Решение по дело №678/2016 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 145
Дата: 5 май 2017 г. (в сила от 11 септември 2018 г.)
Съдия: Албена Георгиева Миронова
Дело: 20161620100678
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

гр. Лом, 05.05.2017 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на шести декември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,

 

при секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 678 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Искове с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД.

 

Производството по делото е образувано по предявени от ЕВРОЛИЙЗ АУТО ЕАД, ЕИК *********, ****, представлявани от изп.директор И.Е.П., чрез пълномощника, адв. И.Х.С., САК, срещу И.Ц.Д., ЕГН ********** и Д.И.Д., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 135 ЗЗД.

В молбата се излагат твърдения, че на 14.04.2008 год., между ищеца и пълвия ответник бил сключен договор за финансов лизинг № 01010130/001/14.04.2011 год., с предмет – л.а., м. Мазда 6, двигател LF20321174, рама JMZGHA4E701412670, изключителна собственост на ищеца/лизингодател. Автомобила следвало да ъде изплатен на 60 лизингови вноски. Твърди се, че първият ответник И. Дивитров системно не е изпълнявал задълженията си за плащане на изискуемите лизингови вноски в уговорените срокове. На 01.04.2015 год. му е било връчено уведомление за разваляне на договора в 7-дневен срок.

Считано от 08.04.2015 год., договорът бил прекратен по вина на лизингополучателя.

Първият ответник е бил осъден с Решение от 28.10.2015 год., по вътр.арб.д. № 175/2015 год. на Арб.С при БТПП, да заплати общо 15 981,34 лв., представляващи главници, неустойки, лихви и т.н., произтичащи от неизпълнение по договор за финансов лизинг, сключен между ищеца и този длъжник.

Издаден е изп.л. от 13.01.2016 год. по т.д. № 8239/2015 год. на СГС, въз основа на който е образувано изп.д. № 2016844040043 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 КЧСИ, р-н на действие СГС.

Междувременно, на 30.03.2015 год., първият ответник, заедно със съпругата си прехвърлили чрез дарение на сина си, втория ответник, придобит в режим на СИО недвижим имот – дворно място в с. Бъзовец, обл. Монтана, от 1920 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда, лятна кухня и останалите подобрения, ½ ид.ч. от незастроено дворно място от 4584 кв.м., също в с. Бъзовец, обл. Монтана, а на 14.01.2015 год., отново с дарение – ¼ ид.ч. от поземлен имот в гр. Лом, заедно с жилище – втори етаж от построената в имота сграда,

Твърди се, че атакуваните сделки са извършени с цел да се увреди ищеца-кредитор.

Предвид качеството на втория ответник – син на прехвърлителя/длъжник, се твърди, че в случая е налице хипотезата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД

Иска се от съда да обяви за недействителни по отношение на ищеца относно припадащите са на първия ответник – И.Ц.Д. ½ ид.ч.:

1.     Извършеното на 14.01.2015 год. Дарение на недвижими имоти:

-       Дворно място в с. ********, представляващо УПИ 11-23 в кв. 50 по плана на селото, утвърден със Заповед № 3428/1926 год. и Заповед № 700/04.06.2010 год., с площ от 1920 кв.м., при съседи: от две страни улици, УПИ 1-23 и ПИ-24, заедно с построените в имота: жилищна сграда с РЗП 64,00 кв.м., лятна кухня с РЗП 40,00 кв.м. и всички останали подобрения в имота и

-       ½ ид.ч. от Незастроено Дворно място в с. ********, представляващо УПИ 1-23 в кв. 50 по плана на селото, утвърден със Заповед № 3428/1926 год. и Заповед № 700/04.06.2010 год., с площ от 4584 кв.м., при съседи: от три страни улици, УПИ 11-23;

2.     Извършеното на 30.03.2015 год. Дарение на недвижим имот, представляващ ¼ ид.ч. от ПИ с идентификатор 44238.505.668, находящ се в гр. Лом, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 год. на Изп.директор на АГКК, с административен адрес: *********, целият с площ по скица от 508 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, номер по предходен план: 668, кв. 24, парцел VІІІ, при съседи на целия имот: ПИ с идентификатори 44238.505.667, 44238.505.674, 44238.505.6113, 44238.505.669 и 44238.505.665, заедно с целия самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 44238.505.668.2.2, находящ се в гр. Лом, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 год. на Изп.директор на АГКК, с административен адрес: *********, намиращ се в сграда № 2, разположена в ПИ с идентификатор 44238.505.668, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ 65,00 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 44238.505.668.2.3, под обекта 44238.506.668.2.1, над обекта – няма, заедно с прилежащи части: мазе от 9,00 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата,

Които имоти първия ответник – И.Д., притежавайки в режим на СИО със съпругата си Д.Ф.Ц.-Д., е дарил на втория ответник – Д.Д..

Претендират се и сторените във връзка с делото разноски.

            Писмени отговори в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили и от двамата ответници.

            Ответникът И.Ц.Д. оспорва иска.

            Счита същият за неоснователен.

            Счита, че атакуваните дарения не попадат в хипотезата на чл. 135 ЗЗД, тъй като към датите на извършването им договорът за лизинг, от който черпел права ищецът все още не е бил прекратен.

            Отделно твърди, че жилището, предмет на едното от даренията е било негово единствено жилище /при това СИО/ и той не е имал интерес да го отчуждава, ако би имал намерение единствено да увреди кредитора.

            Отделно възразява, че автомобила, предмет на лизинговия договор е бил върнат още през м. Февруари, 2015 год., а той е служел за обезпечение на задължението му и ищецът е можел от неговата цена да покрие вземането си.

            Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Ответникът Д.И.Д. в отговора си също оспорва иска.

            Счита, че атакуваните дарения не попадат в хипотезата на чл. 135 ЗЗД, тъй като към датите на извършването им договорът за лизинг, от който черпел права ищецът все още не е бил прекратен.

            По същество приповтаря доводите, изложени в отговора на първия ответник.

Допълнително въвежда възражение, че припадащата се идеална част на първия ответник в двата поземлени имота в с. Бъзовец не е ½ ид.ч., тъй като единият е придобит от неговата майка по наследство и давност, с констативен нотариален акт от 2012 год., а другият е бил съсобствен между майка му, Д.Н. и третото лице Р.Г.Н..

Отделно възразява, че на посочената в и.м. дата – 14.04.2008 год. няма подписан договор с ищеца, както и, че се иска от съда отмяната на несъществуващи сделки, т.к. няма сключени сделки на посочените в и.м. дати.

 

В с.з. ищецът се представлява от адв. И.С., САК, редовно упълномощен, който поддържа исковете, като счита същият за доказан и моли да бъде уважен. Претендира разноски.

Ответникът И.Ц.Д. се явява лично. Поддържа писмения си отговор, като оспорва исковете изцяло като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Счита, че атакуваните сделки не увреждат кредитора-ищец. Развива доводите си в писмена защита.

Ответникът Д.И.Д., редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по същество на спора.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, че между ищеца и първия ответник, на 14.04.2011 год. е бил сключен договор за финансов лизинг № 01010130/001, по силата на който лизингодателят /настоящ ищец/ се е задължил да придобие и предостави на лизингополучателя /първия ответник, И.Д./, описаният в договора лек автомобил, който да го ползва и да го ползва и изплати съответните уговорени лизингови вноски, съгласно погасителен план.

Не е спорно също, че с Решение от 28.10.2015 год., по вътрешно арбитражно дело № 175/2015 год. по описа на Арбитражния съд при БТПП, вторият ответник, И.Ц.Д. е осъден да заплати на ищеца, Евролийз Ауто ЕАД, сумата от 15 981,53 лв., представляваща неплатени 17 лизингови вноски, неустойки за забавено плащане, застрахователни премии и др., както и неустойка в размер на 0,25% на ден върху претенцията от 10 957,34 лв., считано от 12.06.2015 год., до окончателното изплащане, законната лихва върху сумата от 2078,37 лв., считано от 12.06.2015 год. до окончателното изплащане, както и 2630,45 лв. – разноски по водене на делото.

По горното решение е издаден Изпълнителен лист от13.01.2016 год., по т.д. № 8239/2015 год. на СГС, VІ ТО.

Видно от арбитражното решение и издаденият въз основа на него изпълнителен лист, първият ответник дължи на ищеца по силата на сключения между тях договор от 14.04.2011 год., 17 лизингови вноски, за периода 10.12.2013 – 10.04.2015 год.

На 16.02.2016 год. е образувано, по така издаденият изпълнителен лист, изп.д. № 443/2016 год. при ЧСИ С.Б.Я., рег. № 844 в КЧСИ и р-н на действие СГС.

С Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобито по наследство и давностно владение № 137, т. ІІ, рег. № 819, д. № 80/09.02.2012 год. на нотариус С.С., рег. № 577 в РНК, с р-н на действие ЛРС, Д.Ф.Ц.-Д. е призната за собственик по наследство и давност на следния недвижим имот: Дворно място в ********, представляващо УПИ ІІ-23 в кв. 50 по плана на селото, утвърден със Заповед № 3428/1926 год. и Заповед № 700/04.06.2010 год., с площ от 1920 кв.м., заедно с построените в имота жилищна сграда с РЗП 64,00 кв.м., лятна кухня с РЗП 40,00 кв.м. и всички останали подобрения в имота.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 29, т. ІІІ, рег. № 1881, д. № 189/30.03.2015 год., на нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, с р-н на действие ЛРС, първият ответник – И.Ц.Д. и Д.Ф.Ц.-Д. са дарили на сина си, втория ответник Д.И.Д., правото на собственост върху следните свои недвижими имоти:

1.     Дворно място в ********, представляващо УПИ ІІ-23 в кв. 50 по плана на селото, утвърден със Заповед № 3428/1926 год. и Заповед № 700/04.06.2010 год., с площ от 1920 кв.м., заедно с построените в имота жилищна сграда с РЗП 64,00 кв.м., лятна кухня с РЗП 40,00 кв.м. и всички останали подобрения в имота;

2.     ½ ид.ч. от незастроено дворно място в ********, представляващо УПИ І-23, в кв. 50 по плана на селото, утвърден със Заповед № 3428/1926 год. и Заповед № 700/04.06.2010 год., целия с площ от 4584 кв.м.

Данъчната оценка на описаните имоти е 8640,37 лв.

 

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 24, т. І, рег. № 217, д. № 7/14.01.2015 год. на нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, с р-н на действие ЛРС, първият ответник – И.Ц.Д. и Д.Ф.Ц.-Д. са дарили на сина си, втория ответник Д.И.Д., правото на собственост върху следният свой недвижим имот: ¼ ид.ч. от ПИ с идентификатор 44238.505.668, находящ се в *******, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-15-5/26.01.2009 год. на изп.директор на АГКК, с адрес: *********, целия с площ по скица 508,00 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, заедно с целия самостоятелен обект в сграда с идентификатор 44238.505.668.2.2 находащ се в *******, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-15-5/26.01.2009 год. на изп.директор на АГКК, с адрес: *********, намиращ се в сграда 2, ет. 2, разположена в ПИ с идентификатор 44238.505.668, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ 65,00 кв.м., заедно с прилежащи части: мазе от 9,00 кв.м. и съответния процент идеални части от общите части на сградата.

Дарителите са си запазили пожизнено безвъзмездно право на ползване върху имота.

Данъчната оценка на имота е 6938,88 лв.

 

Видно от приложеното Удостоверение за родствени връзки, издадено от Община Лом, Д.И.Д. е син на И.Ц.Д..

С Решение № 86/04.05.2013 год., по гр.д. № 627/2011 год. на ОС Видин, съдът е отхвърлил предявен от третото лице В.П.Г. от *******, против отв. И.Ц.Д. установителен иск по чл. 422 ГПК, за задължение в размер на 15000 евро главница,  присъдена по ч.гр.д. № 1242/2011 год. на РС Видин. Решението е потвърдено с Решение от 07.03.2013 год. по гр.д. № 3049/2013 год. на САС. С Определение № 479/22.07.2014 год. по т.д. № 2646/2013 год. на ВКС, ІІ ТО, не е допуснато касационно обжалване.

