП от
1980 и 1997г. границите на имота на ищците не съответстват на имотните
граници на РП от 1958г. Договорът за доброволна делба е от 05.10.1960
година, когато съсобствеността на имота е прекратена. След делбата не се
установява Заповед за изменение на регулационния план и първият план след
делбата е регулациония план от 1980 година. Счита се, че е останал неизяснен
въпросът защо имотът на ищците по доказателствен акт за собсвеност е 598
кв.м, а по скица е 623 кв.м. По делото липсват писмени доказателства, че
ищците са оспорили приетите и влезли в сила РП през 1980 г., 1997 г. и КП
през 2010 г. Счита се, че разрешението за строеж на ограда, издадено през
2014 г. на Д.Б. е обявено на ищците, но липсват доказателства, че е обжалвано
по административен или съдебен ред. Съдът неправилно е приел, че
изградената през 2015 г. от ответника Д.Б. ограда е изградена за първи път,
макар съседите на имота-свидетелите К. и Ч. да посочват, че в имота на Д.Б.
7
винаги е имало ограда от всички страни, че е била изградена на тънки
метални колчета и редове от обикновена и бодлива тел. Необосновано съдът
приема, че преценката за местоположението на новата спрямо старата ограда
на двамата свидетели на ответника би била единствено визуална и е
допустимо да се смята, че изместване от около метър може да не бъде
отчетено.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено процесното
в обжалваните части и да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира
присъждане на разноски. прави доказателствени искания .
По въззивна жалба вх. № 25133743/30.08.2021 г. от АН. Б. Б., ЕГН
**********, с адрес гр.София. кв. „*******“, ул. „******* срещу решение от
21.06.2021 г. по гр.дело № 11000/20, в частта, в която ищците Р. В. Б., ЕГН
********** и Ц.С. Б.. ЕГН ********** са признати за собственици на реална
част с площ от общо 8 кв.м. от имот с идентификатор № 68134.1941.875 по
кадастралната карта на гр.София и на основание чл.108 ЗС е осъдена да
предаде владението на процесната част от имота, както и в частта на
присъдените разноски. Същата оспорва пасивната си легитимация на
ответник по делото. Съпругът й Д.Б. е станал собственик на имота по силата
на наследствено правоприемство след смъртта на баща си П.Б. през 2008 г.,
като имотът, който е наследил е в тези граници, считано от 1997 г. Видно от
адресната й регистрация, не владее имота, не е негов собственик. За да е
налице СИО имотът или части от него, следва да бъде придобит по време на
брака й с първия ответник по възмезден начин, за което няма доказателства
по делото. Всички свидетели установяват, че осъществяването на владението,
вкл. построяването на оградата, е извършвано от нейния съпруг, а не от
ответницата, липсват доказателства, че те са заплащали спорната част по
време на брака си. Владението не е собственост, за да бъде приложен
принципа на СИО.
Съдът не се е произнесъл по въпроса за изтеклата придобивна давност
на основание чл.79, ал.1 ЗС по отношение на съпруга й и по отношение на
ответницата при условията на СИО, считано от 2008 г. /след смъртта на тъста
й/ до завеждане на делото през съда 2020 г., при което са изминали 12 години.
В мотивите си съдът се е ограничил да приеме, че няма доказателства, които
да сочат, че наследодателя П.Б. е владял процесните кв. метри. Изводът
8
противоречи на събраните гласни доказателства, че имотът на тъста й е бил
ограден винаги. Излага същите доводи с объркването на имената на
свидетеля.
Съдът е приел още, че е налице „явна фактическа грешка“ при
нанасянето на границите между двата имота, но тя не е доказана. В приетата
по делото СТЕ не става въпрос за грешка, а за изместване на източната
граница в сравнение с плана, приет през 1959 г., без да се посочва причината
за това изместване. Предвид обстоятелстото, че съдебната делба е през 1960
г., граница между двата имота не е била нанесена в плана от 1959 г. Съгласно
разпоредбите на ЗКИР в сила от 01.01.2001 г., срокът за поправка на явна
фактическа грешка е 14-дневен, считано от датата на уведомлението и след
изтичане на този срок е налице стабилен административен акт. Счита, че в
случая съдът се е произнесъл по инцидентен иск по отношение на влезлите в
сила административни актове/ заповеди за одобрение/ на дворищна регулация
и на кадастална карта на района, като с постановеното решение ги отменя, без
да е сезиран за това с исковата си молба и връща ситуацията към 1959 г.
Безспорно е, че ищците не са атакували приетите през 1980г., 1997 г. и 2010 г.
планове. Решението е постановено в нарушение разпоредбите на АПК.
Безспорно е установено, че собственикът и наследодател на първия ответник-
П. Б., в резултат на приетите през 1997 г. РП, е станал собственик на
придадените му части от имота на ищците, ако такива са придадени, тъй като
този факт не е доказан. Преди смъртта си през 2008 г., П. Б. е станал
собственик на имота в тези граници, в които този имот е нанесен и в
кадастралната карта, одобрена през 2010 г. Според съдебната практика, при
действието на ЗТСУ/отм./ дворищната регулация има непосредсвнено
отчуждитено действие и с влизането й в сила се променят пространствените
предели на собственост върху придадените по дворищна регулация части от
съседни парцели, за които не е заплатено дължимото обезщетение по чл.110
ЗТСУ/отм./ Наследникът на П. Б., Д.Б., първият ответник, е наследил имота в
границите по плана от 1997 г. и е продължил да го владее във вида, в който
го е получил от своя наследодател, като съответно е признат за собственик с
констативен нот. акт № 85, рег. № 2138, дело № 64/2016 г. Съдът неправилно
е приел, че в този нот. акт са включени процесните 8 кв.м., които не са били
предмет на проверка от страна на нотариуса, тъй като тази граница не е
променена, считано от 1980 г.
9
Моли съда да допусне до разпит свидетеля П.Н.И., който да даде
отговор на следните въпроси: 1. Давал ли е показания пред АССГ по адм.д.
№ 11054/2017 г. и 2. Давал ли е показания пред СРС, 41 състав по гр.д. №
11000/2020 г.
Моли съда да постанови решение в обжалваните части и да й бъдат
присъдени направените съдебни разноски пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемите/ищци Р. В. Б., ЕГН **********, с адрес гр.София, бул.
******* № ******* и Ц.С. Б.. ЕГН **********, гр.София. ул. *******, чрез
пълномощника си по делото адвокат М.Б. от САК, със съдебен адрес
гр.София, ул. „******* партер, ет.1 оспорват въззивните жалби. Претендират
присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и са процесуално допустими.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове от Р.В., Б., ЕГН **********, и Ц.С. Б., ЕГН
********** срещу Д. П. Б., ЕГН ********** и АН. Б. Б., ЕГН **********, с
правно основание чл.108 ЗС вр.чл.54, ал.2 ЗКИР за признаване правото им
на собственост при равни квоти, придобити въз основа на наследствено
правоприемство от В.Н. Б. източна реална част с площ от 8 кв.м. част от УПИ
XII-5 по регулационен план от 1959 г., представляващ УПИ XII-874, кв.255, м
ж.к. „Гърдова глава“ по действащ регулационен план (РП), одобрен със
Заповед № РД-09-50-264/27.05.1997 г., а по действащата кадастрална карта
10
(КК), одобрена със Заповед № РД-18-68/02.12.2010г. на Изпълнителния
директор на АГКК, поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.1941.874, с
4
площ от 623 кв.м., с административен адрес: гр.София, район ,.Витоша',
444
ул.'******* ******* ******* трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./,
предходен идентификатор: няма. номер по предходен план: 874, кв.255,
парцел XII, съседи: поземлени имоти с идентификатори 68134.1941.1052,
68134.1941.875, 68134.1941.842, 68134.1941.841 и 68134.1941.848. при
граници на реалната част: ПИ с идентификатори 68134.1941.874,
68134.1941.842 и останалата реална част от ПИ с идентификатор
68134.1941.875, която реална част неправилно е заснета и нанесена като част
от съседния ПИ с идентификатор 68134.1941.875 по действащата КК, записан
на ответниците, вместо в границите на притежавания от тях ПИ с
идентификатор 68134.1941.874 и осъждане на ответниците да им предадат
владението на тази реална част, както и иск с правно основание чл.109 ЗС за
осъждането на ответниците да преустановят създадените пречки за
упражняване от ищците на право на собственост върху ПИ с идентификатор
68134.1941.874 по действащата КК, като за своя сметка предприемат действия
по отстраняване на преминаващата в спорната част ограда от бетонов цокъл с
височина от около 50 см., върху който е монтирана телена мрежа в участък
между два бетонови кола с размери 25 см.х 25 см. и височина от 2 м.
Ищците твърдят, че са собственици при равни квоти от УПИ XII-874,
кв.255, м ,.ж.к. Гърдова глава" по действащ РП, одобрен със Заповед № РД-
09-50-264/27.05.1997 г., а по действащата КК, одобрена със Заповед № РД-18-
68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, ПИ с идентификатор
68134.1941.874, с площ от 623 кв.м., с административен адрес: гр.София.
район „Витоша“, ул. „'******* придобити въз основа на наследствено
правоприемство от В.Н. Б. /баща на първата и съпруг на втората/. С договор
за доброволна делба от 05.10.1960г. съсобствения парцел X от кв.32 на
гр.София - ******* по РП, одобрен със Заповед № 5929/27.08.1958г. с площ
от 1 180 кв.м. и въз основа на изменение на РП за разделянето на УПИ X,
одобрено със Заповед № 124 от 25.05.1959г., съсобственикът Н. А. Б.
получава в изключителна собственост УПИ XII-5, кв.32, с площ от 598 кв.м.,
а съсобственикът П. Н. Б. получава в изключителна собственост УПИ Х-5,
11
кв.32, с площ от 576 кв.м. При изменението на РП УПИ ХII-5 е проектиран с
дължина на северната граница от 17.00м., а УПИ Х-5 е проектиран с дължина
на северната граница от 7,47 м. Въз основа на саморъчно завещание от
05.10.1960г., Н. А. Б. завещава на съпругата си Р.М. Б. правото на собственост
върху УПИ XII-5, кв.32, с площ от 598 кв.м. заедно с построената в него
къща. Последвал отказ на П. Н. Б. от наследството на майка му Р.М. Б..
Наследодателят на ищците В.Н. Б., син на Н. и Р. Б.и, придобива
собствеността на УПИ XII-5, кв.32, за което е съставен и нотариален акт № 1,
том XVI, дело № 3047/1993г. на Нотариус при Нотариалната служба при СРС,
където имотът е описан като УПИ II-874, кв.225, м. „*******“, по плана на
гр.София. с площ от 598 кв.м., съобразно действащия тогава РП, одобрен със
Заповед № 291/30.06.1980г. За УПИ XII по плана от 1959 г. са отредени УПИ
ХII 874, кв.255, м „ж.к. Гърдова глава$ по действащ РП, одобрен със Заповед
№ РД-09-50-264/27.05.1997 г., а по действащата КК, одобрена със Заповед №
РД-18 - 68/02.12.2010. на Изпълнителния директор на АГКК, ПИ с
идентификатор 68134.1941.874, с площ от 623 кв.м., с административен адрес:
гр.София, район „Витоша“, ул. „******* *******" №12. Образуваният след
делбата УПИ Х-5, кв.32 е придобит от ответника Д. П. Б. по силата на
наследствено правоприемство от баща му П. Н. Б. и по действащата КК е с
идентификатор 68134.1941.875. Сочат, че в одобрения през 1980 г. РП част от
общата граница между имота на ищците и имота на ответниците не е нанесена
по предходната регулационна граница от РП от 1959 г., а е изместена в
западна посока към имота на ищците, която грешка е повторена в одобрения
през 1997г. РП, като регулационната граница съвпада с регулационната
граница по плана от 1980г. и не съвпада с границата по извършената през
1960г. делба, а в действащата КК общата граница между имотите е нанесена
по действащия регулационен план. В резултат на тези грешки спорната част
от имота на ищците с площ на частта от около 8 кв.м. неправилно е заснета
като част от имота на ответниците. Тази реална част е заграденя през 2016 г. и
от този момент и понастоящем се владее от ответниците. През тази част
преминава и трасе на канал за мръсна вода и не е придобит по давност от
ответниците. Твърди се, че изградената от ответниците ограда по невярната
граница между двата имота от бетонов цокъл с височина от около 50 см.,
върху който е монтирана телена мрежа препятства спокойното упражняване
на правото на собственост, която е изместена с два метра на запад спрямо
12
вярната граница по плана от 1959 г. Поради голямата денивелация на терена
достъпът до разположения в имота на ищците гараж е бил възможен и се е
осъществявал през съседния на север имот 68134.1941.842, собственост на
Р.Б.. С поставяне на оградата от ответниците през спираната част, проходът
за преминаване е стеснен с 1,60 м. и препятства влизането. Молят за
осъждане на ответниците да премахнат частта от оградата в спорната част
между два бетонови кола с размери 25 см.х 25 см. и височина от 2 м.
Ответниците в срока по чл.131 ГПК са подали писмен отговор, в който
са оспорили исковете. Твърди се, че исковата молба е нередовна, тъй като от
нея не става ясно къде точно се намира частта от оградата, чието премахване
се иска. С регулационна преписка № 369/1961 г. към парцел Х-5 на П. Б. се
придават 17 кв.м. от улица и 9 кв.м. от имота, собственост на Н. Б.. Съгласно
извадка от РП от 1980 г. границата между двата имота е идентична с тази по
скица от 1961 г. и плана от 1997 г. и не е налице твърдяната грешка в КК.
Твърди, че от 1959 г. границата между имотите не е променяна, както и че е
имало ограда между имотите от 30 години. Оспорва твърдението, че
единственият достъп на ищците до гаража е между ябълката и
регулационната граница. По силата на РП от 1997 г. за имота на първия
ответник е отреден парцел XI-875 от кв.255 по плана на м. “Гърдова глава“,
предвиждащ отчуждаване на част от него за ул. „Д.“, но мероприятието не е
реализирано. Ответникът Д.Б. е признат за собственик на имота с площ от 650
кв.м. с нотариален акт за собственост № 85, том I, per. № 2138, дело №
64/2016 г. на нотариус per. № 064 на НК. Счита исковете за неоснователни,
тъй като претендираните права се основават на плана от 1959 г., когато
имотът е бил общ и не са съобразени промените след направеното дарение
през същата година и последвалата делба. Позовава се на изтекъл придобивен
давностен срок, за което не е пречка съществуващия канал, тъй като е
изграден към съществуващата в общия преди делбата единствена къща.
Втората ответница АН. Б. Б. твърди, че съпругът й Д.Б. е придобил
собствеността на УПИ Х-5, кв.32 през 23.11.2008 г., когато същият е бил с
площ от 650 кв.м., че към 05.10.1960г. имотът е нанесен изцяло, което сочи,
че в плана от 1959 г. липсва граница между двата имота, което прави
невъзможно прилагане на този план. През 1961 г. към имота са придадени 17
кв.м. от улица и 9 кв.м. от имота на Н. Б., поради което след датата на
доброволната делба имотът е увеличил площта си със 26 кв.м. По силата на
13
РП от 1997 за притежавания от съпруга й имот е отреден парцел XI-875 от
кв.255 по плана на м. “Гърдова глава”, предвиждащ отчуждаване на част от
него за ул. „Д.“, но мероприятието не е реализирано. Сочи, че по РП от 1980 г.
имотът на Б. е нанесен с площ от 650 кв.м. и като необжалван този план е
влязъл в сила. Като необжалван е влязла в сила и промяната на КК със
Заповед № КД-14- 55/17.04.2014 г. на ИД на АГКК, съобразно която имотът е
също с площ от 650 кв.м. За разликата от 74 кв.м. в площта на имота е
съставен нотариален акт за собственост № 85, том I, per. № 2138, дело №
64/2016 г. на нотариус per. № 064 на НК. Оспорва твърденията, че
построената на място ограда не съответства на одобрения план. Сочи се, че
спорната реална част е владяна повече от 30 г. от наследодателя на втория
ответник - Д.Б., а по-късно от нея и съпругът й необезпокоявано.
По делото е безспорно, а и от представения препис на крепостен акт №
1098, дело № 1693 от 17.06.1910 г. се установява, че А. Б. придобива
собствеността на къща, построена на 54 кв.м. площ, хамбар и дворно място с
площ от 2400 кв.м. в землището на с. *******. От заключението на приетата
по делото съдебна техническа експертиза (СТЕ) се установява, че за този
имот е отреден парцел V-227 от кв.32 по регулационен план, одобрен със
заповед №78/16.06.1910 г. Безспорно е, че след смъртта на А. Б.
собствеността на описания имот е придобита от сина му Н. А. Б.. С
нотариален акт № 179, том VII, дело № 1176/30.04.1958 г. Н. А. Б. продава на
сина си В.Н. Б. дворно място от около 650 кв.м. с лице от около 25 кв.м. към
ул. „18-а“, съставляващо по проекто РП на кв.32 самостоятелен парцел, а по
РП от 1910 г. съставляващ част от имот V от кв.32. Със Заповед №
5292/27.08.1958 г. е одобрен РП за с.*******, съгласно който за имотът на А.
Б. са отредени два парцела - V-5 от кв.32 и Х-5 от кв.32. В кадастралната
основа на РП от 1958 г. северната част от имотк с пл.№ 9, а отреждането на
парцел V за имот 5 на парцел V за имот 9. Съгласно изчисления на Кирковски
районен народен съвет по издаден скица от 28.04.1959 г. парцел Х-5 от кв.32
е с площ от 1 175 кв.м.
С договор за дарение от 14.03.1959 г., обективиран в нотариален акт №
108. том ******. дело № 468/1959 г., Н. А. Б. прехвърля на сина си П. А. Б.
627/1180 ид.ч. от парцел X от кв. 32 по плана на София-*******, целия е
площ от 1180 кв.м., а по скица 1 746 кв.м. при съседи към него момент К.
14
П..А. В.Н. Б., братя Клисурски, ул. „******* *******“ и ул. „Д.“. Имотът е
индивидуализиран по РП от 1958 г. От СТЕ се установява, че със Заповед №
124/25.05.1959 г. е изменен РП от 1958 г. и парцел X от кв. 32 е разделен на
два имота - парцел Х-5 е площ от 576,50 кв.м. със северна граница
контирана е дължина 7,47 м. и парцел XII-5 е площ от 598,50 кв.м. със
северна граница контирана с дължина 17 м. /скица на л.14/.
С договор за доброволна делба от 05.10.1960 г. съсобствеността върху
имота е прекратена. Със същия в дял на Н. А. Б. е поставен парцел XII-5 с
площ от 598 кв.м., П. Н. Б. получава в изключителна собственост парцел Х-5
от кв. 32 по плана на София с площ от 576 кв.м. След делбата, при прилагане
на изменението на РП. са изчислени придаваемите части към парцел XII-5.
Планът е приложен, тъй като двата новообразувани от разделянето на парцел
X от кв. 32 имота са били реално обособени и ползвани като два
самостоятелни. Видно от протокол по регулационна преписка № 369/1961 г.
съгласно дворищния регулационен план на кв.32, утвърден със заповед №
66/16.03.1959 г., № 5292/27.08.1959 г. и 124/24.05.1959 г. на Министерство на
комуналното стопанство и благоустройството към собствения на П. Н. Б.
парцел Х-5 се придават от улица 17 кв.м. по 12 лева и от имот пл. № 9,
собственост на Н. А. Б. - 9 кв.м. по 12 лева всеки. Към протокола е
представена и скица от 04.08.1961 г., на която са отразени придадените
площи . Със саморъчно завещание от 05.10.1960 г. Н. А. Б. оставя на
съпругата си Р.М. Б. собствеността върху УПИ XII-5 от кв. 32 с площ от 598
кв.м. заедно е построената в него къща. От представена молба за отказ от
наследство от 05.07.1985 г. се установява вписване на извършен от П. Н. Б.
отказ от оставеното от покойната му майка Р.М. Б. наследство. След смъртта
на Н. А. Б. на 04.11.1962 г. и на Р.М. Б. на 10.05.1985 г. общият им син В.Н. Б.
придобива въз основа на наследствено правоприемство и извършения от брат
му отказ от наследство собствеността на УПИ XII-5 с площ 598 кв.м. За
придобитата от него собственост е съставен нотариален акт № 1, том XVI,
дело № 3047/1993 г., поправен с нотариален акт № 96, том XVII, дело №
3354/1993 г. От представените по делото удостоверения за наследници се
установява, че след смъртта си на 20.04.2015 г. В.Н. Б. оставя наследници по
закон преживяла съпруга Ц.С. Б. и дъщеря Р. В. Б., двете ищци в
производството. От представения по делото нотариален акт № 71, том XV,
дело № 2667/1975 г. се установява, че с договор за дарение от 08.03.1975 г.
15
ищцата Р. В. Б. е придобила собствеността и на отстоящия северно на
просените имоти парцел V-5, дарен от Н. А. Б. на В.Н. Б. през 1958 г.
След смъртта си на 23.11.2008 г. П. Н. Б. оставя свой наследник по
закон сина си Д. П. Б..
Според СТЕ със Заповед № 291/30.05.1980 г. е одобрен нов РП, в който
имотът на ищците е отразен като парцел II-874 от кв.225, а на ответниците
като парцел II-875 от кв.225, чиито северни граници са изместени в южна
посока. Останалите граници, включително общата помежду им такава, не са
идентични с тази по плана от 1958 г. Няма данни за прилагане на плана от
1980 г. Действащият регулационен план за района е одобрен със Заповед №
РД-09-50- 264/27.05.1997 г. и в него имотът на ищците е отразен като УПИ
XII-874 от кв.255, а на ответната страна като УПИ XI-875 от кв.255.
Нанесените в плана северни граници на двата имота не съответстват по
дължина на тези по приложения план от 1959 г. По действащия РП северната
граница на имота на ищците е с дължина от 16 м., а на ответната страна - 9,50
м. КК за района е одобрена със Заповед №РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на
АГКК и в нея имотът на ищците нанесен с идентификатор 68134.1941.874 и площ от 623 кв.м., а на
ответната страна- с идентификатор 68134.1941.875 с площ от 650 кв.м. В
границите им са включени придадени по южната граница части и и придадена
площ по североизточния ъгъл на имота на ответника Б.. Общата помежду им
граница е отразена въз основа на действащия РП от 1997 г. и така дължината
на северната граница на имота на ищците е посочена като 16,50 м., а на
ответниците - 8,93 м. На ответника Б. е издадено разрешение за строеж №
318/24.10.2014 г. за изграждане на прозирна ограда с височина от 2,20 м. и
дължина 45,68 м. в имота на същия по регулационни граници към УПИ XII-
874 и към УПИ V-842 и към УПИ VI-843. От СТЕ и представената
ситуационна скица местоположението на оградата е съобразено с действащия
РП от 1997 г.
Със заявление вх.№ 01-165332/02.06.2017 г. Р. В. Б. иска отстраняване
на грешка в действащата кадастрална карта и кадастрални регистри с искане
за изменение на границата между имоти с идентификатори 68134.1941.874 и
68134.1941.875. Предвид постъпилото възражение от ответника Д.Б., като
собственик на засегнатия от изменението имот 68134.1941.875, със заповед №
18- 6010/16.08.2017г. на началник на СГКК е отказано исканото изменение,
16
поради наличие на спор за собственост.С решение № 4400/28.06.2018 г. по
адм.д.№11054/2017г. на АССГ, потвърдено с решение № 8547/06.06.2019 г. по
адм.д. № 12115/2018 г. на ВАС, е отхвърлена жалбата на ищците в
настоящото производство срещу заповед № 18-6010/16.08.2017 г.
С констативен нотариален акт № 85, том I, per. № 2138, дело №
64/2016г. ответникът Д.Б. е признат за собственик по давност и наследство на
74/650 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.1941.875 с адрес на
4
имота София, район Витоша, ул. „******* *******' № 10 с площ от 650 кв.м.
В разликата от 74 кв.м. над площта на имота по документи за собственост,
която разлика е предмет на констативния нотариален акт, страните не спорят,
че е включена и процесната реална част, въпреки твърдението за обратното
във въвзивната жалба.
СТЕ установява, че при извършения оглед на място между двата
имота е констатирано наличие на ограда с бетонна основа, върху която са
монтирани метално колове и телена мрежа като в северозападния ъгъл на
имота на ответната страна и в началото на чупката на оградата между двата
имота и по границата на този имот с поземлен имот 68134.1941.842 са
изградени и бетонни колони.По северната граница на имота на ищците с
поземлен имот 68134.1941.842 е изградена подпорна стена, прекъсната между
съществуващата на место спорна ограда и съществуващо ябълково дърво.
Дължината на северната граница на имота на ищеца до съществуващата на
място ограда е 15,90 м., а на северната граница до на имота на ответниците
между него и поземлен имот 68134.1941.842-8,90 м. На разстояние от 1,87 м.
от съществуващата ограда между имотите започва подпорната стена по
границата на имота на ищците, на 0,6 м. северно от нея е разположено
ябълково дърво на възраст около 20-30 г. Северно от оградата, изградена в
имота на ответниците, на около 0.5 м. източно от края на оградата се намира
стара канализационна тръба и шахта.
От СТЕ и приетите по делото писмени доказателства се установява, че
източната регулационна граница на УПИ XII-5 по РП от 1959 г. не
съответства в северната си част с източна регулационна граница на УПИ
XII-874 по действащия регулационен план от 1997 г., която е идентична с
източната регулационна граница на поземлен имот 68134.1941.874. Така част
от УПИ XII-5 по РП от 1959 г. с площ от 9 кв.м. попада в поземлен имот
17
68134.1941.875. Съществуващата на място ограда между имотите на страните
е изградена по границите на УПИ XII-874 и УПИ XI-875 по РП от 1997 г. и е
идентична с нанесената в действащата КК граница между имот с
идентификатор 68134.1941.874 и с идентификатор имот 68134.1941.875.
Няма данни за промяна на местоположението на границата от 1959 г. въз
основа на договорни или други отношения между страните, като тази
граница е била изместена с около 1 м. в западна посока с регулационния
план от 1980 г. и това изместване е повторено в плана от 1997г., както и в
кадастралната карта. В резултат на грешното нанасяне границата на
източната реална част от УПИ XII-5 с площ на реална част от 8 кв.м.
неправилно е заснета и нанесена като част от поземлен имот с идентификатор
68134.1941.875 по действащата КК. СТЕ е установила, че увеличената квадратура
на имота на ответника Б., отразена и в констативния нотариален акт (650
кв.м.) е вследствие на изменение на улична регулация от 1973 г., включване
на 16 кв.м. от полумасивна стопанска постройка в североизточния ъгъл, 36
кв.м. по южната граница съобразно РП от 1997 г., включващи и тези от 1973
г., общо 18 кв.м. по югоизточната граница на имота с изменение на РП от
2020 г. Установено е още, че на представен по делото ортофотоплан от 2011
г. не се установяват белези на ограда по границата между двата имота .
На същия в имота на ответниците в източна посока спрямо общата граница по
КККР се установяват струпани камъни. От разпита на вещото лице се
установява, че тяхното местоположение е приблизително на мястото, където
се твърди да е била оградата между страните по плана от 1959г. На
комбинирана скица на ГИС - София по летене през 2006 г. също не се
установява ограда между имотите, но се наблюдава различно косене на
тревната площ източно от границата по КККР. В РП от 1980 г. и от 1997 г. не
е нанесена ограда между двата имота. От СТЕ и разпита на вещото лице се
установява, че границата между УПИ XI1-5 и УПИ Х-5 по РП от 1959 г.
минава по контур между точки 2-3 на скица, представляваща приложение 2
към експертизата.
По делото са били разпитани свидетели, като според показанията на
свидетеля И.П.Н., при първото му посещение в имота на ищеца преди повече
от десет години между него и имота на ответника Б. не е имало ограда. Ограда
между имотите се появила преди около пет - шест години. В имота на ищците
не можело да се влезе с кола от към ул. ,.******* *******”, поради
18
денивелацията на терена. Влизането се извършвало през имот с
идентификатор 68134.1941.842 също собственост на ищеца Р.Б.. След
изграждане на оградата между двата имота последната не можело да
преминава до гаража си през имот с идентификатор 68134.1941.842, което
наложило изграждане на подстъп от към ул. „******* *******“. През
последния не можело да се премине с голямо превозно средство. Свидетелят
В.Д.Д. установява, че между имотите на страните до 2015 г. не е имало
ограда. До гаража в имот 68134.1941.874 ищцата е достигала с автомобил,
преминавайки през незастроен свой имот в съседство с имота на ответника.
Ответникът влизал в собствеността си по същия начин. Понастоящем между
имотите на страните се издигала ограда, а оставеното за преминаване
разстояние било недостатъчно за автомобил. Последното станало причина
ищецът Р.Б. да изгради естакада от към ул. „******* *******“, но достъпът
през зимата бил труден поради денивелацията. Свидетелят Ц. С. К. сочи, че
през годините назад целият имот на ответника Д.Б. е бил ограден. Ниска
града от метални колчета, комбинирани с бодлива тел и и права тел на места с
височина от около метър минавала между имотите на страните. Около 2015 г.
ответникът Б. изградил нова ограда, която по преценка на свидетеля минава
по линията на старата. За преминаване с натоварени със строителни
материали автомобили се премахвал единият кол на старата ограда и след
това пак се поставял. Ищецът Р.Б. имала свободен достъп с кола от към ул.
„П. Н.“. Свидетелят К.П.Ч. установява, че в продължение на тридесет
години имотът на ответната страна бил ограден. Между имотите на страните
имало ограда с колчета, опасани с права и бодлива тел, последното от които
се премахвало за преминаване на автомобили със строителни материали.
Такова премахване свидетелят не е наблюдавала, за него знае от ответника.
На мястото на това колче понастоящем имало купчина камъни. Еднократно
твърди да е видяла премахване на кола, за да премине лично свидетеля. От
ответника Б. й е известно, че понастоящем ищецът Р.Б. изградила подстъп до
имота си за автомобил от страната на ул. „******* *******“. През 2015 г. Д.Б.
изградил ограда, която визуално преминавала на мястото на старата с
колчетата. Ответните свидетели сочат, че канализацията преминава по
ул.“******* *******“ и не се забелязвал канал за отпадна или дъждовна вода
в имотите на стхраните.
От правна страна:
19
Предявени са искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.54, ал.2 ЗКИР,
като съгласно чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Основателността на иска по чл. 108 ЗС е обусловена от кумулативното
наличие на три предпоставки: 1. Ищецът да е собственик на имота; 2. Вещта
да се владее или държи от ответника; 3. Вещта да се владее или държи от
ответника без основание. В доказателствена тежест на ищеца по
ревандикационния иск е да установи първите две предпоставки. Според чл.54,
ал.(2) ЗКИР (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) Когато непълнотата или грешката е
свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на
спора по съдебен ред. При необходимост съдът може да възложи на вещо
лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица с
координати на граничните точки. Влязлото в сила съдебно решение,
придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по
кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а,
т. 1. В т.5 от тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014
г., ОСГК на ВКС е изяснено съотношението между иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР
за установяване грешка или непълнота при заснемане на имот и иска по чл.
108 ЗС за ревандикация на имот, неправилно заснет като част от друг имот
като е прието, че двата иска в установителната си част са идентични и затова
искът за собственост "поглъща" иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Целта на втория
иск е да отстрани непълноти или грешки на данните в кадастралната карта
или кадастралния регистър, свързани със спор за материално право-най-често
спор за реална част от недвижим имот, която е заснета към съседен имот.
Целта на предявения иск за ревандикация е да върне владението върху частта
от собствения имот, която се владее от ответника без основание. За да се
установи дали е допусната непълнота или грешка в кадастралната карта, както
и за да се установи дали ответникът владее без основание съответната реална
част, е нужно да бъде установен пространствения обхват на правото на
собственост, където се осъществява и припокриване на предмета на двата
иска. Затова е възприето в тълкувателния акт, че производството по иска по
чл. 54, ал. 2 ЗКИР подлежи на прекратяване или на съединяване за общо
разглеждане в едно производство с иска за собственост, както и че в
производството по иск за собственост с предмет реална част от урегулиран
поземлен имот, която поради непълнота или грешка в плана е заснета като
20
част от съседен имот, съдът изследва наличието на непълнота или грешка в
одобрената кадастрална карта и съответно отразява това в диспозитива на
решението си.
По този начин се дава отговор на въззивната жалба на
въззивницата/ответница А.Б., която твърди, че решението на съда е
постановено в нарушение на разпоредбите на АПК, че съдът се е произнесъл
по инцидентен иск по отношение на влезлите в сила административни
актове/заповеди за одобрение/, както и че съдът е направил извод в
решението си, че става въпрос за „явна фактическа грешка“. Налице е
смесване на институти от административното производство/АПК/ и
гражданскоправното такова по чл.54, ал.2 от ЗКИР. Съдът е констатирал
наличие на грешка в кадастъра, но не я е квалифицирал като „явна фактическа
грешка“, която не е понятие на административното производство, в
ЗАП/отм./ или в действащия АПК, където използвания термин е „очевидна
фактическа грешка“. Както бе посочено по-горе в цитираното тълкувателно
решение, производството по иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР подлежи на
прекратяване или на съединяване за общо разглеждане в едно производство с
иска за собственост/ чл.108 ЗС/, както и че в производството по иск за
собственост с предмет реална част от урегулиран поземлен имот, която
поради непълнота или грешка в плана е заснета като част от съседен имот,
съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална
карта и съответно отразява това в диспозитива на решението си. Това, че е
налице влязъл в сила план не означава, че той е верен, нито, че не може да
бъде повдиган въпрос за наличие на грешка и провеждане на иск по чл.53,
ал.2, сега чл.54, ал.2 ЗКИР.
От представените писмени доказателства се установява, че по силата на
настъпило универсално наследствено правоприемство от покойния В.Н. Б.
ищците Ц.С. Б. и Р. В. Б. са придобили собствеността на ПИ с идентификатор
68134.1941.874 по действащата към момента на откриване на наследството
КК, одобрена със Заповед № РД-18- 68/02.12.2010г. на ИД на АГКК,
представляващ УПИ XII-5 по плана от 1959 г. Имотът е придобит от
наследодателя на ищците по силата на наследствено правоприемство и отказ
от наследство, поради което и предвид разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗН, следва
да се приеме, че ищците са станали собственици на равни квоти от имота. За
21
собствеността на наследодателя на ищците е съставен нотариален акт № 1,
том XVI, дело № 3047/1993 г., поправен с нотариален акт № 96, том XVII,
дело № 3354/1993 г., в който имотът е описан като УПИ II-874 от кв.225,
м.“*******" и е индивидуализиран по РП от 1980 г., в който площта му от 598
кв.м. е идентична с тази по предходен РП от 1958 г., с чието изменение от
1959 г. имотът е образуван след разделяне на парцел Х-5 от кв.32 на две
части - парцел Х-5 и XII-5. Въззивната инстанция също приема този план за
приложен, доколкото при него е налице съвпадение на регулационните линии
с имотните граници на двата образувани при разделянето парцела, които са
ползвани като самостоятелни и по отношение на придаваеми части от
съседни имоти към парцел Х-5, придобит по наследство от ответника Д.Б., са
уреждани сметки по регулация. Дори да не се възприеме прилагане на този
план (с оглед обстоятелството, че с него са образувани самите имоти и
помежду им няма придаваеми части), то с него е определена действителната
граница между имотите на страните, която е от значение за изхода на спора
по настоящото дело. По РП от 1980 г. и 1997 г. границите на имота на ищците
не съответстват на имотните граници по РП от 1958 г. и липсват данни за
определяне на обезщетение във връзка с придаваеми части по регулация по
последните два по време посочени регулационни плана, в които границата
между двата имота е изместена в западна посока с около един метър, което
изместване е повторено и в действащите КККР. Образуваната при
изместването на границата площ от 8 кв.м. от УПИ XII-5, заключен в контур
между точки 1-2-3-1 на скица приложение 2 към СТЕ попада в границите на
ПИ с идентификатор 68134.1941.875, записан на името на първия ответник.
Безспорно е, че тази реална част от 8 кв.м. се владее от ответниците, като през
2015 г. първият от тях е изградил масивна ограда по границата между имотите
на страните по действащата КК. Безспорно е, че вторият ответник А.Б. живее
в ПИ с идентификатор 68134.1941.875 като съпруга на първия от тях, както и
че ответникът Б. е признат за собственик на 74/650 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 68134.1941.875 въз основа на наследство и давност по време
на брака му с ответника А.Б..
Във въззивната жалба на ответника А.Б. отново се прави възражение
относно процесуалната й легитимация да отговаря по ревандикационния иск,
като се излагат и доводи в тази насока. Правният интерес от провеждането на
ревандикационен иск се извежда от твърденията на страната. При твърдения
22
на ищеца, че е собственик на реална част от имот, която се ползва без
основание от ответника, правен интерес от предявяването на иска е налице.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 4 от
06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ВКС на ОСГК искът по чл. 108 ЗС
може да бъде предявен и срещу държателя на несобствената вещ.
Възражението се явява неоснователно.
Относно обстоятелството кога е била изградена оградата между двата
имота, то от депозираните по делото писмени доказателства и приетата СТЕ
не се установяват данни за изградена ограда между двата имота след
извършената през 1960 г. доброволна делба до 2015 г. Такива ограда не е
нанесена в кадастралната основа на РП от 1980 г. и от 1997г., не се
установява на окомерна скица от 24.07.2001 г. към протокол за определяне на
строителна линия и ниво на строеж № 225 от същата дата на СО-район
„Витоша“, от ортофотоплан летене 2011 г., от ситуационна скица от м.10.2015
г. и изследванията на вещото лице. СТИ установява различен начин на косене
(обработка) на тревните площи в комбинирана скица на ГИС- София от
летене 2006 г., което не налага извод за наличие на телена ограда с колове,
видно и от формираното от вещото лице заключение. Освен това се
установява, че линията на различна в спорната част преминава източно от
съществуващата понастоящем ограда (граница по КККР). Свидетелите на
ищеца установяват, че ограда между имотите се е появила към 2015 г., а
ответните свидетели, че ограда винаги е имало, като по този начин,
показанията се изключват взаимно. Последните твърдят за съществуването на
нетР. и подвижна ограда от колове с тел, разделяла имотите на страните през
годините, но не може да се установи, че тази ограда е съществувала винаги/
според въззивната жалба/ и това се установявало от показанията на свидетеля
К.. Свидетелката Ч. твърди на мястото, където е бил подвижният кол на
старата ограда понастоящем има купчина с камъни, а на мястото на старата
ограда Д.Б. е направил нова през 2015 г. Показанията на тази свидетелка по
отношение на преместваемия кол съдът приема за вътрешно противоречиви,
доколкото тя твърди, че колът е бил местен непрекъснато, но е виждала
подобно местене само ведниж и еднократно това й е било съобщавано от
ответника Б.. Според СТЕ купчината камъни в имота на ответната страна не
преминава по линия на изградената на място ограда. По отношение на
преместваемия кол, вещото лице Коен в о.с.з. на 30 май 2021 г. заявява, че
23
колчето, което се твърди, че е вадено, към него се прикрепят съответни
оградни елементи и когато се извади колът, какво се прави с дугите оградни
елементи. Според вещото лице „това с ваденето на кола намирам за трудно
постижимо“. Предвид взаимно изключващите се свидетелски показания, като
част от които/ на свидетелите на ответника/ са противоречиви и
противоречащи на приложените по делото писмени доказателства, то
въззивната инстанция намира, че следва да бъдат кредитирани приложените
по делото писмени доказателства и приетата и неоспорена от страните СТЕ,
която е компетентно изготвена. В този смисъл е без значение обстоятелството
дали един от свидетелите на ищците е с грешно снета самоличност, който
според въззивниците е с вярното име П.Н.И., както и че неговите показания
следва да се преценяват в контекста на показанията, които според
въззивниците са дадени от него пред друг съд в друго производство/такъв
способ не следва да бъде прилаган/, още повече да бъде викан свидетеля и да
му бъде задаван въпрос дали се е явявал в производствата пред СРС и АССГ.
Предвид изложеното съдът не може да изгради обоснован извод за
наличие на ограда между двата имота преди 2015 г.
Тъй като искът е с правно основание чл.108 ЗС, трябва да се разгледа
въпроса дали за ответната страна е налице правно основание за владение на
спорната реална част. Към 1961 г. е бил в сила РП от 1958 г., приложен с
изменението от следващата година, съгласно който спорната част е попадала
в УПИ X1I-5 и предвид установената дължина на границите на двата парцела.
Няма данни тази част да е владяна от П. Б.. Владение върху тази част от
ответната страна се установява след 2015 г., след който момент до датата на
предявяване на исковата молба твърдения придобивен давностен срок не е
изтекъл.
