№ 158
гр.Б., 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря К. Пелтекова
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20231200500070 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от Ц.
К. Т., ЕГН **********, Л. К. Л., ЕГН ********** и А. К. Т., ЕГН **********, чрез
адв. Б., съдебен адрес: гр.Б., ул. „Т. А.“ **** против решение № 346/17.06.2022 г.,
постановено по гр.д. ****79/2021 г. по описа на РС- Благоевград, в частта, в която
са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 124 ГПК.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението на районния съд. Сочи се, че
в противоречие със събрания по делото доказателствен материал районният съд е
приел за оборена презумпцията по чл. 69 ЗС, както и в разрез с установената по
делото фактическа обстановка е признал правото на собственост на ищците като
наследници на своите баба и дядо до 1/2 идеална част. Изтъква се, че
първостепенният съд неточно и селективно е кредитирал свидетелските
показания, поради което е достигнал до неправилни изводи. Според
жалбоподателя цялостния анализ на събрания по делото доказателствен материал
не води до обоснован извод, че ищците не са установили цялостна фактическа
власт върху недвижимите имоти по посочения от тях в исковата молба начин.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено
решение № 346/17.06.2022 г., постановено по гр.д. ****79/2021 г. по описа на РС-
Благоевград, в отхвърлителната част и постановяване на решение, с което
исковата претенция да бъде уважена в цялост.
С отговора на въззивната жалба въззиваемите Е. Л. М., Т. Х. М. и К. Х. Н.
оспорват жалбата като неоснователна. Сочи се, че изложеното в жалбата не
кореспондира с действителното фактическо положение и събраните доказателства
1
по делото. Твърди се, че в хода на първоинстаницонното производство безспорно
е установено, че процесният имот е единствен наследствен имот на въззиваемата
Е. М. и покойния й брат К.Т., чийто наследници са Ц. Т., Л. Л. и А. Т..
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено
решението в обжалваната част.
Съдът, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради
което настоящият съдебен състав следва да обсъди неговата правилност по
оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Производството пред РС – Благоевград е образувано по искова молба,
депозирана от Ц. К. Т., Л. К. Л. и А. К. Т., с която е предявен иск за признаване за
установено по отношение на ответниците Е. Л. М., Т. Х. М. и К. Х. Н. правото на
собственост при равни квоти от по 1/3 на основание давностно владение,
упражнявано в продължение на повече от 30 години върху следните имоти: първи
жилищен етаж, представляващ самостоятелно жилище от двуетажна масивна
жилищна сграда, със застроена площ от около 80 кв.м., ведно с 1/2 ид. част от
мазето и общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, която
жилищна сграда е изградена в УПИ VII-252, представляващ парцел VII-седми,
отреден за поземлен имот пл. № 252, в кв. 25, урегулиран с площ от 542 кв.м., по
плана на с. К., общ. С., обл.Б., одобрен със Заповед № 513/31.03.1975 г. на Кмета
на Община С., при съседи: югозапад – улица, УПИ VIII-253, УПИ V-262, УПИ
VI-251 и второстепенна пристройка „лятна кухня“, с площ около 16 кв.м.,
изградена калканно в североизточната част на двуетажната жилищна сграда, която
второстепенна сграда е изградена в УПИ VII-252, представляващ парцел VII-
седми, отреден за поземлен имот пл. № 252, в кв. 25, урегулиран с площ от 542
кв.м., по плана на с. К., общ. С., обл.Б., одобрен със Заповед № 513/31.03.1975 г.
на Кмета на Община С., при съседи: югозапад – улица, УПИ VIII-253, УПИ V-
262, УПИ VI-251 и искане за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на
нотариален акт № 74, том II, дело № 210/27.06.2018 г. на нотариус Красимира
Минкова.
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на по 1/3 ид.ч. от
недвижим имот- УПИ VII-252, представляващ парцел VII-седми, отреден за
поземлен имот пл. № 252, в кв. 25-двадесет и пети, урегулиран с площ от 542
кв.м., съгласно заснемането и индивидуализацията му по плана на с. К., общ. С.,
обл.Б., одобрен със Заповед № 513/31.03.1975 г. на кмета на Община С., при
съседи югозапад – улица, УПИ VIII-253, УПИ V-262, УПИ VI-251. Сочат, че
първият етаж от жилищната сграда е изграден в началото на 50-те години на
миналия век от бащата и дядото на ищците, а през 70-те години бил предаден във
фактическа власт на семейството на ищците и изцяло ремонтиран и обзаведен от
родителите им. Пояснява се, че в същия период бил доизграден и втория етаж на
жилищната сграда, като към довършването на втори етаж ответницата Е. М. (леля
на ищците) живеела в Б.. Поддържат, че в процесната жилищна сграда до смъртта
си живеела бабата на ищците Ц. Т., починала на ***** г. и бащата на ищците К.Т.,
починал на **** г.
Ищците твърдят, че са придобили правото на собственост на по 1/3 идеална
част от първия жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда и на
2
второстепенна пристройка „лятна кухня“ на основание давностно владение,
продължило повече от 30 години, от 1998 г., като фактическата власт върху
процесния имот е упражнявана лично от ищците и чрез баща им К.Т. до неговата
смърт.
Сочи се, че през последните години работят в чужбина, но въпреки това
връщайки се в България, винаги отсядали и прекарвали отпуските си с баща им
К.Т., починал на **** г. в имота в с. К.. Изтъква се, че в отсъствие на ищците,
баща им владеел и управлявал имотите за тях.
Твърди се, че есента на 2018 г. разбрали от децата на Ц. Т., че ответницата
Е. М. нахлула в жилищната сграда и ги изгонила оттам.
Сочи се, че в полза на Е. М. бил издаден констативен нотариален акт № 74,
том II, дело № 210/27.06.2018 г. на нотариус Красимира Минкова, с който била
призната за собственик на първия жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда
и на второстепенната пристройка, представляваща лятна кухня. Пояснява се, че
ответниците Т. Х. М. и К. Х. Н. са деца на ответницата Е. М. и на нейния покоен
съпруг Х.Г. М..
В отговора на исковата молба ответниците оспорват предявените искове.
Оспорва се твърдението, че ищците са собственици на процесните имоти
при квоти от по 1/3 ид.ч. за всеки един. Твърди се, че страните са наследници на
Л. Х.Т., бивш жител на с. К., починал на **** г. и Ц. И. Т., бивш жител на с. К.,
починала на ***** г. Пояснява се, че ответницата Е. Л. М. и наследодателят на
ищците К. Л. Т. са наследници на Л. Т. и Ц. Т.. Твърди се, че приживе Л. Т. с
Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 147, том II, дело
№ 336 от 22.05.1968 г. по описа на Благоевградски районен съдия е признат за
собственик на основание давностно владение върху следния недвижим имот,
находящ се в с. К., Благоевградски окръг, а именно: дворно място с едноетажна
жилищна постройка, находящи се в с. К., Благоевградски окръг, при съседи: Г.Д.,
Х.Б., И.Н.Н. и улица, от което дворно място са образувани парцел XI, пл. № 152 в
кв. 19 по плана на с. К., състоящ се от 542 кв.м., неурегулиран.
Изтъква се, че ищците не са владеели процесните сгради през последните 10
години, тъй като същите живеели и работили в чужбина- Л. Л. и А. Т., а Ц. Т.
живеела на квартира в гр.Б., като последната никога не била изразявала каквито и
да е било намерения по отношение на процесните имоти. Твърди се, че ищците
притежавали по наследство от починалия им баща К. Л. Т. по 1/6 ид.ч. от
процесните имоти, а останалата 1/2 ид.ч. - ответницата Е. М..
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Ищците и ответника Е. М. са наследници на Л. Х.Т., б.ж. на с. К., починал
на **** г.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 147, том
II, дело № 336 от 22.05.1968 г. по описа на Благоевградски районен съдия, Л. Х.Т.
е признат за собственик на основание давностно владение върху следния
недвижим имот, находящ се в с. К., Благоевградски окръг, а именно: дворно място
с едноетажна жилищна постройка, находящи се в с. К., Благоевградски окръг, при
съседи: Г.Д., Х.Б., И.Н.Н. и улица, от което дворно място са образувани парцел XI,
пл. № 152 в кв. 19 по плана на с. К., състоящ се от 542 кв.м., неурегулиран.
3
С Нотариален акт за удостоверяване право на собственост за недвижим
имот, издаден на основание чл. 587, ал. 2 ГПК № 74, том II, рег. № 7295, дело №
210 от 2018 г. по описа на нотариус Красимира Минкова, ответникът Е. Л. М. е
призната за собственик на основание давностно владение на следните недвижими
имоти, находящи се в с. К., общ. С., обл.Б., а именно: А) първи жилищен етаж,
представляващ самостоятелно жилище от двуетажна масивна жилищна сграда,
със застроена площ от 80 кв.м., ведно с 1/2 ид. част от мазето и общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото, която жилищна сграда е изградена в
УПИ VII-252, кв. 25, по регулационния план на с. К., общ. С., обл.Б., одобрен със
Заповед № 513 от 1973 г. на Кмета на Община С., с площ на УПИ от 542,00 кв.м.,
при граници на УПИ съгласно представена скица № 595/15.12.2017 г., презаверена
от 18.06.2018 г. от Община С.: улица, УПИ VIII-253, УПИ V-262, 263 УПИ VI-
251, при съседи по нотариален акт за дворното място: Г.Д., Х.Б., И.Н.Н. и улица;
Б) едноетажна масивна жилищна сграда, представляваща „лятна кухня“ със
застроена площ от 16,00 кв.м., изградена калканно в североизточната част на
двуетажната жилищна, която второстепенна сграда е изградена в УПИ VII-252, кв.
25, по регулационния план на с. К., общ. С., обл.Б., одобрен със Заповед № 513 от
1973 г. на Кмета на Община С., с площ на УПИ от 542,00 кв.м., при граници на
УПИ съгласно представена скица № 595/15.12.2017 г., презаверена от 18.06.2018
г. от Община С.: улица, УПИ VIII-253, УПИ V-262, 263 УПИ VI-251, при съседи
по нотариален акт за дворното място: Г.Д., Х.Б., И.Н.Н. и улица.
С Нотариален акт за удостоверяване право на собственост за недвижим
имот, издаден на основание чл. 587, ал. 2 ГПК № 76, том II, рег. № 7316, дело №
212 от 2018 г. по описа на нотариус Красимира Минкова, ответникът Е. Л. М. е
призната за собственик на основание давностно владение на следния недвижим
имот, находящ се в с. К., общ. С., обл.Б., а именно: 1/2 идеална част от Урегулиран
поземлен имот VII-252, кв. 25, по регулационния план на с. К., общ. С., обл.Б.,
одобрен със Заповед № 513 от 1973 г. на Кмета на Община С., с площ на УПИ от
542,00 кв.м., при граници на УПИ съгласно представена скица № 595/15.12.2017
г., презаверена от 18.06.2018 г. от Община С.: улица, УПИ VIII-253, УПИ V-262,
263 УПИ VI-251, при съседи по нотариален акт за дворното място: Г.Д., Х.Б.,
И.Н.Н. и улица.
От прието като доказателство по делото копие от Докладна записка от
Второ РУ – Благоевград по преписка УРИ № 785200-2645/2019 г. се установява,
че от ответника Е. М. е депозирана жалба срещу К. и В.С., деца на Ц. С. по повод
наследствен имот, находящ се в с. К., общ. С., ул. „И.К.“ ****.
По делото са приети като доказателства копия от платежни документи, от
които се установява, че ответникът Е. М. е заплащала данък сгради и такса смет за
процесните имоти.
Страните са ангажирали гласни доказателства.
В показанията си св. П.Г. сочи, че от 1989 г. постоянно живее в с. К..
Познава К.Т. и Е. М. и семейството им. Откакто се помни знае, че К.Т. живее в с.
К., включително и след като се задомил, а Е. М. след като се омъжила заживяла в
гр.Б.. Познава децата на К.Т.- ищците Ц., Л. и А.. Сочи, че до смъртта си през 2017
г. К.Т. живеел в с. К., както и майката на К.Т.- баба Ц. до смъртта си през 2008 г.
живяла в къщата. Не знае Е. М. след като се омъжила да е оставяла вещи в къщата
в с. К.. Пояснява, че къщата била еднофамилна с един вход, впоследствие през
4
2013 г. -2015 г. Л. Т. направил ремонт на целия втори етаж и вход за втори етаж
откъм гаража. По време на ремонта не е виждал Е. М. в с. К. и да оспорва ремонта.
Сочи, че не знае да е имало спор между дядо К. и Ц. за имота, както и между К.Т.
и Е. М.. До смъртта си К.Т. се грижел сам за къщата и двора, а сега ключа от
имота бил в съседа И.Н., който поддържа двора. Сега виждал в къщата децата на
Ц.- К. и В.. Не знае какви са били отношенията между К.Т. и Е. М., след смъртта
на баба Ц. една-две години не е виждал Е. в имота, а след смъртта на К. – един-
два пъти в годината виждал Е. в имота. Не знае К.Т. и баба Ц. да са пречили на Е.
да посещава имота.
От показанията на св. К. Новаков се установява, че живее в с. К. в имот,
съседен на процесния, познава страните по делото, включително и техните
родители, баба и дядо. Твърди, че през 1980 г. Е. М. закупила апартамент в Б. и от
тогава живее в гр.Б.. Сочи, че дядо Л. починал **** г. и в имота останали да
живеят баба Ц. и семейството на К.Т.. Пояснява, че жилищната сграда е на два
етажа. Баба Ц. починала през **** г. и през 2011 г. Л. направил ремонт на
покрива, сменил дограмата на цялата къща, премахнал стълбата между първи и
втори етаж. Понастоящем достъпа до втори етаж се осъществявал от гаража на
свидетеля. По време на ремонта не е виждал Е. М. в с. К.. Разяснява, че след
смъртта на К.Т. се грижи за двора и има ключове от входната врата и жилищната
сграда. Сочи, че имало случай, в който полиция изгонила децата на Ц. и Е. М.
сменила ключалките, а след това Ц. отново му дала ключове от имота. Децата на
Т. живеели в чужбина- Ц. в Г., Л. и А. – в И.. Пояснява, че Е. М. идвала много
рядко в имота в с. К., за да види майка си и брат си. Отношенията между Е. и К. не
били такива, каквито трябва да бъдат между брат и сестра.
В показанията си св. П. сочи, че е живее в с. К. в близост до имота на Т.и.
Твърди, че до смъртта си К.Т. живеел на първия етаж от къщата. След смъртта на
К.Т. неговият син Л. направил ремонт на втори етаж, както и премахнал
стълбището между първи и втори етаж. К.Т. му споделял, че единият от етажите
на къщата трябва да бъде за него и децата му, а другия – за сестра му Е. М., без да
конкретизира етаж. Сочи, че преди повече от 20 години ищците заминали в
чужбина- първо А., после Л. и последна Ц.. Л. идвал по-често, веднъж годишно,
около Нова година, но при идването си в България отсядал в с. Ч. при родителите
на съпругата си. Не знае управлението на имота да е било предоставено на К.Т. от
неговите деца. Твърди, че баба Ц. се оплаквала от сина си К., че е агресивен, че е
посягал на съпругата си и на нея. Откакто К.Т. починал, имотът запустял. След
смъртта на брат си Е. М. идвала в имота, сложила си ключ, но децата на Ц.
разбили ключа.
В показанията си св. В. Н. сочи, че от 2005 г. постоянно живее в с. К..
Влизала е в жилищната сграда на страните, но само на първи етаж, тъй като
стълбището за втори етаж било блъснато от Л.. Ответникът Е. М. й споделяла, че
приживе родителите й направили разпределение на къщата, като първи етаж бил
за Е., а втори- за нейния брат К.. Посоченото от Е. било споделяно със
свидетелката и от съпругата на К.Т. – В. Л., с която работели заедно. Твърди, че
докато баба Ц. била жива, Е. М. често я посещавала, след смъртта на баба Ц.
продължила да ходи в имота и да поддържа двора. След смъртта на К.Т., неговите
деца заключили къщата, тъй като Е. си искала нейния етаж. Знае, че Е. М. е викала
полиция, за да влезе в имота.
5
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Правото на собственост върху недвижим имот се придобива чрез правна
сделка, по давност или по други начини, определени в закона - чл. 77 ЗС. В
настоящия казус ищците основават правото си на собственост на основание
давностно владение в продължение на повече от 20 години. При положителен
установителен иск за собственост ищецът носи доказателствената тежест при
условията на пълно и главно доказване да установи, че е титуляр на правото на
собственост върху спорния имот, чрез доказване осъществяването в неговия
патримониум на годен придобивен способ – оригинерен или деривативен, т.е. да
установи, че в неговия патримонуим се е осъществил фактическия състав на
соченото придобивно основание.
Установи се, че ищците Ц. Т., Л. Л., А. Т. и ответника Е. М. са наследници
на Л. Х.Т.. Установи се, че Л. Т. е бил собственик на урегулиран поземлен имот в
с. К., ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда. След смъртта си Л.
Т. -**** г. и неговата съпруга Ц. Т.- ***** г. са оставили за свои законни
наследници К. Л. Т., чиито наследници са ищците и ответника Е. М..
От свидетелските показания, които настоящият съдебен състав кредитира
като логични, последователни и базирани на непосредствените впечатления на
свидетелите през продължителен период от време, се установява, че в процесния
недвижим имот до смъртта си са живели наследодателите на ищците Ц. Т., Л. Л.,
А. Т. и ответника Е. М.- Л. Т., починал **** г. и Ц. Т., починала 2008 г. Установи
се, че до смъртта на бащата на ищците К.Т. (2017 г.), на ответника Е. М. по
никакъв начин не е препятстван достъпа до имота, данни за такива действия има
през 2019 г. след снабдяването й с нотариален акт за собственост на основание
давностно владение.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху
недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение
на 10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като
фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои. В чл.
69 ЗС е установена презумпция, съгласно която се предполага, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. За да се
осъществи фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, е нужно владението да е
несъмнително, осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на
владелеца да държи вещта като своя и явно, т.е. намерението на владелците да
своят вещта за себе си да е противопоставено на собствениците; това намерение
да се упражнява така, че всеки заинтересуван да може да научи за него, като
такова да е достигнало до собствениците.
Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията
между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически
факт, различен от наследяването. Независимо от какъв юридически факт
произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който
упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна
давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си – Тълкувателно решение
6
№ 1/2012 г. от 06.08.2012 г. ВКС, ОСГК.
Презумпцията на чл. 69 ЗС не се отнася за държателя, а за този, който по
недвусмислен начин е доказал, че е установил владение. Законовото
предположение е в смисъл, че установеното владение се счита, че е за владелеца, а
не за другиго, а не, че установилият държане е владелец до доказване на
противното. Следователно във всички случаи този, който твърди, че владее един
имот, следва да докаже и двата елемента на владението - упражняване на
фактическа власт и намерението за своене, а нормата на чл. 69 ЗС осигурява
законовото предположение, че установеното владение е за владелеца, а не за
другиго, до установяване на противното- Решение № 96 от 26.02.**** г. по гр.д.
№ 44/2009 г., ВКС, І г.о.
В Решение № 70/03.11.1980 г. на ОСГК на ВС е разяснено, че
придобиването по давност на сънаследствен недвижим имот, а и на ограничени
вещни права може да стане, само когато сънаследник промени държанието на
спорния имот, като владее за себе си и против волята на другите наследници
техните идеални части.
От гореизложеното и установените факти следва да се приеме, че от страна
на ищците не се доказа извършването на действия, въз основа на които да се
заключи по несъмнен и категоричн начин, че с извършването им обективират
спрямо ответника Е. М. намерение да владеят нейната идеална част за себе си. Не
е достатъчно едно лице, което е съсобственик да ползва имота според неговото
предназначение, да поддържа и ремонтира същия, за да се приеме, че упражнява
фактическа власт с намерение за своене в хипотеза като настоящата, при която
имотът е съсобствен въз основа на наследство. За да се придобие по давност
притежаваната от другия съсобственик идеална част от имота е необходимо
намерението за своене да му бъде противопоставено по категоричен начин чрез
действия, които демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената
вещ - отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права. Действията, с
които се демонстрира намерение за своене спрямо съсобственик следва по
категоричен начин да отричат неговите права, да сочат на намерение за своене на
целия имот (вкл. на идеалните части на другия съсобственик) и да са достигнали
до неговото знание. По настоящото дело се установява, че ответницата Е. М. е
посещавала наследствения имот, включително и след смъртта на майка си. От
показанията на св. П. се установи, че бащата на ищците е споделял, че единият
етаж от къщата е на него, а другият- на сестра му Е. М., което изключва
намерението за своене на идеалната част на ответника Е. М..
Независимо от обстоятелството, че наследодателят на ищците К.Т. е живял в
процесното жилище и е бил държател на имота, съдът намира за недоказано от
ищцовата страна превръщането на държането във владение на имота. За да владее
за себе си на първо място е необходимо третото лице да манифестира това свое
намерение, като това намерение на третото лице да владее за себе си, следва да
стигне до знанието на собственика, респективно собствениците, чийто права
отрича и собственика в продължение на десет годишен давностен срок да не е
оспорил това владение, като знае намерението на трето лице за своене. Такива
данни по делото не се събраха за ищците, респ. за техния баща. В конкретния
случай от ангажираните по делото гласни доказателства се установи, че ищците и
техния баща са живели в жилището, но не се установи ищците да са престанали да
7
държат имота за собственика и да са започнали да го държат за себе си с
намерение да го своят. По начало упражняването на фактическата власт
продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено – в
тази насока Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на
ОСГК на ВКС. От показанията свидетелите, ангажирани от ищцовата страна, не се
установи ищците да са демонстрирали по отношение на собственика на имота и
по отношение на трети лица, че владеят имота.
Непротиворечива е съдебната практика, че когато след смъртта на общия
наследодател един от наследниците му ползва целия имот, той е владелец на
собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части на
останалите сънаследници. Поради това в едно производство по предявен на
основание давностно владение иск за собственост, за уважаването на иска не е
достатъчно само свидетелите да твърдят, че сънаследникът е ползвал, обработвал,
засявал наследствения имот през последните 10 или 20 години. Необходимо е да
се докаже и че сънаследникът е отблъснал владението на останалите
сънаследници върху притежаваните от тях идеални части. Това е така, защото при
наследяването като общо правоприемство владението и съответно съвладението
преминава по право към наследниците, без да е необходимо да се извършват от
тях действия на упражняване на фактическа власт върху вещта. Останалите
наследници и без да държат имота са негови съвладелци като по отношение на
техните идеални части положението на този, който упражнява фактическата власт
върху сънаследствения имот, е аналогично на това на наемателя или на заемателя
за послужване на чужд имот.
На следващо място, от ангажираните писмени доказателства и свидетелски
показания се установи, че владението на ищците е било смущавано. През 2018 г.
ответникът Е. М. е призната за собственик на основание давностно владение на
процесните имоти, което е достигнало до знанието на ищците.
Разгледана през призмата на горните доводи и аргументи, въззивната жалба
се явява неоснователна. Актът на първата инстанция следва да бъде потвърден в
обжалваната част.
Страните са поискали присъждане на разноски. С оглед изхода на спора на
въззиваемите следва да се присъдят разноски сторените разноски в
производството за адвокатско възнаграждение в размер на 900,00 лв.
Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 346 от 17.06.2022 г., постановено по
гражданско дело ****79 от 2021 г. на Районен съд- Благоевград, в обжалваната
част.
ОСЪЖДА Ц. К. Т., ЕГН **********, Л. К. Л., ЕГН ********** и А. К. Т.,
ЕГН **********, чрез адв. Б., съдебен адрес: гр.Б., ул. „Т. А.“ **** да заплатят на
Е. Л. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ж.к. „Е.“ ****, Т. Х. М., ЕГН
**********, с адрес: гр.Б., ул. „Д.Г.“ **** и К. Х. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр.Б., ж.к. „Е.“ **** сумата от 900,00 лева (деветстотин лева), представляваща
сторени разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
8
На страните да се връчат копия на настоящия съдебен акт, който може да
бъде обжалван в едномесечен срок, считано от връчването, пред Върховния
касационен съд, с касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд-Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9