Решение по дело №223/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-1394 от 05.06.2024 г., подадена от Р. Е. К. от гр. Габрово, [ЕГН], против Решение № 67 от 23.04.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 182 от 2024 година на РС – Габрово /ГРС/.

С атакуваното съдебно решение е потвърдено НП № 220892-000176 от 17.03.2022 г., издадено от началник сектор Пътна полиция - Габрово при ОД на МВР – Габрово, с което на касаторката К. на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП и нарушение на чл. 140, ал. 1от същия нормативен акт еналожена административна санкция – глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца.

Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразява в следното:

На 20.10.2021 г., в 13.00 ч., в гр. Габрово, на [улица], с посока на движение към ул. Морава, К. управлява лек автомобил Ф. Б. с рег. № [рег. номер], собственост на друго посочено в НП физическо лице – Т. В. Г.. К. е спряна за проверка от автопатрулен екип 901, извършена е на място справка в масивите на МВР и е установено, че МПС, което управлява, е с прекратена регистрация, считано от 08.10.2021 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП поради неизпълнено задължение за промяна на регистрацията в законовоустановения срок след придобиването на автомобила. Автомобилът е закупен на 06.08.2021 г. с договор за покупко-продажба от тази дата от Р. К.. НП се издава „за отказ от образуване на наказателно производство от 17.01.2022 г. по преписка № 3803/2021 г. по описа на РП– Габрово“.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. В жалбата се твърди неустановеност на субективен елемент от състава на нарушението, като жалбоподателката твърди, че не е знаела, нито е предполагала, че автомобилът е дерегистриран. В защитната си теза процесуалният представител на страната сочи, че в ЗДвП е предвидена възможност дерегистрацията да се прави служебно, но не се презумира срок, с изтичането на който жалбоподателката да се счита, че е знаела за това. На практика не се засягат обществени отношения, като при прехвърляне собствеността на МПС съответните органи се уведомяват служебно за това и обществените отношения не са пострадали по никакъв начин.

 

За да постанови съдебния си акт, ГРС е приел, че прекратяването на регистрацията в случая е било по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система на собственика, който в 2-месечен срок от придобиването не е изпълнил задължението си да регистрира превозното средство. Правото на собственост на МПС се придобива с писмен договор с нотариална заверка на подписите, като за приобретателя е налице задължение да се яви в съответния сектор на ПП и да извърши регистриране на свое име на автомобила, като при регистрацията новият собственик може да поиска запазване на номера или да заяви поставянето на нови табели с друг регистрационен номер. Служебната дерегистрация се извършва два месеца след придобиване на собствеността при липса на такава регистрация. Дерегистрираното МПС е нерегистрирано такова по надлежен ред, поради което са налице всички съставомерни признаци на констатираното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1, във вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и чл. 18б, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., предвиждаща служебно прекратяване на регистрацията на ППС за собственик, който в 2-седмичен срок не изпълни съответните си задължения. При дерегистрация на това основание не е правно регламентирано законовото задължение да се уведомяват нарушителите за предприетите действия по дерегистрация.В чл. 18б, ал. 2 от така посочената Наредба е предвидено, че при прекратяване на регистрацията се уведомява собственика на автомобила, но не и при наличието на процесното основание, което е в ал. 1, т. 10. К. е следвало да изпълни задължението си по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, което не е сторила и законосъобразно е санкционирана за това. Санкцията е правилно индивидуализирана.

 

Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

В същата се излагат съображения за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и потвърденото с него НП, аналогични на съдържащите се в първоначалната жалба. Акцентира се отново на липсата на субективен елемент от състава на нарушението с оглед неуведомяване за направената служебна дерегистрация. По аналогия се прилага дерегистрацията при несключена застраховка ГО за автомобила, за което се иска уведомяване и не се счита, че е налице нарушение, когато задълженото да сключи такава лице не е било уведомено.

 

В проведеното по делото открито съдебно заседание за касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява представител

Ответната страна не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.

При направената от настоящата съдебна инстанция проверка за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното:

В съставените АУАН и НП е посочено, че процесното МПС е собственост на трето лице – Т. В. Г., а жалбоподателката Р. К. е управлявала същото МПС на 20.10.2021 г., като при управлението е допуснала нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежен ред. Собствеността на процесното МПС е отразена като такава на това трето лице и в Докладна записка от 20.10.2021 г., Справка от 17.12.2021 г. Видно от приложена справка за историята на ПС, същото е внесено от чужбина и е с първоначална регистрация у нас от 14.11.2006 г., пуснато в движение на 17.11.2006 г., промяна в регистрацията от 16.09.2013 г., след това от 03.02.2021 г. Налице е служебна промяна в регистрацията от 06.08.2021 г. – регистриране на договор за покупко-продажба, а на 08.10.2021 г. регистрацията му е прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – „непререгистрирано МПС“, след което на 21.10.2021 г. регистрацията му е отново възстановена. В тази справка не са посочени имена на собственици, ползватели, съответно - купувачи или продавачи на процесното МПС. Няма приложени доказателства кой е бил собственик на автомобила към датата на процесното деяние – 20.10.2021 г., но от съдържанието на съставените АУАН и НП става ясно, че това е Т. В. Г., изрично посочена като „собственик“. Налице е в тази връзка и разминаване между текста на АУАН и текста на НП, като в последното е допълнено освен че собственик на процесния автомобил е Т. Г. /към датата на деянието/, също така и че на 06.08.2023г. собствеността е била прехвърлена, като не става ясно какво приема АНО за установено относно собственика на МПС към съответната дата. Нито от НП, нито от съдебният акт на РС става ясно дали и по каква причина се счита, че К. следва да знае за факта на непререгистрация на МПС, ако не е негов собственик. Ако АНО приема пък, че собственик към 20.10.2023 г. е Р. К., то не става ясно по какви причини изрично посочва, че автомобилът е „собственост на Т. К.“. Тези разминавания и неясноти е следвало да се обсъдят от районния съд в мотивите на оспорения съдебен акт и да се мотивира въз основа на налични доказателства в крайна сметка кой е собственик на автомобила, на какво се дължи това разминаване в описанието в АУАН и НП и в самото НП в частта му с мотивите и описанието на деянието дали това разминаване рефлектира върху извода за наличие на противоправно деяние от вида на процесното, вкл. на установена вина у водача на МПС.

По делото не се установява по несъмнен начин наличието на субективно отношение /вина/ на касаторката към твърдяното нарушение, т.к. от описанието и наличните доказателства не може да се установи по безспорен начин, че същата е знаела както за задължението на собственика за регистрация на МПС, така и за неизпълнението на това задължение и, в тази връзка, да се счита, че следва да е наясно и за дерегистрацията на автомобила поради неизпълнението на нормативното задължение. Собствеността на автомобила се прехвърля със сключването на съответния договор и ако е налице такъв, то като собственик на същия в АУАН и НП е следвало да се посочи купувачът – приобретател, а не друго лице, както и този договор да се приложи по делото, за да се установи дали и от кога има облигационно-вещен ефект, т.к. една регистрация в масивите на МВР, особено с непълна информация, не съставлява такова доказателство. Първичният документ, удостоверяващ този ефект, е самият договор. В АУАН изобщо не е посочено, че касаторката е собственик на автомобила, а в НП е налице противоречива информация относно това обстоятелство. В тежест на АНО е да установи наличието на деянието, вкл. вината за неговото извършване. За да се установи вина е необходимо по несъмнен начин да се установи, че именно жалбоподателката е собственик на процесното МПС и за нея е било налице знание и задължение да го пререгистрира в съответния срок, като отново въз основа само на приложени по делото доказателства следва да може да се установи кога е станала тази покупка, че договорът е могъл да породи правния си ефект от съответна дата, от която тече срокът за пререгистрация и че този срок е изтекъл преди МПС да бъде дерегистрирано и да е било установено процесното деяние, за да може да се търси отговорност от К..

Като нарушена е посочена нормата на чл. 140, ал. 1от ЗДвП, според която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Второто изречение не касае случая, очевидно АНО е имал предвид първото изречение. Автомобилът е бил с поставени регистрационни номера и ако собственикът му е друго лице, напр. - посоченото в АУАН и НП, не може да се предполага, че водачът, в това си качество, е знаел за това обстоятелство.

В заключение настоящият съдебен състав намира, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, като основни факти по него не са установени, а от там не може да се установи извършването на самото деяние и вината на дееца. Тъй като тези факти могат и е следвало да се установят, решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на въззивна съдебна инстанция за установяване по безспорен начин факта на прехвърляне собствеността на автомобила, датата, на която е станало това, изтичането на срока за пререгистрация на автомобила към датата на дерегистрирацията му, обсъждане разминаването между описанието на деянието в АУАН и НП и мотивиране на извода дали е или не е налице вина у Кръстева за процесното нарушение в качеството й на водач на процесното МПС.

 

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2, във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Съдебно решение № 67 от 23.04.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 182 от 2024 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е потвърдено Наказателно постановление № 220892-000176 от 17.03.2022 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Габрово, с което на Р. Е. К. от гр. Габрово, [ЕГН] на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на указанията, дадени в настоящия съдебен акт.

 

Решението е окончателно.

 

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.