Р
Е Ш Е Н И Е №
№
гр. Лом, 05.05.2017
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ломският
районен съд, в публичното съдебно заседание на шести декември, две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Албена Миронова,
при секретаря Р.Д., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 678 по
описа на съда за 2016 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано
по предявени от ЕВРОЛИЙЗ АУТО ЕАД, ЕИК *********, ****, представлявани от
изп.директор И.Е.П., чрез пълномощника, адв. И.Х.С., САК, срещу И.Ц.Д., ЕГН **********
и Д.И.Д., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 135 ЗЗД.
В молбата се излагат твърдения, че на 14.04.2008 год.,
между ищеца и пълвия ответник бил сключен договор за финансов лизинг №
01010130/001/14.04.2011 год., с предмет – л.а., м. Мазда 6, двигател LF20321174, рама JMZGHA4E701412670, изключителна собственост на ищеца/лизингодател.
Автомобила следвало да ъде изплатен на 60 лизингови вноски. Твърди се, че
първият ответник И. Дивитров системно не е изпълнявал задълженията си за
плащане на изискуемите лизингови вноски в уговорените срокове. На 01.04.2015 год. му е било връчено
уведомление за разваляне на договора в 7-дневен срок.
Считано от 08.04.2015 год., договорът бил прекратен по
вина на лизингополучателя.
Първият ответник е бил осъден с Решение от 28.10.2015
год., по вътр.арб.д. № 175/2015 год. на Арб.С при БТПП, да заплати общо
15 981,34 лв., представляващи главници, неустойки, лихви и т.н.,
произтичащи от неизпълнение по договор за финансов лизинг, сключен между ищеца
и този длъжник.
Издаден е изп.л. от 13.01.2016 год. по т.д. № 8239/2015
год. на СГС, въз основа на който е образувано изп.д. № 2016844040043 по описа
на ЧСИ С.Я., рег. № 844 КЧСИ, р-н на действие СГС.
Междувременно, на 30.03.2015 год., първият ответник,
заедно със съпругата си прехвърлили чрез дарение на сина си, втория ответник,
придобит в режим на СИО недвижим имот – дворно място в с. Бъзовец, обл.
Монтана, от 1920 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда, лятна кухня
и останалите подобрения, ½ ид.ч. от незастроено дворно място от 4584
кв.м., също в с. Бъзовец, обл. Монтана, а на 14.01.2015 год., отново с дарение
– ¼ ид.ч. от поземлен имот в гр. Лом, заедно с жилище – втори етаж от
построената в имота сграда,
Твърди се, че атакуваните сделки са извършени с цел да
се увреди ищеца-кредитор.
Предвид качеството на втория ответник – син на
прехвърлителя/длъжник, се твърди, че в случая е налице хипотезата на чл. 135,
ал. 2 ЗЗД
Иска се от съда да обяви за недействителни по отношение на ищеца
относно припадащите са на първия ответник – И.Ц.Д. ½ ид.ч.:
1.
Извършеното на 14.01.2015 год. Дарение
на недвижими имоти:
-
Дворно
място в с. ********, представляващо УПИ 11-23 в кв. 50 по плана на селото, утвърден със Заповед №
3428/1926 год. и Заповед № 700/04.06.2010 год., с площ от 1920 кв.м., при съседи: от две страни улици, УПИ 1-23 и
ПИ-24, заедно с построените в имота:
жилищна сграда с РЗП 64,00 кв.м., лятна кухня с РЗП 40,00 кв.м. и всички
останали подобрения в имота и
-
½
ид.ч. от Незастроено Дворно място в с. ********,
представляващо УПИ 1-23 в кв. 50 по
плана на селото, утвърден със Заповед № 3428/1926 год. и Заповед №
700/04.06.2010 год., с площ от 4584 кв.м.,
при съседи: от три страни улици, УПИ 11-23;
2.
Извършеното на 30.03.2015 год. Дарение
на недвижим имот, представляващ ¼
ид.ч. от ПИ с идентификатор 44238.505.668, находящ се в гр. Лом, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-5/26.01.2009 год. на Изп.директор на АГКК, с административен адрес: *********,
целият с площ по скица от 508 кв.м.,
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
ниско застрояване, номер по предходен план: 668, кв. 24, парцел VІІІ, при
съседи на целия имот: ПИ с идентификатори 44238.505.667, 44238.505.674,
44238.505.6113, 44238.505.669 и 44238.505.665, заедно с целия самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
44238.505.668.2.2, находящ се в гр. Лом, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 год. на
Изп.директор на АГКК, с административен адрес: *********, намиращ се в сграда №
2, разположена в ПИ с идентификатор 44238.505.668, с предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ 65,00 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 44238.505.668.2.3, под обекта
44238.506.668.2.1, над обекта – няма, заедно с прилежащи части: мазе от 9,00
кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата,
Които имоти първия ответник – И.Д.,
притежавайки в режим на СИО със съпругата си Д.Ф.Ц.-Д., е дарил на втория
ответник – Д.Д..
Претендират се и сторените във връзка
с делото разноски.
Писмени
отговори в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили и от двамата ответници.
Ответникът
И.Ц.Д. оспорва иска.
Счита същият за неоснователен.
Счита, че атакуваните дарения не
попадат в хипотезата на чл. 135 ЗЗД, тъй като към датите на извършването им
договорът за лизинг, от който черпел права ищецът все още не е бил прекратен.
Отделно твърди, че жилището, предмет
на едното от даренията е било негово единствено жилище /при това СИО/ и той не
е имал интерес да го отчуждава, ако би имал намерение единствено да увреди
кредитора.
Отделно възразява, че автомобила,
предмет на лизинговия договор е бил върнат още през м. Февруари, 2015 год., а
той е служел за обезпечение на задължението му и ищецът е можел от неговата
цена да покрие вземането си.
Моли исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Ответникът
Д.И.Д. в отговора си също оспорва иска.
Счита, че атакуваните дарения не
попадат в хипотезата на чл. 135 ЗЗД, тъй като към датите на извършването им
договорът за лизинг, от който черпел права ищецът все още не е бил прекратен.
По същество приповтаря доводите,
изложени в отговора на първия ответник.
Допълнително въвежда възражение, че
припадащата се идеална част на първия ответник в двата поземлени имота в с.
Бъзовец не е ½ ид.ч., тъй като единият е придобит от неговата майка по
наследство и давност, с констативен нотариален акт от 2012 год., а другият е
бил съсобствен между майка му, Д.Н. и третото лице Р.Г.Н..
Отделно възразява, че на посочената в
и.м. дата – 14.04.2008 год. няма подписан договор с ищеца, както и, че се иска
от съда отмяната на несъществуващи сделки, т.к. няма сключени сделки на
посочените в и.м. дати.
В с.з. ищецът се представлява от адв. И.С., САК,
редовно упълномощен, който поддържа исковете, като счита същият за доказан и
моли да бъде уважен. Претендира разноски.
Ответникът И.Ц.Д. се явява лично. Поддържа
писмения си отговор, като оспорва исковете изцяло като неоснователни и моли да
бъдат отхвърлени. Счита, че атакуваните сделки не увреждат кредитора-ищец.
Развива доводите си в писмена защита.
Ответникът Д.И.Д., редовно призован не се явява,
не се представлява и не изразява становище по същество на спора.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От
фактическа страна:
Не се спори между страните, че между
ищеца и първия ответник, на 14.04.2011
год. е бил сключен договор за финансов лизинг № 01010130/001, по силата на
който лизингодателят /настоящ ищец/ се е задължил да придобие и предостави на
лизингополучателя /първия ответник, И.Д./, описаният в договора лек автомобил,
който да го ползва и да го ползва и изплати съответните уговорени лизингови
вноски, съгласно погасителен план.
Не е спорно също, че с Решение от 28.10.2015 год., по вътрешно
арбитражно дело № 175/2015 год. по описа на Арбитражния съд при БТПП, вторият
ответник, И.Ц.Д. е осъден да заплати на ищеца, Евролийз Ауто ЕАД, сумата от
15 981,53 лв., представляваща неплатени 17 лизингови вноски, неустойки за
забавено плащане, застрахователни премии и др., както и неустойка в размер на
0,25% на ден върху претенцията от 10 957,34 лв., считано от 12.06.2015
год., до окончателното изплащане, законната лихва върху сумата от 2078,37 лв.,
считано от 12.06.2015 год. до
окончателното изплащане, както и 2630,45 лв. – разноски по водене на делото.
По горното решение е издаден Изпълнителен лист от13.01.2016 год., по
т.д. № 8239/2015 год. на СГС, VІ ТО.
Видно от арбитражното решение и издаденият въз основа
на него изпълнителен лист, първият ответник дължи на ищеца по силата на
сключения между тях договор от 14.04.2011 год., 17 лизингови вноски, за периода 10.12.2013 – 10.04.2015 год.
На 16.02.2016 год. е образувано, по така издаденият изпълнителен лист,
изп.д. № 443/2016 год. при ЧСИ С.Б.Я., рег. № 844 в КЧСИ и р-н на действие СГС.
С Нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот, придобито по наследство и давностно владение №
137, т. ІІ, рег. № 819, д. № 80/09.02.2012 год. на нотариус С.С., рег. № 577 в
РНК, с р-н на действие ЛРС, Д.Ф.Ц.-Д. е призната за собственик по наследство и
давност на следния недвижим имот: Дворно място в ********, представляващо УПИ
ІІ-23 в кв. 50 по плана на селото, утвърден със Заповед № 3428/1926 год. и
Заповед № 700/04.06.2010 год., с площ от 1920 кв.м., заедно с построените в
имота жилищна сграда с РЗП 64,00 кв.м., лятна кухня с РЗП 40,00 кв.м. и всички
останали подобрения в имота.
С Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 29, т. ІІІ, рег. № 1881, д. № 189/30.03.2015 год., на нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, с р-н на
действие ЛРС, първият ответник – И.Ц.Д. и Д.Ф.Ц.-Д. са дарили на сина си, втория
ответник Д.И.Д., правото на собственост върху следните свои недвижими имоти:
1.
Дворно място в ********, представляващо
УПИ ІІ-23 в кв. 50 по плана на селото, утвърден със Заповед № 3428/1926 год. и
Заповед № 700/04.06.2010 год., с площ от 1920 кв.м., заедно с построените в
имота жилищна сграда с РЗП 64,00 кв.м., лятна кухня с РЗП 40,00 кв.м. и всички
останали подобрения в имота;
2.
½ ид.ч. от незастроено дворно
място в ********, представляващо УПИ І-23, в кв. 50 по плана на селото,
утвърден със Заповед № 3428/1926 год. и Заповед № 700/04.06.2010 год., целия с
площ от 4584 кв.м.
Данъчната оценка на описаните имоти е
8640,37 лв.
С Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 24, т. І, рег. № 217, д. № 7/14.01.2015 год. на нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, с р-н на
действие ЛРС, първият ответник – И.Ц.Д. и Д.Ф.Ц.-Д. са дарили на сина си,
втория ответник Д.И.Д., правото на собственост върху следният свой недвижим
имот: ¼ ид.ч. от ПИ с
идентификатор 44238.505.668, находящ се в *******, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-15-5/26.01.2009 год. на
изп.директор на АГКК, с адрес: *********, целия с площ по скица 508,00 кв.м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, заедно с
целия самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 44238.505.668.2.2
находащ се в *******, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-15-5/26.01.2009 год. на изп.директор на АГКК, с адрес: *********,
намиращ се в сграда 2, ет. 2, разположена в ПИ с идентификатор 44238.505.668,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:
1, с площ 65,00 кв.м., заедно с прилежащи части: мазе от 9,00 кв.м. и
съответния процент идеални части от общите части на сградата.
Дарителите са си запазили пожизнено
безвъзмездно право на ползване върху имота.
Данъчната оценка на имота е 6938,88
лв.
Видно от приложеното Удостоверение за
родствени връзки, издадено от Община Лом, Д.И.Д. е син на И.Ц.Д..
С Решение № 86/04.05.2013 год., по
гр.д. № 627/2011 год. на ОС Видин, съдът е отхвърлил предявен от третото лице В.П.Г.
от *******, против отв. И.Ц.Д. установителен иск по чл. 422 ГПК, за задължение
в размер на 15000 евро главница,
присъдена по ч.гр.д. № 1242/2011 год. на РС Видин. Решението е
потвърдено с Решение от 07.03.2013 год. по гр.д. № 3049/2013 год. на САС. С
Определение № 479/22.07.2014 год. по т.д. № 2646/2013 год. на ВКС, ІІ ТО, не е
допуснато касационно обжалване.
По издаденият по ч.гр.д. № 1242/2011
год. на РС Видин е образувано изп.д. № 141/2011 год. на ЧСИ А. Я.. По
изпълнителното дело са наложени запори на сметките на отв. И.Д. в СИБАНК и
УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, както и възбрани върху три недвижими имотав *******.
С Решение от 29.07.2016 год., по гр.д. № 638/2016 год. на РС Монтана,
на осн. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, ЧСИ А. Я. е осъдена да заплати на И.Ц.Д. сумата
от2182,18 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на
незаконосъобразни действия по изп.д. № 141/2011 год.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. За уважаването му е необходимо
установяване на две обективни и една субективна предпоставка, а именно: 1/
ищецът да е кредитор на ответника–прехвърлител; 2/ увреждаща кредитора
сделка; и 3/ знание /съзнаване/ на увреждането от страна на
прехвърлителя; в конкретния случай, понеже сделката е безвъзмездна /дарение/,
не се изисква съзнаване на увреждането и от втория ответник–приобретател на
имуществото. Предпоставките са кумулативно предвидени, което означава, че
липсата и на една от всичките води до отхвърляне на иска.
По първата
предпоставка /ищецът да е кредитор/:
Кредитор
по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане
по отношение на ответника.
Правото
на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го
актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане –
вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно.
Възникването
на това право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила
решение.
Съдът
по Павловия иск не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира
ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение
(така Решение № 639/6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о.).
Страната,
поискала отмяната по чл. 135 от ЗЗД, има за задача да установи само качеството
си на кредитор, като материална предпоставка, а не да провежда пълно и
главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес (Решение №
328 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 879/2009 г., III г. о.).
В конкретния случай, видно от арбитражното решение и
издаденият въз основа на него изпълнителен лист, първият ответник дължи 17
лизингови вноски, за периода 10.12.2013 – 10.04.2015 год.
Основателността на отменителния иск по
чл. 135, ал. 1 ЗЗД е обусловена от съзнанието у длъжника, че с процесното
разпоредително действие уврежда кредиторите си.
Знанието за увреждане интересите на
кредитора у третите лица – приобретатели в конкретната хипотеза е ирелевантно,
тъй като сделката е безвъзмездна и те не са извършили насрещна престация.
Павловият иск се предявява от
кредитора срещу длъжника и третите лица, с които той е договарял. Обявяват се
за недействителни тези действия, с които длъжника уврежда кредитора.
В случая ищецът е кредитор на първия
ответник – дарител на имотите по силата на сключен между страните на 14.04.2011 год., договор за финансов лизинг.
За това първата предпоставка за уважаване на иска е налице, тъй като ищецът
е кредитор на първия ответник. Налице е парично вземане, възникнало преди
извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска,
доколкото вземането е възникнало на 14.04.2011
год., когато е сключен договорът за финансов лизинг, който длъжникът е
престанал да изпълнява с падежа на първата незаплатена лизингова вноска –
10.12.2013 год., а увреждащите кредитора действия са били извършени съответно
на 14.01.2015 год. и 30.03.2015 год.
Втората
предпоставка за уважаване на предявеният
отменителен иск е извършването на действие, което уврежда кредитора. Действието
е съзнателен волев акт, който може да бъде извършен от длъжника, от длъжника и
трето лице, от длъжника, от трето лице и от държавен орган. Може да бъде
всякакъв гражданскоправен акт, както сделка /едностранна или двустранна,
възмездна или безвъзмездна/, така и юридическа постъпка. Увреждането е налице
в случаите, при които се намалява
възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника.
Увреждане има когато длъжника се лишава от
свое имущество или имуществото му намалява.
В случая длъжника, отв. И.Д. е дарил
на сина си съответните идеални части от недвижими имоти, негова собственост и
по този начин е увредил интересите на кредиторите си, тъй като с договора за
дарение се намалява общото обезпечение, за каквото служи цялото имущество на
длъжника съгл. чл. 133 ЗЗД.
Ето защо, съдът намира, че е налице и
втората предпоставка за уважаване на предявената претенция.
Следващото, последно условие за
успешното провеждане на Павловият иск е субективно, а именно – наличието на
знание за увреждане. Елементите на тази предпоставка се различават в зависимост
от това дали действието е било възмездно или безвъзмездно.
Когато действието е било безвъзмездно,
както е в случая, правото да се иска отмяна възниква щом само длъжникът е знаел
за увреждането – чл. 135, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Не е необходимо да се съзнава
увреждането на определен кредитор, достатъчно е в момента на увреждането длъжникът
да е знаел, че има кредитор и действието му го уврежда.
Без значение е субективното отношение
на лицата, получили престацията от длъжника. Дори и те да не са знаели за увреждането, техният интерес не
може да бъде предпочетен пред този на кредитора, защото тези лица са получили
имуществото на длъжника безвъзмездно,
без да са престирали нищо насреща.
Съдът в този си състав приема,ч е
субективните предпоставки за уважаването на „Павловия иск” са налице и
длъжникът И.Д. е знаел, че със сключването на процесните договори за дарение
уврежда интересите на кредитора.
Това е така, тъй като това действие той
е предприел, знаейки, че има сключен договор за финансов лизинг, задълженията
по който не изпълнява.
В съдебната практика се приема, че е
достатъчно простото знание у длъжника, че той има кредитори, които биха могли
да се удовлетворят от имуществото, ако не изпълни задълженията си към тях и че
в вследствие на конкретната сделка се увреждат техните интереси. Релевантно е
знанието за съществуването на вземане на кредитора, който факт в хода на
настоящото производство е доказан.
Ето защо, предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Само ищцовата страна претендира
разноски. При този изход от делото ответниците ще следва да понесат и сторените
от ищеца разноски в размер на 180 лв. /държавна такса и разноски за издаване на
съдебни удостоверения.
Воден от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА
на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на ЕВРОЛИЙЗ
АУТО ЕАД, ЕИК *********, ****, представлявани от изп.директор И.Е.П., относно припадащите се на И.Ц.Д., ЕГН **********
*** ½ ид.ч., следните
договори:
1.
ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ от 14.01.2015 год., обективиран в Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 24, т. І, рег. № 217, д. № 7/14.01.2015 год. на нотариус Д. М., рег.
№ 393 в РНК, с р-н на действие ЛРС, с който И.Ц.Д. и Д.Ф.Ц.-Д. са дарили на сина си, Д.И.Д.,
правото на собственост върху следният свой недвижим имот:
¼ ид.ч. от ПИ с идентификатор 44238.505.668, находящ се в *******, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009
год. на изп.директор на АГКК, с адрес: *********, целия с площ по скица 508,00
кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, заедно
с целия самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 44238.505.668.2.2
находащ се в *******, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 год. на изп.директор на АГКК, с адрес: *********,
намиращ се в сграда 2, ет. 2, разположена в ПИ с идентификатор 44238.505.668,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, с площ 65,00 кв.м., заедно с прилежащи части: мазе от 9,00 кв.м. и
съответния процент идеални части от общите части на сградата.
2.
ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ от 30.03.2015 год., обективиран в Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 29, т. ІІІ, рег. № 1881, д. № 189/30.03.2015 год., на нотариус Д. М.,
рег. № 393 в РНК, с р-н на действие ЛРС, с който И.Ц.Д. и Д.Ф.Ц.-Д. са дарили на сина си, Д.И.Д.,
правото на собственост върху следните свои недвижими имоти:
-
Дворно
място в ********, представляващо УПИ ІІ-23 в кв. 50 по плана на селото,
утвърден със Заповед № 3428/1926 год. и Заповед № 700/04.06.2010 год., с площ
от 1920 кв.м., заедно с построените в имота жилищна сграда с РЗП 64,00 кв.м.,
лятна кухня с РЗП 40,00 кв.м. и всички останали подобрения в имота и
-
½ ид.ч. от незастроено дворно място в ********, представляващо УПИ І-23,
в кв. 50 по плана на селото, утвърден със Заповед № 3428/1926 год. и Заповед №
700/04.06.2010 год., целия с площ от 4584 кв.м.
ОСЪЖДА
И.Ц.Д.,
ЕГН ********** и Д.И.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на ЕВРОЛИЙЗ АУТО ЕАД, ЕИК *********, *****,
представлявани от изп.директор И.Е.П. направените по делото разноски пред тази инстанция в размер на 180 лв. /сто
и осемдесет лева/.
ОПРЕДЕЛЯ
на ЕВРОЛИЙЗ АУТО ЕАД, ЕИК *********, *****, представлявани от изп.директор И.Е.П.
шестмесечен срок от влизане в сила на решението за отбелязването му на
основание чл.115, ал.2 от ЗС.
Решението
подлежи
на обжалване пред ОС – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: