№ 33
гр. Е., 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Е. в публично заседание на двадесет и пети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пейо Ив. Приходков
при участието на секретаря Светлана В. Пашова
като разгледа докладваното от Пейо Ив. Приходков Гражданско дело №
20224130100153 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от Ц. П. П. от гр. Е., чрез адв. В. Д. Д. от
ВТАК, против А. З. А. от гр. Е.. В същата са изложени обстоятелствата, на
които се основава искът. Моли се съда да постанови решение, с което да
осъди ответника А. З. А. да заплати на ищеца Ц. П. П. сумата 10000.00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от телесни
увреждания, причинени от ответника при деликт, осъществен на 05.08.2021г.
в гр. Е., като с деянието е причинил средна телесна повреда на Ц. П. П. от гр.
Е., изразяваща се в избиване на зъби (травматично счупване на коронката на
горен първи в ляво резец и четвърти горен в ляво зъб в съвкупност), без които
се затруднява дъвченето и говоренето, и наранявания на меките тъкани по
главата, тялото и крайниците, довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота съпроводено с болки и страдания, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 05.08.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът А. З. А. от гр. Е., чрез адв. М. И. П. от САК, е подал писмен
отговор в указания му едномесечен срок. В същия е изложил съображения, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан, и следва да се отхвърли.
1
Намира, че делото следва да се прекрати, т.к. ищецът е заявил отказ от право
на обезщетение за неимуществени вреди. В условията на евентуалност счита,
че исковата претенция на ищеца е силно завишена и не отговаря на
претърпените от него болки и страдания. Намира, че определеното
справедливо обезщетение следва да бъде редуцирано на 50% на осн. 52 от
ЗЗД, т.к. П. с действията си е предизвикал А. и е съпричастен. Претендира
разноски по делото.
Ищецът Ц. П. П., редовно призован, се явява в съдебно заседание лично
и с пълномощника си адв. В. Д. Д. от ВТАК. Същите поддържат предявения
иск и молят съда да го уважи.
Ответникът А. З. А. от гр. Е. и пълномощникът му адв. М. И. П. от САК,
редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание. Същите са подали
писмено становище, с което молят да се отхвърли предявеният иск, като
неоснователен и недоказан. Намират, че делото следва да се прекрати, т.к.
ищецът е заявил отказ от право на обезщетение за неимуществени вреди. В
условията на евентуалност считат, че исковата претенция на ищеца е силно
завишена и не отговаря на претърпените от него болки и страдания. Намират,
че определеното справедливо обезщетение следва да бъде редуцирано на 50%
на осн. 52 от ЗЗД, т.к. П. с действията си е предизвикал А. и е съпричастен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
становището на страните, прие за установено следното:
Представено е Съдебномедицинско удостоверение № ***/**.**.**** г.,
изготвено от д-р Д. Х. Г.. В заключението е посочено, че при прегледа на
освидетелствания Ц. П. П. с ЕГН ********** е установено следното:
травматично счупване на една трета от първи горен ляв централен резец,
травматично избиване до основата на четвърти горен ляв зъб, множество
повърхностни охлузни рани по предно странична част на шията и охлузна
рана в лявата поясно кръстна област, кръвонасядания с оток на меките тъкани
в областта на клепачите на лявото око (довели до стесняване на очната цепка),
по вътрешната повърхност на горна и долна устни и на двете мишници,
субективни оплаквания от главоболие и виене на свят. Отразено е, че
причинените увреждания отговарят да бъдат получени по време, начин и
давност, както съобщава прегледания, по време на инцидент на 05.08.2021 г.
Вписано е, че травматичното счупване на една трета от първи горен ляв
2
централен резец и на четвърти горен ляв зъб са довели до трайно
затрудняване на дъвченето и говоренето във фазата на отхапване, образуване
и изговаряне на някои звуци и думи; останалите травматични наранявания на
меките тъкани по главата, тялото и крайниците са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено с болка и
страдания.
С Определение № *1/18.03.2022 г. по НОХД № 25/2022 г. по описа на
Районен съд – Е. е одобрено споразумение между Районна прокуратура –
Велико Търново и ответника А. З. А., съгласно което последния е признат за
виновен в това, че на 05.08.2021 г. в гр. Е. причинил средна телесна повреда
на Ц. П. П. от гр. Е., изразяваща се в избиване на зъби (травматичното
счупване на коронката на горен първи в ляво резец и четвърти горен в ляво
зъб в съвкупност), без които се затрудняване дъвченето и говоренето, поради
което и на осн. чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК във вр. с чл. 36 и чл. 55, ал.
1, т. 2, б. „б“ от НК е осъден на ПРОБАЦИЯ при следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година,
изразяваща се в явяване на осъдения пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично;
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година. Съдебният акт, с който е одобрено споразумението, е влязъл в сила на
18.03.2022 г.
По делото е разпитан като свидетел И. П. И. от гр. Е.. Същият твърди,
че познава ищеца Ц. П. П., който му брат, и ответника А. З. А., и с тях е в
добри отношения. В показанията си свидетелят И. излага, че е присъствал на
инцидента през м. август 2021 г. в гр. Е., при който А. З. А. набил Ц. П. П.,
като му нанесъл удари с юмруци и колене по главата, тялото и крайниците, и
му избил два зъба. Последният изпитвал болки, главоболие, не можел да
говори добре, т.к. фъфлел, не можел да се храни нормално, не можел добре да
отхапва. Ц. П. П. известен период от време не ходел на работа и спрял да
практикува футбол, поради липсата на зъби. Същият бил стресиран.
Свидетелят И. излага, че едва през м. март 2022 г. успял да събере пари и Ц.
П. П. посетил зъболекар и си оправил зъбите. Същият твърди, че А. З. А. не е
търсил Ц. П. П., за да му даде пари за обезщетение. Грижи за ищеца Ц. П. П.
били полагани от брат му И. П. И..
3
При тази фактическа обстановка настоящата инстанция намира, че
предявеният иск е допустим. Същият, разгледан по същество, е отчасти
основателен и доказан. Съображенията за това са следните:
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
ответникът е извършил деяние на 05.08.2021 г., инкриминирано в НК като
престъпление, за което е признат за виновен с Определение № *1/18.03.2022
г., с което е одобрено споразумение по НОХД № 25/2022 г. по описа на
Районен съд – Е., като на осн. чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК във вр. с чл.
36 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК му е наложено наказание пробация. При
осъществяване на същото, последният причинил на ищеца средна телесна
повреда, изразяваща се в избиване на зъби (травматичното счупване на
коронката на горен първи в ляво резец и четвърти горен в ляво зъб в
съвкупност), без които се затрудняване дъвченето и говоренето. Освен
посоченото увреждане, в резултат на деянието на ищецата била причинена
лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, а именно
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК,
изразяващо се в травматични наранявания на меките тъкани по главата,
тялото и крайниците. Същите са довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, съпроводено с болка и страдания. Ищецът
съвкупно е претърпял болки и страдания в значителна степен.
Одобреното от съда споразумение за решаване на делото (Определение
№ *1/18.03.2022 г. по НОХД № 25/2022 г. по описа на Районен съд – Е.) има
последиците на влязла в сила присъда, съгласно разпоредбата на чл. 383, ал. 1
от НПК. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда наказателният съд
е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Законът изключва свободата за
преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите, чието
осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да
съобразява присъдата. Относно обстоятелствата, посочени в чл. 300 от ГПК,
присъдата се ползва със сила на пресъдено нещо. Тази сила трябва да бъде
зачетена от всички съдилища и учреждения. Обвързващата сила на присъдата
не може да се оборва, докато е в сила. Обвързващата сила на присъдата
предпоставя тъждество между деянието, предмет на присъдата, и деянието,
4
което е предмет на доказване в исковия процес. Няма значение дали се касае
за деянието на страната по гражданското дело, или по деяние на трето лице,
което е от значение за отговорността на страната. Задължителната сила на
присъдата се отнася до всички елементи на престъпния състав. Когато
размерът на вредата е елемент от престъпния състав, констатациите на
присъдата относно размера на вредата са задължителни за съда, когато
решава гражданското дело. Съгласно чл. 413 НПК присъдата е задължителна
за всички, а не само за страната по наказателното дело.
