Р Е Ш Е Н И
Е №151
04.11.2019
г.,гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – гр. Пазарджик, Търговско отделение,на девети октомври през две хиляди и
деветнадесета година,в открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИЛИНОВА
В присъствието на секретаря Петя Борисова като
разгледа докладваното от съдията търг.д.
№77 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:
Предявени са пет субективно съединени искове с правно
основание по чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ /отм./,съединени с искове по чл.86 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба
от Н.В.Б.,ЕГН **********,Д.В.Б., ЕГН **********,Б.В.Б.,ЕГН
**********,Д.В.Б. ,ЕГН ********** и Е.В.Б.,ЕГН
**********-всички чрез тяхната майка и законен представител В.В.Б.,ЕГН **********
и с адрес: *** срещу Г., БУЛСТАТ:********* със седалище и адрес на управление в
гр. С. ****, ул. Г.И. № ***, ет. ***, представлявано от Б.И.М.и С. Г. С.,в
която се твърди,че при пътнотранспортно произшествие,настъпило на **** г.,причинено
виновно от водач на МПС без сключена задължителна застраховка „ГО",е
причинена смъртта на В. В.Б., ЕГН ********** - брат на ищците.
Изложени са фактически обстоятелства,че на **** г.П.К.Б.
управлявал л.а. марка „*****",модел „****" с д.к. № ****** по главен
път ***** с посока гр. П. - гр.П..В района на км. *** водачът нарушил правилата
за движение по пътищата, визирани в чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП, като не бил
внимателен и предпазлив към пешеходците и при приближаване къммясто, където в
близост на пътя се намирали деца, не намалил скоростта, ударил В. В.Б., ЕГН **********
и по непредпазливост причинил смъртта му.
Произшествието е настъпило по изключителната вина на
водача П.Б., който грубо е нарушил правилата за движение по пътищата.Смъртта на
В. В.Б. е настъпила вследствие множеството несъвместими с живота увреждания,
причинени при ПТП.Прекият деликвент е извършил деянието виновно при форма на
вината непредпазливост.Водачът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, а именно, че ще причини ПТП, в резултат на което ще причини смъртта
на В. В.Б.,но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не беше
допуснал посочените по-горе нарушения на правилата за движение по пътищата.
Съгласно влязла в законна сила на 06.01.2017г.присъда
№******г., постановена по НОХД № ***** г. по описа на Окръжен съд - гр. П.,
водачът П.Б. е признат за виновен в това, че на ****** г., е нарушил правилата
за движение по пътищата с управлявания от него л.а. „**** *", с д.к. № *****и
по непредпазливост е причинил смъртта на В. В.Б..
Твърди се,че случилото се оставя тежък и дълготраен
отпечатък върху емоционалното състояние на ищците,които се чувстват крайно
потиснати и обезверени,а липсата на техният брат ще остане завинаги в сърцата
им.
Тежко посрещнала новината за случилото се сестрата на
починалия - Н.. Мъката й от загубата на нейния брат е неизмерима.Тя винаги е
разчитала на подкрепата на В.,който за нея е бил не само брат,но и подкрепа,
надежда и стимул, тъй като се грижел за нея всеотдайно.В. е бил най-близкият й
човек - на него е могла да се довери и сподели всичко.След внезапната му смърт Н.
се затворила в себе си,станала апатична и плаче ежедневно.Новината за трагичния
инцидент я съсипала емоционално,вследствие на което развила остра стресова
реакция и душевно разстройство.
Обезверени се чувстват и братята на починалия В. - Е.,
Д., Б. и Д..Те изгубили своя пример в живота. В. ги е обгрижвал и защитавал,
когато всеки един от тях е имал нужда, дори и по-големия си брат Е.. Винаги им
е помагал и е бил опора за тях в трудните моменти.
Докато те израствали били неразделни и си помагали
един на друг.След като В. порастнал до възраст, в която и той може да бъде в
услуга на своите братя, той бил неизменна част от деня им,те се допитвали до
него за съвети относно житейския бит и своя живот, като той се превърнал в
техният закрилник и съветник, единственият човек, на когото могат да кажат
всичко и от когото да получат помощ и разбиране във всеки момент.Смъртта
на В. им причинила неописуема болка. Те
изпитват огромна празнина,която никога няма да бъде запълнена.След новината за
трагичния инцидент изпаднали в шок,развили душевно разстройство и се отчуждили
от обкръжението си, станали по-изнервени и вглъбени.
Случилото се е оставило дълбока емоционална празнина
на мястото на всекидневното им общуване и лишава ищците от обичта на техния
близък.Ищците изживяват стрес,потиснатост,безпокойство,изострена
чувствителност,ранимост, вътрешна опустошеност,безсилие пред обстоятелствата и
усещане за "разрив" в отношенията с другите и живота като
цяло.Загубили В. като емоционално присъствие, опора в живота им и надежда за
сигурност на бъдещето си. Това е довело до развитие на остра стресова реакция и
душевно разстройство у ищците.
Имайки предвид
степента и интензитета на причинените неимуществени вреди, както и
обстоятелството, че същите ще бъдат търпени продължително време ,сезират съда с
искане да осъди ответника да заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 26 000 (двадесет и шест
хиляди) лева, като частичен от по 120 000 (сто и двадесет хиляди лева) лева на
всеки от ищците, настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на В. В.Б.
при ПТП от ******г., от водач на л.а. марка „****", модел „*****" с
д.к. № ****** без сключена задължителна застраховка „ГО".
Претендират и
лихва в размер на законната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от 29.11.2018г. - до
окончателното изплащане на обезщетенията както и направените разноски по
делото, включително и адвокатско възнаграждение.
Искат освобождаване от такси и разноски по делото на
основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК.
Представят писмени доказателства и формулират
доказателствени искания за разпит на петима свидетели и допускане на Съдебно
психиатрична експертиза.
В отговора на
исковата молба ответникът оспорва предявения иск по основание и размер като твърди на първо
място,че между ищците и починалия им
брат не е доказана да е имало
изключително близки и топли отношения,даващи право да претендират
обезщетение.Възразява се по размера на претенцията като се позовава на пар.96
ал.1 от ЗАКОН за изменение и допълнение
на Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 102 от 2015 г., изм., бр. 62, 95 и
103 от 2016 г., бр. 8, 62, 63, 85, 92, 95 и 103 от 2017 г. и бр. 7, 15, 24, 27
и 77 от 2018 г.),съгласно който до приемане на Методиката по новия чл.493а ал.2
от КЗ ,обезщетението на лицата по чл.493а ал.4 от същия кодекс се определя в
размер на 5000,00лв.
В
допълнителната искова молба ищецът твърди,че оспорва възраженията на
ответника като неоснователни.Поддържа
доказателствените си искания.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът
поддържа направените оспорвания на иска.
След даване ход на устните състезания по делото ищцата
е направила искане за увеличаване на размера на предявения иск,по което съдът
не се е произнесъл,тъй като на този етап от движението на делото страните не
могат да правят искания и съответно съдът не дължи произнасяне по
искането,което е процесуално недопустимо при условията на чл.214 ал.1 изр.3 от ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
От представените по делото удостоверения за родствени
връзки се установява,че ищците са сестра и братя на В. В.Б..От представения и
приет като доказателство по делото препис извлечение от акт за смърт се
установява,че В. е роден на ***.и е починал на *******г.на ***** навършени
години.Смъртта на детето е настъпила вследствие телесни увреждания в резултат на ПТП от *****г.
С присъда от *** г.по НОХД №****г.П.К. Б. е признат за
виновен,че на ***** г.,на главен път ****.,посока П.-П.,при,при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил, марка „**** *“, с рег.№ ***, е
нарушил правилата за движение, а именно чл.116 и чл.117 от ЗДвП – „Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата…..“ и „При приближаване към място, където на
пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство
е длъжен да намали скоростта, а при необходимост – и да спре“, като е
предизвикал пътнотранспортно произшествие, с което по непредпазливост е
причинил смъртта на малолетното лице В. В.Б. *** , поради и което на
основание чл.343 ал.1, б.“в“ във връзка
с чл.342, ал.1 от НК и във връзка с чл.116 и чл.117 от ЗДвП, във връзка с чл.
58а, ал. 4 НК и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година при
условията на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години.
Ответника не оспорва твърдението,че за управляваното от Б. МПС към момента на ПТП-то
не е налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ ,което
обстоятелство е отразено и в съставения Констативен протокол от ******г.
Във връзка с твърденията на ищците,че са претърпели
неимуществени вреди от смъртта на брат си,са ангажирани гласни доказателства и
е допусната по тяхно искане съдебно психиатрична експертиза.
Св.М. познава ищците,семейството им,в т.ч.и починалия им
брат В.,от девет години откакто е заживяла в съседство с тях.Установява,че шестте деца в семейството били близки,но В.
бил най-близък с Е.,който бил най-голям,а другите четири деца били
по-малки.Свидетелката установява,че смъртта на В. се отразила на всички,но
най-много на Е..Е. водел В. на училище и двамата помагали на родителите си да
отглеждат по-малките деца.Е. тъгувал след смъртта на брат си,плачел.По-малките
деца също говорят за брат си,разказват,че е починал.Познават го,но не както Е..Към
момента на смъртта на В. Е. е бил на ** години,а най-малкия Б. бил на **
години,Д. – на ** години,Д. –на **,Н. - на ** години.
Разпитана е и
свидетелката Я..Същата установява,че Е. бил най-голямото дете и той се грижел
за по-малките.Той най-много тъгувал за брат си В..Децата говорят за В.,но Е.
най-много говори за брат си.
От заключението на допуснатата по делото Съдебно
психиатрична експертиза са установява,че Н.Б. не е преживяла остра стресова реакция.Към
момента на смъртта на брат си е била на ** години.На тази възраст децата
изпитват краткотрайна и неосъзната тревожност на общия фон на настъпила
меланхолия в семейството при смърт на близък.Експерта установява,че не е имало
разгърнато психично разстройство при ищцата Н.Б..Експерта заключава,че към
момента на прегледа ищцата е напълно здрава,а загубата на брат й по никакъв
начин не се е отразила на здравословното й състояние.
По отношение на ищеца Б.Б. експертизата установява,че
към момента на смъртта на В.,той е бил
на ** години и не си спомня нищо.Б. не е преживял остра стресова реакция и
душевно разстройство.На тази възраст децата изпитват краткотрайна и неосъзната
тревожност на общия фон на настъпила меланхолия в семейството при смърт на
близък.Експерта установява,че не е имало разгърнато психично разстройство при
ищеца Б.Б..Експерта заключава,че към
момента на прегледа ищеца е напълно
здрав ,а загубата на брат му по никакъв начин не се е отразила на здравословното
му състояние.
По отношение на ищеца Д.Б. експертизата установява,че
към момента на смъртта на В.,той е бил
на *** години и не си спомня нищо.Д. не е преживял остра стресова реакция и
душевно разстройство.На тази възраст децата изпитват краткотрайна и неосъзната
тревожност на общия фон на настъпила меланхолия в семейството при смърт на
близък.Експерта установява,че не е имало разгърнато психично разстройство при
ищеца Д.Б..Експерта заключава,че към
момента на прегледа ищеца е напълно
здрав ,а загубата на брат му по никакъв начин не се е отразила на
здравословното му състояние.
По отношение на ищеца Д.Б. експертизата установява,че
към момента на смъртта на В.,той е бил
на *** години и има откъслечно съхранени спомени.Д. не е преживял остра
стресова реакция и душевно разстройство. Експерта установява,че не е имало
разгърнато психично разстройство при ищеца
Д.Б..Експерта заключава,че към момента на прегледа ищеца е напълно здрав ,а загубата на брат му по
никакъв начин не се е отразила на здравословното му състояние.
По отношение на ищеца Е.Б. експертизата установява,че
към момента на смъртта на В.,той е бил
на *** години .Има съхранени,макар и откъслечни спомени.Не знае от какво е починал
брат му.Е. не е преживял остра стресова реакция и душевно разстройство.На тази
възраст ,между ** и ** години,вниманието на децата все още не е
устойчиво.Преживяванията на ищеца са били като временен дискомфорт на общия фон
на семейно страдание.Експерта установява,че не е имало разгърнато психично
разстройство при ищеца Е.Б..Експерта
заключава,че към момента на прегледа ищеца
е напълно здрав,а загубата на брат му по никакъв начин не се е отразила
на здравословното му състояние.
С оглед на горното от правна страна съдът приема,че
предявения иск е неоснователен.
Предявени са пет субективно съединени иска с правна квалификация чл.288 ал.1 т.2
б.“а“ от КЗ /отм./ за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищците
вследствие на ПТП ,причинено от водач на
МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
и обективно съединени с искове по чл.86 от ЗЗД.
Правното
основание на предявената претенция е чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ /отм./.Няма
спор по фактите,че при ПТП е загинал брата на ищците като пътния инцидент е
настъпил по вина на водача Б. при управление на МПС без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Разрешението на
спорния пред настоящата съдебна инстанция
въпрос е обусловено от произнасянето на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016
г. С решението по него, общото събрание на трите колегии на ВКС е приело, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата,посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени
от смъртта му вреди.В мотивите на решението е прието, че обезщетение следва да
се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи
несъмнен извод,че лицето,което претендира обезщетение,е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е,че според традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите,бабите и дядовците,са част от най-близкия родствен
и семеен кръг,а връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич,морална подкрепа,духовна и емоционална близост.
Ето защо когато съдът установи, че поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна,че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик.В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство,а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС -
че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В настоящия случай от ангажираните от ищцовата страна
гласни доказателства се установява,че между ищците и починалия В. е била на лице връзка като
между братя,съответно брат и сестра,съответстваща на българските национални
традиции.Децата са живели заедно в едно семейство , отглеждани от общите си
родителите.Между двете най-големи момчета е имало по-силно изразено
общуване,което установява св.М.,а именно Е. е водил В. на училище
понякога.Между В. и по-малките му братя и сестра ,предвид ниската възраст на
последните към момента на смъртта на В.,съдът приема,че не е била изградена все
още дълбока и трайна ,пълноценна и наситена с емоционална съдържание връзка.Не
са изложени в исковата молба твърдения,нито в хода на производството по делото
се установиха обстоятелства,които да мотивират съда да приеме,че в случая
действително между братята,и В. и сестра му Н., е била изградена и е
съществувала някаква особена,изключително силна връзка въпреки крехката им
детска възраст.
За липсата на такава връзка може да се направи извод и
от заключението на допусната съдебна психиатрична експертиза,която
установява,че вследствие на смъртта на В. ищците не са разгърнали макар и лека
форма на психично страдание,напротив:по-малките Б.,Д. и Н. не си спомнят нищо
от случилото се.Другите две момчета имат откъслечни спомени,като Е. най-големия
от всички,дори не знае от какво е починал брат му. Вещото лице установява,че
към момента на прегледа ищците са психически здрави ,смъртта на брат им не се е
отразила по никакъв начин на здравословното им състояние .Данни за особени
силно преживян стрес ,мъка и негативни емоции вследствие смъртта на В. не
съдържат и депозираните по делото свидетелски показания.В този смисъл показанията
на двете разпитани свидетелки не съдържат информация,която да установява
твърденията на ищцата в исковата молба и не описват състояние на ищците,което
да съответства на описаното такова в исковата молба. Това,че ищците продължават да говорят за брат си е
нормално ,тъй като семейството е загубило безвъзвратно едно от децата си.В никакъв
случай обаче не става въпрос за страдание,за състояние възникнало след загуба
на човек, с когото е изградена особено силна връзка на близост.Тези изводи на
съда се отнасят в пълна степен и до ищеца Е.,който съвсем разбираемо е общувал
по-дълго време с починалия В. предвид близката им възраст.
Съдържанието на установената по делото връзка и
тежестта на понесените вреди налагат извод, че в случая не следва да се направи
изключение от ограничението на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. и на ищците не
следва да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени
вреди.Признаването на материално правна легитимация на ищците да получи обезщетение за претърпените
неимуществени вреди не е обусловена единствено от формалната връзка на родство,
а от действителните отношения между тях и брат им,характеризиращи се с особено
силна привързаност и взаимна обич,каквато в случая не е доказана.
При неоснователност на главния иск,неоснователен се
явява и акцесорния по своя характер обективно съединен иск с правно основание
чл.86 от ЗЗД.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска,предявен от Н.В.Б.,ЕГН
**********,Д.В.Б., ЕГН **********,Б.В.Б.,ЕГН **********,Д.В.Б. ,ЕГН ********** и Е.В.Б.,ЕГН **********-всички чрез тяхната
майка и законен представител В.В.Б.,ЕГН ********** и с адрес: *** срещу Г.,
БУЛСТАТ: ********* със седалище и адрес на управление в гр. С.****, ул. Г.И. № ***,ет.***,представлявано
от Б.И.М.и С.Г.С.за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на по
26000,00лв.в полза на всеки един от ищците ,предявени като частични от искове в
размер на по 120000,00лв.,за претърпяни от ищците неимуществени вреди от смъртта на брат им В. В. Б.,настъпила
вследствие на ПТП на ****** г.виновно причинено от водача П.К. Б. без
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и иска за осъждане на
Фонда да заплати лихва върху главницата ,считано от 30.01.2019г.до
окончателното изплащане на главницата.
По делото е участвало трето лице
помагач на страната на ответника П.К. ***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред апелативен съд гр.П..
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: