РЕШЕНИЕ
гр. София,13.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на петнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 8121 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 354697 от 07.03.2018 г.,
постановено по гр. дело № 13453/2017 г. по описа на СРС, ІІІ ГО,113 състав, са
отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу М.Г.Б. кумулативно обективно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във
вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
паричните задължения за сумата от 7 782.70 лв., представляваща
незаплатена цена за потребена топлинна
енергия през периода м. 10.2013 г. до м.04.2016 г. за топлоснабдения имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „*********, с абонатен №110246, ведно със
законната мораторна лихва върху главницата от 16.11.2016 г. до изплащане на
вземането, за заплащане на сумата от 592.92
лв., представляваща законната мораторна лихва за периода от 30.11.2013
г. до 24.10.2016 г., за сумата от 58.13
лв. , представляваща незаплатена главница за дялово разпределение, както
и за сумата от 13.35 лв.,
представляваща законната мораторна лихва за периода от 30.11.2013 г. до
24.10.2016 г.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, чрез пълномощника си – юриск. Л.Г.
с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност
на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон и необоснованост. Поддържа, че необосновано
първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е клиент на топлинна енергия,
тъй като от събраните по делото доказателства се установявало, че ответгникът е
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ. Сочи, че е без значение
обстоятелството дали ответникът реално е живело и ползвало имота. Моли съдът да
отмени решението и уважи предявените установителни искове, както и да присъди
направените по делото разноски.
Въззиваемият ответник - М.Г.Б. не е
подал писмен отговор на въззивната жалба и не взема становище по същата.
Въззиваемия - „Т.с.“ ЕООД - третото
лице помагач на ищеца –не е подал отговор на въззивната жалба, не се явява
негов процесуален представител и не взема становище по въззивната жалба.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните
съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци, като по конкретно наведените във
въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната
проверка, намира следното:
Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след
17.07.2012 г./, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно,
купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено
вещно право на ползване. В конкретния случай от представения по делото от ищеца
Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 03.10.1996 г., съставен по н. д. № 20406/1996
г. /лист 25 по делото на СРС/ се установява, че ответникът М.Г.Б. е
придобил собствеността върху процесния имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „*********, като
дарителите Г.Й.К.и Т.Г.К.са запазили пожизнено и безвъзмездно правото си
на ползване върху същия. В случаите, когато е учредено вещно право на ползване,
както е в случая, неговият титуляр, а не собственикът /притежаващ само т. нар.
гола собственост/, се счита за потребител на топлинна енергия по арг. от чл. 57
ЗС. В този смисъл са и разпоредбите в
действащите през процесния период и представени по делото от ищеца Общи
условия - "купувач може да бъде всяко физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване”.
С оглед
изрично оспорения още в отговора на исковата молба от ответника факт, че е
страна по твърдяното от ищеца облигационно правоотношение /стаята принадлежи на
майка ми/ и предвид разпоредбата чл.154 ГПК, в тежест на ищеца е доказване на
положителния факт, че ответникът има качество на потребител по смисъла на
разпоредбата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР
на ЗЕ /след 17.07.2012 г./. По делото не са ангажирани доказателства, че
пожизненото учреденото в полза на прехвърлителите вещно право на ползване е
погасено, поради което ответникът не е пасивно материално легитимиран да
отговаря по предявения иск, поради което и оплакванията в жалбата в тази насока
са неоснователни.
С оглед неоснователността на въззивната жалба
и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции обжалваното решение
следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед на правилата,
установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК въззивното решение
подлежи на касационно обжалване.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 354697 от 07.03.2018 г., постановено
по гр. дело № 13453/2017 г. по описа на СРС, ІІІ ГО,113 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Т.с.“
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчването на препис на страните.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: