№ 156
гр. Плевен, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
Б.А ИЛ. ЯКИМОВА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
в присъствието на прокурора Г. Л. Л.
като разгледа докладваното от Б.А ИЛ. ЯКИМОВА Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20254400600468 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивна
жалба на адвокат П. И. от ПАК като защитник на подсъдимия Б. Б. М. и
адвокат Л. Г. от ПАК като защитник на подсъдимия М. Ж. Б. против Присъда
№ 41 от 08.05.2025г., постановена по НОХД № 1490/2024г. по описа на РС
Плевен.
В жалбата на адвокат Г. се навеждат доводи,че постановената присъда е
неправилна,т.к. изводите на съда относно виновността и участието на
подсъдимия Б. в инкриминираното деяние не почиват на доказателствата.
Претендират се допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване правото на защита. Иска се отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Алтернативно се иска подсъдимият М. Б. да бъде оправдан.
В жалбата на адвокат И. се навеждат доводи, че не са налице
доказателства, които да подкрепят направения от първата инстанция извод, че
подзащитният му е осъществил деянието при условията на продължавано
1
престъпление. Намира за установено, че Б. М. е извършил едно деяние - на
03.02.2024г. Иска се изменение на присъдата и оправдаване на подсъдимия М.
за деяние по чл.26 ал.1 от НК, а като последица от това и намаляване на
наказанието.
Въззивните жалбоподатели се явяват лично и със защитниците си,
поддържат жалбите.
Представителят на ОП-Плевен намира въззивните жалби за
неоснователни, а постановената присъда за правилна и законосъобразна.
Заинтересованите страни –подсъдимите М. Б. Г., Р. С. А., М. Л. М. и И. Т.
М. не желаят да се присъединят към жалбите.
Плевенският окръжен съд, като се запозна със събраните по делото
доказателства, оспорения съдебен акт, и доводите на страните, намира за
установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.319 от НПК, отговарят в
достатъчна степен на изискванията на чл.320 от НПК, поради което са
процесуално допустими и следва да бъдат разгледан.
Разгледани по същество същите са основателни, по изложените в тях
съображения.
С обжалваната присъда Плевенски районен съд е признал подсъдимия
М. Ж. Б. - роден на ***г. в гр. Плевен, живее в гр.Плевен, български
гражданин, с начално образование, не работи, неженен, осъждан,
ЕГН********** за ВИНОВЕН в това, че На 27.01.2024г. в гр.Плевен при
условията на повторност в съучастие като извършител с Р. С. А., чрез
повреждане на прегради здраво направени за защита на имот - изкривяване на
заключващия механизъм на катинар, отнел чужди движими вещи 4 бр. ПВВ
кабел, бял на цвят, навит на руло с дължина всеки по 100 метра със сечение
3x2.5 кв.мм на стойност 784 лева; 2 бр. ПВВ кабел, бял на цвят, навит на руло,
всяко с дължина 100 метра, със сечение 3x1.5 кв. мм, на стойност 252.00 лева,
всички вещи на обща стойност 1036.00 лева, от владението на собственика
„Телесфор Медика“ ЕООД, без съгласие на негов представител, с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което на основание чл.195 ал.1 т. 3 и т.7
вр. чл.194 ал.1 вр. с чл. 28 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК го
ОСЪДИЛ на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА
2
ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, което да бъде изтърпяно при първоначален
СТРОГ режим. Приспаднал на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК времето, през
което подсъдимият М. Ж. Б., е бил с Мярка за неотклонение “Задържане под
стража” . Осъдил го и да заплати деловодни разноски .
Признал подсъдимия Б. Б. М. - роден на 10.01.1999г. в гр. Плевен, живее
в гр.Плевен, български гражданин, с основно образование, не работи,
неженен, осъждан, ЕГН:********** за ВИНОВЕН в това, че През периода от
01.02.2024 до 03.02.2024г в гр. Плевен при условията на продължавано
престъпление и опасен рецидив извършил следното: На 01.02.2024г. в гр.
Плевен в съучастие като извършител с Р. С. А. чрез повреждане на прегради
здраво направени за зашита на имот - изваждане на метална халка от дървена
каса на врата и чрез използване на техническо средство-метална щанга отнел
чужди движими вещи - 4 бр. ПВВ кабел, бял на цвят, навит на руло, всеки с
дължина 100 метра, със сечение 3x2.5 кв.мм, на стойност 784.00 лева; 2 бр.
ПВВ кабел, навит на руло бял на цвят всяко с дължина 100 метра, със сечение
3x1 кв. мм, всяко с дължина по 100 метра, на стойност 180.00 лева;1 бр.
акумулаторна отвертка марка „Бош“, на стойност 67.90 лева, от владението на
собственика „Телесфор Медика“ ЕООД, без съгласие на негов представител, с
намерение противозаконно да ги присвои, На 03.02.2024г. в гр. Плевен в
съучастие като извършител с И. Т. М. и М. Л. М. чрез повреждане на прегради,
здраво направени за зашита на имот -изваждане на метална халка от дървена
каса на врата, отнел чужди движими вещи 2 бр. ПВВ кабел, бял на цвят, навит
на руло със сечение 3x2.5 кв. мм, всеки с дължина 100 метра, на обща
стойност 392.00 лева; 1 бр. ПВВ кабел, бял на цвят, навит на руло с дължина
32 метра със сечение 3x1.5 кв. мм на стойност 28.20 лева; 5 бр. ПВВ кабел, бял
на цвят, навит на руло със сечение 3x1 кв. мм, всеки с дължина 100 метра, на
стойност 450.00 лева; 1 бр. ПВВ кабел, бял на цвят, навит на руло със сечение
3x4 кз. мм, с дължина 100 метра, на стойност 306.00 лева, всички вещи на
обща стойност 1176.20 лева от владението на собственика „Телесфор Медика“
ЕООД, без съгласие на негов представител, с намерение противозаконно да ги
присвои, поради което на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл.195 ал.1 т. 3 и т.
4, вр.чл.194 ал.1, вр. с чл. 29 ал. 1, б. „б“, вр. с чл.26 ал.1, вр.с чл.20 ал.2 от НК,
вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК го ОСЪДИЛ на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, което да бъде
изтърпяно при първоначален СТРОГ режим. Приспаднал на основание чл.59,
3
ал.1, т.1 и т.2 от НК времето, през което подсъдимият Б. Б. М., е бил с Мярка за
неотклонение “Задържане под стража” и “Домашен арест”. Осъдил го и да
заплати деловодни разноски .
ПРИЗНАЛ подсъдимия Р. С. А. , ЕГН:********** за ВИНОВЕН за
деяние по чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.7, вр.чл.194 ал.1, вр. с чл. 28, ал. 1,вр.чл.26
ал.1, вр. чл.20.ал.2 от НК, на основание.чл.55, ал.1, т.1 от НК го ОСЪДИЛ на
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, което да
бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим.Приспаднато е времето,в
което бил задържан.Присъдени са му разноски.
ПРИЗНАЛ подсъдимия М. Б. Г., ЕГН ********** за ВИНОВЕН за
деяние по чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал, 1 вр. с чл. 29 ал. 1, б.а и б.б вр. чл.20
ал.2 от НК , на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК го ОСЪДИЛ на наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА,
което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим. Приспаднато е
времето,в което бил задържан.Присъдени са му разноски.
ПРИЗНАЛ подсъдимия М. Л. М., ЕГН:********** за ВИНОВЕН за
деяние по чл.195 ал.1,т.3, вр.чл. 194, ал.1, вр. с чл.20.ал.2 от НК, на основание
чл.55, ал.1, т.1 от НК го ОСЪДИЛ на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, отложено на основание чл.66 ал.1 НК с
тригодишен изпитателен срок.Присъдени са му разноски.
ПРИЗНАЛ подсъдимия И. Т. М., ЕГН********** за ВИНОВЕН за
деяние по чл.195 ал.1, т.3, вр.чл.194 ал.1, вр. с чл.20 ал.2 от НК, на основание
чл.55, ал.1, т.1 от НК го ОСЪДИЛ на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, отложено на основание чл.66 ал.1 НК с
тригодишен изпитателен срок.Присъдени са му разноски.
В Постановление № 2/30.11.1967г. на Пленума на ВС,което не е
изгубило своята актуалност и към настоящия момент, е поставено
принципното изискване към съдилищата да посочат точно и ясно каква
фактическа обстановка приемат за установена и въз основа на какви
доказателствени материали, като съществените противоречия в последните се
обсъдят наред с направените от страните доводи и възражения, така щото да
се постигне правилно решаване на делото.
Видно от мотивите на атакуваната присъда точно това не е сторил
първоинстанционният съд, което е пречка за проследяване на начина по който
4
е формирано вътрешното му убеждение.
Изготвянето на мотиви към съответния съдебен акт може да търпи
различни технически решения, но същите безусловно следва да покриват
изискванията на чл.305,ал.3 от НПК и в тази насока настоящият въззивен
състав има константно разбиране. Посочването на фактическа обстановка
съответна на обстоятелствената част на обвинителния акт с отбелязването,че
същата е потвърдена, не представлява изпълнение на изискването за
посочване на възприетата от съда фактическа картина и този въпрос
нееднократно е бил дискутиран от въззивната инстанция.
След като първостепенният съд е приел, че са налице доказателства, от
които да се направи извод за авторството на деянията, не е достатъчно да се
заяви декларативно,че този извод е формиран в резултат на анализ и
съпоставка помежду им, а следва да се анализират същите,за да има яснота
кои се кредитират, кои не и какви са съображенията за това. В този аспект
оплакването на адвокат Г. за пренебрегване на основното начало по чл.14,ал.1
от НПК е убедително защитено. Въззивният,както и първоинстанционният
съд дължат изчерпателен отговор на релевираните от страните оплаквания,
т.к. в противен случай препятстват пълноценното упражняването на правото
им на проверка на атакувания съдебен акт, ограничават справедливостта в
процеса и провокират с това си поведение липсата на мотиви – в този смисъл
е както горецитираното постановление на Пленума на ВС,така и многобройни
решения на ВКС.В хода на съдебните прения пред първоинстанционния съд
страните по линия на защитата са направили свои прочит на
доказателствената съвкупност и са изложили и своите правни съображения по
инкриминираните деяния. Тези доводи не са били обсъдени подобаващо от
районния съд, който дори не е счел за необходимо да им отдели внимание,
което не покрива установените от практиката стандарти в тази насока.
Въпреки подновяването им пред въззивния съд същият намира, че не може да
им даде подобаващ отговор, т.к. това би лишило страните от една съдебна
инстанция по фактите и правото, а и ограничителната хипотеза по чл.335,ал.3
от НПК не е налице.
Въззивният жалбоподател М. Ж. Б. е обвинен за деяние извършено на
27.01.2024 г. с определени квалифициращи признаци, единият от които е по
чл.195 ал.1 т. 3 от НК. Никъде в мотивите не е посочено въз основа на кои
5
доказателства съдът е приел, че именно подсъдимият Б. в съучастие с Р. С. А.
е проникнал във въпросния обект, по какъв начин са проникнали в този обект,
по какъв начин и с какво техническо средство съда е приел, че е постигнато
повреждане на заключващия механизъм на катинара. По този въпрос, както
правилно изтъква защитата, съдът мълчи. Съдът мълчи и по въпроса въз
основа на какви доказателства е приел за извършено деянието по чл.26 ал.1 от
НК и от подсъдимия Б. М..
Решаващият съд в мотивите си посочил, че установил фактическата
обстановка „от събраните доказателства показанията на коментираните по-
долу свидетели и прочетените по реда на чл.281 от НПК, писмените
доказателства и доказателствени следства, веществените доказателства и
доказателствени средства от изготвената лицево-индефикационна
експертиза,от протоколите за разпознаване на лица и предмети, протоколите
за доброволно предаване.“ После направил преразказ на свидетелските
показания. Посочил също, че хода на съдебното следствие са разпитани и
св.Л. М. и И.Д. -полицейски служители, от чиито свидетелски показания се
установявал начина на разкриване на кражбите от обекта и кои са
извършителите. Въпреки възраженията на защитата, че съгласно чл.118, ал.2
от НПК те не могат да бъдат свидетели, съдът посочил,че въпросната
разпоредба е в сила от 01.03.2024г., а разузнавателните беседи, извършени от
свидетелите по ДП, били преди влизане в сила на изменението на цитираната
разпоредба, поради което съдът намерил, че няма пречка да бъдат свидетели
по делото. Това твърдение на районният съд е абсурдно. Щом като една
наказателно процесуална норма бъде приета, обнародвана и влезе в сила, тя се
прилага незабавно, включително и по отношение на неизвършената
процесуална дейност. След като влезе в сила процесуална норма, тя започва
да действа незабавно. /стига да не е посочено друго,като например „новия“
НПК, който влезна в сила 6 месеца след приемането му, до влизането му сила
действаше предходния НПК/.След като влезе в сила новия процесуален
закон, дори неприключени дела бяха приключени по него.
В мотивите към присъдата, Районният съд посочил, че „подсъдимите
М.Г., Б.М., И.М., Р. А., М. Ж. Б., М.М. на досъдебното производство признават
вината си, съжаляват за извършените от тях кражби, като под. Р.А. посочва и с
кого е извършил кражбите, а имено под. М.Б., М. Ж. Б. и Б. М..“
6
Това не е така. В ДП разпитан като обвиняем Р. А. е заявил, че е бил на
посочените дати,с посочените хора и извършили това,което пише в
постановлението за привличане на обвиняем. Пред съда,обаче той заявил
„Признавам се за виновен. Дал съм обяснения на досъдебното производство“.
Не посочил дали ги поддържа или не, а съдът не намерил за необходимо да ги
приобщи по надлежния ред, например чрез прочитането им по реда на някоя
от хипотезите на чл.279 от НПК. Никой от другите подсъдими също не дал
обяснения пред съда, а само заявили дали се признават за виновни или не.
Съдът се задоволил да посочи в мотивите, че кредитира „казаното от
подсъдимите и изразеното от тях по категоричен начин становище, че се
признават за виновни“, като не подложил на анализ тези т.нар. обяснения,
съпоставяйки ги със заявеното от подсъдимия М. Б. „Никога не съм бил с тези
хора на кражбата. Не съм участвал в кражбата на тези кабели.“
В мотивите на присъдата съдът е приел, че по отношение подсъдимия М.
Б. е налице превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Отразено е, че
наказанието следва да се определи на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
От изложеното по-горе е видно, че е налице противоречие между
диспозитива и мотивите на съдебния акт – съобразно диспозитива на
присъдата наказанията са определени при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а
съобразно мотивите – при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Когато обаче е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
наказанията се определят при условията на чл. 54 НК. Присъдата
представлява единство от диспозитив и мотиви, като диспозитивът е
логическо продължение на мотивите. Между тези две части на присъдата не
може да има противоречие. Противоречието между диспозитив и мотиви на
присъдата е основание за отменяне на съдебния акт, тъй като не може да се
установи каква е била действителната воля на съда /напр.решение № 264 от
19.05.2003 г. по н. д. № 27/2003 г., Второ н. о./.
Освен това, за да бъде определено едно наказание при условията на чл.
55, ал. 1, т. 1 НК, е безусловно необходимо по делото да съществуват
изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства и правен извод, че
и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. В
разглеждания случай не е посочено нито едно смекчаващо обстоятелство.
Липсва и правен извод, че и най- лекото, предвидено в закона наказание се
7
явява несъразмерно тежко и кои са основанията за този правен извод.
Всъщност наказанието дори не е съобразено с разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1
от НК, т.к. наказанието, според закона, за деянието по чл.195 ал.1 т.3 и т.7 от
НК е от една до десет години, а наложеното на М. Б. наказание е една година и
шест месеца- т.е. не е определено под, а над минимума.
Посоченото представлява противоречие между диспозитива и мотивите
на присъдата, което не позволява да се извърши проверка на действителната
воля на съда и на съдържанието на взетото решение, което представлява липса
на мотиви.
Допуснатите от контролирания съд съществени нарушения на
процесуалните правила не могат да бъдат отстранени от въззивната
инстанция, но са отстраними при новото разглеждане на делото. Нарушенията
са съществени, тъй като са ограничили процесуалните права на всички страни
в съдебното производство.
При този изход от въззивното производство останалите оплаквания и
искания, съдържащи се във въззивните жалби, не следва да се коментират. Те
следва да се имат предвид при новото разглеждане на делото, ако са
основателни.
По изложените съображения и на основание чл.334, т.1 вр. с чл.335, ал.2
вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 41 от 08.05.2025 г., постановена по НОХД
№ 1490/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново
разглеждане на първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9