Р Е Ш
Е Н И Е
№………./ ,
гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение
На осми ноември, две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМО ДИМОВ
РУМЯНА ПЕТРОВА
Секретар Даниела Тодорова
като разгледа докладваното от съдия Румяна
Петрова ВНЧХД №924 по описа за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предмет на въззивното
производство е присъда № 17 по НЧХД №345/2017год. по описа на РС- Провадия, 5-ти
наказателен състав, постановена на 09.05.2018г., с която подсъдимите Х.Х.П. и Х.Х.Х.
са признати за виновни всеки един от тях в извършването на престъпление по
чл.146ал.1 във вр. с чл.20ал.2 от НК, а
именно за това, че на 17.08.2017г. около 19.00ч. в с. Неофит Рилски, община
Ветрино, област Варна в съучастие помежду си като извършители уронили честта и
достойнството на П.М.П., като й нанесли обида отправяйки й унизителните изрази
„маймуна“, „курва“ и „проститутка“, като на основание чл. 54, ал. 1 НК им е наложил
наказание ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда) лева, на всеки един от тях и по чл.130ал.1 във вр. с чл.20ал.2 от НК, както и за
това, че на 17.08.2017г. около 19.00ч. в с. Неофит Рилски, община Ветрино,
област Варна в съучастие като извършители помежду си причинили на П.М.П. лека телесна повреда с
временно разстройство на здравето неопасно за живота, изразяващо се в
кръвонасядания по лигавицата на долната устна, лявото рамо, контузия на гръдния
кош, контузия и ожулване на лявата гривнена става, като на основание чл. 54, ал. 1 НК им е
наложено наказание ПРОБАЦИЯ, на всеки един от тях, чрез двете задължителни
пробационни мерки за срок
от 6 месеца. На основание чл.23ал.3 от НК е присъединил
към наказанието пробация и наказанието Глоба в размер на 1000лева, за всеки
един от тях. Осъдени са солидарно да заплатят на П.М.П.
сумата в размер на 1500лева, представляваща причинени с деянието по чл. 146,
ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата
на деянието – 17.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
в размер на 2500 лева, представляваща причинени с деянието по чл. 130, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
деянието – 17.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата за разноски в полза на частния тъжител и в полза на РС-
Провадия.
Недоволни от така постановената присъда
са останали подсъдимите Х.Х.П. и Х.Х.Х., поради което са
я обжалвали в срок с искане същата да бъде отменена и да бъдат
оправдани, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Атакуват присъдата и в гражданската част като молят съда да отхвърли
предявените граждански искове или присъдената сума по тях да бъде намалена по
справедливост. В допълнителното изложение към жалбата излагат аргументи за
връщане на делото за ново разглеждане, предвид липсата на ясни мотиви относно
обстоятелствата на престъплението, с твърдение, че не ставало ясно кой от
двамата подсъдими е нанесъл удара с вилата на пострадалата предвид
идентичността на имената им, като същият аргумент се сочи и досежно обстоятелството кой от
двамата бил хванал пушката и бил влачен с автомобила на св. Д.. Навеждат се
доводи, че в мотивите не били обсъдени показанията на посочените от подсъдимите
свидетели, както и техните обяснения, като последните били отхвърлени с мотива,
че били защитна теза. Оспорват правната квалификация за съучастие, а липсата на констатирани увреждания в съдебно
медицинската експертиза по долните крайници
на пострадалата според тях дискредитира свидетелите на последната, които
твърдели в показанията си подобни обстоятелства.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от защитника на подсъдимите на
основанията, посочени в нея, като в допълнение се излагат съображения за това,
че в мотивите към присъдата относно нанесената обида, не била обсъждана формата
на съучастие, тъй като не било посочено по какъв начин, с какви думи и действия
е осъществено деянието от всеки един от тях. Защитникът счита, че анализирайки
свидетелските показания, обясненията на подсъдимите, вкл. и тези, дадени във въззивното производство, се налагал
изводът, че подс. Х.Х.П. следвало да бъде оправдан за деянието по чл.130 от НК, тъй като той изобщо не бил слизал от каруцата. Защитата изтъква, че в този
смисъл били и показанията на св. Д.. Нещо повече, налице било противочерие в
показанията на свидетелите по отношение на това кой от двамата подсъдими
ползвал вилата, с която били нанесени удари на пострадалата. Изразява
становище, че размерът на гражданския иск бил прекомерно завишен, поради което
моли да бъде намален. В последната си дума подсъдимият Х.Х.Х. моли съда да
вземе предвид семейното му положение и да намали голямата сума, която му
сложили в Провадия. В последната си дума подс. Х.Х.П. не признава вината си и моли
делото да бъде прекратено.
Повереникът на частния
тъжител моли
въззивната инстанция да отхвърли
въззивната жалба, тъй като счита, че
първоинстанционният съд е установил
фактите в пълно съответствие със събраните по делото доказателства и е стигнал
до законосъобразния извод, че подсъдимите Х.Х.П. и Х.Х.Х. са осъществили
съставите на престъпленията, за които частният тъжител е повдигнал и поддържал
обвинение. По отношение гражданските искове, счита същите за справедливо определни и
съответстващи на претърпените психически
дискомфорт, стрес, унижение, накърняване на достойнството и на репутацията и
нанесения побой над нея в центъра на населеното място, пред очите
на много хора и най-вече пред очите на детето ѝ. В
тази връзка изразява становище, че РС
правилно е оценил и
кредитирал показанията на свидетелите - очевидци на деянието, като същите са
логични, последователни, непротиворечиви помежду си и се подкрепят от останалия
доказателствен материал. Намира доводите, изложени в
жалбата относно неяснотата кой от двамата подсъдими е нанесъл удара с вилата за
неоснователен, доколкото е прието в обществото да се използва фамилното име,
като изтъква, че ударът с вилата представлявал само част от нанесения побой и е
бил използван, за да бъде повалена пострадалата, поради което и нараняване не
било отразено в съдебната експертиза. Повереникът счита, че изложените в
жалбата съображения, досежно обстоятелството, че не били обсъдени и приети показанията на някои от свидетелите, както и
употребените цитати в подкрепа на горните твърдения в допълнението към жалбата, били извадени
от контекста на мотивите към решението, като намира същите за неоснователни.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността
и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК
намира за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, против
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради
което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява
частично основателна.
Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, в което е положил
грижа с допустими доказателствени способи да установи обективната истина, като
по предвидения в НПК ред е събрал и проверил множество гласни доказателствени средства, писмени доказателства и е назначил съдебно медицинска
експертиза. Всички те са обсъдени в атакувания съдебен акт, като и след проведеното допълнително съдебно
следствие ВОС счита, че първостепенният съд в съответствие с всички релевантни
доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:
Подсъдимите
Х.Х.П. и Х. Х.Х. били баща и син и живеели в с.Неофит
Рилски, обл.Варна.
Частната
тъжителка П.П. *** на съпружески начала със св. Д. Г.
Д. от когото имала дете на около една година.
На
17.08.2017г. около 19.00 часа частната тъжителка излязла на разходка заедно с
детето си в с.Неофит Рилски, като то било в количка, която тя бутала. В центъра
на селото, в близост до селския магазин тя била застигната
от двамата подсъдими, които се движели с каруца теглена от кон. В каруцата бил и св. П.Х., син на подс. Х. и внук на подс. П..
Когато стигнали до частната тъжителка двамата подсъдими слезли от каруцата,
бутнали количката на детето напред, която се обърнала и детето паднало на
земята, като двамата започнали да наричат частната
тъжителка на висок глас с обидните
думи: ,,маймуна“,
„курва“ и ,,проститутка“. В
същото време с дръжката на носената вила
подс. Х.Х. й
нанесъл удар в областта на краката. В резултат на
същия тъжителката
паднала на земята, като двамата подсъдими започнали да й
нанасят удари с ръце по тялото и главата. Това продължило
няколко минути. През това време св. Д. Д., живеещ на семейни начала с
пострадалата се намирал в близкия магазин. Излизайки от там, той видял
случващото се и насочил към тях. Виждайки, че св.Д.
Д. се приближава към тях, двамата
подсъдими се качили в каруцата и се отдалечили от
мястото на инцидента. Малко
по- късно двамата подсъдими се върнали на мястото на инцидента, като тогава св.Д.
Д. извадил от колата си въздушна пушка, за да
сплаши подсъдимите. Подсъдимия Х.Х. хванал пушката, при което св.Д. Д. произвел
изстрел и потеглил с колата и няколко метра влачил подсъдимия Х.Х..
След
станалото св. Д. Д. се обадил на тел.112 и съобщил за станалия инцидент, като
помолил на място да бъде изпратен полицейски патрул, който малко по- късно пристигнал на място. Същата
вечер частната тъжителка заедно с брат си посетила съдебна медицина в гр. Варна, където била прегледана и издадено съответното
медицинско удостоверение №806 от 18.08.2017г. от съдебен лекар.
В хода на съдебното следствие е назначена съдебно медицинска експертиза,
вещото лице по която заключава, че пострадалата е получила кръвонасядания по
лигавицата на долната устна, лявото рамо, контузия на гръдния кош, контузия и
ожулване на лявата гривнена става. Описаните травматични увреждания според
вещото лице са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли
да се получат от удари с крака и ръце в
областта на лявата гривнена става. В областта на долните крайници не са
установени травматични увреждания, което не изключва нанесени удари в тази обрласт.
Според експерта причинените на пострадалата П. травматични увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е правилно установена въз основа на доказателствата по делото.
Първоинстанционният съд след внимателен
и задълбочен анализ на събраните доказателства е постановил присъдата си, като
е признал за виновни подсъдимите Х.Х.П. и Х. Х.Х.
по повдигнатите по отношение на всеки от тях обвинения
по чл.146а.1 във вр. с чл.20ал.2 от НК и чл.130ал.1 във
вр. с чл.20ал.2 от НК. Настоящата инстанция намира, че тези
изводи са правилни, обосновани и кореспондират с доказателствената съвкупност
по делото.
Първоинстанционният съд е постановил
своето решение въз основа на анализ на всички релевантни към делото
доказателства, като направените изводи са достатъчно обосновани и аргументирани
и съответстват изцяло на установените по делото обстоятелства. В хода на
съдебното производство не е допуснато соченото във
въззивната жалба съществено
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неяснота в мотивите. За настоящата инстанция не съществува съмнение кой от
двамата подсъдими е визирал първоинстанционния съд в мотивите си посочвайки
подс. Х., доколкото двамата са с
различни фамилни имена и е общоприето именно фамилното име да служи като
обръщение. В съответствие с доказателствата по делото, ПРС е приел, че и
двамата подсъдими са участвали в изпълнителните деяния на двете престъпления,
което е установил по несъмнен начин въз основа показанията на разпитаните по
делото свидетели и заключението по назначената съдебно медицинска експертиза.
Единственият очевидец на случилото се от самото му начало до неговия край е св.
Д.М., който е бил в непосредствена близост до инцидента, пред магазина в
селото. В показанията си същият сочи
какви точно изрази са използвали и двамата подсъдими по отношение на
тъжителката П., а именно „черна курва“, „маймуна“ и „проститутка“. Според същия
и двамата са използвали тези изрази, крещейки, без да е разграничил кой израз,
от кого от двамата е бил изречен. Свидетелят е категоричен, че и двамата
подсъдими са слезли от каруцата, съборили пострадалата на земята и започнали да
й нанасят удари и ритници по главата и гърдите. Според М. инцидента бил наблюдаван от поне 7 души. Показанията на същия се потвърждават
и от тези на св. Д., живущ на съпружески начала с П., който обаче е възприел
случващото се в един по-късен момент, тъй като е бил в магазина. Предвид и
горното, същият сочи, че видял само подс. Х. да се качва в каруцата, като това не
опровергава показанията на св. М., както сочи
защитата на подсъдимите, доколкото същият е възприел случилото се в неговия
край. Обясненията на подсъдимите, в които те сочат, че не са удряли, а само са
разговаряли с пострадалата, косвено се опровергават от сочения от тях свидетел
Д.П., брат на подс. П.. Същият твърди, че бил пред магазина, с гръб към
случилото се и не е възприел станалото, но сочи, че след инцидента пострадалата
се прибилижавала към магазина плачейки. Според свидетелят когато се обърнал да
види какво се случва възприел единствено, че брат му бил в каруцата, а синът му
бил долу и си говорели със св. Д.. Горното по категоричен начин опровергава
заявеното от двамата подсъдими в обясненията им относно обстоятелството, че
подс. Х. само е попитал пострадалата защо е постъпила така с майка му, а тя е
тази, която е проявила вербална агресия. В този смисъл съдът цени и показанията
на св. П., който също заявява в показанията си, че видял как подс. Х. е удрял пострадалата.
Нещо повече, същият, както и св. М. не могат
да посочат кой точно от двамата подсъдими е държал вилата, но показанията им
опровергават обясненията на подсъдимите Х. и П., че не са носили вила, а щели
да прибират тревата с ръце. В този смисъл не е налице противоречие относно това
обстоятелствот, тъй като единствено св. К сочи кой е удрял пострадалата с
вилата. Действително и св. П. заявява, че видял само единия подсъдим/ Х./ извън каруцата, но същият сочи, че чул преди това
шум, като не обърнал внимание на случилото се, а забелязал какво става когато
видял, че св. Д. излязал от магазина и изпуснал едно шише бира на земята. Св. П. не е възприел двамата подсъдими да са отправяли обидни изрази спрямо
пострадалата, тъй като обърнал внимание на случващото се в един по- късен момент, но заявеното
от него кореспондира с показанията на св. Д..
Св. П също описва какво е било
състоянието на пострадалата, както и че по лицето й имало следи от удар, което опровергава
обясненията на двамата подсъдими, както и на св. П.Х., че Х. само я бутнал и не
й е нанасял удари. В този смисъл са и показанията на св. К, който сочи, че и
двамата подсъдими са използвали обидни изрази спрямо пострадалата, както и че
подс. Х. пръв започнал да й нанася удари с шамари по лицето, а подс. П. слязъл
от каруцата с вилата и я ударил с дръжката по краката. Свидетелят сочи, че и
двамата са обиждали пострадалата с изразите: „курво, проститутко, черна“ и
други епитети, като не сочи кой от дамата кой точно израз е използвал. Нещо
повече, според свидетеля горното било възприето от приятеля на пострадалата в
един по- късен момент, тъй като когато започнало всичко той бил вътре в магазина,
което подкрепя показанията на останалите свидетели- Д., М, П, както и
частично и кореспондира с показанията на
св. Д П.. Косвено показанията на тези свидетели се потвърждават и от св. В,
която не е пряк очевидец на случилото се, а е научила за станалото от намиращите
се пред заведението клиенти. Тя също е възприела, че пострадалата е била
разстроена и плачела. Горното, в съвкупност със заключението по съдебно –
медицинската експертиза установява факта на причиняване на телесна повреда на
пострадалата в съучастие от двамата
подсъдими. В тази връзка съдът кредитира показанията на св. М, К, Д. и П, които
сочат на участие на всеки един от подсъдимите в изпълнителното деяние по
чл.130ал.1 от НК. От съдебно- медицинската еспретиза се установява, че
причинените на П. увреждания са получени от повече от един удар, същите могат
да бъдат получени по време място, както се съобщава по делото. Вещото лице
сочи, че някои от уврежданията биха могли да бъдат получени при падане върху
повърхност, което не изключва уврежданията да са получени по време на
възникналия инцидент, доколкото доказателствата по делото сочат, че
пострадалата е била повалена на земята. Предвид горното настоящата инстанция
счита, че обжалваният съдебн акт е правилен и законосъобразен, тъй като от
доказателствата по делото се установява, че подсъдимите Х. и П. са осъществили
състава на престъпление по чл.130ал.1
във вр. с чл.20ал.2 от НК. Деянието е извършено от двамата в съучастие
при форма на вината пряк умисъл, тъй като всеки един от тях е нанасял удари на
пострадалата, като едновременно с това е съзнавал участието на своя съучастник
в причиняването на телесната повреда. Безспорно причинените на пострадалата
телесни увреждания покриват престъпния състав на чл.130ал.1 от НК, тъй като
същите са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на същата,
като оздравителният период според вещото лице е 10-15 дни. Ирелевантно за
съставомерността на деянията е обстоятелството кой от двамата подсъдими е бил
влачен с пушката, тъй като няма отношение към предмета на доказване.
От обективна страна правилно
РС е приел, че двамата подсъдими са осъществили деянието по чл.146ал.1 от НК в
съучастие, като съизвършители, тъй като двамата са използвали цитираните по-
горе обидни изрази по отношение на пострадалата. Факта, че свидетелите не биха
могли да конкретизират кой от тях кой израз е използвал не прави деянието
несъставомерно, тъй като от доказателствата по делото се установява, че
изразите „курва, проститутка, маймуна“ са изречени от двамата. За съучастието в
случая е достатъчно всеки един от тях да
съзнава, че другият също използва същите обидни изрази, като се съгласява с
това. Изпълнителното деяние на престъплението обида се
изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие. Законът не
ограничава и не уточнява обидното действие или бездействие. Достатъчно е чрез него да се унизява честта или достойнството на друго
лице и то да е казано или извършено в негово присъствие, независимо
от начина и формата на казването или извършването. Казаното от
подсъдимите Х. и П. по своята
същност е унизително за честта и достойнството на частната тъжителка, поради което от обективна страна е осъществено
повдигнатото с тъжбата престъпление по чл.146ал.1 във вр. с чл.20ал.2 от НК. От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимите с пряк умисъл. Същите са съзнавали, че употребените изрази са унизителни за честта и достойнството
на тъжителката,
че са били непосредствено възприети от нея и пряко са целяли настъпването на този
резултат, а именно думите да бъдат чути от тъжителката. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния
характер на деянието, предвиждали са общественоопасните последици и са искали тяхното
настъпване. Предвид горното,
присъдата на РС- Провадия по отношение на това деяние се явява правилна и
обоснована.
Правилно първоинстанционният
съд не е кредитирал обясненията на двамата подсъдими, макар същите да се подкрепят от показанията на св. П.Х.,
тъй като последният се намира в роднински връзки с двамата, а от друга страна,
в хода на производството са разпитани множество свидетели, които не са
заинтересовани от изхода на делото. Нещо повече, факта, че пострадалата е била
разстроена и плачела е бил възприет от
всички клиенти, намиращи се пред магазина, вкл. и от посочения от
двамата подсъдими свидетел/ Д П./, което сочи на извод, че разговорът не се е
водил със спокоен тон, така както сочи св. Пл. Х..
Първоинстанционният съд е
изложил убедителни доводи в коя част и защо кредитира показанията на
свидетелите, както и защо не кредитира обясненията на подсъдимите, които се
споделят от настоящата инстанция, като в съответствие с доказателствата е приел
за установено, че подсъдимите са осъществили престъпленията, в които са
обвинени. Наложените на двамата наказания за всяко едно от престъпленията е към
минималния размер, като правилно са отчетени обуславящите отговорността
обстоятелства. Съобразено е, че двамата са неосъждани, отчетена е и ниската им степен на обществена
опасност и Дте характеристични данни по отношение на подс. Х.. Като отегчаващи
са отчетени сравнително високата степен на обществена опасност на деянията, съобразено
с факта, че същите са извършени в присъствието на детето на тъжителката, което
е паднало от количката вследствие действията им. При така отчетените
отговорността обстоятелства, при превес на смекчаващите е наложил наказания
„Пробация“ за двете задължителни мерки за срок от 6 месеца за престъплението по
чл.130ал.1 от НК и Глоба в размер на 1000лева за деянието по чл.146ал.1 от НК, на
всеки един от тях. На основание чл.23ал.3 от НК е присъединил към наказанието
„Пробация“, наказанието Глоба в размер на 1000лева. Така наложените по вид и размер наказания правилно
е отчетено, че са в съответствие с целите, заложени в нормата на чл.36 от НК и че
същите ще изпълнят генералната и личната превенция спрямо всеки един от
подсъдимите.
По отношение на гражданските
искове, настоящата инстанция считна, че същите са завишени, поради което следва
да бъдат намалени. По отношение на гражданския иск за деянието по чл.146ал.1 от НК, подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно сумата от 1500лева
неимуществени вреди, ведно със законнната лихва, считано от 17.08.2017г. Правилно
районният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.45 ЗЗД е
основателен, тъй като безспорно тъжителката е претърпяла неимуществени вреди в
резултат на нанесените й обиди. По своя характер обидата е засегнала честта и достойнството на пострадалата, като употребените от
подсъдимите изрази действително са унизителни за честта и са накърнили
достойнството на тъжителката, като това е станало в присъствието на нейното
дете, както и намиращите се пред магазина в селото клиенти. Съобразявайки
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че гражданският иск следва да бъде намален от 1500лв. на 1000 лева, ведно със законната лихва от дата на
деянието- 17.08.2017г. до окончателното
изплащане на сумата, като по този начин счита, че ще се постигне справедлив
баланс между претърпените вреди в резултат на деликта и паричния еквивалент на
нуждата от обезвреда, съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД. За разликата над 1000лева гражданският иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За да уважи иска за претърпени неимуществени вреди от
деянието по чл. 130 ал.1 от НК съдът е отчел вида на телесните увреждания,
характера им, претърпените в резултат на тях болки и страдания,
продължителността на възстановяването на пострадалата, обстоятелството, че
случилото се е било в присъствието на нейното дете, и по справедливост е определил, че същите следва
да се оценят на сума от 2 500 лева. Въззивната инстанция счита, че
размерът на искът следва да бъде намален до размера на 2000лева, солидарно
платим от двамата подсъдими, ведно със законната лихва, считано от деня на
увреждане- 17.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата, тъй като с този
размер ще се обезвъзмезди в пълна степен преживяното от нея. С оглед горното и
присъдата следва да бъде изменена като се намали размера на иска до сумата от
2000 лева и се отхвърли като неоснователен за разликата над 2000лева. В частта
за държавната такса, дължима за уважените размери на гражданските искове от по
80 лева, същата следва да е в размер на по 65 лева за всеки един от тях.
По изложените съображения и предвид липсата
на служебно констатирани основания за отменяване на присъдата, на основание чл.337ал.3 във вр. с чл.334т.3 от НПК и чл. 338 от НПК, съставът на Окръжен съд - Варна,
като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА
присъда №17 от 09.05.2018г., постановена по НЧХД №345 по описа за 2017г. на РС- Провадия, в гражданско-
осъдителната й част, с която
подсъдимите Х.Х.П. и
Х.Х.Х. са осъдени да
заплатят солидарно на П.М.П. сумата в размер на 1500 лева, представляваща
причинени с деянието по чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на деянието – 17.08.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата в размер на 2500 (две хиляди и петстотин)
лева, представляваща причинени с деянието по чл. 130, ал. 1 от НК неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 17.08.2017 г.
до окончателното изплащане на сумата, КАТО НАМАЛЯВА размера на обезщетенията, както следва: неимуществените
вреди за деянието по чл.146ал.1 от НК - на 1000 лева / хиляда лева/ и за
деянието по чл.130ал.1 от НК – на
2000лева./две хиляди лева/, като отхвърля
предявените граждански искове в частта над 1000лв. и над 2000 лева, като неоснователни и недоказани.
ИЗМЕНЯВА
присъдата в частта, с която подсъдимите Х.Х.П. и Х.Х.Х. са осъдени да заплатят държавна такса върху
уважените граждански искове по 80лева., като намалява сумата на по 65лева, за всеки един от тях.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.