Р Е Ш Е Н И Е
№606
/28.11.2018г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На шести ноември две хиляди
и осемнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Елена Ангелова
като разгледа докладваното от
председателя Пенка Стоева
търговско дело №42 по описа за две
хиляди и осемнадесета година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск по
чл.226,ал.1 от КЗ/отм/ във вр. с
пар.22 от ПЗР на КЗ
Ищецът Д.Т.Т.,
ЕГН **********,***, адв.С.Н., моли съда да осъди
ответника „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище“, бул.“Княз
Александър Дондуков“№68, като застраховател за риска гражданска отговорност
л.а. „Тойто корола“ с рег.№
РВ 1031 ВТ, по полица №08113002944700, валидна за периода 31.12.13г.-30.12.14г.,
да му заплати по банкова сметка ***, с IBAN ***, титуляр адвокат С.К.Н., сумата от 49 000лв.,
като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени във връзка с птп, състояло се на 22.12.14г., около 18.30ч., при
предприето от него пресичане на път ІІ-64, в участъка между с.*** и гр.***,
преди пътния възел с автомагистрала „***“, където, при навлизането му на
пътното платно бил блъснат от застрахования при ответника лек автомобил,
управляван от В.Д.Б., и претърпял множество наранявания, като тези на подбедриците били толкова тежки, че наложили, съответно на ***
и на ***, *** и на двата му долни крайника, а с това били свързани сериозни
болки, страдания и довело до тежка депресия от състоянието, поради което е в
невъзможност да се обслужва и придвижва сам и е поставен в тежест на
семейството му.
Заявява, че между него и ответника е
вече приключило с влязло в сила съдебно решение по гр.дело №8877/2016г. на ПРС
производство по частичен иск за сумата от 1000лв., от сумата от 120 000лв., съставляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от описаното събитие, като
частичният му иск бил уважен, но тъй като счита, че това решение формира сила
на пресъдено нещо само относно основанието на
вземането, а не и досежно размера на цялото негово
вземане, той твърди, че следващото му се за случая обезщетение е такова от 100 000лв.,
и тъй като е съпричинил претърпените вреди с 50%,
приспадайки присъдените му вече в производството по частичния иск 1000лв., сега
търси обезщетение за разликата, в размер на исковата сума от 49 000лв., ведно със
законната лихва от 22.12.14г., както и направените в производството разноски.
Пледира за уважаване на иска, ведно
със законната лихва и разноските по списъка, представен в с.з. от 06.11.198г.
/л.136/.
В срока по чл.367,ал.1 от ГПК
ответникът е изпратил с куриер отговор на исковата молба, заведен в
канцеларията на съда с вх.№6256/27.02.18г. /л.21-л.23/, с който е оспорил
изцяло предявения иск. Развил е съображенията, че в мотивите на първата
инстанция, постановила решение по предявения от ищеца частичен иск за
присъждане на обезщетение в размер на 1000лв. за неимуществените вреди,
претърпени при описаното с исковата молба птп, са
направени изводите, че справедливото за случая обезщетение е такова в размер на
50 000лв., както и че при принос на ищеца от 50%, то следва да се намали с 25 000лв.,
че в мотивите на въззивния съд, пред който
производството се е пренесло по негова жалба, за справедливо е намерено
обезщетение в размер на 100 000лв., но при принос от пострадалия от 75% то е
намалено със 75 000лв., до размер на 25 000лв., от които са присъдени претендираните 1000лв., поради което следва да се смята, че
силата на пресъдено нещо в случая се простира не само
досежно размера на присъденото обезщетение от 1000лв.
по частичния иск, а и досежно мотивите за
справедливия размер и приноса. С оглед казаното, приема за справедлив размера
на обезщетението, посочен от първата инстанция- 50 000лв., и размера на приноса
- 75%, приет от въззивната инстанция, като отговарящ
на действителната фактическа обстановка, както и се съгласява с определената
вече и от двете съдилища, като следваща се за обезщетяване на неимуществените
вреди, претърпени от ищеца, абсолютна сума от 25 000лв., поради което оспорва
сочения от ищеца като справедлив в случая размер от 100 000лв. и признат от
него принос от 50%.
Заявява, че ако този състав сподели
становището на ищеца, щото в това производство следва да се решат отново
въпросите за справедливия размер и размера на приноса, то оспорва изцяло иска и
по основание, и по размер, счита, че приносът на ищеца е значително над
признатия от него 50%, че ищецът е с изключителен принос за настъпване на
вредоносния резултат, оспорва механизма на птп, като
твърди, че водачът на л.а. е нямал вина за птп, а
основната причина за него е неправомерното поведение на самия ищец, че оспорва
като прекомерен размера на търсеното обезщетение.
С определение в с.з. от 12.06.18г.
съдът е отказал да приеме за разглеждане в процеса, като несвоевременно
наведено, повдигнатото от ответника с молба –становище вх.№16994/05.06.18г.
възражение за изтекла в негова полза погасителна давност /виж молбата на
л.43-л.44 и определението на л.58гръб/.
С молба - становище
вх.№32370/05.11.18г. ответникът пледира за постановяване на решение, съобразно
развитите от него с отговора на исковата молба доводи, и за присъждане на
разноските в производството, съгласно списъка, инкорпориран в тази
молба-становище /виж л.133-134/.
При изпратен на ищеца препис от
отговора на исковата молба на ответника, ищецът не е подал в двуседмичния срок
по чл.372,ал.1 от ГПК допълнителна искова молба, и с това е приключила
размяната на книжа.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и събраните по делото доказателства намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е изцяло основателен
и следва да се уважи, воден от следните съображения:
І. По допустимостта.
Твърденията на ищеца за
обстоятелствата, поради които търси от ответника обезщетение за неимуществени
вреди от птп, състояло се преди 01.01.16г., попадат в хипотезата на чл.226,ал.1 от КЗ/отм/, във вр. с пар.22 от ПЗР на КЗ, при която увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя,
и правят иска му допустим.
ІІ. По основателността.
1.С приетия в с.з. от 12.06.18г.
като окончателен проект за доклад, съобщен на страните с Определение
№597/02.04.18г. /виж л.34-л.35/,
- във връзка със спорния между тях
правен въпрос до къде се простира силата на пресъдено
нещо на влязлото в сила решение по частичния иск и може ли в това производство
да се решава отново въпроса за справедливия размер на следващото се на ищеца
обезщетение и за размера на неговия принос в съпричиняване
на вредите, или те са обхванати от силата на пресъдено
нещо по приключилото производство по частичния негов иск, по съображенията,
изложени с цитираното определение, които изцяло поддържа и с това решение, съдът
е счел, че дължи в настоящото производство самостоятелна преценка както за
справедливия размер на обезщетението /100 000лв. или 50 000лв./, така и за
размера на съпричиняването на вредите от ищеца /50%
или 75%/, а оттам и за размера на вземането по отношение на разликата разликата до пълния размер по
иска,
- отрекъл е на ответника
възможността за установяване в настоящото производство, че застрахованото при
него лице няма никаква вина за птп от 22.12.14г., доколкото с влязлото в сила между страните
решение по частичния иск, по отношение на този релевантен за възникване на
отговорността на ответника иск вече е прието, че водачът на застрахования при
него за риска гражданска отговорност на автомобилистите лек автомобил има вина
за птп, до състояване на
което се е стигнало вследствие и на негово противоправно
поведение, тъй като последното е измежду съдебно установените в производството
по частичния иск факти, пораждащи правото на ищеца да получи обезщетение за
вреди от това птп, каквито, при искове по чл.226,ал.1
от КЗ/отм/, са фактите, че: ищецът има качеството на
увредено лице по смисъла на КЗ/отм/- т.е. на лице,
претърпяло неимуществени или имуществени вреди в пряка причинна връзка с птп, състояло се на територията на РБ; че птп, довело до претърпяване на вреди от увреденото лице, е
виновно и противоправно причинено от застраховано по
смисъла на КЗ/отм/ лице; че ответникът е
застраховател по валидна застрахователна полица, с действие към датата на
настъпване на застрахователното събитие, за риска гражданска отговорност на автомобилстите на мпс, взело
участие в птп, довело до претърпяване на вреди от
ищеца- и като такива- преклудирани със сила на пресъдено нещо в производството по частичния иск, който е
бил уважен,
-поради което, като релевантни за
съществото на водения пред този съд спор и подлежащи на установяване в процеса са
очертани фактите, отнасящи се до обичайните приети от съдебната практика
критерии, свързани с преценката за справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди във всеки конкретен случай, като: тежест на понесените
телесни увреди; сила, интезивност и продължителност
на болките и страданията, свързани с тях; времетраене на търпените
неимуществени вреди и дали са отзвучали или имат трайно последствие, свързано
със здравето и начина на живот на увреденото лице; промени в икономическата
обстановка в страната за времето от датата на птп до
датата на приключване на устните състезания по делото, и фактите, относими към преценката за конкретния принос на всеки от
участниците в птп в съпричиняването,
за които, на основание общия принцип на чл.154,ал.1 от ГПК е постановил, че всяка
от страните носи тежестта да установи онези обстоятелства, поради които счита
съответно, че: за ищеца, че справедлив да го обезщети размер е този от 100000лв.
и че съпричиняването му се свежда до 50%; за
ответника- че праведлив да обезщети ищеца размер е
този от 50000лв. и че съпричиняването му е такова от
75%.
2. Установи се в производството, във
връзка с очертаните като спорни и подлежащи на установяване в него факти, както
следва:
2.1. В
първите 5-6 дни след закарването му в интензивния сектор на ***, според
информацията, давана от лекарите, състоянието на ищеца било много тежко и
близките му били предупредени, че трябва да са готови и за най- лошото, но той
прекарал тези дни. След това бил приведен в ортопедичното отделение, където му
били направени много операции и изкарал общо едно 6 месеца, без да напуска
изобщо болницата, преди да ампутират краката, тъй като след като го изписали,
бил с огромни болки и раните течали и съпругата му
намерила от здравната каса пътека, за да остане в болницата, където го лекувал
д-р Ч. По това време бил постоянно в рев и сълзи, тъй като му било тежко,
защото виждал, че с *** му няма да стане работата, изпитвал и много силни
физически болки, тъй като имал и счупени ребра, които също го болели. Като
разбрал, че ще се наложи да *** крайниците му, го приел много тежко, защото
преди това бил деен човек, а сега трябвало да остане *** и на чужди грижи, чувствал
се непълноценен и нежелан, месеци наред се налагало да бъде на памперс и на
подлоги, докато посвикне, тъй че да ходи сам до тоалетна и да се подмества с количката из стаята, като и след *** 3-4месеца
изпитвал блоки в крайниците. И сега, за да излезне на улицата, трябва да има някой, който да го свали
/виж показанията на св.Т., син на ищеца, в с.з. от 12.06.18г.- л.59лице и гръб,
и показанията му при преразпита в с.з. от
06.11.18г.-л.138гръб-л.139лице/.
2.2. При птп на 22.12.14г. на Д.Т. са били причинени множествени
открити счупвания на костите на двете подбедрици,
шок, счупване на големия въртел на лявата бедрена кост, контузия на гръдния кош
и корема, контузия на белите дробове, счупване на 1, 2, 3, 5, 6, 7 десни и на
3, 4, 5, 6, 7 и 8 леви ребра, като шока и контузията на белите дробове, всяко
едно само за себе си, са довели до разстройство на здравето му, временно опасно
за живота. Счупването на ребрата вдясно и вляво е довело до трайно затрудняване
на движенята на снагата. Контузията на гръдния кош и
на корема, поотделно и в съвкупност, са довели до разстройството на здравето,
извън случаите на тежка и средна телесна повреда по смисъла на НК, като и те, и
шока, контузията на белите дробове и счупванията на
ребрата вляво и вдясно, са отшумели в рамките на 3-4 месеца и пострадалият се е
възстановил от тях. Множеството открити счупвания на костите на двете подбедрици и счупването на големия въртел на лявата бедрена
кост, както и последвалото възпаление на раните от същите, е довело през април
2015г. до травматична *** на двата долни крайника под коляното, което се
равнява на *** на двата долни крайника.
*** на двата крайника на ищеца е в
пряка причинна връзка с претърпените при птп открити тежки
счупвания на костите на подбедриците и развилата се
вследствие и на тях, и на проведеното оперативно лечение инфекция и възпаление
на костите, доколкото разкъсването на кръвоносни съдове при травмите е нарушило
кръвоснабдяването и храненето на тъканите на подбедриците в долната трета, нарушената цялост на кожата
при откритите счупвания, както и оперативните рани от проведеното лечение с
направени метални фиксации, са входни врати за
микроорганизми, които намират добра среда в кръвта и водят до инфекции, като
последното е възможно както за пациенти, които са под непрекъснато наблюдение и
под лекарски контрол в болнична среда, така и когато пациентът не спази
дадените му при изписванетож от болницата указания за
редовна смяна на превръзките на раните /виж заключението на СМЕ на л.75-л.87 и
отговорите на в.л. Б. в с.з. от 09.10.18г.-л.89гръб-л.90гръб/.
Писмените данни, използвани от в.л. Б.
при изготвяне на заключението на СМЕ, както и отговорите, дадени от него при
приемане на заключението в с.з. от 09.10.18г. сочат, противно на показанията на
св.Т. при преразпита му, че баща му не е напускал
болницата на ***, „***“, преди *** на крайниците му, че след започналия в деня
на птп 22.12.14г. първи болничен престой, който е
приключил на 26.01.15г., като пациентът е бил изписан със спокойна оперативна
рана и с подобрение, с препоръки за превръзки два пъти седмично с Йодасепт и явяване на контролни прегледи на 04.02.15г. и
10.02.15г., Д.Т. е постъпил отново в болница на 15.04.15г. в увредено общо
състояние и с многократни течащи рани и гноевидни
секреции, при които, с оглед съхраняване на живота му като най-висша ценност,
се е наложило двата крайника да бъдат ***.
Преразпитът
на св.Т. е бил поискан от ищеца и допуснат от съда за изясняване на
обстоятелствата спазил ли е Д. Т. дадените му при изписване от първия болничен
престой указания за продължаване на лечението, необходимостта от което е била
наложена от данните в приетото в с.з. от 09.10.18г. заключение на СМЕ относно причините,
довели до ***, като други искания от ищеца за изясняване на тези обстоятелства
не са повдигани /виж протокола от с.з. на 09.10.18г./.
Описаните от в.л. Б. медицински
документи се съдържат както в приложеното към настоящото дело гр.дело
№8877/16г. на ПРС /виж л.22-л.26/, така и в приложената към това дело преписка
по ДП №477/14г. по описа на РПУ-***, пр.пр. №90/15г.
на РП- Пловдив, ведно с цялата медицинска документация от първия болничен
престой /виж л.9-л.12 от том 1 и л.24-л.69 от том 2/, като в епикризата по ИЗ №23171/15г., отнасяща се до престоя, в
който е извършена *** на крайниците, в частта на анамнезата, снета по данни от
пациента, той е посочил, че постъпването му в *** е второ по ред, след
проведено му в *** и *** лечение във връзка с претърпяно на 22.12.14г. птп, от което бил изписан по собствено желание, бил заведен
в ***, където отказали да го приемат, след което отново постъпва в ***. По
обясненията на в.л. в с.з. от 09.10.18г., след изписването на пациента,
предписаните му превръзки би следвало да се правят там, където е личния екар и където има манипулационна, като пациентите често
избират да ги правят в ДКЦ, в което има хирургичен кабинет, в който се извършва
манипулацията, без за това да им се издават документи, а контролните прегледи,
ако пациентът се е явил на такива, биха били описани единствено в журнала на
кабинета, в който са извършени, също без за целта да му се издаде документ,
както и че той не е правил проверки по журнала дали Д.Т. се е явил на
предписаните му при изписването на 26.01.15г. два контролни прегледа, защото му
е била поставена задача да изготви заключение по съдържащите се в делото
документи.
2.3. В с.з. от 09.10.18г. е бил
разпитан св.В. Б., допуснат на ответника, за изясняване механизма на състоялото
се с негово участие на 22.12.14г. птп, във връзка със
спорния по делото въпрос за степента на съпричиняването
му от ищеца, в което св.Б. е заявил, че птп се е
състояло на извънградски път, в участъка между с.*** и гр.***, след детелината
на слизане от магистралата, за да продължи по *** към с.***, около 18.00ч., при
липса на осветеност на път с асфалтова настилка, при скорост на управляваното
от него мпс около 60км./час, плюс - минус 5км., на
около 100м. след слизането му от детелината, като св.Б. няма спомен за това от
какво разстояние е видял пешеходеца, а помни само, че щом го видял набил
спирачки, но тогава настъпило и птп. Пешеходецът бил въдприет от него в последния момент, само като силует, и
едва след като следнал от колата след удара, видял,
че е облечен с тъмни дрехи. Не може да определи скоростта и начина, по който
пешеходецът се е движел, нито може да каже дали той е вървял в неговата посока
на движение или е искал да пресече пътя преди удара, и не помни дали е карал на
дълги или на къси светлини, но помни, че пред него и точно зад него по време на
птп е нямало други автомобили, смята, че движението на
пешеходеца и че мястото, на което пешеходецът се е намирал по време на удара,
не е било обозначено като такова за движение не пешеходци /виж протокола в частт на л.90гръб-л.91гръб/.
2.4. С приетото по делото в с.з. на
06.11.18г. заключение на АТЕ, допусната все с оглед изясняване приноса на всеки
от участниците в птп, и отговорите, дадени от в.л. С.
в с.з се установи, че птп е настъпило на участък от
пътя извън населено място, на път, който не е магистрала, при движение на
автомобила с включени светлини, въпреки предприето от водача на автомобила
екстремно спиране, като скоростта на автомобила непосредствено преди удара е
била около 75км/ч, като и при движение на къси, и при движение на дълги
светлини, ако бе съобразил скоростт ана движение с конкретната видимост пред автомобила, което
водачът не е сторил, той би имал техническата възможност да предотврати птп, както и че поради липса на достатъчно данни по делото не
може да се даде еднозначен и категоричен отговор на въпроса имал ли е
възможност пешеходецът по някакав начин да предотврати
настъпване на птп, за състояване
на което е допринесъл, движейки се по платното за движение на автомобила и по
този начин, като се е намирал на място, по начин и по време, когато това не е
било безопасно за него, тъй като са неизвестни и скоростта на движението му и
точната посока на същото, за да стане възможно определяне на траекториите на
движение на пешеходеца и автомобила, а оттам- и да се даде отговор на въпроса
могъл ли пешеходецът да възприме движещият се на
фарове автомобил и да напусне траекторията на неговото движение безопасно, тъй
че да не се стигне до удара /виж АТЕ на л.95-л.131 и отговорите в частта от
протокола на л.137гръб-л.138гръб/.
3. При тези събрани доказателства,
съдът направи следните изводи по спорните правни въпроси и по съществото на
спора:
3.1. По спорния въпрос за
справедливия размер на обезщетението в конкретния случай.
Съдът се солидаризира с виждането на
ищеца, че обезщетение в размер на
100 000лв. отговаря на изискването за справедливост, установено от
чл.52 от ЗЗД, и не споделя виждането на ответника, че справедливото за случая
обезщетение е такова от 50 000лв., поради следните съображения:
Ищецът е бил приведен в лечебно
заведение след птп в състояние на шок и политравма, с контузия на гръдния кош и корема, които макар
и временно, са съставлявали опасност за живота му, а доколкото животът е най-
висшето за човека благо, то и опасността от неговото внезапно и непредвидено
прекъсване, поради птп, изисква определяне на
обезщетение в достатъчно висок размер, който да я компенсира, за разлика от
случаи, в които пострадалите, макар да са претърпели тежки травматични
увреждания при птп, тези увреждания не са довели до
временна опасност за живота им.
При птп от
22.12.14г. ищецът е претърпял множество травматични увреждания, самото
съчетаване на които умножава търпените болки и страдания по степен и
интензивност, както и усложнява и забавя оздравителния процес, което също
изисква да се определи обезщетение за неимуществените вреди, търпени от тях, в
размер, много по-висок от случаите, в които пострадалото лице е претърпяло едно
травматично увреждане.
Част от претърпените от ищеца при птп увреждания- двустранните счупвания на множество ребра и
множествените открити счупвания на костите на двете подбедрици
са довели пърначално до трайно затрудняване в
движенията на снагата и на долните крайници, като счупванията
на подбедриците са наложили и оперативна интервенция
с използване на метални фиксации, и докато счупванията на ребрата и свързаните с тях затруднения в
движението на снагата са отзвучали в рамките на 3-4 месеца, тежките открити
множествени счупвания на двете подбедрици, довели до
нарушаване храненето на тъканите и до създаване на входни врати за инфекции,
както през нарушената по цялост кожа, така и през раните от извършената
оперативна намеса, са станали причина за извършена оперативно *** и на двата
долни крайника, до ***, а с това- и до тяхната загуба. Т.е, в крайна сметка,
вследствие на птп ищецът е загубил за време до края
на живота си възможността да осъществява самостоятелно двигателната функция на
долни крайници, която е основна за всеки човек и определя до значителна степен
качеството му на живот, тъй като без нея, индивидът става зависим от чужда
помощ, а това несъмнено поражда и чувство на неудобство, усещане за
безполезност, потиснатост и депресивност, каквито св.Т.
е посочил, че баща му преживява. Тази трайна загуба, извън допълнително
претърпените във връзка с нея оперативни интервенции и болки и страдания от
тях, които са отзвучали във времето, както и болките и страданията, претърпени
непосредствено след птп и в нормалния оздравителен за
счупените ребра период от 3-4месеца, налага според съда в най- висока степен
определяне на обезщетение за неимуществени вреди в размер, достатъчно висок да
я компенсира, тъй като е невъзвратима.
За да счете размерът от
100 000лв. справедлив за обезщетяване на неимуществените вреди, търпени от
ищеца в случая, съдът съобрази още, че :
Към датата на птп
- 22.12.14г., ищецът, който е роден на ***г., е бил все още на ***години, в
работоспособна възраст, или, както св.Т. се е изразил, бил е деен, а случилото
трайно е променило обичайния му начин на живот, като сега, за да излезе от дома
си, трябва да има някой, който да го изнесе.
От датата на птп
до датата на даване ход на устните състезания по делото са изминали почти
четири години, в които е настъпила и промяна в икономическата обстановка в
страната, ако се съди от данните за минималната работна заплата, съответно
340лв. през 2014г. и 510лв. през 2018г., и от данните за общия отчетен от НСИ
годишен разход на домакинствата, съответно от 10 929лв. за 2014г. и
11 989лв. за 2017г., които промени налагат според съда определяне на
обезщетението в посока на увеличение, спрямо онова, което би било определено
като справедливо през 2014г.
3.2. По спорния въпрос относно
степента на съпричиняване.
Съдът прие, че съпричиняването от ищеца следва да се зачете в признатата
от него степен от 50% , както и че не се събраха достатъчно доказателства,
които да обосноват негово съпричиняване в степен от
75%, както ответникът пледира.
При изследване на този спорен въпрос
следва да се изтъкне, че пълният прочит на отговора на исковата молба на
ответника /л.21-л.23/ и на подадената от него за първо с.з. молба- становище от
05.06.18. /л.43-л.44/, както и формулираните във връзка с тях негови доказателствени искания сочат ясно, че възражението му за съпричиняване, макар и формулирано съобразно нормата на
чл.51,ал.2 от ЗЗД като такова за съпричиняване на
вредоносния резултат, от фактическа страна е сведено до и е основано единствено
на твърдението за изключителен принос на ищеца за състояване
на птп от 22.12.14г., като нито в един момент от
производството, включително при изготвяне и приемане на заключението по
допуснатата СМЕ и зададените във връзка с нея от съда на вещото лице въпроси,
ответникът не е твърдял съпричиняване на вредите от
ищеца, изразяващо се в небрежно негово отношение при провеждане на
оздравителния процес.
Ето защо, когато дава отговор за
степента на приноса, съдът се произнася за същия предвид фактите, касаещи съпричиняване на птп от
22.12.14г., а за да стигне до извода за равен принос на участниците в него
съобрази, че докато събраните обективни данни за състоялото се птп правят възможен извода за налична за водача на ппс техническа възможност да избегне птп,
ако бе съобразил скоростта на движението си с конкретната видимост, липсват
такива данни, въз основа които да се обоснове извод, че намиращият се на
платното за движение пешеходец е имал изключителен принос за птп, тъй като е предприел внезапно и неочаквано от другите
участници в движението действия- изскочил е на платното за движение, при които
се е стигнало до пресичане на траекторията на неговото движение с тази на
автомобила, вместо такива, които е можел да предприеме след забелязване на
светлините от фаровете му, тъй че да се отклони от неговия път. С оглед на тези
установени факти, съдът намира за обосновано единствено равенството на приноса
на двамата участници в птп, което е признато от
ищеца, но не и принос на ищеца от 75% за състояването
на птп, за признаване на какъвто пледира ответникът.
И накрая, макар възражение за такъв
принос от ищеца да не е било повдигано от ответника, съдът се намира длъжен да
каже и това, че зададените от него на в.л.Б. въпроси към изготвеното заключение
по допуснатата СМЕ са имали за цел да установят доколко е обосновано
категоричното становище на вещото лице за наличие на пряка причинна връзка
между състоялото се на 22.12.14г. птп и извършената
около четири месеца по-късно *** на двата долни крайника, а не да установи
факти, свързани със съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца, каквито самите страни не са въвели в предмета на спора,
поставяйки ги по този начин в процесуална изненада.
Ако ли пък, по някаква причина се
счете, че установените в производството факти относно промеждутъка от време
между птп и извършената *** следва да се вземат
предвид при определяне степента на съпричиняване на
вредоносния резултат, то въз основа на тях също не може да се обоснове извод за
различен от 50% принос на ищеца, тъй като вещото лице Б. е заявило, че случаи
на ***, поради инфекции при подобен род множествени открити счупвания и
извършени за овладяването им оперативни интервенции, са напълно възможни и тогава,
когато пациентът изобщо не е напускал болничното заведение, по изцяло обективни
причини, стоящи извън неговото поведение и отношение към хода на оздравителния
процес.
3.3. При
дадените в т.3.1 и т.3.2 отговори на спорните между страните въпроси относно
справедливия размер на обезщетението, като такъв от 100 000лв., и за
степента на приноса на ищеца за птп, като такава от
50%, както и защото ищецът вече е получил частично обезщетение в размер на
1000лв. за претърпените от това птп неимуществени
вреди, а сега търси само разликата до пълния негов размер, съобразно преценката
му за същия и за степента му на принос, искът му за присъждане на такава
разлика в размер от 49 000лв. се явява основателен и като такъв следва да
бъде изцяло уважен.
3.4. Обезщетението за вреди по
прекия иск по чл.226,ал.1 от КЗ/отм/, предявен от
увреденото лице срещу застрахователя, се следва ведно със законната лихва от
датата на увреждането, тъй като отговорността на застрахователя е функционална
и покрива отговорността на застрахования по българското спрямо увреденото лице,
тъй че с присъждане на търсеното обезщетение по главния иск, на ищеца следва да
се присъди и законна лихва върху него от 22.12.14г., както претендира.
В
частта за разноските.
И двете страни претендират присъждане
на разноски в производството, но такива, с уважаване на иска, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК се следват само на ищеца.
Ищецът претендира по списък разноски
в размер на 4960лв., от които 3000лв. –адвокатски хонорар и 1960лв.-държавна
такса за производството /л.136/.
Ищецът е установил тяхната направа в
хода на процеса /виж л.2 и л.3/.
Още с отговора си, ответникът е
поискал, в случай, че претендираните от ищеца
разноски за адвокат надвишават минималния размер на адвокатското
възнаграждение, определен съгласно Нар.№1/04г., то да бъде намалено на
основание чл.78,ал.5 от ГПК, като прекомерно /виж т.2 от особените искания на
л.23/.
Това искане е според съда
основателно, доколкото делото не се отличава с правна или фактическа сложност и
спорните за съществото му въпроси, при наличието на вече приключило
производство по частичен иск, който е бил уважен, се свеждат единствено до
преценка за размера на справедливото обезщетение и за размера на приноса в съпричиняването. Ето защо, заплатеното за адвокат възнаграждение
се явява прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
спора и следва да бъде намалено до минималния предвиден от Нар.№1/04г. размер,
който, изчислен съгласно чл.7,ал.2,т.4, възлиза на 2000лв.
Така, сумата, която следва да се
присъди на ищеца като разноски за производството, вместо претендираните
по списъка от него 4960лв., е 3960лв., при намаление на адвокатското
възнаграждение от 3000лв. на 2000лв.
Воден от тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда
„Дженерали застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище“,
бул.“Княз Александър Дондуков“№68, като застраховател за риска гражданска
отговорност на л.а. „Тойота корола“ с рег.№ РВ 1031
ВТ, по полица №08113002944700, валидна за периода 31.12.13г.-30.12.14г., да заплати на Д.Т.Т.,
ЕГН **********,***, адв.С.Н., по банкова сметка ***,
с IBAN ***, с титуляр адвокат С.К.Н., сумата от 49 000- четиридесет и девет
хиляди лева, като остатък от следващото му се обезщетение за
неимуществените вреди в справедлив размер от 100 000лв., претърпени по
повод птп, състояло се на 22.12.14г., около 18.30ч.,
на път ІІ-64, в участъка между с.*** и гр.***, преди пътния възел с
автомагистрала „***“, където бил блъснат от застрахования при ответника лек
автомобил, управляван от В.Д.Б., при принос на ищеца за състоялото се птп от 50%, и при наличие на приключило между страните с
влязло в сила решение производство по гр.дело №8877/16г. на ПРС, в което е
уважен частичен иск на ищеца за сумата от 1000лв., като обезщетение за същите
неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху присъденото обезщетение от 22.12.14г. до окончателното му
плащане, както и сумата от 3960- три
хиляди деветстотин и шестдесет лева- разноски в производството, след
намаление на заплатения адвокатски хонорар от 3000лв. на 2000лв.
Решението подлежи на обжалване пред
ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: