Р Е Ш Е
Н И Е
№ 604
град Велико Търново, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на седми
февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 567/2023 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е
по жалба на С.И.И., с адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-1275-000494/23.08.2023 г., издадена от мл.
автоконтрольор към ОД на МВР – В. Търново, сектор „Пътна полиция“, с която на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца. Жалбоподателят счита, че заповедта
е незаконосъобразна, тъй като в нея не били посочени изрично факти, въз основа
на които да се стигне до извод за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП. Сочи, че употребата на алкохол била установена само с техническо средство
и не бил съобразен кръвния тест, даден от него доброволно. Според жалбоподателя
не била правилна дадената в заповедта правна квалификация, което представлявало
нарушение на материалния закон. По тези мотиви се иска от съда да отмени
процесната заповед. В съдебно заседание се явява лично.
Ответникът по
жалбата - младши автоконтрольор към Областна дирекция на МВР – Велико Търново,
сектор „Пътна полиция“, не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
На 23.08.2023 г. около 00,45 ч. в гр. Велико Търново, на ул. „Георги
Измирлиев“ до № 4 С.И.И. е управлявал собствения си лек автомобил „Шкода
Октавия“ с рег. номер ***, при което е реализирал ПТП с друг автомобил с
материални щети. При извършена проверка от контролните органи за употреба на
алкохол с Дрегер Алкотест 7510 с фабр. номер ARPM-0747 техническото средство отчело 1,28
промила алкохол в кръвта на хиляда измерено чрез издишания от водача в уреда
въздух. Водачът имал мирис на алкохол в устата, като пред проверяващите заявил,
че два часа преди проверката е изпил две бири. И. оспорил показанията на
техническото средство, поради което му бил издаден талон за медицинско и
химическо изследване № 104419 в СО при МОБАЛ В. Търново, където доброволно дал кръвна проба за химичен анализ. Тези факти са описани
надлежно в съставения АУАН № GA1006008/23.08.2023 г.,
който по силата на чл. 39, ал. 1 от АПК се определя за допустимо
доказателствено средство.
При тази фактическа
обстановка е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-1275-000494/23.08.2023 г., с която за извършено нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП /изписано словесно като „водач управлява МПС с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред“/ и на
основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на С.И.И. е
наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В мотивите на заповедта е възпроизведена фактическата обстановка от съставения
АУАН. Същата е връчена на жалбоподателя на 23.08.2023 г. Недоволен от нея, И. я
е оспорил с жалба, подадена чрез ответника на 04.09.2023 г., като въз основа на
нея е образувано настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното дирене са приети като доказателства материалите, съдържащи се в изпратената от ответника административна преписка и доказателства за компетентността на издалия ЗППАМ орган. Допълнително от ответника е представен
Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол № III-177/31.08.2023 г. на служител в БНТЛ при ОДМВР – В. Търново. Според експертното изследване крайната концентрация на алкохол в кръвта е 1,05 промила. От жалбоподателя е представено наказателно постановление № 23-1275-001922/13.10.2023 г., връчено на 28.01.2024 г., с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са му наложени наказания глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.
При горната фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Според представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да
осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна
дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“-в района
на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните
работи. Със Заповед № 366з-2605/28.06.2022
г. директорът на ОД на МВР – Велико Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
и във връзка с т.3 от горецитираната заповед е оправомощил различни служители
при ОД на МВР – Велико Търново да прилагат принудителни административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, и т. 6 от ЗДвП, като в т. 2.1 от
заповедта са посочени назначените по график и/или определени със заповед/план
за работа служители на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна
полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР В. Търново, за територията
обслужвана от ОДМВР В. Търново. Представен е и часови график на наряда, според
който издалият заповедта орган е назначен за дата 22-23.08.2023 г. за времето
от 19-07 часа. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Същата е в изискуемата писмена форма, с посочване на съответни фактически и
правни основания за постановяването на разпоредения с нея резултат. Противно на
твърденията на жалбоподателя, в заповедта са посочени всички релевантни факти
относно осъществяването на хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Обстоятелството,
че в диспозитива на заповедта не е посочено конкретното предложение по чл. 171,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
в обстоятелствената част на ЗППАМ нарушението е описано подробно с посочване на
нарушената разпоредба от ЗДвП, поради което за жалбоподателя не е налице
затруднение да организира своята защита. При издаването на заповедта не се
установява да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
По отношение на
съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:
Съгласно чл. 171, т. 1, б.
„б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи. При
анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които
са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на
която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си
компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за
движение по пътищата. Описаните в заповедта факти представляват фактическото
основание за издаването й и юридически факт, от който органът черпи
правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка
за законосъобразността на властническото произнасяне.
За да приложи ПАМ по отношение на
жалбоподателя, административният орган е посочил като
фактическо основание обстоятелството, че водачът е управлявал МПС след употреба
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 1,28 промила, установено след
изследване с техническо средство Дрегер Алкотест. В случая показанията на
техническото средство са били оспорени и от жалбоподателя е била дадена кръвна
проба за химическо изследване. При наличието на кръвна проба законът предвижда
именно резултатите от нея да са определящи – чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. От
представения по делото протокол за химическо изследване от вещо лице при БНТЛ-ОДМВР
В. Търново се установява, че в кръвната проба на жалбоподателя е установена
концентрация на алкохол в кръвта от 1,05 промила. Т.е. според изследването на
кръвната проба жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и е налице фактическото основание за прилагане на
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, независимо че установената
концентрация не е над 1,2 на хиляда, както е посочено в обжалваната заповед. Не
се твърдят и не се установяват нарушения на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози при пробовземането или изследването на
кръвната проба на жалбоподателя. По делото не са ангажирани каквито е да е
доказателства, че жалбоподателят е употребявал някакви лекарства или други
вещества, които биха могли да повлияят на резултатите от изследването.
Предвид това
административният орган законосъобразно е приел, че са налице предпоставките за
налагане на основание чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП на принудителна
административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца“, като при налагането й действа при условията на обвързана
компетентност. Видно от заповедта, същата е наложена до решаване на въпроса за
отговорността на водача, но не повече от 18 месеца, точно както е предвидено в
закона, като за административния орган не е налице възможност да постанови друг
срок на мярката.
Недоказани са твърденията
на жалбоподателя в хода по същество, че същият не е управлявал МПС, а само се е
качил в автомобила, за да вземе документи от там. Такива твърдения липсват в
жалбата, а освен това следва да се има предвид, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради
което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка,
различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващия заповедта за прилагане на ПАМ.
Такива доказателства не са ангажирани по делото.
Наложената принудителна
административна мярка съответства с целта на закона и с принципите за
съразмерност по чл. 6 от АПК. Процесната принудителна административна мярка
/която не представлява наказание, макар и двете да произтичат от един и същ
факт, този на нарушението/ не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети
лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно
определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване
и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените
при пътни инциденти участници в движението. Временното отнемане на СУМПС
препятства възможността за водача да управлява МПС по пътищата, респ.
възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Предвидената мярка
е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението
на МПС след употреба на алкохол и/или наркотици, което е и обществено значима
цел с оглед значителния брой жертви и пострадали от т.нар. война на пътя.
С оглед изложеното съдът
счита, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената
от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие
с регулиращите материалноправни норми, като е съобразена и с целта на закона.
Предвид това жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.И.И., с адрес ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-1275-000494/23.08.2023 г., издадена от мл. автоконтрольор към ОД на МВР –
В. Търново, сектор „Пътна полиция“. |
Решението e окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ: