№ 20119
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110133633 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
07.11.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и двадесет и четвърта година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 33633/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от М. Г. М. срещу „ОЕ“ АД, като се твърди, че страните са
намирали в трудово правоотношение, което било възникнало въз основа на Трудов договор
№ 817/07.10.2022 г. за длъжността „Мениджър покупки/продажби“ с основно трудово
възнаграждение в размер на 4912,96 лева, което било променено на сумата от 5468,52 лева с
допълнително споразумение от 01.02.2023 г.. Поддържа, че е изпълнявала трудовите си
задължения, които подробно сочи. Навежда доводи, че трудовото правоотношение било
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване в щата, като на
15.04.2024 г. й били връчени Предизвестие № 003/15.04.2024 г. и Заповед № 231/15.04.2024 г.
Излага съображения, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като не били извършено
1
реално съкращаване в щата, което обосновава с това, че фактически трудовата функция не е
била премахната. Твърди, че не бил извършен подбор, което аргументира. Поддържа, че с
оглед незаконосъобразността на уволнението се дължало обезщетение за оставане без работа
в размер на сумата от 32811,12 лева за периода от 16.04.2024 г. до 16.10.2024 г., като сочи, че
размера на последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец, който
предхожда месеца на уволнението е в размер на 5468,52 лева. Иска отмяна на уволнението и
възстановяване на длъжността заемана преди незаконното уволнение, както и ответника да
бъде осъден да заплати претендираното обезщетение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенциите
се оспорват. Твърди, че не се оспорва, че страните са били в трудово правоотношение за
посочена длъжност, което е било прекратено, но сочи, че в търговската дирекция имало
различни звена, според категорията продукти, като ищцата била работела в категория спорт
и аутдор. Поддържа, че в случая е налице закриване на целия щат на длъжността на ищцата,
за което излага подробна фактическа обстановка, като сочи, че било възприето, че заеманата
от ищцата длъжност била възприета за не необходима, поради което била изцяло съкратена.
Сочи, че търговската дирекция била преструктурирана, като има две основни звена. Развива
подробно съображения за функциите и задълженията на длъжностите, като прави извод за
липса на идентичност. Инвокира доводи, че в случая работодателят не е имал задължение за
извършването на подбор, което аргументира подробно. Прави възражение за прихващане с
платено обезщетение по чл. 220 КТ в размер на сумата от 11002,66 лева и на основание чл.
222, ал. 1 КТ в размер на 5790,87 лева, като сочи, че ако исковете на ищеца били
основателни, то сумите били платени поради отпаднало основание. Иска отхвърляне на
исковете, евентуално уважаване на възражението за прихващане. Претендира разноски.
С протоколно определение от 26.09.2024 г., съдът на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е
допуснал изменение на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като
искът се счита за предявен за сумата от 32888,39 лева.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
I. От фактическа страна.
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото от отделено за
безспорно, че страните: 1) са се намирали в трудово правоотношение, което било възникнало
въз основа на Трудов договор № 817/07.10.2022 г. за длъжността „Мениджър
покупки/продажби“; 2) трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване в щата, като на 15.04.2024 г. й били връчени Предизвестие
№ 003/15.04.2024 г. и Заповед № 231/15.04.2024 г.
Обявените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по делото
писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира.
Представено и неоспорено е копие от Трудова книжка на М М., серия И № 297239 и
продължение на Трудова книжка, серия З, № 548407, като в продължението на трудовата
книжка последното записване е на стр. 13, извършено е от „ОЕ“ АД, като е посочено, че
трудовото правоотношение е било прекратено на 16.04.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т.
2 КТ, като основното възнаграждение е било в размер на 5468,52 лева при 8 часов работен
ден.
Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за факти и обстоятелства,
свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Като такъв вид документ тя има
доказателствено значение по смисъла на чл. 179 ГПК за фактите отразени в нея – арг. чл. 347
КТ. Тоест, като официален удостоверителен документ трудовата книжка се ползва с
2
обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което и съдът е длъжен, при
липса на обратно доказване (което по правило е пълно и главно), да приеме отразените
обстоятелства в документа за осъществили се в обективната действителност.
Представена е длъжностна характеристика за длъжността „Бизнес юнит мениджър“,
като се установява, че същата е пряко подчинена на търговския директор. В трудовите
функции са включени задължения, както следва:
- ръководи ефективно екип, като изгражда и развива уменията му и е пример, като
споделя добри практики;
- подбира, наема и обучава търговци, чрез които постига бизнес и продажбени цели;
- поставя цели, оценява и дава обратна връзка на служителите в екипа. Определя
ключови показатели за качествена и количествена оценка на представянето на служителите;
- създава условия за контрол и проследяване на функционирането на работата на
екипите, както и цялостния процес по опериране на групите от категории в отдела, създава
критерии и правила;
- подсигурява условия за максимално ефективни търговски резултати от екипите си;
- изисква от екипа си информирани предложения за подобрения, базиран на данни;
- изготвя план за бизнес развитие, съобразно категориите продукти, канали за
дистрибуция, партньорства, потенциали за разрастване, вкл. придобивания, стратегически
партньорства, който представя за одобрение в последното тримесечие всяка година за
следващата;
- участва в изграждането и спомага приемането и прилагането през екипите на
фирмена стратегия и визия;
- осигурява инструменти за разрастване, обезпечава необходими ресурси, при нужда и
чрез прекия си ръководител;
- използва инстрименти за развитие на категориите като търговски, маркетингови,
финансови, човешки и други ресурси;
- договаря важни стратегически условия, като определя нуждата от действия извън
стандартния бизнес;
- предлага контролни процеси и цели оптимални резултати;
- тясно си сътрудничи с ключови функции във фирмата с цел подобряване на
цялостното представяне, най-преоритетно Маркетинг и Финанси;
- чрез действията си влияе върху приходните и разходните резултати на фирмата и
EBIT/DA показателите. Управлява P&L на отдела си;
- чрез целите за планиера и бюджетиране отговаря пряко за цялостното търговско и
оперативно планиране и изпълнение. В това число консолидиране на бизнес планове по
групи продукти спрямо нуждите на компанията. Обхватът на цялостната операция (бизнес
юнит) – разходи приходи, от директна дейност и засяга частта с фирмени операции, с
конкретно посочено съдържание на плана;
- анализира и валидира потенциал за проникване на нови пазари и канали;
- разсраства външни сътрудничества и алтернативни канали;
- анализира, валидира и прилага отлични бизнес практики от други бизнеси и пазари;
От длъжностна характеристика за длъжността „мениджър продажби“ се изяснява, че
същата е била подчинена на търговския директор, като основните задължения на същата са
следните:
3
- отговаря за цялостното и ефективни ръководене на бизнеса в повереното му звено, в
това число приходи, разходи и управление на всички основни показатели;
- ръководи и мотивира екпа на отдела за постигане на организационни цели;
- преговаря с доставчици, изготвя стратегии за продажби, управлява продукти
категории и инвентар;
- сформира и управлява високопостигащ търговски екип, разпознава таланта и следи
за подбряване на производителността;
- комуникира с бизнес клиенти за развиване на успешни търговски отношения;
- търси нови потенциални бизнес клиенти за продуктите, предлагани от дружеството;
- сътрудничи с всички отдели за разработване на нови проекти, кампании и бизнес
идеи;
- изготвя годишни, тримесечни и месечни бюджети и ги представя на съответните
заинтересовани страни;
- дава идеи за набавяне на нови продукти, прогнозира тенденции на пазара,
осъществява сезонно планиране на продуктови групи;
- изпълнява други задължения, възложени му от прекия ръководител или
ръководството на предприятието, свързани с работата му.
Приложена е Заповед № РД-115/08.04.2024 г., като от същата се изяснява, че са
заличени длъжността „Мениджър покупки/продажби“ по 1 бр. за звено „книги, ученически
пособия и др.“ и „спортни стоки“, като щатното разписание се променя от 166,5 на 164,5
щатни броя.
От Протокол за взети решения на съвета на директорите на „ОЕ“ АД се установява,
че е взето решение за закриване на длъжността „мениджър покупки/продажбни“, съответно
пренасочване на звената на пряко подчинение на изпълнителния директор и разкриване на
нова длъжност „Ръководител направление“ с нови отговорности и нови изисквания за
длъжността.
Представен е констативен протокол от нот. ВВ, рег. № 268 от НК от 20.05.2024 г.,
извършен по молба на страните ППИ и М. Г. М., като нотариусът е удостоверил, че е видял
факти свързани с отваряне на линк в linkedin профил на единият от молителите, като
установеното е приложено към протокола.
В случая съдът намира, че изобщо не следва да обсъжда констативният протокол, тъй
като същият касае установяването чрез процесуално недопустим способ на факти по делото.
Касае се за свидетелски показания в писмена форма, тъй като констативният протокол по чл.
587 ГПК, като форма на охранително производство, каквито са нотариалните има конкретен
предмет, за което същият, ако е спазен ще се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Предметът на нотариалното
удостоверяване при констативният протокол по чл. 587, ал. 1 ГПК касае факти свързани с
това, че определено лице се е явило или не пред нотариуса и е направило изявления в
определен смисъл. Дали същите пораждат правно действие или не е отделен въпрос, които е
извън обстоятелството на нотариалното удостверяване, но не може предмет на нотариално
удостоверяване на бъдат обстоятелства касаещи нещо различно от предмета на
нотариалното удостоверяване, какъвто е процесният случай. Това е причината и настоящата
съдебна инстанция да намира, че изобщо не следва да обсъжда констативният протокол и
приложенията към него.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Добромира
Манасиев и св. Петко Б.
От казаното от св. М се изяснява, че същата започнала да работи по проект свързан с
организацията и структурата, както и подобряване на екип „Човешки ресурси“ през
4
м.03.2024 г. като консултант. Това се случило по консултантски догоовр за управление на
човешките ресурси, с цел организиране, подобряване на процесите, вътрешна реорганизация
на длъжностите, така че ефективността и работата да бъде по резултатна във
взаимодействието между хората. Свидетелства, че тя самата била външен консултант и не
работела при ответника, като била започнала работа на 11.03.2024 г. Уточнява, че била
запозната с позицията „Мениджър покупко-продажби“ в посока на това, че едната от целите
била да се преразгледат структурите. Изяснява, че основните дейности в рамките на тази
роля били свързани с преговори с доставчици, ториране на продажбите в краткосрочен план,
бюджетиране в рамките на категорията, за която се отговаряло. Един от основните ресурси,
с който работели вътрешно към този момент било да се стартират промени в структурата и
анализ, който бил възложен на екип „управление на процесите“, който пък бил част от
структурата на „О“. На колегите й, които били на трудов договор била възложена задача да
направят анализ на дейността в „търговска дирекция“. Това обхващало цялата структура и
йерархия на дирекцията, като се включвало интервюта с хора, преглед на длъжности
характеристики и наблюдение пряко в ежедневието. Свидетелства, че от предоставеният й
анализ и работата с мениджърите се установило, че голяа част от дейността практически е
насочена към административни задължения, които не допринасяли в степента на приходи от
продажби и ефективност, каквато се очаквало. Освен това йерархията се оказала твърде
дълбока за целите на изпълнението и очакваните цели и поради тази причина се обмислило
решение в последствие да нямало такава длъжност. Изяснява, че длъжността била
подчинена на търговския директор, като след закриването на длъжността в голяма част
функциите на длъжността се изпълнявали от изпълнителния директор. Сочи, че към момента
нямало роли сходни или идентични с длъжността „мениджър покупко-продажба“.
Свидетелства, че изложеното било причината, за да се достигне до извод за промяна на
структурата. Били изследвали сходни, подобни и идентични, а така и еднакви длъжности в
рамките на структурата, като понастоящем нямало длъжност „мениджър покупко-
продажби“. Промяната се наложила, за да може да се достигне до раздяла на „търговска
дирекция“ с отношенията с доставчици, поради типа бизнес осъществяван от ответника.
Доставчиците можело да бъдат в рамките на една структура, което да позволявало
партньорски отношения на едро и развитие на продажбите директно към клиентите.
Свидетелства, че към момента нямало длъжност като процесната и същата не се
изпълнявала от друго лице. Изяснява, че „Ръководител направление“ била нова длъжност,
която били реализирали в структурата, като целта й била стратегическо управление и
планиране на продажбите, както и аналитичност на резултатите от компанията и
възможност да се постигнат те с цел управление. Не били направили само отчитане и
прегледност, като в случая се касае много повече за маркетингова насоченост – за това как
поведението на клиентите може да се ползва като източник за това къде трябва да се случват
продажбите и по какъв начин, поради което ролята била различна от предишната. Изяснява,
че към момента на наемането ролите на „мениджър продажби“, били пет като имало
изискване и очаквания, които не били вписани в длъжностната характеристика. Но се
изисквало да се имало опит в съответната сфера. Не се очаквало да има взаимозаменяемост
между хората, което обаче не било и невъзможно. Свидетелства, че комптенциите и
изискванията за една и съща роля били еднакви, за хората които я заемат, като се очаквало
хората да имат опит в съответната област. Уточнява, че длъжностните характеристики били
предоставени, като субективно счита, че и към момента за нова длъжност не можело да се
направи извод за ограничение досежно пазара. Това можело да им попречи да наемат
кандидат. Имали обаче изисквания в длъжностната характеристика кандидата да имал опит.
Това не било вписано в предходната длъжностна характеристика, а свидетеля сочи, че било
субективно очакване на работодателя. Въпреки това в обявите за работа това било включено
в изискването, за да може да се адресира към конкретна аудитория, съответно да се впише в
длъжностната характеристика. Уточнявам, че като външен консултант била поема
5
отговорности във връзка с договора за услуги в частта „управление на човешките ресурси“,
включително и самата функция с цял тя да бъде структурирана по същия начин, както имало
фокуси в „търговска дирекция“ по-ефективно. Имала поглед върху това какви хора били
наемани и какъв подбор бил извършван. Въпреки това не вземала финални решения за това
кой да бъде нает, което било решение на мениджърите. Всички имали срок за изпитване,
като решенията се вземали от мениджъра за функцията в екипа. Сочи, че от „човешки
ресурси“ изисквали становище на третия и шестия месец за човека за това, дали се справял с
позицията. Уточнява, че имало 5 бр. за длъжност „мениджър покупко-продажба“. А
понастоящем на позицията „бизнес юнит мениджър“ имало 2 бр. Свидетелства, че имало
роля в организацията на „продуктов мениджър“, която директно касаело търговската
дейност – ценообразуване, номенклатура и това което ще се появи на сайта. Уточнява, че
основните функции на позицията „бизнес юнит мениджър“ били аналитични и
стратегически, отколкото продажбени, като преди това не било имало такава длъжност.
Също така нямало подобна аналитичност в предходен период. Свидетелства, че самото
обновление било свързано със закупуването на софтуер, като също нямало подобна
аналитичност, а софтуера можел да предоставя такива данни. Изяснява, че в „маркетинговия
екип“ се създала нова длъжност, която можела да подпомага този анализ, което касаело
„продуктовите мениджъри“. Последните имали сериозни познания в съответната категория
и продуктова линия за която отговаряли, като имало необходимост да са специалисти в
областта. Ролята им била да направят анализ на съответното портфолио с оглед търговските
цели на „О“. В тази насока да намерят доставчици, с който да си сътрудничат, за да може да
се ценообразува и да се извършват доставки.
От казаното от св. Б се установява, че е работел за ответника за периода от м.12.2022
г. до м.10.2023 г., като е изпълнявал функцията „мениджър продажби и дивизионен
мениджър“. Бил ангажиран в отдел „здраве и красота“. Имало три под отдела, които сочи,
като към този момент имало още няколко лица който изпълнявало функцията „мениджър
продажби“, сред които сочи и ищцата. Свидетелства, че функциите на него и колегите му
включвали изготвяне на планове за развитие, реализация на продажба, планове за наемане
на персонал, реализация на продаби, добавянето на нови продукти и доставчици в
съответните отдели. Сочи, че основният ангажимент на „мениджър продажби“ било
супервизирането на работата на хората под тях, създаването на параметри за изпълнение,
възлагането на бюджети и следенето за тяхното изпълнение на посочени бази. Имало и
периферни задачи, за които също бил прави анализ, като по отношение на продажбите
правел това постоянно, тъй като същи касаели неизменно дейността. Освен това анализите
били непрестанна работа за позицията „мениджър продажби“. Подробно изяснява в какво се
изразявал анализа, като сочи, че позицията „мениджър продажби“ имала голямо значение за
анализа и сглобяването му, за което сочи лични примери, макар и да признава, че не е бил
служител по трудов договор на ответника. Изяснява, че длъжността „мениджър продажби“
имала и странични функции. Сочи, че извършвал анализи, допълвал и коригирал такива за
корекция на цифрите и плановете за продажби, като давал също така указания, преди тези
неща да били изпратени на търговският директор. Също така преди да се изпратят на
ръководството и на изпълнителния директор това било в задълженията на „мениджър
продажби“. Свидетелства, че бизнес плановете, бюджети, планове за приходи и разходи
били минавали през тях. Уточнява, че за неговите отдели той лично бил човекът, който
извършвал връзката с доставчиците, клиентите с оглед спецификата на дейността на
дружеството. Били подавали периодични отчети на база изпълнението за заложени и приети
таргети за изпълнение на периоди – месечни и тримесечни, като отчитали изпълнението на
заложените цели и параметрите. Отчетите обобщавали нивата на изпълнение на
продажбите, включително приходи и разходи за допълнителна маркетингова активност. Тези
отчети се подавали след приключването и съгласуването с отделните отдели, тъй като тези
отчети имало елемент на допълнително мотивиране на персонала за получаването на
6
бонуси. Изяснява, че за една категория нямало застъпване, а всеки „мениджър продажби“
отговарял за няколко отдела и направления, които при О се наричало категории. Сочи, че в
направление „здраве и красота“ имало три направления – три групи продукти. Отговаряло се
за няколко категории и техните подкатегории. Уточнява, че развитието на бизнес процеса
изисквало да се създадат преоритети кои продукти и кои брандове поетапно следва да влязат
в съответната категория. Сочи пример, че в категорията за която той отговарял „Здраве и
красота“ преди да бъде привлечен към О колегите му били сложили в портфолиото продукти
между 2-6 лева, които били на масовия пазар. Като било изключително важно да се изтегли
средната цена на продуктите в по-висок ценови сегмент. Това включвало ъндърбордване или
добавяне на основни козметични линии „Биодерма“, „Мустела“, които брандове изисквали
специфично представяне в сайта на О и добавянето на тях не било осъществено, тъй като
към м.12.2022 г. липсвал лиценз, но освен това и поради липсата на достъп и познаването на
участниците на пазара. Една от неговите функции била да установи и предаде контактите си
с доставчици и партньори, които имал от времето и извършването на други функции, които
бил изпълнявал на предходното си работно място. По този начин предоставял възможност
на О да се развие и да добави съответните брандове, като те били съгласувани с търговският
директор Борислав Георгиев, който бил в дружеството до м.05.2023 г. Изяснява, че до
м.06.2023 г. поетапно били добавени 6-7 основни бранда в дермокозметичната линия.
Подобни действия и добавяне на брандове в портфолиото бил извършвал в отделите и
подотделите „фармация“, лекарствени продукти и хранителни добавки. Той бил лицето,
което добавяло и предлагало, като общо взето предложението било еднопосочно. Уточнява,
че когато започнал ангажимента си към О в отделните сегменти имало около 4000 продукта,
а когато прекратил ангажимента си портфолиото наброявало близо 16000 продукта, което
станало за по-малко от година. Сочи, че в голямата си част продуктите били минавали през
него, като той предлагал и добавял нови продукти, разговарял и осъществявал контакти с
доставчиците, които в последствие били позиционирали продуктите си на сайта на О.
Свидетелства, че с голяма част от доставчиците контактувал той, но за по-малките брандове
била предоставена възможност и на колегите му „продуктови мениджъри“ да разговарят с
доставци, като от тях се изисквало да представят рамката на договореността. Като от тях се
изисквало и да отчетат и да опитат да предоговорят по периоди рамката на изпълнение и
договорките с партньорите. Лично той бил отговорен за това. Сочи, че не е имал трудов
договор при О, като е работел като лице при тях от самото начало. Бил нещо като консултант
към собствено дружество, което било на жена му. Бил изпълнявал и функциите на
„мениджър продажби“. Към другото дружество бил назначен на трудов договор.
Основният принцип при кредитираното на свидетелите е визиран в правилото на чл.
172 ГПК, според което показанията на роднините, на настойника или на попечителя на
посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с
насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на
пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са
заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на
всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.
В случая с оглед събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че
свидетелите изопачават фактите за които съобщават или ги затаяват. Въпреки това, за да се
направи правилна преценка дали и в коя част следва да се кредитират показанията следва да
се вземе предвид следното:
- Свидетелят М на страната на ответника е допусната за установяване на
обстоятелства свързани функциите на процесните длъжности, респ. тяхното сходство и
идентичност и компетентността на служителите.
- Свидетелят Б е допусната за установяване на обстоятелства свързани функциите на
процесните длъжности, респ. тяхното сходство и идентичност и компетентността на
7
служителите.
При това положение, съдът намира, че като процесуално допустими следва да
обсъжда показанията на свидетелите единствено за посочените обстоятелства. За останалите
факти посочени от свидетелите при разпитите им същите не са допускани, като в случая
дори при конотативната преценка на заявеното се изяснява, че изобщо не се касае за т. нар.
„контролни въпроси“, а практически процесуалните представители са задавали процесуално
недопустими въпроси – за обстоятелства за каквито не са били допуснати свидетелите.
Действително, съдът е имал процесуалната възможност да не допусне въпросите и в о. с. з.,
но с оглед изясняване на правния спор (чл. 10 ГПК) е счел, че е по релевантно посоченото в
настоящите мотиви да се изясни на страните, респ. процесуалните им представители с
мотивите на настоящото съдебно решение.
С оглед изложеното, съдът намира, че досежно обстоятелствата за които свидетелите
са допуснати, то следва да се кредитира казаното от св. М и св. Б. При преценка на
показанията на свидетелите, съобразно правилото на чл. 172 ГПК, съдът намира, че същите
са последователни, правно и житейски логични, като кореспондират с останалите
доказателства по делото. Наличието на някои неточности в показанията не могат да
дискредитират последните, тъй като следва да се отчете изминалия период от време, както и
особеностите на човешката памет, в това число и фактори като човешката перцепция,
сугестия и конра-сугестия, които са от значение във връзка с възприемането и
възпроизвеждането на възприетите обстоятелства. Въпреки това трябва да се отбележи, че
показанията на св. Б не обхващат изцяло процесния период, респ. момента на
прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата, което следва да се вземе предвид,
тъй като свидетелят няма преки впечатления за ответното дружество към момента на
прекратяването на трудовото правоотношение.
Прието е заключението на ССчЕ от което се изяснява, че всички щатове за
длъжността „Мениджър покупки/продажби“ при търговска дирекция в звена „Книги,
ученически пособия и др.“ и „Спортни стоки“ са били съкратени, а в останалите дирекции
щатовете са останали непроменени. Уточнено е, че до 16.04.2024 г., служители на длъжност
„Мениджър продажби“ в търговската дирекция на ответника са били двама, като след тази
датата правоотношенията са били прекратени. Вещото лице е посочило, че с протокол от
08.04.2024 г. са взети решения за промяна в йерархичната структура на ответника досежно
Търговска дирекция, като са закрити длъжностите на търговски директор, мениджър
покупки/продажби, създадена е нова длъжност – ръководител направление 12195005 с нови
изисквания за заемането й, както и пренасочване на подчиненост на звената, който остават
без мениджър продажби, пряко на подчинение към изпълнителния директор. На следващо
място имало разпределение в две основни нови направления „закупуване на продукти и
отношения с доставчици“ и „продажба на продукти“. Уточнени са фунцкиите и
длъжностната характеристика на служителя „Мениджър продажби“, както и на длъжността
„Бизнес юнит мениджър“. Експертът е посочил, че БТВ на ищеца за м.02.2024 г. е било в
размер на 5501,33 лева, а за последния пълен отработен месец преди месеца на уволнението
– м.03.2024 г. в размер на 5721,33 лева. Изяснено е, че при определянето на обезщетението
по чл. 225, ал. 1 КТ следва да се вземе предвид сумата от 5501,33 лева, като експертът е
посочил, че за периода от 16.04.2024 г. до 16.10.2024 г., дължимото обезщетение за оставане
без работа в следствие на незаконното уволнение е в размер на 32888,39 лева. В о. с. з. от
24.10.2024 г., експертът е посочил, че е поискал поименно щатно разписани от ответника, но
такова не му е било предоставено, тъй като не било изготвено. Уточнено е, че при
предоставена справка за длъжностите и съществуващите трудови договори, длъжността на
ищцата вече не съществува. Експертът е посочил, че при изследването е взел предвид
длъжностите във връзка с всички трудови договори към момента, като същите ги имало
поименно. Изяснено е, че с справката от НАП излизат актуалните трудови договори и
длъжности, като вещото лице е обяснило ясно и точно какви справки и към коя дата е
8
поискало, но изрично сочи, че след като трудовият договор е прекратен последният не
фигурирал в справката, а единствено можело да се види кога е сключен един трудов договор
и кога е прекратен. Ескпертът подробно е изяснила какво може да се съдържа в справките
НАП и дали същите отговарят на изискването за щатно разписание и какво може да се
установи от последните.
От допълнително заключение на ССчЕ се установява следното: служителят НМ е
назначен на длъжност „Мениджър проучаване на пазара“ по трудов договор от 18.11.2022 г.,
като е преназначен на длъжност „ръководител направлени“, считано от 09.04.2024 г.;
служителят МН е назначен на длъжност „Мениджър екип“ по трудов договор от 07.04.2023
г., като е преназначен на длъжност „ръководител направление“ от 09.04.2024 г.; служителят
АК е назначена на длъжност „мениджър покупки/продажби“ по трудов договор от
19.01.2024 г., като е преназначена на длъжност „ръководител направление“, считано от
09.04.2024 г., като трудовото правоотношение е прекратено от работодателя, считано от
15.07.2024 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ; служителят ЕВ е бил назначен на длъжност
„продуктов мениджър“ по трудов договор от 31.03.2022 г., като е преназначен на длъжност
„експерт продажби“, считано от 01.07.2024 г. Вещото лице е посочило, че с протокол за
взети решения на съвета на директорите на ответника от 08.04.2024 г. е взето решение да се
предприемат мерки за закриване на длъжността „търговски директор“ и закриване на
длъжността „мениджър покупки/продажби“, като се създаде нова длъжност „ръководител
направление“ с нови отговорности и изисквания за заемането й. Експертът е посочил, че от
справка от НАП към 16.10.2024 г. на нова длъжност „Бизнес юнит мениджър – ръководител
направление“ са назначени служителите НМ и МН от 08.04.2024 г. до момента, който преди
това са заемали длъжност „мениджър проучване на пазара“ и „мениджър екип“.
Съдът, като извърши преценка на заключението на ССчЕ и допълнителното
заключение на ССчЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги
кредитира, тъй като е изготвени обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е
отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото не се установяват
обстоятелства за това, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или не
недобросъвестен.
По отношение на направените оспорвания, съдът счита, че последните са
неоснователни. Възприемането на заключението на вещото лице от решаващия съд не е
обусловено от оспорването му или не от страните по делото, поради което отсъствието на
направено възражение е правно ирелевантно както за неговата обективност, така и за
значението му за крайния правен резултат по делото – в този смисъл напр. Решение № 144
от 7.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 806/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 393 от 1.10.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 4703/2008 г., II г. о., ГК. В случая заключението на ССчЕ кореспондира с
останалите доказателства по делото, като изводите вещото лице са подробно обясни и
защитени в откритото съдебно заседание от 24.10.2024 г. Тоест, несъгласието с изводите на
вещото лице от страна по делото само по себе си не води до извод, че следва да се допусне
допълнително или повторно заключение по смисъла на чл. 201 ГПК, тъй като не са налице
предпоставките за това. Отделно от това след като изводите на експерта са в унисон и
кореспондират с останалите доказателствени средства по делото изводът може да бъде
единствено, че експертното заключение отговаря на обективната действителност и фактите,
които са се осъществили в нея. Или казано иначе заключението е обосновано и правилно,
поради което няма и причина при преценката му по чл. 202 ГПК, съдът да не го кредитира.
II. От правна страна.
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално, обективно кумулативно съединени
конститутивни и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и чл. 344, ал.
1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Тежестта на доказване, тоест задължението за установяване законността на
9
уволнението носи ответникът по настоящото дело. Законността на едностранното
прекратяване на трудовото правоотношение на основание съкращаване в щата се
предпоставя от проявлението на следните юридически факти – 1) съкращаването на
длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя
включва, да е реално; 2) моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на
която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3) компетентният орган да е
взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата.
Основателността на така предявения иск за обезщетение за оставане без работа в
следствие на незаконното уволнение е обусловена от основателността на иска по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, като ищецът носи
доказателствената тежест да установи пълно и главно, че е останал без работа за процесния
период, съответно, че е работил на по-ниско платена работа, както и размерът на
претенцията си, а ответникът носи доказателствената тежест да установи плащане на
претендираното обезщетение.
Съдът, като извърши преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намира, че претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена по съображенията изложени по-долу в мотивите на настоящото
решение.
Съкращение на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ означава премахване,
считано от един определен момент за бъдеще, на отделни бройки от утвърдения общ брой на
работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване на съответстващите
им трудови функции. Поради отпадане на трудовите функции запазването на трудовото
правоотношение е невъзможно и законодателят е предвидил неговото прекратяване на
посоченото безвиновно основание.
Според постановките на Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т.
д. № 3/2011 г., ОСГК „Преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ - кой от
работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на
съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при
упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя
оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от
работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената
работа.“.
В приетото тълкуване от Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 г. на ВКС по
тълк. д. № 5/2019 г., ОСГК се възприема, че: „Закриване на част от предприятието по
смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Кодекса на труда е налице, когато от структурата
на предприятието е премахнато определено негово организационно обособено звено и е
прекратена дейността на това звено. При вътрешната реорганизация се извършват
структурни промени, при които някои звена се променят чрез сливане, вливане, отделяне,
разделяне и др., но дейността им се запазва. Съкращаване в щата по смисъла на чл. 328, ал.
1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда има, когато се заличават всички щатни бройки за
определена длъжност или се намаляват част от тях. Вътрешната реорганизация не е
основание за прекратяване на трудовия договор, поради което няма основание да бъде
извършен подбор. При закриване на част от предприятието работодателят има право, но
не и задължение за подбор, т.е. извършването му е по негова преценка. Работодателят
може да упражни правото на подбор, когато в оставащите организационно обособени
звена на предприятието в същото населено място има работници или служители на
длъжности с еднакви или с несъществено отличаващи се трудови функции.“. В тази насока
според мотивите на ВКС „Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по
чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Кодекса на труда е налице при закриване на част от
предприятието. Разликата между него и основанието по чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на
10
труда – „закриване на предприятието“, е само количествена. При основанието по чл. 328,
ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда е налице пълно закриване на предприятието и
преустановяване за в бъдеще на неговата цялостна дейност, като то престава да
съществува като работодател. Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Кодекса на
труда е налице при преустановяване на дейността на определено организационно
обособено звено от предприятието, но което няма признаците на работодател по § 1, т. 1
от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда /изм. ДВ бр. 100 от 1992 г., доп. бр. 33
от 2011 г., бр. 82 от 2011 г., бр. 7 от 2012 г./ Същественото е закриваното звено да е било
обособено в състава на предприятието и неговата структура.Основната характеристика
за относителна самостоятелност на съответното обособено структурно звено е
организационно – управленската. Това структурно звено следва да е обособена и
относително самостоятелна организационна единица в цялостната структура на
предприятието /негово поделение, клон, цех, отдел, сектор и пр./с относително
самостоятелно ръководство в управленската йерархия /ръководител на поделението или
клона,началник на цеха,отдела или сектора и пр./ В някои случаи обособеното структурно
звено има относително самостоятелен източник на приходи и /или самостоятелна сметка,
може да осъществява определена част от общата дейност на предприятието или пък
осъществява цялостната му дейност на територията на дадено населено място, община,
област, но тези белези са второстепенни и не винаги са налице. Възможно е спецификите
на организация на работа и на управление, съчетани със специфичен предмет на дейност и
начинът на финансиране, а понякога и специфичните местни условия в съответния
териториален регион, да обусловят специфики и на самите трудови функции на
работниците и служителите, работещи в съответното обособено структурно звено, в
сравнение с трудовите функции на работниците и служителите в другите структурни
звена на предприятието на същия работодател, дори когато техните длъжности са с
еднакви или близки наименования. Със закриването на съответната част от
предприятието отпада необходимостта от осъществяване на съответната дейност,
което налага прекратяването на трудовите договори на работниците и служителите,
заети в осъществяването на закритата част от дейността… В хипотезата на
„закриване на част от предприятие“ решаващото е дали е преустановена за в бъдеще
изцяло съответната дейност на организационно обособеното звено или тя продължава да
се осъществява в останалите структури на работодателя. Това е въпрос на конкретна
фактическа обстановка, която следва да се преценява от съда при оспорено уволнение по
чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Кодекса на труда – дали се касае за закриване на част от
предприятието или за вътрешноорганизационно преустройство, при което съответните
дейности не се закриват, а е променено наименованието на отдела, службата или
съответното звено, или дейността му е разпределена, слята или влята в дейността на
други поделения и звена на предприятието.Това ще бъдат случаи на фиктивни закривания
на част от предприятието, които всъщност са вътрешна реорганизация на
предприятието и за тях следва да се прилага чл. 123 от Кодекса на труда. Закриване на
част от предприятието и съкращаване в щата са отделни основания за уволнение, макар и
да се включени в една законова разпоредба – чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда.
Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда е налице винаги,
когато е извършено съкращаване на щата, независимо от обусловилите го причини и в
този случай, при оспорване на законността на уволнението, извършено на това основание,
предмет на установяване по делото е извършено ли е реално съкращаване на щата.
Съкращаването на щата означава намаление, премахване за в бъдеще на отделни бройки
от утвърдения общ брой на работниците или служителите. При премахване на определено
звено в едно предприятие и дейността, извършвана в него, работодателят разполага с две
възможности за прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и
служителите от това звено – прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал.
11
1, т. 2, пр. 1 от Кодекса на труда – „закриване на част от предприятието“ или на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда – „съкращаване на щата“, като
изборът на предвидената в закона възможност е негово право, което не подлежи на
съдебен контрол, както и преценката му дали да се премахне едно или друго звено и
дейността, извършвана в него.“.
Правото на подбор е упражняване на субективно право от работодателя, реализирано
чрез фактически действия, като противоречието със закона се изразява в прилагане на
подбора по чл. 329, ал. 1 КТ, при невключването на всички необходими участници,
неприлагането на законовите критерии, които са кумулативно дадени, а не алтернативни,
обективното несъответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените
професионални качества и квалификация (подготовка) на работника или служителя с оглед
на възложената работа. Касае се до специфична преценка, която следва и може да бъде
извършена само от този, който поради характера на работодателската си функция е длъжен
да има непосредствени впечатления от трудовите умения, навици, опит, знания, начин на
изява на всеки един от наетите от него работници или служители, както и за това – как всеки
един ги използва и прилага, за да изпълнява трудовите си задължения точно, качествено и в
срок. При оспорване на подбора съдът има задължение да извърши контрол относно
законосъобразното му упражняване от работодателя по критериите, посочени кумулативно в
самата правна норма – квалификация и ниво на изпълнение на работата. При
незаконосъобразното упражняване на правото на подбор е налице основание за уважаване
на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като съдът не разполага с правомощието да замести
работодателя при извършването на преценка по който и да е от критериите, предвидени в чл.
329 КТ – в този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
3/2011 г., ОСГК; Решение № 265 от 14.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 421/2015 г., III г. о.,
ГК; Решение № 361 от 25.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1626/2011 г., IV г. о., ГК; Решение
№ 492 от 21.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1696/2011 г., IV г. о., ГК.
В случая, съдът счита, че длъжността „Мениджър покупки/продажби“, която е
заемала ищцата преди уволнението е изцяло премахната, поради което и уволнението е
законно извършено. Не е било необходимо извършването на подбор, доколкото в случая
длъжността е изцяло съкратена. Съдът не може да извършва контрол за причините, поради
които работодателят е взел подобно решение, респ. е преназначил част от служителите на
друга, съответно новосъздадена длъжност.
Горният извод на съда се обуславя и факта, че при сравняване на длъжностните
характеристика, казаното от свидетелите и установеното от заключението на ССчЕ и
допълнително заключение на ССчЕ категорично се установява, че се касае за длъжности с
различни функции и задължения. Действително, част от задълженията се припокриват, което
е в рамките на нормалното за длъжности свързани с търговията. Но е факт, че създадената
нова длъжност при ответника има както различни изисквания за заемането, така и
множество други функции – организационно и аналитично. Това следва се вземе предвид,
когато се сравняват длъжностите, за да се направи извод, че действително е направено
съкращаване в щата. Последното може да бъде, а и в случая очевидно е съчетано със
създаването на нови длъжности, които касаят различни функции, като няма пречка новата
длъжност да съчета длъжности от други такива. Релевантно е единствено новата длъжност
да няма основни задължения идентични на старата, но са само с промяна на
наименованието, какъвто не е процесният случай.
След като обуславящият иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаването
на уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна е неоснователен, то такъв се явява и
иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на длъжността, която ищцата заемала преди
уволенението.
Произнасянето по иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във. вр. чл.
12
225, ал. 1 от КТ е обусловен от изхода на спора по иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ, доколкото в случая работодателят е установил, че извършеното уволенение е
законосъобразно, то не са налице материалните предпоставки за уважаване на претенцията
за обезщетение за оставане без работа в следствие на уволнението, поради което
претенцията следва да бъде изцяло отхвърлена.
С оглед изхода на правния спор, съдът намира, че не е налице
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на възражението за прихващане, поради
което не следва да се произнася по същото, тъй като осъдителната претенция е отхвърлена
на друго основание.
III. По отношение на разноските.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ответника. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като
е доказал, че действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
следва да му се присъди сумата от 4800,00 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от М. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.
************** срещу „ОЕ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
*******************, за признаване за незаконно и отмяна на основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ, на уволнение извършено с Предизвестие № 003/15.04.2024 г. и Заповед №
231/15.04.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване в щата за
длъжността „Мениджър покупки/продажби“.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от М. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.
************** срещу „ОЕ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
*******************, за възстановяване на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, на
длъжността „Мениджър покупки/продажби“, която е заемана преди извършеното уволнение
с Предизвестие № 003/15.04.2024 г. и Заповед № 231/15.04.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1,
т. 2 КТ, поради съкращаване в щата за длъжността „Мениджър покупки/продажби“.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от М. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.
************** срещу „ОЕ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
*******************, за присъждане на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал.
1 КТ, на сумата от 32811,12 лева, представляващи обезщетение за оставане без работа в
следствие на незаконното уволнение за периода от 16.04.2024 г. до 16.10.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Г. М., ЕГН: ********* да заплати на
„ОЕ“ АД, ЕИК: *********, сумата от 4800,00 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от 07.11.2024 г. (датата
на обявяването съобразно чл. 315, ал. 2 ГПК) пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13