Съдът като прецени конкретно съществуващите обективни
обстоятелства, характера на уврежданията, начина на извършването им,
причинените морални страдания от нанесените травми, счита, че иска с
правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от ищеца Ц. П. П. против на ответника
А. З. А. следва да се уважи до размер на 8000.00 лв. Всички необходими
предпоставки са налице в кумулативна наличност, а именно: вреда, деяние,
противоправност, вина и причинна връзка между деянието и нанесената
вреда. В настоящият случай са причинени неимуществени вреди на ищеца Ц.
П. П. тъй като е налице накърняване на здравето му, изразяващо се в
претърпени физически болки и страдания в резултат на причинените му
увреждания. Неимуществените вреди съществуват обективно и се обуславят
от конкретните обстоятелства. Същите са безспорно установени. От данните
по делото не се установява ищецът Ц. П. П. да е допринесъл за настъпването
на вредоносния резултат, съставомерен като престъпление по чл. 129, ал. 2
във вр. с ал. 1 от НК, както и за резултата – разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в травматични
наранявания на меките тъкани по главата, тялото и крайниците,
представляващ лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетенията за неимуществените вреди се
определят по справедливост. Ответникът А. З. А. следва да заплати
обезщетение на ищеца Ц. П. П. за претърпените болки и страдания от
увреждането на здравето в следствие на извършеното от него деяние.
Предявеният иск се явява основателен и доказан по основание, а по размер –
за сумата от 8000.00 лв. Ответникът А. З. А. следва да бъде осъден да заплати
ищеца Ц. П. П. сумата 8000.00 лв. – главница, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на престъпление от 05.08.2021 г.
(причинена средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби
5
(травматичното счупване на коронката на горен първи в ляво резец и четвърти
горен в ляво зъб в съвкупност), без които се затрудняване дъвченето и
говоренето), за което деяние е одобрено споразумение с Определение №
*1/18.03.2022 г. по НОХД № 25/2022 г. по описа на Районен съд – Е. и на
наранявания от същата дата на меките тъкани по главата, тялото и
крайниците, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, съпроводено с болки и страдания, ведно със законната лихва върху
главницата от 8000.00 лв., считано от 05.08.2021 г. – датата на увреждането,
до окончателното й изплащане.
Предявеният от ищеца Ц. П. П. против ответника А. З. А. иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД за разликата от 8000.00 лв. до 10000.00 лв. следва да
се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Изложените в отговора от ответника А. З. А. съображения не могат да
бъдат съобразени, т.к. са неоснователни и недоказани.
С оглед направеното от ответника възражение, че заплатеното от страна
на ищеца възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът намира, че следва да присъди
по-нисък размер на разноските в тази част. Определи същите в размер на
900.00 лв.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца сумата
1220.00 лв., представляваща направени разноски по същото.
Ответникът не е направил разноски по делото, поради което няма
основание за присъждане на такива.
Воден от изложените съображения, Районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. З. А. с ЕГН ********** от гр. Е., ул. „П.“ № *, ет. *, ап. *
да заплати на Ц. П. П. с ЕГН ********** от гр. Е., ул. „Ч.“ № ** сумата
8000.00 лв. (осем хиляди лева) – главница, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на престъпление от 05.08.2021 г.
(причинена средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби
(травматичното счупване на коронката на горен първи в ляво резец и четвърти
горен в ляво зъб в съвкупност), без които се затрудняване дъвченето и
6
говоренето), за което деяние е одобрено споразумение с Определение №
*1/18.03.2022 г. по НОХД № 25/2022 г. по описа на Районен съд – Е. и на
наранявания от същата дата на меките тъкани по главата, тялото и
крайниците, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, съпроводено с болки и страдания, ведно със законната лихва върху
главницата от 8000.00 лв., считано от 05.08.2021 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата от 8000.00 лв. до
10000.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А. З. А. с ЕГН ********** от гр. Е., ул. „П.“ № *, ет. *, ап. *
да заплати на Ц. П. П. с ЕГН ********** от гр. Е., ул. „Ч.“ № ** сумата
1220.00 лв. (хиляда двеста и двадесет лева), представляваща направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в 2-седмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Е.: _______________________
7