№ 19339
гр. София, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110121789 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявените от К. Й. П. срещу (ФИРМА)
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
2 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на
неустоечна клауза – чл. 4, ал. 2 от Договор за заем № 3588748 поради
заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и неравноправност на
същата и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 84,77 лева,
представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем №
3588748, ведно със законната лихва, считано от дата на предявяване на
исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 26.07.2019 г. между страните е
сключен договор за паричен заем № 3588748, по силата на който страните се
уговорили отпуснатият заем да е в размер на 750,00 лева, видът на вноската –
месечна, като не бил упоменат размерът на месечния лихвен процент. В чл. 4
от посочения Договор, било уговорено, че страните се съгласяват договорът
да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или банкова
гаранция в полза на институция, отпуснала кредита. Поръчителите следвало
да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от
работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на
1
трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1000 лева, да работи по
безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР и др.
Съгласно ал. 2 в случай на непредоставяне на някое от посочените
обезпечения, било уговорено, че заемателят ще дължи неустойка в размер на
300 лева, платима разсрочено, заедно с погасителните вноски. Сочи, че така
посочената неустойка му е начислена, т.к. не предоставил обезпечение.
Твърди, че изцяло е погасил сумите по договора. Аргументира, че когато не
са спазени разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1,
т.7-9 ЗПК, то договорът за кредит е недействителен, в който случай
заемателят дължал връщане единствено на чистата стойност на кредита.
Твърди, че е налице заобикаляне на закона, т.к. неустойката не била включена
в размера на ГПР, както и че клаузата, уреждаща неустойката е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Прави възражение за нищожност на
целия договор. Излага също и че клаузата, уреждаща неустойката, е
неравноправна, както и че не е индивидуално уговорена. При тези твърдения
моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът развива съображения за недопустимост на установителния иск.
Подробно аргументира, че процесният договор за кредит е действителен и
сключен при спазване на законовите изисквания. Сочи, че размерът на ГПР е
посочен ясно, че е фиксиран, както и че не надвишава пет пъти размера на
законната лихва. Развива подробни съображения в насока, че клаузата,
предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение,
също е валидно уговорена. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл . 26,
ал. 1, пр. 2 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП и чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
За уважаване на предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП сключването на процесния договор за кредит с
посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от съдържанието на
2
договора е клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне
на обезпечение.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на
валидно правоотношение по договор за кредит, размера и изискуемостта на
вземанията по него, наличието на валидна неустоечна клауза, както и че
клаузите, от които произтичатпроцеснитевземания са индивидуално
уговорени, респ. че е налице основание за получаването на сумата.
Съдът с доклада по чл. 140 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните обстоятелства по делото: че между страните е
сключен договор за паричен заем № 3588748, по силата на който ответникът е
предоставил, а ищецът е усвоил заем е в размер на 750,00 лева, при вид на
погасителна вноска – месечна; че част от съдържанието на договора е клауза,
която предвижда договорът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица,
поръчители или банкова гаранция в полза на институция, отпуснала кредита,
като поръчителите е следвало да отговарят на следните условия: да представи
служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение,
нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1000
лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто
ЦКР и др.; че при непредоставяне на някое от посочените обезпечения, се
дължи неустойка в размер на 300 лева, платима разсрочено, заедно с
погасителните вноски.
От приетата по делото като писмено доказателство справка (л. 13),
неоспорена от ищеца, се установява, че ищецът е заплатил на ответника по
процесния договор сумата в общ размер на 852,90 лв., от които 750 лв.
главница, 18,13 лв. лихва и 84,77 лв. неустойка.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
. Съдът намира, че уговорената в чл. 4 от договора неустойка в размер на
3
300 лв. за непредоставяне на обезпечение е в противоречие с добрите нрави
и е неравноправна клауза. Функцията на неустойката е да обезпечи
изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При
договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Процесната клауза
за неустойка по чл. 4 от договора въвежда възникването на неустоечно
задължение за заемателя не при неизпълнение на главното задължение
(задължението за връщане на получения заем), а при неизпълнение на
съпътстващо такова – непредоставяне на точно описано обезпечение, като
размерът на неустойката е в размер на почти ½ от отпуснатия заем. С оглед
на това следва да се посочи, че неустойката излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като при
неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е
същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори
главното задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за
заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не
зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с
последиците от това неизпълнение. Това създава предпоставки за
неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на неустойката,
съответно на принципа за справедливост и добрите нрави, което води до
нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът, който кредиторът
поема с необезпечаване на вземанията му, кредиторът е достатъчно
овъзмезден с възнаградителната лихва. Предвидената в договора сума за
неустойка обаче би го обогатила неоснователно и е недължима на осн. чл. 26
ал.1 пр.3 вр. ал.4 от ЗЗД. След като законът изрично ограничава в чл. 9 от ЗЗД
свободата на договарянето в рамките на добрите нрави, следва и търговците,
страните по сделките и съдът да се съобразяват с тях. Предвидената клауза е
и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е
необосновано висока. Така както е уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение
за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в
4
договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до
степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката
по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза
е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. С оглед
относително самостоятелния характер на неустойката, обаче, същата не води
до нищожност и на клаузата за възнаградителна лихва. Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извод, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и е налице нищожност на клаузата за
неустойка за непредоставяне на обезщетение. Поради изложеното искът за
обявяване на клаузата за нищожна е основателен и следва да бъде уважен.
Поради изложеното съдът намира, че клаузата на чл. 4 от договора е
нищожна и платената от ищеца сума в размер на 84,77 лв. по нея е платена
без основание с оглед нищожността на клаузата, поради изложените по-горе
съображения.
Въз основа на гореописаните мотиви съдът намира и двата предявени
иска за основателни и следва да ги уважи изцяло.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът, който не е сторил такива, поради което и не му се
дължат.
Съдът намира, че следва да присъди адвокатско възнаграждение на адв.
Д. М. М. за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца
5
съгласно приложения договор за правна защита и съдействие и списък на
разноските по чл. 80 ГПК в размер на 400 лв., доколкото единственото
процесуално действие, осъществено от адв. Милев по делото е депозиране на
молба от 09.10.2023 г. Адв. Милев не е изготвил исковата молба, нито се е
явил в проведено по делото открито съдебно заседание.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП, предявен от К. Й. П., ЕГН **********
срещу (ФИРМА) нищожна неустоечна клауза – чл. 4, ал. 2 от Договор за заем
№ 3588748, поради заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и
неравноправност на същата.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД (ФИРМА), ЕИК ********* да
заплати на К. Й. П., ЕГН ********** сумата в размер на 84,77 лв.,
представляваща платена без основание сума въз основа на нищожна клауза на
чл. 4 от Договор за заем № 3588748, ведно със законната лихва от 28.03.2023
г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а ЗАдв. (ФИРМА),
ЕИК ********* да заплати на адв. Д. М. М. сумата в размер на 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ и
съдействие.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6