Протокол по дело №66/2022 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 64
Дата: 26 юни 2023 г. (в сила от 26 юни 2023 г.)
Съдия: Валентина Тотева Бошнякова Събинска
Дело: 20225400900066
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 64
гр. Смолян, 21.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валентина Т. Бошнякова

Събинска
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
Сложи за разглеждане докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска
Търговско дело № 20225400900066 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ И. С. Т., редовно призован, се представлява от адв. Е.В.
редовно упълномощен по делото.
"ВИТ - ЛОГИСТИК" ЕООД, редовно призован, за него се явява
управителя П.Р.У., както и адв. Стоян Марев, редовно упълномощен по
делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Д. М., редовно призована – налице.
АДВ. В. – Моля да се даде ход на делото.
АДВ. М. Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което следва да бъде даден такъв и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. В. – Поддържам изцяло исковата молба по подробните
съображения в нея, респективно оспорвам отговора на исковата молба.
АДВ. М. Оспорвам исковата молба изцяло като неоснователна,
поддържам всички възражения, които сме направили в отговора на същата и
доказателствените искания.
Съдът намира, че следва да пристъпи към доклад на делото и затова
1
ДОКЛАДВА същото, съгласно мотивите на Определение №
54/25.04.2023 г.
АДВ. В. – Получили сме препис от определението. По отношение на
доклада по делото досежно допуснатата ССчЕ със задача вещото лице да
определи какъв е дружествения дял на моя доверител към дата 30.09.2019 г.,
както и т. 2 – 28.10.2019 г. считам, че същата не е меродавна, а меродавна
следва да бъде датата 31.11.2019 г. дотолкова, доколкото на тази дата е
проведено ОС на ТД и там е взето решение доверителят ми да бъде изключен
и респективно неприет като съдружник по делото. Настоящото производство
е по реда на чл. 125 ТЗ, който императивно регламентира, че стойността на
дружествения дял се определя към края на месеца, когато е настъпило
прекратяване. Прекратяването на участието на моя доверител е настъпило
през м. ноември 2019 г., затова експертизата следва да се отнася към
31.11.2019 г.
АДВ. М. Приемаме доклада по делото. По повод на несъгласието на
колегата, аз го разбирам като искане за коригиране на доклада в тази му част
да се приеме за релевантна дата през ноември, когато според него е настъпило
прекратяването на членството на доверителя му. Това е абсолютно
несъстоятелно, защото прекратяването на съдружник в дружеството е смъртта
на този съдружник и релевантният момент е датата на смъртта. Баланс следва
да се изготви в края на месеца, в който е настъпила смъртта, тогава е
прекратено членственото правоотношение на този съдружник в дружеството,
а доверителят на колегата е наследник на съдружник, но никога не е
придобивал качествата на съдружник. За да стане съдружник, трябва да са
налице някои други условия, които в случая отсъстват. Без тях не може да се
твърди, че някакво претендирано членствено правоотношение е било
прекратено по-късно. Това не кореспондира нито на закона, нито на
доказателствата по делото и в този смисъл следва да бъде отклонено това
искане.
Съдът намира, че направеното възражение от ищцовата страна касае
доказателствените искания и не налага промяна на доклада, а следва да бъде
разгледано при произнасяне относно допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза.
Съдът намира, че допуснатите доказателства, а именно представените
2
с исковата молба и писмения отговор писмени документи, се явяват
допустими, относими и необходими, поради което същите следва да бъдат
приети и приложени като доказателства по делото и затова
О П Р Е Д Е Л И :
Приема и прилага като доказателства по делото представените с
исковата молба и писмения отговор писмени документи.
АДВ. В. – Представям и моля да бъде прието по делото като
доказателство Годишен счетоводен баланс за 2019 г. на ответното дружество.
АДВ. М. Считам, че е настъпила преклузия. Този баланс е бил
известен на колегите още преди подаване на исковата молба и е следвало да
направят твърдения по него, позовавайки се на него. Налице е преклузия.
Единственото възражение в исковата молба е свързано с междинния баланс,
този баланс, към която дата е следвало да се определи дружествения дял.
Никакъв друг баланс не е оспорен и не са въведени твърдения, така че е
настъпила преклузия и предоставям на съда.
В залата влиза адв. Р., редовно упълномощена по делото от ответното
дружество, на която беше предоставена възможност да вземе участие в
заседанието.
АДВ. В. – Считам, че не е настъпила преклузия, защото днешното
съдебно заседание е първо и ищецът, съгласно разпоредбата на чл. 143 може
да представи допълнителни доказателства, с оглед оспорванията на ответната
страна. На следващо място, посоченият ГФО е публично достъпен и дори и да
не бъде приет по делото можем да се позовем на него по разпоредбата на чл.
20, ал. 4 от ТР, но категорично няма настъпила преклузия.
АДВ. М. Нека не разбираме моето изявление за настъпила преклузия
само свързано с физическото представяне на баланса за 2019 г. Имам предвид
фактически твърдения и допълване на фактическата обстановка, която е
описана в исковата молба. Действително по чл. 143 могат да се правят
допълнения, във връзка с наши оспорвания. Ние нямаме оспорвания,
свързани с приключване на 2019 г. и изготвяне на баланса в края на годината.
Само ако имахме такива твърдения, тъй като колегата нямаше да е имал
процесуална възможност преди това заседание да направи възражения,
тогава би могъл сега да направи такова възражение. И в тази връзка дори и да
3
не беше представен, можеше да поиска съдът да има предвид и този баланс.
АДВ. В. – Представям този баланс дотолкова, доколкото са налице
значителни разминавания между този представен междинен баланс, който е
изготвен от ответното дружество и с който е съобразена експертизата на
вещото лице, с това, което официално е публикувано в ТР като ГФО. В случая
визирам наличност на каса – неразпределена печалба, посочени задължения
към финансови институции и предприятия.
АДВ. Р. – Действително преклузията е относима не само към
представянето на доказателствата, но и на твърдението за обстоятелства, от
които една или друга ищцова страна извежда своите претенции от своя
петитум. Аргументите против представянето или допускането на тези
доказателства или твърдения се съдържат в самото искане на колегата.
Самият той каза, че те били публично известни. Като са били публично
известни в ТР за ищеца, аз смятам, че той е трябвало да се позове на тези
обстоятелства с исковата си молба, защото във фактическите твърдения на
иска се съдържаха възражения касателно МПС, никакви други твърдения и
съпоставки, които ищецът признава, че е могъл да направи, запознавайки се с
ТР, не са наведени.
АДВ. В. – В исковата молба се твърди, че не е редовно водено
счетоводството.
Съдът намира, че представеното в днешно съдебно заседание от ищеца
писмено доказателство, а именно: Счетоводен баланс към 31.12.2019 г. е
публично достъпен, тъй като по твърдения на ищеца същият е обявен в ТР по
партидата на търговското дружество - ответник. Освен това същият е
представен във връзка с обстоятелства, изложени в заключението на вещото
лице по назначената ССчЕ. Съдът намира, че представеният счетоводен
баланс не се явява необходимо доказателство, тъй като същото не касае пряко
фактите, въз основа на които е обоснована исковата претенция. Наличието
или липсата на разминаване между посочените в счетоводния баланс данни и
тези в изложени в заключението на вещото лице е въпрос, който следва да се
установи евентуално допълнително, но не обуславя събирането и
необходимостта на представеното доказателство. Затова същото не следва да
бъде прието като доказателство по делото и затова
О П Р Е Д Е Л И:
4
Оставя без уважение искането на ищеца за приемане и прилагане като
доказателство по делото на Счетоводен баланс към 31.12.2019 г. на ответното
търговско дружество. Същият да се приложи на гърба на кориците на делото.
Съдът докладва заключението по назначената съдебно-счетоводна
експертиза с вх. № 2106/13.06.2023 г.
Съдът пристъпи към изслушване на вещото лице.
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
С. Ф. Д. - М. – 58 г., българска гражданка, омъжена, неосъждана, без
дела и родство със страните.
Съдът напомни на вещото лице наказателната отговорност по чл. 291
от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ – Поддържам заключението, което съм представила.
Данни за изготвяне на заключението - предоставени са ми оборотни
ведомости, аналитична информация по сметките на дружеството, други
документи, фактури, договори, представени са ми от г-н С. - счетоводителя на
фирмата. Имам задача да изследвам състоянието на дружеството към
определена дата. На стр. 6 от заключението – това се отчита по сметка 152 от
оборотката на дружеството. Имам представен договор със „Сосиете
Женерал“, мисля, че беше от 2011 г. Те имат един овърдрафт 2 360 лв., с тези
суми се заверява текущо банковата сметка на дружеството, а дългосрочният
заем е инвестиционен кредит, с краен срок за плащане 2020 г.
Съдът предостави на вещото лице баланса на дружеството към
31.12.2019 г., за справка.
Вещото лице - Ако не е платен този заем, би следвало да намери
отражение и в счетоводния баланс към 31.12.2019 г. Така, както виждам
перата по баланса, няма салдо по този кредит. Има 1 000 лв. - това е за
текущия предполагам, но е възможно и да е допусната грешка. Трябва да се
види аналитичността, за да се каже конкретно да, има задължения по заеми
100 лв.. Аз съм посочила 2 360 лв. и толкова е по банковата сметка към
30.09.2019 г., а другото е към края на годината. Има неразпределена печалба,
но на мен задачата ми е да изследвам дружествения дял по метода на
разликата между активите и пасивите на баланса, без отчитане на собствения
капитал. В собствения капитал на дружеството на баланса влиза и печалбата,
5
и неразпределената печалба, и резервите, и капитала като дялове. Касовата
наличност е 5 573 лв., тя се отразява в ГФО. Нормално е да има разминаване,
защото говорим към два различни момента - септември и декември 2019 г.
Както и обяснявам на база баланса, възможно е, допускат се грешки понякога,
напр. вместо разплащателна сметка се посочва в касови наличности, това са
технически неща, които се допускат, човек трябва да види аналитичността. В
случая има, да, 14 000 лв. касова наличност. МПС-тата, които съм описала на
стр. 3 са включени по балансова стойност. Счетоводството е водено редовно.
Този становище мога да дам на база на документите, които са ми представени
към 30.09.2019 г. и документи, които касаят оценката на дружествените
дялове. Не съм правила анализ, а и нямам такава задача - на всички операции,
които са извършвани през периода. Възможно е да има грешки в счетоводни
записвания, но това не означава, че не е водено редовно счетоводството,
спазват се основните принципи на счетоводството, така че за мен то е водено
редовно. Дали искате да ви изследвам дали вярно е попълнен баланса или
дали вярно са отразени счетоводните записвания в дружеството - това са две
различни неща. Към 30.09.2019 г. са водени редовно счетоводните
записвания, а дали са отразени правилно, не са предмет на моята задача, не
съм проверила всички фактури, за да кажа дали са отразени правилно или не.
Това е 9-месечен период, в който има фактури за покупки, за продажби,
заплати, трябва да се проверят всички първични документи, за да кажа дали
има счетоводни грешки. Аз такъв анализ на всички счетоводни записи не съм
правила. Водено е редовно счетоводството на ответника, подавани са
декларации по чл. 55, ГДД, начислявани са заплатите със съответните
задължения към НОИ и НАП, ДДС-то е отразявано правилно в дневника за
покупки и продажби, баланса - този, който на мен ми е представен,
съответства на оборотката, която ми е представена и на аналитичната
информация, която се изисква във връзка с анализа. Представени са ми
счетоводни документи, които съответстват на изготвения баланс. Отписани са
с давностен срок вземания и задължения. При проверката, касаеща
изготвянето на заключението, за мен е водено вярно и точно счетоводството.
Размерът на дружествения дял на ищеца при така поставената ми задача е 2
605,66 лв.
АДВ. В. – Оспорвам заключението, считам, че същото е непълно.
Имам основателни съмнения за неговата достоверност и ще искам повторно и
6
допълнително заключение. Нямам възражения кое вещо лице ще изготви и
допълнителната, и повторната експертиза. Категоричен съм, че счетоводният
баланс, от който трябва да се определи стойността на дружествения дял на
моя доверител, това е датата 31.11.2019 г. дотолкова, доколкото тогава е
прекратено участието на моя доверител с нарочно решение на ОС на
дружеството. Горното е в единство с представения в ТР и дружествен
договор, който регламентира, че по решение на ОС се изключва съдружника,
затова това е меродавната дата. Аз считам, че в заключението са налице
основателни съмнения дотолкова, доколкото е налице ГФО на дружеството,
същият е публично достъпен, вещото лице не е направило справка с
публикуваните в ТР, съгласно Закона за счетоводството ГФО, а в днешно
съдебно заседание се установи, че са налице съществени разминавания по
отношение на записванията в отделни пера на ГФО. Моля в допълнителната
задача вещото лице да отговори на въпроса дали правилно и редовно са
водени счетоводните записвания на ответното дружество, защото ние в
исковата молба твърдим, че така изготвения към 30.09.2019 г. доклад не
отговаря на обективната истина, че същият е нередовен и затова в
правомощията на съда е да назначи тази експертиза и да установи този факт,
защото само и единствено редовно водени документи могат да установят
размера и стойността на дружествения дял на моя доверител. В тази връзка е
налице и съдебна практика, която предоставям на съда, за сведение, именно
по идентичен казус, затова още с исковата молба сме направили това
доказателствено искане. Моля да уважите доказателственото искане и да
допуснете поисканата ССчЕ.
АДВ. М. Аз не можах да разбера дали се иска допълнителна или
повторна експертиза, но това съдът ще прецени искането на колегата, но
според мен колегата има право да иска втори вариант на експертизата по тези
поставени задачи, но към друга дата - 31.11.2019 г., защото той счита, че
това е меродавният момент. Дали е правилно или не, прав е да иска
изчисленията, за да може съдът ако приеме, че е прав, да има заключение и
към тази дата. В този смисъл не мога да възразя, т. е. би трябвало да се
постави допълнителна задача на това лице или на друго вещо лице да направи
втори вариант на експертизата към тази дата. Обаче не съм съгласен с
твърдението на колегата, че са въвели оспорване на редовното водене на
счетоводството. Няма го никъде, а това трябва да бъде изрично направено, а
7
не голословно, трябва да се посочи в кой период, по отношение на кои
документи, предходни баланси и т.н., но до датата на изготвяне на междинния
баланс за определяне на дружествения дял на наследника, това е крайният
момент. Ако става въпрос за предходни моменти, точно в тази практика е
писано, че трябва да бъде конкретно възражението, не може вещото лице да
прави ревизия от създаване на дружеството по счетоводните баланси дали има
правилно прехвърляне на резултати и т.н., това е абсолютно недопустимо,
така че искането да се съпоставят резултатите от междинния баланс с
резултати от един следващ период, в който са настъпили нови събития, които
счетоводно са били отразявани, за които няма никакви фактически твърдения,
е абсолютно недопустимо, защото това е извън процесния срок. Делото ни
има предмет, който е ограничено времево и по предмет, това е извън
процесния период, определен от исковата молба, отговора на исковата молба
и доклада. В този смисъл е абсолютно недопустимо второто искане на
колегата. Ако има някакви конкретни възражения за нередовни записвания, те
трябва да се отнасят за междинния баланс, съпоставен със счетоводната
документация към онзи момент и да се каже правилно ли тя е намерила
отражение в спорния баланс, защото от него ще се реши главния въпрос дали
ищецът има право на дружествен дял и в какъв размер.
АДВ. Р. – Моля да приемете заключението като пълно, обективно и
компетентно, дори считам, че вещото лице е извършило повече от
необходимото, за да установи достоверността от счетоводните записвания.
Поддържам казаното от адв. Марев, но само искам да кажа: зависимостта на
доказването с твърденията е обратната на поддържаната от колегата. Първо
твърдим, после доказваме. Какво твърди колегата в исковата молба: че не са
отразени правилно записванията и не са отразени въобще МПС-та. В отговор
на това какво казваме ние: не е вярно, отразени са, ние не можем и не сме
могли, нито сме длъжни, нито съдът би могъл да допуска доказателства за
ненаведени твърдения, а така да опипваме почвата, да съберем доказателства
и да обосновем претенцията си. В исковата молба ясно се посочва, на стр. 2,
че „тук в неотразено в нарочния междинен баланс имуществото на
дружеството, съставляващо от и това, това и това…….“, във връзка с това
имущества са представени доказателства, проверихме предмета на
доказването, отразени са тези МПС-та, от тук насетне да си разширяваме
фактическата обстановка не е коректно, да не говоря, че е и процесуално
8
недопустимо. Моля да оставите без уважение искането на колегата.
Доверителката ми каза: „заемът не е отразен в крайния баланс, защото е
погасен от застраховател“, а ден за ден могат да настъпят промени в
счетоводството.
АДВ. М. Считам, че следва да се приеме заключението като правилно.
УПРАВИТЕЛКАТА У. – По повод претенциите за баланса към
ноември месец, ние със съдружника ми, починалия, имахме учредителен акт,
дружествен договор, в който имаше много посочени ясни клаузи, една от
които беше, че се прекратява съдружието на който и да е от нас със смъртта.
Това беше една от главните клаузи в дружествения договор и смятам, че няма
причина, защото съответно ищецът не е бил съдружник да удължава баланса
до месец ноември, по закон ние сме си спазили. Заемът беше във връзка със
закупуване на МПС, което самият съдружник, починалият, си беше направил,
главно участвахме и двамата, не съм го погасявала аз, погаси го застраховката
„Живот“ към този заем, включително към овърдрафта, но овърдрафта аз го
ползвах като оборотен, впоследствие аз си го погасих сама, но другият,
големият, който беше остатък около 20 000 лв., го погаси застрахователна
компания, имаме доказателства и документи за това от банката.
АДВ. В. – Аз нямам предвид да се изследва счетоводството от времето
на неговото създаване, имам предвид 2019 г. Твърдя, че доколкото в исковата
молба има наведени твърдения, че този междинен баланс не отваря и не е
налице вярно отразяване, съгласно чл. 23 от ЗСч, че следва това нещо да бъде
проверено от настоящия съдебен състав.
Съдът намира, че представеното Заключение с вх. №2106/ 13.06.2023 г.
следва да бъде прието и приложено като доказателство по делото, като на
вещото лице бъде изплатена сумата от 300 лв. от внесените депозити. По
отношение на доказателствените искания на ищцовата страна съдът намира,
че искането касае допускане на допълнително заключение, предвид
обосновката, че не се налага смяната на вещото лице, а същото може да
изготви такова заключение. Това искане се явява основателно и следва да
бъде допуснато, като на вещото лице бъде поставена допълнителна задача да
определи каква е стойността на дружествения дял на наследодателя С. Т. от
капитала на ответното дружество към 30.11.2019 г. по същия метод, както е
определено в основното заключение, с оглед наведеното твърдение от ищеца,
9
че към този момент следва да се определи междинния баланс. Следва също
така да бъде поставена задача на вещото лице и при изготвяне на
допълнителното заключение да проследи дали има допуснати грешки при
счетоводните записвания в ответното дружество към 30.09.2019 г. и към
30.11.2019 г., тъй като вещото лице заяви в днешното съдебно заседание, че
счетоводството на ответното дружество е водено редовно, поради което не се
налага изрично и подробно проследяване на всички счетоводни записвания за
конкретен период назад. Искането на ищеца за поставяне на задача за
съпоставяне на междинните баланси към 30.09.2019 г. и към 30.11.2019 г. с
Годишния баланс към 31.12.2019 г. се явява неотносимо, тъй като годишният
баланс е издаден впоследствие и не касае процесния период, а липсата или
наличието на разминаване и несъответствия между междинните баланси от м.
септември и м. ноември 2019 г. с годишния баланс към края на 2019 г. е
ирелевантно за решаване на висящия спор, предмет на настоящото дело.
Съдът намира, че ищецът следва да бъде задължен да внесе допълнителен
депозит за допълнителното заключение в размер на 200 лв., в едноседмичен
срок, считано от днес, в който срок да представи по делото доказателства за
това, в противен случай определението за допускане ще бъде отменено и
допълнителното заключение няма да бъде изготвено и затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото Заключение с
вх. № 2106/ 13.06.2023 г.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице сумата от 300 лв. от внесените
депозити.
НАЗНАЧАВА ДОПЪЛНИТЕЛНА съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която след като се запознае с документите по делото и
извърши справка в счетоводството на ответното дружество да отговори на
следните въпроси:
1. Каква е стойността на дружествения дял на наследодателя С. Т. от
капитала на ответното дружество към 30.11.2019 г. по същия метод, както е
определено в основното заключение?
2. При изготвяне на допълнителното заключение вещото лице да
проследи дали има допуснати грешки при счетоводните записвания в
ответното дружество към 30.09.2019 г. и към 30.11.2019 г.
10
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да внесе допълнителен депозит в размер на 200
лв., в едноседмичен срок, считано от днес, в който срок също така да
представи по делото доказателства за това, като в противен случай
определението за допускане на допълнителната експертиза ще бъде отменено
и допълнителното заключение няма да бъде изготвено.
АДВ. В. – Нямам други доказателствени искания.
АДВ. М. Нямаме други искания.
АДВ. Р. – Нямаме искания за събиране на доказателства.
Съдът намира, че следва да отложи делото за нова дата, с оглед
предоставяне на възможност за събиране на допуснатите доказателства и
затова
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 21.07.2023 г. в 11,00 ч., за която
дата и час страните и вещото лице редовно уведомени в днешното съдебно
заседание.


Протоколът написан в с. з.
Заседанието закрито в 15,00 ч.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
11