По издаденият по ч.гр.д. № 1242/2011 год. на РС Видин е образувано изп.д. № 141/2011 год. на ЧСИ А. Я.. По изпълнителното дело са наложени запори на сметките на отв. И.Д. в СИБАНК и УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, както и възбрани върху три недвижими имотав *******.

С Решение от 29.07.2016  год., по гр.д. № 638/2016 год. на РС Монтана, на осн. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, ЧСИ А. Я. е осъдена да заплати на И.Ц.Д. сумата от2182,18 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на незаконосъобразни действия по изп.д. № 141/2011 год.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

 

Предявеният иск е с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. За уважаването му е необходимо установяване на две обективни и една субективна предпоставка, а именно: 1/ ищецът да е кредитор на ответника–прехвърлител; 2/ увреждаща кредитора сделка; и 3/ знание /съзнаване/ на увреждането от страна на прехвърлителя; в конкретния случай, понеже сделката е безвъзмездна /дарение/, не се изисква съзнаване на увреждането и от втория ответник–приобретател на имуществото. Предпоставките са кумулативно предвидени, което означава, че липсата и на една от всичките води до отхвърляне на иска.

По първата предпоставка /ищецът да е кредитор/:

Кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника.

Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане – вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно.

Възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение.

Съдът по Павловия иск не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение (така Решение № 639/6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о.).

Страната, поискала отмяната по чл. 135 от ЗЗД, има за задача да установи само качеството си на кредитор, като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес (Решение № 328 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 879/2009 г., III г. о.).

В конкретния случай, видно от арбитражното решение и издаденият въз основа на него изпълнителен лист, първият ответник дължи 17 лизингови вноски, за периода 10.12.2013 – 10.04.2015 год.

Основателността на отменителния иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е обусловена от съзнанието у длъжника, че с процесното разпоредително действие уврежда кредиторите си.

Знанието за увреждане интересите на кредитора у третите лица – приобретатели в конкретната хипотеза е ирелевантно, тъй като сделката е безвъзмездна и те не са извършили насрещна престация.

Павловият иск се предявява от кредитора срещу длъжника и третите лица, с които той е договарял. Обявяват се за недействителни тези действия, с които длъжника уврежда кредитора.

В случая ищецът е кредитор на първия ответник – дарител на имотите по силата на сключен между страните на 14.04.2011 год., договор  за финансов лизинг.

За това първата предпоставка за уважаване на иска е налице, тъй като ищецът е кредитор на първия ответник. Налице е парично вземане, възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска, доколкото вземането е възникнало на 14.04.2011 год., когато е сключен договорът за финансов лизинг, който длъжникът е престанал да изпълнява с падежа на първата незаплатена лизингова вноска – 10.12.2013 год., а увреждащите кредитора действия са били извършени съответно на 14.01.2015 год. и 30.03.2015 год.

Втората предпоставка за уважаване на предявеният отменителен иск е извършването на действие, което уврежда кредитора. Действието е съзнателен волев акт, който може да бъде извършен от длъжника, от длъжника и трето лице, от длъжника, от трето лице и от държавен орган. Може да бъде всякакъв гражданскоправен акт, както сделка /едностранна или двустранна, възмездна или безвъзмездна/, така и юридическа постъпка. Увреждането е налице в  случаите, при които се намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Увреждане има когато длъжника се лишава от  свое имущество или имуществото му намалява.

В случая длъжника, отв. И.Д. е дарил на сина си съответните идеални части от недвижими имоти, негова собственост и по този начин е увредил интересите на кредиторите си, тъй като с договора за дарение се намалява общото обезпечение, за каквото служи цялото имущество на длъжника съгл. чл. 133 ЗЗД.

Ето защо, съдът намира, че е налице и втората предпоставка за уважаване на предявената претенция.

Следващото, последно условие за успешното провеждане на Павловият иск е субективно, а именно – наличието на знание за увреждане. Елементите на тази предпоставка се различават в зависимост от това дали действието е било възмездно или безвъзмездно.

Когато действието е било безвъзмездно, както е в случая, правото да се иска отмяна възниква щом само длъжникът е знаел за увреждането – чл. 135, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Не е необходимо да се съзнава увреждането на определен кредитор, достатъчно е в момента на увреждането длъжникът да е знаел, че има кредитор и действието му го уврежда.

Без значение е субективното отношение на лицата, получили престацията от длъжника. Дори и те да не  са знаели за увреждането, техният интерес не може да бъде предпочетен пред този на кредитора, защото тези лица са получили имуществото на длъжника безвъзмездно, без да са престирали нищо насреща.

Съдът в този си състав приема,ч е субективните предпоставки за уважаването на „Павловия иск” са налице и длъжникът И.Д. е знаел, че със сключването на процесните договори за дарение уврежда интересите на кредитора.

Това е така, тъй като това действие той е предприел, знаейки, че има сключен договор за финансов лизинг, задълженията по който не изпълнява.

В съдебната практика се приема, че е достатъчно простото знание у длъжника, че той има кредитори, които биха могли да се удовлетворят от имуществото, ако не изпълни задълженията си към тях и че в вследствие на конкретната сделка се увреждат техните интереси. Релевантно е знанието за съществуването на вземане на кредитора, който факт в хода на настоящото производство е доказан.

Ето защо, предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Само ищцовата страна претендира разноски. При този изход от делото ответниците ще следва да понесат и сторените от ищеца разноски в размер на 180 лв. /държавна такса и разноски за издаване на съдебни удостоверения.

Воден от горните мотиви, съдът

 

                                                      Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на ЕВРОЛИЙЗ АУТО ЕАД, ЕИК *********, ****, представлявани от изп.директор И.Е.П., относно припадащите се на И.Ц.Д., ЕГН ********** *** ½ ид.ч., следните договори:

1. ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ от 14.01.2015 год., обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 24, т. І, рег. № 217, д. № 7/14.01.2015 год. на нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, с р-н на действие ЛРС, с който  И.Ц.Д. и Д.Ф.Ц.-Д. са дарили на сина си, Д.И.Д., правото на собственост върху следният свой недвижим имот:

¼ ид.ч. от ПИ с идентификатор 44238.505.668, находящ се в *******, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 год. на изп.директор на АГКК, с адрес: *********, целия с площ по скица 508,00 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, заедно с целия самостоятелен обект в сграда с идентификатор 44238.505.668.2.2 находащ се в *******, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 год. на изп.директор на АГКК, с адрес: *********, намиращ се в сграда 2, ет. 2, разположена в ПИ с идентификатор 44238.505.668, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ 65,00 кв.м., заедно с прилежащи части: мазе от 9,00 кв.м. и съответния процент идеални части от общите части на сградата.

 

2. ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ от 30.03.2015 год., обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 29, т. ІІІ, рег. № 1881, д. № 189/30.03.2015 год., на нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, с р-н на действие ЛРС, с който  И.Ц.Д. и Д.Ф.Ц.-Д. са дарили на сина си, Д.И.Д., правото на собственост върху следните свои недвижими имоти:

- Дворно място в ********, представляващо УПИ ІІ-23 в кв. 50 по плана на селото, утвърден със Заповед № 3428/1926 год. и Заповед № 700/04.06.2010 год., с площ от 1920 кв.м., заедно с построените в имота жилищна сграда с РЗП 64,00 кв.м., лятна кухня с РЗП 40,00 кв.м. и всички останали подобрения в имота и

- ½ ид.ч. от незастроено дворно място в ********, представляващо УПИ І-23, в кв. 50 по плана на селото, утвърден със Заповед № 3428/1926 год. и Заповед № 700/04.06.2010 год., целия с площ от 4584 кв.м.

 

ОСЪЖДА И.Ц.Д., ЕГН ********** и Д.И.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на ЕВРОЛИЙЗ АУТО ЕАД, ЕИК *********, *****, представлявани от изп.директор И.Е.П. направените по делото разноски пред тази инстанция в размер на 180 лв. /сто и осемдесет лева/.

 

ОПРЕДЕЛЯ на ЕВРОЛИЙЗ АУТО ЕАД, ЕИК *********, *****, представлявани от изп.директор И.Е.П. шестмесечен срок от влизане в сила на решението за отбелязването му на основание чл.115, ал.2 от ЗС.

                       

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :