РЕШЕНИЕ
№ 596
гр. Враца, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20241420101559 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с предишно наименование „Теленор България” ЕАД, ЕИК:
********* срещу Г. А. Д., ЕГН: **********.
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове, както
следва:
- иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС за
признаване за установено, че ответникът Г. А. Д., ЕГН: ********** дължи на
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумите както следва: 344,96 лв. представляваща
неплатени абонаментни такси и използвани услуги.
- иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2,
предл. първо ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Г. А. Д., ЕГН:
********** дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумата от 675,88 лв., формирана от
лизинговите вноски за закупени устройства на лизинг.
- иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът Г. А. Д., ЕГН: ********** дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД сумата от 752,15 лв., представляваща трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти по договорите за мобилни услуги, както и разликата между
цената на устройствата закупени на лизинг без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по договор за лизинг на въпросните устройства.
Посочените суми се претендират въз основа на Договор за мобилни услуги №
********* от 05.04.2016 г.; Допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги № ********* от 17.06.2020 г. и Договор за лизинг от 17.06.2020 г.;
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги №********* от
17.06.2020 г..; Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги №
********* от 02.09.2021 г.; Договор за мобилни услуги № ********* от 15.11.2021 г. и
1
Договор за лизинг от 15.11.2021 г.; Договор за лизинг за базови аксесоари №
********* от 15.11.2021 г, сключени между длъжника Г. А. Д. и „Йеттел България“
ЕАД /с предишни наименования „Космо България Мобайл“ ЕАД и „Теленор
България“ ЕАД/.
Ищецът „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД e подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение срещу Г. А. Д. за посочените по – горе суми,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението в
съда – 05.01.2024 г., до окончателното заплащане на вземането, разноските по делото –
35,28 лева държавна такса и 480,00 лева адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
Заповедта за изпълнение № 58/ 09.01.2024 г., постановена по ч.гр.дело № 51 от
2024 г. на ВРС по описа на ВРС е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил
установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че размерът и основанието за възникване на задълженията за
неустойки при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги за номера
******, ********** и ******* са уредени от страните в р. 4, т. 2 от Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги № ******** от 17.06.2020 г., р. 4, т. 2 от
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № ******** от
02.09.2021 г. и т. 9 от Договор за мобилни услуги № ******* от 15.11.2021 г. Съгласно
посочените клаузи, които имат идентично съдържание, в случай на предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за
абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на
първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка
не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера
без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължи и: 1) част от стойността на ползваните
отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края
на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от
стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща
на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива
устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
Посочва също, че обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените
лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за
лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на
паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за
мобилни услуги.Изискуемостта на вземанията на „Йеттел България“ ЕАД по всяка от
фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й.
Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното
производство. Претендира разноски.
Със становище с вх. № 12200/10.09.2024 г. ищцовото дружество е направило
искане за постановяването на неприсъствено решение. Съдът намира, че искането
следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото,
следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се яви и не
изпрати представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са
2
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание /Разпореждане № 2303/11.06.2024г. е връчено на
ответника при отказ, на 17.06.2024 г./.
Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – исковете са
вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети по делото доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за ищцовото дружество.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира съгласно списък
по чл. 80 ГПК разноски в общ размер от 736.39 лева, от които: държавна такса в
размер на 164,72 лева и платен адвокатски хонорар в размер на 571,67 лева с вкл. ДДС.
С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода на спора, за което постановява осъдителен диспозитив.
В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски в общ размер на
515,28 лева, от които 35.28 лева – платена държавна такса и 480,00 лева – платен
адвокатски хонорар с ДДС. Тези разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество.
Мотивиран от горното, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Г. А. Д., ЕГН:
********** дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с предишно наименование
„Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София сумите, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС сумата от 344,96 лв.
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и за потребление
на мобилни услуги въз основа на Договор за мобилни услуги № ****** от 05.04.2016
г.; Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № ******** от
17.06.2020 г. и Договор за лизинг от 17.06.2020 г.; Допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги №****** от 17.06.2020 г..; Допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги № ******** от 02.09.2021 г.; Договор за мобилни
услуги № ********* от 15.11.2021 г. и Договор за лизинг от 15.11.2021 г.; Договор за
лизинг за базови аксесоари № ****** от 15.11.2021 г., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от датата на депозиране на заявлението – 05.01.2024 г. до
окончателното погасяване на задължението,за която сума е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК с № 58/ 09.01.2024 г., постановена по ч.гр.дело №
51 от 2024 г.по описа на Районен съд – гр. Враца.
- на основание чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД сумата от:
675,88 лв., представляваща дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от
17.06.2020 г. и Договор за лизинг за базови аксесоари № *********от 15.11.2021 г,
3
ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на
заявлението – 05.01.2024 г. до окончателното погасяване на задължението,за която
сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с № 58/ 09.01.2024 г.,
постановена по ч.гр.дело № 51 от 2024 г.по описа на Районен съд – гр. Враца.
- на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от: 752,15 лв., представляваща
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти по договори за мобилни
услуги, както и разликата между цената на устройствата по договорите за лизинг без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договорите, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с № 58/ 09.01.2024 г.,
постановена по ч.гр.дело № 51 от 2024 г.по описа на Районен съд – гр. Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. А. Д., ЕГН: ********** да заплати
на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с предишно наименование „Теленор България” ЕАД,
ЕИК: ********* сумата от 736.39 лева - разноски в производството по гр. дело №
1559/2024 г. по описа на РС Враца, както и сумата от 515,28 лева - разноски за
заповедното производство по ч. гр. д. № 51 от 2024 г. по описа на РС – гр. Враца.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4