Въззивниците/ответници сочат, че РП от 1980 г. и 1997 г. са приети при
действието на ЗТСУ /отм./, при който е допустимо с дворищната регулация
части от един имот да се придават към съседен парцел и в този случай планът
има непосредствено отчуждително действие по отношение на придаваемите
части. При тези два плана СТЕ е установила съвпадение на кадастрална и
регулационна граница (отговор 1, б. „Б“), установила е и обстоятелството, че
кадастралната граница между двата спорни имота по двата последователни
плана не съвпада с действителното й местоположение по първия план от
24
1959г., с който тя е установена. Следователно в плана от 1980г. и 1997 г. има
грешка, в какъвто смисъл е и твърдението на ищеца в исковата молба, което
следва да се квалифицира по чл.53, ал.2 ЗКИР и да се разгледа в рамките на
висящия по делото спор за собственост. Наличната грешка създава
привидност за съвпадение на имотната и регулационна граница между
имотите на ищците и на ответната страна по дворищнорегулационните
планове от 1980г. и 1997 г., докато те в действителност не съвпадат, а реално
част от имота на ищцовата страна е придадена към парцела на ответната. Не
се установява по двата плана да се касае за придаваема част от имота на
ищците към съседния му от изток. При наличие на грешка в кадастралния
план, която създава привидност за наличие на придаваеми по регулация части
разпоредбата на §6, ал.2 и 4 и §8 ПЗР на ЗУТ не намират приложение
(решение №186 от 11.06.2010 г. по гр.д.№ 1164/09г. на I г.о., решение №
167/03.07.2014г. по гр.д. № 1366/2014 г. на ВКС, I г.о.). Дори последното да
не се възприеме, то не се доказва настъпило и стабилизирано непосредствено
отчуждително действие на двата плана по отношение на спорната реалната
част-да е налице завземане на придаваемата част по установения от закона
ред и продължило над десет години владение в хипотезата на чл.33, ал.1
ЗТСУ /отм./ или завземане с изпълнена процедурата по обезщетяване на
собственика на отчуждената част и предаване или при снабдяване с
изпълнителен титул при погасено вземане за обезщетение чл.33, ал.2 ЗТСУ
/отм./, поради което и по силата на §8, ал.2 ПЗР на ЗУТ отчуждителното им
действие отпада.
Настоящата инстанция също приема, че действителната граница между
двата имота е определена за първи път с плана от 1959г. (изменение на плана
от 1958 г.). Според тази граница се установява да осъществявано и
владението между съседите до 2015 г. Представеният по делото нотариален
акт, с който се признава правото на собственост върху недвижим имот по
реда на чл. 587 ГПК не се ползва с материална доказателствена сила по чл.
179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на
правото на собственост / ТР № 11 от 21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС.
Нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на
правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има
правен интерес да твърди, че титулярят на акта не е собственик. По делото не
се установява, че праводателят на ответника Б. е владял спорните 8 кв.м.,
25
поради което не е налице продължаване на владението от страна на неговия
наследник ответникът Д.Б.. Не се установява ответниците и наследодателят
на първия от тях да са осъществявали владение по регулационната линия по
плана от 1980 г. и от 1997 г. до преди 2015 г., предвид гореизложеното, а от
СТЕ се установява, че различна обработка на терена на двата парцела,
наблюдаваното на скица от летене от 2006 г., е източно от съществуващата на
място понастоящем граница и преминава по линия, започваща от струпаните
в имота на ответната страна камъни, от които тръгва сочената от свидетеля Ч.
ограда, т.е. така твърдяната ограда би преминавала в имота на ответната
страна, източно от оградата. След преценка на доказателствената маса по
делото, изводът е за проведено оборване на доказателствената сила на
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост у
ответната страна. Поради това констативния нотариален акт следва да бъде
отменен в частта по отношение спорната реална част от 8 кв.м. или по
отношение на 8/650 ид.ч.
Съдът е констатирал, че по отношение на ответника Д.Б., който е
изградил процесната ограда 2014-2015 г. се доказва твърдяното
неоснователно действие, с което е създал пречки на ищците да ползват
спорната реална част, поради което негаторният иск следва да бъде уважен
само спрямо този ответник и той да бъде осъден да премахне изградената
ограда с бетонова основа, върху която са монтирани метално колове и телена
мрежа в частта по контур межди точки 3-1-2 на скица приложение 2 към
експертизата.
В резюме въззивната инстания намира, че по делото няма неизяснени
въпроси, а именно къде се намира вярната имотна граница и вярната
регулационна граница между имота след първия РП на село *******, одобрен
със заповед от 27.08.1958 г., изменен със Заповед № 124/25.05.1959 г. и след
делбата от 05.10.1960 г., че общата граница по одобреният със Заповед №
291/30.05.1980г. регулационен план, в който имотът на ищците е отразен като
парцел II-874 от кв.255, а на ответниците II-875 от кв.255, чиито северни
граници са изместени в южна посока, а останалите, включително общата
помежду им такава, не са идентични с тази по плана от 1959 година и че не е
доказано владение на имота от 1960 г. до 2015г., когато е изградена новата
бетонна ограда.
26
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание
чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявените претенции, въззивниците
следва да заплатят на въззиваемите направените разноски за настоящата
инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.06.2021 г. по гр.дело № 11000/20г. на
СРС, І ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА Д.П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.София, кв. „*******“,
ул. „*******“ № *******, чрез пълномощника по делото адвокат С.Г. от
САК, със съдебен адрес гр.София, бул. „******* ******* и АН. Б. Б., ЕГН
**********, с адрес гр.София. кв. „*******“, ул. „*******2, чрез
пълномогщника по делото К.Д. да заплатят на въззиваемите/ищци Р. В. Б.,
ЕГН **********, с адрес гр.София, бул. ******* № ******* и Ц.С. Б.. ЕГН
**********, гр.София. ул. *******, чрез пълномощника си по делото адвокат
М.Б. от САК, със съдебен адрес гр.София, ул. „******* партер, ет.1
направените разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчване преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
27